понеделник, 3 септември 2012 г.

Кой е Мит Ромни?


Мит Ромни е роден на 12 март 1947 година в Детройт, Мичиган, в семейство на мормони. Баща му Джордж Ромни е известен бизнесмен, ръководител на Американ мотърс. Той се кандидатира неуспешно за президент на САЩ и успешно за губернатор на щата Мичиган, където е управлявал два мандата.

Мит Ромни завършва мормонския университет Бригъм Янг със степен бакалавър и получава MBA и JD от Харвард.

Политическата кариера на Мит Ромни започва през 1994 година, когато той се кандидатира за сенатор от Масачузетс, като се опитва безуспешно да измести от тази позиция Едуард Кенеди.

През 1999-2002 години Ромни оглавява организационния комитет за олимпийските игри в Солт Лейк Сити, Юта.

През 2002 година Мит Ромни се кандидатира за губернатор на Масачузетс. Той спечелва изборите и е губернатор на щата през периода 2003-2007 години.

През 2008 година Мит Ромни се опитва да спечели предизборната борба за кандидат на републиканската партия (РП), но е победен от Джон МакКейн, който след това загубва президентските избори от кандидата на Демократическата партия (ДП) Барак Обама.

През 2012 година Мит Ромни отново се кандидатира за президент на САЩ от РП и този път е по-успешен, поне що се касае до Републиканската партия, която през август го "короняса" за кандидат на конгреса си в Тампа, Флорида.

По време на предизборната борба в РП Ромни трябваше да преодолее съмненията на базата на партията и особено на движението на т. н. "Чаена партия", че той не е достатъчно консервативен! Освен това базата на партията, в която голяма роля играят и евангелистките фундаменталисти, счита, че мормоните не са християни, а Ромни е мормон и това естествено е друг минус за него.

В този аспект нека разгледаме някои от позициите на Ромни в неговата политическа кариера, която може да се счита, че започва от 1994 година с безуспешният му опит да отнеме сенаторското място на "лъва" на Демократическата партия, Едуард Кенеди.

1. По време на борбата си за сенаторското място на Едуард Кенеди Мит Ромни заяви, че минималната заплата трябва да бъде индексирана към инфлацията. Подобна позиция е светотатство за Републиканската партия, която идеологически е против наличието на минимална заплата изобщо, да не говорим за индексацията ѝ към инфлацията. Тази позиция на Ромни по онова време се възприе като опит за "подмазване" на либералния електорат в Масачузетс, но Ромни продължава да поддържа тази си позиция и до ден днешен. Все пак, под влияние на консервативната база на РП, Ромни напоследък модифицира подкрепата си за индексация на минималната заплата с уговорката, че в периоди на повишена безработица и икономически спад, индексацията не бива да се прилага.

2. През почти 20-те години политическа дейност Ромни нееднократно се е изказвал за положителното въздействие върху частния бизнес, което може да оказва една разумна политика на държавни регулации, както в областта на екологията, така и в областта на социалната дейност. Подкрепата му на някои закони за охрана на околната среда и подкрепата му за минимална заплата и задължителност на здравното осигуряване в Масачузетс са свидетелство за това. В допълнение, Ромни се е изказвал за ползата от разумни инвестиции и данъчна политика на държавата в икономиката с цел подкрепа на нови технологии, нови енергийни източници и т. п.

3. В миналото Ромни е бил поддръжник на правото на жената на аборт, но днес е защитник на правото на живот на плода още от момента на зачатието.

През последните години, през периода на борбата му за президентски кандидат от Републиканската партия, Ромни се отказа от редица от своите прогресивни възгледи, що се отнася до ролята на държавата в икономиката. Той се превърна и в противник на правото на жените на аборт, а също така и на задължителността на здравните застраховки, която е основен елемент на здравната реформа на Обама, която пък до голяма степен е изградена по прототипа на здравната реформа на Ромни в Масачузетс. С цел да смекчи "либералните си минуси" пред силно реакционната база на Републиканската партия, Ромни избра за свой партньор и кандидат за вицепрезидент Пол Раян, който е последователно консервативен и без идеологическите "клатушкания" на Ромни.

