Хаос и на хаоса хаос!

Днес, 29 юли, стана известно, че шефът на кабинета на Доналд Тръмп Reince Priebus, си е подал оставката или му е подадена оставката (тези неща винаги остават неясни за външния наблюдател). Че такава ще бъде съдбата на Прибус, можеше да се предположи, след като Ню Йорк Таймс публикува разговор между новия комуникационен директор на президента Тръмп, Антони Скарамучи и Райън Лиза (от Нюйоркър), където се цитират думите на Скарамучи по адрес на Прибус: “Reince is a fucking paranoid schizophrenic” и по адрес на Банон (главен стратег на Тръмп): “I’m not Steve Bannon, I’m not trying to suck my own cock”!?

Така приключват малко повече от 6 месеца от бурното президентство на Тръмп, изпълнено с обвинения и контраобвинения от всички срещу всички, от противоречиви заявления на парламентаристи, министри и най-вече на самия президент, който се намира под обсадата на неоконсерватори, неолиберали и разузнавателни служби, които използват Средствата за масова дезинформация (СМД) като таран, с който разрушават всеки опит на президента да създаде някаква видимост на работеща администрация.

Прибус, засега, е последната жертва от веригата неуспели политици в администрацията на Тръмп, но се очаква, че и Стивън Банон е на път да "изнесе вратата". Всред жертвите досега има: Съветник по националната сигурност, Директор на ФБР, Говорител на президента и още поне дузина други висши служители от президентската администрация. На мястото на Прибус е назначен генерал Джон Кели, който съвсем наскоро беше назначен за секретар по вътрешната сигурност. По този начин в непосредствена близост до президента се появи трети генерал, което като че ли оправдава намеците на преститутките от СМД, че Тръмп е в захлас от генералите! Всъщност, бързам да кажа, че според мен, намирайки се под обединената атака на демократи, част от републиканците и най-вече на тайните служби, Тръмп се опитва да намери опора в единствената мощна организация в САЩ, която досега не е изразила открито недоверие в правото му да управлява страната.

Проблемът не е обаче само в Тръмп. Републиканците, които сега владеят и двете камари на Конгреса на САЩ, се оказаха напълно неспособни да изпълнят заканата си, която лелеят почти от началото на президентството на Обама - да ликвидират така наречената Obamacare. Много наблюдатели поначало подозираха, че всички приказки на републиканците за замяна на здравната реформа на Обама с нещо прекрасно или поне по-добро се оказаха въздух под налягане. Опитите за отмяна на реформата или дори за промяната ѝ неизбежно се проваляха главно поради липса на необходимото мнозинство в Сената. Това според мен съвсем не е случайно. Работата е там, че реформата на Обама прави максималното възможно да впрегне държавата и частният осигурителен сектор във финансовия ярем, с който да изтегли здравеопазването от калта и да го направи достъпно за десетки милиони американци, които не са достатъчно бедни, за да разчитат изцяло на държавата, но и не са достатъчно богати, за да си купят медицински осигуровки на така наречения свободен пазар. Всякакви промени на системата въведена от Обама, целящи да намалят държавните субсидии в опита за регулиране на здравно-осигурителния пазар, неизбежно водят до отпадането на милиони хора от достъп до здравеопазването. От друга страна, осигурителните компании се опитват и успяват да откъснат все по-големи парчета от обществената мръвка, което също не може да бъде толерирано от държавата. С други думи, излиза че единствената алтернатива на системата за субсидирана частна здравно-осигурителна система, създадена от Обама, е напълно държавна осигурителна система или поне система, от която е изключен изцяло мотивът за печалба. В противен случай без здравни застраховки ще останат десетки милиони хора, голяма част от които ще бъдат от долните слоеве на средната класа. При това, от гледна точка на показателя цена/ефективност, американската здравна система продължава да е далеч по-назад от системите в развитите цивилизовани държави.

Може би за да демонстрират на американския народ, че все пак Конгресът е способен да взима някакви решения, членовете на Камарата на представителите и Сената се обединиха в невиждано мнозинство и приеха новия закон за санкции срещу Русия, Иран и Северна Корея, наречен "Countering Iran's Destabilising Activities Act of 2017". Законът е приет с 419:3 гласа в Камарата и 98:2 гласа в Сената! Всред важните елементи в него са:

1. Нови санкции срещу Русия заради намесата ѝ в изборите в САЩ, продължаващата ѝ намеса в Украйна и намесата ѝ в Сирия. Особено важен елемент е забраната за президента да отменя санкции срещу Русия без съгласието на Конгреса!

2. Нови санкции срещу Северна Корея в отговор на успехите ѝ в областта на развитието на ядреното и ракетното оръжие.

