Предизборната борба в САЩ навлиза в решителната си фаза. До изборите остават по-малко от 2 месеца. Минаха шумните и шарени представления, наречени партийни конгреси? След помпозните тържества, на които бяха игнорирани поредните кандидати за глави на двуглавата ламя, наречена "двупартийна политическа система", започва борбата за сърцата и умовете на около 20 процента от американците, за които се смята, че все още не са решили за кого да гласуват. Около 40-45 процента пък въобще нямат намерение да гласуват, защото считат, че това е едно безсмислено упражнение, което само придава някаква легитимност на така наречената "американска демокрация", в която президентът, както и останалите изборни длъжности в страната, са предмет на търговия в кабинетите на финансовите и индустриалните магнати!
Доколкото си спомням за тези избори се говореше, че Обама ще събере към милиард долара за предизборна агитация, а предполагам, че Ромни няма да му отстъпи. Нещо повече, през последните 3-4 месеца той даже събира месечно повече парѝ от Обама. Като прибавим, че 1/3 от сенаторските места и всичките 435 места в Камарата на представителите и още хилядите щатски и местни изборни длъжности участват в разпродажбата, то можете да си представите каква част от националния продукт тази година ще бъде "произведен" благодарение на изборите!
Впрочем по тези въпроси ще философствам друг път, а сега трябва да посветя няколко реда на управлението на Обама. За тази цел ще използвам един стар материал писан през декември 2008, като ще го разширя тук-там с коментари и забележки по въпросите, които не са засегнати в него.
Забележка. Цитатите от декемврийския ми материал започват с "===" и завършват с "---", а останалият текст са сегашни коментари.
Материалът е озаглавен: "Перспективи на външната политика на Обама" и започва с цитат от Уинстън Чърчил:
"На американците винаги може да се разчита, че ще вземат правилното решение, след като пробват всички останали!"
===
На 1 декември 2008 година, новоизбраният президент на САЩ Барак Обама представи на Американската нация бъдещите членове на кабинета си от ресора на националната сигурност. От списъка личи, че мястото на неоконсерваторите в кабинета на Буш Младши се заема от неолибералите в кабинета на Обама, което ни най-малко не променя целта на американската външна политика, а именно "Американска световна империя", а само методите за достигане на тази цел.
Неоконсерваторите се стремяха да постигнат тази цел, както се казва "с лошо", т. е. с еднолична агресивна военна политика, без оглед на общоприетите международни норми и закони, което в крайна сметка доведе до изолация на САЩ и до крайно напрежение на нейните военни и икономически ресурси.
Неолибералите пък, от своя страна се стараят да постигнат същите външнополитически резултати, както се казва "со кротце, со благо", т. е. с помощта на така наречените световни демократични сили, които не включват такива потенциални конкуренти на САЩ на световната арена като Русия, Китай и някои други страни с претенции, ако не за световно, то поне за регионално господство.
Изглежда Обама продължава да следва мисълта на Чърчил, изпробвайки всички възможни варианти за външна политика на САЩ, докато не остане единственият правилен път – отказ от амбициите за световно господство и ролята на световен жандарм и приемане на идеята за колективна отговорност на великите държави за съдбата на тази скала, наречена Земя, на която съдбата е захвърлила човешкия род и на която трябва да се научим да живеем разумно и пестеливо, или да мрем от глад, жажда и войни!
За да оценим наследството, перспективите и намеренията на новата администрация, ще разгледаме основните огнища на напрежение в света, които ще определят нейната политика в близкото и по-далечно бъдеще.
Ирак:
Първоначалната концепция на кабинета на Буш за светкавична и шокираща война, без планове за следвоенно развитие, доведе до задънена улица. Може спокойно да се счита, че идеята за създаване на плацдарм на империята в Ирак е напълно компроментирана. Изтеглянето от Ирак е неизбежно, но правителството на Обама ще се опита да го задържи, като база за военно и политическо влияние в Близкия изток и арабския свят. Вероятността за успех в това направление е минимална, но предстои да се изразходват много материални и човешки ресурси преди администрацията на Обама да дойде до извода, че ползата от присъствието в Ирак далеч не съответства на ресурсите, необходими за постигане на тази цел. Най-късно до 4-5 години, а дори и по-скоро, Обама ще трябва да намери начин да "обяви победа" и да изтегли всички войски от Ирак, като сведе връзките с тази страна до нормални дипломатически отношения.
