Ори беше много игриво и приятно коте, което за няколко месеца се превърна в елегантна котка с черна кадифена козина. Тя всяка вечер ни посрещаше на входа на апартамента. В комплекса, в който живеехме, не се допускаха домашни животни, но собственикът първоначално не ни правеше забележка за нея.
Особено мило ни стана, когато след приключенията около екскурзията до Секвоя, Ори ни посрещаше вярно и гальовно в апартамента след убийствено изморителните пътувания.
По едно време забелязахме, че около патиото на нашия апартамент се навъртат разни котараци. Един от тях беше огромен, светлосив с тъмносиви черти по тялото. Подозирах, че той ще е бащата на бъдещото котило на Ори, но не можех нищо да направя по въпроса.
Наистина след известно време забелязахме, че Ори позаглади косъм и като че ли стана по-голяма. Явно нямаше спасение и само чудо можеше да ни лиши от "удоволствието" да се сдобием с 4-5 котенца от улична Торанска порода. Една неделя, когато се прибрахме привечер от гости, не видяхме Ори да ни посреща, нито пък тя се появи след това да се гали. Помислих си, че чудото е станало и тя е отишла някъде да ражда и няма да се върне, но на другата вечер тя се появи за малко, много елегантна и изящна! Тогава пък си помислих с надежда, че е абортирала и надеждата ми порасна в увереност, когато през следващите дни тя винаги се появяваше сама и дори оставаше известно време да лежи и да се гали при нас.
Надеждите ми обаче рухнаха, когато един ден Юлия погледна зад стария дюшек, който стоеше облегнат на стената на патиото и видя там в една кутия 5 бълхясали котета. Оказа се, че те са си били през цялото време наоколо, а ние не сме знаели.
След като им разкрихме скривалището Ори демонстративно ги пренесе в ъгъла на спалнята и там им направи едно гнездо от някакъв парцал, който измъкна от банята. Ние ги взехме и ги изкарахме отново на патиото, но не след дълго Ори си ги върна и се напъха с тях под дивана, откъдето беше значително по-трудно да ги извадим. Разбрахме, че тя няма да се остави току-така и се отказахме от борбата. През следващите няколко дни Ори периодически ги местеше на различни места в апартамента и на патиото докато една нощ не стана това заради което ви разказвам тази история.
И така, както си спяхме една нощ на дюшека на земята (тогава все още нямахме легло и спяхме на един дунапренов дюшек, свален от стар диван, намерен на улицата), аз почувствах странна и подозрителна миризма. Пресегнах се в просъница и напипах някаква странна космата малка топка. За момент се смразих от ужас, като си помислих, че съм напипал мишка, но се сетих, че в къщи имаме 6 котки и едва ли мишка ще посмее да се навърта наоколо. След това се усетих, че това е едно от котетата, което по някаква причина се напъваше и затова беше твърдо като топка. В следващата секунда свързах странната миризма и напъването на котето. Наддадох възмутен вик и захвърлих котето в ъгъла. Юлия скочи половин метър в съня си и, като разбра какво е станало, ми се скара, че съм я събудил. Между нас котето беше депозирало няколко миризливи "жълъдчета", но когато го потърсих разярен, никъде не го намерих.
Почистихме и отново легнахме да спим. Не след дълго отново почувствах познатата миризма, но този път си помислих, че това е кошмар, породен от предишния инцидент. Миризмата обаче се засили и аз, отново в просъница, се пресегнах и опипах пространството около възглавницата. Този път напипах първо "жълъдчетата", а след това докопах и котето. Не се постарах да разбера дали това е същият поразник, а направо скочих и го изхвърлих на патиото. След това издирих майка му и братчетата и сестричетата и те всички заминаха навън. Юлия възмутено промърмори в просъница, че само я будя, но аз не я оставих на мира, докато не ми помогна да почистим новите "подаръци".
След това провинение котетата не бяха повече допускани да остават вечер вътре в апартамента.
Разказвач
Няма коментари:
Публикуване на коментар