През последните
дни и седмици ни залива потокът от
информация за нарастването на така
нареченото етническо напрежение в
България. Става дума за решителността,
с която циганските гета се надигат срещу
българските си съседи, както изглежда,
при най-малкия повод на недоволство от
българите към поведението на жителите
им. По този повод си спомням идиличното
си детство, прекарано в игра с циганчета
и българчета, когато родителите ме
изпращаха при бабите и дядовците на
село, за да си отдъхнат от безкрайното
ми боледуване.
Работата беше там,
че аз бях болнаво дете, ужасно злоядо и
абсолютен инат по отношение на опитите
да бъда въдворяван в детски градини –
дневни и седмични. Щом успееха да ме
оставят, преодолявайки канския ми рев,
в детската градина, аз се изхитрявах
само след ден-два да се разболея от
поредната заразна болест. Това водеше
до табелка с червен кръст на вратата и
домашна изолация за мен и майка ми. В
редките моменти, когато не бях болен,
лелките в градината се оплакваха, че
седя пред чиниите с обяда с часове,
преживяйки със скоростта на охлюв
яденето си, с изражение показващо, че
съм готов всеки момент да повърна и да
освѝня всичко наоколо. Заради това ми
поведение лелките в градината не можеха
да ме понасят! Аз, от своя страна, мразех
едно пълничко, с една глава по-високо
от мен, момченце, което се наяждаше
първо, искаше допълнително ядене и първо
излизаше от столовата. За мен в онези
времена, нямаше по-противен човек от
това дете, което непрекъснато ми даваха
за пример!
Краят на опитите
да бъда социализиран чрез институцията
на детските градини настъпи, когато
един ден, след успешна маневра на майка
ми, успяла да ме залъже и да се измъкне
от полезрението ми, оставяйки ме в
любвеобилните прегръдки на лелки и
учителки, аз за отмъщение се скрих в
едни храсти и със сатанинско удоволствие
наблюдавах нарастващата паника на
администрацията, когато те установиха,
че липсвам. Те преобърнаха всички стаи,
клозети, шкафове и килери, но аз бях
потънал вдън земя. Най-накрая съобщиха
и на родителите ми, че съм изчезнал! След
тридесетина минути майка ми и баща ми
дотичаха полудели от притеснение и
започнаха да ме търсят заедно с лелки
и учителки. Когато на помощ бяха призовани
и останалите деца, аз разбрах, че този
път няма спасение и се предадох. Очаквах
голям пердах, но родителите ми бяха
толкова щастливи, че са ме намерили жив
и здрав, та ми обещаха със сълзи на очи
никога вече да не ме пращат на детска
градина!
По тази причина се
наложи да прекарвам изключително дълги
периоди от време под опеката на баби и
дядовци на село. Първоначално бях поверен
на родителите на баща ми, но майка ми
скоро установи, че моят правилен софийски
български започва да се пресища от
селски думи, идиоми и даже псувни, които
аз много бързо усвоих от братовчедите
си. Тогава тя се наложи над баща ми да
мина под опеката на нейните родители.
Те живееха в района на селото, където
започваше циганската махала. Точно на
границата имаше един пояс от къщи, които
бяха смесени – част бяха цигански, а
част български. По тази причина аз
започнах да си играя в смесени групи –
циганчета и българчета. Всички заедно
ходехме по реката, уривахме се в калта
и ядяхме индивидуално пердах от баби,
дядовци, майки и бащи, в зависимост от
това кой под чия власт се намираше.
По думите на един
мой роднина, тази мултиетническа идилия
се прекратила, когато един ден баща ми
дошъл от София да ме види и ме заварил
съсредоточено да удрям с камък по един
железен варел. Баща ми ме повикал няколко
пъти, но аз не съм му обърнал никакво
внимание, очевидно наслаждавайки се на
кънтящите звуци от музикалната ми
композиция.
Най-накрая баща ми
успял да привлече вниманието ми. Аз съм
го погледнал с презрение и съм казал:
"Ге деба тоя бъгарин кво ма гледа!"
