Преди всичко искам да отбележа, че както мажоритарната, така и пропорционалната система имат своите положителни и отрицателни страни и нито една от тях, а също така и различните модификации на тези две крайности, не са панацея за осигуряване на ефективно и недвусмислено изражение на демократичните амбиции и социалните въжделения на избирателите.
Приемането на пропорционалната избирателна система непосредствено след "избухването на демокрацията" през 1989 година беше естествено следствие от липсата на какъвто и да е политически живот извън организациите, подвластни на БКП, ако можеше да се говори за политически живот и дейност дори в рамките на тази партия, която отдавна се беше превърнала в бюрократичен стълб на държавната администрация. В хомогенната субстанция, наречена българско общество, не съществуваха дори отделни официални дисиденти, да не говорим за дисидентски организации. На практика дисидентството на българина се изразяваше в мечти за материалното благоденствие на Запада, които той си позволяваше да споделя с най-близки приятели само в полето, далеч от всякакви средства за подслушване, или на маса след няколко чашки, когато всички задръжки една след друга отпадат и езиците се развързват.
Пропорционалната избирателна система предоставяше най-добрата възможност за изграждане на политически партии в "предисторическия бульон" на българското общество. По тази причина в него с голяма скорост започнаха да коагулират зародишите на политически партии и движения, които трябваше да се развият и оформят като партии в един широк демократичен спектър. За съжаление в основата на тези зародиши бяха или агенти на бившите тайни служби на комунистическата партия, или доморасли демократи с чисто теоретични познания в областта на съвременната капиталистическа икономика. В резултат на тези обстоятелства българският капитализъм се роди и оформи в най-грабителската и отвратителна форма, характерна за ранния капитализъм, успявайки при това да унищожи вече създаденото национално богатство от кадри, селскостопански и индустриален потенциал. Политическите партии пък бяха кооптирани от новосъздадената олигархия за нейните социално-икономически цели, които за съжаление имаха твърде малко пресечни точки с желанията и очакванията на широката маса на българското общество.
И така, мажоритарната избирателна система беше невъзможна поради липса на каквито и да са автентични лидери от национален и дори локален мащаб, а пропорционалната система теоретически предоставяше условия за изграждане на политически партии, които да участват в изборите от най-различно ниво. В рамките на тези партии би могло да се очаква да израснат местни и национални лидери, но това изглежда не стана или почти не стана, защото олигархията, изградена на основата на избрани комунистически партийни кадри, кооптира израстващите нови партийни лидери за своите цели, които за съжаление не съвпадат с националните цели на България. Пишейки това, аз имам предвид, че например в Русия едно ядро от кадри на тайните служби успя да овладее до голяма степен икономическата олигархия и да насочи нейната дейност в руслото на националните интереси на Русия. Причината за това се дължи на факта, че руските тайни служби по начало играеха водеща роля в политическия и стопански живот на социалистическия лагер, а нашите тайни служби бяха техни слуги с локална сфера на дейност. Целта на руските тайни служби винаги е била националното съхранение и просперитет на Руската империя, а целта на нашите тайни служби е била личното им оцеляване в сянката на тази империя. В края на краищата не може да се очаква от дворния петел да полети като орел!
А сега накратко да изброя предимствата и недостатъците на двете избирателни системи, поне както ми се виждат на мен.
Пропорционалната система има следните по-важни положителни характеристики:
1. Позволява формулиране и провеждане на социални и икономически програми в национален мащаб.
2. Дава възможности за култивиране на локални лидери и за стимулиране на тяхното израстване на националната сцена.
3. Осигурява възможности за събиране на финансови средства необходими за пропагандиране на национални идеи.
4. Осигурява ефективното насочване и използване на финансови и материални средства за пропагандиране на общонационални цели.
5. Предоставя готови структури и кадри, които да оглавят държавата при спечелване на избори.
Вероятно има и други положителни качества на пропорционалната избирателна система, но аз ще се огранича само с тези.
От друга страна, пропорционалната избирателна система има редица недостатъци по-важните от които са:
1. Раздвоение на лоялността на избраните в локални и национални избори между лоялност към избирателите и лоялност към партията в случаите, когато възникнат различия в целите.
2. Неизбежен стремеж на партийните лидери да се ограждат с послушни и изпълнителни кадри, които да награждават чрез включване в законодателните и изпълнителните органи на властта, т. е. неизбежно се проявява тенденция към стимулиране на ограничеността и посредствеността в средните и дори висшите сфери на партийната йерархия.
3. "Размиване" на отговорността на отделните партийни функционери в тълпата на партийното множество, което не позволява на избирателите да търсят персонална отговорност от своите избраници, тъй като на практика те не знаят кои точно са техните избраници.
Мажоритарната система предлага следните положителни качества:
1. Възможност за бързо издигане на ярки и уникални личности на националната политическа сцена.
2. Възможност за пряка отговорност на избраните пред избирателите.
Наред с тези положителни черти има и редица недостатъци:
1. Относителна независимост на отделните кандидати за законодателни и изпълнителни постове от партиите, което пречи на нормалното изграждане на партийни структури, формулиране на национални идеи и цели.
2. Затрудняване на финансирането на партийната дейност, защото партиите трябва да се състезават за средства с отделните кандидати за законодателни и изпълнителни постове.
3. Неизбежно попадане както на кандидатите, така и на партиите под финансовата зависимост на олигархията.
Последното е толкова силно изразено в САЩ, че последният изборен цикъл струваше над пет милиарда долара и изобщо през последните години избирането на всеки член на Камарата на представителите струва все повече и повече милиони долара, а изборът на всеки сенатор струва вече десетки милиони долари. Естествено тези милиони като правило се плащат от богатите, които въпреки различните ограничения на законите управляващи финансирането на изборите, намират все нови и нови хитроумни начини да финансират хората, които ще им служат най-добре. От друга страна конгресмените и сенаторите, напускащи законодателните си места, получават за отплата места в бордовете на директорите на корпорациите, които те са "обслужвали" през периода на законодателната си дейност.
В допълнение на зависимостта си от едрия бизнес, "народните избраници" се чувстват задължени преди всичко на избирателните си райони и щати да им предоставят финансови и други облаги от федералната и щатските хазни, което прави трудно, а понякога и невъзможно провеждането на национално значими идеи и решения. За последното даже има специален термин: "каче със свинско", което представителите в Конгреса и сенаторите трябва да осигуряват на избирателите си, ако искат да са популярни.
В заключение искам да отбележа, че националното одобрение на дейността на мажоритарно избрания Конгрес на САЩ е в диапазона на 10-12 процента, което предполагам е съизмеримо с националното одобрение и на пропорционално избрания български парламент.
И още нещо искам да подчертая, а именно, че никаква избирателна система не може да компенсира липсата на морал в политическата класа!
Дилетант
Няма коментари:
Публикуване на коментар