По пътя нагоре, който води надолу

Тази седмица мислех да се върна в ритъма на двуседмичните публикации в блога си, но ескалацията на събитията във войната на САЩ и Израел срещу Иран отново се намеси безапелационно и ме накара пак да наруша привичките си. Този път реших да преведа на български публикацията на Тервел Атанасов в блога му в Substack: "Somebody Please Throw the Steering Wheel Out the Window". Тя е посветена на неотдавнашния "обмен" на ракети между Израел и Иран по обекти от тяхната ядрена инфраструктура и разглежда този "обмен", както и цялата война срещу Иран в светлината на "Теорията на игрите", отчитайки възможностите за фатален изход от този "обмен" заедно с продължаващата ескалация на конфликта!

---

Somebody Please Throw the Steering Wheel Out the Window

The Game of Chicken, Nuclear Facilities, and the Road to a Spectacular Crash

(Някой, моля, да хвърли волана през прозореца

Играта на пилета, ядрените съоръжения и пътят към грандиозна катастрофа)

Tervel Atanassov, Mar 21, 2026

https://noxidog.substack.com/p/somebody-please-throw-the-steering?utm_source=post-email-title&publication_id=5755860&post_id=191685024&utm_campaign=email-post-title&isFreemail=true&r=1u56vo&triedRedirect=true&utm_medium=email

В теорията на игрите „Играта на пилето“ е измамно проста. Двама шофьори се състезават един към друг с пълна скорост. Всеки има два избора: да се отклони или да задържи курса. Ако и двамата участници се отклонят, те споделят леко неудобство - равенство. Ако единият се отклони, а другият не, този, който не се е отклонил, печели престиж и господство, докато другият е заклеймен като страхливец. Но ако никой от двамата не се отклони, и двамата загиват при челен сблъсък.

Матрицата на изплащането прави дилемата ясна. Най-лошият резултат - взаимно унищожение - е толкова катастрофален, че всеки рационален играч би искал да го избегне. Но отклоняването пръв означава загуба. Така че и двамата играчи имат стимул да изглеждат така, сякаш никога няма да се отклонят, като всеки се надява, другият да се уплаши и да отстъпи. Резултатът е ужасяваща динамика, в която рискът от най-лошия резултат продължава да се покачва, именно защото и двете страни се опитват да изглеждат безстрашни.

Великото прозрение за „Пилето“, формулирано за първи път в популярна форма от философа Бертран Ръсел и по-късно формализирано от теоретици като Томас Шелинг, е, че оптималната стратегия е парадоксална: печелите, като елиминирате собствената си способност за отстъпление. Ако издърпате волана от таблото и го хвърлите през прозореца – видимо, за да може другият шофьор да го забележи – вие сте направили невъзможно завиването. Другият шофьор, вече знаейки, че не можете да завиете, е изправен пред двоичен избор: да завие или да умрете и двамата. Рационален противник ще завие. Вие печелите.

Ключовата дума е видима. Ангажиментът трябва да бъде достоверен и необратим. Блъфът не работи. Трябва другият шофьор да разбере, без никакво съмнение, че сте премахнали собствената си възможност да отстъпите.

Днес Иран и Израел се носят един към друг и никой от тях не е хвърлил волана през прозореца. Още по-лошо – и двамата сякаш го стискат все по-здраво с всеки изминат ден.

Помислете за събитията от събота, 21 март 2026 г. – днес. Съоръженията за обогатяване на уран в Натанз, централен Иран, на около 220 километра югоизточно от Техеран, бяха ударени за пореден път. Натанз е основният обогатителен комплекс на Иран, дом на подземни центрофуги, преработващи уран до нива, за които Западът се опасява, че биха могли да бъдат използвани за оръжие. Комплексът е бил ударен многократно - по време на дванадесетдневната война миналия юни, при началните залпове на настоящия конфликт от 28 февруари и отново днес. Иранската организация за атомна енергия не съобщи за изтичане на радиоактивни вещества, а МААЕ потвърди, че няма щети по съоръжения, съдържащи ядрен материал. Израелските военни заявиха, че „не са наясно“ кой е извършителят на атаката. Пентагонът отказа коментар. Самата неяснота е форма на ескалация: отричане, наслоено върху опустошението.

Часове по-късно Иран отвърна на удара. Балистична ракета удари южния израелски град Димона - население около 34 000 души, малък пустинен град в Негев. Но значението на Димона не е в размерите му. Само на тринадесет километра на югоизток се намира Ядреният изследователски център „Шимон Перес Негев“, най-строго пазената тайна на Израел и крайъгълният камък на неговия недеклариран ядрен арсенал. Построен с френска помощ, започвайки през 1958 г., тежководният реактор на съоръжението е достигнал критична точка някъде между 1962 и 1964 г. Израел никога не е потвърждавал или отричал притежаването на ядрени оръжия, поддържайки десетилетна политика на стратегическа неяснота. Но Стокхолмският международен институт за изследване на мира оцени миналата година, че Израел притежава повече от 80 ядрени бойни глави, а съоръжението в Димона е мястото, където е произведен "разпадащият се" материал. Въздушното му пространство е затворено за всички самолети. По време на Шестдневната война Израел свали един от собствените си изтребители за неволно прелитане над обекта.

Иранската ракета удари жилищна сграда в Димона. Най-малко 40 души са ранени, включително малко момче, останало в тежко състояние с рани от шрапнели. Израелската противовъздушна отбрана не е успяла да я прихване. МААЕ съобщи, че няма щети по самия център за ядрени изследвания и няма анормални нива на радиация. Малко след това друга ракета удари близкия град Арад, ранявайки повече от 60 души, седем от които сериозно.

Иранските държавни медии нарекоха това „незабравим урок“. Нетаняху го нарече „много трудна вечер“ и обеща да „продължи да нанася удари по враговете ни на всички фронтове“.

Вижте модела. Вие удряте моето ядрено съоръжение, аз удрям близо до вашето. Вие ескалирате, аз ви изравнявам. Стратегията на Иран през целия този конфликт е това, което може да се нарече пропорционално надмощие - посрещане на всеки израелски или американски удар с отговор, който е приблизително еквивалентен по вид, но леко засилен по символична интензивност. Натанз за Димона. Обогатяващ обект за ядрен град. Посланието е: можем да достигнем и до най-чувствителните ви цели.