Както Ромни, така и Раян счита, че основният проблем на САЩ е задължеността на федералното правителство. Дефицитът на федералния бюджет от години е доста над един  трилион долара годишно, а държавните дългове на САЩ вече достига 100 процента от националния продукт на страната. Те считат за възможно задължеността да се намали само чрез намаляване на държавните разходи, без да се повишават данъците, особено на богатите. При това става дума за намаляване на разходите за социални нужди, но не и на военните разходи. Нещо повече, Ромни и Раян са представители на тази част от политическия естаблишмент, която още от времето на Рейгън пропагандира теорията на "просмукването надолу", според която намаляването на данъците на богатите ще им даде по-големи възможности за инвестиции, а това от своя страна ще създаде повече работни места и ще доведе до увеличаването на данъчната база на държавата. Несъстоятелността на тази теория би трябвало да е очевидна от факта, че от времето на Рейгън досега данъците на богатите са били намалени значително, но дефицитите на бюджета на САЩ растат непрекъснато с изключение на няколко години от президентството на Клинтън, когато данъците на богатите бяха увеличени и в резултат на това бюджетният дефицит изчезна и дори се появи положителен баланс в бюджета!?!

Интересното е, че през бизнес-кариерата си - може да се каже - Ромни е специалист по "дълговете"! Едва ли има много хора в бизнеса, които да са стоварили повече дългове върху плещите на неподозиращите работници и на служителите от средната класа в САЩ от Мит Ромни.

Ще се опитам да поясня какво имам предвид с кратко обяснение на механизмите използвани от т. н. "Фирми с дялов капитал" (ФДК), каквато е Бейн Капитал, на която Мит Ромни е един от основните създатели през 1984 г., а също така и с няколко примера от неговата кариера.

Фирмите с дялов капитал търсят компании, които имат стабилен поток от кеш, но в същото време имат организационни и/или структурни проблеми. ФДК отделя минимален капитал, от порядъка на 3-10 процента от предполагаемата цена на проблемната фирма и се обръща към инвестиционна банка от типа на Голдман-Сакс, за останалите пари, необходими за закупуване на проблемната фирма. Полученият заем обаче не се пише на "гърба" на ФДК, а на проблемната фирма, с други думи последната отговаря за връщането на заема! Ако ръководството на проблемната фирма не желае тя да бъде купена, то тогава ФДК реализира т. н. "Враждебно превземане", но обикновено ФДК обещава на ръководството на проблемната фирма сериозни възнаграждения и златни парашути, ако то съдейства на сделката.

Забележка. Един пример на "враждебно превземане" на фирма е описано в книгата "Варвари пред портите", където се описва атаката срещу RJR Nabisco през 1988 година от фирмата Колберг Кравис Робертс.

Тук му е мястото да отбележим, че подобна операция за закупуване на проблемни фирми със заем се стимулира до голяма степен от данъчното законодателство на САЩ, което освобождава от данък лихвите от такива заеми. Много финансови специалисти считат, че ако подобни данъчни облекчения не съществуват, то този начин на финансиране едва ли би бил изгоден.

По-нататък ФДК започва да упражнява контрол върху управлението на проблемната фирма. Започват съкращения на служителите и работниците. Разпродават се собствености на фирмата, като имоти и други ценности, интензифицира се труда или с други думи проблемната фирма се "изстисква" от всички "сокове", които може да пусне! Потокът от кеш се насочва към джобовете на ФДК и инвеститорите във форма на мениджмънт- плащания към ФДК и изплащане на заемите на инвеститорите.

Например, нека компанията "Рога и копита" да се оценява на 400 милиона долара и да представлява по редица показатели интерес за ФДК, наречена Х. Тогава Х осигурява 20 милиона собствен капитал, взима на заем 300 милиона от инвеститорската банка или фонд Ф и купува контролния пакет на фирмата "Рога и копита". От този момент нататък "Рога и копита" има да изплаща дълг от 300 милиона, който до този момент не е имала. Естествено трябва да се намерят пари за вноските и за това помага ФДК Х, за което тя получава мениджмънт плащания в размер на няколко милиона годишно. За тези пари, тя помага да се реши кой да бъде уволнен, кои предприятия да бъдат затворени и производството им да бъде изпратено във Виетнам или Китай, и т. н. След време реорганизацията на "Рога и копита" може да доведе до нейния фалит, но дотогава "специалистите" от Х са си върнали парите с някаква печалба (това е съдбата на около 7 процента от така закупените компании) или тя се оправя, при което Х я продава на борсата и в добавък на парите получени за менижмент получава и прилична печалба.

