Пуч срещу новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп?

В Ню Йорк Таймс на 13 декември 2016 година излезе следната подробна статия:

"The Perfect Weapon: How Russian Cyberpower Invaded the U.S." от Scott Shane и David Sanger,

описваща как е станало проникването на хакери, за които се предполага, че са свързани с руските тайни служби ФСБ и ГРУ, в компютърните системи на DNC и DCCC, а също и в архивите на електронната поща на Джон Педеста. За мен това е първата фактологична публикация, в която се дава някакво смислено обяснение на генезиса на бясното пропагандно изпразване, което продължава вече месеци в американските СМД. В него новоизбраният президент Доналд Тръмп се описва като руска марионетка, командвана от всемогъщият и вездесъщ Путин! За да се предотврати вземането на властта в САЩ от Путин, пардон от Тръмп, СМД, заедно с неолиберални и неоконсервативни политици предлагат членовете на "Колегията на електорите" да не гласуват за Тръмп на 19 декември; университетски професори им обещават безплатна защита, ако бъдат подведени под отговорност за нарушаване на съответните закони; ЦРУ се призовава да предостави на електорите брифинг за намесата на Путин в изборите за президент на САЩ; Конгресът на САЩ се призовава да не признае на 6 януари 2017 година решението на Колегията, ако тя одобри Тръмп, и т. н. чак до импийчване на Тръмп, ако той все пак се добере до президентството! Имам чувството, че се развива един "пълзящ преврат", който ЦРУ е организирало в някоя латиноамериканска държава! Загубата на изборите от Хилари Клинтън се представя едва ли не единствено като следствие от "операцията на Путин" по открадване и публикуване на редица лично компрометиращи я документи, както и на документи демонстриращи мръсната предизборна игра на DNC и DCCC срещу Бърни Сандерс,.

В този материал ще се опитам да предам накратко съдържанието на статията и скандала, който се разгаря около предполагаемото влияние, което се счита, че проникването на хакери в компютърните мрежи на Демократическата партия (ДП) има, за загубата на Хилари Клинтън на изборите за президент на САЩ от Доналд Тръмп.

1. През септември 2015 година, специалният агент на ФБР Адриан Хоукинс се обажда по телефона в офисите на Националния комитет на демократическата партия (DNC). Той информира Ярд Тамен, контрактор, работещ по сигурността на компютърната мрежа на DNC, че поне един от сървърите на комитета е компрометиран от хакерската група Dukes, за която се счита, че работи за специалните служби на Руската федерация!

2. Тамен търси в Google информация за Dukes, а също търси в мрежата на DNC следи от хакване, но, по негово признание, не се престарава особено, въпреки неколкократните обаждания на Хоукинс, тъй като не е сигурен, че въпросната личност наистина работи за ФБР!?

3. В статията се прокарва идеята, че проникването в мрежата на DNC е извършено по тривиален начин, чрез така нареченият "phishing", което ще рече "риболов". Методът се състои в изпращане на безобидно електронно съобщение до адреса на някого, в което той се приканва да използва приложен линк, за да промени паролата си в някакъв сървър, тъй като има подозрения, че тя е станала известна на външни лица! По този прост начин започва седеммесечно ровене на предполагаеми руски хакери в мрежата на DNC. Едва през 2016 година информацията достига до висши служители на комитета, като междувременно хакерите са получили достъп и до акаунтите на Хилари Клинтън, Джон Педеста, Деби Васерман Шулц и други висши функционери на Демократическата партия.

4. В този период е хаквана и компютърната мрежа на Предизборния Комитет на Демократическата партия (DCCC). Как е станало това не се дискутира изобщо, а само се отбелязва като факт. Изглежда на авторите им е неудобно да разпънат отново подобна тривиална история, а не са в състояние да предложат нищо по-завързано!

5. Получените документи се предполага, че са предоставени от хакерите, по нареждане едва ли не на самия Путин, на WikiLeaks, която организация започва да ги публикува в Интернет за велик ужас на ръководството на Демократическата партия. Проблемът е, че документите демонстрират по недвусмислен начин нечестната игра на DNC, DCCC и изобщо на целият истаблишмънт на ДП срещу другия кандидат на партията, сенаторът Бърни Сандерс, в подкрепа на Хилари Клинтън, което в крайна сметка вероятно доведе и до загубата на Сандерс от Клинтън в предварителните избори. В допълнение документите съдържат и богата информация за вътрешните борби в истаблишмънта на ДП, както и информация за различни финансови операции на Хилари Клинтън и Фондацията Клинтън, която информация дава основания за подозрения към Хилари за конфликт на интереси по времето на работата ѝ като Държавен секретар на САЩ.

6. Интересното е, че в статията се признава, че САЩ нееднократно се е намесвала в изборите на други страни, като например: през 1948 година в Италия, за да попречи на изборен успех на ИКП; през 1953 година в Иран, когато е свален Мосадък и на власт е докаран шах Пахлеви; в Гватемала срещу Арбенс; в Чили срещу Алиенде; а през последните години чрез така наречените "цветни революции" в редица други страни, включително и в Русия. Ужасното е, че за пръв път като че ли някой се опитва да се намеси в изборите на САЩ!? Напомня се за опита по времето на Никсън през 1972 година за проникване в предизборния център на ДП в хотел Уотъргейт, но все пак това е опит на едната партия да саботира изборите срещу другата партия, а не опит на чужда сила да повлияе на изборите в САЩ! В края на краищата докъде ще стигнем, ако най-великата и хуманна държава в света се превърне в безпомощна жертва на една субстандартна в технологично и икономическо отношение държава, каквато според Ню Йорк Таймс е съвременна Русия?

Забележка. В статията: "Rescuing Boris" от Michael Kramer

http://www.informationclearinghouse.info/46071.htm

се описва, как 4 американски съветници, използвайки много пари, допитвания до общественото мнение, фокус-групи, негативни реклами и други технологии на предизборната борба в САЩ, помогнаха на Борис Йелцин да победи в изборите за президент през 1996 година.

7. Като причини за провала в сигурността на мрежите на предизборната кампания на ДП се посочва... липсата на средства за осигуряване на интегритета на мрежите, поради което за сигурността е отговарял едва ли не само господин Тамен, който при това е работил на непълен работен ден и липсата на... модерен софтуер за контрол на сигурността! Очевидно от милиарда долари, похарчен в предизборната борба, е било невъзможно да се отделят поне малко пари за сигурността на компютърните мрежи!?

8. През ноември 2015 година, Хоукинс съобщава на Тамен, че един от компютрите на DNC се "обажда у дома", което ще рече, че изпраща данни в Москва, но това също не достига до ръководителите на DNC, които вероятно по онова време са били заети да търсят начини да компрометират сенатора Сандерс. Във всеки случай истаблишмънтът на ДП обвинява ФБР, че не е намерило начин да алармира овреме ръководството на партията за разиграващата се в мрежите на партията криминална драма.

9. През март 2016 година, Тамен най-накрая се среща с Хоукинс, но тогава вече атаката срещу DNC приема обрат към още по-активна намеса. Господин Райнхарт, който работи в щаба на Клинтън, получава съобщение от Гугъл, че някой се опитва да използва паролата му някъде в Украйна!? Без много да му мисли Райнхард, който по това време е в Хавай, кликва на линка и въвежда новата си парола!? Както можете да се досетите, Били Райнхард в този момент се оказва рибка, хванала се на въдицата на хакери, като им дава достъп до електронната си поща! Подобни електронни съобщения получават и други шефове на ДП. Например самият Педеста получава подобно съобщение и негов асистент се обръща с въпрос към специалист по компютърната сигурност, който му казва, че трябва веднага да смени паролата! По този начин и Джон Педеста (бивш министър на отбраната на САЩ), който е писал само година преди това доклад до Обама по въпросите на компютърната сигурност, също допуска хакери в акаунта си. С един удар хакерите получават достъп до 60000 съобщения от архивите на Педеста от последните десетина години!

10. Най-после, седем месеца след началното обаждане на Хоукинс, DNC инсталира модерен софтуер, който позволява да се следи активността в компютърната мрежа с цел предотвратяване на хакерски атаки. Скоро Тамен, разглеждайки логовете на софтуера установява, че някой с достъп на системен администратор действа в системата на DNC. Той веднага алармира ръководството и започват съвещания, за да се оцени какъв ущърб е нанесен на организацията и как да се спре инвазията? DNC наема компанията CrowdStrike да изследва пораженията и да реорганизира компютърната и телефонната мрежа на организацията. Фирмата установява, че хакерите са известните Cozy Bear и Fancy Bear и действат някъде от Русия! (Естествено в имената на руските хакери задължително трябва да има думичката "мечка" !) Разбира се трябва да се има предвид, че разследването на хакерските атаки е до голяма степен изкуство, тъй като съществуват много начини за прикриване на следите от дейността им. По тази причина резултатите от подобни разследвания винаги са свързани с редица спекулации и странична информация, като например обичайното време на атаките. (Установено е, че атаките срещу DNC са вършени по време, когато в Русия е ден!? Разбира се по-валидно би било предположението, че атаките съвпадат с часовете на нощта, когато в САЩ не се работи, но подобно предположение би било много тривиално и безинтересно!) От друга страна буди удивление, че двете хакерски групи като че ли не са синхронизирали дейността си, тъй като често са извличали едни и същи документи!? По необясними причини хакерската група Dukes, с която започва сагата, описана в статията на Ню Йорк Таймс, изчезва много бързо от фабулата и след две-три споменавания в началото на статията за нея не се говори повече нито дума!?