С други думи, Иран играе игра на дефанзивно възпиране. То не инициира цикъла на ескалация; то реагира на него, калибрирайки всеки отговор, за да демонстрира способност и решителност, без да преминава прага на пълномащабна война. Целта не е да се спечели решителен военен обмен, а да се наложат разходи, които правят следващия израелски удар да изглежда по-малко привлекателен от предишния.

Нетаняху, за разлика от тази стратегия, следва стратегия на активен инкрементализъм. Ако последният набор от цели не доведе до капитулация, ескалирайте до следващото стъпало. Списъкът с цели се разширява. Реториката се втвърдява. Министърът на отбраната на Израел обеща, че интензивността на ударите ще се увеличи значително през следващата седмица. Шефът на израелските отбранителни сили казва, че кампанията е на „половината си”, че иранският режим е „очукан и объркан“. Логиката е, че постоянният, ескалиращ натиск в крайна сметка ще пречупи волята на противника.

Но тази логика разкрива отчаянието от израелска страна повече от всичко друго. Израел не може да издържи продължителна война на изтощение със страна, която е повече от седемдесет и пет пъти по-голяма от географския ѝ размер и с почти десет пъти по-голямо население. Икономиката ѝ е силно мобилизирана, резервите ѝ са изчерпани, а цивилното население е под постоянна ракетна заплаха. И така, единствената възможност е да се ескалира - да се продължи изкачването по стълбата, надявайки се, че врагът ще се срине, преди да бъде достигнато най-горното стъпало и ядрената опция да стане единствената останала. Проблемът е, че тази стратегия има вграден срок на годност: всяко стъпало ви приближава до праг, който не можете да преминете, и противникът го знае.

Точно това е динамиката, която прави Играта на пилето толкова опасна. И двамата играчи се движат право напред. Израел засилва натиска и инициира постепенно по-силен удар. Иран отговаря пропорционално с демонстративни обертонове. Всяка страна вярва, че другата в крайна сметка ще се отклони.

В класическата игра играчът, който хвърля волана през прозореца, печели, защото ангажиментът е пълен и видим. Как би изглеждало това в този конфликт?

За Израел крайният ескалаторен ход - еквивалентът на хвърляне на волана - би бил ядрен удар срещу Иран. Но това е редкият случай в „Играта на пилето“, където изтръгването на колелото води до автоматична загуба, дори преди сблъсъка.

Ядрен удар срещу Иран би разбил мигновено всеки съюз, от който Израел зависи за оцеляване. Съединените щати, обвързани с Израел от десетилетия стратегическо партньорство, не биха могли политически да поддържат подкрепа за нация, която е извършила първи ядрен удар – първия след Нагасаки през 1945 г. Само вътрешнополитическите последици биха били непреодолими: никой американски президент, независимо от партията му, не би могъл да стои до ядрен агресор и да запази легитимност у дома или в чужбина. Европейските правителства биха имали тежки връзки. Споразуменията „Абрахам“, вече обтегнати от войната, биха се разпаднали за една нощ, тъй като държавите от Персийския залив ще се опитат да се дистанцират от ядрения агресор. Цялата стратегическа позиция на Израел се основава на предпоставката, че той е отговорна, съюзена със Запада демокрация, защитаваща се от екзистенциални заплахи. Първи ядрен удар би обърнал този наратив завинаги. Израел, а не Иран, би се превърнал в пария.

Съществува и практическото изчисление. Ядрената и военна инфраструктура на Иран е разпръсната, закалена и заровена дълбоко под земята. Един единствен удар – или дори няколко – не биха елиминирали способността на Иран да отвърне на удара с обширния си арсенал от конвенционални ракети, с мрежите си от проксита в региона, нито с възможността му да затвори Ормузкия проток и да опустоши световната икономика. Унищожението би било непълно, а отмъщението – катастрофално – и Израел би се изправил сам, след като е отчуждил всички свои партньори. Освен това, радиологичните и хуманитарните последици от ядрен удар върху населен регион биха генерирали глобално отвращение в мащаб, който никакво стратегическо оправдание не би могло да преодолее.

Но тази логика разкрива отчаянието от израелска страна повече от всичко друго. Израел не може да издържи продължителна война на изтощение със страна, която е повече от седемдесет и пет пъти по-голяма от него.

В терминологията на теорията на игрите, ядрената опция на Израел не е надежден инструмент за ангажиране. Това е ход, който гарантира най-лошия резултат за играча, който го направи. Той не принуждава противника да се отклони; той принуждава цялата международна общност да се обърне срещу Израел. Воланът, в този случай, е закрепен за таблото. Израел не може да го изхвърли, без да се самоунищожи в процеса.

Иран, за разлика от него, все още има останали стъпала на стълбата на ескалацията - и тази асиметрия е в основата на настоящия стратегически дисбаланс.

Първата опция е обезсоляващата инфраструктура на Израел. Израел е една от страните с най-голям недостиг на вода на Земята и е решил тази екзистенциална уязвимост чрез изключително инженерно постижение: мрежа от мащабни обезсоляващи инсталации по крайбрежието на Средиземно море, която сега снабдява приблизително 80 процента от битовата вода на страната. Най-големите от тях – Сорек и Ашкелон – са критична национална инфраструктура. Те също така, по своята същност, са крайбрежни, открити и трудни за защита срещу ракетни удари.

Продължителна иранска ударна кампания срещу израелските инсталации за обезсоляване не само би повредила сгради. Тя би застрашила способността на страната да осигурява прясна вода на населението си. За разлика от военна база, която може да бъде възстановена или заобиколена, загубата на капацитет за обезсоляване би създала гражданска криза, която се влошава ежедневно. Водните резерви са ограничени. Нормирането ще започне в рамките на няколко дни. Земеделието – вече под напрежение – ще се срине. Политическият натиск върху израелското правителство ще бъде огромен, не от врага, а от собствените му граждани, изискващи край на конфликта на всяка цена. Това е форма на ескалация, която е опустошителна, без да е ядрена, която удря основите на ежедневието, а не военни цели, и която би било изключително трудно да се обърне бързо, дори ако се постигне прекратяване на огъня. Това е видът удар, който променя вътрешнополитическото смятане на една демокрация – не като побеждава армията ѝ, а като прави войната непоносима за народа ѝ.

