В Ню Йорк
Таймс на 13 декември 2016 година излезе
следната подробна статия:
"The Perfect
Weapon: How Russian Cyberpower Invaded the U.S." от Scott
Shane и David Sanger,
описваща как
е станало проникването на хакери, за
които се предполага, че са свързани с
руските тайни служби ФСБ и ГРУ, в
компютърните системи на DNC и DCCC, а също
и в архивите на електронната поща на
Джон Педеста. За мен това е първата
фактологична публикация, в която се
дава някакво смислено обяснение на
генезиса на бясното пропагандно
изпразване, което продължава вече месеци
в американските СМД. В него новоизбраният
президент Доналд Тръмп се описва като
руска марионетка, командвана от
всемогъщият и вездесъщ Путин! За да се
предотврати вземането на властта в САЩ
от Путин, пардон от Тръмп, СМД, заедно с
неолиберални и неоконсервативни политици
предлагат членовете на "Колегията
на електорите" да не гласуват за Тръмп
на 19 декември; университетски професори
им обещават безплатна защита, ако бъдат
подведени под отговорност за нарушаване
на съответните закони; ЦРУ се призовава
да предостави на електорите брифинг за
намесата на Путин в изборите за президент
на САЩ; Конгресът на САЩ се призовава
да не признае на 6 януари 2017 година
решението на Колегията, ако тя одобри
Тръмп, и т. н. чак до импийчване на Тръмп,
ако той все пак се добере до президентството!
Имам чувството, че се развива един
"пълзящ преврат", който ЦРУ е
организирало в някоя латиноамериканска
държава! Загубата на изборите от Хилари
Клинтън се представя едва ли не единствено
като следствие от "операцията на
Путин" по открадване и публикуване
на редица лично компрометиращи я
документи, както и на документи
демонстриращи мръсната предизборна
игра на DNC и DCCC срещу Бърни Сандерс,.
В този материал
ще се опитам да предам накратко
съдържанието на статията и скандала,
който се разгаря около предполагаемото
влияние, което се счита, че проникването
на хакери в компютърните мрежи на
Демократическата партия (ДП) има, за
загубата на Хилари Клинтън на изборите
за президент на САЩ от Доналд Тръмп.
1. През
септември 2015 година, специалният агент
на ФБР Адриан Хоукинс се обажда по
телефона в офисите на Националния
комитет на демократическата партия
(DNC). Той информира Ярд Тамен, контрактор,
работещ по сигурността на компютърната
мрежа на DNC, че поне един от сървърите
на комитета е компрометиран от хакерската
група Dukes, за която се счита, че работи
за специалните служби на Руската
федерация!
2. Тамен търси
в Google информация за Dukes, а също търси в
мрежата на DNC следи от хакване, но, по
негово признание, не се престарава
особено, въпреки неколкократните
обаждания на Хоукинс, тъй като не е
сигурен, че въпросната личност наистина
работи за ФБР!?
3. В статията
се прокарва идеята, че проникването в
мрежата на DNC е извършено по тривиален
начин, чрез така нареченият "phishing",
което ще рече "риболов". Методът
се състои в изпращане на безобидно
електронно съобщение до адреса на
някого, в което той се приканва да
използва приложен линк, за да промени
паролата си в някакъв сървър, тъй като
има подозрения, че тя е станала известна
на външни лица! По този прост начин
започва седеммесечно ровене на
предполагаеми руски хакери в мрежата
на DNC. Едва през 2016 година информацията
достига до висши служители на комитета,
като междувременно хакерите са получили
достъп и до акаунтите на Хилари Клинтън,
Джон Педеста, Деби Васерман Шулц и други
висши функционери на Демократическата
партия.
4. В този
период е хаквана и компютърната мрежа
на Предизборния Комитет на Демократическата
партия (DCCC). Как е станало това не се
дискутира изобщо, а само се отбелязва
като факт. Изглежда на авторите им е
неудобно да разпънат отново подобна
тривиална история, а не са в състояние
да предложат нищо по-завързано!