11. Ръководството на ДП решава да излезе с комюнике, че компютърната система на организацията е компрометирана от Русия, като са откраднати редица документи. Надеждата е да се спечелят симпатиите на публиката, защото Хилари Клинтън е станала "жертва" на политически шантаж от страна на Путин! В деня на заявлението обаче се обявява хакер с псевдоним Guccifer 2.0 (Гучифер 2.0), който за ужас на истаблишмънта на ДП обявява, че той е автор на хакинга и има намерение да предаде откраднатите документи на WikiLeak за публикуване. В статията са описани малко наивни трикове, с които се прави опит да се докаже, че въпросният хакер всъщност е измислен от руснаците с цел да се прикрият двете "мечки", за които се счита, че са автори на хакинга и са оръдие на ФСБ и ГРУ. Освен доказателството, че хакингът е вършен през работно време в Русия (предполага се, че ФСБ и ГРУ нямат достатъчно средства за извънреден труд), се твърди, че документите, предадени на WikiLeaks, са обработвани с русифициран Word. (Очевидно руските хакери на работа в секретните служби на Русия, държат да работят с русифициран софтуер, може би за да облекчат работата на западните си противници по разкриването им.) Гучифер 2.0, с когото господин Францеши влиза във връзка чрез Туитър, претендира, че е румънец. (Оригиналният Guccifer наистина е румънец и понастоящем се намира в затвора за хакинг, поради което новият Guccifer си е добавил 2.0 след името.) За да провери това Францеши му изпраща няколко фрази на румънски, като използва преводача на Google. В отговор Гучифер 2.0 му отговаря на румънски, също използвайки автоматичния преводач на Google! В статията не се споменава от какъв език е преводът на румънски, направен от автоматичния преводач, с който е отговорил Гучифер, макар че това би било много полезно да се знае, ако оригиналният език на хакера е руски! Вероятно поради липса на румънскоговорещи агенти на ФСБ и ГРУ техните хакери са принудени да използват автоматичния преводач на Google!

12. В статията се изброяват редица успешни атаки на руски хакери от 1996 година досега, довели до копиране на огромно количество секретна информация свързана с военнопромишления комплекс и дейността на Държавния департамент, Генералния щаб и Белия дом. Подчертава се обаче, че до този момент руското правителство не се е опитвало да използва достъпа си до политически документи в САЩ, за да се намесва в демократичния процес в страната, което очевидно се счита за недопустимо нахалство и арогантност от страна на чужда държава към САЩ!

13. Твърди се, че хакерите са влезли и в компютърната система на Републиканската партия, задигайки маса документи и оттам. Фактът, че тези документи не са публикувани, доказвал, че Тръмп се явява агент на Путин и че по този начин Русия се е намесила грубо и арогантно в политическия живот на САЩ на страната на Републиканската партия! Единственият проблем е, че ръководството на РП отказва да си признае, че и тяхната система е хаквана, което вероятно трябва да докаже, че и ръководството на РП са руски агенти и т. н.

Това е скандалът, който през последните дни заплашва да се превърне в нещо като обвинение за преврат в САЩ от "агента" на Путин Доналд Тръмп!

"A Spy Coup in The USA?" от Robert Parry

"Тайните служби на САЩ активизират кампанията си да делегимитизират Доналд Тръмп представяйки го като руско чучело."

http://www.informationclearinghouse.info/46074.htm

Аз нямам намерение да взимам страна в спора между САЩ и Русия, дали хакването на компютърните системи на DNC и DCCC е извършено от Русия по нареждане на Путин или не, защото си давам ясна сметка, че в днешните демократични времена всичко се подслушва, снима и наблюдава. Единственото, което ме притеснява, е, че от мухата се прави слон и то по комичен и несериозен начин! Другото, което ме притеснява, е, че скандалът все повече и повече започва да ми прилича на пуч на тайните служби на САЩ и по специално на ЦРУ срещу новоизбрания президент на държавата!

1. Както Джулиан Асандж от WikiLeaks, така и Крейг Мъри, бивш посланик на Великобритания в Узбекистан, твърдят, че предадените на WikiLeaks документи не са получени чрез хакване, а са предадени лично на Крейг Мъри от сътрудник на DNC на твърд носител. Това разбира се не значи, че руснаците не са хаквали въпросните компютърни системи, а само, че те не са използвали откраднатите документи за упражняване на политическо влияние в полза на единия или на другия кандидат за президент. Според Крейг Мъри той е помогнал при предаването на документите, откраднати от DNC на WikiLeaks. (Документите са копирани от базите данни на комитета от сътрудник, който е бил отвратен от безпринципната нечестна подкрепа, която е оказал DNC на Хилари Клинтън срещу Бърни Сандерс, както и информацията за корумпираността на Хилари Клинтън.) Пак според Мъри информацията от акаунта на Джон Педеста вероятно е извлечена и предадена за публикуване от сътрудник на американските тайни служби, които следят Педеста, чиято фирма "Pedesta group" е регистриран агент за влияние на Саудитска арабия.

"The CIA's Absence of Conviction" - от Craig Murray

Проста логика унищожава твърденията на ЦРУ.

http://www.informationclearinghouse.info/46026.htm

2. Както е известно, Хилари Клинтън спечели близо 3 милиона повече гласове от Тръмп и това, че тя е загубила изборите, се дължи само на специфичната изборна система, съществуваща в САЩ, която за по-малко от 20 години за втори път дава възможност на кандидата, загубил популярния вот, да бъде избран за президент на САЩ. (Предишният случай стана през 2000 година, когато Ал Гор, въпреки манипулирането на гласуването в полза на Буш, спечели популярният вот с над 500 000 гласа.) Тръмп спечели с много малки болшинства във Уисконсин, Пенсилвания и Мичиган, като за него гласуваха относително по-ниско образованите прослойки от бялото население в централните щати на страната, т. е. там, където влиянието на Интернет и социалните мрежи се счита, че е по-незначително, отколкото по двете крайбрежия на страната. С други думи драмата, разиграла се в социалните мрежи около публикуваните документи на DNC и DCCC, компрометиращи Клинтън, би трябвало да е оказала пренебрежимо малко влияние на избирателите. Освен това, докато траеше предизборната борба, официалните СМД изнесоха толкова помия срещу Тръмп, обвинявайки го, че е неморален женомразец, расист, мошеник, използващ недостатъците на данъчната система, за да се обогатява и т. н., че ефектът от това би трябвало да е компенсирал до голяма степен информацията срещу Клинтън, изнесена от WikiLeaks и други интернетски публикации.

3. Ще добавя и още един довод, който вероятно би бил отхвърлен с присмех от привържениците на Клинтън, а именно, че и руското правителство отхвърля обвиненията за съпричастност в документалните атаки срещу Хилари Клинтън, предявявайки иск към американското правителство да представи доказателства, че Русия е замесена в хакерските атаки и че нейните служби са предали документите на различните организации за публикуване. Разбира се подобни доказателства най-вероятно няма да се появят, под предлог че ще се разкрият средствата, които американските тайни служби използват за подслушване и контрол на Интернет и телефонните мрежи по целия свят.

4. Както Асанж, така и други функционери на WikiLeaks, отричат да са получили информацията от руското правителство. Те твърдят, че информацията от DNC и DCCC им е предадена на носител, а Крейг Мъри, бивш посланик на Великобритания в Узбекистан, твърди, че той познава човека, който е изнесъл информацията от DNC и в известна степен е съдействал за предаването ѝ по време на едно свое посещение във Вашингтон.

"US Intel Vets Dispute Russia Hacking Claims"

от Veteran Intelligence Professionals for Sanity

Доказателства от технически характер сочат към изтичане на информацията от мрежите на ДП чрез технически носител (leak), а не чрез хакване от руски или каквито и да е други агенти.

http://www.informationclearinghouse.info/46042.htm

5. Буди интерес и скромното мълчание на най-голямата тайна служба на САЩ, NSA, която се занимава с подслушването на Интернет и телефонните мрежи по целия свят. Тази организация, заедно с подобни организации във Великобритания, Австралия и Нова Зеландия, упражнява пълен контрол върху комуникациите по целия свят. Използвайки служебната информация в комуникационните пакети, с които се предават данните в съвременните мрежи, NSA може да установи с абсолютна точност пътя на откраднатите документи, особено след като се знае времето през което те са били откраднати и източниците, от които са били откраднати. Публикуването на подобна информация няма да застраши никаква агентура, нито пък методите за контрол в Интернет, използвани от тайните служби. Известно е, че преди година две, САЩ отправиха обвинения срещу конкретни адресанти в Китай във връзка с хакване на американски мрежи.

Моето мнение е, че частта от олигархията, свързана с военнопромишления комплекс, води отчаяна борба да не позволи на олигарсите около Тръмп да се доберат до властта. Друга част от олигархията – тази свързана с финансовия капитал, вече предприема стъпки за присъединяване към Тръмп и неговите събратя олигарси изхождайки от принципа "Ако не можеш да ги победиш – присъедини се към тях!". С други думи, ако обикновените хора в САЩ, които избраха Тръмп за президент, очакват, че някой ще се погрижи за тяхното благоденствие, то те са на път да изпитат голямо разочарование. Олигарсите, каквито и да са те, ще се погрижат преди всичко за собствените си кесии! По тази причина и опитът за "пълзящ преврат", който, както изглежда, е налице в момента, полека-лека ще замре и нещата ще си продължат не както преди, но без съмнение в полза на дълбоките джобове на олигарсите.

Дилетант

Ние и нашите кучета (продължение – трета, последна част)

Между другото ние не бяхме останали без куче, защото около година след като бяхме купили Тиберий, Тери донесе отнякъде едно шелти, което приличаше като две капки вода на колито Нокси, само дето беше може би една трета от размера на Нокси. Шелтито също нарекохме Нокси.

Още с пристигането си Нокси започна да работи за установяването си на първо място в йерархията между него и Тиберий. Доберманът се бореше отчаяно за първенство, но Нокси беше изключително постоянен в амбициите си и толкова бърз, че при сбиванията с Тиберий последният никога не успяваше да го докопа с железните си челюсти.

Основната борба се развихри около паниците за хранене. Ние поставихме недалеч от паницата на Тиберий една по-малка за Нокси, който между другото беше поне три пъти по малък от Тиберий. Тиберий чинно си ядеше само от своята паница, но Нокси веднага започна да яде и от двете. Отначало Тиберий се опитваше да го прогони, когато го видеше при паницата си, но Нокси оказваше сериозна съпротива, носеше се с бесен лай около добермана като светкавица и той само успяваше да го следи с поглед, за да не му позволи Нокси да го ухапе. Скоро Нокси започна да не допуска Тиберий до паничките, когато сложехме нова храна, като тичаше от едната към другата и хапваше по-малко, демонстрирайки, че и двете са негови. Той допускаше Тиберий да яде, и то само от неговата си паница, само след като самият Нокси се нахранеше. Тази борба беше изключително интересна за наблюдение, защото амбицията на Нокси изглеждаше несъразмерна с големината и силата му. Най-накрая Тиберий великодушно отстъпи и започваше да яде след като Нокси се наядеше!

В този аспект се водеха и атаките срещу нашественици от дивия свят. Плъховете и катериците, които понякога се появяваха в двора, бяха атакувани фронтално от Нокси с много лай и движение, докато в това време Тиберий правеше обходни маневри и се явяваше в гръб на нещастните животни, които при тази тактика почти нямаха шансове за измъкване. Непрекъснато трябваше да крием трупове на диви животинчета от близките паркове, които ставаха жертва на нашата глутница, защото в града не се разрешаваше убиването на диви животни.