3. Нови санкции срещу Иран в нарушение на подписаното при Обама от САЩ и още пет световни сили споразумение за ограничение на ядрените разработки в Иран. Особено важна причина за новите санкции срещу Иран е и нейната намеса във войната в Сирия с оръжие и войници на страната на режима на Асад.

Особеното в новия закон е неговият подчертано екстратериториален характер, който се изразява в това, че САЩ демонстрират, че се считат в правото си да санкционират фирми на други държави, които по мнението на управляващите нарушават санкциите, приети от американския Конгрес! По този повод съюзниците на САЩ от ЕС изразиха голямо неудоволствие, тъй като според тях САЩ нямат право да диктуват на ЕС политика, особено в енергетиката, която очевидно цели да облагодетелства доставките от САЩ за Европа на газ и петрол.

Става дума най-вече за неудоволствието на САЩ от строежа на Северен поток 2 от Русия към Германия, който се строи от Газпром и редица големи европейски петролни компании. (Изглежда натискът на САЩ и ЕС върху България за прекратяването на строежа на Южен поток успя, но за Северен поток номерът май няма да мине! Това ми припомня "Животинската ферма" на Оруел, където: "Всички животни са равни, но някои са по равни от другите!")

Според Юнкер "Времето, когато САЩ са поставяли интересите си над интересите на Европа е отминало!" и че "Ако интересите на Европа не се вземат предвид, то ЕС е готов веднага да вземе съответните мерки буквално за броени дни!".

Външните министри на Франция и Германия веднага подкрепиха Юнкер. Немският външен министър заяви, че "американците нямат право да решават по какъв начин европейските компании ще си сътрудничат със трети страни, като например с руски енергийни компании!" Френският външен министър пък твърдо заяви, че "санкциите противоречат на международните закони поради техният екстратериториален характер!"

Очевидно Европа гледа на американските санкции като на средство, целящо да издигне икономическите интереси на САЩ над тези на Европа. По всичко личи, че васалите са недоволни от политиката на сюзерена и са готови за бунт!?

Междувременно Северна Корея извърши нов опит с ракета, която този път се е издигнала на 2300 км и е летяла цели 47 минути. Това вече поставя западното крайбрежие и дори централните щати на САЩ в обсега на севернокорейските ракети! Специалистите се надяват, че севернокорейците все още не са миниатюризирали в достатъчна степен ядрените си заряди, за да ги използват в междуконтиненталните си ракети и че все още крайните степени на ракетите им не са в състояние да издържат големите температури и вибрации при навлизане в атмосферата. За съжаление това са само надежди, а както изглежда никой не е напълно наясно докъде е стигнала Северна Корея в тези области?

В отговор на закона за новите санкции, Русия даде срок на САЩ до 1 септември да намали броя на дипломатическите си представители в страната и обяви, че отнема от Посолството на САЩ в Москва правото да ползва склад и вила в района на Москва. Не е изключено Путин да намали честотата на използване на термина "нашите американски партньори" в резултат на продължаващите агресивни действия на законодателите на САЩ спрямо Русия.

Иран обяви санкциите за незаконни и заяви, че си запазва правото да реагира по подходящ начин. Стремежът на Тръмп е да обяви, че Иран не спазва Договора за ограничаването на разработките в областта на ядрените изследвания. Целта е САЩ да получат повод за нов натиск срещу Иран, който те считат за основния враг на интересите на САЩ в района на Персийския залив. В тази връзка може да се очаква натиск от страна на САЩ за достъп на инспекторите по договора до всички военни инсталации на Иран под предлог, че в някои се водят тайни разработки на ядрено оръжие. Според Договора това е възможно само при наличие на доказателства, че подобни разработки се провеждат. По тази причина Тръмп е наредил на военните и тайните служби на всяка цена до октомври да му представят такива доказателства!?

По принцип президентът Тръмп може да наложи вето върху закона за санкциите, което елементарно ще бъде подавено от Конгреса поради огромното мнозинство, с което този закон е приет и от двете камари. Освен това СМД и враговете му моментално ще гракнат, че подобно решение само доказва, че Тръмп е агент на Путин!

Хаосът всред управляващите в САЩ обаче далеч не се изчерпва с казаното дотук.

В понеделник, на 24 юли, на аерогара Дълес беше арестуван при опит да избяга в Пакистан Имран Ауан, който до момента на ареста е работил в офиса на Деби Васерман Шулц. Той е обвинен в банкова измама във връзка с нелегални дарения на пари за Националния комитет на Демократическата партия на САЩ (DNC) от иракски бизнесмен.

