Капитулацията ли е единственият възможен изход от войната за Тръмп?

На 7 март 2026 година "Ню Йорк Таймс" публикува обширна статия, в която се описва как е била уговорена между Тръмп и Нетаняху войната срещу Иран, която започна на 28 февруари 2026 година.

"How Trump made the fateful decision to go to war

This is the inside story of how Trump made the fateful decision."

(Как Тръмп взе съдбоносното решение да започне война

Това е вътрешната история за това как Тръмп взе съдбоносното решение.)

By Jonathan Swan and Maggie Haberman

Репортерите на „Таймс“ от Белия дом са съавтори на предстоящата книга „Смяна на режима: Вътре в имперското президентство на Доналд Тръмп“. Тази статия е изготвена въз основа на репортажи, направени за тази книга.

April 7, 2026

https://www.nytimes.com/2026/04/07/us/politics/trump-iran-war.html#commentsContainer

"В поредица от срещи в Ситуационната зала, президентът Тръмп противопостави инстинктите си срещу дълбоките опасения на своя вицепрезидент и песимистичната оценка на разузнавателните служби на САЩ. Ето вътрешната история за това как той взе съдбоносното решение.

Черният SUV, превозващ премиера Бенямин Нетаняху, пристигна в Белия дом малко преди 11:00 часа на 11 февруари. Израелският лидер, който от месеци настояваше Съединените щати да се съгласят на мащабно нападение срещу Иран, беше вкаран вътре без много церемонии, извън полезрението на репортерите, готов за един от най-важните моменти в дългата си кариера.

Американски и израелски представители се събраха първо в Кабинетната зала, в съседство с Овалния кабинет. След това г-н Нетаняху слезе долу за основното събитие: строго класифицирана презентация за Иран за президента Тръмп и неговия екип в Ситуационната зала на Белия дом, която рядко се използваше за лични срещи с чуждестранни лидери.

Г-н Тръмп седна, но не на обичайната си позиция начело на махагоновата конферентна маса в залата. Вместо това президентът седна от едната страна на масата, с лице към Големи екрани, монтирани по протежение на стената. Г-н Нетаняху седеше от другата страна, точно срещу президента.

На екрана зад премиера се появиха Дейвид Барнеа, директорът на Мосад, израелската агенция за външно разузнаване, както и израелски военни служители. Разположени визуално зад г-н Нетаняху, те създадоха образа на военновременен лидер, заобиколен от екипа си.

…

В ситуационната зала на 11 февруари г-н Нетаняху направи твърда реклама, като обяви, че Иран е узрял за смяна на режима и изрази убеждението, че съвместна американско-израелска мисия може най-накрая да сложи край на Ислямската република.

В един момент израелците пуснаха на г-н Тръмп кратко видео, което включваше монтаж с потенциални нови лидери, които биха могли да поемат страната, ако твърдолинейното правителство падне. Сред представените беше Реза Пахлави, изгнаният син на последния шах на Иран, сега дисидент, базиран във Вашингтон, който се опитваше да се позиционира като светски лидер, можещ да насочва Иран към посттеократично управление.

…

Г-н Нетаняху и неговият екип очертаха условията, които те представиха като сочещи към почти сигурна победа: програмата за балистични ракети на Иран може да бъде унищожена след няколко седмици. Режимът ще бъде толкова отслабен, че не може да задуши Ормузкия проток, а вероятността Иран да нанесе удари по интересите на САЩ в съседните страни беше оценена като минимална.

Освен това, разузнаването на Мосад показваше, че уличните протести в Иран ще започнат отново и – с тласъка на израелската шпионска агенция, помагаща за разпалването на безредици и бунтове – интензивна бомбардировка може да създаде условия за иранската опозиция да свали режима. Израелците също повдигнаха въпроса за ирански кюрдски бойци, преминаващи границата от Ирак, за да отворят сухопътен фронт на северозапад, което допълнително ще разтегне силите на режима и ще ускори неговия крах.

Г-н Нетаняху изнесе презентацията си с уверен монотонен тон. Изглежда, че тя се хареса на най-важния човек в стаята - американския президент

Звучи ми добре, каза г-н Тръмп на премиера. За г-н Нетаняху това беше сигнал за вероятна зелена светлина за съвместна операция между САЩ и Израел.

