Спасението на Европа е в ръцете на народите ѝ

Преговорите между Запада и Русия по въпросите, свързани с мира в Украйна, протичат по много особен начин!

Руснаците отдавна са обявили своята позиция и пунктовете, от които те не могат и нямат намерение да отстъпват, но Западът (включително и американците) се държат така, като че ли руснаците само претендират за твърдост по тези пунктове, а всъщност са готови на отстъпки при определени условия! Например, на втори декември Путин има 5 часов разговор с Уиткоф и Кушнер, на който разговор се предполага, че за кой ли път Путин е обяснил позицията на Русия по всички въпроси на преговорите, но въпреки това на 14 декември европейците и американците, заедно с украинците, се срещат, преговарят и както изглежда достигат до предложения, по които Путин е изказал определено отрицателно отношение още на 2 декември, и изглежда са изготвили нов план, този път от 20 точки, за решаване на конфликта!?

На мен ми прилича като че ли Уиткоф разглежда себе си и американците като брокери в един имотен пазарлък, където те са заинтересувани сделката да бъде извършена и те да си вземат комисионата. С други думи те (американците) не се интересуват от геополитическите интереси на участниците в преговорите и ги считат за несъществен елемент в преговорите, независимо от това какво в крайна сметка са се договорили двете страни в сделката!?

Преговорите за решаването на конфликта в Украйна имат една много странна особеност. За разлика от много важни преговори досега, които са били силно структурирани в административно отношение (всяка страна има професионален преговарящ екип и преговорен щаб: Виетнам, Хелзинки и т.п.), тези преговори от страна на САЩ се водят на практика от случайни хора: Уиткоф – приятел на Тръмп, Кушнер – зет на Тръмп, хора които нямат професионален опит в политически и междудържавни преговори. От страна на ЕС в тях участват на първо ниво ръководителите на главните европейски държави, а от страна на Украйна - президентът ѝ, често подпомаган от едни или други функционери в правителството му!? Липсата на стабилни, административно структурирани преговорни екипи позволява да се създава впечатление за любителска, непрофесионална дейност, което нищо чудно да не е грешка, а нарочна характеристика на преговорите, имаща за цел те да не завършат успешно и да не се постигне мирно разрешение на конфликта!?

Краят на Студената война бе възприет от Запада като безусловна и тотална победа на неговата идеология и икономическа система над Съветската. Всъщност това далеч не беше така. Ръководителите на СССР от края на 80-те години на миналия век разбираха, че вариантът на социализъм, който бе избран в началото на 20-ия век, не е адекватен за условията в края на века, но те се оказаха неспособни да реорганизират системата по подходящ начин (за разлика от китайските си колеги) и решиха, че Западът може да им помогне в реорганизацията, която бе равносилна на пускането на "вълците в кошарата"! В своята наивност и некомпетентност Горбачов и другите ръководители на СССР смятаха, че в основата на противостоенето между СССР и колективния запад е била преди всичко идеологията и захвърляйки социалистическата идеология те считаха, че могат да бъдат приети в "семейството на цивилизования Запад" като равноправни членове на това семейство и респективно да получат необходимата им помощ за реорганизацията на СССР!? Те не разбираха, че освен идеологията в причините за противостоенето по време на Студената война е и патологичната русофобия на колективния Запад спрямо Русия и всичко свързано с нейното съществувание през последните поне 150 години! Те приеха на юнашко доверие уверенията на западните ръководители, че НАТО няма да се придвижи на изток нито със сантиметър след обединяването на Германия, но след разпадането на СССР и икономическия разгром и разграбване на Русия, Западът начело със САЩ не виждаше никакви причини повече да се церемони с бившия си противник! Безмилостното придвижване на НАТО на изток започна през 1997 година и тъй като Руската федерация можеше само вербално да протестира, Западът ставаше все по-безцеремонен и по-арогантен в претенциите си за "демократичното право на всяка страна да избира съюзите към които да принадлежи" и пълното отрицание на принципа, утвърден в Хелзинки за "неделимата сигурност" на държавите, т.е. никоя държава не може да гарантира своята сигурност за сметка на сигурността на своите съседи!

От самото начало, като казвам от самото начало аз имам предвид още края на 90-те години на миналия век, руснаците гледат на движението на НАТО на изток, като на екзистенциална заплаха за сигурността на Русия. Тази заплаха се увеличаваше с всеки ход на движението на НАТО на изток: първото разширение на съюза през 1997 година; следващото разширение в началото на 21-ия век; обявените от агресивните сили в НАТО начело със САЩ намерения за приемане в Съюза на Украйна, Грузия и Молдова на съвещанието в Букурещ през 2008 година; цветните революции около Русия и превратът (Майданът) в Украйна през 2014 година и следващото саботиране на Минските споразумения от Запада и Украйна през 2014 и 2015 година и т.н. Всички тези ходове Русия възприемаше като неизменно агресивно настъпление към границите ѝ, което рано или късно щеше да доведе до твърд и безкомпромисен отпор на Русия. Русия недвусмислено и публично изразяваше несъгласието си с политиката на НАТО за неотклонно придвижване към границите на федерацията: речта на Путин през 2007 година на срещата в Мюнхен, телеграмата на посланика на САЩ в Москва, Бърнс: "Не означава не!" са красноречиво доказателство за опасностите, които крие политиката на НАТО за мира в Европа. Последните опити на Путин за мирно решаване на стратегическия проблем на Русия, възникнал поради агресивното настъпление на Запада на изток бяха предложените договори за мирно уреждане на отношенията между НАТО и САЩ с Русия през декември 2021 година. Те бяха отхвърлени от Запада с пълно пренебрежение, което основателно бе възприето от Русия като знак, че Западът няма намерение да се съобразява с нейните стратегически опасения и очевидно има нездрави и опасни намерения по отношение на суверенитета на Руската федерация! При това положение на Русия не ѝ оставаше нищо друго освен да се обърне към помощта на оръжията и армията, очевидно констатирайки подобно на цар Александър III, че Русия няма други съюзници освен армията и флота!

Аз изброих горните обстоятелства на противостоенето на НАТО (САЩ и Европа) срещу Руската федерация като доказателство за това, че Русия разглежда войната с Украйна като екзистенциален стратегически проблем, при решаването на който тя е изправена до стената и няма друг изход, освен да настоява докрай за своите искания, които в тяхната минимална форма бяха декларирани от Путин през юни 2024 година пред колегията на Министерството на външните работи на РФ!

