Понятието "The Great Game" съществува в историята от борбата между Русия и Англия през 18 и 19 век за колонии и влияние в Средния изток. Днес тази игра има нови участници: САЩ, Русия, Китай, Индия и ... Израел!?! Включването на Израел в групата на "хищниците" в тази игра, може би за някого да изглежда преувеличено, но факт е, че понастоящем Израел играе основна роля в атаките срещу една от традиционните жертви на играта - Иран. Загадката е в това, какво се крие зад настървеността на Израел срещу една държава, която е отдалечена на повече от 1000 километра от него?
От Библейски времена евреите делят земите в Близкия и Средния изток: Персия, Египет, Междуречието, Индия и естествено Палестина, с неимоверното множество и смесица от народи, живели или преминали през тези земи. Периоди на частична или пълна независимост се редуват с периоди на зависимост или дори на робско изгнание на евреите до началото на новото летоброене. След разрушаването на Храма в Йерусалим (70 година сл. Хр.) и окончателното пропадане на Еврейската държава, много евреи са избити или продадени в робство и разселени в Римската империя, но голяма част, преди всичко дребните фермери в днешна Палестина, остават, като впоследствие една част приемат християнството. По-късно, по време на Арабската експанзия (633 година сл. Хр.), част от местното население в Палестина (включително и местни евреи) приемат мюсюлманството. Мирното съжителство между трите монотеистични религии по време на Арабското владичество на Близкия изток, Северна Африка и Иберийския полуостров, като цяло, е типичното състояние на Ислямското пространство. В интерес на истината, трябва да отбележим, че най-големите кланета и гонения на евреите през този период са извършени от християните. Най-фрапантните примери са:
1) Завладяването на Йерусалим от Първия кръстоносен поход, когато почти цялото население на града (евреи, мюсюлмани и дори православни християни) са избити от кръстоносците;
2) Реконквистата на Иберийския полуостров, когато в края на петнадесетия век евреите са покръстени или изселени от Испания, а по-късно същата съдба постига и маврите. При това, десетилетия след покръстването, много покръстени евреи и маври стават жертви на инквизицията по подозрение, че продължават в душите си да изповядват старите си религии;
3) Периодичните погроми и терор над евреите в Християнска Европа през следващите столетия, та до Холокоста на евреите през Втората световна война.
Гоненията на евреите през Средновековието (най-вече в Средна и Източна Европа) води до концентрацията им в гета. Причината за това е и господството на ортодоксалните рабини, които от своя страна също налагат и поддържат изолацията на евреите и с всички сили и средства се противят на проникването на идеите на Ренесанса в евреиските гета. Когато през 19-иа век се заражда идеята за използване на езика Хибру за извън религиозни цели, като например в литературата и обикновенните човешки контакти, то ортодоксалните рабини се противопоставят на тези тенденции считайки, че по този начин езика се осквернява. Те категорично забраняват смесването и близките контакти на евреите с окръжаващите ги народи, защото по такъв начин ще се запази "богоизбраната" еврейска нация от оскверняване и корумпиране.
През Деветнадесетия век в Европа приключва създаването на държави-нации и по това време сред еврейската интелигенция излязла извън психологическите и религиозни рамки на гетото, възниква идеята за еврейска нация и необходимостта от осигуряване на територия за тази нация. През 70-те и особено през 80-те години на деветнадесетия век, в Палестина започва преселване на евреи, желаещи да се завърнат в "Обетованата земя, обещана им от Бога". Там те отново се изолират от местното население, което, както отбелязахме по-горе, генетически е далеч по-близо до тях отколкото обкръжаващите ги народи в Европа. Този път причината за тяхната изолация е резултат на високомерието на европейците по отношение на останалите "нецивилизовани" народи по света в добавък на представата на евреите за себе си като за "богоизбран народ". Това е протоционизма, върху основата, на който Теодор Херцел по късно формулира идеите на Политическия ционизъм.
Съществена роля и подтик за идеите на Херцел служи "Аферата Драйфус", която се разиграва във Франция през 1894 г. По това време антисемитизма сред военните и административни кръгове във Франция достига такива размери, че Херцел се обезверява в идеите за интеграция на евреите в Европейските цивилизовани среди. Той говори с министер-председатели, крале и дори с Турския султан, опитвайки се да намери "родина" за евреите. Англичаните му предлагат Аржентина или Уганда, но на учередителния конгрес на Ционистката организация, състоял се през 1897 година в Базел, Представителите на евреите от Централна и Източна Европа не искат да чуят за друга територия освен Палестина! (Този конгрес се бойкотира от представителите на ортодоксалното еврейство.)
Така се определя мястото на бъдещата държава Израел. Има обаче една малка подробност, а именно, че на тази земя живеят от хилядолетия хора! Макс Нордау, един от ранните ционисти, който посещава Палестина в началото на миналия век, се ужасява от несправедливостта спрямо местното население, на което трябва да се отнеме земята, за да се създаде бъдещата ционистка държава! Скоро се издига циничният лозунг: "Земя без народ, за народ без земя!". Започва "усвояването" на Палестина от евреите: къде чрез покупка на земя, къде чрез заплахи и терор. Доскорошните роби в земите на изгнанието се превръщат в безмилостни завоеватели презиращи местното население, чиято единствена вина е, че населява земите на своите прадеди! В живота се претворява лозунга: "Земя без народ, за народ без земя!", и това продължава вече повече от столетие.
