четвъртък, 20 септември 2012 г.

Емиграция: 10. Късметът на Юлия


Това се случи през благодатното време, когато все още живеехме в Спортинг.

Голяма част от чистачките в хотела бяха профуги и, естествено, полякини. (Както вече отбелязах, поляците, благодарение на факта, че папата беше поляк, заемаха особено, аристократично положение всред профугите в Италия.)

Разбира се, хотелът използваше профугите незаконно, защото ние нямахме разрешение за работа и поради това им плащаше колкото си иска. По това време администрацията на Спортинг плащаше по 2000 лири на час, което беше равно на около един долар на час. Полякините обаче не бяха доволни от това заплащане и горе-долу по времето, когато се настанихме в хотела, те обявиха стачка. Юлия разбра това и отиде при шефката на чистачките (мадам Ноеми) и ѝ заяви, че е готова да работи за долар на час! С други думи, в терминологията на работническото движение, тя стана стачкоизменник! Аз ѝ отбелязах този факт, но тя ми каза, че Тери не е ял плодове и зеленчуци откак сме избягали и нея не я интересува терминологията на работническото движение!

Шефката на чистачките я нае веднага и скоро ние се сдобихме със скъпоценен кеш, което ни позволи да започнем да посещаваме Станцата (близкия супермаркет от веригата Станца). Животът изведнаж стана по-весел и по-хубав! Започнахме да си купуваме портокали, банани, домати, краставици и други подобни лакомства, които дотогава гледахме с въжделение по витрините на супермаркетите и малките магазинчета наоколо.

Работата на чистачките започваше в шест часа сутринта и продължаваше без прекъсване до 14 часа. През първите дни на трудовата ѝ кариера в Рим на Юлия ѝ дойде доста нанагорно. Болшинството от чистачките все още стачкуваха и контингентът от местни чистачи изобщо не беше достатъчен за размера на хотела. След няколко дни обаче полякините се предадоха и отново започнаха работа. Юлия беше възмутена от липсата на каквато и да е трудова етика от страна на полските ѝ колежки. Те не чистеха стаите, а замитаха боклука под леглата и по кюшетата и изобщо си гледаха работата през пръсти. Те работеха по принципа: "Вие ни лъжете, че ни плащате, а ние ви лъжем, че работим!"

Мадам Ноеми веднага забеляза старанието и качествената работа на Юлия и я премести да чисти ... лобито на хотела, с други думи най-мръсната част от целия хотел! Естествено, както казват руснаците, "за ту же зарплату".

И така, мисля че е време да започна историята, която искам да ви разкажа!

Една сутрин, към осем часа, когато аз и Тери все още се изтягахме в леглата, вратата на стаята внезапно се отвори и вътре влетя Юлия. На нас с Тери ни стана малко неудобно и веднага рипнахме от леглата и я загледахме с удивление, защото тя беше много развълнувана и стискаше нещо в ръка. Без много да ни чака да се съвземем от внезапното нашествие в безметежното ни спокойствие, Юлия разтвори юмрука си и ние видяхме някакво странно изображение на верижка.

– Вижте какво намерих! – възкликна Юлия.

Тя хвана верижката от единя край и надолу увисна някакво странно украшение, което преставляваше полумесец, правата част на който изобразяваше лице на човек в профил. Явно ставаше дума за украшение, което се слага на шия. Аз посегнах и го взех. Както изглеждаше, то беше от злато и тежеше доста.

Ние с Тери погледнахме Юлия и в очите ни се четяха няколко въпроса, два от които бяха най-важни за нас:

– Къде го намери?

– Видя ли те някой?

Юлия ни разказа, че още щом се появили сутринта на работа, мадам Ноеми избрала няколко от чистачките и ги повела към най-горния етаж, където били мезонетите. Тя отключила една стая, която дотогава никога не били чистили и им обяснила, че в тази стая до преди месец живял един мъж с дъщеря си, която както изглежда, била психически болна. Един ден дъщерята се хвърлила от прозореца на стаята и се убила! Докато траело следствието стаята била заключена. Следствието вече било приключило и на хотела било разрешено да започне да използва стаята отново. Сега стаята трябвало да се почисти основно! След като свършила с обясненията си, мадам Ноеми се оттеглила, а полякините, както винаги, се хвърлили към масичката и леглата да търсят порнографски списания и други изоставени или забравени вещи.

Юлия хвърлила един бърз поглед наоколо и видяла, че на една от нощните лампи нещо виси. Използвайки суматохата, тя се приближила и видяла това украшение, което прозирало през абажура, но иначе не се виждало! Юлия го взела и го прибрала в джоба си. След като свършили с почистването на стаята, Юлия намерила подходящ момент и дошла при нас да се посъветва какво да прави с намереното украшение?

Аз измънках нещо нерешително, но Тери категорично заяви, че изобщо не разбира защо се чудим? Според него това ни било късмет и трябвало да си го приберем, още повече, че както нямаме пари, то ще ни дойде много навреме!

В мен настъпи зловеща борба между алчността и честността! От една страна украшението не беше наше и не беше изключено някой да си го потърси. От друга страна, то наистина щеше да ни дойде много навреме в тези дни на мизерия и безпаричие. Все пак то си беше късмет на Юлия и аз я попитах какво тя иска да направи?

Юлия каза, че ѝ се иска да го предаде в хотела, особено като се има предвид, че украшението очевидно е принадлежало на самоубилата се! В случая безусловно се обаждаше и женското ѝ суеверие, но аз си помислих, че ако на нас не ни провървеше в авантюрата, която бяхме започнали, то Юлия винаги щеше да се измъчва, че това е заради алчността, която сме проявили, прибирайки този предмет!

Аз ѝ казах, за велик ужас на Тери, че не възразявам на решението ѝ! Той, горкият, се опита да ни обясни колко сме глупави и колко шоколад и банани можем да купим за стойността на това украшение, но Юлия беше взела решението си вероятно още преди да дойде при нас и замина да предава украшението.

За съжаление тя го предала на мадам Ноеми. Мадам била доста сащисана от постъпката ѝ. Благодарила ѝ, а на другия ден даже я почерпила едно кафе!?!

След известно време видяхме на витрината на един консигнационен магазин в Рим подобно украшение, а може би и същото, изложено за продажба на цена около 2500 долара!?! Все ми се струва – и до ден днешен – че мадам Ноеми не е предала, както се полага, намерената вещ на администрацията на хотела, очевидно считайки, че тя също е част от администрацията и в дадения случай може изцяло да я замени!

Юлия никога не изрази съжаление за постъпката си, което не може да се твърди за мен и Тери, но какво да се прави? Все пак оживяхме и не умряхме от глад, а в голямата сметка на живота това винаги е по-важно!

Разказвач

Няма коментари:

Публикуване на коментар