Всеки президент – със собствена война!

Всеки американски президент изглежда иска да си има поне една война, която той да е започнал и ако може да я е завършил. Ако проследим дейността на последните няколко президенти, ще видим например, че:

• Рейгън си направи войната с Гренада. Вярно, че Гренада е малка държава и е несериозно да се напада такава малка страна от световната суперсила, но тогава Гренада беше обявена за плацдарм на Куба, а от там и на другата суперсила по онова време - СССР. Рейгън освен това се отличи с подкрепата на "контрите" в Никарагуа, като покрай тази "благородна тайна" война се извършиха и някои нарушения на американските закони, но това в сравнение с нарушенията през следващите войни са бели кахъри, макар че за тези нарушения някои хора бяха даже осъдени, та следващият президент трябваше да ги помилва.
• Буш Старши, пък води една война, с която много се прослави! Това е войната срещу Ирак от 1991 година. Тогава СССР се демократизираше и си беше зарязал всички клиенти, вероятно разчитайки че и САЩ ще постъпят по същия начин и държавите по света ще могат да правят каквото си искат и да си избират каквото управление харесва на народите им или поне на местните олигархии. Това се оказа вярно например за Афганистан, но не и за Ирак – с толкова много петрол...! Освен това Буш Старши нападна и Панама и плени президента на тази държавица. Ама, ако искаме да сме справедливи, трябва да признаем, че президентът на Панама (Нуриега) си го заслужаваше, защото пред парламента на Панама отправи сексуални закани към Буш и с това преля чашата на търпението! Той изглежда си мислеше, че като е бил навремето агент на ЦРУ, то всичко му е позволено.
• Клинтън пък реши да защити национално-освободителните бандити в Косово. Той направо си започна война срещу Сърбия под предлог, че тя е тръгнала да унищожава безобидната Косовска освободителна армия и изобщо мирните и много добродушни косовари. Слава Богу, че сърбите отстъпиха, че иначе до границите на България щяхме да си имаме една гражданска война, както Сирия имаше преди време оттатък границата си в Ирак и сега всички виждаме до къде се стига в такива случаи.
• Буш Младши реши, че една война му е малко и след като приключи на бърза ръка с талибаните реши да се покаже какъв е мъжкар, като нападна Ирак. Та от началото на тази война преди няколко дена се навършиха 10 години. За тази война искам да пиша малко повече, но първо трябва да спомена и ...
• Обама, който за сега води "чужди" войни, но Израелското лоби е решило твърдо да не го остави без негова война. То се бори със зъби и нокти да накара САЩ да нападне Иран, за когото Биби Натаняхо още през 1992 година каза, че само след 2-3 години Иран ще има ядрено оръжие и оттогава не спира да "предупреждава" света, че Иран къде след една, къде след две или три години, ще има това пусто ядрено оръжие, което аятоласите веднага ще изстрелят срещу Израел!

Мисля, че никога няма да забравя 2002 година, с непрекъснатата "бомбардировка" от Средствата за Масова Дезинформация (СМД) в Америка, които почти всеки ден "откриваха" нови "доказателства" за оръжията за масово унищожение, "притежавани" от Саддам Хюсеин. То не беше "yellow cake" внесен от Нигер, който щял да се използва за Иракските атомни бомби; подвижни лаборатории за производство на отровни вещества за химическото оръжие на Саддам Хюсеин; подвижни и неподвижни лаборатории за развъждане на всякакви болестотворни гадини за биологичното оръжие на Саддам Хюсеин; разправяше се и за подземни заводи и лаборатории за същите отровни и биологични агенти, които във всеки момент можеше да бъдат изстреляни от търговски кораби на позиции до бреговете на САЩ!

Освен това многократно ни беше обяснено, че Саддам е едва ли не пръв приятел с Осама и върл привърженик на Ал-Кайда. Показваха ни по телевизията къде и как в Ирак се обучават бойци на Ал-Кайда как да атакуват пътнически самолети и на какви ли не други поразии. Казаха ни също, че е абсолютно доказано, че шефа на терористите от 11 септември 2001, Ата се е срещал с оперативни работници от тайните служби на Саддам, естествено, за да планират и подготвят този подъл и нечестен терористичен акт! Тези фантасмагории дотолкова се улегнаха в умовете на обикновените американци, че и до ден днешен много хора са убедени, че Саддам наистина е замесен в терористичните актове от 9/11/2001.

Всичко се правеше да изглежда колкото може по-страшно, а Буш Младши и сътрудниците му говореха смразяващи кръвта неща за "ядрени гъби" и тем подобни страхотии, които очакват всеки момент човечеството и най-вече американския народ!

Даже Секретарят на Държавния департамент по онова време - генерал Колин Пауъл - си представи, че е Адлай Стивенсън и се изтъпанчи пред Съвета за сигурност на ООН с едни толкова фалшиви и скалъпени "доказателства" за Оръжията за Масово Унищожение (ОМУ) на Ирак и за сътрудничеството на Саддам с Ал-Кайда, че направо беше жалко човек да го гледа и слуша! Нямаше значение, че комисията за наблюдение на Ирак твърдеше, че по всичко личи, че в Ирак няма ОМУ, нито пък че идеологиите на Ал-Кайда и БААС са толкова различни, че те просто не могат да бъдат приятели и съюзници. Мъжкарят Буш Младши и неговият настойник Дик Чейни бяха решили да ликвидират Саддам Хюсеин, а – както се оказа – заедно с него и Ирак, та никакви доказателства, че няма ОМУ, не можеха да ги спрат.

