понеделник, 7 ноември 2016 г.

Бойко Борисов е пагубен за ГЕРБ и България

Читателите на блога ми вероятно ще се изненадат от заглавието на този материал. Аз също допреди няколко месеца не очаквах, че ще се стигне дотам да пиша материал с подобно заглавие и съдържание.

Идването на Бойко Борисов на политическата сцена в България съвпадна с настоящия период в живота ни, през който Юлия и аз прекарваме достатъчно дълго време в България, за да имам възможност да получа по-добра представа за причините на това, което се случва, и защо то се случва в страната по един, а не по друг начин. Първоначално аз възприемах Бойко Борисов като свеж и енергичен лидер, стараещ се да решава проблемите, а не да гледа как да си напълни по-бързо собствената кесия и кесиите на приятелите си. Много от познатите ми се ужасяваха от безметежния оптимизъм, с който аз приемах твърденията им за миналото на Бойко Борисов като мафиот, "борче", "мутра" и т. п., епитети, които многострадалният българин лепи с удоволствие върху личностите на прехода, последвал избухването на демокрацията в България. Искам да поясня, че аз не отричах квалификациите на моите познати за Бойко, но философски им обяснявах, че историята познава много случаи на престъпници "прозрели зова на съдбата си" да направят нещо добро за народа и държавата си! Обичах да им разправям за бащата на Джон Кенеди, Джозеф Кенеди, който е бил един от известните бутлегери (нарушители на сухия режим) в САЩ, откъдето е натрупал и значителна част от богатствата си, – след отмяната на сухия закон той става банкер, а в един момент Рузвелт даже го изпраща посланик в Лондон! През 30-те години на миналия век, президентът Рузвелт назначава Джозеф Кенеди за шеф на новообразуваната Security and Exchange Commission (SEC), която е трябвало да следи за законността на банковите и борсовите операции в САЩ. Когато сътрудниците на Рузвелт изразили недоумението и дори ужаса си от подобно назначение на този пост на известен в миналото мафиот, президентът им казал, че на него му трябва "мошеник, който знае как да контролира останалите мошеници"! С други думи моите очаквания бяха, че Бойко Борисов постепенно ще се култивира и от един човек с маниерите на уличен хъшлак постепенно ще се превърне в цивилизован и патриотичен държавник, който ще използва опита си от миналото, за да промени в положителна насока иначе безнадеждно корумпираната политическа и икономическа обстановка в България!

За съжаление се оказа, че старата приказка „вълкът си мени козината, но не и нрава!" си остава вярна независимо от светлите ни надежди и желания.

А сега искам да пофилософствам върху това, което се случи при настоящите избори за президент и по този начин да илюстрирам какво имам предвид.

1. Подобно на всеки уличен хъшлак, придобил статуса на "алфа мъжкар", Бойко Борисов смята, че всичко зависи от неговата воля, а ако това понякога не е така, то той ще направи така, че да зависи! В този аспект трябва да се разглеждат и постоянните му заявления: "аз ви дадох парите", "аз ви прокарах магистралата", "аз ви направих метрото", "аз ви построих детската градина" и т. н. и т. п. За съжаление този манталитет се простира не само в областта на материалните облаги, които той раздава, очевидно по лично усмотрение и благоволение, на села и градове и даже на цяла България! Още по очевидно и тъжно е, че Бойко Борисов нито за момент не се усъмни в правотата на поведението си, което рано или късно щеше да започне да дразни все по-широки и по-широки слоеве от населението в България.

2. Освен дето раздава магистрали, детски градини, метра и спортни зали, Бойко Борисов реши, че той раздава и длъжности, включително и изборната длъжност президент на републиката! Първият му опит в това отношение отначало като че ли беше успешен, но Росен Плевнелиев реши в един момент, че той всъщност е станал президент благодарение на собствените си качества на политик, а не по благоволението на ментора си Бойко Борисов! Тогава Бойко се отрече от него и изглежда се закле пред себе си следващия път да внимава повече кого удостоява с висшето си благоволение!?

3. В изпълнение на това си намерение Бойко Борисов този път реши да държи пионките около себе си, както и целия български народ, в неведение и напрежение до последния момент кого ще помаже за следващ президент на държавата!? Целта беше да демонстрира всесилието си подобно на уличния хъшлак, който държи в напрежение децата от улицата – кое ще отнесе поредния шамар или кое ще бъде потупано по рамото в знак на задоволство от подмазването и насърчение за още по активно лизачество!

4. Опасявайки се от грешка, подобна на предишната, Бойко Борисов този път реши да помаже за президент личност, която винаги е демонстрирала публично беззаветната си преданост и послушание пред него. (Искам да отбележа, че аз нямам нищо против Цецка Цачева. Тя изглежда е една добра, изпълнителна и даже неглупава жена, но тя прави впечатление на човек, на който му липсва дори елементарна искрица независима мисъл!)

