Ами сега накъде?

На 23 юни 2016 година във Великобритания се състоя референдумът за оставане на страната в Европейския съюз или за излизане от него, който Дейвид Камерън беше обещал на британците, за да ги привлече да гласуват за консервативната партия на миналите избори. Той си изпълни обещанието и в референдума британците гласуваха... за излизането на Великобритания от Европейския съюз!

Очевидно този резултат не беше целта на Камерън, защото той обяви, че ще си подаде оставката в най-скоро време – веднага след като положението в страната се стабилизирало след референдума. Човек неизбежно си задава въпроса: "Защо на управляващите във Великобритания изобщо им трябваше този референдум?" Не са ли чували те мъдростта "Внимавай за какво се молиш, за да не вземе Господ да изпълни желанието ти!?"

Отговорът е много прост – най-долнопробно изнудване, което Великобритания практикува откакто е влязла в Европейския съюз. Под заплахата над ЕС за референдума Камерън се опита и успя, както лейди Татчър направи навремето при почти подобни обстоятелства (ако не ме лъже паметта), отново да получи редица специални привилегии за Великобритания от останалите страни в съюза. Този път обаче Камерън и управниците на Великобритания не си направиха добре сметката и британците стартираха процеса на преосмисляне на целта на обединена Европа, който отдавна зрееше на континента.

Преди да продължа с дилетантските си разсъждения, аз се изкушавам да направя кратка екскурзия в европейската история, мястото на Великобритания в нея и политическите цели, които страната винаги е преследвала в отношенията си с Европа.

Името Великобритания се появява на картата на света в 1707 година след обединяването на Англия и Шотландия. Особена роля в развитието на британската мощ обаче играе Седем-годишната война в Европа (1756-1763), която може да се счита за първата световна война в историята на човечеството и за предвестник на двете световни войни през XX век. През тази война Великобритания в съюз с Прусия и някои по-малки германски държавици успява да прекрои "колониалната" карта на света и да отнеме на Франция редица владения в Северна Америка, Африка и Индия. След тази война, която е и първата изява на Прусия като европейска военна сила, целта на британската политика е да се държи доколкото е възможно по-далеч от дрязгите на европейските сили, като се старае да контролира политическите и военни съюзи в Европа, така че да парира създаването на военнополитически обединения на европейски държави, които биха могли по някакъв начин да застрашат формиращата се световна Британска империя. С други думи Великобритания винаги се е държала по отношение на континентална Европа като външна сила, отделна от континента, но зависима от европейските дела и амбиции и по тази причина стремяща се да ги контролира доколкото може в интерес на своето господство и просперитет.

Ако сега "превъртим бързо лентата напред", чак до след края на Втората световна война, ще видим сериозна промяна в разпределението на силите в света. Новите "силни" на "световната сцена" са САЩ и СССР. Великобритания и Франция, макар и всред победителите, са жалка сянка на миналото си могъщество. Доскорошните претенденти за световно господство Германия и Япония се валят в калта на поражението, без да знаят дали ще продължат да съществуват като значими сили или ще се превърнат в нещастна съвкупност от държавици, държани в робско подчинение на победителите. Впрочем основният победител е САЩ, тъй като СССР е толкова разрушен от войната, че преди всичко се опитва само да демонстрира сила и мощ с тайната надежда да успее да запази това, което вече е постигнал в Ялта.

В тази обстановка САЩ си поставя целта да противостои на СССР навсякъде по света, където е възможно, и на първо време най-вече в Европа. За тази цел се създават няколко структури, които играят предписаната им роля до ден днешен, макар че развитието на световната икономика и политика постепенно ги превръща в мумифицирани символи на миналото.

За осигуряване на финансовото господство на САЩ над света са създадени Международната банка за развитие и Международният валутен фонд. С тях се полага фундаментът на съвременната финансова система, която днес полека-лека се руши под ударите на променящите се сили на световната финансова арена.