От другата страна на конфликта се намира колективният Запад в лицето на НАТО (главно САЩ и ЕС) и техният злощастен съюзник Украйна, които считат, че Путин иска да възстанови Руската/Съветска империя и войната с Украйна е именно израз на тези имперски амбиции. Като доказателство те цитират изказването му, че разпадането на СССР е една от най-големите политически трагедии на 20-и век, което представлява абсолютна профанизация на това изказване! Разпадането на СССР наистина е една от големите трагедии на века, каквато трагедия би било и разпадането на Китай или на САЩ, просто защото подобни събития водят до много нещастия, загуба на богатство и кръв за народите. Доказателство за това е и разпадането на Югославия, чиито последици не са изживени и до ден днешен. Винаги е по-хуманно такива събития да се избягват, ако е възможно с подходящи реформи, но констатацията на факта за трагедията, до която доведе разпадането на СССР не означава, че някой желае възстановяването на съюза, а още по-малко, че прави активни опити за това!

САЩ, които са пълноправен и доскоро главен участник във войната, сега се опитват да играят ролята на посредник, който съчувствено изслушва всеки от участниците в сделката и предава съображенията и желанията му на противната страна разчитайки, че рано или късно участниците ще достигнат до възможната цена, сделката ще бъде сключена и брокерът ще си прибере доволен комисионата!

В исканията на Русия няма място за пазарлък: Украйна не може да бъде член на НАТО; Украйна не може да получи гаранции за сигурност от Запада; Украйна не може да разполага войски на НАТО на своята територия; Украйна не може да има армия, която да заплашва Русия. Всички тези искания на Запада Русия счита за екзистенциална заплаха и в никакъв случай няма да отстъпи от позициите си по тези въпроси! Съпротивата на Украйна, подкрепяна и насърчавана от Запада срещу сравнително либералните условия на руските предложения от март-април 2021 година досега, само укрепва у руснаците убеждението, че Западът има сериозни агресивни намерения срещу Русия и има намерение да използва Украйна за реализацията им. По тези причини позицията на Русия се втвърдява все повече и повече в тази насока. Западът надценява властта на Путин, считайки го за диктатор, когато той всъщност трябва в голяма степен да се съобразява с настроенията и желанията на руския народ, който все повече и повече разбира амбициите на Запада за разделяне на Русия и до осигуряването на лесен достъп до нейните природни богатства.

Проблемът е преди всичко на ЕС, който чувства, че всеки момент може да бъде изоставен от САЩ да се бори сам срещу Русия. САЩ са на път да изпълнят поредния си номер на измъкване от неуспешен конфликт, иницииран до голяма степен от тях. Спомнете си края на конфликтите във Виетнам, Ирак, Афганистан!? Когато те разбират, че са се натопили в блато, от което няма излизане, САЩ чисто и просто си измиват ръцете и напускат конфликта, понякога приютявайки колаборационистите от съответните държави, но понякога отказвайки се дори от този жест! Не случайно Кисинджър е казал: "Да си враг на Америка е опасно, но да си неин приятел е смъртоносно!" В края на краищата още лорд Палмерстън е казал, че: "Великите сили нямат приятели, а само интереси!" и който не помни тези мъдри мисли на двамата велики политици трябва да се сърди само на себе си!

Настоящото бюрократично и неизбрано ръководство на ЕС не може да повярва, че блатото, в което го са го вкарали страните от съюза, ще го погълне, ако не направи разумни усилия да излезе от него. Вместо това то продължава да хвърля пари в него разчитайки, че по този начин ще успее да се измъкне от това блато! Доказателство за това са последните опити за даване на заем на Украйна срещу замразените авоари на Руската централна банка при следните условия: Украйна ще изплати заема само когато Русия, по условия на мирен договор, се съгласи да изплати на Украйна репарации за понесените поради войната щети!? Като се има предвид, че победителите във войните не изплащат репарации на победените, то подобни условия правят сключването на мирен договор невъзможно, каквато изглежда е и целта на ястребите от ЕС!

Няма никакво съмнение, че конфликтът в Украйна представлява екзистенциална заплаха както за НАТО и ЕС така и за Русия, но докато за ЕС и НАТО опасността е от разпадане на наднационални образувания, обединяващи суверенни държави, които отдавна се нуждаят от реорганизация, то при Русия става въпрос за разпадането на една държава, притежаваща най-голямото количество ядрено оръжие в света! Разпадането на РФ крие далеч по-голяма опасност за света именно поради факта за наличието на ядреното оръжие, което при едно разпадане ще попадне в ръцете на твърде много "оператори"! Разпадането на ЕС и НАТО ще бъде събитие безусловно впечатляващо, но практически с несъществени последствия за света, тъй като при неговото осъществяване няма да се разпадат държави, което на примера на СССР и Югославия видяхме, че води до разруха, глад и дори кръвопролития.

Понастоящем РФ очевидно печели войната. Колкото по-дълго продължава съпротивата на Украйна, толкова по тежки ще са последствията за нейната държавност. Надеждите за чудо на фронта са толкова ирационални колкото ирационални са били надеждите на фюрера за чудо в края на Втората световна война. Европейските народи трябва да намерят сили да се отърват от русофобията, която им се набива в главите от глобалистките либерални СМД, да ликвидират НАТО като ненужна за континента организация и да реорганизират ЕС по начин, по който да гарантират приятелски икономически отношения с Русия, която няма никакви амбиции за завладяване на нови територии, а желае да има партньори, с които съвместно да разработва и използва огромните природни ресурси, с които разполага. (Забележете, че САЩ на Тръмп с всичка сила се опитват да бъдат именно съдружника на Русия в експлоатацията на нейните богатства, стараейки се да изолират Европа от подобно сътрудничество!) Русия вече контролираше държави в Източна Европа и това ѝ създаваше само главоболие, което днешните ѝ ръководители едва ли биха желали отново да си навлекат.

Днес спасението на Европа е в ръцете на народите ѝ!