Г-н Нетаняху не беше единственият, който си тръгна от срещата с впечатлението, че г-н Тръмп почти е взел решение. Съветниците на президента можеха да видят, че той е бил дълбоко впечатлен от обещанието за това, което военните и разузнавателните служби на г-н Нетаняху могат да направят, точно както е бил, когато двамата мъже разговаряха преди 12-дневната война с Иран през юни.

…"

По-нататък в статията се описват дискусиите (не особено задълбочени) между съветниците на президента, които с малки изключения не са запленени от картината, предоставена им от Нетаняху за цветята и розите, които очакват съюзниците в Иран. Вицепрезидентът Ванс, който не е присъствал на съвещанието на 11 февруари поради пътуването си в чужбина, е против "мероприятието" на Нетаняху, считайки, че той и екипа му не оценяват правилно ситуацията в Иран. Също против, но с по-умерени възражения, са Рубио и началникът на обединените щабове генерал Дан Кейн, както и шефът на ЦРУ Радклиф. Единственият ентусиазиран поддръжник на безумната идея на BB и хората му е т. нар. "секретар на войната" Хетсет!

Джон Кери твърди, че това не е първият опит на Нетаняху да въвлече САЩ в подобна военна авантюра. Според Кери той е правил такива опити с Буш Младши, Обама и Байдън, но по една или друга причина не е успявал. Най-накрая усилията на Нетаняху да "приключи" с ислямската република се увенчаха с успех поради грандоманията и глупостта на президента Тръмп, който бе попаднал под пълното влияние на ционисткото лоби в САЩ!

Трябва да призная, че за мен все пак е изненадващо, че прехваленият Мосад и другите тайни служби на Израел са били в такава степен заслепени от стремежа си да приемат желаното за действително, че поставиха на карта бъдещето на Израел, защото, вместо да осъществи мечтата си за хегемония в Близкия Изток, Израел е поставил на карта самото си съществувание и то не защото "цивилизованият Запад" ще престане да поддържа безумния ционистки режим, а защото самите евреи могат да престанат да вярват, че Израел е "обетованата земя", която ще ги спаси от антисемитизма и погромите на миналото! Чувал съм, че нормалния исторически срок на съществуване на независимите еврейски държави е около 80 години! Ако това е така, то срокът е вече на приключване.

Обективно погледнато почти нито едно от благоприятните обстоятелства, приведени от Нетаняху на Тръмп в стремежа му да го убеди да се "качи на колата на ционистките амбиции в региона", не се сбъднаха! Народните протести, които трябваше да свалят "разклатения режим" не се състояха. Кюрдските бойци не се появиха на границата на Иран. Запасите от ракети и дронове се оказаха "неизчерпаеми" и много добре скрити под земята. Иран без проблеми посмя да атакува американските бази в района и ги превърна в руини. Иран безцеремонно пое контрола над Ормузкия проток и по този начин осъществи задушаваща хватка срещу световната икономика, лишавайки я от енергийни ресурси, изкуствени торове и други важни суровини. Иранските дронове и ракети пробиха (както и по време на 12 дневната война) фамозните израелски "железни и други куполи" и се оказаха в състояние да атакуват по избор практически всеки военен и стопански обект на територията на Израел. Съюзникът на Иран Хизбула, който според Израел беше отдавна разгромен, се оказа жив и здрав, въоръжен с нови дронове, контролирани със световоди и способни да атакуват израелската бронетехника по успешен начин, довел до унищожаването на не по-малко от 100 танка Меркаба! Американската флота бе принудена да се изтегли на почетно разстояние от бреговете на Иран и всичките ѝ опити за участие във военните операции бяха незабавно парирани от иранските брегови противокорабни системи. Дори липсата на противовъздушна отбрана се оказа в известен смисъл химера, защото скъпите дронове на САЩ и Израел често се оказваха жертва на въздушни "изненади" и дори невидимите F-35 се оказаха не чак толкова невидими. Заканите на президента и американските политици за сухопътна намеса изпълват с безпокойство сърцата на военните поради очевидните логистични проблеми, препятстващи реализацията им, без дори да обсъждаме перспективите им за успех.

През цялото време на конфликта Тръмп сипеше закани срещу Иран, достигайки често до откровени заплахи за геноцид. Бравурността на президента се редуваше с твърдения за молби от страна на иранското правителство за "милост" и преговори!? Иранците обаче, или не отговаряха на анонсите, или дразнеха самозабравилият се "император" с подмятания и недопустими за него условия. Най-накрая, ако не се лъжа на 8 април, те наистина излязоха с предложение за примирие, базирано на 10 точки, които дефинираха техните основни искания. Тези 10 точки са интересни, защото те определят намерението на Иран да затвърди позициите си на незаобиколима сила в района, определяща бъдещите отношения между страните около залива, свободни от намесата на САЩ и Израел! Пакистан прие да играе ролята на посредник при преговорите между САЩ и Иран.

