След около 40 дни в САЩ ще има избори. Избори тук има като минимум на всеки две години, но тези избори са важни, защото ще си избираме президент! Всъщност по-правилно е да се каже, че ще ни купуват президент, или може би, че ще ни продават президент, защото президентските избори в САЩ са преди всичко една гигантска финансова операция. Един от най-важните показатели по време на предизборната борба е, кой кандидат колко пари е събрал? Събират пари от всички, но най-вече от тези, които имат, и то е естествено, защото тези, които имат, са най-заинтересовани кой ще бъде президентът? Дали го познават или дали познават някой, който го познава и така нататък. За тези, които нямат пари, не е важно дали президентът ще ги познава или не, защото те като нямат пари, все едно, че президентът не ги познава, даже и случайно да се е запознавал с тях.
Някой друг път ще пиша повече за изборите в САЩ, защото това е голяма и сложна работа, но сега само ще ви кажа, че преди 27 години, когато за пръв път дойдох в Америка или по-точно, преди 22 години, когато станах гражданин, аз започнах редовно да гласувам на всички избори. Разбира се в стила на предишния си живот в България, когато, като гласувах, задрасквах имената в бюлетините, то в Америка аз се регистрирах като републиканец, но винаги гласувах за демократите!?!
Тази практика прекратих преди 4 години, когато не можех дори да си помисля да гласувам за идиот като МакКейн, а нещо ме караше да не вярвам, че Обама е такъв, за какъвто се представя, а освен това, фактът, че е бил "комюнити организатор" ми напомняше ОФ деятел, което беше много повече, отколкото можех да преглътна в САЩ!
И така, преди 4 години аз не гласувах за никого и се чувствам горд от това, поради което смятам да не гласувам и на тези избори, макар че имам за правило никога да не казвам "никога"!
Все пак, за да не си мислите, че аз не гласувам от балкански инат, ще се опитам, в моя широко разпростиращ се стил, да обясня, защо не мога да гласувам за никого, ако искам да подходя към този процес съзнателно и отговорно.
В продължение на 150 години, от 1820 до 1970 година, доходите на обикновените американци са отбелязвали ръст всяко десетилетие. Този исторически факт обяснява до голяма степен произхода на мита за "американската мечта", която е зовяла милиони трудови хора, главно от Европа, в "обетованата земя", наречена Съединени американски щати или просто Америка! Този факт се използва и от управляващите класи да въведат в политическия речник термини като: "Най-великата страна на всички времена", "Сияещият град на хълма", "Нацията, без която светът не може" и така нататък.
Без да претендирам за научна задълбоченост, просто и по дилетантски ще се опитам да изброя предпоставките за възникването на Американското чудо, които – противно на общоприетото мнение сред обикновените американци – не се дължат на "изключителността" на гражданите на Америка:
1. Огромен, девствен континент, ограничен само от океани, но не и от граници с враждебни държави.
2. Огромни площи от плодородна земя, населена само от милионни стада тревопасни животни и малобройни и неорганизирани племена от нискоцивилизовани хора, намиращи се на ниво на първобитно-общинни социални отношения и със съответстващо технологично ниво на въоръжение.
3. Огромни минерални богатства и естествена липса на каквито и да е закони и регулации, определящи правила и изисквания за експлоатацията им.
4. Европа току-що е излязла от епохата на войните: 30-годишна, 7-годишна, Наполеоновски войни, ако споменем само по-главните от тях. Нещо повече, периодът от 1820 година до Първата световна война се счита едва ли не като период на мирно съвместно съществувание на континента, където Кримската, Руско-турските войни, революциите от 1948 година, Парижката комуна и Френско-пруската война дори не се броят, в сравнение с войните от предишните столетия и началото на 19-ия век.
5. Държава, без установени управляващи класи и организирана по съвсем нови принципи, на практика позволяваща на всеки с достатъчно енергия и способности да напредне, тъй като характерната за Европа предпоставка за успех – произходът, в Америка е толкова неустановена и с размити граници, че може да се счита, че не съществува.
Разбира се през този период и Америка има своите проблеми: войната с Мексико (в която САЩ заграбват почти половината от Мексико), Гражданската война (в която загиват повече от половин милион американци), геноцидът срещу туземното население на континента (в който никой не брои загиналите туземци), икономически кризи, които разтърсват страната почти всяко десетилетие, но всичко това остава до голяма степен скрито и маловажно за огромните маси от обеднели европейци, търсещи икономическото си щастие, или просто бягащи от закона в собствените си държави. Те предоставят физическата си сила, умствени таланти и изобретателност на Америка, а тя им се отплаща с непрекъснато растящо благосъстояние и икономически успех. На практика САЩ е най-егалитарната капиталистическа държава до 70-те години на 20-ия век.
