Изборите в САЩ и... цената на бензина

25 Март 2012

Предизборната кампания в САЩ този път е изключително жестока и финансово скъпа за Републиканската партия (РП). Още от самото начало в борбата за кандидат за президент от РП се включиха, ако не се лъжа, поне 8 желаещи. Болшинството от тях, на мен ми изглеждаха повече като палячовци, но очевидно така не мисли консервативната част на партията, защото кандидатите от самото начало на кампанията се стремят да изглеждат максимално консервативни. Причините за това са основно две:

1. Кандидатите се мъчат да заслужат парите на консервативната част от олигархията, която традиционно финансира предизборната кампания на РП.

2. Базата на Републиканската партия е силно консервативна и религиозна.

По тези причини борбата за кандидатурата за президент от РП, винаги се свежда до борба за така нареченото "дясно пространство" в американската политика. След спечелване на кандидатурата на партията избраникът ще започне борба за центъра или по-точно за пространството леко вдясно от центъра, което се заема от така наречения блок на независимите, които не се идентифицират нито с Републиканците, нито с Демократите и които обикновено решават изборите.

При всички положения обаче избраникът на Републиканската партия ще трябва по някакъв начин да "замаже" някои от най-десните си изказвания и фрапантни обещания, след като получи партийната подкрепа. Във връзка с това сега е моментът да се чуят най-невероятни и безотговорни твърдения и обещания. Ето някои примери:

1. Бившият сенатор Рик Сенторум в интервю с Боб Шифер заяви, че по време на бременност не трябва да се правят тестове на плода за генетични проблеми, защото, ако такива се открият, докторите често препоръчват аборт!?!

2. В същото интервю Санторум заяви, че образователната система, финансирана от федералните и щатските власти, не работи ефективно. Образованието трябва да може да се къстомизира в зависимост от желанието на семейството и индивидиумите и че изобщо държавата не трябва да има място в образованието на американския народ.

3. При един от дебатите на кандидатите за президент от РП на въпроса дали вярват в еволюцията, доколкото си спомням, само един - Рон Пол - отговори, че вярва, а всички единодушно, един през друг се надпреварваха да твърдят, че еволюцията е теория, която изобщо не е доказана и противоречи на истината за създаването на света, както е описана в Библията!

4. Всички кандидати, отново с изключение на Рон Пол, който няма никакви шансове да стане кандидат на РП, се кълнат във вярност на Израел и твърдят, че в момента, в който някой от тях стане президент, веднага ще бомбардира Иран.

Накрая нека обърнем малко внимание и на втората тема на този материал, а именно на въпроса за цената на бензина!

През последните месеци цената на бензина в САЩ достигна невиждана досега висота. Твърди се, че на някои места тя е над 5 долара за галон, а на болшинството места е между 4 и 5 долара за галон. В резултат на това всички кандидати от РП в един глас обвиняват Обама, че прави едва ли не всичко възможно цената на бензина да е толкова висока! Всички се надпреварват да обявяват мерките, които те ще вземат, за да може американецът да кара с евтин бензин. Нют Гингридж даже направо обеща, че ако той стане президент, то цената на бензина ще бъде ни повече, ни по-малко от ... 2.50 долара! Направо я закова човекът, та да няма никакви съмнения в никого!

Една от задължителните мерки, която всеки един обещава, е, че ще разреши да се сондира за петрол и газ навсякъде, едва ли не без никакви ограничения.

Друга мярка е да се нареди на Саудитска Арабия и останалите производители на петрол, ни повече, ни по-малко, да намалят цените на петрола (не е ясно дали само за Америка или за всички)!

Истината за цените на петрола в наши дни обаче е доста по-сложна отколкото се разбира от обещанията на клоуните-кандидати. Ето няколко числа, а след това и кратък коментар:

1. Световната консумация на петрол на ден през 2008 година е била 86 милиона барела, от които САЩ са консумирали близо 19 милиона варела. С други думи САЩ, чието население е само 5% от населението на земята, консумират повече от 20% от петрола, който се добива в света.

2. През 2005 година САЩ са внасяли около 60% от необходимия им петрол, а през 2011 нуждата от внос е намаляла на 45%.

3. През последните 3 години вносът на петрол от ОПЕК е намалял с 20%.

4. Националното производство на петрол през 2008 е било 4.95 милиона барела, а през 2011 е нарастнало на 5.7 милиона барела на ден.

5. Поради повишена икономичност на транспорта използването на бензин през последните 3 години е намаляло с 12%, а поради подобрена топлоизолация използването на отоплителна нафта е намаляло с 9%.

6. Най-после, след десетилетия борба с нефтеното и автомобилното лоби, бяха приети нови изисквания за икономичност на колите, като през 2025 тя трябва да достигне 54.5 мили на галон.

От горните данни се вижда, че по времето на Обама има сериозен прогрес в намаляването на зависимоста на САЩ от вноса на петрол. За клоуните-кандидати от РП това няма никакво значение и те обещават да направят какви ли не чудесии и щуротии, само и само да прилъжат неграмотния редови републиканец да избере някой от тях за кандидат за президент.