Както бяхме решили на семейния съвет, след "приспиването" на Тиберий аз и Тери заминахме за местния шелтър (shelter, англ.– приют). Животните в него се намираха в прекрасно състояние, но мисълта, че ги очакваше скорошна смърт, ако някой не ги осинови, ни действаше парализиращо. Искаше ни се да вземем всяко куче, което размахаше приятелски опашка и ни гледаше с умолителен поглед. Казах на Тери да избира по-бързо, защото не можех повече да търпя да гледам тези животинчета, които като че ли знаеха какво ги очаква, ако не се харесат на някого, и които със всички сили се стараеха да очароват публиката, която обикаляше между клетките, търсейки подходящото животно.

Тери се спря на една немска овчарка, която очевидно не беше баш овчарка, но доста приличаше на такава. Платихме и поведохме Артур (така кръстихме кучето) към камиона. Той се екзалтира дотолкова от късмета си, че набързо се изсра пред шелтъра! Имаше ли в това някаква демонстрация или не, не знам, но се наложи Тери да търси подръчни средства за почистване на прощалния подарък на Артур за шелтъра.

Когато закарахме Артур в къщи и го пуснахме на двора, той постъпи доста странно. Първо се затича панически към басейна, който по това време беше покрит с пластмасово покривало. Артур изглежда не разбра, че това е басейн и скочи върху покривалото, което моментално се проби и той пропадна до шия във водата. Втурнахме се да го вадим, но той панически се мяташе и се опитваше да се изкатери на покривалото, което продължаваше да се разкъсва. Най-накрая успяхме да измъкнем кучето, но то се изскубна от ръцете ни и се загуби из храстите, които растяха около оградата.

Огледахме пораженията върху целостта на покривалото и разбрахме, че трябва да го бракуваме. Това не беше голяма загуба, защото то беше на около 3-4 години и по всичко личеше, че беше изрядно изгнило. Бедата беше само в това, че докато беше траяла борбата за спасяване на Артур, всичкият боклук, който се беше събрал върху покривалото сега се намираше на дъното на басейна и това изискваше поне един час чистене.

След като приключихме с чистенето на басейна, започнахме да търсим Артур. От него нямаше и следа. Беше потънал вдън земя. Ние огледахме достъпните места на оградата да видим дали няма някакви дупки към улицата или съседните дворове, през които да се е измъкнал, но не открихме нищо подозрително. Абсолютно озадачени се прибрахме в къщи и решихме да изчакаме докато Артур се покаже от скривалището си. Само Сашка, дъщеричката на квартиранта ни Валера, продължи да го търси и след около половин час тя се появи и тържествено обяви, че Артур се е скрил в едни храсти. Успокоихме се и решихме да изчакаме кучето само да се появи.

На другата сутрин се събудихме от бесния лай на Нокси. Изтичахме навън и видяхме, че беше започнала новата борба на Нокси за надмощие в глутницата. Този път тя не продължи дълго, защото Артур беше ужасно наплашено и притеснено куче. Отначало той побягваше само при вдигане на ръка, което ни накара да мислим, че предишните му стопани са се отнасяли изключително лошо с него. Артур бързо усвои, че може да започва да яде само след като Нокси се е наял, и то има право да яде само от своята паничка, докато Нокси си позволяваше да яде от която си поиска. Нокси предявяваше претенции дори за храни, които очевидно не бяха по възможностите му. Например той се опитваше да яде и големи кокали, които дори не можеше да захапе като хората. Артур търпеливо го изчакваше да си направи кефа, след което грижливо омиташе всичко, поради което нашият боклук беше много по-малко от този на съседите. Те като истински американци хвърляха полуизядени пици и почти незапочнати "телевизионни вечери" без да им мигне окото!

Между Артур и Нокси се възцари мир и разбирателство. Артур си знаеше мястото и не се опитваше да се кара с Нокси. Съвместните наказателни действия срещу животни, влезли отвън, бързо бяха усвоени от Артур и дворът ни продължаваше да бъде забранена територия за дивия свят от околните паркове. Вече нямахме проблеми и при гости, защото и двете кучета имаха навика, когато дойдат гости, да си слагат гальовно муцуните на колената им и да ги гледат предано в очите, докато въпросният гостенин не се сетеше да отдели някое кюфте, пържолка или поне кокалче от яденето си за галещото се животно. Безвъзвратно отмина в историята времето, когато трябваше да връзваме Тиберий в най-далечния ъгъл и да следим зорко някое дете да не се окаже във фатална близост до него.

Тази идилия продължи доста години, докато и Нокси започна да проявява симптоми на старческа немощ. Той силно намали яденето, почти престана да се движи и накрая ние го заведохме на ветеринар. Срещу 200 долара лекарят ни уведоми, че Нокси има слабо сърце и в дробовете му започва да се събира течност. Предложиха ни лекарства, които струваха по стотина долара на месец, но те не помогнаха. След това ни предписаха други лекарства, които струваха по близо 400 долара на месец и ние започнахме да се замисляме какво да правим. Възрастта на Нокси беше неизвестна, защото Тери го беше намерил на улицата, но допускахме, че е на около 14-15 години. Известно е, че по-малките кучета живеят по-дълго и Нокси по всяка вероятност беше на границите на дълголетието си. Ако не бяха проблемите със сърцето му, той вероятно щеше да бодърства още година-две, но при здравословното му състояние животът му се превръщаше в мъчение и за него, и за нас. Той престана да става и вършеше всичко където лежеше. Най-накрая решихме, че е време и той да замине във "вечните кучешки полета". Повторихме процедурата с Тиберий, но този път беше по-тъжно, защото от Нокси имахме само добри спомени!

Тук искам да се възползвам от малко място, за да обясня ефекта, който присъствието на Артур имаше върху сигурността на нашата къща. Както вече писах, Артур изглежда беше малтретиран от предишните си собственици и затова ужасно се страхуваше от непознати хора, особено когато никой от нас не беше наоколо, за да му вдъхва смелост. В резултат на този му страх, той лаеше неистово всеки път, когато някой се приближеше на по-малко от десетина метра до къщата. От двете страни на къщата имаше две дървени портички, които бяха достатъчно високи, за да не се вижда какво има в двора, а под тях, до земята, имаше около 5 сантиметра разстояние, което позволяваше на приближилите се, по преценка на Артур потенциални неприятели, да му виждат лапите, които нервно се движеха край портата докато той неистово лаеше. Лапите му изглеждаха много големи, гласът му беше силен и дебел, а лаят му беше ожесточен до захласване, поради което потенциалните врагове оставаха с впечатлението, че зад портичката беснее огромен звяр, който при първа възможност ще ги разкъса на парчета! Това разбира се нямаше нищо общо с истината, защото, ако те имаха смелостта да посегнат и отворят по някакъв начин портичката, вероятно щяха да видят, ако имаха късмет, само опашката на панически бягащият Артур! Гневното му представление на злоба и кръвожадност обаче обезкуражаваше всеки потенциален нашественик, вследствие на което, когато идваха работници от "Edison" или "AT&T" да проверяват електрическите или телефонните проводници, които минаваха над оградата в края на двора, те смирено ме молеха да вържа кучето и категорически отказваха да ми повярват, че аз мога да го контролирам, ако не е вързано! Всеки път, когато идваше някой представител на охранителна фирма да ни кандърдисва да се абонираме за охранителна система, ние го водехме до вратата на двора, където му показвахме Артур, който се зъбеше злобно и ръмжеше, готов всеки момент да удари на бяг, ако непознатият посмееше да отвори вратата!

Артур живя още няколко години след смъртта на Нокси и достигна до почти пределната възраст от 12 години. Козината му побеля и вечер, когато излизах да се разходя с него из квартала, той спираше всеки 10-15 метра, сядаше и, дишайки тежко, си почиваше минута-две. По едно време разви типичната за овчарките частична парализа на задните крайници. Споделих проблема с Цоко от България, който също имаше овчарка. Той ми каза, че някаква лекарка му препоръчала за неговото куче някаква комбинация от Невробекс, витамини и още някакво друго обикновено лекарство, която се оказала много ефективна и изправила кучето на крака. Веднага поръчахме лекарствата. Те пристигнаха много бързо и действително Артур се оправи само за няколко дни. Това удължи качествения му живот с още поне година.

Все пак моментът, когато трябваше да вземем фаталното решение за последно посещение до ветеринара очевидно наближаваше, но Артур реши да ни спести този труден момент. Една сутрин, когато Юлия тръгваше на работа, тя не видя Артур на обикновеното му място. Станах и аз и започнахме да го викаме, но той не се появи отникъде. Забелязахме, че една от дворните портички към улицата е отворена. Решихме, че Артур е излязъл, както имаха навремето обичай да правят с Нокси. Тогава тези екскурзии завършваха със позвъняване на вратата и някой съсед, гледайки ни укорително, ни напомняше, че имаме задължението да се грижим за кучетата си. В тези случаи двамата виновници седяха мирно и тихо от двете страни на съседа и ни гледаха извинително.

Юлия реши да тръгне на работа, а аз да чакам да доведат Артур. Само след 2-3 минути Юлия се върна и каза, че Артур лежи умрял пред една съседна къща. Взехме количката отидохме до мястото и натоварихме трупа му. Този ден аз изкопах един гроб под смокинята в двора и там погребахме Артур.

Беше ни много тъжно! Решихме на първо време да не вземаме куче, тъй като те живеят прекалено кратко в сравнение с хората, а ние вече бяхме погребали трима четириноги приятели!

Разказвач

Ние и нашите кучета (Продължение - част втора)

В лагера в Латина имаше цяла глутница кучета, вероятно оставени от господарите им в процеса на емиграцията. Водачът на глутницата беше една великолепна немска овчарка от мъжки пол, която Тери си хареса и започна да култивира като лично куче. Той скоро го дресира да ходи до него от дясната му страна и дори да не посяга на храна без разрешение.

Кучето беше много умно. Когато излизахме в града и то идваше с нас, ние го наблюдавахме как внимателно следи светофарите и пресича само на зелено, макар да съм чувал, че кучетата не различават цветовете! То очевидно познаваше цвета на светофара по това кой кръг светеше!?

Една вечер, когато се прибирахме в стаята си, забелязахме, че кучето на Тери е легнало пред вратата и ни чака. Пуснахме го вътре при нас. То се разположи до вратата и задряма. Изглеждаше, че си мисли, че отново е намерило своя загубен дом!