5. Получените
документи се предполага, че са предоставени
от хакерите, по нареждане едва ли не на
самия Путин, на WikiLeaks, която организация
започва да ги публикува в Интернет за
велик ужас на ръководството на
Демократическата партия. Проблемът е,
че документите демонстрират по
недвусмислен начин нечестната игра на
DNC, DCCC и изобщо на целият истаблишмънт
на ДП срещу другия кандидат на партията,
сенаторът Бърни Сандерс, в подкрепа на
Хилари Клинтън, което в крайна сметка
вероятно доведе и до загубата на Сандерс
от Клинтън в предварителните избори. В
допълнение документите съдържат и
богата информация за вътрешните борби
в истаблишмънта на ДП, както и информация
за различни финансови операции на Хилари
Клинтън и Фондацията Клинтън, която
информация дава основания за подозрения
към Хилари за конфликт на интереси по
времето на работата ѝ като Държавен
секретар на САЩ.
6. Интересното
е, че в статията се признава, че САЩ
нееднократно се е намесвала в изборите
на други страни, като например: през
1948 година в Италия, за да попречи на
изборен успех на ИКП; през 1953 година в
Иран, когато е свален Мосадък и на власт
е докаран шах Пахлеви; в Гватемала срещу
Арбенс; в Чили срещу Алиенде; а през
последните години чрез така наречените
"цветни революции" в редица други
страни, включително и в Русия. Ужасното
е, че за пръв път като че ли някой се
опитва да се намеси в изборите на САЩ!?
Напомня се за опита по времето на Никсън
през 1972 година за проникване в предизборния
център на ДП в хотел Уотъргейт, но все
пак това е опит на едната партия да
саботира изборите срещу другата партия,
а не опит на чужда сила да повлияе на
изборите в САЩ! В края на краищата докъде
ще стигнем, ако най-великата и хуманна
държава в света се превърне в безпомощна
жертва на една субстандартна в технологично
и икономическо отношение държава,
каквато според Ню Йорк Таймс е съвременна
Русия?
Забележка.
В статията: "Rescuing Boris" от Michael Kramer
http://www.informationclearinghouse.info/46071.htm
се описва,
как 4 американски съветници, използвайки
много пари, допитвания до общественото
мнение, фокус-групи, негативни реклами
и други технологии на предизборната
борба в САЩ, помогнаха на Борис Йелцин
да победи в изборите за президент през
1996 година.
7. Като причини
за провала в сигурността на мрежите на
предизборната кампания на ДП се посочва... липсата на средства за осигуряване
на интегритета на мрежите, поради което
за сигурността е отговарял едва ли не
само господин Тамен, който при това е
работил на непълен работен ден и липсата
на... модерен софтуер за контрол на
сигурността! Очевидно от милиарда
долари, похарчен в предизборната борба,
е било невъзможно да се отделят поне
малко пари за сигурността на компютърните
мрежи!?
8. През ноември
2015 година, Хоукинс съобщава на Тамен,
че един от компютрите на DNC се "обажда
у дома", което ще рече, че изпраща
данни в Москва, но това също не достига
до ръководителите на DNC, които вероятно
по онова време са били заети да търсят
начини да компрометират сенатора
Сандерс. Във всеки случай истаблишмънтът
на ДП обвинява ФБР, че не е намерило
начин да алармира овреме ръководството
на партията за разиграващата се в мрежите
на партията криминална драма.
9. През март
2016 година, Тамен най-накрая се среща с
Хоукинс, но тогава вече атаката срещу
DNC приема обрат към още по-активна намеса.
Господин Райнхарт, който работи в щаба
на Клинтън, получава съобщение от Гугъл,
че някой се опитва да използва паролата
му някъде в Украйна!? Без много да му
мисли Райнхард, който по това време е в
Хавай, кликва на линка и въвежда новата
си парола!? Както можете да се досетите,
Били Райнхард в този момент се оказва
рибка, хванала се на въдицата на хакери,
като им дава достъп до електронната си
поща! Подобни електронни съобщения
получават и други шефове на ДП. Например
самият Педеста получава подобно съобщение
и негов асистент се обръща с въпрос към
специалист по компютърната сигурност,
който му казва, че трябва веднага да
смени паролата! По този начин и Джон
Педеста (бивш министър на отбраната на
САЩ), който е писал само година преди
това доклад до Обама по въпросите на
компютърната сигурност, също допуска
хакери в акаунта си. С един удар хакерите
получават достъп до 60000 съобщения от
архивите на Педеста от последните
десетина години!