Вторият вариант е решителен удар срещу Хайфа, оперативната база на израелския флот и дом на критична пристанищна инфраструктура. Иран удари Хайфа с ракети преди дни, но тези удари бяха калибрирани - достатъчни, за да демонстрират обхват, но не достатъчни, за да осакатят. Пълномащабен ракетен обстрел, насочен към военноморските съоръжения, пристанището и нефтохимическия комплекс на Хайфа, би представлявал качествен скок. Той би застрашил способността на Израел да проектира военноморска мощ в Средиземно море, би нарушил основен икономически център и би нанесъл ниво на щети на вътрешния фронт на Израел, каквото страната не е изпитвала от 1948 г. По-ранните удари срещу Хайфа не възпряха Израел; изчислението на Иран би било, че една много по-голяма и по-концентрирана атака може да промени това уравнение.

И двата варианта представляват ходове, които Иран може да предприеме, без да прекрачи прага на ядреното оръжие, без да предизвика всеобщо осъждане, което би предизвикало ядрен удар, и без да изчерпи собствения си капацитет за по-нататъшна ескалация. Те са конвенционални, но стратегически – насочени към инфраструктура, без която Израел не може лесно да се справи. Макар че не биха провокирали всеобщата морална революция, каквато би предизвикало ядрено оръжие, те са критични и екзистенциални за Израел по начин, по който щетите по военните бази не са. Те биха показали, че Иран е приключил с действието срещу Израел – че е готов да поеме инициативата и да диктува условията на следващия ескалационен обмен, вместо просто да отговори на израелския.

Единствената страна в този конфликт, която има свободата – макар и теоретично – да промени динамиката, са Съединените щати. Вашингтон би могъл да наложи рамка за прекратяване на огъня, заплашвайки например да оттегли военната и дипломатическата подкрепа от Израел, ако той продължи да ескалира. Съединените щати са единственият участник с достатъчно влияние върху Израел, за да го принудят към корекция на курса.

За съжаление, този лост няма да бъде натиснат. Администрацията на Тръмп е инвестирала толкова дълбоко в наратива за победен Иран, че обръщането на курса би изисквало акт на политическо самоотричане, просто несъвместим с темперамента и стила на управление на президента. Тръмп представи конфликта като изпитание за американската сила, публично подкрепи ескалационната кампания на Израел и заложи доверието си на предпоставката, че максималният натиск ще доведе до капитулация на Иран. За да се обърнем сега и да ограничим Израел – да признаем имплицитно, че стратегията се е провалила и че дипломацията е единственият изход – би изисквало онзи вид смирение и стратегическа гъвкавост, за които тази администрация не е показала способност.

Тази парализа се утежнява от втора, по-коварна динамика: собствената кампания на Израел унищожи самите събеседници, които биха могли да приемат договорено отклонение. Продължителната кампания на Израел от целенасочени убийства и ескалиращи удари систематично елиминира гласовете на сдържаност в апарата за вземане на решения на Иран и овласти хардлайнерите. Старата гвардия – прагматиците и предпазливите стратези, които може би са търсили дипломатически изход, но са разбирали стойността на деескалацията и са имали институционалния авторитет да я преследват, бяха отстранени от играта, някои чрез убийство, други чрез политическа маргинализация, тъй като войната радикализира вътрешната политика на Иран. Новата гвардия е по-малко склонна към компромиси, по-склонна е да поеме наказание и по-възприемчива към агресивни съвети от външни съюзници. Кампанията на Израел за обезглавяване, целяща да отслаби противника, вместо това е пренаредила картите по начин, който прави ескалацията по-вероятна, а не по-малка.

Всъщност тези две динамики – неспособността на Тръмп да промени курса и елиминирането на иранските прагматици – превърнаха Съединените щати в пътник в колата на Израел, прикован на седалката до шофьора, който не може надеждно да бъде контролиран.

И тогава е Русия.

Русия задълбочи стратегическото си партньорство с Иран по време на този конфликт и има всички стимули да види Съединените щати унизени в Близкия изток. Продължителна, изтощителна война, която изтощава американското внимание, ресурси и доверие, обслужва интересите на Москва във всеки театър на военните действия - в Украйна, в Арктика, в по-широката ѝ кампания за демонтиране на водения от Запада ред за сигурност. Русия не се нуждае от експлозия в Близкия изток; тя просто се нуждае от поглъщане на Съединените щати в него.

Руските съветници биха били в добра позиция да формулират точно теоретичния аргумент на игрите, изложен тук. Логиката е ясна и, от гледна точка на Техеран, убедителна: Иран сега има предимството на ескалацията. Възможностите на Израел над конвенционалния праг са ограничени от саморазрушителния характер на ядрения му капацитет. Съединените щати, другият основен противник на Иран в този конфликт, се ръководят от администрация без доверие като медиатор и без политически капацитет да сдържа своя съюзник. Международната общност, макар и разтревожена, не е показала готовност за решителна намеса. При тези условия, рационалният ход за Иран не е да търси отстъпка, а да използва предимството си – да поеме контрола над стълбата на ескалация, вместо да се откаже от този контрол в полза на Израел, който диктува темпото на този конфликт от самото начало.

Това не е спекулация за това какво Москва може да прошепне в ухото на Техеран. Това е описание на това, което всеки компетентен стратегически съветник, гледайки таблото в днешното му състояние, би препоръчал. Фактът, че Русия има както достъпа, така и мотива да предаде това послание, само прави по-вероятно то вече да бъде чуто.

Трябва обаче да помислим и какво ще се случи, ако нито един от играчите не се отклони.

Триседмичната война вече е убила над 1500 души в Иран, според здравното министерство. Близо 100 бяха ранени в Южен Израел само в една съботна вечер. Иран изстрелва ракети по американски и британски бази чак до Диего Гарсия в Индийския океан. Държавите от Персийския залив – Кувейт, ОАЕ, Бахрейн, Саудитска Арабия – поемат ирански удари с дронове и ракети по петролната си инфраструктура. Ормузкият проток е под блокада. Иранските военни твърдят, че все още произвеждат ракети, въпреки че Израел бомбардира производствените им съоръжения. Говорителят на Корпуса на гвардейците на Ислямската революция (IRGC) направи това твърдение и беше убит при въздушен удар малко след това.

Постепенната логика на конфликта означава, че „пропорционалният“ отговор всеки ден се превръща в утрешна линия. Когато ударът по съоръжение за обогатяване на уран и отмъщението срещу град с ядрени оръжия се превърнат в рутина – размяна на реплики „око за око“ в събота следобед – определението за „пропорционален“ вече се е изместило в територия, която дори преди няколко месеца би се смятала за немислима. Страните не просто се движат; те се ускоряват. Това, което беше скандална провокация миналата седмица, е началният опит тази седмица. Това, което би предизвикало международна криза през февруари, сега е тема в брифинга в събота. Формално погледнато, колите се носят една към друга: едната не може реално да изхвърли волана, докато другата – досега – не е била склонна да го направи.