Представителката в Конгреса от Флорида, Деби Васерман Шулц, е отправила заплахи към полицията за това, че при арестуването на сътрудника ѝ полицаите са конфискували компютъра на Шулц, който е бил у господин Ауан и за който той е знаел паролата!?! Оказва се, че съпругата и други членове на семейството на Ауан са работели като компютърни специалисти в офисите на редица законодатели от Демократическата партия!

"Watch; Wasserman Schultz Scandal Is Media's Russian Dream", Tucker Carlson - Video
http://www.informationclearinghouse.info/47535.htm 

За да не се чудят читателите защо описвам тази история, ще приложа малко повече информация за Деби Васерман Шулц.

От 2011 та до 2016 година Деби Васерман Шулц е председател на DNC. На 24 юли 2016 година тя обяви, че подава оставка във връзка с разкритията на Wikileaks на писма от електронната поща на DNC, от които става ясно, че Шулц и ръководството на DNC са направили всичко възможно да торпилират кандидатурата на Бърни Сандърс за президент на САЩ от Демократическата партия в полза на Хилари Клинтън! Това е именно аферата, с която започна така наречената Russiagate, която и до ден днешен преследва президента Доналд Тръмп и заплашва да провали управлението му!

Във връзка с аферата около сътрудника на госпожа Шулц, Доналд Тръмп се жалва в любимия си Туитър, че както изглежда много от сътрудниците на DNC са знаели паролите на принципалите си и за Путин съвсем не е било необходимо да нарежда на тайните руски служби да хакват компютърната система на DNC! Такова между другото е и твърдението на Асанж от Wikileaks и други хора, запознати с доставката на документите. Те твърдят, че информацията от системата на DNC е била извлечена от сътрудник на комитета на флашка и в такъв вид е била предадена за публикуване на Wikileaks. Следващата публикация:

"Intel Vets Challenge 'Russia Hack' Evidence" By VIPS
http://www.informationclearinghouse.info/47516.htm 

информира, че според специалисти, материалите на DNC не са били получени чрез хакване от руснаците или от други сили, а са били копирани с голяма скорост на флашка от сътрудник на DNC, който най-вероятно е бил възмутен от действията на членовете на комитета срещу Сандърс в полза на Хилари Клинтън.

Забележка. VIPS е акроним от Veteran Intelligence professional for Sanity.

Аз продължавам да съм скептично настроен по въпроса за активната намеса на руските тайни служби в американските избори. Разбира се службите и на двете страни активно се стараят да проникват в стратегически важни компютърни системи, както и незаконно да "съхраняват" огромни обеми документи, обменени по електронен път. В това отношение американците имат далеч по-големи възможности от руснаците главно поради факта, че голяма част от комуникациите на света минават през територии, които те лесно контролират.

За Русия изборите в САЩ не представляват особено важна стратегическа цел, тъй като в техните разбирания политиката главно се определя не от една или друга личност, а от влиянието на едни или други направления в политическия и икономическия истаблишмънт в една страна. Исторически погледнато американците са любителите на "смяна на режими" преди всичко чрез смяна на индивидуалното политическо ръководство в една страна. От тази гледна точка руснаците едва ли са разчитали, че Тръмп или Клинтън са от решително значение за външната политика на САЩ. Друг е въпросът обаче, ако се предизвика хаос и борба между различните течения в този истаблишмънт, което очевидно стана благодарение на утечка на негативна информация както от лагера на демократите, така и от лагера на републиканците. Не бива да забравяме, че подобни утечки винаги е имало, но те никога не са водели до такава непримирима конфронтация на политическите лагери в истаблишмънта, която да доведе до пълен хаос и парализа както в законодателната, така и в изпълнителната власт в САЩ.

Дилетант

За циганите, българите и... негрите

През последните дни и седмици ни залива потокът от информация за нарастването на така нареченото етническо напрежение в България. Става дума за решителността, с която циганските гета се надигат срещу българските си съседи, както изглежда, при най-малкия повод на недоволство от българите към поведението на жителите им. По този повод си спомням идиличното си детство, прекарано в игра с циганчета и българчета, когато родителите ме изпращаха при бабите и дядовците на село, за да си отдъхнат от безкрайното ми боледуване.

Работата беше там, че аз бях болнаво дете, ужасно злоядо и абсолютен инат по отношение на опитите да бъда въдворяван в детски градини – дневни и седмични. Щом успееха да ме оставят, преодолявайки канския ми рев, в детската градина, аз се изхитрявах само след ден-два да се разболея от поредната заразна болест. Това водеше до табелка с червен кръст на вратата и домашна изолация за мен и майка ми. В редките моменти, когато не бях болен, лелките в градината се оплакваха, че седя пред чиниите с обяда с часове, преживяйки със скоростта на охлюв яденето си, с изражение показващо, че съм готов всеки момент да повърна и да освѝня всичко наоколо. Заради това ми поведение лелките в градината не можеха да ме понасят! Аз, от своя страна, мразех едно пълничко, с една глава по-високо от мен, момченце, което се наяждаше първо, искаше допълнително ядене и първо излизаше от столовата. За мен в онези времена, нямаше по-противен човек от това дете, което непрекъснато ми даваха за пример!