Тази вечер се чувствахме особено нещастни и самотни, защото без да искаме се сравнявахме с това куче, което някой мигрант беше оставил на произвола на съдбата, сам заминавайки за новата си родина!

След месец-два нас ни преместиха от лагера в Латина на хотел в Рим и Тери отново трябваше да преживее раздялата с новия си четириног приятел. Докато чакахме да ни натоварят в автобусите, Тери внезапно изчезна! Докато ни обземе паниката от изчезването му, той се появи тъжен, с навлажнени очи. Беше ходил да намери четириногия си приятел и да се прости с него!

(По-късно разбрахме, че някакво полско семейство с три деца е взело кучето с тях в Канада.)

Най-накрая, след шест месеца прекарани в Италия, ние заминахме за постоянното си местопребиваване в Калифорния. Отначало живеехме на квартира и там не можеше и дума да става за куче, не беше разрешено да имаме даже и котка, но Тери се направи на ударен и донесе едно черно коте от Аризона, което нарекохме Оризона или накратко Ори. За приключенията с нея и нейните котета вече съм писал и затова ще прескоча този епизод от живота ни, още повече, че това писание е посветено на кучетата, които сме притежавали, а за котките ще пиша отделно.

Впрочем, веднаж в тази квартира се случи следното странно събитие. Когато един ден се прибирахме в апартаментчето, видяхме, че на изтривалката пред вратата лежи един чистокръвен ирландски сетер. В първия момент се поспряхме стреснати, но след това се приближихме и започнахме да говорим на сетера, докато отключвахме вратата. Когато отворихме, сетера влезе с нас в квартирата и най-безапелационно се качи на дивана, който бяхме прибрали от улицата, сви се в ъгъла му и задряма. Ние се чудехме какво да правим? Започнахме да се приготвяме за ядене, а кучето кротко дремеше в ъгъла на дивана. По едно време то се събуди, надигна глава, поогледа ни критично и слезе на пода. Приближи се до вратата и нервно замята опашка наляво-надясно. Ние му отворихме вратата и то излезе на терасата, която минаваше по края на блокчето с апартаменти, в което живеехме. Кучето тръгна по терасата, мушна се през една пролука в оградата и замина на някъде по улицата! Вечерта, когато разправихме историята на Тери, той беше абсолютно възмутен от липсата на предприемчивост от наша страна! Според него е трябвало да задържим кучето, докато той се върне от училище, за да реши какво да правим с него!?

Около година и половина след пристигането ни в САЩ ние си купихме къща (естествено със заем, но това също е друга история) и от онзи момент аз тайно си помислих, че може отново да се сдобием с куче. Този път си правих сметката за доберман, за които също бях чувал, че са много интелигентни, но за съжаление не си бях дал труда да науча нещо повече за тази порода, което в бъдещето едва не ни докара сериозни проблеми.

Щом подхвърлих на Тери идеята за куче, той веднага се разтърси по местните обявления и след ден-два вече имахме на разположение няколко предложения.

Без много да му мислим, една вечер след работа отидохме до единия от адресите. Звъннахме на вратата и откъм двора се раздаде кански лай на поне 4-5 кучета. Отвори ни някаква жена и след като разбра за какво идваме, се усмихна с щастлива надежда и ни поведе към двора. Там в едно оградено място, скупчени до оградната мрежа, бясно лаеха два големи добермана и още три палета. Жената ни предложи да си изберем, което кученце искаме. Тери си избра, естествено, най-голямото.

Жената смело и ловко бръкна зад оградата и докато големите добермани се усетят, измъкна палето и го връчи на Тери. Големите добермани - очевидно майката и бащата - се захласнаха от лай, но беше вече късно. Платихме стотарката и се оказахме щастливи собственици на доберман.

Откровено казано аз бях изненадан от дължината на опашката на кученцето. Тя стърчеше почти хоризонтално назад като тояжка и май беше по-дълга от него. Ушите му пък бяха големи и клепнали. Очевидно не си бях подготвил урока и не знаех, че опашките на доберманите не липсват естествено, а се режат, а ушите се подрязват и оформят!

След месец-два установих, че оформянето на външния вид на доберманите струва и пари, при това съвсем не малко пари! Тери ни рапортува, че е намерил адреса на най-добрия дизайнер на опашки и уши на добермани в Orange County! Цената за удоволствието за нас, за да имаме добре оформен доберман, беше някъде между 300 и 400 долара. Аз с неуверен глас предложих да намерим някой по-евтин дизайнер, но Тери беше ужасен и възмутен от подобно скъперничество и, което особено ме изненада, Юлия го подкрепи, като каза, че е недопустимо кучето ни да прилича на "карикатура на доберман"! Между другото кучето вече беше кръстено и за зла съдба, по мое настояване, го прекръстихме на Тиберий. За щастие по това време нямах представа колко подходящо име сме избрали?

Приготвихме парите и една сутрин рано-рано заминахме за клиниката на майстора-дизайнер на добермански уши и опашки. Трябваше да оставим кучето и да го вземем чак вечерта. Отидохме на работа, а вечерта отново се понесохме към клиниката. Предадоха ни Тиберий с нещо като коронка на главата, която трябваше да пазим да не сваля една-две седмици. Тя служеше да държи обрязаните му уши в правилното положение. Дългата му опашка вече я нямаше, а на мястото ѝ се намираше някаква превръзка. Тиберий я свали след още два-три дена, поради което опашката или по-точно чуканчето, което беше останало от нея, се повреди - кожата не зарасна правилно - и след време ние трябваше да похарчим още една стотарка, за да я оформим правилно.

Тиберий растеше бързо и скоро се превърна в голямо красиво куче с дълги крака, мощен гръден кош и удивително тесен таз. За съжаление той се превръщаше и в зло куче-пазач, което трябваше да връзваме с верига в най-далечния ъгъл на двора, когато имаме гости, и непрекъснато да следим някой от гостите, а най-вече децата, да не се завърти около него. При всяко приближаване на непознат човек Тиберий се озъбваше страшно и мълчаливо и зло следеше приближаващия се. Към хората, които познаваше и особено към нас той се отнасяше приятелски, а Тери даже му бъркаше в устата, в които стърчаха зъби дебели колкото пръстите му!

Срещу всичко живо обаче Тиберий беше безмилостен. Когато купихме къщата във Fullerton, в двора имаше някаква дървена скара, която изглежда е служела за плажуване около басейна. Под тази скара се беше настанило семейство опосуми (около десетина на брой), което Тиберий изтреби за около месец-два. Само един от нещастните опосуми изглежда отърва кожата. Опосумите са много бавни и флегматични животни и единствената им защита беше, когато кучето ги нападне, да се преструват на умрели. Този номер обаче мина само веднаж на Тиберий, който очевидно трошеше майсторски вратовете на опосумите, така че те наистина предаваха Богу дух. Само един от тях беше късметлия, защото ние усетихме, че се прави на умрял и го изнесохме пред къщата, далеч от зоркото око на Тиберий и само след десетина минути той беше изчезнал поживо-поздраво, вероятно в храсталаците около оградите на съседните къщи.

Геноцидът на Тиберий срещу опосумите не беше безобидна авантюра, защото изтребването на всякакви диви животни от домашните любимци не се толерираше от властите и ако те научеха за "престъпленията" на Тиберий, ние щяхме да си имаме най-малкото финансови неприятности със службата за охрана на природата! Какви щяха да бъдат последствията за Тиберий не знам, но ние се стараехме колкото се може по-добре да опаковаме убитите опосуми, за да не миришат от кофата за боклук и да дадат повод на съседите или на боклукчиите да ни наковладят пред съответните власти!

След време, когато Тиберий стана на 8-9 години, в държането му започнаха да се наблюдават странни и обезпокояващи промени. Веднаж например, той неочаквано се нахвърли върху един познат, докато аз си беседвах с него мирно на патиото. Този човек беше живял у нас като квартирант и ние нееднократно го бяхме оставяли да храни Тиберий, когато заминавахме нанякъде. Тиберий го ухапа, за щастие не силно и без последствия.

Друг път пък, той се нахвърлил върху един приятел, когото прекрасно познаваше и който бяхме помолили да го храни, докато ни няма. Съборил го на земята, но за щастие човекът беше каратист и успял да се превърти и да скочи веднага на крака.

Интересното при тези атаки беше, че веднага след атаката Тиберий, като че ли изпитваше срам от постъпката си и се скриваше далеч от нападнатия, в някой ъгъл, свивайки се виновно в ъгъла, скимтейки тихо и нещастно!

Един ден и ние с Тери станахме жертва на лудостта му. Тогава строяхме една барака в двора и както си работихме, изведнъж иззад ъгъла при нас се появи Тиберий, озъбен и със злобно изкривена муцуна. Слава Богу, че го видяхме овреме, та грабнахме един голям лист шперплат и се оградихме от него.

Поговорих с една позната, която беше притежавала много кучета през годините. Тя ми каза, че доберманите понякога имат генетичен проблем, който се изразява в това че черепът им притиска някаква част от мозъка, поради което получават припадъци на ярост. За съжаление за това нямаше лечение и единствената управия беше "приспиване" на кучето. Докато съберем кураж за това, Тиберий се нахвърли и върху мен, отново съвсем неочаквано, докато го чешех приятелски по шията. По това време аз вече виждах много слабо, но "вътрешният глас" ми каза, че става нещо с кучето и аз инстинктивно скочих и поставих един стол между мен и него. В този момент той изръмжа и скочи срещу мен, но се удари в стола. Юлия беше наблизо. Развика се и грабна друг стол. Така ние си организирахме кръгова защита и отстъпихме към къщата. Затворихме се зад стъклената врата. На Тиберий вече му беше минало. Той притеснен и виновен се беше свил в един ъгъл на двора, но ние доста дълго не посмяхме да излезем навън.

Получи се комична ситуация, при която Тиберий се разполагаше на двора, а аз не смеех да излизам навън. Само Юлия все още не беше нападана, но вероятно и на нея щеше да ѝ дойде времето.

Очевидно това не можеше да продължава повече и аз се разтърсих по указатели и телефони и открих най-близкия ветеринарен лекар. Един ден с Тери набрахме смелост и отворихме вратата към двора. Тиберий веднага дотича и доверчиво си завря муцуната в ръцете ни, което ние подло използвахме да му нахлузим намордника. С натежали сърца го качихме на камиона и отидохме до ветеринара. Там Тери го свали и го отведе вътре, а след малко се върна с намордника и веригата му. Така приключи живота на Тиберий, може би 3-4 години по-рано отколкото би живял, ако не се беше проявил този проблем, но нямаше как!

