Черните лебеди на Путин

Впрочем "Черните лебеди" ще почакат, защото първо трябва да поясня за какво точно става дума.

През последните месеци цената на петрола в света спадна с повече от 40%, от над 100 долара до около 60 долара за барел. Моментално се появи и поредната конспиративна теория, според която САЩ и Саудитска Арабия са се договорили през септември на разговори в кралството между Кери и крал Абдула за петролна икономическа атака срещу Русия и Иран.

Според конспиративната теория Саудитска Арабия иска да накаже Иран и Русия за подкрепата, която оказват на Асад в Сирия, а САЩ продължава икономическия си натиск срещу Русия с цел смяна на режима на Путин и премахването на Русия като геополитически конкурент на САЩ в титаничната борба, която предстои на "Новата империя" на САЩ срещу "Поднебесната империя" на Китай!

Според статия на William Engdahl, озаглавена “The Secret Stupid Saudi – US Deal on Syria”, в осъществяването на тази договореност Саудитска Арабия започна да продава на Китай и Индия петрол на силно занижени цени, разчитайки, че Иран и Русия не могат дълго да издържат на подобно съревнование. Определена помощ в атаката на Саудитска Арабия играе и фактът, че и двете страни, Русия и Иран, са под финансови и търговски санкции от страна на САЩ и ЕС, което силно намалява толерантността им към подобни флуктуации на цената на петрола, основен източник на валута и за двете страни.

В полза на въпросната конспиративна теория говори фактът, че като че ли в момента не би трябвало да има сериозно свръхпроизводство на петрол, тъй като Либия, Ирак и Сирия поради гражданските войни, са до голяма степен затруднени в производството на петрол и в света не би трябвало да има такова свръхпроиз­вод­ство. ("Stakes are high as US plays the oil card against Iran and Russia", Larry Eliot, Guardian)

През последните години поради развитието на добива на шистов нефт в САЩ, те се превърнаха в най-големият производител на нефт – по-голям и от Саудитска Арабия, и от Русия. САЩ все още остават вносител на петрол, но количествата, които се внасят, са значително по-малки, което спомогна и за намаляването на дефицита в страната.

Интересен е фактът, че Съединените щати, за разлика от предишни случаи на манипулация на цените на петрола от Саудитска Арабия и ОПЕК, този път не протестират срещу дъмпинга на петрол на световните пазари, а пресата с видимо задоволство коментира проблемите на Русия, Иран и Венесуела, както и положителния ефект, който затрудненията на тези държави може да имат за политиката на САЩ в съответните райони на света. При това петролната война, обявена от Саудитска Арабия, вече пряко засяга и интересите на производителите на шистов петрол в САЩ. Работата е там, че себестойността на добива на шистов петрол в САЩ е някъде около 60 долара на барел и атаката на Саудитска Арабия доведе цените до тази граница. По-нататъшното им спадане може да се окаже фатално за финансовата система на САЩ, а оттам и на света като цяло.

Ефектът от драстичното спадане на цените на петрола създава проблеми не само на Русия, Иран и САЩ, но и на много други страни – производителки на петрол и това вече започва да се чувства в поведението на финансовите пазари по света.

Енергийните компании взимат заемите си, необходими за проучване, поддържане и разширяване добива на суровината въз основа на запасите от нефт, с които разполагат. Намаляването на цената на петрола води до съответно намаляване на стойността на запасите, с които компаниите гарантират заемите си, да не говорим за намаляването на печалбата от добива от наличните за момента източници. Това не им позволява да рефинансират текущите си заеми, а съответно и текущото им производство на нефт, да не говорим за бъдещото производство. Подобен финансов натиск неизбежно ще доведе до фалит, на първо време на по-малките производители на шистов петрол, а те са болшинството от производителите от този тип. Според Блумберг от 2010 година досега са пуснати в обръщение от производителите на шистов нефт бондове за над 550 милиарда долара, с които се финансират операциите в отрасъла. Тези бондове са прекроени и разкроени в дериватни ценни книжа, които са закупени от банки и пенсионни фондове, за което са използвани пуснатите в обръщение от ФЕД-а "евтини" долари по време на борбата срещу финансовият спад след "великата рецесия".

Големите петролни компании имат далеч повече запаси от петрол в портфолиото си, а също и достатъчни възможности за самофинансиране, за да не са особено застрашени засега от спадането на цените на петрола. Някои от тях замразяват добива си на шистов нефт, а други закупуват лицензиите на застрашените от фалит по-малки компании. Това неизбежно ще доведе до увеличаването на безработицата в щатите с активен добив на шистов нефт и газ. Някои анализатори говорят за нов финансов мехур, който може да се спука всеки момент и да доведе до лавинообразен ефект от финансови катаклизми. ("Russian Roulette: Taxpayers Could Be on the Hook for Trillions in Oil Derivatives", Ellen Brown, http://www.informationclearinghouse.info/article40528.htm)

От казаното дотук се вижда, че причините за спадането на цените на петрола не са много ясни. Напълно е възможно Саудитска Арабия да не желае повече да бъде последна инстанция в контрола на цените на нефта в световен мащаб и да желае да остави пазара наистина да ги определи, като тези, които не са достатъчно конкурентоспособни да излязат от играта. Подобна политика, ако това предположение отговаря на истината, засега удовлетворява политическите планове и амбиции и на САЩ, които вероятно разчитат, че Федералната резервна банка ще успее да се справи с бъдещите финансови проблеми от тази политика, а може би САЩ разчитат, че ако "ножът опре о кокала", Саудитска Арабия ще направи необходимото, за да "усмири суматохата". Бедата е там, че когато лавината тръгне, ще е много късно да бъде спряна и пораженията може да се окажат непредвидими и непредотвратими.

В центъра на този финансов водовъртеж се оказа Русия. От спадането на цените на петрола тя губи около 40 милиарда, но от финансовите и икономически санкции, наложени ѝ от Запада, тя губи от порядъка на 100 милиарда долара годишно. Големите руски компании поради санкциите на САЩ и ЕС не могат да рефинансират текущите си заеми, които общо взето се счита, че достигат около 650 милиарда долара. Валутните резерви на Русия са от порядъка на 415 милиарда долара. Предполага се, че през 2015 година Русия ще бъде в състояние по един или друг начин да покрие задълженията си към външните банки, но ако кризата с цената на петрола не бъде преодоляна през 2015 година, то през 2016 година Русия може да изпадне в тежко финансово положение.