И така, на 19 март 2003 година, започна бомбардировката на Багдад. Ако някой си спомня все още, тя започна с атака срещу някакъв "бункер", в който по данни на ЦРУ в момента се намирал самият Саддам Хюсеин. Бункерът се оказа жилищен комплекс. Той беше разрушен до основи, но Саддам го нямаше там ! Все пак за утешение ни съобщиха, че там живеели функционери на БААС, та може и да не сме убили Саддам  но поне сме убили жените и децата на тези функционери, а може би и някои от самите функционери, ако ни е проработил късмета!

Естествено, след 12 години ембарго,армията на Саддам се оказа неспособна да окаже почти никаква съпротива на нашите момчета, които както се знае са най-добрите, най-умните и най-смелите войници, които могат да съществуват и изобщо са съществували някога на света. Те стигнаха набързо до Багдад, Свалиха с помощта на един танк статуята на Саддам и след това се забавляваха като гледаха как иракчаните разграбват музеите и държавните учреждения. То вярно, че подобно поведение на една окупационна армия е недопустимо според Женевската конвенция, но това се оказа, че е най-малкото нарушение на Женевската конвенция, което нашите момчета и техните генерали си позволиха!

Междувременно започна търсене на ОМУ. Търсиха ги навсякъде, под дърво и камък, но не можаха да ги намерят. Тогава обявиха, че Саддам ги е изнесъл тайно в Сирия, но тази версия скоро беше изоставена, макар че сред американците и до ден днешен десетина-двайсет процента все още смятат, че именно така е станало.

Докато се търсеха ОМУ, никой не си даде труда да охранява складовете с обикновено оръжие на Саддам и то беше разграбено от бъдещите участници в съпротивата срещу окупацията на САЩ. Тези неща ги изброявам само да обърна внимание колко некомпетентни са американските военни и цивилни власти що се отнася до всичко, което не е свързано с разрушаване и убиване!

Може още много да се пише за конкретните глупости, извършени в Ирак от най-великата държава на всички времена и от още по великата ѝ армия, но ще спра дотук, за да дам някои конкретни данни за великата глупост на най-великата държава на всички времена, както обичаме да се величаем!

Тази война струва живота на около 4500 американски войници. Ако не се лъжа, не по-малко от 40000 войници са осакатени – без един, два, три и даже четири крайника; ослепели, оглушели и изобщо с всякакви физически и психически травми. Над 250 000 американски войници са получили мозъчни сътресения и травми, които ги обричат на доживотна инвалидност. Над 1.6 милиона войници са преминали през мелачната машина на войната в Ирак и в една или друга степен ще бъдат получатели на бенефиси като ветерани.
Всичко това досега струва около три трилиона долара, а до края на живота на ветераните сумата ще достигне шест трилиона долара!

Що се отнася до Ирак, то неговите загуби са далеч по-големи. Над 150 000, а по някои данни и много повече граждани на Ирак са загинали. Над милион са емигрирали извън страната, а няколко милиона са били принудени да мигрират вътре в страната. Християнската общност в Ирак, която съществува откак съществува християнството, практически вече не съществува. Ирак се превърна от най-образованата и развита държава в Арабския свят, в един безкраен кошмар от убийства и насилия на религиозна, етническа и политическа основа. Само при атентати на 19 март 2013 година загинаха 60 души и над 150 души бяха ранени!

Една от целите на войната беше унищожаването на Ал-Кайда, която отначало изобщо не съществуваше в Ирак. Войната обаче ѝ помогна да се съвземе от първоначалният удар в Афганистан и днес Ал-Кайда се разпространява като чума по целия арабски и мюсюлмански свят. Това за съжаление го дължим не само на безсмислената война в Ирак, но и на имперската политика на Запада и преди всичко на САЩ, която е насочена към понякога безсмислен контрол над части от света, които изглежда могат да се контролират само от диктатури, а вече май изобщо не могат да се контролират по никакъв начин.

На 20 март Обама пристигна в Израел на официално посещение. Оказва се, че това е първото му посещение при господарите откак е президент! Казват, че в Израел той ще обсъжда с ръководителите на тази велика малка държава следните въпроси:

1. Бъдещето на палестинците и палестинската държава.
2. Опасността от ядрено оръжие в ръцете на теокрацията в Иран.
3. Положението в Сирия.

Според мен отговорите и на трите въпроса, които казват, че ще са обсъждат са ясни:

1. Палестинска държава няма да има, защото не остана територия, на която да се създаде тази държава.
2. Обама вероятно засега ще устои на натиска на Биби за нападение на САЩ срещу Иран, но ще излезе с поредното заявление "че всички опции са на масата", т. е. ако се наложи ще има и война!
3. Обама ще посъветва Биби да не си пъха носа в Сирия, освен ако не е крайно наложително! Биби естествено ще заяви, че никой не може да диктува на Израел как и кога да се защищава от враговете си.

Изобщо, никой не бива да очаква нещо особено от това посещение на Обама в Израел. Освен това дали Обама ще си има собствена война все още не е ясно. В САЩ умората от постоянните войни си казва думата, а и на все повече и повече хора става ясно, че Америка твърдо е тръгнала по пътя нагоре, който води надолу!

Дилетант