Тези 10 точки ми приличат повече на ултиматум за капитулация и са представени по-долу:

1. Ангажимент на САЩ за неагресия — Официална гаранция, че Съединените щати (и Израел) няма да предприемат по-нататъшни атаки срещу Иран, Ливан, Йемен и Ирак.
2. Продължаващ ирански контрол над Ормузкия проток — Иран запазва суверенитета и основната координация на морския трафик през пролива, с „регулиран“ или „протокол за сигурен транзит“ за безопасно преминаване на кораби.
3. Приемане на правата на Иран за обогатяване на уран — Изрично признаване от САЩ и международното сътрудничество на правото на Иран да обогатява уран за своята гражданска ядрена програма.
4. Вдигане на всички първични санкции на САЩ срещу Иран — Премахване на преките двустранни икономически санкции, наложени от Съединените щати.
5. Вдигане на всички вторични санкции — Премахване на санкциите срещу трети държави и организации, които правят бизнес с Иран.
6. Прекратяване на всички резолюции на Съвета за сигурност на ООН срещу Иран — Отмяна на съществуващите санкции и резолюции на Съвета за сигурност на ООН, насочени срещу Иран.
7. Прекратяване на всички резолюции на Съвета на управителите на МААЕ срещу Иран — Прекратяване на резолюциите на Международната агенция за атомна енергия и мерките за надзор, свързани с ядрената програма на Иран.
8. Плащане на обезщетение/военни репарации на Иран — финансово обезщетение или помощ за възстановяване на щети, причинени от американско-израелската военна кампания.
9. Освобождаване на всички замразени ирански активи — Размразяване на ирански средства и активи, държани в чужбина (включително тези в американски или европейски банки).
10. Изтегляне на американските военни от Близкия изток (и прекратяване на атаките срещу съюзниците на Иран) — Изтегляне на американските бойни сили от регионалните бази, плюс прекратяване на огъня, обхващащо съюзниците на Иран по „Оста на съпротивата“ (включително спиране на израелските операции в Ливан срещу Хизбула и прекратяване на военните действия на други регионални фронтове).

Първоначалната реакция сред ционистките поддръжници на Тръмп и правителството на Нетаняху беше комбинация от шок и ярост. Съпротивата започна веднага във вторник вечерта и до сряда сутринта администрацията на Тръмп настоя, че се е съгласила на различен — все още неопределен — набор от 10 точки. Израел обяви, че преговорите ще се провалят, като за целта започна жестоки, смъртоносни бомбардировки на централен и Южен Ливан, твърдейки, че действията му в Ливан не са обект на 10-те точки!? Пакистанците, които са посредници в преговорите между САЩ и Иран обаче потвърдиха, че действията на Израел в Ливан са обект на предложената от Иран база за примирие! Във всеки случай в момента тече двуседмично примирие между Иран и САЩ, което непрекъснато се нарушава от Израел.

На 11 март (събота) между Иран и САЩ се проведоха преговори, продължили 21 часа. От страна на САЩ те бяха водени от J. D. Vance, а от страна на Иран – от външния министър и председателя на парламента. В преговорите, както винаги, участват двамата клоуни Уиткоф и Зятьков, които не са нищо друго, освен неособено кадърни израелски агенти.

Преговорите, които, да се надяваме, са само първият рунд от един дълъг и труден преговорен процес, завършиха с неуспех, но това е напълно нормално, като се има предвид заложената в 10-те точки визия на Иран за пълно уреждане на всички проблеми в отношенията между Иран и САЩ! Десетте точки могат да се сравнят концептуално с предложенията на Путин на съвещанието на колегията на Външното министерство на РФ през юни 2024 година, които дефинират цялостния комплекс от отношения между РФ и Украйна, решението на които може да доведе до стабилен мир в района!