Краят на опитите да бъда социализиран чрез институцията на детските градини настъпи, когато един ден, след успешна маневра на майка ми, успяла да ме залъже и да се измъкне от полезрението ми, оставяйки ме в любвеобилните прегръдки на лелки и учителки, аз за отмъщение се скрих в едни храсти и със сатанинско удоволствие наблюдавах нарастващата паника на администрацията, когато те установиха, че липсвам. Те преобърнаха всички стаи, клозети, шкафове и килери, но аз бях потънал вдън земя. Най-накрая съобщиха и на родителите ми, че съм изчезнал! След тридесетина минути майка ми и баща ми дотичаха полудели от притеснение и започнаха да ме търсят заедно с лелки и учителки. Когато на помощ бяха призовани и останалите деца, аз разбрах, че този път няма спасение и се предадох. Очаквах голям пердах, но родителите ми бяха толкова щастливи, че са ме намерили жив и здрав, та ми обещаха със сълзи на очи никога вече да не ме пращат на детска градина!

По тази причина се наложи да прекарвам изключително дълги периоди от време под опеката на баби и дядовци на село. Първоначално бях поверен на родителите на баща ми, но майка ми скоро установи, че моят правилен софийски български започва да се пресища от селски думи, идиоми и даже псувни, които аз много бързо усвоих от братовчедите си. Тогава тя се наложи над баща ми да мина под опеката на нейните родители. Те живееха в района на селото, където започваше циганската махала. Точно на границата имаше един пояс от къщи, които бяха смесени – част бяха цигански, а част български. По тази причина аз започнах да си играя в смесени групи – циганчета и българчета. Всички заедно ходехме по реката, уривахме се в калта и ядяхме индивидуално пердах от баби, дядовци, майки и бащи, в зависимост от това кой под чия власт се намираше.

По думите на един мой роднина, тази мултиетническа идилия се прекратила, когато един ден баща ми дошъл от София да ме види и ме заварил съсредоточено да удрям с камък по един железен варел. Баща ми ме повикал няколко пъти, но аз не съм му обърнал никакво внимание, очевидно наслаждавайки се на кънтящите звуци от музикалната ми композиция.

Най-накрая баща ми успял да привлече вниманието ми. Аз съм го погледнал с презрение и съм казал: "Ге деба тоя бъгарин кво ма гледа!" С това приключило моето мултиетническо съжителство с циганската общност, защото баща ми веднага ми събрал дрешките и ме отвел при майка си, обявявайки възмутено на тъщата, че при родителите му аз поне съм псувал на български, а тук съм започнал да псувам на цигански!

Наистина циганската махала се намираше доста далеч от къщата на родителите на баща ми. Аз имах контакти с циганите само когато жените идваха да молят баба ми за брашно и боб, които тя им даваше срещу обещание, че като дойде време за събиране на реколтата те ще дойдат да помагат. Циганките обещаваха и когато му дойдеше времето наистина идваха с мъжете и децата си да помагат. Тогава аз отново влизах в контакти с циганския етнос и трябва да призная, че нямам лоши спомени от моите приятелчета.

Развитието на социализма полека-лека доведе до обезлюдяването на селото откъм българи. В ТКЗС-то работеха все повече и повече цигани и циганки. Някои цигани работеха и в промишлените предприятия в района, като за целта имаше уреден заводски транспорт. Циганите си купуваха къщи в районите, където по-рано живееха само българи, и години по-късно сестра ми, която беше с 10 години по-малка от мен, си играеше с циганчета вече в махалата, където живееха родителите на баща ми – район, в който по време на моето детство нямаше никакви цигани. В селското училище класовете бяха смесени – българчета и циганчета, а автобуси караха по-големите деца (българчета и циганчета) в гимназиите в близките градчета.