Вечерта в къщи беше тихо и тъжно като на погребение. Всички страдахме за кучето и от време на време някой започваше да рони сълзи и се присягаше към рулото с попивателна хартия. Тери най-накрая обяви, че утре отива до градския кучкарник, откъдето можеше да се осинови някое изоставено куче. Тези кучета стояха в кучкарниците по няколко дена и ако никой не ги потърсеше или не изявеше желание за осиновяване, служителите безмилостно ги "приспиваха".

(Следва)

Разказвач

Ние и нашите кучета

Аз цял живот бях мечтал да си имам куче. Когато се ожених започнах да кроя планове как да убедя Юлия да си вземем в къщи един представител от вида canis или по точно Canis lupus familiaris. Опитите ми обаче да проведа в живота желанието си се увенчаваха с непрекъснати неуспехи. Отговорът на Юлия беше недвусмислен: "Или аз, или кучето!" Не смятах за справедливо човек да се поставя по такъв начин на една плоскост дори с такова благородно животно като кучето, но Юлия оставаше глуха за доводите ми.

Подозирах, че основната причина за тази непреклонност беше многогодишната война, която майка ѝ беше водила с любовта на баща ѝ към кучетата, в резултат на която любов те често притежаваха помияри с помпозни имена като Питагор, Цезар и т. н. Майка ѝ обикновено се разделяше с тези носители на велики имена, като избираше подходящ момент и ги хвърляше в каросериите на минаващи покрай къщата камиони, играейки след това ролята на скърбяща за изчезналото животно стопанка. Причината за подобно недружелюбно отношение на баба Дона към притежателите на великите имена беше тяхната безгрижна игривост, която често ѝ струваше скъсани и оваляни в калта току-що изпрани чаршафи или юргани, оставени по стар български обичай на двора за проветряване.

Разправяха ми за един случай, ако не се лъжа беше станал с Питагор, когото баба Дона натоварила на един камион и му "дала направление". Вечерта един годечанин пристигнал при Пейчев (така наричахме бащата на Юлия) и му казал: "Чика Мика, Питагор те чака на пътя, накрая на Костинброд!". Пейчев веднага се метнал на ЗАЗ-а и заминал да търси Питагор. Дълго обикалял из Костинброд, но от Питагор нямало и следа. Накрая Пейчев се върнал съкрушен в Годеч и дълбокомислено заявил: "Кучето се оказа човек, а аз - куче!"

След като Тери поотрасна, аз започнах нова атака по въпроса за кучето, като се постарах да спечеля Тери на своя страна. Този път опитът ми беше по-успешен и един ден ние се сдобихме с едно пале, за което се твърдеше, че е немска овчарка. Майка му определено беше немска овчарка, но бащата очевидно беше от неясна порода, защото Съни, така нарекохме палето, беше доста бегло подобие на немска овчарка. Първо Съни беше абсолютно бял на цвят и ушите му бяха твърде клепнали, а притежаваше и някои други белези, които въпреки усилията и благожеланията ми не можех да оприлича на черти на немска овчарка. Притеснителна беше и втората особеност на Съни, който на два месеца, на колкото твърдяха, че е собствениците на майката, изглеждаше голям колкото петмесечно куче! С други думи съществуваше опасност бащата на Съни да е някой от онези огромни догове, които винаги са ми напомняли за Баскервилското куче и към които съм се отнасял с уважение, но не и с любов!

Основният проблем на Съни обаче беше неговата тотална необучаемост на добри маниери, които едно домашно куче би трябвало да притежава, ако желае да живее в мир и любов със стопаните си. Както се досещате, става дума за навиците му по отношение на ползването на тоалетна, ако мога така да се изразя!? Той кой знае защо не считаше за необходимо да се освобождава от отходните материали на физиологичната си дейност, когато е изведен на разходка, а правеше това веднага щом се прибереше у дома! При това твърдите отходи депозираше обикновено на средата на кухнята, а течните около краката на столовете или на масите. Въпреки старанията ни да му втълпим, че подобно поведение е неуместно и в негова вреда, Съни упорито държеше на навиците си.

Той имаше и друг, доста странен проблем в поведението си, който не беше свързан с хигиената. Когато го извеждах на разходка, Съни държеше да тича с всичка сила по пътеките около блока в Младост 2, където навремето имаше безкрайни ливади, поточета и гьолове. Това не беше толкова лошо сутрин, защото аз по този начин си правех и дневния крос, но Съни имаше обичая, когато забележеше някъде встрани друго куче да тича с господаря си, той внезапно спираше и ги наблюдаваше с интерес. Срещу любопитството му нямах нищо против, но спирането беше толкова неочаквано и внезапно, че първия път аз се преметнах през него и се проснах, за щастие в една преспа от току-що падналия сняг. Вторият път, въпреки вниманието, с което следях обстановката наоколо, аз отново не предвидих внезапното спиране на Съни, не успях да го прескоча, спънах се в него и се проснах в една топяща се преспа, което беше далеч по-неприятен инцидент от първото падане.

След четири седмици на безуспешни възпитателни усилия, което на моменти имаше болезнен за него характер, Юлия обяви, че отива да го връща и ние с Тери нямахме никакви разумни доводи срещу подобно решение.

В светлината на горчивия ни опит със Съни, аз бях много учуден, когато след една командировка в СССР, Юлия заяви, че е поръчала на една рускиня да ѝ достави куче!?!

В случая очевидно ставаше дума за намеса на свръхестествени сили, защото запознаването на Юлия с рускинята беше крайно необичайно. В един и същи ден тя се среща в Москва с рускинята на две различни места – на опашка за банани в един магазин и няколко часа по-късно – в едно кино!

Рускинята я поканила на гости и Юлия я посетила. Там станало дума за нашият неудачен опит със Съни. Рускинята веднага ѝ казала, че тя може да ѝ достави абсолютно породисто коли и Юлия въодушевена от посрещането, ликьора и любезността на рускинята с възторг приела предложението!

Аз бях повече от приятно изненадан, защото в ранг-листата ми на кучешките породи колито стоеше най-високо. Оставаше обаче открит въпроса как ще докараме въпросното пале, което още не се беше даже родило.

След няколко седмици рускинята ни се обади по телефона, че кученцето вече се е родило и нейната приятелка е уредила документите му за пътуване. За щастие точно по това време за СССР заминаваше в командировка един от бившите ми състуденти на име Данчо. Дадохме му пари, телефона на рускинята и ето че след десетина дена Данчо ни се обади да го чакаме на аерогара София.

В уреченото време ние, Тери, Юлия и аз, пристигнахме на аерогарата и се строихме в чакалнята. Не след дълго се появи и Данчо с куфар в едната ръка и пазарска чанта в другата. Той дойде до нас, отвори чантата и приятелски каза: "Излез малко да се поразходиш!" От чантата се изтърколи една шарена пухкава топка, изправи се на тънките си краченца, поогледа се, отиде до най-близкия радиатор на парното и... се изпика!

Данчо каза "Браво мойто момче!" Той отвори чантата и шарената топка безропотно се търколи вътре.

Като видях номера с локвичката под радиатора, сърцето ми се сви и хвърлих скрит неспокоен поглед към Юлия, но по лицето и не мръдна нито един мускул и аз се поуспокоих.

Прибрахме се в къщи. Кученцето беше невероятно красиво и умно. Данчо ни донесе документ с родословното му дърво, което съдържаше имената на шампиони на Бавария, Бохемия, Естония и още цял лист други шампионски титли. Списъкът изглеждаше много представителен и ние, всеки за себе си, тайно се надявахме, че ако Нокси (така нарекохме палето) не проговори, то поне ще възприеме веднага нормите на културно поведение, които следваха от такова представително родословие.

Наистина само след няколко дена Нокси престана да прави бели в къщи и разбира се стана любимец на всички деца от блока. Хладилникът ни пращеше от кренвирши, парчета месо, кюфтета и пържоли, които децата тайно носеха за Нокси. Наложи се Тери да въведе дежурство по снабдяването, защото Нокси не смогваше да се справи с щедростта на децата от блока.

Нокси растеше бързо и ставаше все по-красив и по-красив. През лятната ваканция децата от блока и Тери не се прибираха по цял ден от полето край нас, където те играеха на воля с кучето.

Веднъж ми се случи следната история с Нокси, която ме впечатли изключително много.

Той беше вече на десетина месеца и приличаше на възрастно куче. Бяхме в Годеч и аз излязох с него да го разходя по пътя към Връбница. Както си вървях покрай шосето и водех Нокси на верига, забелязах, че в далечината се вдига облак прах. След малко различих стадо овце, което явно се беше подплашило от нещо и бягаше по ливадите покрай шосето.

В този момент Нокси се дръпна силно и се изхлузи от оглавника. Той препусна към стадото без да обръща никакво внимание на виковете ми да го върна обратно. Нокси започна да тича пред овцете и да лае. Аз се притесних да не го смачкат или пък той да ухапе някоя овца. Кучето тичаше пред овцете на големи полукръгове, обърнат срещу тях и непрекъснато лаеше, като все повече и повече забавяше скорост и намаляваше радиуса на полукръговете си. Овцете също започнаха да забавят скоростта си и да се събират на компактна маса. Най-накрая те спряха и след малко започнаха мирно да пасат, а Нокси тичаше около тях да събира в купчината тези овце, които все още бяха встрани.

След малко дотича и запъхтяният овчар и след като си пое дъх ме попита какво е това куче? Аз му казах, че в Шотландия тези кучета се използват като овчарски кучета. Следващият въпрос на овчаря беше за колко ще му продам кучето? Казах му, че това ни е домашното куче и не е за продан. Той го удари на молба, но аз бях непреклонен. Най-накрая той ми каза, че такова куче е грехота да се държи в къщи и, че такова овчарско куче като това, той никога в живота си не бил виждал!

Аз бях особено горд от постъпката на Нокси и едновременно с това бях дълбоко впечатлен от факта, че до този момент Нокси никога не беше виждал овце, а се оказа, че отлично владее изкуството на управление на стадото! Още повече ме впечатляваше и това, че вероятно и родителите, дедите, бабите, прадедите и прабабите на Нокси през годините на шампионските им триумфи, също едва ли бяха виждали овце!