От 10-те точки могат да се извадят няколко сериозни геополитически изводи, които са от особено важно значение за бъдещето:

1. Иран се възприема като нова геополитическа сила, определяща отношенията в района на Персийския залив и Червено море. Контролът ѝ върху Ормузкия проток и възможностите ѝ за контрол чрез Хутите върху Баб-Ел-Мандебския проток дават възможност на Иран за контрол върху 30 процента от енергийните ресурси на света и на редица други стратегически суровини.
2. Войната демонстрира несъстоятелността на претенциите на САЩ за възможностите им да "проектират сила" над различни райони в света чрез своята огромна флота. Тя се оказа неспособна да установи контрол върху Ормузкия проток и бе принудена да се "скрие" на хиляди километри в океана, което направи корабната авиация безпомощна дори срещу една военна сила като Иран, която не претендира за велика морска сила! САЩ вероятно ще трябва да преоценят възможната роля на авионосната си флота във възможен бъдещ конфликт с Китай в Източна Азия в непосредствена близост до бреговете на Китай!
3. САЩ се оказаха неспособни да изпълнят гаранциите си към монархиите в залива, че ще ги пазят срещу използването на долара като основна валута при търговията с петрол. По тази причина позицията на петродолара, като световна резервна валута, вероятно ще се подложи на преоценка. Освен това на САЩ се наложи да изтеглят от съюзниците си в Източна Азия военни ресурси, за да подсилят военните си възможности в района на Персийския залив, с което демонстрираха ненадежността на ангажиментите си за тяхната защита.

Не случайно председателката на Гоминдана в Тайван реши да посети Китай точно в този момент и бе приета радушно от китайските ръководители. Тайван може би разбира, че най-доброто решение на проблемите му с континентален Китай е наистина намирането на най-подходящ режим на сътрудничество, който да изключва приказките за независимост!77

Изобщо конфликтът в Близкия изток, така лекомислено започнат от гениалният президент Тръмп и неговият не по-малко гениален колега Нетаняху, изглежда ще доведе до геополитически промени в света, които доскоро изглеждаха невероятни!

Дилетант

Поредният ултиматум на Тръмп

Днес разбрах, че Тръмп отново е дал 48 часа на иранците да "…", като в противен случай: "Над тях щели да се стоварят всичките ужаси на Ада!". Така и не запомних какво точно трябва да направят иранците, за да избягнат "ужасите на Ада", но предполагам, че в конкретния случай става дума за редовната закана "Иран да бъде върнат в каменната ера, където му било мястото, ако не изпълни исканията на САЩ и Израел!?"

Интересно ми е, когато една държава само на 250 години се заканва да върне в каменната ера една държава съществувала вече повече от 2500 години, като при това според президента Тръмп тази държава "и днес принадлежи на "каменната ера"!?".

Разбира се не бива да се вглеждаме и вслушваме прекалено внимателно в приказките на президента, който, както твърдят някои негови сътрудници, не четял документи по-дълги от една страница, напечатана с едър шрифт, защото изглежда го заболявала главата от напрежението!

Вероятно, когато на 6 април изтече срока на ултиматума, Тръмп вече ще е забравил за него или отново ще го удължи с 10 дена! Впрочем сроковете за удължаване на ултиматумите на президента трябва вече да се поскъсят, защото по сметки на разни знаещи люде запасите от противоракетни ракети щели да стигнат до средата или най-много до края на април, а тази новина би трябвало да е доста обезпокоителна за президента Тръмп и неговия началник - министър-председателя на Израел Нетаняху.

Според Лари Джонсън, само през първите две седмици на войната Иран е унищожил 13 американски радарни установки, като поне 2 от тях струват над 1 милиард долара, 3 или 4 от тях струват от порядъка на 500 милиона долара, а цената на останалите е между 100 и 200 милиона долара! За да компенсират поне частично липсата на стационарните радари Пентагонът е изпратил самолети AWAX, един от които бе вече унищожен. Общо разходите на САЩ за войната през изминалия месец са над 30 милиарда долара.

Целите за обезглавяване на режима и преврат или революция с цел сваляне на режима не са изпълнени. Целта за унищожаване на иранските въоръжени сили и най-вече ракетите и дроновете им също не е постигната. Оказва се, че иранските ракети са разположени в огромни подземни депа, където релсови платформи ги изкарват на повърхността, непосредствено преди ракетата да бъде изстреляна, след което платформата се прибира отново под земята. Анализаторите, които твърдяха, че САЩ и Израел са унищожили 90% от иранските ракети и дронове постепенно намалиха цифрата на 50%, а само Господ знае колко и тя е вярна?

