петък, 8 март 2013 г.

Борсовите индекси вървят нагоре, а благоденствието на народа – надолу


Тези дни Dow Jones навакса загубата си от 54% от периода 2007-2009 г. и надхвърли 14 300 точки, с което достигна нивото си от 2000 г. При това печалбите на корпорациите, отразени в индекса, са се увеличили общо около 2 пъти, а в същото време средната заплата в САЩ е намаляла с 8% и безработицата е два пъти по-висока!

Причините за тази разлика в посоките на промените на печалбите на корпорациите и благосъстоянието на народа накратко са следните:

1. Повишаване на производителността на труда – корпорациите получават данъчни облекчения от държавата за внедряването на нови технологии и обновяване на технологичната база на дейността им, с което се стимулира повишаването на производителността на труда, т.е. корпорациите постигат същото или по-голямо производство с по-малък брой работници и респективно с по-малък разход на фондове за заплати.

2. Повишена безработица – усъвършенстването на технологиите и внедряването на нови, по-производителни машини освобождава работна ръка, което увеличава безработицата и депресира работната заплата.

3. Глобализацията и облекчените възможности за движение на капитала в световен мащаб позволяват на американските корпорации да разширяват производството си извън Америка, често за сметка на работната сила в САЩ. По-ниските данъци в редица страни и по-ниското ниво на възнагражденията осигуряват на корпорациите по-високи печалби, често при по-ниски изисквания за опазване на околната среда и техниката на безопасността.

4. Политиката на Американската федерална резервна банка за "евтини пари" свали лихвения процент почти до нула, поради което инвестирането в акции стана изгодно.

Богатите притежават излишни средства, които те могат да инвестират в акции и други ценни книжа, носещи печалба. (Нека си спомним поговорката, че "пари при пари отиват".) В същото време основната маса от населението има само толкова пари колкото са му необходими да поддържа работната си сила, поради което то практически не може да участва в дейности, които носят печалби и увеличават финансовите му възможности.

В резултат на това ръстът на доходите през периода от 2000 до 2011 е отишъл в кесиите на 1% от населението, а именно в кесиите на най-богатите в Америка, а останалите 99% не са получили никакъв прираст на доходите си през този период, а реалните им доходи дори са намалели.

Тук е важно да отбележим две показателни числа за промените в заетостта на работната сила в САЩ през този период:

- през 2007 година активната работна сила е наброявала 139 143 000 души;

- през 2012 година тя е наброявала 132 705 000 души.

С други думи армията на безработните в страната се е увеличила с 6.4 милиона души, без да смятаме естествения прираст на населението през този период. При това сега много по-голям процент от работещите са на временни позиции или с намалено работно време, което дава възможност на работодателите да намалят социалните им придобивки (медицинско осигуряване, годишен отпуск и др.) или изобщо да ги лишат от тях. Това естествено води до увеличаване на доходите на единия процент от населението и до намаляване на доходите на останалите 99% от населението.

Реалната минимална часова надница в САЩ непрекъснато намалява от 1968 година досега. Според икономиста John Shmid ако приемем за база сегашната минимална надница от $7.25 и отчитаме инфлацията, то ако минималната надница е била:

- привързана към индекса на инфлацията, както той се изчислява сега, то тя би трябвало да бъде $9.22;

- привързана като процент от средната часова надница, то тя би трябвало да бъде $10.00;

- и ако е била привързана към ръста на производителността на труда, то минималната часова надница би трябвало да бъде $21.72.

Отговорът на въпроса: "Къде се е дянала разликата между сегашното ниво на заплащане и това, което би трябвало да бъде при що-годе справедливо разпределение на благата, създадени от труда на обикновения американец?" е много прост – в кесиите на икономическата олигархия.

В речта си за "Състоянието на съюза" преди малко повече от месец президентът Обама спомена за необходимостта да се увеличи минималната надница и дори намекна, че не би било зле, тя да се привърже към ръста на инфлацията. Реакцията на олигархията и нейните слуги от Средствата за Масова Дезинформация (СМД) не закъсня. Нададе се познатият ми от повече от 20 години вой, че това ще предизвика едва ли не катастрофа на националната икономика, като най-много ще пострада дребният и среден бизнес. Лично аз съм бил свидетел на поне 3 повишения на федералната минимална часова надница досега и нито веднъж тези черни предсказания не са се сбъдвали. Нещо повече, статистиката говори, че щатите с минимална надница по-висока от федералната, имат по-висока заетост в малките и средните бизнеси и изобщо болшинството от хората с минимални надници работят не в малкия и средния бизнес, а за големите многомилионни и многомилиардни корпорации от типа на Уолмарт, МакДоналд и тези от сферата на хотелския бизнес. Оказва се, че през 1968 година, когато реалната минимална надница е била по-висока отколкото сега, безработицата е била 3.6%, а сега е 7.8%. При това методологията за отчитане на безработицата от 1968 година досега е сменяна няколко пъти с цел да се "уйдурдисат" по-ниски проценти на безработицата, така че ако сегашната безработица от 7.8% се изчислява по методологията от онези времена, то тя не е изключено да се окаже повече от два пъти по-висока.

Вероятно всички са чули, че след шумихата около "фискалната пропаст" сега се надига нова шумиха във връзка с така нареченото "секвестиране" на бюджетните разходи. С две думи, ситуацията е следната:

- бюджетният дефицит на САЩ е близо един трилион долара на година;

- за да се ликвидира или поне да се намали този дефицит, е необходимо или да се повишат данъците на всички, или поне на някои класи от американските данъкоплатци, или да се съкратят бюджетните разходи, или в някаква степен да се направят и двете неща;

- републиканците, които имат мнозинство в долната камара на Конгреса, не дават и дума да се издума за увеличаване на данъците, но нямат нищо против да се съкратят разходите за социални нужди;

- демократите, които имат мнозинство в Сената са против намаляване на социалните разходи, но са готови да увеличат данъците на по-богатата част от населението, а също така и да се намалят разходите за министерството на войната.

В резултат на това преди повече от година беше прието временно компромисно решение, че ако не се достигне до съгласие по въпроса за намаляване на бюджетния дефицит, то ще се приложи поголовно съкращение на разходите, ако не се лъжа с около 3%, която и мярка получи названието "секвестиране" на бюджета. Според редица икономисти "секвестирането" ще доведе до спад в темповете на възстановяване на икономиката и дори до нова рецесия. Като доказателство за тази опасност се сочи Европа, където мерките за намаляване на държавните разходи през последните години доведоха до задълбочаване на рецесията. Струва ми се, че и финансовата политика на министър Дянков се характеризираше с известни елементи на ограничаване на държавните разходи, което доведе до голяма степен и до падането на правителството на Бойко Борисов. Впрочем, допускам, че компетентността на хората в България по този въпрос е по-голяма от моята.

Дилетант

Няма коментари:

Публикуване на коментар