"На ръба на фискалната пропаст" - това е темата, за която се пише и говори всеки ден, всеки час, а може би и всяка минута в Средствата за Масова Дезинформация (СМД) в Америка!
Доскоро бяха коментарите за дебатите, предизборните речи, допитванията до общественото мнение, изборите, а сега, когато всичко това свърши и човек може да си помисли, че за известно време ще има почивка и няма да има за какво да се пише и говори, изведнъж израсна ужасяващият образ на фискалната пропаст, над която САЩ ще се изправи на 31 декември 2012 година!
За какво всъщност става дума?
През първия мандат на управлението си Буш младши, "притеснен" от опасността от положителни бюджетни баланси в бъдещето, прокара през Конгреса закони за намаляване на данъците, но тъй като демократите се възпротивиха, че съвсем не е ясно още колко време положителният бюджетен баланс ще съществува, беше решено, че намалението на данъците е временно и важи до 2010 година. Това разбира се беше капан за демократите, в който те влязоха с пълно съзнание и разбиране какво правят, но ако се противопоставеха, още веднъж щяха да "докажат", че тяхното единствено желание е да повишават данъците или поне да не ги намаляват, когато това изглежда възможно.
Защо временното намаляване на данъците беше капан? Ами много просто, когато дойде 2010 година и временните данъци трябваше да се върнат на старото си ниво, републиканците започнаха да тръбят, че демократите, начело с Обама, искат да увеличат данъците, след като не желаят да гласуват за превръщане на временното намаление в постоянно.
Междувременно две войни, за които не се осигуриха никакви средства и финансовата криза от 2008 година, превърнаха положителните бюджетни баланси в добър спомен от миналото. Само през президентството на Буш Младши държавният дълг нарасна 2 пъти и достигна над 10 трилиона долара, а следващите 4 години на рецесия и опити за закърпване на американската и световната банкова система, заедно с опитите за стимулиране на икономиката и продължаващите войни, доведоха държавния дълг до близо 16 трилиона долара или почти 100% от националния продукт.
През 2010 година имаше междинни избори и демократите, макар че господстваха и в двете камари, не посмяха да оставят временните данъци да се върнат на нивото си от 90-те години, а продължиха срока им с една година. Това обаче не им попречи да загубят Конгреса и дори няколко сенаторски места.
През 2011 година отново се постави въпроса за отмяна на намалението на данъците, предвид на огромните бюджетни дефицити, но републиканците категорично отказаха това и отново временният статут на намалените данъци се удължи с още една година. Вероятно това, че Обама тогава отстъпи пред натиска на републиканското мнозинство в Конгреса, до известна степен спомогна за преизбирането му за президент.
И ето сега отново "идва Видов ден" и на 31 декември Америка ще се надвеси над фискалната пропаст!
Всъщност нещата стоят малко по-комплицирано.
Обама предлага данъците на тези, които имат доходи до 250000 долара да не се увеличават, т. е. намалението за тях да стане постоянно, а данъците на тези с доходи над 250000 да се върнат на нивото на 90-те години. Освен това Обама предлага да се споразумее с републиканците за намаляване на държавните разходи и бъдеща данъчна реформа, която да премахне редица данъчни вратички, които богатите и корпорациите използват за намаляване на данъчното си бреме. По този начин Обама иска да атакува бюджетния дефицит, който е над един трилион долара годишно. На практика това, което предлага Обама, ще засегне само по-малко от 2 процента от населението на САЩ.
Републиканците не дават и дума да се издума за възстановяване на старото ниво на данъците за богатите, искат да се намалят разходите от бюджета за бедните и възрастните и изобщо да се намалят разходите за социални нужди. Освен това те предлагат да се реорганизира данъчната система така че данъците на всички да се намалят с близо 20%, като се затворят прословутите вратички, които богатите и корпорациите използват, за да намаляват данъците си и по този начин да се намерят средства за компенсиране на бюджетния дефицит. Проблемът в идеите на републиканците е, че според редица икономически организации не е възможно да се намерят такива данъчни вратички, които като се затворят, хем да се намалят още данъците, хем да се спестят толкова средства, че да се реши проблемът с дефицита!