В момента руската валута е под силен спекулативен натиск и цената ѝ падна наполовина под нормалното спрямо американския долар и еврото. Това води до повишена инфлация и неизбежно влошаване на икономическото благоденствие на населението. Тук е моментът да отбележа, че през 15-те години на управлението си Путин не успя да реализира намеренията си да откъсне Русия от "прегръдките" на петрола и газта като основни продукти на нейната икономика. Приказките за развитие на високотехнологични производства и производствата на достатъчно стоки за потребление и храни, се оказаха празни приказки и Путин трябва да си направи сериозен анализ на причините, поради които намеренията му в тази насока не се увенчаха с успех. Руснаците обикновено вършат нещата когато "ножът опре о кокала" и може санкциите на САЩ и ЕС да се окажат именно този "нож", който ще ги подтикне към активност в тази насока. Няма никаква причина, поради която Русия, с нейната територия и ресурси, да не се самозадоволява, например с производство на месо, яйца, мляко и млечни продукти и много други храни и предмети на бита!

Поради горните обстоятелства известният критик на външната и икономическата политика на САЩ Пол Крейг Робертс (ПКР) говори за "черните лебеди" на Путин.

("All The Cards Are In Putin's Hands" by Paul Craig Roberts; Will Russia's Response to Washington's Aggression Be to Release Black Swans? 

http://www.informationclearinghouse.info/article40522.htm)

В това интервю ПКР говори за т. н. "черни лебеди", които Путин би могъл да "пусне" в блатото на съвременната спекулативна финансова система. Възможни "черни лебеди" са:

1. Русия да обяви, че поради политическия характер на атаката срещу рублата, тя няма да погасява предстоящи задължения по банкови заеми.

2. Поради очевидните, според ПКР, спекулации с "uncovered futures contracts" за ценни метали (злато и сребро) на Федералната резервна банка и свързаните с нея брокери, целящи изкуствено понижаване на цената на златото по отношение на долара, Русия може да поиска в отговор на подобни спекулации, изплащането на контрактите в реални ценни метали, което да предизвика финансова суматоха и криза.

3. Русия може да заяви, че поради агресивното поведение на НАТО престава да снабдява с газ страните-членки на съюза.

4. Русия може да обяви, подобно на Малайзия през 90-те години, режим на "контрол върху валутата", докато тя не се стабилизира. (Изглежда, че подобни мерки неофициално вече започват да се прилагат.)

5. Русия може да обяви, че приема плащанията за газ от страните на НАТО само в рубли. Това веднага ще предизвика глад за рубли и неизбежното покачване на рублата.

Всички тези "черни лебеди" според ПКР ще доведат до колапс на западната банкова система и до тотална финансова криза. Всяка една такава мярка има ефекта практически на обявяване на война. Ако обаче се върнем назад в историята, ще видим че икономическите и финансови блокади в миналото на практика са били неразделна част от войните. От Наполеоновите войни до Втората световна война (икономическите санкции на САЩ срещу Япония преди Пърл Харбър) са предшествали и съпътствали реалните военни действия. В този смисъл може да се приеме, че Западът вече е обявил война на Русия, но дали тази война ще прерасне в истинска гореща война зависи до голяма степен от поведението на Путин.

Причината, поради която Путин засега не прибягва до подобни мерки, се крие в това, че те ще разрушат по драстичен начин световната финансова система в момент, в който няма нищо, което би могло да я замени. Не е ясно обаче как ще стои въпросът в края на 2015-та, ако Западът все още продължава санкциите си срещу Русия. Първо, през есента на 2015 година санкциите наистина ще започнат да хапят сериозно Русия. Второ, по това време вече би трябвало да работи руската система за банков трансфер, която би трябвало да премахне за руснаците опасността от откъсването им от сегашната система за банков трансфер. Трето, Китай би трябвало дотогава да е решил с какво и по какъв начин ще подкрепи икономически Русия, защото вероятно ще разбере, че това е упражнение за следващите битки, в които жертвата ще бъде той.

Тук искам да отбележа една недомислица на Запада по отношение на политиката му към Русия. Както с опитите за откъсване на Украйна от сферата на влияние на Русия, така и в мерките, поддържащи настоящата политическа криза, Западът не отчита един особено важен за Русия и руснаците фактор, а именно националната гордост и исторически доказаната способност за понасяне на лишения в името на националното достойнство. Западът по една или друга причина счете че в момента, в който руснаците имат проблеми със закупуването на телевизори, мобилни телефони, автомобили, маркови дрехи и обувки и т. н., те ще се вдигнат на демонстрации и ще свалят Путин или поне, че хората около Путин, срещу които беше насочена първоначалната атака със санкциите, ще направят преврат или ще се опитат да го свалят по някакъв начин и Русия ще се появи във Вашингтон или Брюксел с шапка в ръка и наведена глава да моли за прошка и милост!

Тези, които са си дали труд да изучат близката и по-далечна история на Русия, не се удивляват много от факта, че рейтингът на Путин след присъединяването на Крим нарасна до около 85% и макар, че има някои дисидентски гласове, които протестират срещу политиката на Путин, те дори не предизвикаха режима да затвори средствата за масова информация, които дават гласност на тези дисиденти, което само демонстрира тяхната несъстоятелност на фона на общата национална мобилизация за момента.

Ако се съди по тона на Путин на последната му пресконференция, той е твърдо убеден в правилността на постъпките на Русия и това предизвиква определена гордост у болшинството от неговите съграждани. В тази връзка, ако Западът не е готов на гореща война, която има опасност да прерасне в ядрена, той трябва да намери начин да позволи на Путин да излезе с достойнство от ъгъла, в който го е поставил. В тази насока, по моето дилетантско мнение, могат да бъдат направени следните постъпки:

1. Западът трябва да намери формула, по която да признае присъединяването на Крим към Русия. Този въпрос е въпрос на статус за руснаците и изправяне на една историческа несправедливост. В допълнение безспорен факт е, че и населението на Крим желае да бъде част от Русия, а не от Украйна.

2. Русия не е заинтересована от присъединяването на Източна Украйна. Това отдавна го подчертах в един от предишните си блогове по въпроса, но тя не може да си позволи Украйна да се превърне в гранична държава на НАТО. За Запада Украйна е твърде голям "икономически залък", за да може ЕС да го преглътне. Тя е голям залък и за Русия и именно по тази причина Западът трябва да се опита да предложи формула за икономическото укрепване на Украйна с участието на Русия като една неутрална държава. За самата Украйна това би било най-добрата политика.

Някога Чърчил беше казал, че с американците човек винаги може да бъде спокоен, че те ще намерят най-доброто решение ... след като изпробват всички други решения! Въпросът е дали ще доживеем да се изпробват всички решения?

Бедата за Запада е, че времената доста се промениха и времето на "Pax americana" може би вече е отминало. Тепърва ще чакаме реакцията на Китай, но макар че тя ще бъде внимателна и търпелива, мисля, че "Поднебесната" няма да допусне утвърждаването на САЩ в Сибир като сила с доминиращо влияние.