С това приключило моето мултиетническо
съжителство с циганската общност, защото
баща ми веднага ми събрал дрешките и ме
отвел при майка си, обявявайки възмутено
на тъщата, че при родителите му аз поне
съм псувал на български, а тук съм
започнал да псувам на цигански!
Наистина циганската
махала се намираше доста далеч от къщата
на родителите на баща ми. Аз имах контакти
с циганите само когато жените идваха
да молят баба ми за брашно и боб, които
тя им даваше срещу обещание, че като
дойде време за събиране на реколтата
те ще дойдат да помагат. Циганките
обещаваха и когато му дойдеше времето
наистина идваха с мъжете и децата си да
помагат. Тогава аз отново влизах в
контакти с циганския етнос и трябва да
призная, че нямам лоши спомени от моите
приятелчета.
Развитието на социализма полека-лека доведе до
обезлюдяването на селото откъм българи.
В ТКЗС-то работеха все повече и повече
цигани и циганки. Някои цигани работеха
и в промишлените предприятия в района,
като за целта имаше уреден заводски
транспорт. Циганите си купуваха къщи в
районите, където по-рано живееха само
българи, и години по-късно сестра ми,
която беше с 10 години по-малка от мен,
си играеше с циганчета вече в махалата,
където живееха родителите на баща ми –
район, в който по време на моето детство
нямаше никакви цигани. В селското училище
класовете бяха смесени – българчета и
циганчета, а автобуси караха по-големите
деца (българчета и циганчета) в гимназиите
в близките градчета.
Всичко се промени
драстично с избухването на демокрацията.
Промишлените предприятия в района бяха
фалирани и разграбени. ТКЗС-то беше
разтурено, земята беше върната на
някогашните ѝ собственици, които отдавна
бяха скъсали със земеделието и се бяха
преместили да живеят в градовете. Това
доведе до възникването на огромни площи
от пустеещи земеделски земи. Циганите,
които никога не бяха имали земя, но на
които кооперативното стопанство и
промишлените предприятия даваха работа
и прехрана, изведнъж останаха без поминък
и полека-лека започнаха да издивяват.
Започнаха кражби по къщите, в които бяха
останали само стари хора. Тук отмъкваха
кокошки, там някоя и друга овца или даже
крава, обираха орехите, а на друго място
– сливите и ябълките. Българите се
жалваха, но властта не взимаше никакви
мерки и циганите разбраха, че могат да
правят каквото си искат, защото властта
беше абдикирала от задълженията си за
опазване на реда и законността. Това по
мое мнение е генезиса на днешното
"етническо напрежение". Днес моето
родно село е навярно 90% циганско, макар
че почти 100% от обработваемата земя
принадлежи на българи.
Останало без поминък,
циганското население по селата започна
да се преселва в градовете и плъзна по
Европа, населявайки и пренаселявайки
гетата. Гетата обаче си имат свои
естествени проблеми, които произхождат
от това, че се събират големи маси от
хора с подобно социално самосъзнание
и в случая с циганите – с ограничени
както професионални, така и материални
ресурси за развиване на полезна
икономическа дейност. Това води до
постепенна деградация на социалните
отношения и до спонтанното създаване
на организации от корпоративен тип,
които обаче се занимават с криминална
дейност от най-различен характер, поради
простата причина, че голяма част от
криминалната дейност не изисква почти
никакво образование, а само естествено
присъщите на много хора сръчности!
Съвременната
либерална демокрация, с прекомерното
наблягане на човешките права, без оглед
на социалните задължения, които трябва
да ги съпътстват, за да може обществото
да съществува успешно, провежда една
политика на материално стимулиране на
гетата без мерки за осигуряване, ако
трябва с насилие, на определени социални
ангажименти от страна на получателите
на материалната помощ. Това позволява
голяма част от материалната помощ да
бъде узурпирана от малък брой "корпоративни
структури" от криминален характер
точно по същия начин, както материалните
ресурси в един напълно свободен и
неконтролиран пазар неизбежно се
концентрират в ръцете на един ограничен
брой олигарси!