По-долу препоръчвам на читателите две интересни статии съвпадащи с темата, развита в този материал:

European Russophobia and Europe’s Rejection of Peace

(Европейска русофобия и отхвърлянето на мира от Европа)

A Two-Century Failure

(Двувековен провал)

Jeffrey D. Sachs •Вторник, Декември 23, 2025 • 7,600 Думи

https://www.unz.com/article/european-russophobia-and-europes-rejection-of-peace/?utm_source=email&utm_campaign=article

"Европа многократно е отхвърляла мир с Русия в моменти, когато е било възможно споразумение чрез преговори, и тези откази са се оказали дълбоко саморазрушителни. От деветнадесети век до наши дни, опасенията на Русия за сигурността ѝ са били третирани не като легитимни интереси, които да бъдат преговаряни в рамките на по-широк европейски ред, а като морални прегрешения, на които Европа трябва да се противопостави и те да бъдат ограничени или отменени. Този модел се е запазил в отношенията с коренно различни руски режими – царски, съветски и постсъветски – което предполага, че проблемът не се крие предимно в руската идеология, а в трайния отказ на Европа да признае Русия като легитимен и равноправен участник в сигурността на континента. …"

The Beginning of the End for Europe’s Old Security Order

(Началото на края на стария европейски ред за сигурност)

Towards a Geoeconomic Architecture Emerging from the Washington–Moscow Dynamic

(Към геоикономическа архитектура, възникваща от динамиката Вашингтон-Москва)

J. Ricardo Martins • Петък, Декември 26, 2025 • 1,500 Думи

https://www.unz.com/article/the-beginning-of-the-end-for-europes-old-security-order/?utm_source=email&utm_campaign=article

"В продължение на десетилетия европейските лидери приемаха, че тяхната среда за сигурност е гарантирана чрез три стълба: американско военно превъзходство, сплотеност с НАТО и Русия, която може да бъде едновременно сдържана и маргинализирана. Войната в Украйна временно поддържаше тази илюзия. Европейският съюз интерпретира руската инвазия в Украйна като потвърждение на атлантическия ред след 1991 г., доказателство, че Европа се нуждае от повече НАТО, повече американско лидерство, повече разходи за отбрана и по-голямо идеологическо съгласуване с Вашингтон.

Трагедията на Европа не е, че е изключена от преговорите, оформящи собственото ѝ бъдеще, а че все още не осъзнава напълно дълбочината на своето изключване.

Но с навлизането на конфликта в по-късните си етапи и с появата на нова политическа динамика във Вашингтон, стана видима една по-дълбока реалност: европейската визия за сигурност не беше съобразена с дългосрочната стратегическа траектория на Америка.

Вашингтон се стреми да сдържи Китай; Европа се стреми да сдържи Русия.

Вашингтон гледаше към Индо-Тихоокеанския регион; Европа се придържаше към източната си граница. Вашингтон разглеждаше Русия като потенциален съучастник в глобалния добив на ресурси, развитието на Арктика и стратегическото балансиране; Европа продължи да представя Русия като постоянен екзистенциален враг.

Резултатът е форма на стратегическо несъответствие, като Европа все още действа в рамките на архитектура, в която Вашингтон вече напълно не вярва.

Американският завой, европейската паника

Завръщането на Доналд Тръмп на международната сцена драстично ускори това разминаване. Стратегическото преосмисляне на Русия от Тръмп като актив, а не като противник, постави Европа почти в състояние на паника. Неговата готовност да подкопае ангажиментите към НАТО, изричното му недоверие към европейските лидери и разбирането му за геополитиката като бизнес дипломация допринасят за стратегическата тревожност на Европа.

Унижението на Европа от страна на Тръмп е умишлено. Като изпраща Виткоф, съветник без дипломатически задължения, многократно в Москва, игнорирайки Киев, Тръмп сигнализира, че центърът на тежестта се е изместил. Мирният процес няма да бъде медииран чрез Брюксел, Берлин или Париж; той ще бъде медииран чрез оста Вашингтон-Москва, заобикаляйки изцяло европейските институции.

Отказът на Европа да говори с Москва се тълкува в Кремъл не като принципна съпротива, а като стратегически самосаботаж. И Вашингтон, усещайки възможността, е готов да се възползва от тази фрактура.

Както предупреждаваха много анализатори – както симпатични, така и критични – Европа открива твърде късно, че сигурността ѝ не може да бъде поддържана чрез морална реторика, санкции или превъоръжаване без индустриална основа. Европа иска да сдържи Русия, но вече няма политическите, военните или икономическите инструменти за това. …"

Дилетант

Новата доктрина за национална сигурност на САЩ

Тези дни бе публикувана новата доктрина за национална сигурност на САЩ. Може определено да се каже, че тя се различава от старата доктрина, приета по времето на президента Байдън, най-малкото на думи, като звучи по-критично към амбициите и възможностите на САЩ, макар че отново поставя пред страната цели, които вероятно няма да бъдат достигнати.

В началните параграфи, в които се описват целите на страната досега, звучи известна критика:

"След края на Студената война, американските външнополитически елити достигнаха до извода, че постоянното американско господство в целия свят е в най-добрия интерес на нашата страна. Но постепенно се разбра, че делата на другите държави са наша грижа, само ако техните дейности пряко застрашават нашите интереси. Нашите елити силно надцениха способността на Америка да поеме широки глобални ангажименти за вечни времена, с които американският народ не виждаше връзка с националния интерес. Те надцениха способността на Америка да финансира едновременно масивна регулаторно-административна държава за социално подпомагане, наред с масивен военен, дипломатически, разузнавателен и чуждестранен комплекс. Те направиха изключително погрешни и разрушителни залози на глобализма и така наречената „свободна търговия“, които изтощиха средната класа и индустриалната база, от която зависи американското икономическо и военно превъзходство. Те позволиха на съюзници и партньори да прехвърлят разходите за своята отбрана върху американския народ, а понякога и да ни въвличат в конфликти и противоречия, централни за техните интереси, но периферни или неподходящи за нашите собствени интереси. Те обвързаха американската политика с мрежа от международни институции, някои от които са водени от откровен антиамериканизъм, а много от тях - от транснационализъм, който изрично се стреми да разруши суверенитета на отделните държави. В обобщение, нашите елити не само преследваха фундаментално нежелана и невъзможна цел, но и по този начин подкопаха самите средства, необходими за постигането на тази цел: характера на нашата нация, върху който се гради нейната сила, богатство и благоденствие."

По-нататък следва кратко възхваляване на политиката на президента Тръмп през неговия първи мандат:

"Нищо от това не беше неизбежно. Първата администрация на президента Тръмп доказа, че с правилното ръководство, което прави правилните избори, всичко горепосочено можеше – и трябваше – да бъде избегнато, а много друго – постигнато. Той и екипът му успешно мобилизираха големите силни страни на Америка, за да коригират курса и да започнат да въвеждат нова златна ера за нашата страна. Да продължат Съединените щати по този път е основната цел на втората администрация на президента Тръмп и на този документ. Въпросите пред нас сега са: 1) Какво трябва да искат Съединените щати? 2) Какви са наличните ни средства, за да го постигнем? и 3) Как можем да свържем целите и средствата в жизнеспособна стратегия за национална сигурност."