Създава се и НАТО като военна организация предназначена "To keep the Americans in, Russians out and the Germans down". Или казано на български "НАТО трябва да осигури легитимността на присъствието на САЩ в Западна Европа, отсъствието на СССР от Западна Европа и потискане на влиянието над германците над Западна Европа". Разбира се както всяко нещо на света, така и НАТО не е вечно. От разпадането на СССР та до наши дни, съюзът е в непрекъснато безплодно търсене на цел, която да легитимира съществуването му, а заедно с това и господството, което той осигурява на САЩ чрез военното ѝ присъствие в Европа. В допълнение, не по-маловажни са и пазарите, които НАТО осигурява на военнопромишления комплекс на САЩ.

Третият елемент на структурата на американското господство над Европа е в областта на политиката. Днес той се нарича Европейски съюз и възниква в зората на следвоенната политика на конфронтация със СССР и икономическо възстановяване на Европа като "Съюз за въглища и стомана", състоящ се от 6 западноевропейски държави. Европейците, създатели на Съюза, имат за цел обединяването на Европа, което да предотврати веднаж завинаги непрекъснатите войни на континента. Идеята за Обединена Европа не е нова. Още Наполеон е имал за цел създаването на Европейски съединени щати. Тази идея според мен е благородна и хуманна, но проблемът е, че Европейският съюз е "заченат в грях" като оръдие за влияние на една чужда за Европа сила върху съдбата на континента и народите му в интерес на управляващата олигархия на тази сила, която е САЩ! Основният проблем е в дуалността на целите, залегнали в създаването на Европейския съюз. От една страна той трябва да осигури достъп на САЩ до единна система за политически контрол над Европа, а от друга страна той трябва да не допусне обединяването на европейските държави и народи в една политическа цялост, притежаваща военна организация извън НАТО, защото това неизбежно ще породи изкушения за независима политика! С други думи САЩ нямат нищо против създаването на един икономически гигант дотолкова, доколкото той ще остане политическо и военно джудже! Агентът и проводникът на тази концепция досега в ЕС беше Великобритания с нейните непрекъснати условия и искания за изключителни привилегии в една или друга област, което правеше невъзможен всеки опит за по-широка политическа интеграция, отколкото това беше удобно за англосаксонският проект за Обединена Европа. Днес Гордиевият възел е разсечен, държавата която винаги е манипулирала континентална Европа, за да осигури собствените си политически цели, пожела да излезе извън Съюза. Троянският кон на англосаксонците ще се озове извън "стените на Троя". Дали континентална Европа ще може да се възползва от този невероятен исторически шанс зависи само от волята на европейците и тепърва ни предстои да видим какво ще стане.

За Великобритания проблемите, свързани с излизането от ЕС, тепърва започват. Тяхната грандиозност зависи преди всичко от волята и твърдостта на бюрократите от ЕС, защото натискът на САЩ за продължаващи привилегии за Великобритания ще бъде постоянен и безмилостен. Не случайно Обама предупреди британците да не гласуват за излизане от Съюза, заплашвайки ги едва ли не с прекратяване на специалните отношения между САЩ и Великобритания. (Впрочем за тази заплаха вече е забравено, защото трябва да се мисли за спасяването на англосаксонското влияние над Европа.)

Сериозна опасност за британците е и възможността за разпадане на техния съюз, създаден през 1707 година. Неотдавна шотландците се отказаха от разтрогване на съюза до голяма степен под натиска на ЕС, тъй като Брюксел им обясни, че те не могат да разчитат на автоматично влизане в ЕС, ако гласуват за излизане от Великобритания. Днес очевидно Брюксел ще се замисли дали не може да намери модус за по-лесно асоцииране на Шотландия към Съюза в процеса на излизането на Великобритания от него. Въпросът със Северна Ирландия крие опасност от ново разгаряне на гражданската война и тероризма в провинцията. Шинфейн може да си говори за присъединяване към Ирландия, но протестантите в Северна Ирландия едва ли ще погледнат благосклонно на подобна перспектива.