10. Най-после,
седем месеца след началното обаждане
на Хоукинс, DNC инсталира модерен софтуер,
който позволява да се следи активността
в компютърната мрежа с цел предотвратяване
на хакерски атаки. Скоро Тамен, разглеждайки
логовете на софтуера установява, че
някой с достъп на системен администратор
действа в системата на DNC. Той веднага
алармира ръководството и започват
съвещания, за да се оцени какъв ущърб е
нанесен на организацията и как да се
спре инвазията? DNC наема компанията
CrowdStrike да изследва пораженията и да
реорганизира компютърната и телефонната
мрежа на организацията. Фирмата
установява, че хакерите са известните
Cozy Bear и Fancy Bear и действат някъде от Русия!
(Естествено в имената на руските хакери
задължително трябва да има думичката
"мечка" !) Разбира се трябва да се
има предвид, че разследването на
хакерските атаки е до голяма степен
изкуство, тъй като съществуват много
начини за прикриване на следите от
дейността им. По тази причина резултатите
от подобни разследвания винаги са
свързани с редица спекулации и странична
информация, като например обичайното
време на атаките. (Установено е, че
атаките срещу DNC са вършени по време,
когато в Русия е ден!? Разбира се по-валидно
би било предположението, че атаките
съвпадат с часовете на нощта, когато в
САЩ не се работи, но подобно предположение
би било много тривиално и безинтересно!)
От друга страна буди удивление, че двете
хакерски групи като че ли не са
синхронизирали дейността си, тъй като
често са извличали едни и същи документи!?
По необясними причини хакерската група
Dukes, с която започва сагата, описана в
статията на Ню Йорк Таймс, изчезва много
бързо от фабулата и след две-три
споменавания в началото на статията за
нея не се говори повече нито дума!?
11. Ръководството
на ДП решава да излезе с комюнике, че
компютърната система на организацията
е компрометирана от Русия, като са
откраднати редица документи. Надеждата
е да се спечелят симпатиите на публиката,
защото Хилари Клинтън е станала "жертва"
на политически шантаж от страна на
Путин! В деня на заявлението обаче се
обявява хакер с псевдоним Guccifer 2.0 (Гучифер
2.0), който за ужас на истаблишмънта на
ДП обявява, че той е автор на хакинга и
има намерение да предаде откраднатите
документи на WikiLeak за публикуване. В
статията са описани малко наивни трикове,
с които се прави опит да се докаже, че
въпросният хакер всъщност е измислен
от руснаците с цел да се прикрият двете
"мечки", за които се счита, че са
автори на хакинга и са оръдие на ФСБ и
ГРУ. Освен доказателството, че хакингът
е вършен през работно време в Русия
(предполага се, че ФСБ и ГРУ нямат
достатъчно средства за извънреден
труд), се твърди, че документите, предадени
на WikiLeaks, са обработвани с русифициран
Word. (Очевидно руските хакери на работа
в секретните служби на Русия, държат да
работят с русифициран софтуер, може би
за да облекчат работата на западните
си противници по разкриването им.)
Гучифер 2.0, с когото господин Францеши
влиза във връзка чрез Туитър, претендира,
че е румънец. (Оригиналният Guccifer наистина
е румънец и понастоящем се намира в
затвора за хакинг, поради което новият
Guccifer си е добавил 2.0 след името.) За да
провери това Францеши му изпраща няколко
фрази на румънски, като използва преводача
на Google. В отговор Гучифер 2.0 му отговаря
на румънски, също използвайки автоматичния
преводач на Google! В статията не се споменава
от какъв език е преводът на румънски,
направен от автоматичния преводач, с
който е отговорил Гучифер, макар че това
би било много полезно да се знае, ако
оригиналният език на хакера е руски!