Някой може да каже: "Какво лошо има в това? Една фирма с проблеми или е ликвидирана, или се е оправила!" Лошото е там, че това е станало със загубата на стотици и/или хиляди работни места, които са загубени безвъзвратно за Американската икономика и са заминали за Виетнам или Китай, а в същото време шепа "тлъсти котараци" от Wall Street са си сложили в джобовете няколкостотин милиона, при това плащайки минимален данък върху тях, благодарение на изгодните данъчни вратички, които са си купили от законодателите с малка част от тези пари!

Един типичен пример на описания по-горе механизъм е транзакцията на Бейн Капитал под ръководството на Ромни, свързана със закупуването на компанията "American Pad and Paper" в Индиана през 1992 година. Бейн плаща за компанията само 5 милиона долара свои пари, а останалите взима на заем. През следващите 3 години Ampad плаща годишно 60 милиона долара за изплащане на заема и 7 милиона долара на Бейн за менажерски услуги! След това Бейн продава компанията на стоковата борса, като получава за това 50 милиона от продадени акции и 2 милиона за консултации за уреждане на продажбата на борсата, както и 5 милиона за менажиране на самата транзакция на продажбата. Недълго след това, Ampad фалира и няколкостотин работници загубват работата си, но Бейн и Ромни нямат основания да са тъжни. Както е било написано на входа на един от фашистките концентрационни лагери през Втората световна война, "Всекиму своето!"

Друг пример е транзакцията на Бейн през 2000 година, малко преди Ромни да се откаже от ръководството на Бейн, свързана със "KB Toys" от Масачузетс. Тази компания притежава по онова време 1300 магазина за играчки и Бейн урежда закупуването и за 18 милиона долара свои пари и 302 милиона долара заеми на гърба на "KB Toys". Само година и половина след покупката Бейн решава да си даде като подарък така наречените "рекапитализационни дивиденти". За целта Бейн урежда "KB Toys" да изкупи свои акции от Бейн за 121 милиона долара и да вземе заем за 66 милиона долара. От тези пари 83 милиона долара отиват директно в джобовете на собствениците на Бейн, главният от които е Мит Ромни. Натоварена със стотици милиони долара дългове "KB Toys" скоро фалира, а Бейн получава от транзакцията над 370 процента печалба. При транзакцията с "KB Toys" ръководството на компанията също си "облизва" добре намазаните с мед пръсти: шефът Майкъл Глейзер получава 18.4 милиона, финансовият шеф Роберт Фелдман получава 4.8 милиона, а старшият вицепрезидент Томас Алфонси получава 3.3 милиона долара. В замяна на това пък стотиците уволнени работници не получават нищо!

Ако на някого му се струва след всичко написано дотук, че Мит Ромни е колосален хипокрит, то той е абсолютно прав да мисли така! Никой обаче не бива да си мисли, че Ромни също се мисли за хипокрит. Напротив, аз съм сигурен, че и той и всички "финансови оператори" като него, се смятат за изключително полезни функционери в икономиката на страната и света, които заслужават всяка стотинка, изкарана от тях!

Бащата на Мит Ромни, Джордж, е от онези старомодни капиталисти, които са изградили материалната инфраструктура и икономическа мощ на Америка. В процеса на тази си дейност те са станали богати, някои дори ужасно богати, но те са дали възможност на своите съграждани да живеят по-добре и по-богато.

Техните потомци, със своите финансови машинации, в замяна на това разграждат и разрушават изграденото от бащите си, превръщайки лека-полека Америка в страна на третия свят със всичките последствия за страната и народа ѝ от това!

Дилетант

Няма коментари:

Публикуване на коментар