Дойде обаче времето на емиграцията ни от България. Трябваше да осигурим добро място за Нокси и ние внимателно пуснахме слух в секцията, където работехме с Юлия, че търсим някой, който би могъл да приеме Нокси за две седмици, докато сме в чужбина. След ден-два една колежка ни каза, че познавала една жена, която по-рано имала коли, но ѝ го откраднали и която с удоволствие би приела Нокси. Един ден ние натоварихме кучето на колата, взехме му всички документи и отидохме до къщата, в която живееше тази жена. Дворчето беше малко, но къщата се намираше много близо до един парк. Жената също беше много приятна и се просълзи като видя Нокси, защото и нейното куче било точно като него. Ние ѝ оставихме документа с родословното дърво и двадесетина лева за храна на кучето, простихме се с него и си тръгнахме. Особено тежко преживяваше раздялата Тери, но ние го успокоявахме, че само след две седмици той отново ще си го вземе!

След няколко дена пресякохме българо-сръбската граница. Аз казах на Тери да се обърне и да запомни тази земя, защото не се знаеше дали някога щяхме да я видим отново. Той се разрева, че не сме му казали да си вземе Нокси!

(Продължението следва)

Разказвач

По малко за всичко!

Вече сме в Калифорния и май успях да се преборя с часовата разлика. Отначало ми се стори, че това ще стане за ден-два. В края на втория ден разбрах, че проблемите тепърва започват. Изведнъж към 20 часа ми се приспа така зверски, че направо ми стана лошо. Набързо приключих със слушането на новините и си легнах. Разбира се, в 3 часа през нощта се ококорих и след час безуспешно въртене в леглото станах и отново седнах пред компютъра. В следващите 3-4 дена се стараех да лягам към 22 часа, а всяка сутрин ставах с по 30-40 минути по-късно и ето, че днес, на осмия ден след пристигането, успях да спя чак до 5:30 часа, което обикновено ми е нормалния час на събуждане. (Изключвам, разбира се, многократните събуждания през нощта, които отдавам на възрастта си.) Това май означава, че вече съм готов с новото време!

Разбира се, докато не ни е имало, тук са се събрали сума проблеми за решаване. Например, като отнесохме вода от басейна за тестване, се оказа, че няма никакъв хлор, а рH-то на водата се е вдигнало почти на 8! След като си "снесохме" стотина долара за химикали в магазина, си дойдохме в къщи и Юлия започна да следва процедурата, която ни бяха написали в магазина, за да възстановим параметрите на водата.

Машината за чистене на басейна (една пластмасова джаджа, която купихме преди да тръгнем за България за около 80 долара) се оказа, че има обичай да "изпълзява" нагоре по стената на басейна и като дойде до повърхността, да "глътне" въздух и да заплува отгоре поемайки горе-долу колкото вода, толкова и въздух. Това пък изобщо не се "харесва" на помпата, която започва да издава сърцераздирателни звуци, които ни напомнят за обитателите на "Джурасик парк"! Явно проблемът беше в силният поток на водата, предизвикан от работата на новата помпа, който обаче нямаше как да регулираме!

Майсторът, който ни беше взел 3000 долара през пролетта, за да ни смени помпата и да направи някои други ремонти на басейна, се криеше грижливо и когато успеех да го засека по телефона, обещаваше, че ще дойде на другия ден, което разбира се не изпълняваше! И сега ми е обещал да дойде утре след обяд, но вероятно отново ще ме излъже! Изобщо моралът на контракторите днес е много по-нисък отколкото беше когато дойдохме в САЩ преди 30 години. Сега си трошат думата без да им мигне окото.

Трудно можете да се представите дълбоката ненавист, която изпитвам към басейна! Не мога да си простя, че преди повече от десетина години, когато трябваше да се измазва отново, защото замазката му се беше напукала и се лющеше, аз не настоях да го заровим!? Това щеше да ни струва десетина хиляди долара, но и ремонта ни струва толкова, а от тогава досега сме похарчили сигурно още не по-малко от 15 хиляди грешни долара за електричество, вода, химикали и дребни ремонти!

Изобщо, когато чуя някой да иска да си прави басейн, веднага се втурвам да му обяснявам каква глупост ще направи! За съжаление къщата ни си имаше басейн, когато я купихме, а аз дори не подозирах колко ненужно е това съоръжение даже в Калифорния!? Впрочем, имаше период, през който ползвахме басейна, но това време отмина безвъзвратно в небитието и сега той е само една черна дупка, която поглъща поне по 100 долара месечно, а понякога и доста повече.

Накратко, както винаги, като се върнем в Калифорния след дълго отсъствие, сума неща се нуждаят от ремонт и регулировка, с което най-вече се занимава Юлия, но и аз участвам често като "консултант" и "подемна машина".

В същото време новините от Вашингтон и София се сипят като проливен дъжд и човек не може да сколаса да ги следи, а камо ли да се опитва да ги коментира! Разбира се, ще се опитам да драсна някой и друг коментар, не защото смятам, че сте зажаднели за дилетантското ми мнение, а просто така – за собствено удовлетворение.

1. Доналд Тръмп започва все по-силно и по-силно да се вживява в ролята си на избран президент. Той ежедневно се среща с най-различни хора от истаблишмънта в усилията си да си набере екип. Не се свени да се среща както с хора, които го подкрепяха от самото начало или се присъединиха към него по време на кампанията, така и с хора, които го ругаеха и клеймяха с най-различни, понякога доста обидни епитети, като глупак, мошеник, женомразец, расист и човек, който не заслужава да се доближава на километри до Белия дом, та камо ли да живее в него! Интересно е да се наблюдава как тези хора са готови да си плюят на сурата, като се дойде до борба за място около "трапезата на властта"!?

Вече са известни имената на съветника му по национална сигурност (генерал Флин), бъдещия министър на правосъдието (Сешънс) и шефа на кабинета му (Прибус). Средствата за масова дезинформация (СМД) единодушно се ужасиха от това, че тези хора са расисти, хомофоби и какво ли не още!?

Предполагаемият министър на отбраната (генерал Мадис) доскоро е бил действащ генерал, което също ужасява СМД, защото от много години съществува забрана наскоро пенсионирани висши военни да заемат поста министър на отбраната (май срокът е 7 години). За да се преодолее това препятствие, трябва да се поиска "диспенсация" от Сената!

За позицията на външен министър се спряга името на Мит Ромни – предишен кандидат за президент, който по време на предизборната борба обяви, че Тръмп бил "phony", с други думи фалшив и неистински!? По-големият проблем обаче е, че Ромни е абсолютен противник на каквито и да е опити за разбирателство и сближаване с Русия, което беше един от крайъгълните камъни на международната политика, която Тръмп обещаваше да води като президент! По тази причина аз си мисля, че Ромни в случая играе ролята по-скоро на "мюре", което трябва да успокои неоконсервативните кръгове в Републиканската партия. Все пак обаче, като се има предвид, че Тръмп отстъпва от намеренията си по редица въпроси, то за Ромни може и да не съм прав, че разговорите с него са само за успокоение на духовете на неоконсерваторите!

Продължават и тирадите срещу икономическата и валутна политика на Китай. В тази връзка е интересна статията в Ню Йорк Таймс от 23 ноември 2016 година:

"A Trade War Against China Might Be a Fight Trump Couldn't Win" от EDUARDO PORTER (Китай ще страда под тежестта на 45 процентни мита, но сигурно ще бъде в състояние да отговори достойно на удара.)

В статията се обръща внимание на факта, че Китай отдавна е престанал да бъде фатално уязвим от икономическа война на САЩ срещу него. Някога, ако не се лъжа, Ленин беше казал, че капиталистите ще продадат на Съветска Русия въжето, на което тя ще ги обеси! Това Съветска Русия не успя да доживее, но изглежда, че Китай е успял да го направи. С други думи моментът, до който Китайската икономика е фатално зависима от благоволението на Запада, изглежда е минал и той, Западът, трябва да намери начин да преживее разочарованието и да се възползва от променилата се икономическа конюнктура в света! Това не означава, че на Китай няма да му е трудно в една икономическа война със САЩ, но тя вече не е така безнадеждна за Китай както би била преди 20 години!

Слава Богу Тръмп обяви внезапно, че не е изключено глобалното затопляне да е свързано донякъде и с човешката дейност! Каза, че може би в Парижките споразумения да има и известна рационалност! Като се има предвид, че по-рано беше обявил, че глобалното затопляне е измислено от китайците, за да се бастиса американската индустрия, то подобни заявления будят известна надежда, за разумна политика в областта на енергетиката и климата.

Мнението на Тръмп за пагубното влияние на неолибералната мантра за глобализацията, носеща нещастия на Америка, обаче все още не се е променила. Продължават заканите срещу NAFTA и TPP, за ревизията на които се оказва, че има подкрепа и всред част от олигархията.

Тръмп смекчи и отношението си към мъченията, като средство за извличане на информация от заловените терористи. Той вече смята, че няма доказателства, че с мъчения могат да се получат полезни данни при разпитите им. Изглежда Тръмп започва да си мисли, че с малко любезност и добра дума може да се постигне повече!? В това отношение е интересна и статията в Ню Йорк Таймс:

"When Doctors First Do Harm" от M. GREGG BLOCHE

В нея се описва как американски доктори от ЦРУ са подготвяли процедурите за мъчения, забранени от международните и американските закони, изхождайки от познанията си за физиологичните граници на издръжливост на организма, преди да се достигне до фатални и опасни за живота изменения! Спомних си как някога, в младостта ми, един приятел, сега известен професор по психиатрия, ми разказваше как на международния конгрес на психиатрите в Хонолулу делегатите от социалистическите страни отишли на плаж, докато конгресът обсъждал резолюция, заклеймяваща използването на психиатрията в СССР за терор срещу дисидентите. Тогава аз се възмутих от подобни практики в СССР! Оказа се, че резолюцията просто е била един от епизодите на "хибридната война" на Запада срещу СССР. Когато някой реши, че медицината може да се използва за целите на мъченията на хора, то изглежда идеологията не е пречка, т. е. винаги могат да се намерят оправдания, ако държавата иска да тероризира собствените си граждани или противниците си.

Ръководството на Конгреса, което е изцяло в ръцете на неоконсерваторите от Републиканската партия, продължава да крои планове за ликвидация на социалното и медицинското осигуряване на възрастните и инвалидите в сегашния му вид. Как ще се развият тези идеи ще видим тепърва, но не е зле републиканците да помнят, че възрастните американци са сериозен и дисциплиниран електорат. Любопитно ми е докъде ще стигне смелостта и авантюризма на неоконсерваторите в тази насока?