Декларацията на лорд Балфур през 1917 година поставя печат на "законност" върху геноцида срещу местното население на Палестина. Самият лорд Балфур, през 1919 година, пише:
"В Палестина, ние дори не предложихме да се консултира местното население. (Належащите нужди и надежди на Ционизма за бъдещето са много по-важни от желанията и предразсъдъците на 700000 араби, които понастоящем обитават Палестина."
Закупуването на земя, често от отсъстващи собственици, при което арендаторите са безмилостно изгонени от земята, води до първите въстания на местните палестинци през 1921-22 години. През 1929 година има клане на 65 ортодоксални евреи, организирали Йошиба център v Хеброн. През периода 1936-39 години има нови възстания на местното Палестинско население. Терорът нараства и от страна на евреите. Англичаните се опитват да вземат положението под контрол, но и те попадат под ударите на терористите, като наи-представителният пример в това отношение е взривът в хотел King David (22 Юли 1946 г. -- 91 загинали и 46 ранени), дело на еврейската терористична група Irgun, при който има невинни жертви и сериозни разрушения в хотела, който е бил седалище на Британската мандатна администрация за Палестина.
Терорът от страна на еврейските заселници срещу местното Палестинско население е безмилостен както в периода на Втората световна война, така и непосредствено след нея. Апогеят е изгонването от територията първоначално отделена за Израел на повече от 700000 палестинци. В резултат войната през 1948 година води до нови кланета на местното население, като 292 палестински села са напълно разрушени, а 90 са частично разрушени и местното палестинско население се спасява от унищожение чрез бягство и емиграция (Разследване на Уалид Халили за съдбата на 418 палестински села през този период.)
Няколко войни по-късно и днес имаме ситуация, при която Израел владее цяла историческа Палестина от реката Йордан до Средиземно море. Опитите на палестинците чрез контратерор или преговори винаги имат един и същи резултат -- разширяването на Израел чрез незаконно заселване с евреи на окупираните палестински земи далеч зад пределите отделени на Израел от резолюцията на ООН през 1948 година.
През последното десетилетие Израел, с цел отвличане вниманието на световната общественост от Палестинския въпрос, започна да нагнетява истерията около "опитите" на Иран за разработка на ядрено оръжие. Почти всяка година разузнавателните служби и политиците в Израел предсказват, че след година-две Иран ще достигне етап в обогатяването на урана, от който нататък ще стане невъзможно да бъде спрян да произведе атомна бомба. Няма никакво значение, че Иран допуска инспектори на Международната агенция за атомна Енергия (МААЕ), която контролира количеството обогатен уран и нивото на обогатяване, което е далеч под нивото необходимо за атомна бомба. Няма значение, че Иран е подписал Договора за неразпространение на ядреното оръжие (ДНЯО). Няма значение, че американските, европейските и дори израелските разузнавателни служби понякога твърдят, че засега ръководството на Иран не смята да разработва атомна бомба и т.н. и т.н. Важното е международната общественост и преди всичко народите на ЕС и САЩ да бъдат подложени на непрекъсната истерична атака за опасността от ядрено оръжие в ръцете на Аятоласите!
В същото време Израел не е подписал ДНЯО, не допуска инспектори на МААЕ до ядреното оръжие, което притежава (никой не знае точно колко бомби притежава Израел, но се твърди, че те са над 200) и никой не знае каква е военната му доктрина за използване на това невероятно голямо количество атомни бомби за една държава от величината на Израел. Интересното е, че никой от политиците в Западна Европа и САЩ не обсъжда потенциалните импликации от толкова много атомни бомби в една толкова малка държава. Отвреме-навреме се появяват публикации, според които Израел има намерение да изпозва атомните си бомби и като оръжие за шантаж на Запада срещу възможни опити за натиск за постигане на решение по Палестинския въпрос, което е неизгодно за Израел.
При последното си посещение в САЩ израелският министър-председател Натаняху отново направи всичко възможно да нагнети до краен предел истерията около потенциалната опасност Иран да навлезе в "зоната на безнаказаност", когато Израел не би бил сам в състояние да унищожи или да забави съществено ядрената му програма. Човек би могъл да си помисли, че сега Израел може без военната и логистична подкрепа на САЩ да направи това! В резултат на шантажа, Израел ще получи от САЩ нови още по-мощни бомби за дълбоко проникване и самолети-танкери, с които би могъл да осъществи военно-въздушна операция срещу ядрени обекти в Иран.
Нека накрая да формулираме накратко основните цели на "Голямата игра" на Израел в Близкия и Средния изток:
1. Отвличане на вниманието на международната общественост от незаконното анексиране на Западния бряг на река Йордан. Заселване на територията с мрежа от еврейски селища, което ще направи невъзможно създаването на Палестинска държава, способна да съществува самостоятелно.
2. Поддържане, с помощта на САЩ, подавляващо военно превъзходство на Израел над всяка държава, а също така и над всяка възможна коалиция от държави в района, която би могла да се противопостави на велико-израелските амбиции на режима.
3. Съхраняване на контрола на Израел и израелското лоби над външната политика на САЩ и по възможност на Европейския съюз и НАТО в района на Близкия и Средния изток.
С тези си задачи засега Израел се справя блестящо. Проблемът е, че почти винаги подобни успехи водят до главозамайване. Клонът, на който Израел е стъпил, рано или късно няма да издържи и ще се счупи. Бедата е, че тогава на Израел ще му останат над 200 атомни бомби и необходимите средства за доставката им до почти всички краища на света и никой не може да гарантира, че до тях няма да имат достъп най-реакционните религиозно-фанатични кръгове в Израел!
Дилетант
Няма коментари:
Публикуване на коментар