Дилетант

Емиграция: Историята на един индиец

Преди повече от десетина години Тери замина да работи в България. Той успя да издейства от фирмата, за която работеше по онова време, да го изпрати в България да организира група по софтуер за разработка на някакви компоненти от една система. Юлия и аз, както винаги, когато оставахме сами, решихме да си вземем квартирант, за да не скучаем. Аз подадох обявление в интернета и след ден-два получих ел-писмо от някакво лице с индийско име. Досега не бяхме имали индиец квартирант и след кратко колебание аз реших да му отговоря с покана да дойде и да види стаята.

След два-три дена се появи едно весело момче, малко по-тъмно на цвят от нас, но иначе прилично облечено и почти непрекъснато усмихващо се. То се представи като ... Слънчо (ще използвам това име, като причините за това ще станат ясни по-късно).

Показахме на Слънчо стаята, казахме му какви са условията ни, а след това го поканихме на чашка водка да си поговорим за живота. Той ни разказа, че е от Мумбай, че учи бизнес в един университет близо до нас, но вече завършва и ще работи година в една компания недалеч от нас. През тази година той се канеше да се опита да си намери постоянна работа в САЩ с бизнес-виза. Аз се съмнявах, че с неговата специалност, т. е. с липсата на каквато и да е специалност, както сертифицираше дипломата му за BA по бизнес, той ще си намери работа, но си замълчах, за да не го разочаровам.

Момчето ни хареса, беше чисто и спретнато, говореше отличен английски, практически без никакъв акцент, и ние решихме, че ако му харесва квартирата ще го вземем. На тръгване той ни каза, че ако нямаме нищо против, той приема предложението и е готов след седмица да се нанесе. "Ударихме си ръцете", разбрахме се кога ще дойде и той ни даде чек за искания от нас депозит.

Като останахме сами, се усетихме, че не бяхме направили препоръчваните проверки за кредитна история, но той ни беше оставил два телефона за референции и ние се поуспокоихме. Освен това Юлия имаше добри предчувствия за Слънчо, а това, както беше доказано досега, струваше повече от проверка за кредитна история и тям подобни формалности.

След седмица Слънчо се появи с двама приятели, нанесе си малкото багаж, който имаше, и ние заживяхме под един покрив с практически неизвестния и непознат млад човек.

Още първата вечер, когато Слънчо се върна от работа, ние като седнахме да вечеряме, го поканихме да хапне. Той каза, че е вечерял, но не възрази да пийне чаша вино с нас. Това беше добър знак, защото преди години бяхме имали един квартирант американец, който учеше MS по бейзбол в съседния университет и никога не седна нито на приказка, нито на чашка! Той беше ужасно досадна личност, работеше в един универмаг като някакъв менажер, често имаше нощни смени и ставаше в 12 часа през нощта да се къпе, за да отиде на работа. Тръбите на водната система бучаха като трактори и ние редовно се будехме посред нощ и след това се въртяхме в леглото като пумпали докато заспим.

Животът със Слънчо беше весел. Вечер често го канехме да хапне и да пийне по чаша вино или водка. Той ни разказваше за Индия, за баща си, който бил по едно време доста богат търговец, но по време на финансовата криза през 90-те години в Югоизточна Азия загубил много пари. Сега полека-лека се съвземал, но още бил далече от успехите си в миналото.

Слънчо ни разказваше и за обичаите в Индия, за това как точно се уреждали женитбите и каква голяма роля в този ритуал играели родителите и особено бабите. Той например ни каза, че баба му никога не би допуснала той да се ожени за невеста от щата Гуджарат, защото гуджаратите били лоши хора! Имаше и други щати, хората от които бяха лоши, според мнението на баба му, но аз запомних Гуджарат, защото имахме познати от този щат.

Отначало трудовата дейност на Слънчо беше много успешна. Той работеше като salesman в една фирма и почти всеки месец получаваше грамоти и други насърчаващи награди. След половин година обаче той започна да ни се оплаква, че колегите започнали да го гледат накриво и да се опитват да му правят мръсно. Новината не беше новост за нас, защото бяхме вече разбрали, че и американците са завистливи като всички останали хора по света!

Една неделя бяхме излезли на пазар и когато се върнахме, още от входа на площадчето пред къщата дочухме игрива индийска музика. Слънчо си беше надул уредбата докрай, беше отворил всички прозорци и усилено чистеше. Както казвахме навремето в общежитието, "Беше обявил санитарен ден!"

Намекнахме му, че може би не е зле малко да понамали музиката и той с танцова стъпка и припявайки в такт с певицата, отиде да намали волюма. Ефектът беше почти нулев, но ние решихме да не го закачаме за известно време, за да видим как ще реагират съседите. Те обаче всички бяха на църква и никой не се обади на полицията, което беше обикновения начин на реакция в такива случаи на нашите съседи.

Времето си минаваше и годината, през която Слънчо имаше право на временна работна виза, бавно, но сигурно изтичаше. Той скоро разбра, че въпреки старанията му в компанията, в която работеше, шансовете му да вземе работна виза от нея се стопяваха с всеки изминат ден, ако изобщо някога са съществували.

Слънчо започна масова атака със CV-та, чрез агенти и интернета. Викаха го чат-пат на интервюта, обикновено го харесваха, но като разбереха, че няма "зелена карта" или гражданство, му казваха, че ще го имат предвид или честно му признаваха, че нямат намерение да подават за него за работна виза.

Той опита да пробие чрез женитба, но кандидатките с гражданство бяха много грозни или може би бяха от Гуджарат!

По това време му се случи и малко нещастие. Слънчо не разбираше нищо от коли и не беше проверявал маслото на колата си откак я беше купил от някаква фирма за рентване на коли. Един ден той внезапно се появи с друга кола пред нас. Попитахме какво е станало с колата му и той ни каза, че както си вървяла на магистралата изведнъж спряла и всички лампи на таблото почервенели!

Слънчо повикал пътна помощ и тя го откарала до най-близкия сервиз. Там му казали, че в картера почти няма масло! Той обявил, че това е невъзможно, защото вчера бил проверил и маслото било колкото трябва!

Попитах го дали знае откъде се мери маслото и откъде се налива и той призна, че няма никакво понятие, но в сервиза не се сетили да го питат тези въпроси. Ние се затюхкахме повече от него, но той ни каза да не се притесняваме, защото той вече бил говорил с гаранционната осигурителна фирма. Отначало те му казали, че за такива работи не плащат, но той започнал да ги "обработва". Най-накрая те обещали да говорят със сервиза и той веднага седнал да преговаря със собственика му.

Какво е преговарял, на кого какво е обещавал и давал не знам, но в края на краищата осигуровката му плати за основен ремонт на двигателя! Явно момчето си го биваше и не напразно получаваше грамотите и наградите, докато не се включи в играта завистта на колегите!