Не бива да забравяме, че Тръмп винаги е правил впечатление на известния в американския фолклор "confidence man" или накратко "conman", което ще рече "човек, който с благи думи, по един или друг начин се стреми да ти спечели доверието, за да те измами"! По тази причина е трудно да се предвиди каква точно ще е политиката му след като поеме управлението на страната?

Възниква обаче един сериозен проблем с така наречения "конфликт на интереси" свързан с неговата империя от хотели, голф-игрища и други собствености, с които той, според американските традиции, би трябвало да се раздели – поне докато е президент. Досега това се е извършвало чрез така наречения "blind trust", при който президента или високопоставеният държавен служител продава притежаваните акции или други богатства или ги поставя в ръцете на хора, които ги управляват без негова намеса. В случая на Тръмп богатствата са от такъв характер, че не е толкова лесно да бъдат продадени, и тъй като често носят името на Тръмп, трудно могат да бъдат управлявани инкогнито без знанието на Тръмп! Трудно реализуем е и вариантът, при който неговите богатства могат да бъдат поети от членовете на семейството му и да се избегне впечатлението за непотизъм и конфликт на интереси. В този аспект Тръмп твърди, че няма закони, които да му забраняват да притежава богатствата си и членовете на семейството му да ги управляват докато е президент!

Накрая искам да припомня поговорката: "Гарван гарвану око не вади!". Полезно е да я помним, докато очакваме да видим кой най-много ще спечели от президентството на милиардера Доналд Тръмп – олигарсите или обикновените американци?

2. Политическата криза в България се разгаря все повече и повече и нейна жертва стават вече някои министри от кабинета на Борисов. В тази връзка кой знае защо си спомних за песента на Висоцки "Охота на волков"!?

Лично аз напълно съчувствам на Петър Москов, който се опита да реши редица проблеми с организацията на медицинското обслужване в България. Той очевидно си създаде много врагове, особено с опитите да ограничи злоупотребите със средствата на Здравната каса. Особено отрицателно се посрещна от медицинското съсловие въвеждането на пръстовите идентификатори при регистрацията за болнични услуги. Очевидно системата в този случай крие сериозна опасност за машинациите на недобросъвестните "бели престилки", защото именно те се надигнаха най-остро срещу нея. Медицинските работници са ужасно възмутени от подозренията, че злоупотребяват или, казано направо, крадат средства от Здравната каса!? В тази връзка си спомних как миналата година майка ми внезапно вдигна кръвното и постъпи в болница. След ден-два всичко се стабилизира и тя помоли лекарите да я изпишат. Те обаче ѝ казаха, че според "пътеката", по която са я приели, тя трябва да лежи 4 дена и ако я изпишат след втория ден, ще трябва да си плати престоя в болницата, а ако остане 4 дена – ще ѝ плати касата!? Тя разбира се остана още два дена, а след това ми каза, че са писали, че е взимала такива лекарства, каквито тя даже не е сънувала!

Та не знам колко е основателно възмущението на лекарите, че ги подозират в нечестност?

Интересни са и проблемите, които някои болници имат с регистрацията чрез пръстови отпечатъци! Те ми напомнят за една история, за която се говореше някога в ЦИИТ. В една от дирекциите бяха разработили хардуер и софтуер за използването на мини-машина като концентратор за управление на касите в един супермаркет. Когато циитаджиите се появили в супермаркета, служителите ги посрещнали на нож, т. е. сътрудничели им за тестовото внедряване на системата със скърцане на зъби. Все пак, проектът се наблюдавал от много високо ниво, та нямало как нашите хора да бъдат изгонени от супермаркета. Когато системата била пусната в експлоатация, започнали обаче непрекъснати оплаквания от нея. Циитаджиите установили, че служителите от супермаркета поставяли върху машината саксии с цветя – "за по красиво", но като ги поливали, понякога водата се разливала и върху машината!!! Използвали я и като повърхност, на която да им стоят кафеварките, докато си варели кафе и изобщо използвали горната повърхност на горката машина за какво ли не? Естествено разляната вода и кафе прониквали в машината и тя често се повреждала, с което най-накрая служителите от супермаркета успели да провалят нововъведението! Също както сме учили по история, че тъкачите в Англия някога чупели становете, за да не им отнемат работата!

На мен ми се струва, че и проблемите със системата за пръстови отпечатъци са от описания по горе характер, въпреки "благородното възмущение" на медицинските работници, още повече, че чух и интервю на Ризова с един професор – шеф на болница, който заяви, че в неговата болница системата работела перфектно и нямали никакви проблеми в нея, което невероятно възбуди Ризова, която възкликна: "Ама как така? В други болници хората едва ли не умират поради това, че трябва да чакат с часове, за да ги приемат!?"

Що се отнася до обвиненията срещу Ненчев, то изобщо не го съжалявам, а съм почти сигурен, че има още доста неща, за които трябва да го разследват! Гледам, че материалчето доста набъбна и си мисля, че е време да приключвам. Майсторът за басейна отново така и не се обади. Пуйката за "Пуйкин ден" се пече в кухнята и макар че имам още неща, за които ми се пише, смятам да приключа, за да не ви дотягам повече отколкото е допустимо.

Дилетант

А сега накъде?

Струва ми се, че е време социолозите и политолозите по света да си изядат дипломите! Предсказанията за резултатите от изборите в САЩ се оказаха толкова валидни, колкото и предсказанията им за резултатите от изборите в България. Мисля си, че ако тази дейност се повери на астролози и най-обикновени гледачки на карти и кафе, резултатите щяха да бъдат по-близко до реалността, отколкото фантазиите на платените агенции за допитване до общественото мнение. Впрочем, може би проблемът е именно в това, че са платени!? Просто тези, които им плащат, отдавна са загубили представа за желанията и настроенията на "широките народни маси" (ако мога да си позволя този термин от времето на "реалния социализъм"), а polling-агенциите нямат желание да си губят клиентите, защото всички знаем, че "клиентът винаги има право и желанието му е закон!".

Загубата на Клинтън може да се счита повече като провал на "политическата коректност" в САЩ, отколкото като успех на расизма, женомразството и хомофобията, както се стараят да я представят Средствата за масова дезинформация (СМД). Имам чувството, че ако Хилари беше успяла да вземе мандата, то следващият опит щеше да бъде за президент да бъде предложен травестит или "още по-добре" – човек с променен пол!

В следващите седмици и месеци ще видим какво точно смята да прави Тръмп като президент? Предстои му огромна работа, тъй като имперските амбиции на военно-промишления комплекс и финансовата олигархия превърнаха мощния индустриален гигант в "слон на глинени крака", разчитащ преди всичко на печатането на пари и военна сила, а не на икономическо превъзходство за постигането на своите външнополитически цели!

Бедата е само, че понякога имам чувството, че Тръмп е това, което в САЩ се нарича "snake oil salesman", т. е. мошеник, който продава разни фъшкии като чудотворни лекарства! Мнението му, че глобалното затопляне е заговор на китайците и учените да загробят САЩ, изобщо не го намирам за приемливо, както и някои други негови идеи, но той безусловно има доста разумни виждания за състоянието на САЩ и необходимостта от известна доза изолационизъм, за да може да се оцени трезво състоянието на държавата и да се вземат мерки за възстановяване на нейната икономика и оздравяване на финансите ѝ.

Голям смях буди у мен паниката, която настъпи всред нашите доморасли ястреби, които изведнъж разбраха, че автоматичната защита, на която разчитат от САЩ срещу истински и измислени врагове, може да се окаже не толкова автоматична, както си мислят те. Изведнъж те се уплашиха за това, че тяхното джафкане под предполагаемата протекция на "най-голямото куче в околността" може да се окаже не толкова безопасно забавление, защото кучето може да си има други неща наум и да не се интересува от защитата на заядливите палета!

Още по-голям смях възбуди у мен интервюто на Бойко Борисов с Цвети Ризова по бТВ на 9 ноември. Един приятел много удачно сумира интервюто с думите "Аз съм виновен, ама не съм виновен!". Оказа се, че бате Бойко е по-голям нарцисист даже от Тръмп! Той не може да си представи как така българският народ, на който той персонално е дал толкова магистрали, мостове, метро, пречиствателни станции, санирани жилища и други благини, не желае да му направи кефа, като избере за президент човека, който той му е посочил!? Горката Ризова така и не можа да му обясни за какво става дума? Той като малко дете се "просна на пода и зарита" от възмущение за подобна непризнателност! Горкият бате Бойко, прочитайки през живота си само Винету, той не може да знае, че даже Чърчил, който има огромна заслуга за победата на Великобритания в коалицията срещу Германия през Втората световна война, е получил като отплата от неблагодарните британци загуба на изборите в момента, докато е траела Потсдамската конференция!

Ужасно некрасива и примитивна е "борбата" на PR машината на ГЕРБ срещу генерал Румен Радев. Примитивизмът е невероятен! Тези хора си позволяват да говорят за "политическия опит" на Цецка Цачева като за реално положително качество. В случая имаме налице просто опит в тривиално политиканство, съчетано с обливане с помия, което е истинското ниво на участниците в българския политически живот, да се представя като някаква политика едва ли не от европейски мащаб! Те си позволяват да сравняват селския опит на една провинциална адвокатка с опита на един генерал, израснал в редиците на най-високотехнологичния бранш на една армия. Те си позволяват да сравняват образованието на една провинциална българска адвокатка с образованието на висш военен, изучавал в най-престижно световно учебно заведение световна политика, организация и управление на най-сложния род войски! В допълнение към народа се сипят и заплахи, че ще се спре санирането и изобщо, че държавата ще замре и умре, ако не бъде удовлетворено желанието на Бойко Борисов и Цецка Цачева не бъде избрана за президент! Примитивизмът на PR машината на ГЕРБ и на неговите първи министри и политици е умопомрачителна и ако българският избирател не им покаже "откъде п**е кокошката", значи че той не заслужава повече от това, което получава от своите политици и напълно заслужава тъжната си съдба!

От друга страна БСП изобщо не е готова да управлява страната преди наистина да се реформира. Не е ясно как това ще стане със сегашното ѝ ръководство от милионери? За съжаление една "птичка пролет не прави" и макар че госпожа Нинова успя да реализира удивително мъдър ход с кандидатурата на генерал Радев, нейната работа по оздравяването на БСП тепърва започва, ако тя разбира за какво става дума и какво трябва да прави!?