Ето как се случва зрелищната катастрофа. Не като единично драматично решение за пресичане на яркочервена линия, а като кумулативен резултат от двама играчи, всеки действащ в собствената си рамка, всеки отговарящ на ескалацията на другия, всеки убеден, че другият ще мигне - докато разстоянието между двете коли се сведе до нула и вече няма време за отклонение, дори и някой да иска.

---

Забележка. Тервел Атанасов е много активен с публикации в блога си по най-различни въпроси на съвременността. Препоръчвам на читателите желаещи да се запознаят с интересни подходи и трактовки на събития и идеи, да се абонират за блога, което е безплатно, но което ще им позволи да получават публикациите на автора.

Искам да направя две забележки, които възникнаха у мен, слушайки коментарите на някои български анализатори за войната:

1. На 15 март, във видео, предавано по канала в "YouTube" на професор Александър Сивилов, професор Иво Христов анализира геополитическите измерения на войната на САЩ и Израел срещу Иран. Иво Христов разглежда войната като опит на САЩ да попречи на опита на Русия да прокара южния си коридор към Индийския океан и на Китай да провали дейността му по инициативата "One belt one road". По същество анализът на професор Христов изглежда правилен и много логичен от геополитическа гледна точка, но той приема, че инициативата за агресивната война срещу Иран е на САЩ и е движена от логични геополитически интереси. Бедата обаче е, че войната е продукт от натиска на Израел в лицето на Нетаняху и на Израелското лоби в САЩ върху Тръмп! Крайно време е българските анализатори, дори и такива уважавани специалисти като професор Христов да престанат да приписват на Доналд Тръмп някаква геополитическа логика в поведението му! Той просто се е превърнал в маша на израелските интереси и авантюрата на САЩ и Израел не е нищо повече от една жестока авантюра, целяща да изпълни последните изисквания на израелската доктрина "Clean break", а именно разгрома на държавата Иран и превръщането ѝ в безпомощно множество от слаби държави, за да се осигури господството на Велик Израел в Близкия изток! Нещо повече, в стремежа си да постигнат егоистичните си амбиции в Близкия изток, израелските ръководители и Израелското лоби в САЩ не позволяват на страната да се концентрира върху района на Източна Азия, а спомагат да се прахосат военните ресурси на САЩ в един район, в който те не притежават жизнени интереси, поне по оценките на различни мозъчни тръстове в САЩ!

2. Във връзка със смъртта на Али Лариджани, който беше убит от Израел по типичния начин, някои коментатори се тюхкат, че Лариджани е бил един от умерените ирански управляващи, който активно участваше в преговорите със САЩ и с когото по принцип можеше да се преговаря!? Истината е, че точно такива хора са нежелани за Израел, защото те не искат успешни преговори с Иран, а искат неуспешни преговори и война, която да доведе до унищожаването на Иран като държава!

В отговор на събитията около атаките на ядрените инфраструктури на Иран и Израел, президентът Тръмп даде поредния си "ултиматум" на Иран за следващите 48 часа!? Предполагам, че, както често се случва, Тръмп ще "забрави" за ултиматума си или ще го удължи за неопределено време.

През следващата седмица (последната за месец март) в района на Иран ще се появят и частите на морската пехота и въздушно-десантните части, за които се твърди, че ще реализират сухопътна операция в Иран!?

Очевидно ни очакват "интересни" събития!

Дилетант

Какво стана с кратката война?

Вече две седмици продължава войната на САЩ и Израел срещу Иран и не се забелязва тенденция за скорошното ѝ завършване!

В Израел са наложили пълно информационно затъмнение за състоянието и последствията от войната вътре в държавата, но информация така или иначе се просмуква навън. Известно е, че ирански дронове и ракети все по-често и по-често пробиват през прословутия "Железен купол". Пристанището на Хайфа и рафинерията в града са разрушени. Самият Тел Авив и Ерусалим бяха поразени многократно, като се носят слухове за убити и ранени висши членове на израелската администрация. Гражданите на Израел непрекъснато тичат до скривалищата, защото сигналите за тревога следват един след друг. Естествено Израел непрекъснато тръби за разрушенията, които авиацията му е причинила в Техеран, но срамежливо премълчава за разрушенията, които Иранските ракети и дронове причиняват на собствената му територия!

Хизбула, която както знаем, неотдавна бе "разбита и унищожена", отново оживя и започна да обстрелва северните части на Израел, все по-често и по-често пробивайки "купола", а израелската армия започна да бомбардира безмилостно жилищните квартали в Бейрут заедно с предполагаемите бази на Хизбула.

САЩ също упорито и методично бомбардират с ракети различни обекти в Иран. За съжаление дезинформацията за резултата от тези бомбардировки е толкова интензивна, че изобщо не е лесно да се разбере кой какво е унищожил както в Иран, така и в останалите страни на района. Например Тръмп непрекъснато говори за хиляди унищожени военни и граждански обекти в Иран, че човек се чуди откъде се взеха толкова неща за унищожение и дали американците и евреите не разрушават често макети на военна техника!? Тръмп непрекъснато обявява, че ирански ръководители търсят контакти с него, за да молят за мир, но Али Лариджани, ръководител на Висшия съвет за национална сигурност на Иран, заяви:

„Тази вечер получихме съобщения от президента на САЩ Доналд Тръмп чрез оманския посредник, с молба да преговаряме за прекратяване на огъня.

Нашият отговор е, че няма да приемем никакви преговори, докато съществува образувание, наречено Израел.“

Целият регион сега е в пламъци. Иранците атакуват с ракети и дронове всички американски бази в района. Те са заявили, че целта им е да "деколонизират района", т. е. да премахнат всички американски военни бази в района на Персийския залив. Иранците унищожиха поне 5 радиолокационни станции в различни американски бази, с което унищожиха американска материална база за милиарди и "ослепиха" противовъздушните системи в района. Американците изтеглиха военнослужещите от базите, за да запазят живота им при разрушаването на сградите и съоръженията и ги настаниха в хотели в арабските курорти в района, но иранците разбират къде са настанени американските военнослужещи и ги атакуват с дронове в хотелите!

Арабските петролни икономики са затворени поради обстрела с ирански ракети и дронове и никой не е наясно как може да спре иранците. Всички вътрешни слухове сочат, че нито израелската, нито американската страна са очаквали иранският „режим“ да оцелее толкова добре.