Особено безсъвестно и безочливо е обещанието да се разреши сондиране навсякъде, където пожелаят петролните компании, като се игнорират всякакви опасности за околната среда. Никой от кандидатите и много малко от журналистите посочват, че от момента на сондирането с цел проучване до момента на промишлен добив на петрол, ако такъв бъде открит, минават 8-10 години, което надхвърля времето на максималните 2 президентски мандата, т.е. никой от тях не може да си изпълни обещанието си, дори ако стане президент.

Много малко журналисти отбелязват и факта, че за пръв път от десетилетия САЩ е износител на ... бензин!?! Това е точно сега, когато бензинът исторически е с най-висока цена в САЩ!

Тук може би му е мястото да отбележим, че причината за високите цени на петролните продукти в САЩ не е нежеланието на Обама да ги намали, а фактът, че пазарът на петрола и дериватите му е световен, т.е. той малко зависи от това, дали една страна го произвежда или не, освен ако тази страна не провежда специална политика на субсидиране на населението при консумациата му на петролните продукти. За подобни субсидии, обаче в САЩ не може и дума да става, защото това би противоречало на идеите за "свободен пазар", да не говорим за идеите на петролните компании и спекулантите на петролния пазар, които са една от причините за изключително високите цени на петрола.

Друга важна причина за високите цени на петрола е напрежението около Иранската ядрена политика, за нагнетяването на което играят значителна роля Израел, Израелското лоби в САЩ и самите кандидати за президент от Републиканската партия с непрекъснатите призиви за бомбардиране на Иран.

Дилетант

За богатите и данъците

21 Март 2012

Преди време слушах по радиото за едно допитване до американски граждани, резултатите от което ми направиха огромно впечатление. Въпросът е бил много прост. Хората е трябвало да се самокласифицират към коя процентна група принадлежат (1 %, 10 %, 20 % и т. н. - по намаляващ доход), като имат предвид доходите си. Оказало се, че 40% от тях считат, че са в десетпроцентната група по доходи, а 45% смятат, че са на път да влязат в десетпроцентната група!

Някой би казал, че подобно мнение демонстрира оптимизма на американеца, а аз бих казал, че това демонстрира неграмотността на обикновения американец.

Нека сега се запознаем с някои данни от типа: "Знаете ли, че ...?"

1. Най-богатите 400 американци притежават толкова богатства, колкото 150-те милиона най-бедни американци.

2. Доходите на 300-хилядите американци с най-високи доходи се равняват на доходите на 150 милиона американци с най-ниски доходи. (Не бива да се смесват понятията за богатство и доход, макар че те неизбежно са свързани.)

3. Един процент от населението в страната през 2000 година е получило 21.7% от всички доходи.

4. Средният брутен доход на по-бедните (90%) от американците за 2010 е 29840 долара, като при това той е спаднал с 127 долара в сравнение с 2009 година, и с 4842 долара в сравнение с 2000 година. Практически доходът на тази група от населението е на нивото на 1966 година, естествено с отчитане на инфлацията през този период.

5. Броят на милионерските семейства през 1999 година е 7.1 милиона, а през 2005 е 8.1 милиона, като от богатството се изключва стойността на жилището и пенсионните спестявания.

От тези данни изобщо не следва, че 45% от американците са на път да влезнат в десетте процента нито по богатство, нито по доходи, да не говорим за самочувствието, че 40% са вече в тази група, което като твърдение е само по себе си абсурдно.

От тези и други подобни данни се вижда една доста обезпокоителна тенденция в структурата на американското общество. Тя е, че богатството се концентрира все повече и повече в една ограничена прослойка на населението за сметка на обедняването на мнозинството.

Например в наши дни процентът от националния доход, който се пада на най-богатия един процент от населението, достига нивото на предкризисната 1929 година, като през петдесетте и шестдесетте години той е бил наполовина спрямо сегашното ниво.

Друг фрапантен пример е свързан с неимоверното нарастване на компенсации е (евфемизъм за заплатите) на най-високото ниво на корпоративното началство. През 50-те и 60-те години компенсациите на ръководителите и средната заплата на обикновените работници и служещи в американските корпорации е била около 30 пъти по-голяма в полза на ръководителите, а сега е повече от 300 пъти по-голяма.

В същото време, данъците на най-богатите през последните десетилетия са спаднали драстично. През 50-те години маргиналните данъци са били над 90% (данъкът над определено високо ниво на доход). През 60-те години те спадат до към 70%, през 80-те години спадат още повече и днес максималният федерален данък е 35%, като данъкът върху дълговременните (над 1 година) инвестиции е 15%. При оценката на американските федерални данъци трябва да се има предвид, че данъчните закони са много сложни и допускат много вратички за измъкване на доходи, поради което милионерите, с помощта на счетоводители и данъчни адвокати, успяват да спасят от данъци голяма част от доходите си. Така например, по признание на вероятно най-богатия човек в Америка Уорън Бъфет, той плаща около 15-16% от доходите си в данъци, докато неговите секретарки плащат над 30%. Друг интересен пример е кандидатът за президент Ромни, който плаща около 17% в данъци, а президентът Обама плаща близо 30% поради това, че има значително по-нисък доход от Ромни, а освен това, поради положението си, Обама не може да се възползва от различните вратички на данъчния кодекс.

