Според Майкъл Ширмер поради това, че тероризмът възбужда изключително силни емоции у хората, то той е породил поне пет мита.
Първият мит възникна веднага след 11 септември 2001 година, когато президентът Буш заяви, че "ние ще отървем света от злодеите" и че "те ни мразят заради нашите свободи"! Това заявление олицетворява, по думите на психолога от Университета на Флорида Рой Боумайстер, мита за "чистото зло", според който извършителите са движени от абсолютно нерационални мотиви.
Този мит се разрушава от изследванията на психолозите върху човешката агресия, които са установили 4 основни мотива за целенасочена агресия от гледна точка на извършителите: инструментална агресия, като грабеж, покоряване и елиминация на съперници; отмъщение, като вендета или присвояване в името на справедливостта; доминация и стремеж към признание и върховенство, като стремеж към статус и жени, особено между млади мъже; и идеология, като религиозни вярвания и утопични стремежи. Терористите обикновено са мотивирани от някакъв микс от тези четири мотива.
Джон Мюлер от Университета на Охайо, е направил изследване на мотивите на 52 ислямисти, извършили терористични актове срещу САЩ, и е установил, че техните мотиви са инструментални и отмъстителни, а именно "кипящо възмущение" срещу външната политика на САЩ, срещу войните в Афганистан и Ирак, срещу подкрепата за Израел в Палестинския конфликт. За много от тях играе роля и идеологическият мотив в лицето на ислямската религия, която те считат, че САЩ не уважава, като се стреми да покори и конвертира техните събратя по религия в Близкия и Средния изток. При това твърденията на управляващите за желание за установяване на Шерия и халифат в световен мащаб практически не играят роля в мотивацията на тези терористи, като много от тях дори нямат реална представа за какво точно става дума.
Що се отнася до доминантността и стремежа към признание, антропологът от Университета на Мичиган Scott Atran, установява, че семействата на мартърите-самоубийци получават изключително обществено признание, статус и материална помощ. Самите мартъри са убедени в прекрасния живот, който ги очаква в отвъдния свят! Нещо повече, в решенията на младежите, тръгнали по този път на борба, често играят основна роля мотиви за солидарност, приятелство и слава, които саможертвата обещава.
Вторият мит е, че терористите са част от глобална, централизирана организация, посветила се на борба срещу Запада. Всъщност става дума за децентрализирано самоорганизиращо се движение, базирано на децентрализирани мрежи от родов и племенен характер, способни за еволюционно развитие на формите и средствата за борба срещу нашествениците от Запада.
Третият мит е, че терористите са прекрасно обучени и тренирани индивиди, способни да решават изключително сложни тактически и организационни проблеми в своята дяволска дейност. На практика, ако изключим атаката срещу Световния търговски център, която според мен е уникална по изпълнение и замисъл, почти всички останали терористични атаки в САЩ са изключително непохватни и безуспешни начинания, много често провокирани от ФБР с цел всяване на взаимно подозрение сред членовете на ислямската общност и спечелване на общественото признание за висока антитерористична активност и бдителност на агенцията.
Четвъртият мит за тероризма е, че той е изключително смъртоносен! В сравнение с 13700 убийства в САЩ всяка година, 33-те жертви на тероризма в САЩ за периода след терористичния акт на 11 септември 2001 година досега е просто несъизмерим брой в какъвто и аспект да бъде разглеждан. При това дори не броим близо 5000-те американски войници, загинали в Ирак, и ако не се лъжа, близо 3000-те американски войници и войници на НАТО, загинали в Афганистан. Очевидно борбата на Запада срещу тероризма е далеч по-смъртоносна в сравнение с тероризма, като се имат предвид стотиците хиляди жертви от страна на населението на Афганистан, Ирак, Йемен, Пакистан и другите театри на антитерористична дейност на Запада.
Накрая, петият мит е, че тероризмът работи, т. е. той има успех като метод за постигане на желаните резултати. Тук обаче трябва внимателно да дефинираме за какви резултати говорим и в какъв смисъл те се достигат? В един анализ на 457 терористични кампании от 1968 година Audrey Cronin от университета Джордж Мейсън установява, че нито една терористична кампания не е завладяла държава и че 94 процента от терористичните кампании не са постигнали нито една от обявените си цели. В книгата си от 2009 година "How Terrorism Ends" (Princeton University Press) тя установява, че терористичните организации съществуват средно 8 години и рядко надживяват смъртта на своите ръководители.
В светлината на казаното дотук можем да констатираме,следното:
1. Причините за съвременния ислямски тероризъм са фалшиво определени. Поради това борбата срещу него се води в погрешно направление. Остава открит въпросът дали фалшивото определяне на причините за тероризма не е съзнателно с цел постигане на цели, съвсем различни от тези, които Западът твърди, че си е поставил! Исторически борбата срещу тероризма винаги се е свеждала до полицейски, разузнавателни и контраразузнавателни мерки. За пръв път ползвайки фалшивия предлог, че терористите ни мразят заради нашите свободи, управляващите поведоха борбата посредством... ограничаване на свободите ни!
2. Вторият мит, според който в основата на съвременния тероризъм стои Ал-Кайда, която е една добре структурирана и силно централизирана организация, също се оказа фалшив. В резултат унищожаването на редица водачи на организацията не доведе до победа над тероризма, а напротив – доведе до разрастването му практически в целия ислямски свят на Близкия и Средния изток, та дори и извън границите на този район.
3. В резултат на третия и четвъртия мит Западът, и по-специално САЩ, унищожиха стотици хиляди и може би милиони мюсюлмани, което само спомогна за нарастването на антипатията и дори на омразата на ислямските народи към западния християнски свят. В райони, където от стотици години живееха един до друг мюсюлмани и християни, последните бяха изгонени или избити по вина на Запада.
4. Както вече отбелязах при обсъждането на петия мит за съвременния тероризъм, трябва много внимателно да анализираме целите, които си поставят идеолозите на съвременния тероризъм. Така например най-честата цел, за която се говори в западните Средства за Масова Дезинформация (СМД), е установяването на световен халифат и господство на Шерията. Тази идея по принцип е напълно безпочвена и пропагандирането ѝ от СМД има за цел преди всичко да всее смут и ужас в душите на не-мюсюлманите. По-важна в случая е идеята на Осама бин Ладен (ОБЛ) да предизвика типичната за САЩ хиперреакция, поради която САЩ да вложат много повече средства в борбата срещу тероризма, отколкото са необходими. Трябва да се отбележи, че именно тази цел на ОБЛ се увенча с успех. Средствата, похарчени от САЩ досега в борбата срещу тероризма се изчисляват на няколко трилиона долара и на стотици хиляди убити мюсюлмани. В добавка, в САЩ бяха създадени огромни нови организации, като Департамента за национална сигурност и Агенцията за сигурност на транспорта, а разузнавателните агенции получиха огромни средства за развитие на "Държавата на тоталния шпионаж", в която се превърнаха САЩ.
В края отново искам да се върна към Helen Caldicott и по-специално към нейната мисъл, че човечеството е полудяло и изпълнено от желание за самоунищожение. Фактът, че 4 процента от хората са социопати без морални устои и най-вече, че именно тези хора пробиват до върховете на политиката и икономиката, ми изглежда изключително правилно отбелязан. Това личи както от мерките по борба със съвременния тероризъм, които политиците прилагат с цената на огромни разходи и минимални резултати, така и с мерките или по-точно липсата на ефективни мерки за обуздаване на съвременната финансова олигархия, която води света към неизбежен финансов, климатичен и демографски крах.
Дилетант
Няма коментари:
Публикуване на коментар