Арабските страни от района изглежда ще трябва да преоценят "ползата" от американските бази на територията им! Идеята за тяхното наличие беше, че арабските страни от залива си осигуряват чрез американските бази военната защита на хегемона САЩ от всякакво посегателство върху ценното им богатство - петрола! Оказа се обаче, че САЩ изобщо не са в състояние да защитят дори собствените си бази да не говорим за арабските монархии от района!

https://www.reuters.com/business/media-telecom/us-intelligence-says-iran-government-is-not-risk-collapse-say-sources-2026-03-11/

Една от причините за устойчивостта на режима в Иран е, че след последната 12-дневна война, Иран извърши мащабно прочистване на активи на Мосад в цялата страна, като стотици агенти бяха задържани, хиляди бройки саботажна техника – конфискувани и т. н.

Днес (неделя, 15 март) Александър Меркурис разказа за клип, който е гледал. В него се говори за ареста на генерал Кани, шефът на организацията Кутс - елитните части на IRGC (Иранския гвардейски корпус за защита на революцията), който се оказва, че е бил високопоставеният израелски и американски шпионин, от когото САЩ и Израел получаваха жизнено важна информация, която им позволи: да разгромят Хизбула с акцията с "взривяващите се пейджъри"; да убият Насрала и цялото ръководство на организацията; да убият Хания в Техеран по време на иногурацията на Пезешкян; да започнат 12-дневната война с ликвидирането на множество ръководни военни и научни кадри на Иран; да убият Хаменей и част от ръководството на страната при началото на сегашната операция и т. н.! Генерал Кани е бил по-рано заместник на генерал Сюлеймани и го е заместил на поста му след ликвидирането му от американците. Той е имал пряк достъп до Хаменей и това очевидно го е предпазило от разкритие, но след убийството на Хаменей, тайните служби на IRGC веднага са го арестували, с което са прекъснали достъпа на Израел и САЩ до най-тайните тайни на иранската държава, и това започва да се забелязва и от хода на войната, която не доведе до "смяна на режима", а все повече и повече се затяга с нарастващи загуби както за САЩ, така и за Израел.

Сега, след като мрежата на Мосад беше неутрализирана в Иран, изглежда, че заплахата от цветни революции и дестабилизация на ръководството е напълно елиминирана.

Световната икономика започва да се задъхва от липса на петрол, газ и карбамид (азотен тор). Причината е блокирането от Иран на Ормузкия проток, което не бива да бъде изненада за никого, защото когато се заговореше за атака срещу Иран, винаги се поставяше въпроса за протока!? Целият фокус сега е насочен именно към Ормузкия проток. Ясно е, че има един вид де факто блокада, при която Иран позволява на някои приятелски кораби да преминат, докато взривява други. В информационното пространство непрекъснато се появяват съобщения за множество удари по кораби на различни страни.

Сателитните снимки изглежда показват пролива празен от трафик, с подредени кораби, разположени от двете му страни, в очакване на решение или събиращи смелост да се опитат да преминат.

Тръмп твърди, че протокът е „напълно свободен“, а други повтарят твърдението му, като посочват навигационни данни, които изглежда показват преминаване на кораби през проливите. Нов анализ на данните обаче показа, че масивното заглушаване на GPS сигнала изглежда създава илюзията за куп „кораби-призраци“, които сякаш преминават, когато това всъщност не е така.

WSJ съобщава, че самият Иран изнася „повече петрол от всякога“ през собствените си проливи. Това очевидно е озадачаващо: как САЩ позволяват на Иран да прави това? Спомнете си само как американската флота преследваше танкери от "сенчестия флот", които се опитваха да изнесат петрол от Венецуела преди, а и скоро след отвличането на Мадуро и жена му!?

https://archive.ph/bAuks

Ройтерс съобщава, че Американският военноморски флот отказва почти ежедневни заявки от корабоплавателната индустрия за военен ескорт през Ормузкия проток от началото на войната срещу Иран, заявявайки, че рискът от атаки е твърде висок засега, според източници, запознати с въпроса.

Оценките на военноморските сили предвещават продължаващо прекъсване на износа на петрол, втечнен газ и карбамид от Близкия изток и отразяват разминаване с изявленията на президента Доналд Тръмп, че САЩ са готови да предоставят военноморски ескорт, когато е необходимо, за да се възобновят редовните доставки по ключовия воден път.

Излиза, че уж най-мощният военноморски флот в историята на човечеството признава, че не може да запази свободата на корабоплаване през една от най-важните морски точки в света.

Причината е проста и беше посочена в скорошна платена статия на Симплициус за способността на Иран да унищожава американски самолетоносачи и всякакви други военни кораби.

Повечето ирански противокорабни средства имат максимален обхват от 300 км. Докато американските кораби стоят извън този обхват (в момента те са на разстояние не по-малко от 1000 км от брега на Иран), те са в относителна безопасност. Но колкото повече се приближават до зоната на поражение, толкова по-голям става рискът. На разстояние от 200-300 км те рискуват да бъдат поразени от противокорабни балистични ракети и крилати ракети с по-голям обсег. На разстояние от 25-50 км те рискуват да бъдат поразени от много по-голямо разнообразие от по-малки, по-евтини противокорабни крилати ракети и дронове. На около 30 км те рискуват да бъдат поразени от ирански военноморски дронове.

Доклад за тези последни оръжия току-що беше публикуван от най-известния военноморски експерт в социалните медии.

Докладът последва новоиздадено видео от IRGC (Islamic Revolutionary Guard Corps) на техните подземни складови съоръжения за „комарници“, което дойде като упрек към хвалбите на Тръмп, че е унищожил военноморските сили на Иран.

Бригадният генерал Фадави от IRGC твърди, че нито един американски кораб не е на по-малко от 700 км от бреговете на Иран. Военноморските сили на САЩ избягаха, защото знаят, че имаме специален план за потапяне на техния самолетоносач.

Тези дни той също се похвали, че Иран е втората страна на земята след Русия, която притежава „подводни ракети“ или високоскоростни торпеда, които според него „достигат скорост над 100 м/с“. Описанието му съвпада с параметрите и възможностите на съветското торпедо Шквал, което достига близо 250 мили в час, използвайки високо усъвършенствана форма на „суперкавитация“.