Високите данъци са любимата тема на пропаганда по време на избори в САЩ. Републиканците винаги твърдят, че ако данъците са по-ниски, то икономиката ще "хвърчи" напред с огромни темпове. По времето на Рейгън стана популярна т. н. теория за "просмукването надолу" на капитала. С две думи, колкото повече пари имат богатите, толкова повече те ще инвестират в икономиката и това заедно с увеличената им консумация ще увеличи автоматически благоденствието на по-бедните слоеве на населението!?!

В демонстрация на несъстоятелността на тази теория, ще дам няколко примера.

1. Периодът, през който САЩ се развиват бързо и стабилно, е през 50-те и 60-те години, когато маргиналните данъци са от порядъка на 80-90%. През този период разликата между бедни и богати в САЩ е най-малка.

2. В края на 80-те и началото на 90-те години Буш Старши повиши незначително данъците, което му струваше преизбирането за президент, а след това Клинтън ги повиши още, за да се вземе под контрол бюджетния дефицит. Републиканците в един глас закрещяха, че настъпва, ако не краят на света, то поне краят на Американската икономика и благоденствие. Резултатът обаче се оказа точно обратен - икономиката продължи да се развива успешно, а дефицитът започна да намалява, като в края на президентството на Клинтън дефицитът дори се превърна в положителен бюджетен баланс.

3. Наличието на положителен бюджетен баланс в началото на президенството на Буш Младши действаше на антиданъчното лоби като "червено на бик" и те не мирясаха, докато Президента не прокара известните си реформи по намаляване на данъците. В резултат на това бюджетният дефицит се появи отново, а войните в Афганистан и Ирак го доведоха до фантастични размери.

Моето дилетантско мнение по въпроса за данъците е, че всяка национална икономика има оптимално ниво на данъци, което е специфично за социалната структура и духовния характер на населението. В заключение ще си позволя да разкажа една приказка, която не знам откъде съм чул.

Имало едно време един султан, който управлявал една спокойна и щастлива страна. На султана му трябвали пари (като на всеки управник) и затова решил да повиши данъците на поданиците си. Така и направил, но понеже бил умен управник, след време изпратил свои хора да видят каква е реакцията на поданиците.

Като се върнали, агентите му казали, че поданиците ругаят, но са се запретнали да работят повече, за да има пари и за данъци и за тях.

След време на султана му потрябвали още пари и той решил да вдигне данъците още повече.

Отново изпратил агентите си и като се върнали, те му казали, че поданиците още повече го псуват, но са се запретнали и работят още по-яко.

След време на султана му дотрябвали още пари и той отново повишил данъците.

Този път, като се върнали, агентите му казали, че поданиците само псуват, пият и гуляят и са зарязали работата. Тогава султанът, който бил умен управник, разбрал, че е прекалил и намалил данъците толкова, че поданиците му отново започнали да работят.

Мисля, че не е необходимо да разяснявам извода от тази приказка. Бедата е обаче, че много управници не разбират, че данъците могат да бъдат както прекалено високи, така и прекалено ниски. Освен това, управляващата класа, която често се контролира от богатите, не оценява необходимоста да си осигури социален мир и спокойствие чрез плащане на процентно по-големи данъци, поради това, че има по-големи облаги от социалния мир и спокойствие.

Дилетант

Арабската пролет, демокрацията и смяната на режими

19 Март 2012

Миналата година възникна новото климатично явление "Арабска пролет". То се изрази в падането на режимите в Тунис, Египет и Либия. Режимът в Бахреин се задържа с помощта на "опорите на демокрацията" в Арабския свят: Саудитска Арабия, Катар и Обединените арабски емирства. За да разберем истинското значение на някои от тези събития, трябва да се върнем малко назад в историята.

В реч през 2007 година пред "CommonWealth Club of California" генерал Wesley Clark споделил, че през 1991 година, подсекретаря по политиката на отбраната на САЩ Paul Wolfowitz казал, че САЩ имат на разположение 5-10 години да разчистят съветските "клиентски режими" преди да се появи опасността от нова суперсила, която ще се опита да оспори световната хегемония на САЩ и Запада. Атаката на 11 Септември 2001 срещу кулите на Световния търговски център и Пентагона даде повод в ръцете на Rumsfeld, Wolfowitz и другите автори на "Project for the New American Century" да се заемат с дестабилизацията на редица арабски и ислямски режими. Същият генерал W. Clark твърди, че веднага след 9/11 в Пентагона са били разработени планове за дестабилизация и сваляне на седем Близко- и Средноизточни режими: Ирак, Сирия, Судан, Сомалия, Иран, Ливан и Либия.