Всичко се промени драстично с избухването на демокрацията. Промишлените предприятия в района бяха фалирани и разграбени. ТКЗС-то беше разтурено, земята беше върната на някогашните ѝ собственици, които отдавна бяха скъсали със земеделието и се бяха преместили да живеят в градовете. Това доведе до възникването на огромни площи от пустеещи земеделски земи. Циганите, които никога не бяха имали земя, но на които кооперативното стопанство и промишлените предприятия даваха работа и прехрана, изведнъж останаха без поминък и полека-лека започнаха да издивяват. Започнаха кражби по къщите, в които бяха останали само стари хора. Тук отмъкваха кокошки, там някоя и друга овца или даже крава, обираха орехите, а на друго място – сливите и ябълките. Българите се жалваха, но властта не взимаше никакви мерки и циганите разбраха, че могат да правят каквото си искат, защото властта беше абдикирала от задълженията си за опазване на реда и законността. Това по мое мнение е генезиса на днешното "етническо напрежение". Днес моето родно село е навярно 90% циганско, макар че почти 100% от обработваемата земя принадлежи на българи.

Останало без поминък, циганското население по селата започна да се преселва в градовете и плъзна по Европа, населявайки и пренаселявайки гетата. Гетата обаче си имат свои естествени проблеми, които произхождат от това, че се събират големи маси от хора с подобно социално самосъзнание и в случая с циганите – с ограничени както професионални, така и материални ресурси за развиване на полезна икономическа дейност. Това води до постепенна деградация на социалните отношения и до спонтанното създаване на организации от корпоративен тип, които обаче се занимават с криминална дейност от най-различен характер, поради простата причина, че голяма част от криминалната дейност не изисква почти никакво образование, а само естествено присъщите на много хора сръчности!

Съвременната либерална демокрация, с прекомерното наблягане на човешките права, без оглед на социалните задължения, които трябва да ги съпътстват, за да може обществото да съществува успешно, провежда една политика на материално стимулиране на гетата без мерки за осигуряване, ако трябва с насилие, на определени социални ангажименти от страна на получателите на материалната помощ. Това позволява голяма част от материалната помощ да бъде узурпирана от малък брой "корпоративни структури" от криминален характер точно по същия начин, както материалните ресурси в един напълно свободен и неконтролиран пазар неизбежно се концентрират в ръцете на един ограничен брой олигарси!

Преди няколко дена говорих с един приятел, който живее в района на Сан Франциско. От дума на дума му разказах за събитията в Асеновград, Бяла, Пазарджик, Пловдив и т. н. Той пък ми разказа за подобни събития в района на Сан Франциско. Оказва се, че банди от негри тероризират пътниците във влаковете на метрото. Те нахлуват във вагоните на спирките, обират къде каквото могат (телефони, бижута и други ценности) и побягват непосредствено преди тръгването на влака! Оказва се, че ръководството на метрото (BART) избягва да публикува тези криминални събития, за да не нарушава "расовия мир"! Подобни банди нападат и Apple-магазините. Те ограбват всички налични телефони и таблети, които могат да носят и изчезват. Отново това не се публикува, за да не се нарушава въображаемата расова хармония. Въоръжени банди от негри нападат магазините Costco, разбиват с чукове витрините със скъпи часовници и бижута, и изчезват. Отново за това се избягва да се говори заради пустия етнически или расов мир!

Когато прочетох в Ню Йорк Таймс за удивлението, което предизвиква сред т. н. либерална демократична общественост фактът, че сред републиканците реномето на Тръмп не само не намалява след неистовата атака на Средствата за масова дезинформация (СМД) на тема Russiagate, а даже се увеличава, направо се удивих на удивлението им! Преститутките от СМД очевидно си мислят, че ако те не пишат за нещо, то то изобщо не се случва или поне никой не научава за него!?

От следващите линкове желаещите могат да се запознаят с някои от историите, случващи се в района на Сан Франциско.

http://sfgate.com/bayarea/article/BART-official-criticized-for-memo-on-withholding-11279058.php

http://www.sfgate.com/crime/article/Shots-reportedly-fired-during-midday-robbery-at-11159647.php

http://sanfranciscocbslocal.com/2017/06/25/brawl-shuts-down-san-francisco-westfield-mall/

http://www.nbcbayarea.com/news/local/Robbers-Snatch-MacBooks-at-Walnut-Creek-Apple-Store-424466343.html

http://www.mercurynews.com/2017/06/19/police-investigating-apple-store-robbery/

http://www.mercurynews.com/2017/06/28/apple-store-robbery-victim-speaks-out/

http://www.mercurynews.com/2017/07/07/oakland-fire-four-alarm-blaze-at-downtown-construction-site