Най-малко 17 американски съоръжения в Близкия изток са били повредени поради ударите на Иран, съобщава "Ню Йорк Таймс":

• Според оценка на Пентагона, представена на Конгреса, един от най-скъпоструващите удари е бил извършен на 28 февруари срещу щаба на Пети флот на ВМС на САЩ в Бахрейн, когато бе унищожена мощна модерна радарна система — щетите се оценяват на приблизително 200 милиона долара;
• Американските военни отбелязват, че мащабът на ответните атаки показва, че Иран е бил по-добре подготвен за конфликта, отколкото е очаквала администрацията на Доналд Тръмп;
• Според американски официални лица Иран вече е изстрелял хиляди ракети и дронове по американски военни съоръжения и техните съюзници в региона;
• Твърди се, че повечето от целите са били прихванати, но поне 11 американски бази и съоръжения са били повредени — почти половината от цялата американска инфраструктура в региона;
• Една от най-скъпоструващите загуби са елементите на системите за противовъздушна отбрана: Иран нанася удари по радари и комуникационни възли, включително компоненти на системата за противоракетна отбрана THAAD (The High Altitude Air Defense).

Меркурис съобщава за разговори на Пентагона с румънското правителство за получаване на разрешение за ползване на военновъздушните бази на САЩ в Румъния при военните операции срещу Иран! Аз не бих се удивил, ако подобни разговори не се водят и с българското правителство, тъй като американските бази в района на Персийския залив стават все по непригодни за използване от авиацията на САЩ, поради разрушенията, които им нанасят иранските ракети и дронове! Тогава, разбира се, военните обекти в Румъния и България ще станат напълно законни цели за атака от Иран.

Обстоятелствата, при които започна конфликтът и неговото развитие, досега създават сериозни проблеми за неговото приключване. Както тази война, така и 12-дневната война през 2025 година, започнаха след вероломно нападение на САЩ и Израел срещу Иран, извършено в процеса на преговори, в които се твърдеше от САЩ, че почти е постигнато споразумение за решаването на спорните въпроси! В края на конфликта през 2025 г. се считаше, че САЩ са постигнали целите си за унищожаване на лабораториите за ядрени изследвания и добитите количества уран от Иран, което трябваше да осигури мирно съсъществуване в района!? Въпреки това САЩ и Израел отново нападнаха Иран, практически при подобни обстоятелства на "успешни преговори", и този път дори убиха духовния държавен глава на Иран! Сега ръководството на Иран категорично отказва да води преговори със САЩ, съвършено естествено отбелязвайки ненадеждността на САЩ, които по принцип не спазват никакви обещания и споразумения! Тръмп се дуе, че той все още не желае да преговаря с Иран, но аз си мисля, че Иран не желае да преговаря с агресорите. Положението е критично, тъй като Тръмп дори не може да обяви победа и да прекрати войната, защото Иран могат да не прекратят бомбардировките на Израел и на базите на САЩ в района!? Как ли ще се измъкне от подобна ситуация палячото Тръмп?

Основният проблем за Израел и САЩ, ако изобщо може да се вярва на заявленията им, е, че Иран се стреми да придобие собствено ядрено оръжие. Вече от 20 години Израел и САЩ твърдят, че Иран са на месеци от придобиването на ядрено оръжие, което разбира се не се сбъдва, но това изобщо не смущава ръководителите на тези държави. Естествено възниква въпросът, дали ако Иран имаше ядрено оръжие, САЩ и особено Израел биха посмели да го закачат? Известно е, че страните, които се отказаха от разработката на ядрено оръжие: Либия, Ирак, Сирия, станаха жертва на агресията на САЩ или Израел, а страна като Северна Корея, която въпреки всички обещания на САЩ си разработи ядрено оръжие и ракети за пренасянето му до територията на САЩ, си съществува спокойно без да бъде обезпокоявана от пазителите на "световния ред"!

В следната статия Лари Джонсън отговаря на един много важен въпрос за района на Персийския залив:

Should Iran Build a Nuke… Game Theory Says Yes

(Трябва ли Иран да изгради ядрено оръжие... Теорията на игрите казва „да“)

Larry C. Johnson • Thursday, March 12, 2026 • 3,100 Words

https://www.unz.com/article/should-iran-build-a-nuke-game-theory-says-yes/?utm_source=email&utm_campaign=article

"Един от най-често задаваните въпроси относно това какво ще се случи с Иран, ако продължи да блокира Ормузкия проток и да унищожава Израел до степен на изтощение, е дали Иран ще придобие ядрено оръжие. За да отговоря на този въпрос, реших да попитам няколко популярни с изкуствен интелект системи за този гротесков сценарий, използвайки теорията на игрите. Какво е теория на игрите? Теорията на игрите е изучаването на стратегическото вземане на решения в ситуации, в които резултатът за всеки участник зависи не само от неговия собствен избор, но и от избора на другите. Тя използва математически модели, за да анализира как рационалните „играчи“ избират стратегии и какви резултати (или ползи) произтичат от взаимодействието на тези стратегии.

Преди да приложа анализа на теорията на игрите към настоящата ситуация в Иран, бях заключил, че най-добрият начин да се предотврати използването на ядрено оръжие срещу Иран от Израел е Иран да произведе и да демонстрира, че е създал ядрено оръжие. Това би означавало, че новият аятолах Моджтаба Хаменей, ще отмени фетвата на баща си и тайно ще разреши производството на поне две ядрени устройства. Стигнах до заключението, че това ще принуди Израел да преосмисли използването на ядрено оръжие, след като осъзнае, че Иран може да отвърне със същия отговор.

..."

Ако Иран си направи ядрени бомби, то използването на ядрено оръжие и въобще – въоръжен конфликт между Израел и Иран, иницииран от Израел, става безсмислен за Израел поради огромната разлика в териториите на двете държави. Иран може да абсорбира няколко ядрени бомби и да оцелее, докато за Израел две бомби са напълно достатъчни, за да престане да съществува! Проблемът е обаче, че ако Иран се снабди с ядрено оръжие, то тогава като минимум Саудитска Арабия и Турция също ще се опитат да се снабдят с такова оръжие!

Напоследък започна да се говори за сухопътна операция на САЩ. Подобна идея е налудничава и може да се зароди само в главата на Тръмп и подмазвачите около него. Причините за абсурдността на подобна атака са много и сега нямам намерение да ги обсъждам, но е очевидно, че САЩ и Израел постепенно изчерпват запасите си от различни високоточни оръжия и средства за противоракетна защита и в скоро време трябва да търсят начин да обявят победа, но за Израел това може да се окаже направо невъзможно! САЩ могат да си съберат багажа и да се изнесат в Америка, но Израел няма къде да отиде и трябва да търси компромис, което не е възможно при сегашното отношение към Иран както на правителството, така и на населението като цяло!