За по-голяма яснота на бъдещото изложение ще изясня с две думи каква е целта на "Project for the New American Century". Основната идея на този проект е, че САЩ не бива по никакъв начин да допуснат друга държава в света да се доближи до военното и военно-техническото им ниво! Целта на САЩ през 21 век е да поддържа в света "Full Spectrum Dominance" и за това е необходим контрол върху нефтените ресурси на Близкия и Средния изток, включително и ресурсите около Каспийско море и Средна Азия.

Както се вижда политиката за "Пълен спектър на господство" се "претворява в живота", както обичаха да казват бившите ни социалистически ръководители. Това става под егидата на установяване на западен тип демокрация в страни, които исторически, социално и ментално са много далеч от подобни идеи, не че западните политици наистина искат да правят демокрация в тези страни, но поне нещо, което да изглежда като демокрация.

Ирак беше смазан под предлог за наличие на оръжия за масово изтребление. Такива не се оказаха, но това е бял кахър. Бедата е, че новият режим донякъде изглежда като демокрация, но на разни вътрешни сили им се струва,че властта много прилича на тази на Садам, с тази разлика, че сега има шеитска диктатура вместо сунитска диктатура.

Сомалия отдавна представлява по-скоро географско понятие отколкото държава. Разбира се по-добре щеше да бъде, ако там можеше да се установи приятелски режим, но това не винаги е възможно, а може би просто ще е въпрос на време.

Судан бе разделен на две държави: Северен и Южен. Южен Судан има петрол, а Северен няма, но Южен Судан се очаква да бъде благодарен на САЩ за подкрепата и ще се нуждае от западните петролни компании за разработка и добив на нефта и за прекарване на петролопроводи, тъй като съществуващите минават през Северен Судан, а засега последният е не съвсем управляем.

Ливан е труден, но ако се реши въпросът със Сирия, то ще му се намери и на него цаката. За съжаление атентатът срещу Харири не доведе до желаните резултати. Сирия бе обвинена, но изглежда е невинна. (Все пак беше изгонена от Ливан.)  Оказа се невъзможно да се отправят успешни обвинения срещу Хизбула и цялата работа замря, защото други удобни обвиняеми в Ливан няма.

С Либия, слава богу, въпросът беше разрешен сравнително лесно. Е разбира се загинаха невинни хора под бомбите на НАТО и от момчетата на Кадафи и бунтовниците, но както се казва "покрай сухото гори и суровото". Сега Либия след като се раздели на 3 части, ще бъде по-лесно да се манипулира, защото Кадафи беше наистина нетърпим! Ту е с теб, ту е против теб и финансира какви ли не движения, а за идеите му да не говорим - абсолютно непонятни и объркани.

За Иран е ясно. Наречен е, че разработва ядрено оръжие и толкоз! Нищо не може да му помогне, докато иранците не свалят аятоласите и не сключат "Договор за дружба и приятелство с Израел"! По-малко не се приема, а след това може и бомба да им разрешим да си направят. Я как си направиха Индия и Пакистан! По въпроса за Иран главната дума има Израел. Каквото той каже, това ще бъде. Само трябва да се внимава Израел да не се "отвърже", че там играта е опасна. Иран хич да не запушва Хормузкия проток, само ако се чуе че ще прави това и петролът ще хвръкне нагоре. Отгоре на всичко Русия и Венецуела много ще се зарадват на скъпия петрол, а това изобщо няма да е хубаво!

Работата със Сирия обаче се закучи! Толкова пари се дадоха на тези "революционери": и от Англия и от САЩ, а те почти нищо не правят! Сега даже започнаха да правят атентати по тертипа на Al Qaeda, което създава неприятни асоциации с атентатите срещу американците в Ирак. Ако продължава така, човек може да си помисли, че и тези атентати ги прави Al Qaeda, а тогава същият човек може да си помисли, че САЩ и НАТО подкрепят терористи в Сирия, а пък нали се борят срещу същите терористи в Афганистан! Все пак "стълбовете на демокрацията" Саудитска Арабия и Катар осигуряват оръжие и командири на "Сирийската свободна армия", а "революционерите" от Либия, които вече имат опит в революции и кланета, осигуряват пушечно месо, където такова не достига.

Ако някой се интересува за Тунис и Египет, то там просто стана досадно недоразумение. Тези арабски народи все ще объркат работата! Никой не е имал намерение да сваля правителствата в тези държави. Те си бяха много добри и сега ще се чудим как да ги поставим под контрол, но какво да се прави - стават грешки?

Накрая, в заключение, трябва да подчертаем за невнимателния читател, който все още не е схванал идеята, че целта е да се контролира областта около Персийския залив, областта около Каспийско море (там разчитаме на Афганистан да осигури бази, но той май не е много надежден) и достъпите до тях. От кого ще ги пазим, ще попитате? Ами много ясно - от Китай, Индия и други прекалено големи и амбициозни държави.

