вторник, 20 март 2012 г.

Арабската пролет, демокрацията и смяната на режими

19 Март 2012

Миналата година възникна новото климатично явление "Арабска пролет". То се изрази в падането на режимите в Тунис, Египет и Либия. Режимът в Бахреин се задържа с помощта на "опорите на демокрацията" в Арабския свят: Саудитска Арабия, Катар и Обединените арабски емирства. За да разберем истинското значение на някои от тези събития, трябва да се върнем малко назад в историята.

В реч през 2007 година пред "CommonWealth Club of California" генерал Wesley Clark споделил, че през 1991 година, подсекретаря по политиката на отбраната на САЩ Paul Wolfowitz казал, че САЩ имат на разположение 5-10 години да разчистят съветските "клиентски режими" преди да се появи опасността от нова суперсила, която ще се опита да оспори световната хегемония на САЩ и Запада. Атаката на 11 Септември 2001 срещу кулите на Световния търговски център и Пентагона даде повод в ръцете на Rumsfeld, Wolfowitz и другите автори на "Project for the New American Century" да се заемат с дестабилизацията на редица арабски и ислямски режими. Същият генерал W. Clark твърди, че веднага след 9/11 в Пентагона са били разработени планове за дестабилизация и сваляне на седем Близко- и Средноизточни режими: Ирак, Сирия, Судан, Сомалия, Иран, Ливан и Либия.

За по-голяма яснота на бъдещото изложение ще изясня с две думи каква е целта на "Project for the New American Century". Основната идея на този проект е, че САЩ не бива по никакъв начин да допуснат друга държава в света да се доближи до военното и военно-техническото им ниво! Целта на САЩ през 21 век е да поддържа в света "Full Spectrum Dominance" и за това е необходим контрол върху нефтените ресурси на Близкия и Средния изток, включително и ресурсите около Каспийско море и Средна Азия.

Както се вижда политиката за "Пълен спектър на господство" се "претворява в живота", както обичаха да казват бившите ни социалистически ръководители. Това става под егидата на установяване на западен тип демокрация в страни, които исторически, социално и ментално са много далеч от подобни идеи, не че западните политици наистина искат да правят демокрация в тези страни, но поне нещо, което да изглежда като демокрация.

Ирак беше смазан под предлог за наличие на оръжия за масово изтребление. Такива не се оказаха, но това е бял кахър. Бедата е, че новият режим донякъде изглежда като демокрация, но на разни вътрешни сили им се струва,че властта много прилича на тази на Садам, с тази разлика, че сега има шеитска диктатура вместо сунитска диктатура.

Сомалия отдавна представлява по-скоро географско понятие отколкото държава. Разбира се по-добре щеше да бъде, ако там можеше да се установи приятелски режим, но това не винаги е възможно, а може би просто ще е въпрос на време.

Судан бе разделен на две държави: Северен и Южен. Южен Судан има петрол, а Северен няма, но Южен Судан се очаква да бъде благодарен на САЩ за подкрепата и ще се нуждае от западните петролни компании за разработка и добив на нефта и за прекарване на петролопроводи, тъй като съществуващите минават през Северен Судан, а засега последният е не съвсем управляем.

Ливан е труден, но ако се реши въпросът със Сирия, то ще му се намери и на него цаката. За съжаление атентатът срещу Харири не доведе до желаните резултати. Сирия бе обвинена, но изглежда е невинна. (Все пак беше изгонена от Ливан.)  Оказа се невъзможно да се отправят успешни обвинения срещу Хизбула и цялата работа замря, защото други удобни обвиняеми в Ливан няма.

С Либия, слава богу, въпросът беше разрешен сравнително лесно. Е разбира се загинаха невинни хора под бомбите на НАТО и от момчетата на Кадафи и бунтовниците, но както се казва "покрай сухото гори и суровото". Сега Либия след като се раздели на 3 части, ще бъде по-лесно да се манипулира, защото Кадафи беше наистина нетърпим! Ту е с теб, ту е против теб и финансира какви ли не движения, а за идеите му да не говорим - абсолютно непонятни и объркани.

За Иран е ясно. Наречен е, че разработва ядрено оръжие и толкоз! Нищо не може да му помогне, докато иранците не свалят аятоласите и не сключат "Договор за дружба и приятелство с Израел"! По-малко не се приема, а след това може и бомба да им разрешим да си направят. Я как си направиха Индия и Пакистан! По въпроса за Иран главната дума има Израел. Каквото той каже, това ще бъде. Само трябва да се внимава Израел да не се "отвърже", че там играта е опасна. Иран хич да не запушва Хормузкия проток, само ако се чуе че ще прави това и петролът ще хвръкне нагоре. Отгоре на всичко Русия и Венецуела много ще се зарадват на скъпия петрол, а това изобщо няма да е хубаво!

Работата със Сирия обаче се закучи! Толкова пари се дадоха на тези "революционери": и от Англия и от САЩ, а те почти нищо не правят! Сега даже започнаха да правят атентати по тертипа на Al Qaeda, което създава неприятни асоциации с атентатите срещу американците в Ирак. Ако продължава така, човек може да си помисли, че и тези атентати ги прави Al Qaeda, а тогава същият човек може да си помисли, че САЩ и НАТО подкрепят терористи в Сирия, а пък нали се борят срещу същите терористи в Афганистан! Все пак "стълбовете на демокрацията" Саудитска Арабия и Катар осигуряват оръжие и командири на "Сирийската свободна армия", а "революционерите" от Либия, които вече имат опит в революции и кланета, осигуряват пушечно месо, където такова не достига.

Ако някой се интересува за Тунис и Египет, то там просто стана досадно недоразумение. Тези арабски народи все ще объркат работата! Никой не е имал намерение да сваля правителствата в тези държави. Те си бяха много добри и сега ще се чудим как да ги поставим под контрол, но какво да се прави - стават грешки?

Накрая, в заключение, трябва да подчертаем за невнимателния читател, който все още не е схванал идеята, че целта е да се контролира областта около Персийския залив, областта около Каспийско море (там разчитаме на Афганистан да осигури бази, но той май не е много надежден) и достъпите до тях. От кого ще ги пазим, ще попитате? Ами много ясно - от Китай, Индия и други прекалено големи и амбициозни държави.

Дилетант

Няма коментари:

Публикуване на коментар