Един ден, когато му оставаха още около два месеца право на работа в САЩ, Слънчо ни съобщи под секрет, че една много голяма световна банка обявява конкурс за млади стажанти. Проблемът беше, че изискването е кандидатите да имат BS ПО БИЗНЕС, А ТОЙ ИМАШЕ BA!

Попитах го какво може да направи и той призна, че единствения изход е да преправи с фотошоп дипломата си от BA (Bachelor of Art) на BS (Bachelor of Science)!?! Аз се ужасих, защото знаех, че напоследък идващите от Източна Европа юнаци трябваше да заверяват дипломите си, което включваше запитване на фирмата, която извършваше заверката, до съответното учебно заведение. Така например бяха хванали годеницата от Русия на един познат, че дипломата ѝ е фалшива. Слънчо само повдигна рамене и каза, че се надява американските дипломи да се ползват с по-голямо доверие!

Слънчо беше артистична натура и си изработи диплома по-хубава от истинските! Впрочем единствената разлика в изработената диплома от тази, която имаше, беше само "Science" вместо "Art"!

Слънчо изпрати надлежната апликация, диплома и всичко, което беше необходимо. За илюстрация на способностите си той изпрати разни есета, включително и есе защо иска да работи в тази банка, както и един диск с промоция на някаква тема, който той беше правил през следването си и който наистина беше много хубав – поне за непрофесионалисти като нас.

След седмица Слънчо получи от банката код, с който да участва в тест по интернета. На теста той се провали – с малко, но все пак се провали!

Тогава Слънчо взе от един познат лекар бележка, че точно по време на теста е бил болен и се е наложило да го прави, когато е взимал някакви лекарства! Той изпрати бележката до банката и те му разрешиха да се яви на теста втори път. Този път той го изкара много добре!

Банката му изпрати билет за самолет с покана за персонално интервю! Слънчо беше окрилен и по цял ден от стаята му се чуваше игрива индийска музика.

Дойде деня на заминаването. Юлия му плисна кана с вода след него и той замина за летището.

След четири-пет дена Слънчо се върна с доста приповдигнато настроение. Каза, че персоналното интервю всъщност се е състояло от няколко етапа: решаване на case, разговор с различни менажери, писане на есе и т. н. Било много уморително и напрегнато, но той имаше чувството, че е минал успешно през цедката.

Наистина след седмица се получи покана за работа в банката. В продължение на три години той трябваше да обиколи няколко страни и във всяка от тях да работи в клон на банката.

Слънчо купи торта и коняк, Юлия направи една хубава вечеря и отпразнувахме успеха!

Спешно беше организирана продажбата на колата му. Аз му казах, че сигурно ще трябва да загуби едно 20-30 процента от цената, на която я беше купил, но Слънчо ми каза да не се притеснявам. Колата беше Хюндай, а по онова време тази марка все още не се ползваше с особен респект на американския пазар. Слънчо пусна обявления навсякъде, където се приемаха безплатни обявления. Времето му беше ограничено, но той беше окрилен от успеха си с банката и за него нямаше прегради. Само след няколко дни той намери купувач, който при това живееше поне на 100 мили от нас! След среща с купувача, тестване на колата и пазарлък, Слънчо продаде колата ... с 10 процента по-скъпо отколкото я беше купил!?! При това той я беше купил на старо и веднъж вече бе успял да ѝ скапе двигателя, което разбира се не беше казано на купувача! По същото време ние също си продавахме колата, която беше далеч по-луксозна от Хюндая на Слънчо и сигурно беше и по-хубава, но ние успяхме да я продадем с около 1000 долара по-евтино от скапания Хюндай! Нямаше съмнение, че момчето си беше родено да борави с пари!

Оттогава Слънчо мина тригодишния стаж в банката, получи редовно назначение, обиколи няколко столици по света и вече е някакъв менажер в една от тях.

Разказвач

Южен поток

Преди време в една своя статия Пол Креиг Робертс, известен финансист в правителството на САЩ по времето на Рейгън, изрази удивление, че Русия продължава да търпи издевателствата на ЕС и САЩ във формата на икономически санкции, а не вземе да наложи най-сериозните санкции на ЕС – ограничаване на вноса на газ в съюза! Тогава тази идея ми се видя странна, защото за мен оставаше открит въпросът, какво ще прави Русия с газа, който добива в момента? Оказа се, че по този въпрос човек трябва просто да прояви малко въображение и да се сети, че санкции за износа на газ за ЕС могат да се наложат за бъдещето – например да се насочи Южният поток в друга посока! В края на краищата Южен поток е газ в бъдещето, който – както излиза – също може да бъде предмет на санкции.

Европа получава газ от Русия още от времето на СССР. С разпадането на Съветския съюз, в основните страни на Западна Европа и САЩ възникна идеята за приватизация на природните ресурси на Русия от западните нефтени компании. В това направление нещата като че ли вървяха добре, макар и тегаво, защото първоначално нефтодобивът беше приватизиран от руски олигарси, а руското правителство изглежда нямаше намерение да приватизира Газпром.

За съжаление на Запада обаче на власт в Русия дойде Путин. Ако западните политици си бяха дали труд да проявят по-голям интерес към неговото резюме, щяха да видят, че кандидатската му дисертация е посветена на ролята, която природните суровини могат да играят в бъдещето развитие на Русия! Следващите събития в развитието на Русия показаха, че Путин има сериозни намерения да проведе в живота идеите за използването на природните ресурси за стабилизирането на централната власт в страната и да парира опитите на Запада да сложи ръка по-специално на нефтодобива. Най-известният казус в тази насока беше съдбата на Ходорковски и компанията Юкос.

Доколкото си спомням от една дебела книга за историята на нефтодобива в света, която прочетох преди доста години, Ходорковски се опитал да търгува между Ексон и Шеврон продажбата на Юкос, като нарушил обещанието си, дадено на Путин, че няма да продава повече от 50% от Юкос. Когато Путин разбрал за преговорите на Ходорковски от президента на Ексон, при които Ходорковски уговарял, ако не се лъжа, продажбата на целия Юкос, то съдбата на Ходорковски била решена! Доколко е вярна тази история не гарантирам, но книгата беше много солидна и описваше историята на нефта през последните повече от 100 години, като при това описанието на редица други събития напълно съвпадаха с описанията от други книги, така че лично аз нямам съмнения по дадения въпрос.

След като парира опитите за приватизиране на нефтодобива от западни компании, Путин положи усилия за постепенна реприватизация на нефтодобива, като засега някои нефтени компании остават частни, но общо взето в руски ръце. При това нефтопроводите са в ръцете на държавна компания, което осигурява държавния контрол върху транспорта на голяма част от добивания нефт.