---
Четири-пет години наистина се оказаха много. Основното препятствие за оставане на американски войски в Ирак се оказа споразумението за "статута на въоръжените сили"! Ако някой не знае, то нека знае, че като правило САЩ не държи войски в страна, която не признава, че американските войници не са подвластни на местните закони при извършване на престъпления в страните, където са дислоцирани! Ирак, като израз на "върховна неблагодарност" за освобождението си от Садам Хюсеин, отказа да признае неприкосновенноста на американските войници и Обама разумно реши, че е безсмислено да се оказва прекален натиск върху правителството по този въпрос. Америка си остана само с огромното посолство, което трябваше да играе ролята на вице-кралски дворец в Ирак, а сега се оказа далеч по-голямо отколкото е нужно. Е, разбира се похарчиха се и няколко милиарда долара за бъдещи постоянни военни бази в добавък на милиардите похарчени за посолството, но какво да се прави – такава е съдбата на американците – да пробват всичко, докато не попаднат накрая на единствено останалото и както би трябвало да се очаква, правилното решение!
При това, като се гледа какво става сега в Ирак – атентат след атентат, – то Обама и хората му вероятно се кръстят и викат "слава богу", че не послушахме онези идиоти, които казваха, че по никакъв начин не бива да се напуска Ирак!
Неприятно е разбира се, че САЩ извърши прекрасна услуга на аятоласите в Иран, като ликвидира техния враг Саддам Хюсеин и помогна да се установи приятелско шиитско правителство в страната, но какво да се прави, като за беля правилното решение се намира винаги на края на списъка от възможни решения!?!
===
Афганистан:
Така наречената "добра война" беше безвъзвратно провалена от правителството на Буш Младши, който забрави или може би никога не е знаел поговорката: "Желязото се кове докато е горещо!" и допусна възраждането на талибаните и Ал Кайда. Нещо повече, допусна конфликтът да се разпространи и в Пакистан, което прави потушаването му практически невъзможно с чисто военни усилия. Америка няма необходимите сили, а европейските ѝ съюзници от НАТО не виждат ползата от все по-разширяващата се военна намеса в тази част на света. Като се има предвид, че Пакистан притежава и ядрено оръжие, то основната цел на конфликта трябва да бъде стабилизирането на Пакистан, но със засилващата се конфронтация с пощуните в Афганистан и Пакистан, може да се окаже, че и времето за такава стабилизация да премине, докато САЩ намерят правилния подход за този процес! Идеята за рязко увеличаване на военните сили (с около 30000 войници) и прилагането на тактиката от последните една-две години от войната в Ирак, най-вероятно няма да доведе до подобряване на стратегическото развитие на усилията в Афганистан.
Първо, 30 000 войници са недостатъчни. Второ, в Ирак важна роля изиграха племенните структури на суните, които бяха кооптирани в борбата срещу Ал Кайда. В Афганистан тези структури са разбити от близо 30-годишна гражданска война. Недоверието между отделните племена, както и недоверието към централната власт, която се счита за безнадеждно корумпирана, правят използването на племенните сили за възраждане и успех на първоначалните утопични идеи за демократични преобразования невъзможно. Дори да допуснем, че по някакво чудо в Афганистан бъдат създадени някакви сили за сигурност, способни сами да поддържат вътрешен ред, то изобщо не е ясно откъде ще се вземат парѝ за издръжката на тези сили в бъдещето, като се има предвид, че Афганистанската икономика е напълно разрушена!
Намирането на почтен "победен" изход от авантюрата в Афганистан ще се окаже много по-трудна задача от тази в Ирак! Америка е все още далеч от реализацията на необходимостта да "обяви победа" и да напусне "гробницата на империите", каквато е Афганистан. Когато това се разбере, проблемът далеч няма да е Афганистан, а съществуването на Пакистан като единна държава. С други думи и в този случай ще се изпробват всички алтернативи, но когато се разбере, че те не работят, може да се окаже, че разумните решения са вече невъзможни.
---
Както и трябваше да се очаква, нещата в Афганистан се забатачиха още повече по причини, които не бяха непредвидими. Например, ако анализът на съветската авантюра в Афганистан беше направен без предубедеността, че Америка, като държава и народ, е много повече от Съветския съюз и народ, щяха да се изявят много от проблемите, които Америка среща сега. Дори не ми се иска да изброявам всички глупости, които бяха направени в Афганистан от "най-великата държава в историята на човечеството до днес", както често се величаят американските ръководители. Искам само да отбележа, че надеждите, че след изтеглянето през 2014 година Америка ще може да поддържа някакъв ефективен контрол в Афганистан сами по себе си говорят за дълбоката заблуда, която цари всред управляващите кръгове в САЩ, независимо към коя глава на двуглавата ламя те принадлежат!
