неделя, 9 юли 2017 г.

Срещата на 20-те в Хамбург и събитията около нея

На 7 и 8 юли в Хамбург се състоя поредната среща на ръководителите на 20-те най-развити в икономическо отношение държави в света. Както винаги се случва при подобни мероприятия, на събитието се откликнаха десетки хиляди противници на глобализацията от Европа и света, които проведоха истински битки по улиците на Хамбург с над 20 000 полицаи, мобилизирани да поддържат реда по време на съвещанията на ръководителите на световните икономически сили. Ранени са над 213 полицаи и почти толкова демонстранти, но това в никакъв случай не е новост, защото подобни сражения стават при всяко събиране на световни ръководители, посветено на глобализацията.

С особено нетърпение се очакваше срещата между новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп и президента на Русия Владимир Путин. Както е известно от Средствата за масова дезинформация (СМД) в САЩ, Тръмп е избран за президент благодарение на намесата на Русия и лично на Путин в светая светих на американската демокрация – изборите за президент на САЩ! С други думи, очакваше се Тръмп да изрази по някакъв начин зависимостта си от Путин като например коленичи и целуне ръка на сюзерена си и му се закълне във вярност! Аз разбира се се шегувам, защото на Тръмп изобщо не му е до изява на благодарности към Путин, тъй като цялата история за ролята на Путин за победата на Тръмп е чиста глупост измислена от слугите на Хилари Клинтън в Демократическата партия и СМД, които искат да оправдаят по някакъв начин гигантския си провал струващ над 2 милиарда долара. Измишльотината за ролята на Русия в избирането на Тръмп обаче практически блокира почти напълно дейността на президента на САЩ през първите месеци на царуването му.

Вероятно за да отвлече вниманието на преститутките от СМД в САЩ, Тръмп отправи непосредствено преди заминаването си за Европа обидни туитове за водещите на известното предаване на MSNBC "Morning Joe" – Мика Бжежински и Джо Скарборо. Това доведе журналята до неистов захлас и те за известно време забравиха за Russiagate, а се втурнаха да защитават Бжежински и Скарборо, ругаейки арогантността на Тръмп и неговото безпардонно поведение. В това време Тръмп се появи с целия си блясък в Полша и се постара да погали с възторжени дитирамби националистичните чувства на поляците, като им напомни за това, че техните вечни врагове – Германия и Русия – са все още около тях и че Америка е единствената държава, на която те могат да разчитат за своята независимост и просперитет. Създава се впечатлението, че Тръмп се опитва да вбие клин между членките на ЕС от Източна и Централна Европа и кандидатите за хегемони в бъдещия реформиран Европейски съюз, Германия и Франция. Тук обаче ми се струва, че САЩ си правят сметката малко без кръчмаря. Страните от този район са с доста различни политически аспирации. Балтийските държави мразят Русия, но са повече ориентирани към Западна Европа. Страни като Чехия, Словакия и Унгария са както за близки връзки със Западна Европа, така и за повече или по-малко дружески отношения с Русия, в която те виждат безкраен източник на суровини, доста широк пазар и връзка с Китай и другите държави от Югоизточна Азия. Само Полша е силно антируска и се опасява от бъдещо сближение между Германия и Русия. Поляците са във възторг, че ще могат да си купят от САЩ противоракетни системи "Патриот", като кой знае защо разчитат, че те ще ги спасят от ракетите Искендер?

След като приложи трика с "голямата баданарка" на Полша, Тръмп обеща на всички от пояса между Балтийско море и Адриатическо и Черно море доставки на евтин американски природен газ, с който да задоволи енергийните им нужди. Реалната действителност, че шистовият газ, доставен от Америка, много трудно ще бие по цена газта от Русия е без значение за продажните политици от района, които трудно си представят ценовата структура на шистовия газ, втечнен и доставен от Америка до Източна Европа, но затова пък много добре си представят приятното шумолене на кайметата в джобовете си!

Друго важно събитие преди самата среща на 20-те беше срещата между китайския президент Ци и Путин. Това, ако не се лъжа, е най-малко третата среща на двамата държавници от началото на тази година. Очевидно Китай и Русия все повече и повече затвърдяват връзките си на стратегически партньори в бъдещото развитие на Евразийското икономическо пространство. ЕС продължава да се цупи на Русия за Украйна за кризата, в която той носи вина не само като съучастник в имперските интриги на САЩ, но и като жертва на собствената си несигурност като суверенен участник в световната политика, предпочитайки ролята на васал на САЩ пред законно полагащата ѝ се роля на световна сила.