Вероятно поради липса на румънскоговорещи
агенти на ФСБ и ГРУ техните хакери са
принудени да използват автоматичния
преводач на Google!
12. В статията
се изброяват редица успешни атаки на
руски хакери от 1996 година досега, довели
до копиране на огромно количество
секретна информация свързана с
военнопромишления комплекс и дейността
на Държавния департамент, Генералния
щаб и Белия дом. Подчертава се обаче, че
до този момент руското правителство не
се е опитвало да използва достъпа си до
политически документи в САЩ, за да се
намесва в демократичния процес в
страната, което очевидно се счита за
недопустимо нахалство и арогантност
от страна на чужда държава към САЩ!
13. Твърди се,
че хакерите са влезли и в компютърната
система на Републиканската партия,
задигайки маса документи и оттам. Фактът,
че тези документи не са публикувани,
доказвал, че Тръмп се явява агент на
Путин и че по този начин Русия се е
намесила грубо и арогантно в политическия
живот на САЩ на страната на Републиканската
партия! Единственият проблем е, че
ръководството на РП отказва да си
признае, че и тяхната система е хаквана,
което вероятно трябва да докаже, че и
ръководството на РП са руски агенти и
т. н.
Това е
скандалът, който през последните дни
заплашва да се превърне в нещо като
обвинение за преврат в САЩ от "агента"
на Путин Доналд Тръмп!
"A Spy Coup in
The USA?" от Robert Parry
"Тайните
служби на САЩ активизират кампанията
си да делегимитизират Доналд Тръмп
представяйки го като руско чучело."
http://www.informationclearinghouse.info/46074.htm
Аз нямам
намерение да взимам страна в спора между
САЩ и Русия, дали хакването на компютърните
системи на DNC и DCCC е извършено от Русия
по нареждане на Путин или не, защото си
давам ясна сметка, че в днешните
демократични времена всичко се подслушва,
снима и наблюдава. Единственото, което
ме притеснява, е, че от мухата се прави
слон и то по комичен и несериозен начин!
Другото, което ме притеснява, е, че
скандалът все повече и повече започва
да ми прилича на пуч на тайните служби
на САЩ и по специално на ЦРУ срещу
новоизбрания президент на държавата!
1. Както
Джулиан Асандж от WikiLeaks, така и Крейг
Мъри, бивш посланик на Великобритания
в Узбекистан, твърдят, че предадените
на WikiLeaks документи не са получени чрез
хакване, а са предадени лично на Крейг
Мъри от сътрудник на DNC на твърд носител.
Това разбира се не значи, че руснаците
не са хаквали въпросните компютърни
системи, а само, че те не са използвали
откраднатите документи за упражняване
на политическо влияние в полза на единия
или на другия кандидат за президент.
Според Крейг Мъри той е помогнал при
предаването на документите, откраднати
от DNC на WikiLeaks. (Документите са копирани
от базите данни на комитета от сътрудник,
който е бил отвратен от безпринципната
нечестна подкрепа, която е оказал DNC на
Хилари Клинтън срещу Бърни Сандерс,
както и информацията за корумпираността
на Хилари Клинтън.) Пак според Мъри
информацията от акаунта на Джон Педеста
вероятно е извлечена и предадена за
публикуване от сътрудник на американските
тайни служби, които следят Педеста,
чиято фирма "Pedesta group" е регистриран
агент за влияние на Саудитска арабия.
"The CIA's
Absence of Conviction" - от Craig Murray
Проста логика
унищожава твърденията на ЦРУ.
http://www.informationclearinghouse.info/46026.htm
2. Както е
известно, Хилари Клинтън спечели близо
3 милиона повече гласове от Тръмп и това,
че тя е загубила изборите, се дължи само
на специфичната изборна система,
съществуваща в САЩ, която за по-малко
от 20 години за втори път дава възможност
на кандидата, загубил популярния вот,
да бъде избран за президент на САЩ.