Преди няколко дена
говорих с един приятел, който живее в
района на Сан Франциско. От дума на дума
му разказах за събитията в Асеновград,
Бяла, Пазарджик, Пловдив и т. н. Той пък
ми разказа за подобни събития в района
на Сан Франциско. Оказва се, че банди от
негри тероризират пътниците във влаковете
на метрото. Те нахлуват във вагоните на
спирките, обират къде каквото могат
(телефони, бижута и други ценности) и
побягват непосредствено преди тръгването
на влака! Оказва се, че ръководството
на метрото (BART) избягва да публикува
тези криминални събития, за да не нарушава
"расовия мир"! Подобни банди нападат
и Apple-магазините. Те ограбват всички
налични телефони и таблети, които могат
да носят и изчезват. Отново това не се
публикува, за да не се нарушава
въображаемата расова хармония. Въоръжени
банди от негри нападат магазините
Costco, разбиват с чукове витрините
със скъпи часовници и бижута, и изчезват.
Отново за това се избягва да се говори
заради пустия етнически или расов мир!
Когато прочетох в
Ню Йорк Таймс за удивлението, което
предизвиква сред т. н. либерална
демократична общественост фактът, че
сред републиканците реномето на Тръмп
не само не намалява след неистовата
атака на Средствата за масова дезинформация
(СМД) на тема Russiagate, а даже се увеличава,
направо се удивих на удивлението им!
Преститутките от СМД очевидно си мислят,
че ако те не пишат за нещо, то то изобщо
не се случва или поне никой не научава
за него!?
От следващите
линкове желаещите могат да се запознаят
с някои от историите, случващи се в
района на Сан Франциско.
http://sfgate.com/bayarea/article/BART-official-criticized-for-memo-on-withholding-11279058.php
http://www.sfgate.com/crime/article/Shots-reportedly-fired-during-midday-robbery-at-11159647.php
http://sanfranciscocbslocal.com/2017/06/25/brawl-shuts-down-san-francisco-westfield-mall/
http://www.nbcbayarea.com/news/local/Robbers-Snatch-MacBooks-at-Walnut-Creek-Apple-Store-424466343.html
http://www.mercurynews.com/2017/06/19/police-investigating-apple-store-robbery/
http://www.mercurynews.com/2017/06/28/apple-store-robbery-victim-speaks-out/
http://www.mercurynews.com/2017/07/07/oakland-fire-four-alarm-blaze-at-downtown-construction-site
Спомням си, че когато
преди повече от 30 години ние пристигнахме
в САЩ аз бях убеден, че тази страна е
един огромен котел, в който се стопяват
етническите, расовите и религиозните
различия между хората и те започват да
живеят като братя! Много скоро обаче
забелязах, че много етноси и раси се
конгрегират в градски райони и образуват
гета, където с десетилетия се запазват
техните етнически и расови разбирания,
обичаи и навици. Така дойдох до извода,
че съществува някаква долна граница на
хомогенност на населението в гетата от
даден етнос, която не позволява
възприемането на обичаите на
нацията-домакин. Гетоизацията на
населението по какъвто и да е критерий
неизбежно води до създаване и утвърждаване
на собствени норми на поведение, различни
от разбиранията и нормите на поведение
на нацията-домакин. Това важи както за
негрите, китайците, виетнамците и
корейците в Америка, така и за циганите
в България или за арабите в Западна
Европа, колкото и да се стараят либералните
демократи и глобалистите да ни убедят,
че западните общества могат да приемат
и асимилират неограничени количества
мигранти. Наличието на гета обаче не
означава, че техните жители са перманентно
осъдени да останат в тях. Всичко зависи
от отношението на жителите в гетото към
главно три типа морални ценности:
отношение към семейството, отношение
към образованието и отношението към
труда. Например малцинствата в САЩ от
Югоизточна Азия държат на стабилно
семейство, образование за децата си и
се отличават с невероятно трудолюбие.
По тази причина гетата с китайци, корейци,
виетнамци и други народности от този
район служат като трамплин за по-младите
поколения да се интегрират в обществото.