Тръмп провъзгласява, че иранската флота и военно-въздушните сили са унищожени, но това не е съвсем вярно. Военно-въздушните сили (авиация) практически не съществуват, а от флота са потопени по-големите и остарели кораби, но останаха стотици бързи лодки, въоръжени с ракети и друго оръжие, стотици подводни и надводни дронове и миниатюрни подводници, които изглежда са достатъчни за целите на иранските военни.

Трети април се оказа доста черна дата за американската военна авиация. От речта на президента Тръмп на първи април бяхме разбрали, че иранският флот, авиация и противовъздушна отбрана са ликвидирани и самолетите на САЩ и Израел имат пълно господство във въздушното пространство над Иран. Изглежда обаче иранците не са слушали внимателно речта и на трети април и те взеха, че свалиха: един F-15, свалиха един A-10, повредиха друг A-10, сериозно повредиха два хеликоптера, тръгнали да спасяват летците на F-15, повредиха още един изтребител F-16, но той успял да долети до аеродрума си и повредиха един самолетен танкер. От летците на F-15 първоначално беше спасен само единият пилот, но днес (неделя, 5 април) бе съобщено за драматичното спасяване и на втория (стрелеца на самолета), който е бил спасен в сериозна операция на специалните части, при която са били загубени два транспортни самолета С-130 и два хеликоптера (които американците не признават, че са загубени). Покрай съобщенията за успешната операция, Тръмп обяви и "последната дата" на ултиматума си към иранците да отворят Ормузкия пролив, която е "вторник, 7 април". Ако иранците не я спазят "Всичките им електроцентрали и мостове ще бъдат разрушени и те ще се върнат в каменния век!"

Забележка. По-подробно описание на сагата по спасяване на стрелеца на сваления самолет се дава в клипа на проф Александър Сивилов:

https://www.youtube.com/watch?v=pcQ1GvEBCkw

Впрочем, в публикацията си:

It's Official: US Boots-On-Ground Deep Inside Iran Amidst Another Day of Humiliating Losses

(Официално е: Американски бойни действия дълбоко в Иран на фона на пореден ден на унизителни загуби)

SIMPLICIUS, APR 5, 2026

https://simplicius76.substack.com/p/its-official-us-boots-on-ground-deep?utm_source=post-email-title&publication_id=1351274&post_id=193218817&utm_campaign=email-post-title&isFreemail=true&r=1u56vo&triedRedirect=true&utm_medium=email

Симплициус изказва предположението, че операцията, включваща свалянето на F-15 и останалите самолети, както и спасяването на пилотите, е официалната изява на една неуспешна операция за извличане на обогатения уран от района на Исфахан. Любопитният читател може да се запознае със статията и да види доводите на Симплициус, които почиват на странности в географските координати на различните събития, развили се в героичната сага.

Иран се възползва от войната на САЩ и Израел срещу него и овладя контрола на Ормузкия проток, а с това и контрола на 20% от световното производство на петрол, 25% от производството на втечнен газ, 30% от производството на химически торове, а също така и производството на алуминий, хелий и други важни за световната икономика суровини и материали, произвеждани в страните на Персийския залив.

Иранците са установили режим на преминаване през Ормузкия проток, според който страните в света се делят на 3 групи: приятелски, неутрални и неприятелски. Корабите на приятелските страни като Китай, Индия и Пакистан минават през протока безпрепятствено. Корабите на неутралните страни, за да преминат, трябва да платят такса в китайска валута. Корабите на неприятелските страни нямат право да преминават през протока! Това "своеволие" вбесява Тръмп и той ту заплашва с акция за овладяване на протока с оръжие от САЩ, ту обявява, че американците си имат достатъчно петрол, газ и всякакви други суровини, произвеждани от страните на залива, а който има нужда от тези суровини - да си завладее протока!

Все пак последната новина от Вашингтон е, както вече писах, че иранците трябва до 7 април да отворят протока.

Имах намерение да посветя част от материала на заплахите на Тръмп за сухопътна акция срещу Иран, но днес ми попадна една статия по въпроса, която смятам да преведа частично по-долу:

---

There’s Going to be a Ground Invasion of Iran

(Ще има сухопътна инвазия в Иран)

Greg Johnson • Friday, April 3, 2026 • 1,500 Words

https://www.unz.com/article/theres-going-to-be-a-ground-invasion-of-iran/?utm_source=email&utm_campaign=article

"На Първи април Доналд Тръмп се обърна към нацията относно войната в Иран. Щеше да е твърде болезнено да слушам неговия аденоиден дрон и обидни комични шеги с борш-колан, затова просто прочетох стенограмата. Не каза нищо ново. Беше просто жива версия на туитовете му в социалните мрежи: несвързани, лъжливи, противоречиви, заблуждаващи, емоционално нестабилни и изпълнени с обиди и заплахи. Искаше ми се да се шегува, но той вероятно не се шегуваше.