Спомням си, че когато преди повече от 30 години ние пристигнахме в САЩ аз бях убеден, че тази страна е един огромен котел, в който се стопяват етническите, расовите и религиозните различия между хората и те започват да живеят като братя! Много скоро обаче забелязах, че много етноси и раси се конгрегират в градски райони и образуват гета, където с десетилетия се запазват техните етнически и расови разбирания, обичаи и навици. Така дойдох до извода, че съществува някаква долна граница на хомогенност на населението в гетата от даден етнос, която не позволява възприемането на обичаите на нацията-домакин. Гетоизацията на населението по какъвто и да е критерий неизбежно води до създаване и утвърждаване на собствени норми на поведение, различни от разбиранията и нормите на поведение на нацията-домакин. Това важи както за негрите, китайците, виетнамците и корейците в Америка, така и за циганите в България или за арабите в Западна Европа, колкото и да се стараят либералните демократи и глобалистите да ни убедят, че западните общества могат да приемат и асимилират неограничени количества мигранти. Наличието на гета обаче не означава, че техните жители са перманентно осъдени да останат в тях. Всичко зависи от отношението на жителите в гетото към главно три типа морални ценности: отношение към семейството, отношение към образованието и отношението към труда. Например малцинствата в САЩ от Югоизточна Азия държат на стабилно семейство, образование за децата си и се отличават с невероятно трудолюбие. По тази причина гетата с китайци, корейци, виетнамци и други народности от този район служат като трамплин за по-младите поколения да се интегрират в обществото. За негърските гета е характерна липсата на здрава семейна среда, подценяване и даже отрицателно отношение към образованието и слаби трудови навици, поради което жителите на негърските гета остават завинаги в тях и в много редки случаи младежи успяват да излязат от гетото. Малко по-добро е положението в гетата с мексиканци, които държат на семейството, проявяват по-голямо трудолюбие, но за съжаление не държат особено много на образованието на децата си!

Аз съм далеч от мисълта да давам рецепти за интеграцията на циганите в България, но искам да споделя впечатленията си от книгата "The arms of Krupp, 1587-1968" от William Manchester. В тази книга се описва историята на фирмата и на фамилията Круп в Германия. Това, което ми направи особено впечатление, беше как се е възпитавал ред и дисциплина у работниците в заводите и мините на Круп.

По времето, когато започва бурното развитие на индустрията в Германия, Круп изпитва остър недостиг от работна ръка. Всъщност, работна ръка е имало, но тя е била неквалифицирана и разпръсната в селските райони на Германия, а не там, където са били мините и заводите на фирмата. Тогава Круп решава да построи хубави общежития – отделни къщички и блокове с апартаменти на местата където са предприятията на фирмата, заедно с училища, болници и всичко необходимо за приличен живот на работниците, които пристигали от селата и малките градчета на Германия. Всяко работническо семейство получавало своето жилище заедно с точно предписание за реда, който трябва да се спазва в района и жилището. Правилата включвали минимална жилищна площ на семейство, изисквания децата да посещават училище, стриктни изисквания за чистотата в жилищата и по улиците в комплексите и т. н. Периодически комисии от фирмата правели проверки за спазването на правилника за живот и хигиена в жилищата и района и ако някое семейство допуснело систематично нарушаване на правилата и не поддържа необходимата чистота в жилището си или района около него, то то бивало безмилостно изхвърляно на улицата извън границите на фирменото градче, независимо от това колко добър е бил работникът в работата си и колко ценен специалист е бил той за фирмата!

Когато четях за тези неща си спомних за блоковете в София и други градове, където навремето бяха заселени цигански семейства. Никой не се интересуваше какво става в тях и скоро те бяха разгромени от квартирантите цигани, защото те нямаха нужните навици за живот в градски условия, а никой не считаше, че трябва да ги контролира, за да придобият тези навици!

Както се вижда няма нищо чудно в дисциплинираността и чистотата в немските градове и села. Тя е по скоро възпитана, отколкото естествена черта на немския характер. Ако някой се поинтересува от историята, ще научи че по времето на Римската империя германските племена на изток от Рейн и на север от Дунав са били обявени от римляните за нецивилизуеми, защото са демонстрирали по най-недвусмислен начин неспособността и нежеланието си да се подчиняват на какъвто и да е предписан ред и законност!

Накрая искам да отбележа, че може би Тръмп е прав като казва, че западната цивилизация е загубила стръвта си за живот и борба, и ако не се опомни, ще стане жертва на други цивилизации, независимо от това дали те са примитивни или технологично напреднали. При това аз съвсем не мисля, че стръвта за живот зависи толкова от военната готовност на Запада да противостои със сила на световните миграционни движения, а по-скоро се определя от психологическата готовност да наложи своя модел на живот на собствената си територия, като регулира – ако трябва със сила – поведението на мигрантите и собствените си малцинства, за да могат те да приемат нормите на поведение, исторически възникнали в християнска Европа. За съжаление глобалистите-неолиберали схващат задължението си за съхраняване на европейската култура повече като военно противостоене срещу въображаемата заплаха от сродната Руска цивилизация, а не като заплаха от цивилизации, фундаментално различни от европейската!