Дилетант

"Миротворецът" Тръмп започна поредната си война

От детството си спомням една приказка, в която Ежко Бежко ходеше по някаква причина с една стомна за вода. Не помня защо и как, но на третото ходене за вода той счупил стомната!?

Това ми се е запечатало в паметта като заклинание: "Веднъж стомна за вода, втори път стомна за вода, а на третия път стомната се счупва!".

Може би ще се учудите защо споменавам за тази приказка? Ами Тръмп си опита на два пъти късмета: единия път с похищението на Мадуро и жена му, а другия път с 12 дневната война срещу Иран миналата година през юни. И двата пъти операциите му бяха успешни, а сега е третият път и стомната на късмета на Тръмп току-виж се счупила!

И този път Тръмп остана верен на морала си. Както и при войната през юни 2024 г., хората му (Уиткоф и Зятьков) водеха преговори с Иран (сега пък в Женева) по вечния проблем, който тормозеше Израел: обогатяването на уран, ракетите и поддръжката за Хизбула и Хамаз. Отново, по думите на представителите на Тръмп и Марко Рубио, "преговорите се развиваха успешно" и дори Марко Рубио в понеделник щеше да заминава за Израел, за да осведоми началника си Нетаняху за постигнатите договорки и да поиска одобрението му, но точно по същия начин, както миналия път, и този път американците вероломно нападнаха Иран в събота сутринта в пореден опит да "обезглавят" иранското ръководство, т. е. да убият Хаменей и президента Пезешкян заедно с останалите военни и политически ръководители на страната!

Според Ню Йорк Таймс операцията се е развила горе-долу така:

"Лидерите на Иран трябваше да се срещнат там, където се намират офисите на иранското президентство, върховния лидер и Съвета за национална сигурност на Иран.

Израел предполагаше, че срещата ще включва висши ирански служители по отбраната, включително Мохамед Пакпур, главнокомандващ на Корпуса на гвардейците на ислямската революция; Азиз Насирзаде, министър на отбраната; адмирал Али Шамхани, ръководител на Военния съвет; Сейед Маджид Мусави, командир на Аерокосмическите сили на Корпуса на гвардейците на ислямската революция; Мохамед Ширази, заместник-министър на разузнаването; и други.

Операцията започна около 6:00 ч. сутринта в Израел, когато изтребители излетяха от базите си. Ударът изискваше сравнително малко самолети, но те бяха въоръжени с далекобойни и високоточни боеприпаси.

Два часа и пет минути след излитането на самолетите, около 9:40 ч. сутринта в Техеран, далекобойните ракети удариха правителствения комплекс. По време на удара висши ирански служители по националната сигурност се намираха в една от сградите на комплекса. Аятолах Хаменей, заедно с близки роднини, беше в друга близка сграда. ..."

Този път опитът за обезглавяване на Иран се увенча с по-значителен успех от операцията през юни 2025 година. Аятолах Хаменей и близките му роднини са убити заедно с десетина висши офицери от армията и корпуса на революционните гвардейци, но Пезешкян и други важни ръководители на страната са живи и здрави.

В първите часове на атаката от страна само на Израел са участвали не по-малко от 200 самолета, които са атакували с далекобойни ракети тип въздух-земя около 500 обекта в Иран. За нещастие обаче, както винаги, "законът за световното свинство" се прояви и ракети удариха начално женско училище в Иран и поне 85 момиченца загинаха! Това ужасно нещастие неизбежно ще се превърне в златно PR събитие за иранската преса и позорното петно залепено на САЩ и Израел ще бъде силно осветено от световните информационни средства, но не разбира се и в страните на перманентния хуманизъм!

Иранските въоръжени сили, за разлика от миналата война, реагираха веднага на атаката с ракетна контраатака срещу американските бази в района (Саудитска Арабия, Йордания, Кувейт, Катар, ОАЕ, Бахрейн) и естествено срещу обекти в Израел. Твърди се, че американците и израелците са изстреляли над 900 ракети, а Иран над 1200 ракети и дронове. Все още не е известно къде какво е ударено и унищожено, защото и двете страни не говорят много по въпроса. Американците били решили да атакуват в продължение на два дни, след което да правят оценка на постигнатото и да продължават с нова двудневна атака докато… докато може би на Тръмп му омръзне и не реши, че вече е победил.

За мен е удивително, че иранците отново бяха "хванати по бели гащи", т. е. организираха съвещание на висшия политически и военен екип не в някакъв таен бункер, а в центъра на Техеран, в сграда на правителствения комплекс!? Вярно е, че в момента се водеха преговори и американците правеха оптимистични изказвания за възможен успех на преговорите, но те се държаха по същия начин и преди нападението през юни 2025 година и всеки здравомислещ човек би трябвало вече да знае, че както на американците, така и още по-малко на израелците не може да се има никакво доверие!

Що се отнася до аятолах Хаменей, то имам чувството, че той бе решил да стане мартър и по този начин да вдъхнови последователите си на борба срещу "Големия Сатана"! Подобен стремеж към мъченическа смърт, според мен, е характерен за шиитите. Спомнете си за внука на Мохамед Хюсеин, който с група от 60-70 последователи тръгва да се бие при Карбала с армия от няколко хиляди души на противниците си!? Той и последователите му загиват и това изглежда е пример за саможертва за поколенията през вековете! Тази битка всяка година се празнува от огромни тълпи шиити, които се самобичуват за назидание, че са оставили внука на пророка да загине почти сам в битка с противниците си и не са му помогнали!

При новината за смъртта на аятолах Хаменей членовете на армията и на корпуса на революционните гвардейци масово се кълнеха да не пожалят живота си, но да отмъстят за смъртта на Хаменей, а огромни тълпи иранци в Техеран дават израз на мъката си заради смъртта на Хаменей и се кълнат да отмъстят за него и за другите загинали ирански ръководители!