Бедата е в това, че дейността на първата администрация на Тръмп бе провалена от усилията на неоконсерваторите и либералите-глобалисти, които обвиниха Тръмп, че едва ли не е агент на Путин, че е спечелил изборите само благодарение на намесата на Русия в изборите с цел тяхната фалшификация и че на Тръмп предстои да се издължи на Путин за оказаната помощ! Това, заедно с неспособността на Тръмп да си подбере подходящ управленчески екип, който да желае и да може да проведе политиката на президента на практика, доведе до провала на тази политика и до безбройните съдебни посегателства върху дейността на Тръмп като президент по време на мандата му.

За съжаление, макар че Тръмп проявява далеч по добра организираност при изграждането на новата си администрация, влиянието на неоконсерваторите и имперските глобалисти продължава да бъде все така силно, както и по времето на първия мандат на Тръмп.

Безусловно целите на администрацията за световна доминация са далеч по-скромни и в по-пълно съответствие с възможностите на страната, но тя все още си поставя задачи, които вероятно ще се окажат непосилни за изпълнение.

Взривът от митнически тарифи, с които се характеризираше началото на администрацията, безусловно се уталожи, но това не се случи преди да бъдат нанесени очевидни политически и икономически вреди на страната. непоследователността в поведението на самия Тръмп, който, както изглежда, си променя мнението по различни важни международни въпроси в зависимост от това кой от неговите сътрудници последен е говорил с него, в никакъв случай не влияе положително на отношението към надеждността на САЩ като политически и икономически партньор. Администрацията и президента все още се държат така, като че ли се ръководят от старите инструкции за световна доминация, а не от новите, по-умерени разбирания за новата роля на САЩ в света.

Ако се абстрахираме от многословието и високопарните фрази, документът поставя доста конкретни задачи пред новата американска администрация.

Във вътрешнополитически аспект особено внимание се отделя на безумната имиграционна политика на предишните администрации. Доста грубо и безпардонно, понякога с явни нарушения на съществуващите либерални имиграционни закони, незаконните имигранти, които наброяват милиони, се експулсират от страната. Това неизбежно предизвиква стрес в обществото и открито недоволство на много места от страна на либералните прослойки на населението. Всред младежта като че ли се забелязва нарастване на антисемитизма в отговор на впечатлението, че израелското лоби играе непомерно голяма роля в политическия живот на страната, подчинявайки нейните ресурси в услуга на Израел в неговата безмилостна борба с палестинското население, която все повече и повече се схваща като геноцид спрямо палестинския народ. Грубото потискане от страна на администрацията на Тръмп на мирните протести в кампусите на много университети в защита на борбата на палестинците от Газа, доведе до реакция на студентската младеж резултатите, които тепърва ще играят роля в политическия живот на Америка.

В икономическо отношение митническата война, която администрацията на Тръмп започна срещу света, засега не дава очакваните плодове, а като че ли предизвиква началото на рецесия. Броят на новите работни места в икономиката драстично намаля, а дори по оценките на някои икономисти е вече в отрицателната част на спектъра. Желаната реиндустриализация не се проявява, а индустриалното производство продължава бавно да намалява. Безогледните мита оскъпяват редица местни производства и фирмите намаляват производството си или фалират. Балонът на "Изкуствения интелект" все повече и повече започва да прилича именно на балон, такива екзалтации често приключват лошо, а понякога дори трагично.

В областта на външната политика администрацията на Тръмп си поставя по-скромни задачи, отколкото миналите администрации, но аз се опасявам, че те все още са прекалено амбициозни.

Тръмп обявява ново издание на "Доктрината Монро", като обявява Латинска Америка за изключителна зона на влияние на САЩ. Опасявам се обаче, че както и с митата, така и с доктрината, пренасянето на политики, възникнали преди столетия, в днешни дни няма да доведе до нищо добро.

Доктрината Монро, при нейното дефиниране, е имала реципрочен характер. Америка се е задължавала да не се меси в работите на европейските държави, а в отговор на това европейските държави са били длъжни да не се месят в работите на държавите на американския континент. По онова време САЩ са се стремели да се ръководят от идеите на доктрината, но не винаги са притежавали военния потенциал, необходим за това. По-късно, в началото на 20-ия век, Теодор Рузвелт отново възкресява доктрината Монро, но този път в нейния ново-имперски характер, който обявява, че САЩ имат право на неразделно господство на континента!

Опитът да се възкреси именно тази версия на доктрината вероятно ще се провали, като се имат предвид съвременните икономически и политически разпределения на силите в света. В момента САЩ се опитват да демонстрират правата си по доктрината Монро по отношение на Венецуела, но там вече Китай и Русия са инвестирали милиарди, а страната с нищо не заплашва сигурността на САЩ, поради което се създава впечатлението, че амбициите на САЩ са породени не от заплаха за националната им сигурност, а от природните богатства на Венецуела, която е на първо място в света по запаси от нефт!

Възможността за ново активиране на доктрината Монро е несъстоятелна и поради факта, че Бразилия, която играе важна роля на континента, едва ли ще се съгласи САЩ да се проявяват както си пожелаят без съобразяване с нормите на международното право! Разбира се, в светлината на новите геополитически тенденции за разпределяне на света на сфери на влияние на великите сили, САЩ имат право да предявят претенции за национална сигурност в района на Америките, но това не означава, че те имат право да наложат вето на икономическите отношения на страните в района с други страни от света.

Повече от десетилетие САЩ обявяват намерението си да се "закопчаят" по-сериозно към Източна Азия, като обявяват господството на САЩ в този район на света за жизнено важна цел! По чисто хегемонистични причини САЩ гледат на района като на свое наследствено, предначертано от Бога право, което кой знае защо им принадлежи в по-голяма степен, отколкото на Китай или на която и да е друга страна в района.

Намерението им да защитават независимостта на Тайван няма нищо общо с правото на народа на Тайван на самоопределение, а е свързано преди всичко с факта, че Тайван има стратегическо значение за контрола над Китай, който по принцип е невъзможен без контрол над острова, тъй като Тайван представлява за САЩ непотопяем самолетоносач, ограничаващ амбициите на Китай в района. Бедата е в това, че по чисто логистични причини САЩ не са в състояние реално да попречат на Китай да завладее Тайван и само разумът и умереността на китайското ръководство възпрепятства обединяването на Китай с Тайван, което би могло да доведе до "смъртта на кокошката, която снася на света златни яйца" (микроелектронната промишленост на Тайван)! Опитите на САЩ да извадят Тайван от привилегированото му положение на център за производство на най-модерните интегрални схеми в света може да "убие кокошката" и да направи завладяването на острова от Китай безболезнено за световната икономика!