Целостта на континенталната част от Европейския съюз е изцяло в ръцете на Германия, Франция, Италия и още две-три други европейски държави. Гласовете за референдуми в някои други държави на Съюза са доста гръмогласни, но аз се съмнявам дали някое правителство ще посмее да предприеме референдум по въпроса, докато не се изясни съдбата на излизането на Великобритания от ЕС. Във всички случаи е очевидно, че Европейският съюз трябва да се реформира и единствената реформа, която има смисъл е към обединение на държавите и изграждането на истински демократични институции, които да поемат в ръцете си охраната и отбраната на държавите от ЕС, предоставяйки на отделните народи широко самоуправление и възможности за местна инициатива в уреждането на вътрешните им отношения. Европейският съюз трябва да се изправи на собствените си крака, да гарантира сам отбраната и сигурността на територията и населението си и да обърне много повече внимание на икономическото благополучие на конституиращите го народи в противовес на интересите на световната финансова олигархия, за която е важна само печалбата без значение на това откъде идва тя и каква е цената ѝ. Не случайно много коментатори гледат на резултатите от референдума във Великобритания като на предупредителен изстрел срещу глобализацията.

Забележка. В блога ми има няколко публикации, посветени изцяло на проблемите на Европейския съюз:
1. "Размишления за евро-атлантическите ценности" – вторник, 26 януари 2016 г.
2. "Моята мечта е Европейска федерация" – събота, 27 февруари 2016 г.
3. "Размишления породени от една книга" – четвъртък, 31 март 2016 г.

Дилетант

"Анаконда 16" или тренировка за Третата световна война?

Американски войски строят мост над Висла, хеликоптери пренасят военни части, за да защитят източна Полша от Руско нашествие! Може би е започнала Третата световна война?

Слава Богу все още не, но както е тръгнало скоро може и това да стане. Във всеки случай НАТО полага всички усилия, за да нажежи обстановката в източна Европа до степен, която може да подпали нова световна война, дори без това да е желанието на бъдещите участници в нея.

Става дума за ученията на НАТО, носещи зловещото име "Анаконда 16". В тях са включени 31000 войници, от които 14000 американски, 100 самолета, 12 кораба и 3000 бойни машини. Те трябва да отработят съпротивата на войските на НАТО срещу възможна руска атака в Полша и прибалтийските републики. Тези учения предхождат съвещанията на НАТО във Варшава, на които трябва да се вземе решение за увеличаването на войските на съюза в Източна Европа и Черноморския басейн с американски части и части на съюзниците от Западна Европа. Целта е в района да се дислоцират постоянно поне 4 бронирани бригади, комплектовани с войски на съюзниците и командвани от американски и западни генерали. Естествено тези бригади няма да са достатъчни, за да спрат руско нашествие в района, но идеята е, ако Полша или някоя от прибалтийските държави предизвикат конфликт с Русия, то САЩ и Западните съюзници да нямат друг избор, освен да се намесят в конфликта и да започнат война с Русия, която може много бързо да ескалира до световен термоядрен конфликт!

Трябва да се признае, че името на ученията е избрано изключително удачно. Анакондата е змия-удушвач, която задушава жертвата си в "прегръдките" си, след което я поглъща цяла и се отдава на безметежно храносмилане, докато не огладнее отново и не си потърси друга жертва. Понякога разбира се анакондите недооценяват размера и силата на жертвите си, но както се казва "стават грешки", за което съгрешилата анаконда си плаща, но в живота е така, всеки трябва да си прави сметка дали залъкът, към който посяга, не е прекалено голям! В случая жертвата на анакондата се очаква да бъде руската мечка, а дали тя ще се окаже голям залък за анакондата-НАТО, човечеството може да разбере твърде късно. Засега целта е Русия да бъде обградена отвсякъде от американски бази и войски на НАТО, също както анакондата се увива около тялото на жертвата си преди да я задуши.

Поляците и прибалтийците са най-големите провокатори на сегашното напрежение между НАТО  и Русия. Ако човек ги слуша, ще си помисли, че това, дето Естония, Латвия и Литва са все още независими държави, а не стенат под "миризливия бутуш на Москва" (както обича да се изразява един мой приятел), се дължи само и единствено на факта, че съществува НАТО! Прибалтийците пък, от своя страна, много често проявяват самоубийствени наклонности и с удоволствие празнуват "бойната слава" на SS частите, които се биеха за фашистка Германия срещу Русия от името на прибалтийските народи.

