Впрочем
"Черните лебеди" ще почакат, защото
първо трябва да поясня за какво точно
става дума.
През последните
месеци цената на петрола в света спадна
с повече от 40%, от над 100 долара до около
60 долара за барел. Моментално се появи
и поредната конспиративна теория, според
която САЩ и Саудитска Арабия са се
договорили през септември на разговори
в кралството между Кери и крал Абдула
за петролна икономическа атака срещу
Русия и Иран.
Според
конспиративната теория Саудитска Арабия
иска да накаже Иран и Русия за подкрепата,
която оказват на Асад в Сирия, а САЩ
продължава икономическия си натиск
срещу Русия с цел смяна на режима на
Путин и премахването на Русия като
геополитически конкурент на САЩ в
титаничната борба, която предстои на
"Новата империя" на САЩ срещу
"Поднебесната империя" на Китай!
Според статия
на William Engdahl, озаглавена “The Secret Stupid
Saudi – US Deal on Syria”, в осъществяването на
тази договореност Саудитска Арабия
започна да продава на Китай и Индия
петрол на силно занижени цени, разчитайки,
че Иран и Русия не могат дълго да издържат
на подобно съревнование. Определена
помощ в атаката на Саудитска Арабия
играе и фактът, че и двете страни, Русия
и Иран, са под финансови и търговски
санкции от страна на САЩ и ЕС, което
силно намалява толерантността им към
подобни флуктуации на цената на петрола,
основен източник на валута и за двете
страни.
В полза на
въпросната конспиративна теория говори
фактът, че като че ли в момента не би
трябвало да има сериозно свръхпроизводство
на петрол, тъй като Либия, Ирак и Сирия
поради гражданските войни, са до голяма
степен затруднени в производството на
петрол и в света не би трябвало да има
такова свръхпроизводство. ("Stakes
are high as US plays the oil card against Iran and Russia",
Larry Eliot, Guardian)
През последните
години поради развитието на добива на
шистов нефт в САЩ, те се превърнаха в
най-големият производител на нефт –
по-голям и от Саудитска Арабия, и от
Русия. САЩ все още остават вносител на
петрол, но количествата, които се внасят,
са значително по-малки, което спомогна
и за намаляването на дефицита в страната.
Интересен е
фактът, че Съединените щати, за разлика
от предишни случаи на манипулация на
цените на петрола от Саудитска Арабия
и ОПЕК, този път не протестират срещу
дъмпинга на петрол на световните пазари,
а пресата с видимо задоволство коментира
проблемите на Русия, Иран и Венесуела,
както и положителния ефект, който
затрудненията на тези държави може да
имат за политиката на САЩ в съответните
райони на света. При това петролната
война, обявена от Саудитска Арабия, вече
пряко засяга и интересите на производителите
на шистов петрол в САЩ. Работата е там,
че себестойността на добива на шистов
петрол в САЩ е някъде около 60 долара на
барел и атаката на Саудитска Арабия
доведе цените до тази граница.
По-нататъшното им спадане може да се
окаже фатално за финансовата система
на САЩ, а оттам и на света като цяло.
Ефектът от
драстичното спадане на цените на петрола
създава проблеми не само на Русия, Иран
и САЩ, но и на много други страни –
производителки на петрол и това вече
започва да се чувства в поведението на
финансовите пазари по света.
Енергийните
компании взимат заемите си, необходими
за проучване, поддържане и разширяване
добива на суровината въз основа на
запасите от нефт, с които разполагат.
Намаляването на цената на петрола води
до съответно намаляване на стойността
на запасите, с които компаниите гарантират
заемите си, да не говорим за намаляването
на печалбата от добива от наличните за
момента източници. Това не им позволява
да рефинансират текущите си заеми, а
съответно и текущото им производство
на нефт, да не говорим за бъдещото
производство. Подобен финансов натиск
неизбежно ще доведе до фалит, на първо
време на по-малките производители на
шистов петрол, а те са болшинството от
производителите от този тип. Според
Блумберг от 2010 година досега са пуснати
в обръщение от производителите на шистов
нефт бондове за над 550 милиарда долара,
с които се финансират операциите в
отрасъла. Тези бондове са прекроени и
разкроени в дериватни ценни книжа, които
са закупени от банки и пенсионни фондове,
за което са използвани пуснатите в
обръщение от ФЕД-а "евтини" долари
по време на борбата срещу финансовият
спад след "великата рецесия".