Газпром твърдо остана в ръцете на държавата, защото газът има да играе голяма роля в близкото бъдеще, особено във връзка с енергийния преход, който се набелязва поради заплахата от климатични промени, а те вече се усещат в различни страни, включително и в България. Работата е там, че газът генерира относително най-малко въглероден двуокис в сравнение с другите горива, вероятно на първо време ще се използва като източник на водород за водородните електрически батерии, които са на път да революционизират транспорта, представлява важна суровина в индустрията за производство на торове и т. н. Освен това газът се транспортира сравнително евтино по тръбопроводи. Благодарение на евтиният газ от Русия Европа до голяма степен ликвидира използването на каменни въглища в енергетиката си. Тук му е мястото да отбележа, че електроцентрали на газ, но използващи газови турбини, а не водна пара, са много удобни за използване съвместно със слънчеви и вятърни генератори на електроенергия поради това, че могат да влязат в режим буквално за минути, при това когато не работят не изразходват практически никаква енергия.

Поради горните причини за близкото бъдеще газът е важен източник на енергия и суровина за ЕС и на мен винаги са ми звучали странно изказванията на някои "специалисти" в България за това, че страната и ЕС всъщност нямат нужда от повече газ и респективно от Южен поток!? По-долу ще се опитам да поясня какво имам предвид.

1. Поначало идеята за Южен поток възникна по време на миналата газова криза, когато Украйна, през която се транспортират около 15% от нужния на ЕС газ, отказа да плаща задълженията си на Газпром. Очевидно беше, че Украйна е в извънредно тежко финансово положение и не може да се счита за сигурен път за транспорт на толкова важна за ЕС суровина. В момента Украйна е в далеч по-тежко икономическо положение и е съвършено непонятен стремежът на ЕС да блокира осъществяването на Южен поток, освен ако на този ход не се гледа само като на средство за политически натиск върху Русия във връзка със събитията в Украйна. Това означава, че в близките години ЕС вероятно има намерение да плаща сметките на Украйна, за което трябва честно и почтено да се информират народите на страните-членки на съюза. Казвал съм го много пъти, ще го кажа още веднаж:

Украйна е и ще бъде „пропаднала страна“ поне през следващите 10 години. Според някои преценки Полша струва на ЕС близо 200 милиарда евро! Когато Полша влизаше в ЕС, тя беше в цветущо състояние в сравнение с Украйна сега! Можете да си представите колко би струвало възстановяването на Украйна при положението, в което е тя сега? Аз се съмнявам ЕС да е в състояние да намери необходимите средства за тази според мен непосилна задача! При това остава открит и въпросът за бъдещото поведение на украинците, за което днес никой няма реална представа или прогноза! Днес те са за ЕС, но довчера бяха за Русия! За кого ще бъдат след година на мизерия, когато разберат, че никой няма намерение да им разреши да се придвижват свободно из ЕС и да работят там законно!

2. Често противниците на Южен поток говорят за диверсификация на източниците на газ за Европа. В тази връзка ще се опитам да изброя възможните източници на газ и да оценя, доколкото ми е възможно, тяхната надеждност.

– Един от източниците на газ за ЕС са находищата в Северно море. За момента се счита, че те вероятно, при сегашните темпове на използване, ще стигнат за около 18-20 години.

– Друг възможен източник е Северна Африка, по-специално Алжир. Струва ми се, че като се имат предвид настоящите събития в ислямския свят и предвид на ситуацията в Либия, то едва ли особено може да се разчита на каквито и да са енергетични източници от Северна Африка. Предполагам, че неолибералните кръгове в ЕС няма да повторят в Алжир авантюрата си от Либия, но това, какво ще стане в бъдещето, както се казва, е в ръцете на Аллаха, а засега той не е особено благоразположен към християнския свят.

– Твърди се, че около Израел и изобщо в Източното Средиземноморие са открити големи залежи на газ. Ако това е вярно и ако Аллах е благоразположен към християнска Европа и ционистки Израел, то след десетина години може да се очаква някакъв газ от тези находища, но това е нещо, което тепърва ще започва да се развива в един изключително нестабилен район на света.

– Съществуват възможности за доставка на газ от Иран по тръбопровод през Турция и/или Ирак и Сирия. И двата пътя са проблематични по различни причини, но най-важното е, че Израел никога няма да допусне достъп на Европа до ирански газ, а засега думата на Израел се чува най-силно от думите на всички останали, особено в Конгреса на САЩ.

– Съществуват и идеи за доставка на втечнен газ от Катар с кораби или нормално по тръбопровод през Саудитска Арабия, Йордания, Сирия и/или Ливан, но по редица причини този път е малко вероятен в близките десетина години.

– Някои "специалисти" много говорят за доставки на втечнен газ от САЩ. Искам да отбележа, че в САЩ засега не съществува необходимата инфраструктура за подобни доставки. Изваждането на необходимите лицензи е процес, който може да трае с години и да срещне обществена съпротива в САЩ поради предполагаемите опасности за околната среда и най-вече поради отрицателното влияние, което ще има износът на газ на цените му в САЩ. Това, че противниците на Русия говорят и обещават доставки на газ от САЩ, са празни приказки, които не струват нищо, но очевидно влияят на въображението на техните слуги в ЕС. Освен това втечненият газ винаги ще бъде по-скъп от този, доставен по тръбопровод, за което ентусиастите на този метод за транспорт на газ обикновено си мълчат. С други думи материали, произведени с американски газ в Америка винаги ще бъдат по-евтини от същите материали, произведени с американски газ в Европа!

– Перспективите за добив на шистов газ в Европа са нулеви. Причините за това са свързани както с геологията на континента, така и с отношението на населението към подобни методи за добив на енергетични източници. С две думи работата се състои в това, че добивът на шистов газ изисква разполагането на сонди практически на всеки един-два квадратни километра, което за гъсто населената Европа, в която няма пустини и голяма част от земята се използва за добив на храни, за транспортна инфраструктура или е в границите на населени места, добивът на шистов газ е практически невъзможен, дори и да го има.

Специално искам да отделя внимание на мечтите на много от нашите политици, че в България има едва ли не огромни залежи от нефт и газ – шистови и конвенционални. Откакто се помня, а това е вече в продължение на повече от 50 години, съм проявявал интерес към политически и икономически въпроси. През целия този период отвреме-навреме е избухвала трескавата надежда, че в България има големи залежи на петрол и газ. За съжаление досега всички проучвания по тези въпроси са давали отрицателни резултати или поне мижави резултати, които в никакъв случай не сочат, че България може да стане Кувейт или Катар на Балканския полуостров. В допълнение искам да отбележа, че ако Господ се смили над нас и се окаже, че наистина е "заровил" някакво подобно богатство в нашата територия, то моля само да си представите какви договори ще бъдат сключени с Шеврон, Ексон, Шел или някоя друга голяма нефтена компания за добива на това богатство и кой ще си "оближе пръстите" от подобна благина? Както сагата с Южен поток, така и сагата с Белене и златодобивните концесии в България дават ясен и недвусмислен пример за това, кой ще спечели от подобни открития!?