===
Иран:
Проблемът с Иран произтича от два фактора:
1. Израел твърди, че се страхува от възможноста Иран да се сдобие с ядрено оръжие. Като се има предвид, че Израел сам притежава вероятно близо 200 ядрени бомби, то опасността Иран да нападне Израел, за която непрекъснато се говори, е до голяма степен измислена. Иран, ако дори се сдобие с някакво ядрено оръжие, ще се нуждае от десетилетия, за да достигне ядрен паритет с Израел и дори тогава атака срещу еврейската държава би била равносилна на самоубийство, макар в този случай и за двете държави.
2. САЩ счита Иран за недопустимо силна държава, особено ако се сдобие с атомно оръжие, от гледна точка на имперските си планове в района! Контролът, който Иран по географски причини, има върху петрола в Близкия изток и в Средна Азия, е недопустим за световните имперски амбиции на САЩ.
По тези две причини САЩ не иска да допусне съществуването на силен и независим, а още по-малко – недружелюбен Иран. За съжаление, за да излезе от това положение САЩ, както винаги се опитва да действа с насилие, но докато Иран има независимо правителство и политика, насилието може да доведе само до огромни проблеми както за САЩ, така и за Европа и целия свят!
На практика САЩ и Израел вървят по ръба на война с Иран. Бедата е, че такава война много повече проблеми ще създаде, отколкото ще реши. Най-разумното е да се проведат преговори с Иран, да се дадат гаранции, че няма да го сполети съдбата на Ирак, да се установят дипломатически отношения с основната и важна цел – гарантиране на мир и спокойствие в този толкова важен за енергетиката на света район. Основен елемент в подобна политика би било справедливото решение на Палестинския въпрос, но за това се изисква сериозна промяна на политиката на САЩ спрямо Израел.
---
Четирите години на управление на Обама не донесоха никаква промяна в отношенията на САЩ с Иран. Нещо повече, Израел в момента се опитва да нажежи обстановката на конфронтация с Иран до такава степен, че да предизвика атака на САЩ срещу Иран преди изборите за президент. По всичко личи обаче, че съпротивата на бюрокрацията в Пентагона и Държавния департамент срещу такава атака е изключително силна и Израел едва ли ще успее да я преодолее.
===
Израел:
Решаването на Палестинския въпрос се нуждае от американска политика, отнасяща се справедливо и честно спрямо проблемите както на Палестинския народ, така и на Израел. За съжаление от много години влиянието на израелското Ликут-лоби в САЩ е толкова голямо, че е невъзможно дори да се мисли за справедливо отношение на американски президент към решаването на този проблем. Всеки бъдещ президент, по време на предизборната кампания, трябва многократно да положи "клетва" за вярност към Израел!?! В това отношение от Обама се изискваше дори повече, поради факта, че при предишни свои изказвания, той беше изразил симпатия към съдбата на Палестинския народ.
Изискванията на Израелското Ликут-лоби в Америка, за абсолютно подчинение на Американската външна политика на интересите на Израел в Близкия изток, до голяма степен връзват ръцете на американската дипломация в района и предопределят решенията, които един президент може да си позволи да обсъжда и приема.
Обама НЕИЗБЕЖНО ЩЕ ТРЯБВА ДА ПРЕДПРИЕМЕ НЯКАКВИ ОПИТИ ЗА РЕШАВАНЕ на Палестинския въпрос. Основната фигура в тези опити ще бъде Хилари Клинтън, но палестинците не трябва да разчитат на особени симпатии от нейна страна. Не случайно Хилари е една от най-популятните политици всред управляващите кръгове в Израел.
Основният проблем за Израел е демографският бум на палестинците, който заплашва еврейските амбиции за Велик Израел. Ако Израел не намери политическа воля да наложи на великошовинистичните кръгове в страната концепцията за създаване на приемлива за арабите палестинска държава, то арабите може да приемат идеята за единна държава, в която евреите, рано или късно ще се окажат малцинство, а преди това ще бъдат заклеймени за расизъм и апартейд дори от американските политически кръгове. Америка единствена може да спаси Израел от тази опастност, но еврейското Ликут-лоби ще има такова голямо влияние сред политическите кръгове около Обама, че той няма да посмее да приложи необходимия натиск върху израелските управляващи кръгове, за да може да се реши приемливо за арабите въпроса за създаването на Палестинска държава на териториите, окупирани през 1967 година.
---
Надеждите ми за опит от страна на администрацията на Обама за намиране на решение на Палестинския въпрос очевидно останаха само надежди. Израел успешно използва истерията около ядрената програма на Иран, за да отвлече вниманието и да парира всякакъв опит за решаване на Палестинския въпрос. Струва ми се обаче, че един ден еврейският народ ще съжалява за десетките години на обструкции и шантажи с цел предотвратяване на създаването на палестинска държава на териториите, окупирани през 1967 година, и изобщо на справедливото решаване на Палестинския въпрос.