Самата среща между Тръмп и Путин, както изглежда, донесе като резултат едно... голямо нищо. Подписаното споразумение за примирие между бунтовниците, подкрепяни от САЩ в Югозападна Сирия и правителствените сили, е без особено стратегическо значение както за САЩ, така и за Русия, но ще освободи части на Сирийската арабска армия (САА) за борба на другите фронтове, тъй като руски части на военната полиция ще поемат контрола за спазването на примирието от страната на сирийското правителство. По въпроса за Украйна е било решено да се възобнови работата на двустранната комисия между САЩ и Русия по въпросите за Украйна. От руска страна тази комисия се води от Сурков, а от американска страна – от Виктория Нюланд, която от известно време е напуснала Държавния департамент на САЩ. Сега на нейно място ще действа една личност на име Кърт Волкър, който е бивш сътрудник на сенатора МакКейн, а напоследък е бил директор на "Института МакКейн" в Аризона!? Предполагам, че не е необходимо да изяснявам, че подобна личност, член на екипа на сенатора МакКейн, няма да има никакво желание да работи за решаване на конфликта, а напротив – за неговото изостряне! Другото важно нещо, което е обсъждано на срещата цели 40 минути, е намесата на Русия в президентските избори в САЩ. Естествено Путин е пожелал да му се представят доказателства за намесата на Русия, каквито отдавна е известно, че няма, с което изглежда въпросът е бил приключен, тъй като и Тръмп много добре знае, че доказателства по въпроса американците също нямат!

Все пак остава загадка за какво са си говорили двамата президенти и техните външни министри цели 2 часа и 16 минути? Предполагам, че това ще бъде темата на следващите спекулации в СМД, от които могат да се очакват най-фантастични измишльотини.

Друга среща на високо ниво, състояла се в Хамбург, бе срещата между Тръмп и китайския президент Ци. Основно са били дискутирани проблемите, които предизвиква Северна Корея с разработката на ядреното си оръжие и особено с най-новият успешен опит в изстрелването на междуконтинентална балистична ракета. Някои читатели може би се чудят за каква междуконтинентална ракета става дума, когато изстреляната ракета е паднала на няколкостотин километра от мястото на изстрелването? Работата е там, че ракетата е била изстреляна под много голям ъгъл спрямо хоризонта и е достигнала над 1700 мили височина, преди траекторията ѝ да я насочи надолу. Това означава, че тази ракета, ако се изстреля по нормална траектория, като всяка балистична ракета, може да достигне Аляска, а според някои специалисти – и градовете на САЩ по западното ѝ крайбрежие. Според американците, ракетата е летяла 37 минути, а според корейците – 39 минути, което означава, че ако корейците са прави, то наистина ракетата би могла да достигне Западното крайбрежие на САЩ. Тръмп се опитва безуспешно да кандърдиса Ци да застави президентът на Северна Корея Ким да се откаже от опитите с ядрено и ракетно оръжие, но имайки предвид съдбите на Садам и Кадафи, които приеха подобни предложения от Запада, Ким не демонстрира и най-малко намерение за подобни отстъпки. Позицията на Северна Корея по тези въпроси е, че САЩ първо трябва да сключи мир със Северна Корея (между двете страни все още има само примирие след войната от 1950-1953 година) и да се откаже от базите си в Южна Корея и Япония! Очевидно това са искания, които претендентите за новия Рим нямат никакво намерение да приемат, а китайският президент Ци само се усмихва учтиво и обещава на Тръмп да направи каквото е по силите му, за да накара Ким да се откаже от опасните оръжия. Истината е, че в допълнение на исканията на Ким, Китай сигурно има още поне едно искане към САЩ, а именно – американският флот да напусне Южнокитайско море и изобщо района на Югоизточна Азия. Всичките тези искания са неприемливи за Империята и следователно великият сделкаджия Тръмп трябва да намери някакво друго решение на проблемите със Северна Корея, а тя междувременно работи все по-успешно и успешно в избраните направления!

В комюникето на съвещанието на 20-те се декларира, че Парижките споразумения за климата са необратими. Отбелязва се фактът, че САЩ са обявили, че се отказват от споразумението и мерките, обещани от Обама, за неговото бъдещо приложение. Отбелязва се и желанието на САЩ да подпомогнат страните по света за намаляването на емисиите на парникови газове в атмосферата при използването на въглеводородните източници на енергия. По този начин се демонстрира маргинализацията на САЩ от останалите 19 най-развити в икономическо отношение държави, които се споразумяха за конкретни мерки за прилагането на изискванията на парижкото споразумение за климата, необходими им, за да постигнат целите на споразумението. Твърди се, че пазарът, свързан с "чистата енергия", ще бъде близо 20 трилиона долара и очевидно новата администрация на САЩ се отказва да играе каквато и да е роля в неговото развитие и усвояване.

Дилетант

Няма коментари:

Публикуване на коментар