"The Fiscal Cliff" се състои в това, че ако не се стигне до споразумение между републиканците и Обама, то след 31 декември временно намалените данъци ще се върнат към нивото отпреди президентството на Буш Младши и в допълнение ще влязат в сила автоматични съкращения по всички пера на бюджета, включително и разходите за военните, като последното направо ужасява републиканците, които възприемат себе си като единствени хранители на националната мощ и сигурност! Мерки, като повишаване на данъците, според републиканците веднага ще доведат до рецесия, депресия и други подобни икономически злини.
Интересното е, че Обама непрекъснато се пъчи, че този път той няма да отстъпи на републиканците и ще повиши данъците на богатите. Той съвършено справедливо отбелязва, че въпросите за данъците са били обсъждани по време на дебатите и че американският народ е знаел много добре неговата позиция по въпроса и въпреки всичко го е избрал за президент, от което следва, че той има мандат да прокара идеите си!
От своя страна пък републиканците твърдят, че след като американският народ е запазил мнозинството им в Конгреса, те също имат мандат да прокарат идеите си в закон!
Тук обаче искам да отворя една малка скоба, както се казва. Оказва се, че републиканците са запазили мнозинството си в Конгреса, но ... за тях са гласували по-малко американци отколкото са гласували за демократите!?! Общо взето за демократите са гласували с 500 хиляди повече избиратели отколкото са гласували за републиканските кандидати за Камарата на представителите.
Защо се е получила тази "демократична аномалия"? Оказва се, че тъй като през 2010 година републиканците получиха мнозинство в законодателните органи на редица щати, те са се възползвали от това да "прекроят" избирателните райони по такъв начин, че с по-малко гласоподаватели да получат повече места в Конгреса. За да се разбере как може да стане така, ще дам един прост и може би малко примитивен пример.
Нека имаме 4 избирателни района, които да наречем А, Б , В и Г. В А и Б нека имаме 60% от населението, които да гласуват за демократите, а в В и Г - 60% да гласуват за републиканците. Тогава може да се окаже възможно да се прекроят четирите избирателни района така, че в един демократите да имат почти 100% от гласовете, но в замяна на това в останалите три района да имат по-малко от 50% от гласовете. При това положение републиканците ще получат 3 мандата, макар че избирателите общо в четирите района да са разпределени по равно между двете партии. Такова нещо е възможно да стане поради следните причини:
- Хората се концентрират в райони по етнически, расови и имуществени белези, т. е. мексиканците живеят предимно в едни райони, негрите в други, азиатците в трети, богатите и бедните в САЩ също са сегрегирани в много по-голяма степен, отколкото например в България.
- Тези райони, макар и с еднотипно население по расови и имуществени белези, често са съседни един на друг. Различните групи от населението гласуват предпочитателно за едната или другата партия, но гласуването става не по партийни листи, а за индивидуални личности.
- Прекрояването на избирателните райони се прави периодически (ако не се лъжа всеки 10 години), за да се уравни броят на избирателите в различните райони. При това прекрояването в болшинството случаи се върши от партията, която е на власт в момента в съответния щат.
В Америка даже има специален термин за този процес - "Jerrymandering". Терминът "Jerrymander" е бил използван за пръв път преди 200 години, на 26 март 1812 година, във вестник "Бостон газет", за да се опише един от избирателните райони, създаден от губернатора Elbridge Gerry, който напомнял саламандър, чрез конкатенация на името на губернатора с наименованието на въпросното животно. Естествено този избирателен район е бил оформен по такъв начин, че партията на губернатора Jerry да го спечели.
В заключение искам да отбележа, че току-що прочетох в Ню Йорк Таймс една статия от Роберт Рубен (бивш финансов министър в кабинета на Клинтън), в която се изброяват редица икономически изследвания, които доказват чрез модели и сметки, че идеите на републиканците няма да работят, тъй като няма достатъчно "данъчни вратички", които, като се затворят, да се спестят достатъчно средства за осигуряване на бюджета с едновременно намаляване на таксите. В допълнение Рубен цитира редица изследвания, които показват липса на връзка между нивото на индивидуалното данъчно бреме и нивото на икономическа активност на богатите, за който факт вече споменах в един предишен блог.
Накрая искам да отбележа, че трескавата активност на СМД по темата на така наречения "Fiscal Cliff" не е нищо друго освен един начин за повишаване на рейтинга на СМД индустрията. Изобщо не е фатално дали въпросът с данъците ще се реши на 31 декември, на 31 януари или на 31 март. По-важното е как ще се реши този въпрос и дали от решението ще спечели цялата американска нация или само олигархията!
Дилетант
Няма коментари:
Публикуване на коментар