Големите
петролни компании имат далеч повече
запаси от петрол в портфолиото си, а
също и достатъчни възможности за
самофинансиране, за да не са особено
застрашени засега от спадането на цените
на петрола. Някои от тях замразяват
добива си на шистов нефт, а други закупуват
лицензиите на застрашените от фалит
по-малки компании. Това неизбежно ще
доведе до увеличаването на безработицата
в щатите с активен добив на шистов нефт
и газ. Някои анализатори говорят за нов
финансов мехур, който може да се спука
всеки момент и да доведе до лавинообразен
ефект от финансови катаклизми. ("Russian
Roulette: Taxpayers Could Be on the Hook for Trillions in Oil
Derivatives", Ellen Brown,
http://www.informationclearinghouse.info/article40528.htm)
От казаното
дотук се вижда, че причините за спадането
на цените на петрола не са много ясни.
Напълно е възможно Саудитска Арабия да
не желае повече да бъде последна инстанция
в контрола на цените на нефта в световен
мащаб и да желае да остави пазара наистина
да ги определи, като тези, които не са
достатъчно конкурентоспособни да
излязат от играта. Подобна политика,
ако това предположение отговаря на
истината, засега удовлетворява
политическите планове и амбиции и на
САЩ, които вероятно разчитат, че
Федералната резервна банка ще успее да
се справи с бъдещите финансови проблеми
от тази политика, а може би САЩ разчитат,
че ако "ножът опре о кокала", Саудитска
Арабия ще направи необходимото, за да
"усмири суматохата". Бедата е там,
че когато лавината тръгне, ще е много
късно да бъде спряна и пораженията може да се окажат непредвидими и непредотвратими.
В центъра на
този финансов водовъртеж се оказа Русия.
От спадането на цените на петрола тя
губи около 40 милиарда, но от финансовите
и икономически санкции, наложени ѝ от
Запада, тя губи от порядъка на 100 милиарда
долара годишно. Големите руски компании поради санкциите на САЩ и ЕС не могат
да рефинансират текущите си заеми, които
общо взето се счита, че достигат около 650
милиарда долара. Валутните резерви на
Русия са от порядъка на 415 милиарда
долара. Предполага се, че през 2015 година
Русия ще бъде в състояние по един или
друг начин да покрие задълженията си
към външните банки, но ако кризата с
цената на петрола не бъде преодоляна
през 2015 година, то през 2016 година Русия
може да изпадне в тежко финансово
положение.
В момента
руската валута е под силен спекулативен
натиск и цената ѝ падна наполовина под
нормалното спрямо американския
долар и еврото. Това води до повишена
инфлация и неизбежно влошаване на
икономическото благоденствие на
населението. Тук е моментът да отбележа,
че през 15-те години на управлението си
Путин не успя да реализира намеренията
си да откъсне Русия от "прегръдките"
на петрола и газта като основни продукти
на нейната икономика. Приказките за
развитие на високотехнологични
производства и производствата на
достатъчно стоки за потребление и храни,
се оказаха празни приказки и Путин
трябва да си направи сериозен анализ
на причините, поради които намеренията
му в тази насока не се увенчаха с успех.
Руснаците обикновено вършат нещата
когато "ножът опре о кокала" и може
санкциите на САЩ и ЕС да се окажат именно
този "нож", който ще ги подтикне
към активност в тази насока. Няма никаква
причина, поради която Русия, с нейната
територия и ресурси, да не се самозадоволява,
например с производство на месо, яйца,
мляко и млечни продукти и много други
храни и предмети на бита!
Поради горните
обстоятелства известният критик на
външната и икономическата политика на
САЩ Пол Крейг Робертс (ПКР) говори за
"черните лебеди" на Путин.
("All The Cards
Are In Putin's Hands" by Paul Craig
Roberts; Will Russia's
Response to Washington's Aggression Be to Release Black Swans?
В това интервю
ПКР говори за т. н. "черни лебеди",
които Путин би могъл да "пусне" в
блатото на съвременната спекулативна
финансова система. Възможни "черни
лебеди" са:
1. Русия да
обяви, че поради политическия характер
на атаката срещу рублата, тя няма да
погасява предстоящи задължения по
банкови заеми.
2. Поради
очевидните, според ПКР, спекулации с
"uncovered futures contracts" за ценни метали
(злато и сребро) на Федералната резервна
банка и свързаните с нея брокери, целящи
изкуствено понижаване на цената на
златото по отношение на долара, Русия
може да поиска в отговор на подобни
спекулации, изплащането на контрактите
в реални ценни метали, което да предизвика
финансова суматоха и криза.
3. Русия може
да заяви, че поради агресивното поведение
на НАТО престава да снабдява с газ
страните-членки на съюза.
4. Русия може
да обяви, подобно на Малайзия през 90-те
години, режим на "контрол върху
валутата", докато тя не се стабилизира.
(Изглежда, че подобни мерки неофициално
вече започват да се прилагат.)
5. Русия може
да обяви, че приема плащанията за газ
от страните на НАТО само в рубли. Това
веднага ще предизвика глад за рубли и
неизбежното покачване на рублата.