5. Този път обичайният конкурент за властта – БСП, поради неочаквано умствено превъзходство на лидера си над нашия герой или по чиста случайност (това тепърва ще трябва да разберем), направи нетрадиционен ход, който Бойко или не беше очаквал, или поради хъшлашката си самонадеяност недооцени. Тя избра човек извън редовете на БСП, военен, пилот, както изглежда с неопетнена биография, ако се съди по това, че досега PR плъховете, населяващи така нареченото дясно пространство, не откриха никаква съществена помия, с която да залеят генерал Румен Радев!

6. Вместо да запретне ръкави и да организира активна предизборна кампания, нашият хъшлак постъпи така, както един дребнав и заядлив хъшлак би постъпил. Той реши, че ако заплаши нацията с оставката си, което неизбежно в тези трудни времена ще доведе до поредния хаос в държавата, проблемът с неадекватността на кандидата за президент на ГЕРБ ще бъде игнориран от народа и той послушно ще гласува за предложената добродушна и изпълнителна Цецка!

7. Този път обаче рекетът не успя! На народът изглежда му писна да го тъпчат и непрекъснато да му напомнят, че той дължи всичко на Бате Бойко, който, ако пожелае, едва ли не ще си вземе обратно магистралите, детските градини, метрото и всичко онова, което така щедро му е раздал! И именно заради тази липса на мярка и прогрес в маниерите на уличния хъшлак Бойко Борисов се крие опасността, която той представлява за ГЕРБ и България! Той от глупост и суетност може да разруши тази безусловно стабилно изградена партия и тя да стане част от многобройните партийни развалини по пътя на България след избухването на демокрацията през 1989 година. Партийният строител на ГЕРБ, Цветан Цветанов, ако сам притежава нещо повече от организационния си гении, би трябвало да изпада в панически ужас при мисълта как самолюбието и суетността на Бойко могат да разрушат творението на живота му!

Така се стигна до сегашното положение, когато генерал Румен Радев стъпи здраво с двата си крака на политическия връх, наречен патриотизъм, а конкуренцията му, в лицето на Цецка Цачева, заобиколена от пуделите на Бойко Борисов измежду развалините на т. н. Реформаторски блок, не намират нищо по-умно и по-разумно от това да предъвкват термините "евроатлантически ценности", "цивилизационен избор", "европейско семейство", като че ли Румен Радев има намерение да премести България някъде в централен Сибир или на Камчатка! Очевидно "лидерите" на така наречената десница не могат да измислят нищо по-добро в започващото оплюване на генерала, който е рискувал живота си досега за защитата на държавата, докато те са се занимавали с безплодно и корупционно политиканство, от това да го "дамгосат" с епитета "червен генерал". Мен подобни маниери на политическа борба винаги са ме отвращавали, защото са ми напомняли маниерите на политическа борба на комунистите отпреди прехода. Тогава дамгосването с етикети "слуга на капитала", „империалистически агент", "фашист" бяха любимите епитети на "идеологическа борба" срещу всеки, който изразяваше някакво свободомислие или другомислие извън марксистко-ленинската доктрина!

Основният проблем на ГЕРБ е, че докато Бойко Борисов се изживяваше като велик европейски политик, маскирайки се ту като пощенски гълъб, ту като хамелеон и биеше теманета в Истанбул и Брюксел, българите постепенно започнаха да прозират неговата истинска същност на дребен уличен хъшлак, който е готов да тормози по-слабите, но се гъне като влечуго пред по-силните, считайки, че това е есенцията на висшата политика!

Фактът, че Красимир Каракачанов взе много повече гласове отколкото е сумарната поддръжка на партиите, които официално стоят зад него, е изключително показателен и говори, че в тези избори имаме голям процент протестен вот! Нещастната група на така наречените реформатори, ако искат да останат релевантни в българската политика, трябва да разберат, че с мантрата на евроатлантическите ценности и европейския цивилизационен избор те няма да заблудят никого в своето безразличие към национално-патриотичния призив, от който ще се възползва генерал Радев, играейки ролята на независим патриот, стига политиканите от БСП да не му попречат в желанието си да се възползват преждевременно от първата си възможност от много години за победа на кандидат, в чийто избор те имат някакъв дял!.

Съдбата на балотажа зависи от поведението на другите кандидати за президент и отношението на техните избиратели към двата останали екипа – на Радев и на Цачева. Марешки вече се предаде, защото той е продажен бизнесмен, който се страхува от потенциални ретрибуции от страна на ГЕРБ, ако не се присъедини към управляващите, но съвсем не е ясно какъв е по характер и цели неговият електорат. Каракачанов и компания вероятно ще се въздържат да призовават своите поддръжници да влязат в лоното на ГЕРБ. Според мен обаче техният (на Марешки и на Каракачанов) електорат до голяма степен е обладан от желание за протест срещу безсмисленото и грозно поведение на Бойко Борисов и той, както и част от електората на ГЕРБ, е напълно възможно да подкрепи на балотажа генерал Радев! Ако това стане и ако Калфин и неговият ментор Първанов престанат да се правят на интересни, то Бойко Борисов има голям шанс да изиграе ролята на голямо обидено дете следващата седмица и да подаде оставка, или да намери начин да преглътне загубата, както веднъж вече го направи, и може би да си вземе някакви поуки, ако изобщо подлежи на обучение!

Дилетант

Няма коментари:

Публикуване на коментар