Когато слушам безкрайните предупреждения на полските политици за опасността от Русия, аз винаги си спомням не особено ласкавата оценка на Чърчил за Полша във връзка с началото на Втората световна война:

"И сега, когато всички тези бенефити и всичката помощ са загубени или захвърлени, Англия, водейки Франция, да гарантира интегритета на Полша - на същата тази Полша, която само преди 6 месеца с алчния апетит на хиена взе участие в грабежа и разрушаването на Чехословакия." - Уинстън Чърчил, в "Настъпващата буря".

Подозирам, че любознателните читатели ще бъдат силно озадачени от подобно отношение на Чърчил към "галантните и смели" поляци и затова ще си позволя да се върна малко в историята на Европа непосредствено преди Втората световна война.

Сигурно всички са чували за "пакта Молотов-Рибентроп" и затова как СССР се е съюзила с фашистка Германия, за да си "поделят Полша"! Вероятно обаче много малко са чували за "пакта Пилсудски-Хитлер", който е сключен между Полша и фашистка Германия само 5 години преди пакта Молотов-Рибентроп! Целта на този пакт е била да парира опитите на Франция да организира така наречената "Малка Антанта", която е трябвало да обвърже Франция с договори за взаимопомощ и сътрудничество с Полша, Румъния и Чехословакия срещу евентуална агресия от страна на Германия. С пакта Пилсудски-Хитлер Полша успешно блокира намеренията на Франция, която е искала да си осигури и помощта на СССР в случай на агресия от страна на Германия срещу самата Франция или срещу някоя от останалите държави на малката Антанта. В резултат СССР не е имала възможност да се намеси с войски в защита на Чехословакия, тъй като Румъния и Полша не са допуснали руски войски да преминат през територията им, когато Хитлер решава, че е време да я ликвидира. Полша, благодарение на договора си с Хитлер, успява да се "пооблажи" от ликвидирането на Чехословакия, като превзема територии по границата си с Чехословакия! Именно този последен акт на агресия срещу изоставената от всички и беззащитна Чехословакия буди възмущението на Чърчил и той оприличава Полша на "алчна хиена".

Поведението на източноевропейските държави във връзка с изострящата се криза между САЩ и Русия и ентусиазма, с който те се хвърлят в прегръдките на НАТО, ми напомнят една мисъл на Малколм X за така наречените "home negros":

'И така, има два типа негри.  Нов тип и стария тип. От историята вие знаете повече за стария тип. За него пише в книгите за робството и този тип е известен под името "чичо Том". Чичо Том е така наречения "домашен негър". През робството също е имало два типа негри: домашни негри и полеви негри. Домашният негър живее около господаря си. Той се облича като господаря си, носейки старите му дрехи. Той дояжда остатъците от храната на господаря си, живее в къщата му - в мазето или на тавана, но все пак в къщата на господаря. Когато домашният негър се самоидентифицира, той се идентифицира с господаря си. Ако господарят каже "Ние имаме хубава храна!", то домашният негър ще каже: "Да, ние наистина имаме много хубава храна!". Когато господарят каже "Ние живеем в хубава къща!", домашният негър ще потвърди: "Да, ние наистина живеем в прекрасна къща!". Когато господарят е болен, домашният негър се идентифицира дотолкова с господаря си, че той ще каже "Господарю, ние сме болен?". Болката на господаря му е и негова болка. Той даже се чувства по-зле, когато господарят му е болен, отколкото когато самият той е болен! Когато къщата на господаря се подпали, то домашният негър се бори с пожара по яростно и всеотдайно отколкото самият господар. Първият тип негри - домашните негри - по време на робството са били малцинство. Вторият тип негри през робството са били мнозинство. Това са били полевите негри - тези, които работеха в полето. Когато господарят се разболееше, те се молеха на Бога той да умре. Когато къщата му се подпалеше те се молеха на Бога да изпрати силен вятър, който да разпали огъня колкото може по-силно. Когато някой дойдеше при домашния негър и му кажеше "Хайде да вървим!", той ще го попита "Къде? Какво ще правя аз без господаря? Къде ще живея? Какво ще обличам? Кой ще ме храни?". Такъв беше домашният негър! Когато някой кажеше на полевия негър "хайде да тръгваме!", той не питаше къде, защо и как, а отговаряше "Хайде!" Такъв беше полевият негър!'