В края на 19-и и началото на 20-и век монополите в САЩ придобиват застрашителни размери и влияние, но Теодор Рузвелт и неговото обкръжение прозряват опасността от това развитие за самия капитализъм и чрез съдилищата и нови закони, успяват да разбият създадените картели, които от една страна осигуряват ред и предсказуемост в икономическите отношения, но от друга страна практически елиминират конкуренцията, така важна за жизнеността на капитализма.
Октомврийската революция в Русия от своя страна заплаши капитализма с опита си за изграждане на едно алтернативно общество, базирано на съвсем различни икономически и социални отношения. Трябва да се има предвид, че макар вътрешно социализмът в Русия бързо да се изражда в тоталитаризъм, то външно се е виждало само бързото развитие на икономиката и парадната изява на щастие и благоденствие за широките трудови маси. Трудовите хора на Запада дълго време не са имали представа за реалността зад желязната завеса и са гледали на опитите на управляващите класи да представят лошите страни на социализма, като на лъжа и пропаганда с цел съхранение на статуквото в техните държави. В допълнение настъпва Великата депресия през 30-те години, което показва на управляващите класи на Запада, че е необходимо да се вземат срочни мерки за коригиране на редица проблеми в капитализма, ако те желаят да парират идеите на социализма. Корекцията е сериозна, засилва се контрола над монополите в индустрията и строго се регламентира сферата на дейност на банките, като тя се отделя от дейността на инвестиционните организации и осигурителните фирми. Тези мерки са активни до 70-те години, поради което периодът след Втората световна война в Америка се характеризира с относителен класов мир и сътрудничество между работниците и техните организации от една страна и организациите на имащите класи от друга. За това спомага и огромната нужда от индустриално производство за възстановяване на разрушените през войната икономики на практически всички възможни конкуренти на САЩ, като се почне с Германия и се свърши с Япония. Много икономисти дори смятат, че капитализмът е излязъл от Великата депресия не благодарение на мерките приети в САЩ от администрацията на Ф. Д. Рузвелт, а благодарение на войната, която мобилизира армията на безработните в армиите на фронта и военното производство.
С други думи, благодарение на прозорливостта на Рузвелт и хората около него, на войната, а също така и на географското положение на Америка, което я предпазва от разрухата на войната, тя продължава да бъде "обетованата земя" за милионите обеднели и измъчени от войната хора, този път не само от Европа, но и практически от целия останал свят.
Идилията на сътрудничество между трудовите и имащите класи приключва през 70-те години със така наречената стагфлация – комбинация от стагнация и инфлация. До този момент обаче трудовите класи са получили редица социални придобивки:
1. Социални пенсии за възрастните и инвалидите. Трудови пенсии и медицинско осигуряване, като част от колективните трудови договори между профсъюзните организации и корпорациите. И едните и другите се осигуряват от вноски на фирмите и трудещите си и гарантират пенсии при навършване на определена възраст и трудов стаж.
2. Социално медицинско осигуряване за възрастните и инвалидите.
3. Медицинско осигуряване от работното място за заетите в производството, което става практика през Втората световна война, когато заплатите са били регулирани и предоставянето на медицинско осигуряване е било един от малкото лостове за привличане на талантлива работна сила от корпорациите.
4. Медицинско осигуряване за бедните.
Разликата във финансовите компенсации между средно-платените работници и управляващите на фирмите по това време е от порядъка на 20 до 30 пъти, което сега изглежда като невероятен егалитаризъм, като се има предвид, че днес тази разлика е в диапазона от 200 до 300 пъти.
Инфлацията в края на 70-те и началото на 80-те години достига двузначни числа и икономистите предлагат като изход от стагфлацията така наречената "икономика на предложението" (Supply side economics).
Забележка. Позволявам си да предложа превод на термина, тъй като не съм икономист и не знам как се превежда на български името на тази икономическа теория.
Идеята за "икономиката на предложението" с няколко думи се свежда до следното: "Икономически растеж най-ефективно може да бъде осигурен чрез намаляване на бариерите за хората да произвеждат (supply) стоки и услуги, такива като данък върху доходите, данък върху печалбата от капитала и увеличаване на гъвкавостта на инвестициите чрез намаляване на регулациите." Съгласно идеите на "икономиката на предложението" потребителите ще бъдат облагодетелствани от по-голямо предложение на стоки и услуги на по-ниски цени. Съответно икономистите, привърженици на тази теория, предлагат намаляване на данъците и ограничаване на регулациите, свързани с екологията, опазване на природната среда и трудовата безопасност. Илюстрация на ефекта от подобни мерки е така наречената крива на Лафер, която е построена в координатна система, по абсцисата на която се намира процента на данъците, а по вертикалата – приходите на държавата от данъци. Според тази крива данъците, които получава държавата, са НУЛА при нулеви данъци и при данъци от 100 процента. Очевидно оптималните приходи на държавата от данъци са някъде в границите между 0 и 100 процента!
