Шест милиарда долара, от които 2.5 милиарда само за президентската кампания и никакъв резултат! По точно резултатът е същият, както преди да бъдат похарчени тези милиарди и аз неволно си спомням крилатите думи на Кове-Пиве от Годеч, който преди поне 80 години бил казал: "Залудо си дадоме грошо!"
А сега малко по-сериозно, нека да разгледаме накратко резултатите от четири години управление на Обама.
ВЪТРЕШНА ПОЛИТИКА
Преди четири години Обама получи управлението на страната в момент, в който тя стоеше на ръба на финансовата пропаст! Буш Младши и неговата администрация бяха предприели мерки за спасяване на банковата система, която те бяха докарали с политиката си до разруха. Тези мерки и до ден днешен се оспорват от някои икономисти, но така или иначе Обама продължи борбата за спасяване на световната финансова система в стила на администрацията на Буш и в следващите години инжектира посредством Централната федерална банка трилиони в най-големите американски и редица европейски банки. Банките не фалираха, гушнаха парите, но не си развързаха кесиите да финансират икономическата активност и тя заспа! Милиони американци загубиха домовете си, които бяха използвали като банкови автомати по време на управлението на Буш Младши, естествено с одобрението и стимула на ниските лихви, поощрявани от Централната банка.
В резултат на ниската икономическа активност милиони американци си загубиха работата. За разлика от предишните икономически спадове обаче, средната продължителност на индивидуалния престой поради липса на работа е много по-дълъг. Това води до тежки последствия за трудовата етика, защото хората, останали дълго без работа, намират някакъв начин на съществуване, деморализират се, губят квалификация и обикновено в крайна сметка слизат по-ниско в йерархията на доходите.
Обама и екипът му предложиха на Конгреса програма за стимулиране на икономиката, но републиканците бяха решили да го направят "one time president" и приложиха всички сили да намалят максимално сумите в програмата! Редица икономисти, включително и лауреати на Нобелови награди, предсказваха, че намалените средства няма да бъдат достатъчни икономиката да се съвземе и се оказаха прави. Все пак започна постепенно оживяване на икономическата дейност, но тогава се разрази кризата в Европейския съюз и икономиката отново залиня.
Накратко постиженията на администрацията на Обама през изминалите четири години в областта на икономиката не са блестящи, но вината за това доголяма степен е и в Републиканската партия, която през цялото време се стремеше да компроментира опитите му за стимулиране на стопанската дейност. Освен това американската икономика има сериозни структурни проблеми, за които съм споменавал и друг път.
Когато Обама взе власта, американската автомобилна промишленост береше душа или по-точно Дженерал мотърс и Крайслер бяха пред фалит. Вината си беше в ръководството на компаниите и в не малка степен в профсъюзите, но така или иначе нещо трябваше да се направи и единственият, който можеше да си позволи да се бръкне в джоба за десетките милиарди, необходими за спасяване на тези емблемни за Америка компании, беше само държавата. Обама пое риска и застана твърдо на позицията, че държавата трябва да спаси тези компании и те бяха спасени! Ромни твърдеше, че те трябва да фалират, но като се имат предвид огромните средства, необходими за реорганизацията им, и че никой частен инвеститор нямаше и не можеше да финансира реорганизацията им, то неговата позиция означаваше може би край на тези компании! В резултат на това Обама спечели Охайо, вероятно благодарение на позицията му за спасяване на американската автомобилна промишленост, а Ромни естествено загуби този важен щат в не малка степен, поради отрицателната си позиция по този въпрос!
Едно от предизборните обещания на Обама през 2008 година беше реформиране на здравеопазването в САЩ. Той прояви невероятна енергия в тази област и въпреки отчаяното противодействие на Републиканските фракции в Конгреса и Сената, успя да прокара до голяма степен идеите си в тази област. Реформата, която в крайна сметка бе узаконена, не се харесва на много хора, както от лявото, така най-вече от дясното политическо пространство, но тя все пак е нещо в сравнение с безсмислената каша на американското здравеопазване, което доскоро беше от най-голяма полза за осигурителната индустрия. Републиканската партия и Ромни се опитаха да използват недоволството от реформата на здравеопазването в борбата си срещу Обама, като Ромни даже обеща, че ще отмени реформата още в първия ден на президенството си, нещо което по принцип беше невъзможно да се направи, но изглежда се оказа, че повече хора предпочитаха реформата да влезе в сила, отколкото бяха противниците й.