===
Русия:
Когато Горбачов в края на 80-те години допусна разпадането на Варшавския договор, той имаше обещанието на президента на САЩ, че НАТО няма да се разширява на Изток. Оказа се обаче, че обещанията на американските президенти не струват пукната пара! След разпадането и на Съветския съюз, империалистическите кръгове в САЩ решиха, че е безсмислено да се спазват каквито и да са обещания и ограничения на имперските им амбиции и в продължение на едно десетилетие НАТО достигна до прага на Русия. Плановете изглежда бяха Русия да се превърне в суровинен източник за индустрията на Запада, но се оказа, че национални и националистически сили, в случая главно от средите на бившите сили за сигурност, се мобилизираха да не допуснат разпадането и на Русия. Започна възраждането на страната, подпомогнато от драстичното поскъпване на нефта и другите природни ресурси. Днес Русия постепенно се превръща в регионална сила с претенции за място в числото и на световните сили. Трябва да се отбележи, че Западът и най-вече САЩ не разбират и не оценяват параноичния страх на Русия от липса на "санитарен кордон" между нея и Запада. През многовековната история на Русия, след татарското нашествие, заплахите за нейната сигурност са идвали от запад (Полша, Швеция, Наполеонова Франция, Хитлеристка Германия) и по тази причина, през 20-ия век основната политика на Русия е създаването и поддържането на кордон от малки независими или полузависими от нея държави, осигуряващи бариера пред нейните западни граници.
Разширяването на НАТО на изток с нищо не допринесе за увеличаването на доверието между САЩ и Западна Европа от една страна и Русия – от друга. Нещо повече, недоверието нараства непрекъснато, подклаждано от създаването на противоракетната отбрана на Запада и САЩ, под несериозния предлог за защита от балистични ракети, изстреляни от Иран!?!
По тази причина правителството на Обама вероятно ще се опита да изясни отношенията си с Русия и по някакъв начин да рестартира добрия дух, който съществуваше между двете страни в годините непосредствено след разпадането на Съветския съюз.
По мое мнение Русия е естествен съюзник на Запада и САЩ при условие, че ѝ бъде отредено място в отношенията с тези страни, подобаващо на нейния размер и потенциално значение в световната политика.
---
Обама наистина се опита да рестартира отношенията с Русия с така наречената политика на "Перезагрузка", но този опит се оказа доста неуспешен, главно защото той не беше съпроводен с реални стъпки, които да разсеят съмненията на Русия по отношение на имперските амбиции на САЩ, особено що се отнася до страните, намиращи се в непосредствена близост до Русия. Нещо повече, подкрепата на така наречените опозиционни сили в Русия от неправителствени организации, финансирани от Запада и най-вече от САЩ, които критикуват правителството и лично Путин, още повече показаха на управляващите в Русия, че САЩ и Западът няма да мирясат, докато не предизвикат една от "цветните революции" в Русия, механизмът за които беше рафиниран през последното десетилетие. Дали САЩ и Западът целят предизвикването на "цветна революция" в Русия не е ясно, но управляващите кръгове в страната очевидно са твърдо убедени, че това е целта на САЩ и никакви декларации за противното няма да ги убедят, че не е.
Така наречената "Арабска пролет" и най-вече безпардонната намеса на НАТО в Либия, под предлог за защита на цивилното население, довела до падането на режима на Кадафи, смъртта на много цивилни и на самия Кадафи, а също и текущата подкрепа за бунтовниците срещу режима на Асад в Сирия, неизбежно се третират от Русия, а вече и от Китай, като опит за затваряне на вратите за тези държави към района на Северна Африка, Средиземно море и Близкия изток.
Изобщо, ако трябва с няколко думи да се характеризира външната политика на президенството на Обама, то:
- Тя не е по-малко агресивна от външната политика на Буш Младши.
- САЩ като правило се консултират като минимум със съюзниците си от НАТО преди да предприемат сериозни външнополитически акции.
- САЩ предпочитат да водят "изотзад", и то главно чрез НАТО, тогава когато се предприемат военни мерки.
- По времето на Обама САЩ започнаха да "вдъхват" живот в Африкаком, с което затвориха кръга на военните си интереси и амбиции, обхващайки целия свят.
- Обама приключи безсмислената военна окупация на Ирак и определи срока за напускане на Афганистан, с което очевидно ще се приключат военните операции, изискващи сериозни по численост съединения. Може да се каже, че започва ерата на частите със специално назначение и безпилотните средства, което се очаква да намали отрицателната реакция на хората по света срещу намесата на САЩ в вътрешните им дрязги и конфликти.
Дилетант
Няма коментари:
Публикуване на коментар