Дилетант

"The Great Game" на Израел

10 Март, 2012

Понятието "The Great Game" съществува в историята от борбата между Русия и Англия през 18 и 19 век за колонии и влияние в Средния изток. Днес тази игра има нови участници: САЩ, Русия, Китай, Индия и ... Израел!?! Включването на Израел в групата на "хищниците" в тази игра, може би за някого да изглежда преувеличено, но факт е, че понастоящем Израел играе основна роля в атаките срещу една от традиционните жертви на играта - Иран. Загадката е в това, какво се крие зад настървеността на Израел срещу една държава, която е отдалечена на повече от 1000 километра от него?

От Библейски времена евреите делят земите в Близкия и Средния изток: Персия, Египет, Междуречието, Индия и естествено Палестина, с неимоверното множество и смесица от народи, живели или преминали през тези земи. Периоди на частична или пълна независимост се редуват с периоди на зависимост или дори на робско изгнание на евреите до началото на новото летоброене. След разрушаването на Храма в Йерусалим (70 година сл. Хр.) и окончателното пропадане на Еврейската държава, много евреи са избити или продадени в робство и разселени в Римската империя, но голяма част, преди всичко дребните фермери в днешна Палестина, остават, като впоследствие една част приемат християнството. По-късно, по време на Арабската експанзия (633 година сл. Хр.), част от местното население в Палестина (включително и местни евреи) приемат мюсюлманството. Мирното съжителство между трите монотеистични религии по време на Арабското владичество на Близкия изток, Северна Африка и Иберийския полуостров, като цяло, е типичното състояние на Ислямското пространство. В интерес на истината, трябва да отбележим, че най-големите кланета и гонения на евреите през този период са извършени от християните. Най-фрапантните примери са:

1) Завладяването на Йерусалим от Първия кръстоносен поход, когато почти цялото население на града (евреи, мюсюлмани и дори православни християни) са избити от кръстоносците;

2) Реконквистата на Иберийския полуостров, когато в края на петнадесетия век евреите са покръстени или изселени от Испания, а по-късно същата съдба постига и маврите. При това, десетилетия след покръстването, много покръстени евреи и маври стават жертви на инквизицията по подозрение, че продължават в душите си да изповядват старите си религии;

3) Периодичните погроми и терор над евреите в Християнска Европа през следващите столетия, та до Холокоста на евреите през Втората световна война.

Гоненията на евреите през Средновековието (най-вече в Средна и Източна Европа) води до концентрацията им в гета. Причината за това е и господството на ортодоксалните рабини, които от своя страна също налагат и поддържат изолацията на евреите и с всички сили и средства се противят на проникването на идеите на Ренесанса в евреиските гета. Когато през 19-иа век се заражда идеята за използване на езика Хибру за извън религиозни цели, като например в литературата и обикновенните човешки контакти, то ортодоксалните рабини се противопоставят на тези тенденции считайки, че по този начин езика се осквернява. Те категорично забраняват смесването и близките контакти на евреите с окръжаващите ги народи, защото по такъв начин ще се запази "богоизбраната" еврейска нация от оскверняване и корумпиране.

През Деветнадесетия век в Европа приключва създаването на държави-нации и по това време сред еврейската интелигенция излязла извън психологическите и религиозни рамки на гетото, възниква идеята за еврейска нация и необходимостта от осигуряване на територия за тази нация. През 70-те и особено през 80-те години на деветнадесетия век, в Палестина започва преселване на евреи, желаещи да се завърнат в "Обетованата земя, обещана им от Бога". Там те отново се изолират от местното население, което, както отбелязахме по-горе, генетически е далеч по-близо до тях отколкото обкръжаващите ги народи в Европа. Този път причината за тяхната изолация е резултат на високомерието на европейците по отношение на останалите "нецивилизовани" народи по света в добавък на представата на евреите за себе си като за "богоизбран народ". Това е протоционизма, върху основата, на който Теодор Херцел по късно формулира идеите на Политическия ционизъм.

Съществена роля и подтик за идеите на Херцел служи "Аферата Драйфус", която се разиграва във Франция през 1894 г. По това време антисемитизма сред военните и административни кръгове във Франция достига такива размери, че Херцел се обезверява в идеите за интеграция на евреите в Европейските цивилизовани среди. Той говори с министер-председатели, крале и дори с Турския султан, опитвайки се да намери "родина" за евреите. Англичаните му предлагат Аржентина или Уганда, но на учередителния конгрес на Ционистката организация, състоял се през 1897 година в Базел, Представителите на евреите от Централна и Източна Европа не искат да чуят за друга територия освен Палестина! (Този конгрес се бойкотира от представителите на ортодоксалното еврейство.)