Днес източните европейци ми напомнят до болка за домашните негри, както ги описва Малколм X. За тях желанията на господаря са и техни желания, неговите болки са техни болки, амбициите му са техни амбиции. Господарят е САЩ, а къщата на господаря е НАТО. Те са готови в името на желанията на господаря си да нарисуват мишена на гърдите си и да застанат на огневата линия, готови да поемат куршумите, ракетите и бомбите в името на амбициите на господаря си! Тази всеотдайност е невероятна, но както изглежда от думите на Малколм тя далеч не е уникална в човешката история. Подобна всеотдайност вече е съществувала ... в душите и мозъците на домашните негри до преди 150 години в САЩ!

Един унизителен пример за манталитета на домашния негър е и речта на президента на България Плевнелиев пред Европейския парламент. Аз дори няма да цитирам негови думи от това изказване, достойно за един истински домашен негър. Само ще посоча факта, че Президентът на България, чийто език е признат за официален език в Европейския парламент, предпочита да произнесе речта си на английски! "Защо?", ще попитате вие. Ами защото той чувства дълбоката необходимост да се идентифицира напълно с господаря и е убеден, че говорейки на англииски ще го направи най-добре и най-естествено!

Дилетант

Къртицата

Нина влезе в хола. Цялото ѝ същество изразяваше притеснение.

– В градината има къртица – каза тя.

Аз и Юлия я погледнахме с недоверие.

– Сигурна ли си – попита Юлия?

– Ако не вярвате, елате да видите – настоя Нина!

Излязохме на двора. Валеше ситен и гаден дъждец. Доближихме се до оградата на градината и наистина видяхме, че там, на известно разстояние една от друга, се мъдреха три купчинки пръст.

Прибрахме се вътре омърлушени. Лошото ни настроение се дължеше на дъждеца, който не ни даваше възможност да започнем строежа на парника, и се влоши още повече от новината за къртицата.

Отново се разпределихме по нормалните си "работни" места – аз пред компютъра, Юлия и Нина – на дивана пред телевизора. Какво друго да се прави, когато навън вали, а вътре вече е сготвено и почистено? Не ти остава нищо друго освен да се отдадеш на модерно безделие.

На другия ден в градината се беше надигнала още една купчинка пръст. Къртицата явно не се притесняваше от дъжда, който продължаваше да вали лек и напоителен, като че ли нямаше намерение никога да спира.

По едно време по телефона ми се обади Цоко. Веднага му се "похвалих", че си имаме къртица в градината. Той ентусиазирано започна да ми разказва, че миналата година те имали няколко. Една хванали с капан, а две убил един котарак, който се появил от някъде и за известно време се установил да живее при тях. Помислих си за нашата котка, която ни посещаваше от време на време, но тя беше толкова дребна и кльощава, че от нея не можеха да се очакват никакви подобни подвизи.

Все пак споделянето с Цоко ме обогати! Първо, разбрах, че къртиците не ядат корените на растенията, а ядат червеи и насекоми. Второ, научих, че има капани специално за къртици и това значително повиши настроението ми.

На следващия ден най–после времето се пооправи. Започнахме да оразмеряваме и определяме мястото на парника. Възникнаха нормалните спорове с Юлия по най–различни въпроси на конструкцията, които за непосветените вероятно изглеждаха като караници. Въоръжени с голям чук и стълба започнахме да забиваме железните профили, които бяхме купили за конструкцията на парника. Първоначално спорехме дали да циментираме профилите. Аз настоявах да ги циментираме, а Юлия беше против. Тъй като технологията на строежа силно зависеше от нейното участие – доставка на материали, мерене и всичко изискващо зрение – аз отстъпих по въпроса за циментирането. Това всъщност силно облекчаваше строежа, а като се имаше предвид възрастта ни, то въпросите, свързани с трайността на конструкцията, имаха доста малко значение.