Особено "лошо" се отнася "Стратегията за национална сигурност на САЩ" към Европа и Европейския съюз.

Новият политически документ на Белия дом формализира дългогодишното презрение на президента Тръмп към европейските лидери. Той ясно показва, че според администрацията на Тръмп континентът сега се намира на стратегически кръстопът. В него Европейският съюз се обвинява в задушаване на „политическата свобода“, предупреждава се, че някои членове на НАТО рискуват да станат „мнозинство неевропейци“ и се казва, че САЩ трябва да се обединят с „патриотичните европейски партии“ – код за крайно десните движения в Европа.

Администрацията на Тръмп заявява, че Европа е изправена пред „силната перспектива за цивилизационно заличаване“ и обещава, че Съединените щати ще подкрепят съмишленици „патриотични“ партии на целия континент, за да предотвратят бъдеще, в което „някои членове на НАТО ще станат в мнозинството си неевропейски“.

Обяснението защо това е легитимен проблем за сигурността на САЩ е следното:

"Когато демографията на вашите главни съюзници напълно се върне към хора със съмнителна лоялност към самите архитектури за сигурност, които са в основата на вашия ключов съюз - е, това се превръща в доста осезаем проблем." Тази теза се развива в следните пасажи на новата "национална стратегия за сигурност на САЩ":

• Страница 25: "По-големите проблеми, пред които е изправена Европа, включват дейности на Европейския съюз и други транснационални организации, които подкопават политическата свобода и суверенитет, миграционните политики, които трансформират континента и създават конфликти, цензурата на свободата на словото и потискането на политическата опозиция, срива на раждаемостта и загубата на национална идентичност и самочувствие. Ако настоящите тенденции продължат, континентът ще бъде неузнаваем след 20 години или по-малко. Като такива, далеч не е очевидно дали някои европейски страни ще имат достатъчно силни икономики и армии, за да останат надеждни съюзници."

• Страница 27: "В дългосрочен план е повече от правдоподобно, че най-късно до няколко десетилетия някои членове на НАТО ще станат мнозинство неевропейски като такива, остава открит въпросът дали те ще гледат на мястото си в света или на съюза си със Съединените щати по същия начин като тези, които са подписали хартата на НАТО."

Според американската информационна платформа "Defense one" освен публикувания "National Security Strategy (NSS) Review" документ, съществува и друг NSS, който е секретен и не е публикуван. В него се отива доста по-далеч в плановете за "разделяне на света на сфери на влияние", като се предлага конституирането на борд от 5 велики сили: САЩ, Китай, Русия, Япония и Индия", в който САЩ да бъде председател на борда.

Във връзка с горната публикация искам да направя следните забележки:

Първо, изглежда САЩ се ориентират към разделяне на света на сфери на влияние и предлагат механизъм за регулиране на възможни конфликти, възникващи при подобна организация.

Второ, три от страните в борда са членове на БРИКС, което изглежда цели да парира развитието на тази организация към създаването на по-сериозни механизми за влияние. Отсъствието в борда на Бразилия е понятно, тъй като тя принадлежи към желаната за САЩ сфера на влияние, а Южна Африка очевидно е извън ранга на предложените за членове държави, както в икономическо, така и във военно отношение.

Трето, в борда липсва и каквато и да е следа от ЕС и европейските държави, две от които са даже членки на Съвета за сигурност на ООН!

Разбира се администрацията на Тръмп отрича наличието на какъвто и да е секретен документ от типа на новата NSS и остава на бъдещето да разберем къде и каква е истината.

Дилетант

Аферата с "Планът от 28 точки"

През последните десетина дни Средствата за масова дезинформация (СМД) бяха изпаднали в публицистичен екстаз от внезапно появилия се "План от 28 точки", който според тях доказваше, че Тръмп е изцяло под влиянието на Путин, що се отнася до решението на украинския въпрос!

Въпросният документ май се появи като публикация в социалните мрежи на един украински депутат от Радата, който загадъчно мълчеше по въпроса, откъде притежава документа. По всичко личи, че "Планът" е някаква версия на документа, обсъждан от Тръмп и Путин в Аляска на срещата им през август, за който съм писал в:

Срещите в Аляска и в Южна Корея:

https://diletant43.blogspot.com/2025/11/blog-post.html

Либералните СМД твърдяха, че документът по недвусмислен начин доказва, че Тръмп и Путин са се сговорили как Украйна да бъде оставена на разтерзание от Русия, което трябваше да мине пред "цивилизования свят" за справедливо мирно разрешаване на конфликта! Според тях "Планът" е разработен от Уиткоф и Кушнер с консултации от Дмитриев, отчитайки руските интереси и пренебрегвайки изцяло интересите на Украйна и ЕС!?

Либералните и неоконсервативните лидери от двете страни на океана изпадаха в ужас, че "Планът" предвижда проблемите на сигурността между Русия, НАТО и Украйна да бъдат разрешени чрез преговори, а не като следствие от безусловната капитулация на Русия! Те считаха за недопустимо да се вярва на Путин и руснаците по въпросите на сигурността в Европа, защото бяха убедени, че след "покоряването" на Украйна, Путин има намерение да "завладее цяла Европа"!? Доказателство за това, според тях беше и предложението в "Плана" Украинската армия да бъде ограничена по численост на 600 хиляди души! Особено възмущение предизвикваха точките, според които Украйна трябваше да се откаже от членство в НАТО, а съюзът да обяви, че няма да приема Украйна за член!

Впрочем, няма смисъл да повтарям нещата, записани в "Плана", а смятам да го приложа по-долу на вниманието на читателите, много от които вероятно са чували само коментари по неговата "предателска същност", но не са имали възможността сами да се запознаят със съдържанието му. Искам обаче да отбележа, че не гарантирам, че приложеният по-долу текст точно съвпада с въпросния "План от 28 точки", който всъщност никога не беше представен от СМД като документ с гарантиран произход и съдържание.

---

1. Суверенитетът на Украйна ще бъде потвърден.

2. Ще бъде сключено всеобхватно споразумение за ненападение между Русия, Украйна и Европа. Всички неясноти от последните 30 години ще се считат за уредени.

3. Очаква се Русия да не нахлува в съседни страни и НАТО да не се разширява допълнително.

4. Ще се проведе диалог между Русия и НАТО, с посредничеството на Съединените щати, за разрешаване на всички въпроси, свързани със сигурността, и създаване на условия за деескалация, за да се гарантира глобалната сигурност и да се увеличат възможностите за сътрудничество и бъдещо икономическо развитие.