Така се определя мястото на бъдещата държава Израел. Има обаче една малка подробност, а именно, че на тази земя живеят от хилядолетия хора! Макс Нордау, един от ранните ционисти, който посещава Палестина в началото на миналия век, се ужасява от несправедливостта спрямо местното население, на което трябва да се отнеме земята, за да се създаде бъдещата ционистка държава! Скоро се издига циничният лозунг: "Земя без народ, за народ без земя!". Започва "усвояването" на Палестина от евреите: къде чрез покупка на земя, къде чрез заплахи и терор. Доскорошните роби в земите на изгнанието се превръщат в безмилостни завоеватели презиращи местното население, чиято единствена вина е, че населява земите на своите прадеди! В живота се претворява лозунга: "Земя без народ, за народ без земя!", и това продължава вече повече от столетие.

Декларацията на лорд Балфур през 1917 година поставя печат на "законност" върху геноцида срещу местното население на Палестина. Самият лорд Балфур, през 1919 година, пише:

"В Палестина, ние дори не предложихме да се консултира местното население. (Належащите нужди и надежди на Ционизма за бъдещето са много по-важни от желанията и предразсъдъците на 700000 араби, които понастоящем обитават Палестина."

Закупуването на земя, често от отсъстващи собственици, при което арендаторите са безмилостно изгонени от земята, води до първите въстания на местните палестинци през 1921-22 години. През 1929 година има клане на 65 ортодоксални евреи, организирали Йошиба център v Хеброн. През периода 1936-39 години има нови възстания на местното Палестинско население. Терорът нараства и от страна на евреите. Англичаните се опитват да вземат положението под контрол, но и те попадат под ударите на терористите, като наи-представителният пример в това отношение е взривът в хотел King David (22 Юли 1946 г. -- 91 загинали и 46 ранени), дело на еврейската терористична група Irgun, при който има невинни жертви и сериозни разрушения в хотела, който е бил седалище на Британската мандатна администрация за Палестина.

Терорът от страна на еврейските заселници срещу местното Палестинско население е безмилостен както в периода на Втората световна война, така и непосредствено след нея. Апогеят е изгонването от територията първоначално отделена за Израел на повече от 700000  палестинци. В резултат войната през 1948 година води до нови кланета на местното население, като 292 палестински села са напълно разрушени, а 90 са частично разрушени и местното палестинско население се спасява от унищожение чрез бягство и емиграция (Разследване на Уалид Халили за съдбата на 418 палестински села през този период.)

Няколко войни по-късно и днес имаме ситуация, при която Израел владее цяла историческа Палестина от реката Йордан до Средиземно море. Опитите на палестинците чрез контратерор или преговори винаги имат един и същи резултат -- разширяването на Израел чрез незаконно заселване с евреи на окупираните палестински земи далеч зад пределите отделени на Израел от резолюцията на ООН през 1948 година.

През последното десетилетие Израел, с цел отвличане вниманието на световната общественост от Палестинския въпрос, започна да нагнетява истерията около "опитите" на Иран за разработка на ядрено оръжие. Почти всяка година разузнавателните служби и политиците в Израел предсказват, че след година-две Иран ще достигне етап в обогатяването на урана, от който нататък ще стане невъзможно да бъде спрян да произведе атомна бомба. Няма никакво значение, че Иран допуска инспектори на Международната агенция за атомна Енергия (МААЕ), която контролира количеството обогатен уран и нивото на обогатяване, което е далеч под нивото необходимо за атомна бомба. Няма значение, че Иран е подписал Договора за неразпространение на ядреното оръжие (ДНЯО). Няма значение, че американските, европейските и дори израелските разузнавателни служби понякога твърдят, че засега ръководството на Иран не смята да разработва атомна бомба и т.н. и т.н. Важното е международната общественост и преди всичко народите на ЕС и САЩ да бъдат подложени на непрекъсната истерична атака за опасността от ядрено оръжие в ръцете на Аятоласите!

В същото време Израел не е подписал ДНЯО, не допуска инспектори на МААЕ до ядреното оръжие, което притежава (никой не знае точно колко бомби притежава Израел, но се твърди, че те са над 200) и никой не знае каква е военната му доктрина за използване на това невероятно голямо количество атомни бомби за една държава от величината на Израел. Интересното е, че никой от политиците в Западна Европа и САЩ не обсъжда потенциалните импликации от толкова много атомни бомби в една толкова малка държава. Отвреме-навреме се появяват публикации, според които Израел има намерение да изпозва атомните си бомби и като оръжие за шантаж на Запада срещу възможни опити за натиск за постигане на решение по Палестинския въпрос, което е неизгодно за Израел.

При последното си посещение в САЩ израелският министър-председател Натаняху отново направи всичко възможно да нагнети до краен предел истерията около потенциалната опасност Иран да навлезе в "зоната на безнаказаност", когато Израел не би бил сам в състояние да унищожи или да забави съществено ядрената му програма. Човек би могъл да си помисли, че сега Израел може без военната и логистична подкрепа на САЩ да направи това! В резултат на шантажа, Израел ще получи от САЩ нови още по-мощни бомби за дълбоко проникване и самолети-танкери, с които би могъл да осъществи военно-въздушна операция срещу ядрени обекти в Иран.