След като набихме четирите железни профила на северната страна в земята, започнахме да монтираме хоризонталните дъски, които в миналото конституираха пода на старата къща. След това поставихме и първите 6 прозореца, които пък бяха част от прозорците на старата къща. През цялото време се спъвахме в купчинките на къртицата и това ни напомняше за нейното неуморно присъствие някъде под нас.

Вечерта се обадих на един приятел от Калифорния, който някога ми се беше похвалил, че се кани да патентова процедура за борба с къртици. Той ми каза, че къртиците не обичат да им се разравят купчинките и винаги, когато това се случи отиват да си поправят разровената купчина. Това означава, че ако в тунела, който започва от купчината, се заложи капан, то има голяма вероятност къртицата да се хване в него. Той освен това ме предупреди, че наводняването на тунелите на къртицата с вода, обгазяването с ацетилен (получаван от вода и карбид) и други методи на химическа война обикновено са безплодни, защото е трудно да се разбере топологията на тунелите, къде трябва да се сложи източника на БОВ и други важни за успеха на начинанието неща. Той отбеляза, че при достатъчно търпение, ако човек дебне около разрушената купчина, то е възможно къртицата да бъде убита с лопата или мотика, но за това се изисква търпение и често – нощно бдение. Наистина един ден Нина видя как почвата в една купчинка мърда, което означаваше, че къртицата работи по ремонта на тунела, но за съжаление Нина не е имала никакво оръжие, за да унищожи физически животинчето, а не е изключено, че даже и да е имала нещо под ръка, е щяла да го използва – главно поради жалостивата си натура.

Един съсед ни разказа как преди година се борил с една къртица, като решил да я задуши с пропан–бутан. Инсталирал той бутилката при един тунел, вкарал маркуча от вентила и пуснал газта. По едно време дъщеря му влязла по някаква работа в мазето и като излязла му казала, че там мирише на газ!? Съседът веднага изключил вентила на бутилката. Оказало се, че по някакъв начин тунелите на къртицата достигали до мазето му и той бил късметлия, че щерка му надушила газта преди да светне някоя искра, та да му хвръкне къщичката във въздуха!

Друг някакъв негов познат пуснал ацетилен в тунелите на неговата си къртица. В това време му дошъл съсед на гости. Запалил цигара, а като я изпушил, хвърлил фаса точно там, където се генерирал ацетилена. Част от градината му хвръкнала във въздуха и доматите се оказали безнадеждно пръснати по покривите на къщата му и на другите къщи наоколо!

Всеки момент в следващите дни, когато не валеше, ние запретвахме ръкави, грабвахме бормашината и чуковете, набивахме железните профили и монтирахме хоризонталните дъски. Скоро бяха напълно готови трите стени на парника – общо 18 прозореца.

Всяка вечер зареждахме карбид и вода в тунелите при купчинките – отначало на едно място, след това на две, а накрая на три едновременно. Усъвършенствахме и "генератора" на ацетилен. Използвахме шишенца от вода, в които слагахме карбид и вода, а след това Нина и Юлия ги монтираха така, че отворът им да сочи в тунела. Резултатите бяха нулеви или по точно – нови и нови купчинки пръст в градината. Пораженията за насадените домати и краставици бяха минимални. Къртицата изглежда внимаваше да не ги повреди и от дейността ѝ пострадаха само едно–две растения, но все пак гневът и чувството за безнадеждност ни нарастваха с всеки изминат ден!

Купихме и два капана за къртици от "Мосю Бриколаж". Те се оказаха доста недотепани произведения на техниката – парче пластмасова тръба с капачки в двата края и нещо като пластмасово знаменце, издигащо се по средата, свързано вътре с лостче. Според описанието на капана, къртицата се предполага да влезе от едната страна през капачката, която би трябвало да се отваря само навътре, и като достигне до другата капачка да установи, че не може да я отвори от вътрешната страна! Минавайки покрай лостчето на знаменцето, тя трябваше да го премести, така че когато "ловецът" погледне към мястото, където е заровен капанът, да види, че къртицата се е хванала! Бедата беше, че докато се запознавахме с устройството на капана, едната от капачките се откачи и изглеждаше много съмнително, че подобно ограничение ще устои на атаките на една изплашена къртица!?