(Предишният случай стана през 2000 година,
когато Ал Гор, въпреки манипулирането
на гласуването в полза на Буш, спечели
популярният вот с над 500 000 гласа.) Тръмп
спечели с много малки болшинства във
Уисконсин, Пенсилвания и Мичиган, като
за него гласуваха относително по-ниско
образованите прослойки от бялото
население в централните щати на страната,
т. е. там, където влиянието на Интернет
и социалните мрежи се счита, че е
по-незначително, отколкото по двете
крайбрежия на страната. С други думи
драмата, разиграла се в социалните мрежи
около публикуваните документи на DNC и
DCCC, компрометиращи Клинтън, би трябвало
да е оказала пренебрежимо малко влияние
на избирателите. Освен това, докато
траеше предизборната борба, официалните
СМД изнесоха толкова помия срещу Тръмп,
обвинявайки го, че е неморален женомразец,
расист, мошеник, използващ недостатъците
на данъчната система, за да се обогатява
и т. н., че ефектът от това би трябвало
да е компенсирал до голяма степен
информацията срещу Клинтън, изнесена
от WikiLeaks и други интернетски публикации.
3. Ще добавя
и още един довод, който вероятно би бил
отхвърлен с присмех от привържениците
на Клинтън, а именно, че и руското
правителство отхвърля обвиненията за
съпричастност в документалните атаки
срещу Хилари Клинтън, предявявайки иск
към американското правителство да
представи доказателства, че Русия е
замесена в хакерските атаки и че нейните
служби са предали документите на
различните организации за публикуване.
Разбира се подобни доказателства
най-вероятно няма да се появят, под
предлог че ще се разкрият средствата,
които американските тайни служби
използват за подслушване и контрол на
Интернет и телефонните мрежи по целия
свят.
4. Както Асанж,
така и други функционери на WikiLeaks, отричат
да са получили информацията от руското
правителство. Те твърдят, че информацията
от DNC и DCCC им е предадена на носител, а
Крейг Мъри, бивш посланик на Великобритания
в Узбекистан, твърди, че
той познава човека, който е изнесъл
информацията от DNC и в известна степен
е съдействал за предаването ѝ по време
на едно свое посещение във Вашингтон.
"US Intel Vets
Dispute Russia Hacking Claims"
от Veteran
Intelligence Professionals for Sanity
Доказателства
от технически характер сочат към изтичане
на информацията от мрежите на ДП чрез
технически носител (leak), а не чрез хакване
от руски или каквито и да е други агенти.
http://www.informationclearinghouse.info/46042.htm
5. Буди интерес
и скромното мълчание на най-голямата
тайна служба на САЩ, NSA, която се занимава
с подслушването на Интернет и телефонните
мрежи по целия свят. Тази организация,
заедно с подобни организации във
Великобритания, Австралия и Нова
Зеландия, упражнява пълен контрол върху
комуникациите по целия свят. Използвайки
служебната информация в комуникационните
пакети, с които се предават данните в
съвременните мрежи, NSA може да установи
с абсолютна точност пътя на откраднатите
документи, особено след като се знае
времето през което те са били откраднати
и източниците, от които са били откраднати.
Публикуването на подобна информация
няма да застраши никаква агентура, нито
пък методите за контрол в Интернет,
използвани от тайните служби. Известно
е, че преди година две, САЩ отправиха
обвинения срещу конкретни адресанти в
Китай във връзка с хакване на американски
мрежи.
Моето мнение
е, че частта от олигархията, свързана с
военнопромишления комплекс, води отчаяна
борба да не позволи на олигарсите около
Тръмп да се доберат до властта. Друга
част от олигархията – тази свързана с
финансовия капитал, вече предприема
стъпки за присъединяване към Тръмп и
неговите събратя олигарси изхождайки
от принципа "Ако не можеш да ги победиш
– присъедини се към тях!". С други
думи, ако обикновените хора в САЩ, които
избраха Тръмп за президент, очакват, че
някой ще се погрижи за тяхното
благоденствие, то те са на път да изпитат
голямо разочарование. Олигарсите,
каквито и да са те, ще се погрижат преди
всичко за собствените си кесии! По тази
причина и опитът за "пълзящ преврат",
който, както изглежда, е налице в момента,
полека-лека ще замре и нещата ще си
продължат не както преди, но без съмнение
в полза на дълбоките джобове на олигарсите.
Дилетант