четвъртък, 1 ноември 2012 г.

Три пъти Ура за президента Плевнелиев!


Най-после чух български политик от най-високо ниво да каже открито и публично на македонските управници това, което отдавна трябваше да им се каже, а именно, че ще гледат Европейския съюз през "крив макарон", ако продължават с антибългарската си пропаганда и политика! Това, дето се пишат за египтяни и потомци на Александър Македонски си е тяхна работа и ако имат бол пари, нека да строят пирамиди и нео-древни храмове колкото си искат. Трябва обаче да им се натрие в дебелите глави, че има неща, които не са допустими, а именно: тормоза на тези, които днес се смятат за българи, фалшификацията на историческите факти от образуването на Първата българска държава досега, опорочаването на имената и делото на тези българи от онези земи, които са се смятали българи и са се борили за свободата и независимоста на България и така нататък!

Винаги ме е удивлявало овчедушието на отговорните политически дейци у нас, които в името на някаква криворазбрана цивилност са готови да се правят на разсеяни, когато злоумишленици продължават с политиката на Великосръбския шовинизъм, които измислиха македонската нация и държавата Македония, за да узаконят грабежа на исторически български земи след окончателното разпадане на Турската империя.

Лично аз имам едно горчиво преживяване с един македонски, както се оказа, върл българофоб, за което искам да разкажа накратко.

Може би някои хора, от тези които четат блога, ми не знаят, но някъде от 1993 година насам аз си загубих зрението напълно и започнах да ползвам една screen reading програма, наречена JAWS. Веднаж, търсейки помощ от фирмата по някакъв въпрос, аз научих, че има клуб на потребителите на JAWS. Включих се в него и започнах да получавам въпросите, отправяни към клуба и отговорите на различните членове. Веднаж се появи един въпрос на журналист, ако не се лъжа, от вестник "Нова Македония" или нещо подобно. Той се интересуваше дали не може да се направи програмата така, че да чете и на македонски?

В своята наивност и душевна простота, аз реших да му отговоря. Обясних му с няколко думи как функционира програмата и каква е ролята на синтезатора, който от думите на текста синтезира фонеми и т.н., така че в крайна сметка от говорителите на компютера се чуват думи и изречения. Казах му още и, че в БАН, доколкото знам, има група, която се занимава с тези проблеми и тя сигурно е направила някакъв синтезатор на български. По-нататък му казах, че тъй като българския и македонския са много близки, даже може да се каже различни диалекти на един и същи език, то ако направим усилия да свържем хора от двете страни, ако вече не са се свързали, те биха могли бързо да направят и синтезатор на македонски ... Изобщо много доброжелателно и наивно аз му предложих да проучим как стои въпроса и какво може да се направи, за да се реши, ако вече не е решен!

Очаквах всичко друго, но не и това което получих в отговор! А това което получих беше един e-mail, който за съжаление не запазих, защото такива неща е срамно да се пазят! Това беше поток от псувни към мен, родители и роднини, българи и българки от България и по света! Там българите бяха наречени камилари, коняри и други подобни "ари" и "яри"! Беше ми обяснено по най-недвусмислен начин, че моят камиларски език мога да си го завра навсякъде, където дори не бих се сетил, и че е светотатство българският да се сравнява с македонския!?!

Дори не помислих да отговарям на този нещастник-журналист, още повече, че не притежавам дори и една десета от виртуозността на неговите псувни!

Та оттогава изпитвам дълбоко съчувствие към тези сънародници в тази нещастна обстановка, които ежедневно слушат на живо подобни излияния на омраза и жлъч!

И накрая още веднаж:

"Три пъти Ура за президента Плевналиев!".

Дилетант

П.П. Още като работех в ЦИИТ, при една от безбройните реорганизации, в моята секция временно попадна един ст.  н.с. от БАН на име Станулов, който работеше по тези въпроси и който веднаж ни покани на една лекция на американски професор по проблемите на разпознаване и синтезиране на говор. Горе-долу това ми бяха познанията по нивото на тази област в България по онова време, но хората, които работеха в нея, ми направиха добро впечатление и бях сигурен, че са постигнали добри резултати. От година-две вече ползвам синтезатора на български език, наречен "Гергана", и мога да свидетелствам, че това е един от най-добрите синтезатори на говор, които съм срещал досега.

Няма коментари:

Публикуване на коментар