Опасявам се, че смъртта на Хаменей, колкото и да радва сърцата на Тръмп и Нетаняху, е по-скоро лоша вест, защото аятолахът упорито настояваше Иран да не разработва ядрено оръжие и още преди повече от 20 години нареди да се прекрати работата в това направление и издаде съответния религиозен декрет! През последните години все повече и повече ръководни дейци на въоръжените сили се изказваха против това решение на аятолаха. Сега заместникът на Хаменей може да отмени религиозната забрана на този проект и никой няма да може да спре Иран да си направи атомна бомба! Освен това Хаменей упорито отказваше да приема военна помощ от Русия (исторически враг на Иран) и Китай - комунистическа държава! Например Иран отказа на руснаците да му помогнат да си изгради сериозна военновъздушна защита, а си позволи най-много да закупи преносими противовъздушни ракети. Иран отказа на Китай да му помогне финансово, за да стабилизира реала и прие помощ едва когато секретарят Бесент организира крах на реала на борсата в Дубай, което предизвика и масовите вълнения през декември и януари. Всичките тези неразумни политически постъпки на иранското правителство бяха резултат от имперската гордост на иранските ръководители, които не желаеха други империи (врагове в миналото) или пък комунистически режими да им помагат, считайки, че те сами могат да се справят с Израел и САЩ. Предполагам, че това вероломно нападение ще излекува най-накрая иранците от имперската им гордост и те ще се включат по-активно в работата на БРИКС и Шанхайската организация за сътрудничество, където вероятно ще намерят истински съюзници!

Преди няколко дена около идеята за "светкавичната" война срещу Иран се разигра малка суматоха. Вестник "Вашингтон пост" ни в клин ни в ръкав помести статия, в която анонимни източници от генералния щаб на американските въоръжени сили "изпуснаха" новината, че началникът на щаба генерал Кейн и директорът на ЦРУ Радклиф са информирали президента, че не е възможно да се осъществи бърза операция срещу Иран и изобщо вероятността от успешна (бърза или продължителна) операция е малка поради изтощаването на запасите на Пентагона от ракети от всякакъв тип, поради разходите за Украйна и Израел на тези муниции през последните години! (Според мен това беше доста прозрачен опит на именуваните лица да си сложат тенекии на задните части и да се предпазят от бъдещо поругание.) На следващата сутрин Тръмп с пяна на уста опроверга, че ръководството на въоръжените сили и разузнаването се съмняват в операцията, а напротив те абсолютно подкрепят и вярват в успеха на една бъдеща операция срещу Иран! Горчивият вкус на съмнението разбира се си остана, още повече, че не само въпросните персони се съмняваха в разумността на желаната от Тръмп, Израелското лоби и израелското правителство операция, но съмнението май беше всеобщо!

Причините за тези съмнения са съвсем сериозни и обосновани:

1. Войната през юни 2025 година продължи само 12 дена и приключи набързо поради "пробива" на "Железния купол" на Израел поради липса на достатъчно противоракетни ракети! За кумова срама САЩ бомбардираха три ядрени обекти в Иран и обявиха, че ядрената програма на Иран е "напълно унищожена", за да имат очи да обявят победа в операцията!
2. Операцията на САЩ срещу хутите продължи около 7 седмици и завърши набързо с "победа" на американската флота, която загуби сума скъпи дронове, три изтребителя, които паднаха в морето, двама "тюлени" от специалните части, които се удавиха, и разходът на недопустимо количество ракети и други боеприпаси без проявата на каквото и да е намерение от страна на хутите да прекратят военните си действия срещу кораби, които по някакъв начин бяха свързани с Израел!
3. При подобна концентрация на военноморски и военновъздушни сили през 90-те години на 20-ия век операцията "Desert fox" продължи 4 дена срещу Ирак без да постигне желаната цел - промяна на режима - при положение, че Ирак е значително по-малка държава от Иран, както по площ, така и по население!

В основата на всички съмнения лежи застрашителното изтощаване на важни оръжейни запаси на Пентагона и невъзможността за бързото им възстановяване. В същото време Китай непрекъснато повишава военните си възможности и САЩ могат да се окажат неспособни да противостоят на въоръжените му сили при един бъдещ конфликт в Източна Азия! Това разбира се малко вълнува Израел и Израелското лоби, за които интересите на Израел стоят пред и над интересите на САЩ, а зависимостта както на Демократическата, така и на Републиканската партия, да не говорим за зависимостта на самия Тръмп от тях, правят невъзможно провеждането на независима от Израел политика!

Преди малко чух в новините изказване на Тръмп, че новите ръководители на Иран търсели контакт с него!? Очевидно старецът халюцинира. Али Лариджани, който в момента управлява Иран, веднага парира в социалните мрежи, че не може да става и дума за преговори за примирие!? Тръмп се набута с тази атака в още по тесен ъгъл отколкото се беше набутал преди атаката. Иранците имат много добра представа за запасите на Пентагона и ИОС от ракети (противовъздушни и нападателни) и знаят, че те имат повече ракети, отколкото споменатите по-горе организации, при това е известно, че за всяка нападателна ракета са нужни поне две противовъздушни ракети, за да бъде тя свалена!? Известно е, че Иран разполага с хиляди нападателни ракети и десетки хиляди дронове. Иранската промишленост всеки месец произвежда по 100 нападателни ракети, а американската - по 60 ракети "Пейтриът". Направете си сами сметката колко голямо ще бъде желанието и нуждата на Иран от преговори за примирие, като е известно колко дълго може да се разчита на примирията, сключени със САЩ? Между другото по същия начин стои и въпросът с примирието между Украйна и Русия! Това са фалшиви примирия, сключени, за да може съответната страна да се превъоръжи и да започне войната отново.

Моето мнение е, че тази война ще продължи докато САЩ и Израел не обявят по някакъв начин "победа" и не обещаят на Иран край на санкциите като благодарност за признанието на "победата"!

Арабските страни от района се жалват, че Иран обстрелва с ракети американските бази на техните територии! Много лесно забравиха, че Иран многократно ги предупреди за това. Освен това е крайно време страните, които приемат военни бази на САЩ на територията си, да разберат, че при война, започната от САЩ, те неизбежно ще бъдат атакувани от противника на САЩ. Същото разбира се се отнася и за България, чието правителство допусна на централното гражданско летище да се базират самолетни танкери и транспортни самолети на САЩ, които неизбежно са свързани с войната срещу Иран. Приказките, че става дума за въздушни учения и танкерите са на летището само по тази причина, само доказва умствената несъстоятелност на българските управници, които си мислят, че могат да забаламосат българите. Надеждата е, че Иран няма да си даде труда да изпраща ракети или дронове до България, макар че кой знае, защото иранците например са си направили труда да изпратят дрон до английската база в Кипър!?

Нападението на САЩ и Израел беше напълно в разрез с международното право, но САЩ и Израел отдавна не дават пукната пара за международното право!

Дилетант