5. Украйна ще получи надеждни гаранции за сигурност.

6. Числеността на украинските въоръжени сили ще бъде ограничена до 600 000 души личен състав.

7. Украйна се съгласява да закрепи в конституцията си, че няма да се присъединява към НАТО, и се съгласява НАТО да включи в уставите си разпоредба, че Украйна няма да бъде приемана в бъдеще.

8. НАТО се съгласява да не разполага войски в Украйна.

9. Европейски изтребители ще бъдат разположени в Полша.

10. Гаранцията на САЩ:

- САЩ ще получат компенсация за гаранцията;

- Ако Украйна нахлуе в Русия, ще загуби гаранцията;

- Ако Русия нахлуе в Украйна, в допълнение към решителен координиран военен отговор, всички глобални санкции ще бъдат възстановени, признаването на новата територия и всички други предимства от тази сделка ще бъдат отменени;

- Ако Украйна изстреля ракета към Москва или Санкт Петербург без причина, гаранцията за сигурност ще се счита за невалидна.

11. Украйна отговаря на условията за членство в ЕС и ще получи краткосрочен преференциален достъп до европейския пазар, докато този въпрос се разглежда.

12. Мощен глобален пакет от мерки за възстановяване на Украйна включително, но не само:

- Създаване на Фонд за развитие на Украйна за инвестиции в бързоразвиващи се индустрии, включително технологии, центрове за данни и изкуствен интелект.

- Съединените щати ще си сътрудничат с Украйна за съвместно възстановяване, развитие, модернизиране и експлоатация на газовата инфраструктура на Украйна, включително тръбопроводи и съоръжения за съхранение.

- Съвместни усилия за рехабилитация на засегнати от войната райони за възстановяване, реконструкция и модернизация на градове и жилищни райони.

- Развитие на инфраструктурата.

- Добив на минерали и природни ресурси.

- Световната банка ще разработи специален пакет за финансиране и ускоряване на тези усилия.

13. Русия ще бъде реинтегрирана в световната икономика:

- Премахването на санкциите ще бъде обсъждано и съгласувано поетапно и за всеки отделен случай.

- Съединените щати ще сключат дългосрочно споразумение за икономическо сътрудничество за взаимно развитие в областите на енергетиката, природните ресурси, инфраструктурата, изкуствения интелект, центровете за данни, проектите за добив на редкоземни метали в Арктика и други взаимноизгодни корпоративни възможности.

- Русия ще бъде поканена да се присъедини отново към Г-8.

14. Замразените средства ще бъдат използвани, както следва:

- 100 милиарда долара от замразени руски активи ще бъдат инвестирани в ръководени от САЩ усилия за възстановяване и инвестиции в Украйна;

- САЩ ще получат 50% от печалбата от това начинание. Европа ще добави 100 милиарда долара, за да увеличи размера на инвестициите, налични за възстановяването на Украйна. Замразените европейски средства ще бъдат размразени. Останалата част от замразените руски средства ще бъде инвестирана в отделен американско-руски инвестиционен инструмент, който ще реализира съвместни проекти в специфични области. Този фонд ще бъде насочен към укрепване на отношенията и увеличаване на общите интереси, за да се създаде силен стимул за невръщане към конфликт.

15. Ще бъде създадена съвместна американско-руска работна група по въпросите на сигурността, която да насърчава и осигурява спазването на всички разпоредби на това споразумение.

16. Русия ще закрепи в закон политиката си на неагресия спрямо Европа и Украйна.

17. Съединените щати и Русия ще се споразумеят да удължат срока на действие на договорите за неразпространение и контрол върху ядрените оръжия, включително Договора СТАРТ I.

18. Украйна се съгласява да бъде неядрена държава в съответствие с Договора за неразпространение на ядрени оръжия.

19. Запорожката атомна електроцентрала ще бъде пусната в експлоатация под надзора на МААЕ, а произведената електроенергия ще бъде разпределена по равно между Русия и Украйна — 50:50.

20. И двете страни се задължават да прилагат образователни програми в училищата и обществото, насочени към насърчаване на разбирателството и толерантността към различните култури и премахване на расизма и предразсъдъците:

- Украйна ще приеме правилата на ЕС за религиозна толерантност и защита на езиковите малцинства.

- И двете страни ще се споразумеят да премахнат всички дискриминационни мерки и да гарантират правата на украинските и руските медии и образование.

- Цялата нацистка идеология и дейности трябва да бъдат отхвърлени и забранени.

21. Територии:

- Крим, Луганск и Донецк ще бъдат признати за де факто руски, включително от Съединените щати.

- Херсон и Запорожие ще бъдат замразени по линията на съприкосновение, което ще означава де факто признаване по линията на съприкосновение.

- Русия ще се откаже от други договорени територии, които контролира извън петте региона.

- Украинските сили ще се изтеглят от частта от Донецка област, която контролират в момента, и тази зона за изтегляне ще се счита за неутрална демилитаризирана буферна зона, международно призната като територия, принадлежаща на Руската федерация. Руските сили няма да влизат в тази демилитаризирана зона.

22. След постигане на съгласие относно бъдещите териториални договорености, както Руската федерация, така и Украйна се ангажират да не променят тези договорености със сила. Гаранции за сигурност няма да се прилагат в случай на нарушение на този ангажимент.

23. Русия няма да възпрепятства Украйна да използва река Днепър за търговски дейности и ще бъдат постигнати споразумения за свободен транспорт на зърно през Черно море.

24. Ще бъде създаден хуманитарен комитет за разрешаване на нерешени въпроси:

- Всички останали затворници и тела ще бъдат разменени на принципа „всички за всички“.

- Всички цивилни задържани и заложници ще бъдат върнати, включително деца.

- Ще бъде въведена програма за събиране на семейства.

- Ще бъдат взети мерки за облекчаване на страданията на жертвите на конфликта.

25. Украйна ще проведе избори след 100 дни.

26. Всички страни, участващи в този конфликт, ще получат пълна амнистия за действията си по време на войната и се съгласяват да не предявяват никакви претенции или да разглеждат никакви жалби в бъдеще.

27. Това споразумение ще бъде правно обвързващо. Изпълнението му ще бъде наблюдавано и гарантирано от Съвета за мир, оглавяван от президента Доналд Дж. Тръмп. За нарушения ще бъдат налагани санкции.

28. След като всички страни се споразумеят за този меморандум, прекратяването на огъня ще влезе в сила веднага след като двете страни се оттеглят към договорените точки, за да започнат изпълнението му.