За негърските гета е характерна липсата
на здрава семейна среда, подценяване и
даже отрицателно отношение към
образованието и слаби трудови навици,
поради което жителите на негърските
гета остават завинаги в тях и в много
редки случаи младежи успяват да излязат
от гетото. Малко по-добро е положението
в гетата с мексиканци, които държат на
семейството, проявяват по-голямо
трудолюбие, но за съжаление не държат
особено много на образованието на децата
си!
Аз съм далеч от
мисълта да давам рецепти за интеграцията
на циганите в България, но искам да
споделя впечатленията си от книгата
"The arms of Krupp, 1587-1968" от William Manchester. В
тази книга се описва историята на фирмата
и на фамилията Круп в Германия. Това,
което ми направи особено впечатление,
беше как се е възпитавал ред и дисциплина
у работниците в заводите и мините на
Круп.
По времето, когато
започва бурното развитие на индустрията
в Германия, Круп изпитва остър недостиг
от работна ръка. Всъщност, работна ръка
е имало, но тя е била неквалифицирана и
разпръсната в селските райони на
Германия, а не там, където са били мините
и заводите на фирмата. Тогава Круп решава
да построи хубави общежития – отделни
къщички и блокове с апартаменти на
местата където са предприятията на
фирмата, заедно с училища, болници и
всичко необходимо за приличен живот на
работниците, които пристигали от селата
и малките градчета на Германия. Всяко
работническо семейство получавало
своето жилище заедно с точно предписание
за реда, който трябва да се спазва в
района и жилището. Правилата включвали
минимална жилищна площ на семейство,
изисквания децата да посещават училище,
стриктни изисквания за чистотата в
жилищата и по улиците в комплексите и
т. н. Периодически комисии от фирмата
правели проверки за спазването на
правилника за живот и хигиена в жилищата
и района и ако някое семейство допуснело
систематично нарушаване на правилата
и не поддържа необходимата чистота в
жилището си или района около него, то
то бивало безмилостно изхвърляно на
улицата извън границите на фирменото
градче, независимо от това колко добър
е бил работникът в работата си и колко
ценен специалист е бил той за фирмата!
Когато четях за
тези неща си спомних за блоковете в
София и други градове, където навремето
бяха заселени цигански семейства. Никой
не се интересуваше какво става в тях и
скоро те бяха разгромени от квартирантите
цигани, защото те нямаха нужните навици
за живот в градски условия, а никой не
считаше, че трябва да ги контролира, за
да придобият тези навици!
Както се вижда няма
нищо чудно в дисциплинираността и
чистотата в немските градове и села. Тя
е по скоро възпитана, отколкото естествена
черта на немския характер. Ако някой се
поинтересува от историята, ще научи че
по времето на Римската империя германските
племена на изток от Рейн и на север от
Дунав са били обявени от римляните за
нецивилизуеми, защото са демонстрирали
по най-недвусмислен начин неспособността
и нежеланието си да се подчиняват на
какъвто и да е предписан ред и законност!
Накрая искам да
отбележа, че може би Тръмп е прав като
казва, че западната цивилизация е
загубила стръвта си за живот и борба, и
ако не се опомни, ще стане жертва на
други цивилизации, независимо от това
дали те са примитивни или технологично
напреднали. При това аз съвсем не мисля,
че стръвта за живот зависи толкова от
военната готовност на Запада да
противостои със сила на световните
миграционни движения, а по-скоро се
определя от психологическата готовност
да наложи своя модел на живот на
собствената си територия, като регулира
– ако трябва със сила – поведението на
мигрантите и собствените си малцинства,
за да могат те да приемат нормите на
поведение, исторически възникнали в
християнска Европа. За съжаление
глобалистите-неолиберали схващат
задължението си за съхраняване на
европейската култура повече като военно
противостоене срещу въображаемата
заплаха от сродната Руска цивилизация,
а не като заплаха от цивилизации,
фундаментално различни от европейската!
Дилетант
Няма коментари:
Публикуване на коментар