Когато всичко свърши обаче бях сигурен в едно: Тръмп не е научил нищо ново досега. Така че ще изпрати сухопътни войски.

Тръмп смята, че вече е спечелил няколко пъти, защото не разбира асиметричната война и постоянно подценява враговете си. Той е захранван с постоянен поток от видеоклипове на американски и израелски въздушни удари срещу Иран, включително удари по гражданска инфраструктура, които представляват военни престъпления, за които той и неговите главорези никога няма да отговарят.

Той не разбира, че иранските лидери са знаели, че не могат да се борят с Америка, защото не могат да смогнат на нейните военни разходи, оборудване и тактики: огромен брой самолети, танкове, военноморски кораби, ракетни прехващачи и т. н. Саддам Хюсеин опита това и САЩ го победиха два пъти, защото няма начин да се надминат разходите на Съединените щати за военна техника.

Иран не само се е поучил от поражението на Саддам в Ирак. Те са се поучили и от поражението на Америка от нискотехнологичното, асиметрично, отворено бунтовническо движение в Ирак, което е намерило евтини начини за унищожаване на американски персонал и скъпо военно оборудване, докато е живо, за да се бие. Представете си какво щяха да направят те с дронове?

…"

"Древният философ Есхин от Сфет съобщава, че когато Темистокъл от Атина обмислял борбата срещу нахлуващата армия на Дарий от Персия, той знаел, че гърците са значително по-малко от персите. Но той не се отчаял, защото осъзнавал, че независимо колко голяма и добре екипирана е една армия, тя е толкова добра, колкото е мъдростта на нейния командир. По същия начин, по-малка и по-слаба армия все още може да спечели, ако силите ѝ са разположени разумно. Темистокъл се оказал по-мъдър и накрая победил Дарий.

Както Сократ учи, мъдростта е великият уравнител. Глупостта може да срине най-могъщите империи, докато мъдростта може да направи велика държава от малък град. Америка се управлява от глупаци. Иран, очевидно, се управлява от философи.

Глупост е да се атакуват силните страни на врага от позиция на слабост. Мъдро е да се атакуват слабостите на врага от позиция на сила. Това е същността на асиметричната война.

По този начин Иран не инвестира във флот, който да съответства на американския флот. Той не инвестира във военновъздушни сили, които да съответстват на американските военновъздушни сили. Иранците дори приеха факта, че Съединените щати на практика ще контролират небето им, така че не инвестираха в системи за противовъздушна отбрана, за да свалят американски самолети. Вероятно са приели и факта, че не могат да противодействат на електронното и човешко събиране на разузнавателна информация от противника.

Така иранците измислиха начини да се защитят от тези недостатъци. Първо, те създадоха децентрализирана командна структура, за да направят Иран по-малко уязвим за електронно шпиониране и убийства на лидери. Второ, те се фокусираха върху две технологии: дронове и балистични ракети. Те могат да бъдат противодействани от ракетни прехващачи. Но прехващачите са скъпи и следователно са в недостиг. Затова Иран се концентрира върху това да направи своите дронове и ракети евтини и многобройни. Прехващачите също зависят от скъпи радарни системи за насочване. За да защити своите дронове и ракети от американската и израелската въздушна мощ, Иран е построил „ракетни градове“ от закален бетон дълбоко под земята, извън обсега на най-мощните бомби на Америка. Входовете на тези ракетни градове са били атакувани отново и отново. Но всеки град разполага с персонала и оборудването, необходими за бързото им отстраняване.

Иран използва своите ракети и дронове много ефективно, за да унищожи скъпото американско радарно оборудване, да погълне голям брой скъпи прехващачи и да унищожи американски военни бази около Персийския залив. Тяхната стратегия е да използват евтини дронове и ракети, за да изчерпят американските и израелските контрамерки, след което да използват по-скъпите си и смъртоносни оръжия. Контра стратегията на ZOG (Zionist Occupied Government) изглежда е да се опита да унищожи ракетите и дроновете под земята. Досега това не е проработило. Така че ZOG ще трябва да опита нещо друго.