---

От текста забележимо се открояват точки 12, 13 и 14, които са напълно в стила на Тръмп, защото отделят особено място на американския бизнес в усвояването на средствата за възстановяване на Украйна. Тези средства трябва да се появят магически от различни източници и да се устремят към сметките на американските корпорации, които ще участват в това възстановяване!?

Точка 21 едва ли ще предизвика одобрение, а още по-малко ентусиазъм както у руснаците, така и у украинците. В нея се предвижда признание на територии от Украйна, завладени от РФ, а от друга страна се говори за някаква непонятна демилитаризирана зона, която – както изглежда – включва района на Славянск-Краматорск, който ВСУ трябва да предаде на ВС РФ!?

След появяването на "Плана" в СМД, европейските бюрократи и бандата на Зеленски започнаха трескави консултации в Женева, в които включиха и американските си неоконсервативни колеги, начело с Рубио. Те искаха да разберат какви са намеренията на Тръмп във връзка с "Плана" и как могат да го преправят така, че руснаците в никакъв случай да не го приемат!? Заваляха предложения, в които планът в крайна сметка се съкрати от 28 точки на 19 точки, но никой от т. нар. обществено мнение така и не разбра какво включваха тези точки!? Във всеки случай обаче се заговори за активизиране на преговорите между САЩ и РФ, като ЕС и Украйна настояваха при тях като основа да бъде използван новият вариант на "Плана", който вече май се състоеше само от 19 точки, които като се имат предвид авторите му, вероятно ще бъде абсолютно неприемлив за руснаците и те ще продължат необезпокоявани разгрома на ВСУ! Говори се, че от "Плана" с 28-те точки са отпаднали всички точки, отнасящи се до уреждането на отношенията между Русия и НАТО, които би трябвало да се решават с участието на европейските съюзници на САЩ.

В крайна сметка голяма украинска делегация ще посети Флорида, за да разговаря с Рубио, Уиткоф и Кушнер (зетят на Тръмп), които (може би без Рубио) през следващата седмица трябва да посетят Москва за подготвителни преговори за вероятна среща между Путин и Тръмп за уточняване на рамката на бъдещи преговори за приключване на конфликта в Украйна. Целта на юнаците на Зеленски е да кандърдисат американците да не предлагат на руснаците нищо, което да не е одобрено от Зеленски и неговите аркадаши от ЕС!

По време на пресконференция в Бишкек, столицата на Киргистан, Путин даде отговори на редица въпроси, свързани с "Плана" и "разкритата" от СМД среща на ръководители на украинските и руските тайни служби. Интересното на срещата в Абу Даби е, че на нея неочаквано се появил американският емисар на Тръмп за разговорите между Украйна и Русия Дрискол, който изглежда ще замести проукраинския Келог, който от януари престава да участва в преговорите между Украйна и Русия (макар че той не посети нито веднъж Русия през цялото време на участието си в това мероприятие).

По-долу следват изявленията на Владимир Путин относно предложените мирни планове за Украйна:

"...

• Нямаше „проект на мирен договор“, а само набор от въпроси, които те (американците) предложиха да бъдат обсъдени;
• Като цяло сме съгласни, че това ("Планът") може да послужи като основа за бъдещи договорености;
• Всяка дума от мирния план за Украйна трябва да бъде обсъдена сериозно;
• В момента някои точки от плана звучат нелепо;
• Русия е готова официално да потвърди, че няма намерение да атакува Европа;
• Руските и украинските разузнавателни служби винаги са поддържали контакт; мястото в Абу Даби се използва активно за въпроси, свързани с военнопленниците;
• Появата на представител на САЩ на преговорите в Абу Даби беше неочаквана;
• Представители на САЩ ще дойдат в Русия следващата седмица;
• Русия ще прекрати военните действия, само когато украинските въоръжени сили напуснат окупираните територии (четирите области), или когато постигнем целите си по военен път. ..."

На същата пресконференция Путин дава и някои интересни данни за състоянието на личния състав на ВСУ:

"... Украйна е „загубила“ 47 500 войници през октомври, мобилизирала е насилствено 16 500 и е възстановила 15 000 ранени от болнично възстановяване. Така че, според Путин, Украйна възстановява 31 500 души на месец, докато губи 47 500. ..."

По същото време Захарова например обяви, че САЩ се опитват да попълнят изчерпаните сили на Украйна с филипинци:

„Американски служители започнаха кампания за набиране на доброволци във Филипините, които да се бият на страната на украинските въоръжени сили“ - съобщи говорителят на руското МИД Мария Захарова. Тя добавя, че на кандидатите се предлага месечна заплата от 5000 долара.

...

Американската компания RMS International, базирана във Флорида, набира кандидати. „Предпочитание се дава на бивши служители на филипинската полиция и служби за сигурност, както и на пенсионирани военни“, каза тя.

В статията си:

European Leaders Are Desperate for the War in Ukraine to Continue

(Европейските лидери отчаяно се надяват войната в Украйна да продължи)

Ian Proud • Четвъртък, 27 ноември, 2025 • 1,200 думи

https://www.unz.com/article/european-leaders-are-desperate-for-the-war-in-ukraine-to-continue/?utm_source=email&utm_campaign=article

Бившият британски дипломат Иън Прауд прави интересен сравнителен анализ на американският "План" от 28 точки и контраплана, предложен от европейците в Женева, който се състои от 27 точки, като в крайна сметка май се стига от план от 19 точки, за който все още няма точна информация. По долу предлагам цитат от статията, посветен на споменатия по-горе анализ:

"... Най-голямата причина за това беше съсредоточена около НАТО. Американският проект включваше клауза, че Украйна ще се откаже от амбицията си за членство в НАТО и че НАТО ще включи в уставните си документи ангажимент никога да не допуска членство на Украйна.

Европейската версия промени текста за Украйна, като тя ще може да се присъедини към НАТО само чрез консенсус на членовете, какъвто не съществува. Това обаче показва настоящата позиция на НАТО по отношение на членството на Украйна: че тъй като няма консенсус, Украйна не може да се присъедини към съюза. Заявената позиция от руска страна обаче е, че един ден този консенсус може да бъде постигнат, например при бъдещ президент на САЩ от Демократическата партия. Очевидно всичко това се прави, за да остане вратата открехната за присъединяването на Украйна един ден в бъдещето. Именно тази загриженост президентът Путин изрази в трескавите дни на дипломация, предшестващи началото на войната. „Ако не утре, тогава какво ще кажем за вдругиден?“ Забележително е, че клауза 3 в проекта на американския текст, че „НАТО няма да се разширява повече“, също беше напълно премахната от европейците (следователно европейският план има 27 точки, а не 28).