Но ако се върнем отново на историята с Южен поток, то искам да подчертая преди всичко, че отказът от проекта е поредната блестяща маневра на Путин. Какво имам предвид?

1. Преди да започне да носи пари на Газпром, проектът ще "изяде" повече от 20 милиарда долара и то в момент, в който Русия е силно ограничена във възможностите си за достъп до валута.

2. САЩ и слугите им от бюрокрацията в ЕС ще намерят хиляди начини да шантажират Газпром и Русия, включително с ембарго върху технология и техника, необходими за построяване на газопровода.

3. Европа неизбежно ще има нужда от допълнителни количества газ, но това ще се прояви след няколко години. С хода си да прекара газа през Турция Русия ще се нуждае от значително по-малко средства, в предоставянето на които ще ѝ помогне Турция. Освен това, както отбелязах по-горе, Турция е вероятен хъб за достъп до газ от Близкия и Средния Изток и с увеличените си доставки за Турция, Русия стъпва на този хъб преди другите и ще има всички предимства от този ход в бъдещето. При това Русия не губи нищо от факта, че тръбопроводът ще минава през Турция, защото за Газпром е без разлика кой ще получава транзитните пари, а Европа, когато се усети, че има нужда от допълнителен газ, ще има удоволствието да се помоли на Турция за достъп до количествата, които са ѝ нужни, естествено срещу съответното заплащане. Това разбира се ще важи и за България, която обаче вече ще бъде зависима не само от Русия, но и от Турция!

4. През последните години Турция все повече и повече се отдалечава от Европа по разбирания и политически цели и ценности. Тя не винаги застава мирно и не винаги козирува при появата на американски генерали и политици, имащи едни или други претенции към поведението ѝ в нейния геополитически район. Нека си спомним само, че Турция не разреши САЩ да използва територията ѝ за атака срещу Ирак през 2003 година, а и сега поведението ѝ към събитията в Сирия е, бих казал, двусмислено. За мен е открит въпроса как Путин ще разреши противоречията между него и Ердоган по въпроса за Сирия и Асад, но допускам, че те ще намерят подходящо и взаимноизгодно решение на въпроса. Турция е бързо развиваща се икономика с над 76 милиона души население и над 1,5 трилиона национален валов продукт. Тя е един от най-големите търговски партньори на Русия и отклонението на Южен поток през територията ѝ дава далеч по-бързи икономически резултати за Русия, без да я подлага на унизителен икономически натиск от страна на САЩ и ЕС.

В заключение мога само да подчертая политическата импотентност на нашите политически пигмеи, които, забъркани в дребнавите си борбички, отново не можаха да защитят интересите на страната. Сега ще се извадят договори и преговори, с които да се докаже, че Русия всъщност нищо не е била обещала на България, но това, че може би нищо не е обещала, вероятно се дължи на факта, че нашите джуджета не са намерили време да поискат нищо от блъскане и ритане под масите на преговорите, стараейки се да получат лични и семейни изгоди от нещо, което е от ранга на държавен и общонароден интерес!

Освен това мисля, че мога да успокоя противниците на влизането на Турция в ЕС! От доста дълго време погледите на Турските политици са насочени в абсолютно друга посока и опасенията на нашите "патриотични" партии са напразни и комични. Предполагам, че апетитите на Турция към някои територии на Балканите не са се променили, но това е тема на други разговори.

Дилетант

Уволнението на Чък Хагел и импотентността на политиката на САЩ в Близкия и Средния Изток

В понеделник, на 24 ноември 2014 година, президентът Обама обяви уволнението на Чък Хагел, който преди почти 2 години стана Държавен секретар по отбраната на САЩ. Изчаках два-три дена, за да разбера какви са причините за това уволнение, което естествено беше представено като доброволна оставка на Хагел, но в Средствата за масова дезинформация (СМД) не излязоха никакви конкретни данни за причината за уволнението. Появиха се само смътни обяснения за разногласията на Хагел с политическото обкръжение на Обама, представяно главно от Сюзън Райс, Денис Макдоналд, Кери и други.

Като че ли непосредствената причина за уволнението бяха разногласията на Хагел със Сюзън Райс по въпроса как да се съчетае борбата срещу Ислямската държава в Ирак и Леванта (ИДИЛ) и бъдещата съдба на президента Асад в Сирия? Това обаче не означава, че позицията на САЩ относно съдбата на Асад става по-ясна, защото проблемите, които възникват в тази връзка, изглеждат доста непреодолими.

От една страна Асад олицетворява единствената организирана сила в района, която оказва ефективна съпротива на ИДИЛ. Не напразно Пат Бюканен, близък сътрудник на президента Рейгън и един от най-известните консерватори от онова време, наскоро отбеляза, че "Ако не е Асад, столицата на ИДИЛ нямаше да е в Рака, а щеше да бъде в Дамаск!". От друга страна така наречените "умерени" всред бунтовниците срещу Асад, които са подкрепяни с оръжие и обучение от САЩ, ЕС, Турция, Израел и феодално-теократичните режими от Персийския залив, считат, че борбата трябва да се води едновременно както срещу Халифата, така и срещу Асад!

Изобщо, борбата срещу Халифата поставя позицията на САЩ в района на голямо изпитание. Нерешителността на Хагел при предлагане на конкретни военни решения, в което го обвиняват най-близките сътрудници на Обама в съвета за национална сигурност, вероятно е проблематична. Това обаче съвсем не означава, че те имат някакви конкретни идеи за това как трябва да се води тази борба, или по-точно, че идеите, които имат, са кохерентни и обещават някакъв успех в близкото бъдеще. В тази връзка ще си позволя да направя малко по-широк обзор на събитията в района, включително и в Афганистан и Пакистан.

Както е известно, едни от основните обещания на Обама при кандидатстването му за президент бяха приключването на войните в Афганистан и Ирак и изтеглянето оттам на бойните части на Американската армия. Пътят към приключването на войната в Афганистан обаче беше изпъстрен със завои. Той започна през 2009 година с увеличаването на американските войски в Афганистан с 30 000 души. Този брой войници беше компромис между исканията на военните, които бяха за по-голям контингент и политическите съветници на Обама и които смятаха, че увеличаването на броя на войските няма да доведе до нищо особено. Както и трябваше да се очаква, допълнителният контингент не доведе до сериозни промени във военната и политическата обстановка в страната и скоро след това САЩ поеха курс към намаляване на броя на войските си в Афганистан.