Тук искам да напомня, че в един от предишните си блогове, разказах притчата за султана, на който му трябвали пари и който решил да повишава данъците, за да види колко най-много може да изскубне от поданиците си. Тогава не помислих, че давам илюстрация на кривата на Лафер! За съжаление обаче, притчата е неприложима в съвременната практика на западната демокрация, защото султанът върви по пътя на повишаване на данъците и може да си позволи да тества какви данъци могат да понесат поданиците му, а след това да ги намали до оптималната стойност. При това султанът не се страхува, че няма да бъде избран за султан при следващите избори! Едно демократично избрано правителство първо трябва да намалява данъците, но като премине оптимума, в този момент ще установи, че трябва да ги повиши, но не може да си позволи този лукс. Илюстрация за това е съдбата на Буш Старши, за който се смята, че е загубил шансовете си за преизбиране поради това, че повишил данъците през първия си мандат, от което всъщност спечели Клинтън, защото това спомогна за намаляване на бюджетният дефицит през неговото управление.
Теорията на "Икономиката на предложението" беше внедрена по времето на Рейгън и републиканците до ден днешен възхваляват снижението на данъците, което съпровождаше този процес, като причина за излизане от кризата. Много икономисти обаче считат, че инфлацията е била обуздана от монетаристката политика на Пол Волкер (президент на Федералната банка по това време) за ограничаване на парите в икономиката чрез повишаване на лихвения процент на кредита. Освен това правителството на Рейгън първоначално действително намалява данъците, но когато това довежда до нарастване на дефицита, внася известни корекции, като повишава някои данъци. При това са повишени данъците, свързани с вноските за федерално социално осигуряване с цел избягване на фалит на системата за социално осигуряване, т. е. бяха повишени данъците върху работната заплата на трудещите се.
По същото време, през 80-те години, започва един процес, който играе огромна роля за достигането на сегашното трагично състояние на американското стопанство. Това е началото на процеса на индустриализация на Китай, започнат от Дън Сяо Пин, и общият процес на глобализация на световната икономика.
Намаляването на данъците в САЩ действително увеличава средствата в ръцете на инвеститорите, но глобализацията и по-специално бурното развитие на китайската икономика през последните 30 години, предоставят широки простори за инвестиране на тези средства с по-големи печалби извън Америка! Китай, и редица страни от Югоизточна Азия осигуряват евтина работна ръка и практическа липса на ограничаващи регулации (трудово законодателство, опазване на околната среда, техника на безопасността на работното място и т. н.), което стимулира изнасянето от Америка на цели клонове от индустрията в Азия. В крайна сметка се достига дотам, че днес близо 60% от внесените в САЩ стоки са произведени от американски корпорации в техните предприятия и субконтрактори в Китай и други развиващи се държави! Този процес води до намаляване на доходите на средната класа и до увеличаване на доходите на инвестиращите класи в Америка. Например, ако проследим класацията на Форбс за 400-те най-богати хора в САЩ ще видим, че:
- преди 30 години 75 милиона долара са били достатъчни за влизане в списъка, а днес за това са необходими 1.1 милиарда долара;
- само през последната година доходите на хората от списъка на 400-те е нараснало с 200 милиарда долара, при положение, че средните доходи на семейство в САЩ са намалели с 4 процента;
- през 2009 година 400-те от списъка на Форбс са "усвоили" 16% от всички доходи в Америка и така нататък.
През последните няколко десетилетия мантрата на предизборната кампания на Републиканската партия винаги е била: "Намаляването на данъците на инвестиращите класи е лек за всички беди на американската икономика!" В тази връзка е интересно изследването на професор Леонард Е. Бурнан от университета в Сиракуза. По време на показания в Конгреса през 2009 година, той демонстрира данни от 1950 година досега, съпоставящи развитието на икономиката в САЩ с нивото на данъка върху печалбата, които доказват липса на каквато и да е корелация между тях!
Освен с износ на капитали в развиващия се свят и съответстваща деиндустриализация на Америка, инвестиращите класи се отдават и на финансови манипулации, които не произвеждат на практика нищо, а представляват препакетиране на ценни книжа в "дериватни" ценни книжа и съответно изобретяването на осигурителни ценни книжа (insurance policies) с цел осигуровка на дериватните ценни книжа! Благодарение на това, така наречената Финансова индустрия в САЩ започва да "произвежда" около 40% от печалбите на бизнеса в САЩ!