Дилетант

Срещата на 20-те в Хамбург и събитията около нея

На 7 и 8 юли в Хамбург се състоя поредната среща на ръководителите на 20-те най-развити в икономическо отношение държави в света. Както винаги се случва при подобни мероприятия, на събитието се откликнаха десетки хиляди противници на глобализацията от Европа и света, които проведоха истински битки по улиците на Хамбург с над 20 000 полицаи, мобилизирани да поддържат реда по време на съвещанията на ръководителите на световните икономически сили. Ранени са над 213 полицаи и почти толкова демонстранти, но това в никакъв случай не е новост, защото подобни сражения стават при всяко събиране на световни ръководители, посветено на глобализацията.

С особено нетърпение се очакваше срещата между новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп и президента на Русия Владимир Путин. Както е известно от Средствата за масова дезинформация (СМД) в САЩ, Тръмп е избран за президент благодарение на намесата на Русия и лично на Путин в светая светих на американската демокрация – изборите за президент на САЩ! С други думи, очакваше се Тръмп да изрази по някакъв начин зависимостта си от Путин като например коленичи и целуне ръка на сюзерена си и му се закълне във вярност! Аз разбира се се шегувам, защото на Тръмп изобщо не му е до изява на благодарности към Путин, тъй като цялата история за ролята на Путин за победата на Тръмп е чиста глупост измислена от слугите на Хилари Клинтън в Демократическата партия и СМД, които искат да оправдаят по някакъв начин гигантския си провал струващ над 2 милиарда долара. Измишльотината за ролята на Русия в избирането на Тръмп обаче практически блокира почти напълно дейността на президента на САЩ през първите месеци на царуването му.

Вероятно за да отвлече вниманието на преститутките от СМД в САЩ, Тръмп отправи непосредствено преди заминаването си за Европа обидни туитове за водещите на известното предаване на MSNBC "Morning Joe" – Мика Бжежински и Джо Скарборо. Това доведе журналята до неистов захлас и те за известно време забравиха за Russiagate, а се втурнаха да защитават Бжежински и Скарборо, ругаейки арогантността на Тръмп и неговото безпардонно поведение. В това време Тръмп се появи с целия си блясък в Полша и се постара да погали с възторжени дитирамби националистичните чувства на поляците, като им напомни за това, че техните вечни врагове – Германия и Русия – са все още около тях и че Америка е единствената държава, на която те могат да разчитат за своята независимост и просперитет. Създава се впечатлението, че Тръмп се опитва да вбие клин между членките на ЕС от Източна и Централна Европа и кандидатите за хегемони в бъдещия реформиран Европейски съюз, Германия и Франция. Тук обаче ми се струва, че САЩ си правят сметката малко без кръчмаря. Страните от този район са с доста различни политически аспирации. Балтийските държави мразят Русия, но са повече ориентирани към Западна Европа. Страни като Чехия, Словакия и Унгария са както за близки връзки със Западна Европа, така и за повече или по-малко дружески отношения с Русия, в която те виждат безкраен източник на суровини, доста широк пазар и връзка с Китай и другите държави от Югоизточна Азия. Само Полша е силно антируска и се опасява от бъдещо сближение между Германия и Русия. Поляците са във възторг, че ще могат да си купят от САЩ противоракетни системи "Патриот", като кой знае защо разчитат, че те ще ги спасят от ракетите Искендер?

След като приложи трика с "голямата баданарка" на Полша, Тръмп обеща на всички от пояса между Балтийско море и Адриатическо и Черно море доставки на евтин американски природен газ, с който да задоволи енергийните им нужди. Реалната действителност, че шистовият газ, доставен от Америка, много трудно ще бие по цена газта от Русия е без значение за продажните политици от района, които трудно си представят ценовата структура на шистовия газ, втечнен и доставен от Америка до Източна Европа, но затова пък много добре си представят приятното шумолене на кайметата в джобовете си!

Друго важно събитие преди самата среща на 20-те беше срещата между китайския президент Ци и Путин. Това, ако не се лъжа, е най-малко третата среща на двамата държавници от началото на тази година. Очевидно Китай и Русия все повече и повече затвърдяват връзките си на стратегически партньори в бъдещото развитие на Евразийското икономическо пространство. ЕС продължава да се цупи на Русия за Украйна за кризата, в която той носи вина не само като съучастник в имперските интриги на САЩ, но и като жертва на собствената си несигурност като суверенен участник в световната политика, предпочитайки ролята на васал на САЩ пред законно полагащата ѝ се роля на световна сила.