Започнаха преговори на САЩ с президента Карзай за договор, който да определи количеството американски войски, които ще останат в Афганистан след приключването на военните действия и техните функции. Междувременно Карзай започна да "шикалкави" и периодически да се опитва да поставя ограничения на правата на чуждите войски в Афганистан. Публични обвинения от страна на Карзай срещу безогледното използване на безпилотни средства за убийство на ръководители и бойци на талибаните и многобройните жертви от цивилното население в тези случаи станаха обикновено явление. Изглежда идеята на Карзай беше да "пригребе" към джобовете си колкото се може по-голяма част от военната и икономическа помощ на НАТО и САЩ, като едновременно с това запази пред афганистанците реномето си на патриот и неволен сътрудник на чуждите окупатори. В тази връзка той отказа да подпише окончателния договор за военния контингент, който трябваше да остане след изтеглянето на бойните части на САЩ и НАТО. Основният "препънѝ-камък" беше съглашението за статута на силите. Изискването на САЩ за поддържане на войски в която и да е държава по света е, те да не са подвластни на законите на страната, в която са дислоцирани! В крайна сметка договорът остана неподписан до избирането на новия президент Ашраф Гани, който, както се очакваше, се оказа по-сговорчив от Карзай.

През 2015 година войските на САЩ ще намалеят до 9800 души, а войските на съюзниците от НАТО до 4000. През 2016 година се предвижда американските войски да намалеят наполовина докъм 5000 души, а войските на НАТО – докъм 2000 души. Тези войски ще бъдат съсредоточени в Кабул и бившата съветска военна база Баграм и техните основни функции ще се състоят в обучение на афганистанските сили за сигурност и в осигуряване на въздушна подкрепа при техни военни операции със самолети F16, B1B, дронове и други подходящи средства. По този начин Обама ще може да твърди в края на мандата си през 2016 година, че е изпълнил обещанията си към американския народ за приключване на войните!

Тук искам само да отбележа няколко факта, които показват какъв е точно резултатът от 13-годишното пребиваване на САЩ в Афганистан.

1. Афганистан заема 175-то място от 177 възможни в индекса за корупция на Transparency International за 2013 година.

2. Атаките на талибаните стават все по-нагли и по-успешни. Така например в петък (28 ноември) части на талибаните превзеха пост на Афганистанската национална армия (АНА) в провинция Хелманд и убиха 14 афганистански войници. През последните 3 дни те атакуваха с големи сили и лагера "Бастион", наследен за АНА от британските окупационни сили, а на следващия ден, в събота, атакуваха общежитие за чужденци в Кабул и убиха чужди и афганистански граждани. Изобщо през последните 3 седмици в Кабул е имало 10 атаки и бомбени атентати на талибаните!

3. Ал-Кайда, срещу която основно беше насочена атаката в Афганистан през 2001 година, се размножи на много клонове и клончета, които плъзнаха по ислямския свят.

4. От няколко години вече Афганистан е водещата наркодържава в света:

- през 2013 година производството на суровината за опиум нарасна с 36%, на опиум с 50%, като печалбите от тези наркотици достигнаха огромни размери;

- първоначалните данни на ООН за тази година сочат увеличение на култивацията на опиум с още 7%, а производството на опиум с 17%, като Афганистан се превръща в една от страните в света, където самото население е силно зависимо от наркотиците.

Накратко, за периода на окупацията на Афганистан от САЩ страната се превърна в източник на 80-90 % от световното производство на опиум и на около 75 % от производството на хероин! Любопитното е, че този "успех" на САЩ им струва повече от един трилион долари!?!

Пакистан е другата жертва на Глобалната война срещу терора. Разбира се управляващите кръгове в Пакистан внесоха своята лепта в превръщането на страната в "пропаднала държава" още от времето на борбата срещу инвазията на СССР в Афганистан, но последните 13 години гарантираха пропадането на Пакистан в бездната на ислямския фундаментализъм. Днес привлекателността на ИДИЛ в Пакистан нараства с всеки ден. Черните знамена на Халифата се развяват на все повече и повече места, както в бедните квартали на големите градове, така и в областите, считани за крепости на талибаните. Наскоро група военни обявиха поддръжката си за Ал-Багдади, известен още като халиф Ибрахим!

Причините за идеологическото влияние на Халифата са в победите, които ИДИЛ удържа напоследък над "тираните" и "слугите" на Сатаната, както някои в ислямския свят наричат САЩ. Бедните младежи, изпаднали в безизходността, която им предлага западният модел на капитализма, съчетан с недостижимите блестящи играчки – творения на съвременните технологии, са натикани в ръцете на фундаменталисти-идеолози, които, убедени в това, че Коранът е еманация на божието слово и воля, го възприемат така, както е бил написан преди близо 1500 години при съвсем други времена и нрави. Те им осигуряват по няколкостотин долара на месец доход и щедри обещания за задгробния живот.

Според Мохамед Амир Рама, директор на Пакистанския институт за изучаване на мира:

"Няма значение, че Деш все още не се е установил в Пакистан, неговото съществувание вече оказва влияние на динамиката на ислямската войнственост тук!"

Естествено правителството и военните твърдят, че те никога няма да допуснат Халифата в Пакистан, но идеологията му непрекъснато се просмуква всред фундаменталистките кръгове, както в областите, населени с Пащуни, така и всред личния състав на армията и политическите структури в страната. Идеологията на обединението на ислямските сили започва да оказва влияние върху разединените сили на фундаменталистите в Пакистан, чиято борба често има националистически характер. Наскоро 6 командира в Северен Озиристан, начело с шейх Макдул, бивш говорител на талибаните, се обявиха за привърженици на идеите на халифата. Абу Зар Корасани пък заяви, че скоро групата ще реши как да помогне на Халифата!?

Все още става дума за опити на местните фундаменталисти да се прислонят под знамето на Халифата, защото разбират, че понастоящем тяхното движение е силно разединено и неефективно. Ръководството на Халифата изглежда е заето с по-важни дела в Ирак и Сирия, но вероятно не е далеч времето, когато халиф Ибрахим ще се опита да получи влияние в една ядрена сила, която е раздирана от етнически, племенни и религиозни междуособици. Дали той ще успее да обуздае тези междуособици в името на идеите на ислямското единство не е ясно, но процесът на изясняването на този въпрос ще бъде дълъг и мъчителен и свързан с много кръв, сълзи и страдания.