Всичко това доведе до деиндустриализация на страната чрез изнасянето на производството на много отрасли на икономиката извън Америка; превръщането на финансовата дейност в едва ли не най-важна "индустрия" в Америка; загуба на високоплатени работни места и свързаната с това ерозия на данъчната база на страната; неизбежна империалистическа външна политика, имаща за цел охраната на икономическите интереси на инвестиращите класи по света и така нататък.
Изброените по-горе последствия от политиката на правителството, диктувана изцяло от интересите на инвестиращите класи и отношението на кандидатите за президент по тези въпроси за мен е определящо за кого да гласувам и дали изобщо да гласувам.
Мит Ромни, по моя преценка, демонстрира пълна неподготвеност по въпросите на международната политика, което общо взето не е ново и уникално явление за един кандидат за президент в Америка. Все пак, сега той кандидатства втори път за президент и можеше през изминалите 4 години да прояви известен интерес към изискванията на дипломацията и външната политика!
По въпросите на икономическото положение в САЩ и пътищата за решаване на проблема с годишните бюджетни дефицити в размер на повече от трилион долара, той предлага: ... намаляване на данъците на богатите; и ... намаляване на разходите за социално осигуряване, здравеопазване, помощите за безработни, образованието и така нататък. Естествено, според Ромни, разходите за армията не бива да се намаляват и е желателно даже да се увеличат!?! За решаване на проблема с безработицата също се предлага ... намаляване на данъците!?! При това намаляването на данъците трябва да бъде най-съществено за ... богатите, за да имат те пари да отварят нови работни места!?!
Като се има предвид и непривлекателността на поведението на Ромни като човек, то не е чудно, че напоследък рейтингът му пада, а за мен изобщо никога не е бил особено висок!
За Барак Обама мога да кажа, че досегашното му президентство ме разочарова дълбоко. За илюстрация ще изброя някои от по-важните ми разочарования:
1. Той ненужно продължи войната в Афганистан, като дори увеличи войските там за известно време, с което не реши нищо и преди няколко дена последните части от това увеличение се изтеглиха, а до 2014 година трябва да се изтеглят още части. Все още има мераци там да останат от порядъка на 20 до 30 хиляди войници, но и на тези мераци вероятно ще им мине времето, разбира се след като се похарчат нови милиарди долари и след като загинат или бъдат осакатени още стотици, а може би и хиляди американци, да не говорим за афганистанците.
2. Затворът в Гуантанамо не беше ликвидиран.
3. В допълнение на нарушението на конституцията, въведено от Буш Младши, според което хора могат да бъдат задържани за неограничено време чрез просто решение на президента, Обама добави и възможността за ликвидиране на американски граждани по решение на президента, без съд и присъда!?! По негово нареждане започна масово използване на безпилотни средства за убиване на предполагаеми терористи в Пакистан, Йемен, Сомалия и т. н. Според някои данни мирните хора, които стават жертва на тези атаки, са от порядъка на 70-80 процента от убитите и само един процент от убитите са ръководни дейци в терористическите организации.
4. Обама не посмя да изиска от Конгреса да не продължава действието на закона, приет по времето на Буш Младши, за намаляване на най-високите данъци. Решение за връщане на старите маргинални данъци от 39.5% вместо действащите според този временен закон 35%, веднага би спомогнало за намаляване на годишния дефицит.
5. Предложената от Обама реформа на здравеопазването е един подарък на осигурителните и фармацевтичните компании, а също така и на компаниите за производство на медицинска апаратура. В епохата на огромни бюджетни дефицити въвеждането на някаква форма на всеобщо държавно медицинско осигуряване, подобно на medicare, би намалило значително разходите за здравеопазване, които в САЩ са близо два пъти по-големи на глава от населението от тези в останалите развити държави при далеч по-лоши резултати за здравето и дълголетието на американците.
6. Редица от мерките за борба с рецесията пряко облагодетелстваха банките без необходимият контрол върху използването на "напомпаните" в тях средства. В същото време милиони американци бяха изоставени на произвола на банките и загубиха домовете си.
Лично за мен Обама е един неудачен президент, купен изцяло от финансовата олигархия и определено действащ в нейните интереси и срещу истинските интереси на Америка.
За съжаление проблемите на Америка са фундаменталните проблеми на капитализма, които се разкриха през последните десетилетия и за решаването на които американският народ все още не е узрял! Докато американците не се разделят със разбиранията си за "богоизбрана нация", не може да се очаква да започне процес на промени, който би довел до възраждане на стопанството в САЩ.
Дилетант