Всички тези
"черни лебеди" според ПКР ще доведат
до колапс на западната банкова система
и до тотална финансова криза. Всяка една
такава мярка има ефекта практически на
обявяване на война. Ако обаче се върнем
назад в историята, ще видим че икономическите
и финансови блокади в миналото на
практика са били неразделна част от
войните. От Наполеоновите войни до
Втората световна война (икономическите
санкции на САЩ срещу Япония преди Пърл
Харбър) са предшествали и съпътствали
реалните военни действия. В този смисъл
може да се приеме, че Западът вече е
обявил война на Русия, но дали тази война
ще прерасне в истинска гореща война
зависи до голяма степен от поведението
на Путин.
Причината,
поради която Путин засега не прибягва
до подобни мерки, се крие в това, че те
ще разрушат по драстичен начин световната
финансова система в момент, в който няма
нищо, което би могло да я замени. Не е
ясно обаче как ще стои въпросът в края
на 2015-та, ако Западът все още продължава
санкциите си срещу Русия. Първо, през
есента на 2015 година санкциите наистина
ще започнат да хапят сериозно Русия.
Второ, по това време вече би трябвало
да работи руската система за банков
трансфер, която би трябвало да премахне
за руснаците опасността от откъсването
им от сегашната система за банков
трансфер. Трето, Китай би трябвало
дотогава да е решил с какво и по какъв
начин ще подкрепи икономически Русия,
защото вероятно ще разбере, че това е
упражнение за следващите битки, в които
жертвата ще бъде той.
Тук искам да
отбележа една недомислица на Запада по
отношение на политиката му към Русия.
Както с опитите за откъсване на Украйна
от сферата на влияние на Русия, така и
в мерките, поддържащи настоящата
политическа криза, Западът не отчита
един особено важен за Русия и руснаците
фактор, а именно националната гордост
и исторически доказаната способност
за понасяне на лишения в името на
националното достойнство. Западът по
една или друга причина счете че в момента,
в който руснаците имат проблеми със
закупуването на телевизори, мобилни
телефони, автомобили, маркови дрехи и
обувки и т. н., те ще се вдигнат на
демонстрации и ще свалят Путин или поне,
че хората около Путин, срещу които беше
насочена първоначалната атака със
санкциите, ще направят преврат или ще
се опитат да го свалят по някакъв начин
и Русия ще се появи във Вашингтон или
Брюксел с шапка в ръка и наведена глава
да моли за прошка и милост!
Тези, които
са си дали труд да изучат близката и
по-далечна история на Русия, не се
удивляват много от факта, че рейтингът
на Путин след присъединяването на Крим
нарасна до около 85% и макар, че има някои
дисидентски гласове, които протестират
срещу политиката на Путин, те дори не
предизвикаха режима да затвори средствата
за масова информация, които дават
гласност на тези дисиденти, което само
демонстрира тяхната несъстоятелност
на фона на общата национална мобилизация
за момента.
Ако се съди
по тона на Путин на последната му
пресконференция, той е твърдо убеден в
правилността на постъпките на Русия и
това предизвиква определена гордост у
болшинството от неговите съграждани.
В тази връзка, ако Западът не е готов на
гореща война, която има опасност да
прерасне в ядрена, той трябва да намери
начин да позволи на Путин да излезе с
достойнство от ъгъла, в който го е
поставил. В тази насока, по моето
дилетантско мнение, могат да бъдат
направени следните постъпки:
1. Западът
трябва да намери формула, по която да
признае присъединяването на Крим към
Русия. Този въпрос е въпрос на статус
за руснаците и изправяне на една
историческа несправедливост. В допълнение
безспорен факт е, че и населението на
Крим желае да бъде част от Русия, а не
от Украйна.
2. Русия не е
заинтересована от присъединяването на
Източна Украйна. Това отдавна го подчертах
в един от предишните си блогове по
въпроса, но тя не може да си позволи
Украйна да се превърне в гранична държава
на НАТО. За Запада Украйна е твърде голям
"икономически залък", за да може
ЕС да го преглътне. Тя е голям залък и
за Русия и именно по тази причина Западът
трябва да се опита да предложи формула
за икономическото укрепване на Украйна
с участието на Русия като една неутрална
държава. За самата Украйна това би било
най-добрата политика.
Някога Чърчил
беше казал, че с американците човек
винаги може да бъде спокоен, че те ще
намерят най-доброто решение ... след като
изпробват всички други решения! Въпросът
е дали ще доживеем да се изпробват
всички решения?
Бедата за
Запада е, че времената доста се промениха
и времето на "Pax americana" може би вече
е отминало. Тепърва ще чакаме реакцията
на Китай, но макар че тя ще бъде внимателна
и търпелива, мисля, че "Поднебесната"
няма да допусне утвърждаването на САЩ
в Сибир като сила с доминиращо влияние.
Дилетант