Основната трагедия на конфликта между Запада и исляма се разиграва в централен Ирак и източна Сирия. В този район внезапно възникна ново образование, което се назова Ислямска държава на Ирак и Леванта. Изненадата в това събитие се дължи на факта, че САЩ похарчиха над 25 милиарда долара, за да конституират и обучат новата армия на Ирак. Още при първото съприкосновение с малобройни контингенти от Ислямската държава, 4 дивизии на новата армия побягнаха, оставяйки на бойците на ИДИЛ най-модерно американско оръжие. Оказа се, че част от войниците в тази новосъздадена модерна армия изобщо не са се явявали в казармите, делейки заплатите си със своите началници и предоставяйки им за продан отредените им порциони от храна и дрехи. Те пък се ползвали от свободата си да се занимават с друга дейност, като по този начин и началниците и войниците си увеличавали доходите. Според резултатите от проверката на новият министър-председател на Ирак се оказва, че в иракската армия е имало 50 000 фиктивни военнослужещи, т. е. хора, които изобщо не съществуват, но се числят на служба, осигурявайки по този начин допълнителни доходи на командирите в армията от заплати, продоволствие и облекло.

http://sputniknews.com/middleeast/20141130/1015330267.html

Сега се изпращат нови "учители", които да реорганизират иракската армия, за да стане тя още по-боеспособна. Какъв лек измислиха "учителите" на тези нови модерни въоръжени сили, за да решат проблемите с рекрутинга на новите модерни армии? Ами просто ще повторят процедурата отново! Може пък този път да се получи по-добре. Нали знаете, че един от симптомите на лудостта е да правиш едно и също нещо, като всеки път очакваш да се получи различен резултат!

Усилията в областта на трениране и обучение на нови въоръжени сили на режимите в третия свят, подкрепяни от САЩ, продължават. В края на краищата предстои разгромът на новата афганистанска армия от талибаните и още много други подобни събития в бъдещето. За да посмекчи финансовото напрежение от подобни превъоръжавания и обучения, САЩ предвиждат и страните на НАТО да вземат активно участие в тази дейност. Преди няколко дена някъде ми се мярна съобщение, че и процъфтяваща България също ще внесе лептата си в този безсмислен ритуал. Сумата май не беше голяма - няколкостотин хиляди долара, но защо да не похарчим тези пари за "този дето духа", вместо да ги харчим за пътища и здравеопазване в България?

Искам да бъда разбран правилно. Аз не съм срещу борбата с ИД и ислямския фундаментализъм, но съм срещу глупашката борба, която се води в миналото и сега, защото в резултат на тази глупашка борба ислямският фундаментализъм само се разраства и в края на краищата така се роди и Ислямската държава, а Ал-Кайда плъзна по целия свят. За илюстрация на думите си ще приведа следните данни на една Британска организация за защита на човешките права:

- убийството на един терорист се постига с цената на смъртта на 28 мирни жители;

- статистиката през последните 10 години показва, че убийството на 41 терористки лидери е струвало смъртта на 1147 мирни граждани: жени, деца и старци.

http://www.informationclearinghouse.info/article40341.htm

Отгоре на всичко, според материал на станцията "Дойче Веле" се оказва, че основната подкрепа на ИДИЛ с хора и материали се извършва през Турция, която, както е известно, е член на НАТО!?!

http://www.informationclearinghouse.info/article40347.htm

"Глобалният индекс на терора", публикуван всяка година от "Института за икономика и мир", отчете преди седмица 5 пъти нарастване на броя на жертвите на тероризма през последните 13 години (след 11.9.2001). През тези 13 години САЩ похарчи 4.5 трилиона долара за войните в Афганистан, Ирак, както и изобщо за Глобалната война срещу терора, ако се възползваме от термина, въведен по времето на царуването на Джордж Буш II.

Не бива да забравяме думите на Самуел Хънтингтон, че "Западът не завладя света чрез превъзходството на своите идеи, ценности или религия, а чрез превъзходството си в прилагането на организирана сила и жестокост. Западът често забравя този факт, но останалите не го забравят!"

При съвременното състояние на нещата, когато бойците на ИДИЛ разполагат на практика със същото технологическо ниво на въоръжение, поне що се отнася до конвенционалните оръжия, особена роля играе мотивацията на нейните бойци. Западът никога няма да е в състояние да мобилизира и организира необходимите количества достатъчно мотивирана жива сила, за да се противопостави на ИДИЛ. Това ще е като мимимум дотогава, докато Западът не намери начин да привлече в борбата срещу ислямския фундаментализъм Иран и Хизбула с техните също силно мотивирани бойци, както и остатъците от секуларните режими, управлявали част от арабския свят в близкото и по-далечно минало.

Необходимо е също така да се намери и справедливо и удовлетворително решение на Палестинския въпрос. Колкото по-късно стане това, толкова по-трудна ще бъде борбата с ислямския фундаментализъм. За голяма част от ислямския свят отношението на Запада и по-специално на САЩ към Палестинския въпрос демонстрира пълна липса на справедливост и заинтересованост от съдбата на обикновените араби. Предложеният наскоро от Натаняхо и правителството на Израел закон за "Държава на еврейската нация" по никакъв начин няма да способства за решаването на политическите, религиозни и национални проблеми в района. Този закон само още веднаж ще подчертае пристрастното отношение на САЩ и Запада към съдбата на палестинците в полза на евреите и окончателно ще превърне Израел от демократична в етнократична държава със силни тенденции към теокрация!

За съжаление шансът САЩ да се поучат от уроците на войната срещу ислямския терор за сега не е голям, поне що се отнася до близкото бъдеще. Някога Гор Видал беше казал: "We are the United States of Amnesia". Това, което Гор Видал е искал да каже, е, че американците нямат никакво чувство за ретроспекция. Те живеят само с настоящето, с всекидневните си проблеми и нужди и нито за момент не си дават труда да погледнат назад и да помислят дали проблемите им днес не се дължат на нещо, което се е случило вчера, завчера, преди година или може би преди десет години! Щатите се държат като онзи дърводелец, на който всичко му прилича на пирони и който ходи с чук в ръка, млатейки по пироните. Все още на политиците и десетките консултантски организации, щедро финансирани от държавата и частните фондации, не им идва на ума, че може би разрастването на ислямският тероризъм се дължи до голяма степен на начина по който се борим с него. Може би е време да оставим хората да се оправят със собствените си проблеми. Нека не забравяме, че кръстоносните походи не успяха да спрат ислямското нашествие в ранното средновековие. Спряха го Хан Тервел и огромните разстояния от Арабския до Иберийския полуостров. Когато турците се опитаха отново да завладеят Европа за исляма, то отново ги спряха разстоянията и в крайна сметка обединението на европейските народи в битките при Виена и Лепанто.

Не искам да кажа, че трябва да чакаме исляма отново да стигне до Мадрид и Виена, но че Европа трябва да се мобилизира и да го посрещне на границите между двете цивилизации. Ислямът никога не е бил в състояние да се мобилизира и обедини за дълго време. Няма да може да направи това и сега. Просто трябва да бъде спрян на границите на Европа, докато не изчерпи енергията си и тогава да му се помогне, ако е необходимо, да влезе в модерния свят. За тази цел е необходим санитарен кордон около исляма, докато той не намери сили да преосмисли и модернизира идеологията си.

Дилетант