Преговорите в Женева са измама

Тези дни в Женева, Швейцария, започнаха две серии преговори. Едната е продължение на преговорите между САЩ, Украйна и Русия, които досега се провеждаха в Абу Даби. Другата е продължението на преговорите между САЩ и Иран, които бяха започнали в Оман.

От страна на САЩ преговорите и в двата случая (практически едновременно) се водят от Уиткоф и Кушнер (известен сред руските блогъри като "Зятьков" в намек на роднинските му връзки с Тръмп)! Тези обстоятелства би трябвало да възбуждат сериозни съмнения в това, че в случая става дума за напълно фиктивни преговори провеждани само за заблуда на световната общественост.

Защо мисля така?

Първо, и в двата случая имаме преговори, които би трябвало да са изключително важни за САЩ, но те се водят от едни и същи хора, приближени до президента Тръмп, но незаемащи официални позиции в американската дипломатическа служба, т. е. те и двамата не са професионални дипломати!

Второ, тези очевидно важни преговори се водят практически едновременно от един и същ екип, за който е известно, че няма опит в дипломацията, а и екипът не е подкрепен, както изглежда, от никакви сътрудници-дипломати на Държавния департамент!? Освен това, в случая с преговорите с Иран, и двамата преговарящи са върли ционисти, а Израел е тайната страна в преговорите, защото неговото правителство от десетилетия се бори за промяна на режима в Иран и изобщо за унищожаването на Иран като държава!

На еретичната мисъл, че имаме налице фиктивни преговори, водени за заблуда на общественото мнение в САЩ и света, ме наведе следната статия, публикувана в списанието "Foreign affairs":

The Multipolar Delusion

And the Unilateral Temptation

(Многополюсната заблуда

и едностранното изкушение)

C. Raja Mohan, March/April 2026 Published on February 17, 2026

https://www.foreignaffairs.com/united-states/multipolar-delusion-mohan?utm_medium=newsletters&utm_source=fatoday&utm_campaign=The%20Multipolar%20Delusion&utm_content=20260217&utm_term=EDZZZ006ZX

В статията се разглежда идеята за многополюсния свят, която напоследък се дискутира оживено в информационното пространство, и реалният характер на многополюсния свят, както той се реализира на практика от администрацията на Тръмп. Според мен напълно основателно се подчертава, че Тръмп разглежда идеята за многополюсния свят като възможност САЩ да се освободят от моралното задължение да бъдат "световен жандарм", който се стреми да запази някаква видимост на законност и ред в света, претендирайки за пазител на демократическите и хуманистични ценности на западната цивилизация!

Многополюсният свят на Тръмп е джунгла, в която отделните "полюси" се борят да откъснат колкото може по голямо парче месо от телата на безобидните жертви населяващи джунглата!

Ние прекрасно знаем, че Тръмп е решил да нападне Иран, но все още счита, че не е готов за тази авантюра и затова симулира преговори, които се водят от Уиткоф и Кушнер - известни ционисти и агенти на правителството на Израел.

По въпроса за войната в Украйна Тръмп счита, че Украйна я е загубила, но колкото по-дълго време войната продължава, толкова повече Русия ще отслабва, което Тръмп смята, че е само от полза за полюса, представен от САЩ. Освен това войната в Украйна блокира до голяма степен възможността на Русия да се намеси в защита на приятелски режими в други части на света, което естествено е много удобно за агресивната политика на Тръмп!

Разбира се "многополюсният свят по Тръмп" засега възниква в обстановката на остатъчно пълно господство на САЩ, базиращо се на огромният брой военни бази, които те притежават по света, и произтичащата от това способност за проектиране на сила. С течение на времето пълното превъзходство на САЩ в това отношение ще намалее драстично, а останалите полюси ще заздравят своите средства за влияние в света и едва тогава ще можем наистина да говорим за многополюсен свят. Дотогава САЩ ще могат да се ползват безнаказано от остатъчните си уникални средства за натиск над страните и народите по света за постигане на своите икономически и политически цели!

В интервю на Еми Гудман ("Демокрация сега") с Трита Парси (изпълнителен вицепрезидент на Института "Куинси" "За отговорно държавно управление") проведено в четвъртък на 19 февруари 2026 година, Трита Парси анализира конфликта в Иран и предупреждава за „Изключително опасна ситуация“ в конфликта с Иран.

https://youtu.be/FJfn5GThhgs

"Докато американските и иранските представители продължават преговорите относно ядрената програма на Иран, президентът Тръмп нареди струпване на американски сили в Близкия изток, включително два самолетоносача. „Това е изключително опасна ситуация, която и двете страни всъщност са стимулирани да ескалират“. ... „И двете страни всъщност вярват, че една кратка, интензивна война може да подобри тяхната позиция в преговорите.“

...