Нека накрая да формулираме накратко основните цели на "Голямата игра" на Израел в Близкия и Средния изток:

1. Отвличане на вниманието на международната общественост от незаконното анексиране на Западния бряг на река Йордан. Заселване на територията с мрежа от еврейски селища, което ще направи невъзможно създаването на Палестинска държава, способна да съществува самостоятелно.

2. Поддържане, с помощта на САЩ, подавляващо военно превъзходство на Израел над всяка държава, а също така и над всяка възможна коалиция от държави в района, която би могла да се противопостави на велико-израелските амбиции на режима.

3. Съхраняване на контрола на Израел и израелското лоби над външната политика на САЩ и по възможност на Европейския съюз и НАТО в района на Близкия и Средния изток.

С тези си задачи засега Израел се справя блестящо. Проблемът е, че почти винаги подобни успехи водят до главозамайване. Клонът, на който Израел е стъпил, рано или късно няма да издържи и ще се счупи. Бедата е, че тогава на Израел ще му останат над 200 атомни бомби и необходимите средства за доставката им до почти всички краища на света и никой не може да гарантира, че до тях няма да имат достъп най-реакционните религиозно-фанатични кръгове в Израел!

Дилетант

Трагедията на Гърция

Трагедията на Гърция се състои в противоречието между забележителния ѝ принос в античната история на човечеството и по-специално на приноса ѝ в историята на Западната цивилизация, в сравнение с незабележителния ѝ принос в близката история на Запада.

Ще се опитам да обясня какво имам предвид.

Образованите хора на Запад се отнасят с дълбоко почитание и дори преклонение пред приноса на Древна Гърция към западната цивилизация. Древна Гърция за тях е родината на Демокрацията, философията, съвременния научен подход и т. н. и т. н. На практика древният Рим възприема много от ценностите, саздадени от древните гърци, добавяйки своя принос главно в областта на държавното устройство и военното дело, като по този начин служи до голяма степен само като конвейер към бъдещето на основните достижения цивилизацията на Древна Гърция.

Преклонението на Запада пред Древна Гърция е толкова безапелационно, че той почти автоматично присвоява таланта и гениалността на древните елини върху съвременните обитатели на тези земи!

Имам чувството, че за отците на Европейският съюз, приемането на Гърция е било преди всичко въпрос на чест за съюза, а не внимателно и разумно обмислен държавнически ход. Иначе е трудно да се обясни как една страна известна от десетилетия с дефицити и девалвации се приема в Европейския съюз, а след това и в системата на общата валута без елементарен контрол от бдящите политици, които с такова настървение и внимание (искам да подчертая с пълно основание) следят всяка стъпка на останалите Балкански държави от Евросъюза.

Самите гърци, пък от своя страна, имат самочувствие далеч надвишаващо реалните им качества и преди всичко ниво на развитие на сегашната Гърция! Създава се впечатлението, че жителите на тези земи изглежда все още смятат, че Европа и Западната цивилизация им дължат нещо за приносът на древните обитатели на тези земи в съкровищницата на човечеството! Иначе как да си обясним, че една страна се смята за развита, при положение, че има само 2-3 индустрии: корабоплаване, туризъм и банково дело (ако можем да считаме последното за индустрия).

През 2012-13 година се очаква държавният дълг на Гърция да достигне над 360 милиарда евро или близо 180% от националния доход, като при това 70% от дълга е към външни инвеститори!

Някои хора, включително и в самата Гърция, обвиняват за огромните дългове Западните банки и по-специално Goldman Sachs, които са съдействали на "леви" и "десни" правителства да манипулират с измамна цел националните си показатели. Ако си спомним добрата българска поговорка "Лудият изяда и 2 баници, но по-луд е който му ги дава!", то тези обвинения са напълно справедливи, но какво да кажем за морала на националните политици на Гърция и дори на гърците като народ, които търсят вината за сегашното си безнадежно положение само в другите, но както изглежда не и в себе си?

Ако бях грък, бих се чувствал много притеснен от перспективата на Гърция!

Очевидно магията на Древна Елада вече принадлежи само на древните елини. Вероятно отношението на политиците в Съюза в бъдеще към Гърция няма много да се отличава от отношението им към останалите балкански държави, а това ще означава контрол на всяка крачка.

Фактът, че инвестиралите в гръцки държавни бондове ще трябва да приемат определен процент загуби и разсрочка на останалите дългове в никакъв случай няма да съдейства за бъдещите инвестиции в Гърция. Освен това драстичното намаление на доходите на населението ще доведе до драстично спадане на Националния продукт на Гърция, и понеже в съвременния свят около 70% от националния продукт се пада на консумацията, то съотношението "дълг / национален продукт" ще се влоши сериозно преди да започне да се подобрява, което също няма да прави Гърция привлекателна за външни инвестиции.

На практика излизането на Гърция от еврото и драстична девалвация на новата ѝ валута е единственият изход за страната. Имам сериозни подозрения, че политиците в Съюза се опитват да спечелят време за банките, за да се "отвържат" от голяма част от гръцките си бондове, като ги "овесят" на врата на европейските и американски данъкоплатци, след което, под предлог, че не устоява на обещанията си, Гърция ще баде принудена да напусне еврото.