В този момент „нещо друго“ означава основно две неща: да обяви победа и да се прибере у дома – или да изпрати сухопътни войски и да се надява на най-доброто.

Ако Тръмп обяви победа и се прибере у дома, Ормузкият проток ще бъде в ръцете на иранците, които позволяват преминаването на товари, чиято цена не е в долари. Повече от 50 години монархиите от Персийския залив ценообразуват износа си в щатски долари, които след това инвестират в американски активи, включително нискодоходни държавни облигации, които позволяват на САЩ да обслужват огромните си дългове. Без петродолара правителството на САЩ ще бъде неплатежоспособно.

Системата на петродолара се основаваше на принципа „услуга за услуга“: използване на американски долари в замяна на американска защита. Иран демонстрира, че Америка не може и няма да защити държавите от Персийския залив. Ако има избор между защитата на държавите от Персийския залив и Израел, Израел винаги ще бъде на първо място. Иран е напълно способен да унищожи износа на държавите от Персийския залив, да направи района необитаем и да изпрати световната икономика в Четвъртия свят. Това очевидно е техният „Самсонов вариант“, ако например САЩ и Израел действително свалят иранските лидери или използват ядрени оръжия.

…"

"Има една запомняща се сцена в „Дюн“ на Дейвид Линч, където Императорът на познатата вселена, Шадам IV, се гърчи от безсилна ярост, когато Космическата гилдия му нарежда да нахлуе в Аракис и да възстанови потока на подправките – или да прекара остатъка от живота си в „усилвател на болката“.

Тръмп е бомбардиран с призиви да спре войната по икономически, политически и хуманитарни причини. Но американският еквивалент на Космическата гилдия му казва, че ако петродоларът се провали, в бъдещето му няма да има повече росни, слънчеви игрища за голф.

По този начин Тръмп ще избере най-слабата надежда за победа (и лично оцеляване) пред неизбежността на поражението. Така че той ще рискува живота на американските войски при сухопътно нахлуване в Иран.

Няма нито един компетентен човек в Пентагона, който би казал на Тръмп, че може успешно да нахлуе в страна, три пъти по-голяма от Ирак, с малка част от войските, използвани във войната в Ирак през 2003 г.

Но Тръмп е завършен нарцисист, който не обича да му се противопоставят, така че ще уволни хора, които му казват „не“. Той също така ще търси изкупителна жертва от подчинените си, вместо да поеме отговорност за своите провали. Така, само миналия петък, казах, че хората около Тръмп скоро ще се изправят пред избора: „Тръмп или ние“.

Така че не е изненадващо, че вчера научихме, че Пийт Хегсет е уволнил трима генерали: началника на щаба на армията на САЩ генерал Ранди Джордж, генерал Дейвид Ходн и генерал-майор Уилям Грийн. Научихме също, че Тръмп уволни главния прокурор Пам Бонди и има слухове, че директорът на Националното разузнаване Тулси Габард е следващата. Обзалагам се, че Габард и тримата генерали са съветвали срещу сухопътна инвазия.

Ето как свършват империите: глупаци се поставят начело, подлизурките им дават възможност, а тези, които знаят по-добре, са твърде страхливи, за да говорят открито."

---

Критиците на идеята за сухопътна операция в Иран във връзка с Ормузкия проток напомнят съдбата на операцията на Великобритания в Галиполи по време на Първата световна война, където империята загуби 250000 войници, без да може да си пробие път през Дарданелите!

По повод на идеята за операция за изнасяне на обогатения уран от Иран се напомня за трагичната съдба на Диен Биен Фу по време на войната на Франция във Виетнам, като при това се обръща внимание, че не се знае къде точно е скрит уранът, но където и да е скрит, то той сигурно е силно охраняван!

Разбира се тези предупреждения едва ли правят особено впечатление на Тръмп, който е вбесен от очевидната си неспособност да се справи с една държава, която от повече от четвърт век е тероризирана от "цивилизования свят", начело с Израел, да се откаже да прави нещо, което тя е заявила, че няма намерение да прави - разработката на ядрено оръжие!

Всъщност ядреното оръжие е само повод за Израел да постигне истинската си цел - разрушаването на Иранската държава, за да може да осъществи целта си за Велик Израел: "От Ефрат до Нил!"

Дилетант