"Те са авантаджии, зависими от подаянията на държавата, които се считат за жертви и вярват, че държавата е длъжна да се грижи за тях, да им осигурява медицински грижи, храна, жилища и така нататък. Аз считам, че не е моя работа нито като кандидат, нито пък като президент, ако бъда избран, да се безпокоя за тях."
Така се изказа Мит Ромни за 47% от съгражданите си, говорейки на банкет, за да присъстват на който богаташи от Флорида трябваше да заплатят по 50 000 долара на човек. (Събраните средства от този банкет отиват в избирателния фонд на Ромни.)
Нека видим сега кои са тези 47 процента от населението на САЩ, от които Ромни не се интересува. Това са хората, които не плащат федерални данъци върху доходите си, т. е. принадлежат към една от следните социални групи:
1. Хора, които работят, но годишният им доход не надхвърля 9750 долара на човек (индивидуално или в семейство).
2. Военнослужещи, дислоцирани в район на активни военни действия.
3. Хора със семеен доход до 50 000 долара, които се възползват от данъчен кредит за деца и други данъчни облекчения, от законодателството, прието по времето на републиканския президент Буш Младши.
4. Хора с ниски социални пенсии: възрастни или инвалиди.
Вероятно има и други групи, които влизат в числото на тези 47 процента, но изброените по-горе конституират основната част от съгражданите на Ромни, от които той не се интересува! Характерното за тези социални групи е, че те обхващат бедните и ниските слоеве на средната класа в САЩ.
Трябва обаче да се отбележи, че с изключение на социалните пенсионери останалите групи плащат федерални данъци: данък социално осигуряване и данък здравеопазване, които общо възлизат на около 15% от дохода им. Като се има предвид, че Ромни плаща върху годишните си доходи от няколко десетки милиона долара средно между 13 и 15 процента данъци, то не е съвсем ясно на какво се дължи презрението му към 47 процента от съгражданите, които също отделят около 15 процента от доходите си по същество за федерални данъци. При това твърдението, че Ромни плаща между 13 и 15 процента от многомилионните си доходи за федерални данъци, е базирано на негови думи, а не на документи, тъй като Ромни отказва да публикува информация за данъците си през последните 10 години!?! Защо Ромни отказва да направи това можем само да гадаем, но изглежда, че политическите минуси от отказа за публикуване са по-малки от минусите, ако избирателите имат възможност да се запознаят със сметките в чужди банки и данъчните трикове на адвокатите му, които водят до толкова нисък процент данъци върху доходите му.
Американските политици, журналисти, икономисти и други подобни пишещи професионалисти отдавна се гордеят с това, че в Америка няма класова борба и дори класова завист. Някъде обаче бях чел мисълта на един умен човек, че това е защото богатите отдавна са спечелили класовата борба в Америка!
Една от предизборните критики на Ромни срещу Обама е, че последният се опитва да разпали класов антагонизъм у бедните спрямо богатите! От последните изказвания на Ромни се вижда, че богатите се отнасят с такова презрение към бедните и дори средните класи, че те дори не се интересуват от тях, камо ли да се притесняват от потенциална класова омраза!
Освен за 47-те процента от съгражданите си, Ромни се изказва и по Палестинския въпрос. По-точно, той направо заявява, че той не може да бъде решен чрез създаването на палестинска държава в окупираните от Израел територии, защото подобна държава би застрашавала сигурноста на Израел! По тази причина, ако той стане президент, няма намерение да прави каквото и да е за решаването на Палестинския въпрос. При това е известно, че официалната позиция на Американското правителство е, че създаването на Палестинска държава е единствено възможното справедливо решение на конфликта в Близкия изток!
Слушайки записите от въпросното събиране във Флорида, не мога да кажа, че Ромни възбужда някакви особени симпатии, а още по-малко – възторг, при мисълта, че този човек може да стане президент на САЩ. Изобщо идеята, че един успешен президент на компания ще бъде по дефиниция и успешен президент на САЩ, която идея кой знае защо доста често се пропагандира от някои политически среди, ми се струва много порочна! Управлението на една компания се отличава толкова съществено от управлението на една държава, че е просто невероятно как хора, които би трябвало да разбират механизмите и изискванията на двете позиции, могат да говорят за успешен трансфер на уменията, които са толкова различни и специфични за всяка една от тези две позиции!
П.П. Преди малко прочетох в страницата на CNN следните любопитни данни: "По преценка на "Центъра по данъчна политика" 4 000 домакинства с доход над един милион долара и други 14 000 домакинства с доход между 500 000 и 1 000 000 долара не са платили никакви федерални данъци върху доходите си през 2011 година! Интересно колко от присъстващите на събирането, на което Ромни прави скандалните си признания, спадат към тези хиляди "труженици", към които Ромни очевидно не се отнася с презрение?
Дилетант
Няма коментари:
Публикуване на коментар