Освен това, други формулировки в американския проектодокумент бяха смекчени. Изчезна ангажиментът никога да не се разполагат войски на НАТО в Украйна; предложената европейска клауза гласеше, че войските на НАТО няма да бъдат постоянно разположени в Украйна в мирно време. Това остави отворена възможността за временно разполагане на войски на НАТО в Украйна и постоянно разполагане във всяка бъдеща война.

Въз основа на това, че предложението е да се установи мир в Украйна, добавянето на текст, който позволява временно разполагане на войски на НАТО в Украйна, когато избухне мирът, изглежда е предназначено да гарантира, че мирът няма да се случи. Не на последно място заради това, че американският проектодокумент в сегашния си вид включва солиден текст за гаранции за сигурност за Украйна, които предполагаха военен отговор на хипотетична бъдеща война от страна на Русия.

Другият поразителен аспект на европейското така наречено „контрапредложение“ беше мекото отлагане на бъдещото членство на Украйна в ЕС. Докато американският проектодокумент говореше за членството в ЕС като за „право“ на Украйна, европейците промениха формулировката, за да кажат, че Украйна трябва да бъде „отговаряща на условията“ за членство в ЕС и че нейното заявление ще бъде „оценено“. Това е дипломатическа формулировка за „членството не е гарантирано“. Така че, докато руската страна заяви, че вече няма възражения срещу присъединяването на Украйна към ЕС, европейските лидери започват да се фокусират върху огромните разходи и смущения, до които това ще доведе, както съм посочвал многократно преди.

Нямайки пари да платят за възстановяването на Украйна, европейците също радикално промениха формулировката относно цената на следвоенното възстановяване. От формулировката на САЩ за разделяне и инвестиране на част от замразените руски суверенни активи, във формулировка, че Русия ще трябва да плати за цялото възстановяване и че активите ѝ ще останат замразени, докато това не стане. Ясно е, както съм посочвал и преди, задържането на руски активи ще обезкуражи Русия да се бори за мир. Защо Русия ще иска да прекрати войната, на която е готова, докато ще плаща за всички щети, причинени от войната, и няма да получава обратно замразените си резерви в процеса? Вероятно би било по-евтино да продължи да се води война!

Имаше и други любопитни допълнения от европейците. Едно от тях премахва предложението на САЩ избори в Украйна да се проведат 100 дни след сключването на мирното споразумение, като се добави ангажимент за провеждане на избори „възможно най-скоро“. Това очевидно изглежда като умилостивение към екипа на Зеленски, оставяйки отворена перспективата президентските избори да бъдат отложени за неопределен период от време след края на войната.

Формулировката за насърчаване на взаимното разбирателство и помирение в Украйна беше смекчена, а формулировката за нацистката идеология беше премахната.

На хартия американският план от 28 точки и европейското контрапредложение от 27 точки изглеждаха доста сходни. И все пак, ако се прочете внимателно, американският план изглежда е за мир, докато европейският е за още война.

…

По-нататъшен интензивен ден на дискусии с Украйна в Женева на 24 ноември намали мирното предложение до 19 точки. За президента Тръмп ще бъде монументално предизвикателство да намери решение, което да бъде приемливо както за Русия, така и за Украйна. Но той има много по-голям шанс от всеки друг в Европа."

Във връзка с проблемите за намиране на средства за възстановяването на Украйна или по-точно, като се има предвид позицията на ЕС и Зеленски, за продължаване на войната, има интересно развитие. Министър-председателят на Белгия, страната в която се намира "Euroclear", банката, която съхранява замразените руски авоари, е изпратил писмо до Европейската комисия, в което изисква гаранции, че при бъдещи съдебни искове от РФ в случай на конфискуването на авоарите, всички страни "ще отговарят солидарно и индивидуално за възстановяването на средствата, ако е необходимо, както и че ЕС ще поеме всички съдебни разходи, възникнали в резултат на иск на РФ срещу "Euroclear"! Искането за "солидарна и индивидуална" отговорност за конфискуването на руските средства означава, че Белгия, при евентуален процес някъде по света (например в Сингапур или Хонконг) може да претендира за "форсмажор", т. е. че банката е била заставена да предаде парите, и да поиска от всяка една от държавите (например Германия или Франция) да погаси целия иск на РФ, след което тази държава ще може, ако иска, да си събира парите от останалите членки на ЕС! Подобна постановка вероятно ще накара най-яростните привърженици на конфискацията доста да си помислят преди да я гласуват!

Развитие получава и корупционният скандал в Украйна. "Акулите" от НАБУ и САПО кръжат все по-близко и по-близко около бандата на Зеленски и не е ясно още колко време той ще остава "неопетнен" от скандала!? Всъщност за "неопетнен" той може да бъде считан само от безпринципните висши европейски бюрократи и неоконсервативните американски сенатори и конгресмени. Фактите, че Зеленски беше принуден да пожертва Андрий Ермак, а бившият военен министър и настоящ секретар на съвета за национална сигурност на Украйна Юмеров предпочита да не се връща в Украйна, а да пътува между Истамбул, ОАЕ и Флорида, са много показателни. Без да се спирам подробно на развитието на скандала, искам да отбележа само две любопитни изявления:

- Тъкър Карлсон преди няколко дни е обвинил "Wall Street Journal", че от седмици държи и не публикува статии, разкриващи корупционни афери в Украйна за близо 48 милиарда долара, в които са замесени висши функционери от ЕС, американски сенатори и конгресмени;

- Лари Джонсон преди седмица каза, че сумата от 100 милиона, за която се говори в СМД, е върха на върха на корупционния айсберг, който се разкрива в Украйна, и е в размер от над 43 милиарда долара.

При толкова висши украински държавни функционери, замесени в скандала и побързали да емигрират на сигурни места по света, е трудно да се повярва, че Зеленски е бял и чист като ангел небесен! Фактът, че американските неоконсерватори и европейските висши бюрократи мълчат по въпроса за корупционния скандал навежда на мисълта, че и те са се облажили от милиардите, изчезнали в Украйна, средства, за раздаването на които за режима на Зеленски те се бореха и все още се борят с такова настървение!

Остава да видим кога бойците от ВСУ ще се усетят, че ги мамят и жертват като добитък, за да може украинските, европейските и американските олигарси и техните слуги да крадат най-безсъвестно парите пропити с тяхната кръв?!

Дилетант