Друга сериозна причина за победата на Обама е отношението му към емиграцията в САЩ и по-точно към милионите нелегални емигранти от Латинска Америка, известни в страната като "latinos". Републиканската партия е против каквито и да са опити за легализиране на милионите нелегални емигранти, защото смята (с доста голямо основание), че периодическите амнистии за тези емигранти само стимулират прииждането на все нови и нови вълни преди всичко от Мексико. Обама и Демократическата партия от своя страна смятат, че нещо трябва да се направи за нелегалните емигранти и той предприе стъпки за легализиране на децата на тези емигранти, които са докарани в САЩ като малолетни. Положителната позиция на Обама и Демократическата партия по отношение на нелегалните латинос в САЩ изигра решителна роля за привличането на електората на легалните латинос. Това е от особена важност, защото процентът на латинос в САЩ непрекъснато нараства и Републиканската партия с ксенофобската си политика може да се окаже в бъдеще изолирана от гласовете на тази група от населението.
ВЪНШНА ПОЛИТИКА
Наследството на Обама в областта на външната политика не беше по-добро от това в икономиката. Той наследи две войни, които бяха абсолютно безперспективни.
Войната в Ирак на практика беше загубена. След похарчените стотици милиарди долари и хиляди убити и осакатени американски войници, да не говорим за стотиците хиляди убити и осакатени иракци, оставането на американски войски в Ирак беше безсмислено. Опитите да се сключи традиционното за Америка споразумение за статут на войските, което щеше да им осигури имунитет спрямо законите в Ирак, бяха неуспешни. Ястребите от политическата върхушка в САЩ бяха недоволни, но Обама прояви твърдост и разум и окончателно прекрати тази безсмислена касапница!
"Добрата война", както понякога се характеризираше войната в Афганистан, също не вървеше добре. Обама се опита чрез вкарване на нови войски да предизвика обрат, но талибаните се оказаха много жизнени и гъвкави в тактиката си. Отново - за кой ли път - афганците доказаха, че са непокорими и през 2014 година войските на САЩ и НАТО ще напуснат Афганистан. Споразумението за оставяне на контингент от близо 20000 войници уж за борба срещу тероризма и обучение на АНА рано или късно ще докаже несъстоятелноста си, но там изглежда все още ще се пролива кръв и ще се харчат милиарди долари.
Обама разшири използването на безпилотни средства въоръжени с hellfire ракети за унищожаване на доказани и набедени терористи. За съжаление броят на невинните жертви в тази удобна за американците война, е прекалено голям и отрицателният ефект от безпилотната война е много по-голям от рекламираните успехи. Фактът е, че макар да се твърди, че ръководството на Ал-Кайда е почти унищожено, клонове на организацията никнат като гъби в ислямския свят. Този нов тип война се разпространява от Афганистан и Пакистан към Йемен, сомалия и както изглежда към Северна Африка.
Правителството на Обама и НАТО използваха "арабската пролет", за да ликвидират режима на Кадафи, но в резултат на това в Либия настъпи хаос, който за малко да се отрази фатално на предизборната кампания на Обама. Убийството на посланника на САЩ в Либия в Бенгази позволи на Ромни да използва събитието в един от дебатите, за да постави под съмнение професионализма на администрацията на Обама. Както изглежда аферата в Бенгази беше по-скоро провалена операция на ЦРУ за изземване на оръжия от арсенала на Кадафи с цел използването им от бунтовниците в Сирия. От евакуираните 30 сътрудници на консулството в Бенгази 23 се оказаха служители на ЦРУ, а останалите най-вероятно да са били служители на Държавния департамент, работещи като "извънщатни сътрудници" на ЦРУ.
Събитията в Сирия се превърнаха от борба за демократични промени в борба на сунитските терористи, организирани от Ал-Кайда и режимите в Персийския залив срещу религиозните малцинства в страната. Кашата в Сирия все още се забърква и за сега я сърба главно сирийският народ, а какво ще стане в близкото бъдеще все още не е ясно. Там се преплитат интересите на неоотоманската политика на Турция с тези на уахабистите от Саудитска Арабия, Катар и останалите деспотични режими около персийския залив. По всичко личи, че борбата е преди всичко за намаляване и ликвидиране на влиянието на Иран в този район на света, но опасноста от дестабилизиране на Близкия изток е реална и голяма.