Ако Бойко Борисов не беше нарцисистът, който той за съжаление е, то най-разумното и за ГЕРБ и за България би било той да подаде оставка като председател на партията и да отстъпи ръководството на някой от наистина разумните ръководители в партията. Шансът това да стане обаче изглежда е минимален и България наистина ще бъде изправена пред продължителна политическа нестабилност, като се има предвид състоянието на политическите партии в момента и приблизителното равновесие, което съществува между тях!

Дилетант

Бойко Борисов е пагубен за ГЕРБ и България

Читателите на блога ми вероятно ще се изненадат от заглавието на този материал. Аз също допреди няколко месеца не очаквах, че ще се стигне дотам да пиша материал с подобно заглавие и съдържание.

Идването на Бойко Борисов на политическата сцена в България съвпадна с настоящия период в живота ни, през който Юлия и аз прекарваме достатъчно дълго време в България, за да имам възможност да получа по-добра представа за причините на това, което се случва, и защо то се случва в страната по един, а не по друг начин. Първоначално аз възприемах Бойко Борисов като свеж и енергичен лидер, стараещ се да решава проблемите, а не да гледа как да си напълни по-бързо собствената кесия и кесиите на приятелите си. Много от познатите ми се ужасяваха от безметежния оптимизъм, с който аз приемах твърденията им за миналото на Бойко Борисов като мафиот, "борче", "мутра" и т. п., епитети, които многострадалният българин лепи с удоволствие върху личностите на прехода, последвал избухването на демокрацията в България. Искам да поясня, че аз не отричах квалификациите на моите познати за Бойко, но философски им обяснявах, че историята познава много случаи на престъпници "прозрели зова на съдбата си" да направят нещо добро за народа и държавата си! Обичах да им разправям за бащата на Джон Кенеди, Джозеф Кенеди, който е бил един от известните бутлегери (нарушители на сухия режим) в САЩ, откъдето е натрупал и значителна част от богатствата си, – след отмяната на сухия закон той става банкер, а в един момент Рузвелт даже го изпраща посланик в Лондон! През 30-те години на миналия век, президентът Рузвелт назначава Джозеф Кенеди за шеф на новообразуваната Security and Exchange Commission (SEC), която е трябвало да следи за законността на банковите и борсовите операции в САЩ. Когато сътрудниците на Рузвелт изразили недоумението и дори ужаса си от подобно назначение на този пост на известен в миналото мафиот, президентът им казал, че на него му трябва "мошеник, който знае как да контролира останалите мошеници"! С други думи моите очаквания бяха, че Бойко Борисов постепенно ще се култивира и от един човек с маниерите на уличен хъшлак постепенно ще се превърне в цивилизован и патриотичен държавник, който ще използва опита си от миналото, за да промени в положителна насока иначе безнадеждно корумпираната политическа и икономическа обстановка в България!

За съжаление се оказа, че старата приказка „вълкът си мени козината, но не и нрава!" си остава вярна независимо от светлите ни надежди и желания.

А сега искам да пофилософствам върху това, което се случи при настоящите избори за президент и по този начин да илюстрирам какво имам предвид.

1. Подобно на всеки уличен хъшлак, придобил статуса на "алфа мъжкар", Бойко Борисов смята, че всичко зависи от неговата воля, а ако това понякога не е така, то той ще направи така, че да зависи! В този аспект трябва да се разглеждат и постоянните му заявления: "аз ви дадох парите", "аз ви прокарах магистралата", "аз ви направих метрото", "аз ви построих детската градина" и т. н. и т. п. За съжаление този манталитет се простира не само в областта на материалните облаги, които той раздава, очевидно по лично усмотрение и благоволение, на села и градове и даже на цяла България! Още по очевидно и тъжно е, че Бойко Борисов нито за момент не се усъмни в правотата на поведението си, което рано или късно щеше да започне да дразни все по-широки и по-широки слоеве от населението в България.

2. Освен дето раздава магистрали, детски градини, метра и спортни зали, Бойко Борисов реши, че той раздава и длъжности, включително и изборната длъжност президент на републиката! Първият му опит в това отношение отначало като че ли беше успешен, но Росен Плевнелиев реши в един момент, че той всъщност е станал президент благодарение на собствените си качества на политик, а не по благоволението на ментора си Бойко Борисов! Тогава Бойко се отрече от него и изглежда се закле пред себе си следващия път да внимава повече кого удостоява с висшето си благоволение!?

3. В изпълнение на това си намерение Бойко Борисов този път реши да държи пионките около себе си, както и целия български народ, в неведение и напрежение до последния момент кого ще помаже за следващ президент на държавата!? Целта беше да демонстрира всесилието си подобно на уличния хъшлак, който държи в напрежение децата от улицата – кое ще отнесе поредния шамар или кое ще бъде потупано по рамото в знак на задоволство от подмазването и насърчение за още по активно лизачество!

4. Опасявайки се от грешка, подобна на предишната, Бойко Борисов този път реши да помаже за президент личност, която винаги е демонстрирала публично беззаветната си преданост и послушание пред него. (Искам да отбележа, че аз нямам нищо против Цецка Цачева. Тя изглежда е една добра, изпълнителна и даже неглупава жена, но тя прави впечатление на човек, на който му липсва дори елементарна искрица независима мисъл!)

5. Този път обичайният конкурент за властта – БСП, поради неочаквано умствено превъзходство на лидера си над нашия герой или по чиста случайност (това тепърва ще трябва да разберем), направи нетрадиционен ход, който Бойко или не беше очаквал, или поради хъшлашката си самонадеяност недооцени. Тя избра човек извън редовете на БСП, военен, пилот, както изглежда с неопетнена биография, ако се съди по това, че досега PR плъховете, населяващи така нареченото дясно пространство, не откриха никаква съществена помия, с която да залеят генерал Румен Радев!

6. Вместо да запретне ръкави и да организира активна предизборна кампания, нашият хъшлак постъпи така, както един дребнав и заядлив хъшлак би постъпил. Той реши, че ако заплаши нацията с оставката си, което неизбежно в тези трудни времена ще доведе до поредния хаос в държавата, проблемът с неадекватността на кандидата за президент на ГЕРБ ще бъде игнориран от народа и той послушно ще гласува за предложената добродушна и изпълнителна Цецка!

7. Този път обаче рекетът не успя! На народът изглежда му писна да го тъпчат и непрекъснато да му напомнят, че той дължи всичко на Бате Бойко, който, ако пожелае, едва ли не ще си вземе обратно магистралите, детските градини, метрото и всичко онова, което така щедро му е раздал! И именно заради тази липса на мярка и прогрес в маниерите на уличния хъшлак Бойко Борисов се крие опасността, която той представлява за ГЕРБ и България! Той от глупост и суетност може да разруши тази безусловно стабилно изградена партия и тя да стане част от многобройните партийни развалини по пътя на България след избухването на демокрацията през 1989 година. Партийният строител на ГЕРБ, Цветан Цветанов, ако сам притежава нещо повече от организационния си гении, би трябвало да изпада в панически ужас при мисълта как самолюбието и суетността на Бойко могат да разрушат творението на живота му!

Така се стигна до сегашното положение, когато генерал Румен Радев стъпи здраво с двата си крака на политическия връх, наречен патриотизъм, а конкуренцията му, в лицето на Цецка Цачева, заобиколена от пуделите на Бойко Борисов измежду развалините на т. н. Реформаторски блок, не намират нищо по-умно и по-разумно от това да предъвкват термините "евроатлантически ценности", "цивилизационен избор", "европейско семейство", като че ли Румен Радев има намерение да премести България някъде в централен Сибир или на Камчатка! Очевидно "лидерите" на така наречената десница не могат да измислят нищо по-добро в започващото оплюване на генерала, който е рискувал живота си досега за защитата на държавата, докато те са се занимавали с безплодно и корупционно политиканство, от това да го "дамгосат" с епитета "червен генерал". Мен подобни маниери на политическа борба винаги са ме отвращавали, защото са ми напомняли маниерите на политическа борба на комунистите отпреди прехода. Тогава дамгосването с етикети "слуга на капитала", „империалистически агент", "фашист" бяха любимите епитети на "идеологическа борба" срещу всеки, който изразяваше някакво свободомислие или другомислие извън марксистко-ленинската доктрина!

Основният проблем на ГЕРБ е, че докато Бойко Борисов се изживяваше като велик европейски политик, маскирайки се ту като пощенски гълъб, ту като хамелеон и биеше теманета в Истанбул и Брюксел, българите постепенно започнаха да прозират неговата истинска същност на дребен уличен хъшлак, който е готов да тормози по-слабите, но се гъне като влечуго пред по-силните, считайки, че това е есенцията на висшата политика!

Фактът, че Красимир Каракачанов взе много повече гласове отколкото е сумарната поддръжка на партиите, които официално стоят зад него, е изключително показателен и говори, че в тези избори имаме голям процент протестен вот! Нещастната група на така наречените реформатори, ако искат да останат релевантни в българската политика, трябва да разберат, че с мантрата на евроатлантическите ценности и европейския цивилизационен избор те няма да заблудят никого в своето безразличие към национално-патриотичния призив, от който ще се възползва генерал Радев, играейки ролята на независим патриот, стига политиканите от БСП да не му попречат в желанието си да се възползват преждевременно от първата си възможност от много години за победа на кандидат, в чийто избор те имат някакъв дял!.

Съдбата на балотажа зависи от поведението на другите кандидати за президент и отношението на техните избиратели към двата останали екипа – на Радев и на Цачева. Марешки вече се предаде, защото той е продажен бизнесмен, който се страхува от потенциални ретрибуции от страна на ГЕРБ, ако не се присъедини към управляващите, но съвсем не е ясно какъв е по характер и цели неговият електорат. Каракачанов и компания вероятно ще се въздържат да призовават своите поддръжници да влязат в лоното на ГЕРБ. Според мен обаче техният (на Марешки и на Каракачанов) електорат до голяма степен е обладан от желание за протест срещу безсмисленото и грозно поведение на Бойко Борисов и той, както и част от електората на ГЕРБ, е напълно възможно да подкрепи на балотажа генерал Радев! Ако това стане и ако Калфин и неговият ментор Първанов престанат да се правят на интересни, то Бойко Борисов има голям шанс да изиграе ролята на голямо обидено дете следващата седмица и да подаде оставка, или да намери начин да преглътне загубата, както веднъж вече го направи, и може би да си вземе някакви поуки, ако изобщо подлежи на обучение!

Дилетант