Междувременно в разговорите си с Тери от Калифорния разбрахме, че те също се борят с къртици. Вече бяха убили две и в момента бяха заложили капан за трета. Изглежда капаните, които Ева беше намерила по интернета, бяха далеч по качествени от нашите, макар и доста по-скъпи. Те не разчитаха къртицата да влезе в някаква тръба със съмнителни капачки в двата края, а направо я "биеха" по главата с някакви пръчки – част от механизъм, който сработваше при докосване от животинчето, опитващо се да си оправи нарушената тунелна система. При това американските капани действаха безотказно при всяко залагане за разлика от нашенските, които си оставаха празни.

Най–накрая Нина седна и внимателно разучи упътването към капаните и започна да действа точно по описаната процедура. Успехът обаче продължаваше да ни убягва.

Една нощ ми се присъни, че съм седнал на скамейката до мрежата на градината. Изведнъж земята от другата страна на мрежата се раздвижи и надигна. От нея се показа една остра муцунка, а след това и цяло мишеподобно животинче! То седна на върха на купчинката и внимателно започна да се чисти от пръстта, полепнала по тялото му. Аз го гледах с удивление и се чудех дали това не е нашата къртица? Когато животинчето се поочисти с предните си лапи, които приличаха на малки лопатки, то ме погледна и каза: "Какво си ме зяпнал? Не си ли виждал къртица?" Аз слисано си признах, че никога не съм виждал къртица и тогава то великодушно ми разреши да го зяпам колкото си искам!

– Писна ми от вас – каза къртицата – Не ме оставяте на мира!

– Няма да те оставим докато не се махнеш от градината – казах аз!

– Че какво толкова ви преча – попита животинчето? – До сега съм унищожило само две растения и то по погрешка! Просто не изчислих правилно къде ще ми излезе вентилационната купчинка. Аз ще си бродя под земята, ще ям червеи и насекоми, а вие си отглеждайте глупавите домати и краставици!

– Това дето ядеш червеите мисля че не е хубаво. Чел съм, че те са полезни, а за насекомите – благодарим, но все пак тунелите ти ще пречат на корените на растенията ни.

– Това хората сте много нахални – каза къртицата! – Всичко искате за себе си и нищо не оставяте за останалите животни, освен разбира се, ако не ги отглеждате за храна!

Къртицата имаше право донякъде, но все пак не можеше да се оставим тя да вилнее из градината ни. Опитах се да ѝ обясня това, но тя не ме разбра, изплю се настрани с отвращение, наведе си и изчезна в земята. Събудих се и дълго не можах да заспя отново. Къртицата донякъде имаше право. Хората наистина бяха много нахални и агресивни. Настаняваха се навсякъде и, ако някой животински вид им пречеше, винаги намираха довод да го изместят и ако трябва – да го ликвидират!

Сутринта, както си закусвахме с Юлия, в хола влетя Нина!

– Къртицата май се е хванала – задъхано каза тя!

– Как разбра – попитах аз?

– Байрачето сочи на другата страна – отговори Нина! – Юлия да дойде да отвори капана – помоли тя!

Двете с Юлия излязоха и след малко се върнаха. Юлия потвърди, че къртицата се е хванала и се е свила в единия край на тръбата. Изглежда беше умряла – я от разрив на сърцето, я кой знае от какво, но Юлия наля вода в един леген и постави за всеки случай капана с къртицата в него. Животинчето не помръдна. Спомних си за съня ми през нощта. Интересно дали с мен беше говорил духа на къртицата, или тя ми се беше явила преди да се хване в капана?

Нина разкри три купчинки от вентилационната система на къртицата. Подозирахме, че може би имаше и друга, която не се беше хванала. Няколко дена никой не се яви да ремонтира повредените тунели. Явно имахме удоволствието да ни гостува само една къртица и тя си беше заминала за нейния си къртичи рай.

Парникът беше вече завършен. Доматите бодро растяха в него, а наоколо весело клатеха листенца и останалите зеленчуци. Слънчевите топли дни полека–лека се зареждаха един след друг, все по–рядко и по–рядко прекъсвани от дъждове и студени вълнѝ.

Разказвач