Борбата за промяна на режима в Иран като че ли навлиза във финалната си фаза. Дрънкането на оръжие става все по-оглушително и по-оглушително. Ромни се опита да използва Иран като плашило и в това особено активно му помагаше безотговорността на Натаняху, но засега изглежда изрелците повече блъфират, отколкото да са готови сами да атакуват Иран. Обама успя да запази хладнокръвие и опитите на Ромни да спечели нещо повече от милиони за кампанията си от Израелското лоби, не се увенчаха с успех. По-точно той гушна милионите, но от това лобито май не спечели нищо освен дето поддържа истерията за опасноста от Иран да придобие ядрено оръжие.
В началото на първия си мандат, Обама провъзгласи политика на "рестартиране" на отношенията между САЩ и Русия. В крайна сметка обаче се оказа, че идеята е, Русия да се привлече към сферата на САЩ в борбата за световна доминация. С повторното идване на Путин на власт тази идея изглежда няма да даде плод. Русия държи да се уважават интересите й в пространството около нейната територия, а Америка изглежда не желае да отговори положително на тези желания.
ПЕРСПЕКТИВИ ЗА БЪДЕЩЕТО
Исторически вторият мандат на американските президенти може да се раздели на два периода:
1. Първият период, който трае около 14 месеца, се характеризира с известна свобода на действие, тъй като президентът не трябва да мисли за преизбирането си, а преди всичко за своето легаси, т. е. с какво и как ще остане в историята.
2. През втория период президентът трябва да мисли как да осигури победа на партията си в междинните избори и как да не попречи на новия кандидат на партията в следващите избори.
През втория период президентът обикновено се характеризира като "куцо пате", защото партийните ограничения все повече и повече спъват дейноста му и неговото влияние все повече и повече намалява.
През последните години обаче в САЩ постепенно се установи така нареченото "имперско" президентство. Поради това, че страната се намира в състояние на някаква странна и необявена война, президентът си присвоява все повече и повече права, които по-рано са принадлежали на конгреса или на съдебната власт. По тази причина не е изключено Обама да се опита да проведе в живота много решения, които нормално президентите не си позволяват да провеждат.
Истината е, че САЩ е едно разделено общество, което се нуждае от важни и фундаментални промени. Пред страната стоят редица проблеми, които се нуждаят от решение, а именно:
1. Проблемът с дефицита в бюджета и застрашително нарастващият национален дълг. В тази връзка трябва да се предприемат бързи мерки за увеличаване на постъпленията в бюджета и съкращаване на държавните разходи. Това означава някаква комбинация от повишаване на данъците и орязване на разходите за социални и военни нужди. Американското общество е дълбоко разделено по този въпрос и страната се нуждае от президент с "железен" гръбнак, какъвто досега Обама не е показал, че притежава.
2. Щормът Санди показа трагичното състояние на националната инфраструктура на примера на инфраструктурата по атлантическото крайбрежие. Модернизирането на инфраструктурата изисква държавни инвестиции от огромни размери, каквито изглежда никой не желае да предостави.
3. Въпросите за промяната на климата и мерките, които трябва да се предприемат, за да може страната да се акомодира към тези промени, бяха грижливо заобикаляни по време на предизборната борба. За голяма част от американците приказките за настъпващите климатични промени и ролята на човечеството в тях са все още "заговор и лъжа на учените", които искат да си осигурят средства за любимите изследвания!
4. Все повече и повече мракобесието и антинаучността се превръщат в идеологическа основа на значителна част от обществото и това, ако продължи, рано или късно ще се окаже фатално за общото научно ниво на американската икономика.
Аз съм далеч от мисълта, че написаното до тук може да се счита за задълбочен и сериозен анализ на изминалите четири години и на перспективите за следващите четири години, но песимизмът ми за близкото бъдеще на САЩ е голям и не смятам, че - поне засега - Обама е показал качества, които биха го опровергали. Дали съм прав или не, ще проличи до края на годината, когато предстоят да се вземат сериозни фискални решения и когато ще видим дали Обама има гръбнак или не!
Дилетант
Няма коментари:
Публикуване на коментар