Самата среща между Тръмп и Путин, както изглежда, донесе като резултат едно... голямо нищо. Подписаното споразумение за примирие между бунтовниците, подкрепяни от САЩ в Югозападна Сирия и правителствените сили, е без особено стратегическо значение както за САЩ, така и за Русия, но ще освободи части на Сирийската арабска армия (САА) за борба на другите фронтове, тъй като руски части на военната полиция ще поемат контрола за спазването на примирието от страната на сирийското правителство. По въпроса за Украйна е било решено да се възобнови работата на двустранната комисия между САЩ и Русия по въпросите за Украйна. От руска страна тази комисия се води от Сурков, а от американска страна – от Виктория Нюланд, която от известно време е напуснала Държавния департамент на САЩ. Сега на нейно място ще действа една личност на име Кърт Волкър, който е бивш сътрудник на сенатора МакКейн, а напоследък е бил директор на "Института МакКейн" в Аризона!? Предполагам, че не е необходимо да изяснявам, че подобна личност, член на екипа на сенатора МакКейн, няма да има никакво желание да работи за решаване на конфликта, а напротив – за неговото изостряне! Другото важно нещо, което е обсъждано на срещата цели 40 минути, е намесата на Русия в президентските избори в САЩ. Естествено Путин е пожелал да му се представят доказателства за намесата на Русия, каквито отдавна е известно, че няма, с което изглежда въпросът е бил приключен, тъй като и Тръмп много добре знае, че доказателства по въпроса американците също нямат!

Все пак остава загадка за какво са си говорили двамата президенти и техните външни министри цели 2 часа и 16 минути? Предполагам, че това ще бъде темата на следващите спекулации в СМД, от които могат да се очакват най-фантастични измишльотини.

Друга среща на високо ниво, състояла се в Хамбург, бе срещата между Тръмп и китайския президент Ци. Основно са били дискутирани проблемите, които предизвиква Северна Корея с разработката на ядреното си оръжие и особено с най-новият успешен опит в изстрелването на междуконтинентална балистична ракета. Някои читатели може би се чудят за каква междуконтинентална ракета става дума, когато изстреляната ракета е паднала на няколкостотин километра от мястото на изстрелването? Работата е там, че ракетата е била изстреляна под много голям ъгъл спрямо хоризонта и е достигнала над 1700 мили височина, преди траекторията ѝ да я насочи надолу. Това означава, че тази ракета, ако се изстреля по нормална траектория, като всяка балистична ракета, може да достигне Аляска, а според някои специалисти – и градовете на САЩ по западното ѝ крайбрежие. Според американците, ракетата е летяла 37 минути, а според корейците – 39 минути, което означава, че ако корейците са прави, то наистина ракетата би могла да достигне Западното крайбрежие на САЩ. Тръмп се опитва безуспешно да кандърдиса Ци да застави президентът на Северна Корея Ким да се откаже от опитите с ядрено и ракетно оръжие, но имайки предвид съдбите на Садам и Кадафи, които приеха подобни предложения от Запада, Ким не демонстрира и най-малко намерение за подобни отстъпки. Позицията на Северна Корея по тези въпроси е, че САЩ първо трябва да сключи мир със Северна Корея (между двете страни все още има само примирие след войната от 1950-1953 година) и да се откаже от базите си в Южна Корея и Япония! Очевидно това са искания, които претендентите за новия Рим нямат никакво намерение да приемат, а китайският президент Ци само се усмихва учтиво и обещава на Тръмп да направи каквото е по силите му, за да накара Ким да се откаже от опасните оръжия. Истината е, че в допълнение на исканията на Ким, Китай сигурно има още поне едно искане към САЩ, а именно – американският флот да напусне Южнокитайско море и изобщо района на Югоизточна Азия. Всичките тези искания са неприемливи за Империята и следователно великият сделкаджия Тръмп трябва да намери някакво друго решение на проблемите със Северна Корея, а тя междувременно работи все по-успешно и успешно в избраните направления!

В комюникето на съвещанието на 20-те се декларира, че Парижките споразумения за климата са необратими. Отбелязва се фактът, че САЩ са обявили, че се отказват от споразумението и мерките, обещани от Обама, за неговото бъдещо приложение. Отбелязва се и желанието на САЩ да подпомогнат страните по света за намаляването на емисиите на парникови газове в атмосферата при използването на въглеводородните източници на енергия. По този начин се демонстрира маргинализацията на САЩ от останалите 19 най-развити в икономическо отношение държави, които се споразумяха за конкретни мерки за прилагането на изискванията на парижкото споразумение за климата, необходими им, за да постигнат целите на споразумението. Твърди се, че пазарът, свързан с "чистата енергия", ще бъде близо 20 трилиона долара и очевидно новата администрация на САЩ се отказва да играе каквато и да е роля в неговото развитие и усвояване.

Дилетант