Дилетант
март 2012

Коранът и Войната на САЩ с Исляма

27 Февруари, 2012

Преди около седмица, за кой ли път вече, избухна поредният скандал, свързан с оскверняване на Корана от американски военнослужещи.

Историята с няколко думи е следната:

В Американския затвор край Кабул, наречен Паруан и разположен в бившата Съветска, а сега Американска база Баграм, в библиотеката имало копия на Корана и други свещени книги, които били предназначени за ползване от затворниците! Администрацията на затвора обаче заподозряла, или може би установила, че копията на Корана се използват от затворниците за обмен на съобщения. За да предотвратят това неправомерно действие от страна на задържаните, администрацията на затвора решила да ...изгори въпросните копия на Корана!

Заедно с други книги, неизвестно защо "осъдени" на аутодафе, въпросните копия на Корана, били събрани в чували и връчени на група американски военнослужещи, на които било наредено да отнесат "осъдените" книги до предприятието, което се занимавало с изгаряне на боклуци. Там американците започнали да хвърлят чувалите с книги в огъня, но един от тях се разтворил и пред ужасените очи на местните афгански работници се изсипали няколко горящи книги, между които и горящи копия на Корана! Афганските работници се развикали и се хвърлили да спасяват горящите Корани. На следващия ден цял Кабул знаел историята, а скоро, както изглежда, я научиха и всички мюсюлмани по света!

Такава е официалната версия на Американското командване в Афганистан, а какво точно е станало вероятно ще разберем след време или може би никога няма да разберем!

Ако на някой му се струва, че се отнасям с подозрение към изложената от Американското командване версия, то той има известни основания за това. Ще се опитам да изложа накратко моите съображения по случая, а и изобщо по вапроса за многократните "сблъсквания" на Американската военна и цивилна администрация с Корана.

В процеса на войните операции в Ирак и Афганистан се оказа, че Коранът има особено място сред свещенните религиозни книги по света. Той изглежда се смята от мюсюлманите не като книга, съдържаща мъдростта на Аллаха, а по-скоро като еманация, ако мога така да се изразя, на самия Аллах, или нещо подобно. (Тъй като нямам необходимото религиозно образование, ще си позволя да огранича философско-религиозните си разсъждения дотук.)

Както изглежда, боравенето с Корана дори от страна на правоверните, се подчинява на определени строги правила и дори писането по Корана се твърди, че е абсолютно забранено! В такъв случай, талибаните, или каквито и да са затворниците в Баграм, са извършили светотатство, за което се полагало смъртно наказание според законите на Шериата!

Ако това е наистина така, то защо администрацията на затвора не се е обърнала към някой от уважаваните и доверени на правителството молли, представяйки осквернените книги като доказателство и искайки религиозно обосновано решение по въпроса? Тогава, вместо протестите и убийствата на американски военнослужещи и Афгански граждани, полицаи и военнослужещи, би могло да се покаже и заклейми истинският облик на талибаните!

Тук му е мястото да припомним издевателствата над затворниците в Абу Гареф, Гуантанамо и другите затвори във военния ГуЛаг на Пентагона. Многократните осквернявания на Корана в тези затвори и дори заканите на един евангелистки свещенник във Флорида да изгори Корана на съвременно аутодафе. Удивително е, че както Американските военни, така и цивилната администрация не можаха в течение на 10 години и две войни, да разберат особеностите в религиозността на мюсюлманите и да се научат да ги използват, доколкото е възможно в свой интерес! Или може би американците просто не се интересуват от разбиранията и морала на ислямското население, на което искат да демонстрират превъзходствата на демокрацията пред авторитарните режими, под които те живеят. Всеки път инцидентите се приключват с извинения на генерали, държавни секретари и дори на Президента, след което някой войник или контрактор измисля нова "лудория" и всичко започва отново, подхранвайки безкрайния поток от жертви и от двете страни!

Дилетант

П.П. Преди няколко дена се случи поредната трагедия в безсмислената война в Афганистан.

Един американски военнослужещ напусна през нощта базата и обикаляйки няколко съседни села застреля в домовете им 16 авганистанци: деца, жени и мъже! Местните жители твърдят, че той не е бил сам, а с него е имало още няколко пияни колеги. (Изглежда на подобно мнение е и официална комисия на афганския парламент и правителство.) Дали това е така или не, ще разберем по-късно или никога няма да разберем, но интересното за американците е, че това трагично събитие предизвика по-малко вълнения в Афганистан, отколкото историята с Корана!

Това само идва да покаже колко далеч и непонятна е културата на Исляма за народите, които искат с огън и меч да насадят в Афганистан демокрацията и хуманизма, за които претендира Запада. За да поясня какво искам да кажа, ще цитирам изказването на един афганец, което чух по радиото:

"За живот се плаща с пари, а за вяра се плаща с живот!"

18 Март, 2012
Дилетант