Иранците разчитат, че САЩ имат много по-нисък праг за поносимост към болка (при жертви), отколкото имат самите иранци. Те базират това отчасти на опита как хусите се бориха срещу САЩ в продължение на няколко седмици и в крайна сметка Тръмп, по същество, загуби интерес към това и не искаше да има продължителен конфликт и се отдръпна. Разликата обаче е, че хусите никога не успяха да убият американски войник. Опитаха се, но не успяха. И ние не сме били в ситуация, в която 30, 50, може би 200 американски войници ще бъдат убити под ръководството на Доналд Тръмп, така че не знаем как неговата психика ще реагира на подобен сценарий. Това е изключително опасна ситуация, в която и двете страни всъщност са стимулирани да ескалират, със сметки, които са напълно противоречиви една на друга."

На въпроса за възможната реакция на държавите от района при едни военни действия Трита Парси отговаря:

"Знаете ли, тук има няколко фактора. От една страна, разбира се, тези страни (съседите на Иран) са много притеснени от нестабилността. Те не вярват, че ще има някаква чиста смяна на режима в Иран, а по-скоро, че ще има колапс на държавата, потенциално гражданска война, огромен брой бежанци, нахлуващи в други страни от региона, сепаратистки движения по границите, които ще се възползват от ситуацията, сценарий, който би бил много проблематичен за Пакистан с белуджите, за Ирак с кюрдите, за турците с кюрдите и с азербайджанците.

Сега едно нещо, което е много важно да се разбере, е, че тези фактори са присъствали и в миналото, и в миналото някои от тези страни са били благосклонни към военна конфронтация, като например Саудитска Арабия. Те промениха мнението си не само заради тези последици, но и заради по-дълбока геополитическа промяна, която се е случила в региона. В момента Иран е много отслабен, а Израел е станал много по-силен и напълно необуздан.

Съединените щати, от времето на администрацията на Байдън, по същество премахнаха всички ограничения върху Израел. На Израел е позволено не само да нарушава международното право, но и да нарушава американското законодателство, а след това правителствата или администрацията на екипа на Байдън, както и екипът на Тръмп, по същество са нарушили американското законодателство, като са лъгали от името на Израел в Конгреса - поне администрацията на Байдън направи това. Това създаде ситуация, в която много от тези страни в региона осъзнаха, че съюзът им със Съединените щати не ги защитава от Израел. Израел атакува седем страни в региона от 7 октомври насам, включително Катар, който разполага с едни от най-добрите системи за противовъздушна отбрана, разположени там от Съединените щати. Но очевидно тези американски системи за противовъздушна отбрана не са били активирани, когато израелците атакуваха. Така че, ако съюз с Израел - със Съединените щати, не може да помогне за балансиране срещу Израел, то тогава тези страни са стигнали до заключението, че трябва да създадат своя собствена договореност, за да могат да балансират срещу това, което виждат като все по-агресивен Израел в стремежа му към регионална хегемония.

Иран не е част от това съзвездие, но де факто е буфер между тези страни. А това е Турция, това е Саудитска Арабия, това е Катар, това е Пакистан, може би Египет. Иран е буфер между тях и Израел. И в резултат на това те имат тази допълнителна причина да искат да предотвратят тази война, защото се нуждаят от този буфер. В противен случай, те вярват, че те ще бъдат целите, следващите цели на израелската държава."

По въпроса за сина на бившия шах на Иран, като възможен бъдещ ръководител на Иран, Трита Парси даде следния коментар:

"Синът на бившия шах се очерта като глас, когото някои хора в диаспората поласкаха, на когото оказаха подкрепа. Той очевидно има огромна подкрепа от Израел. Той е в тесен съюз с израелците. Той подкрепи израелската партия през юни. В този случай той призовава за военна намеса, или от страната на Израел, или от Съединените щати.

...

И това е драматично развитие, като се има предвид фактът, че Иран е точно до Афганистан, точно до Сирия и Ирак, а ние видяхме до какво доведоха тези военни интервенции в тези страни, които са абсолютни катастрофи. Но комбинацията от потискане на демокрацията и начинът, по който санкциите унищожиха прехраната на обикновените иранци, ги доведе до тази точка на отчаяние, в която някои - отново не мнозинство, но значителен брой хора - сега призовават за това, а Реза Пахлави се превърна в основен канал на искането за военна намеса.

...

Все пак бих казала, че има мнозинство, което е напълно против изобретенията на диаспората, но гласовете им горе-долу не се чуват в масовите медии. И мисля, че това се дължи до голяма степен на подкрепата на определени елементи, за да се повишат гласовете за интервенция. И ние виждаме точно това, което видяхме по време на войната в Ирак, в която голям брой иракски гласове, подкрепящи интервенцията, бяха представени чрез масовите медии, за да се създаде впечатлението, че това не само е нещо, което се подкрепя от огромното мнозинство на иракското общество, но и че това е морално правилното нещо, което трябва да се направи. И аз намирам това за много, много съмнително."

В заключение по въпроса за Иран искам да кажа, че САЩ подготвят поредната смяна на режима, която ще доведе до потоци от бежанци към Европа и страните в района около Иран, ако на САЩ се удаде да разрушат режима в Иран и да ликвидират страната като организирана сила в услуга на Израел!

Войната в Украйна навлиза в петата си година, а ако желаем да сме по-точни, тя навлиза в дванадесетата си година от Майдана в Киев, който по същество отбеляза началото на една гражданска война в Украйна, подпалена от Запада в желанието му да омаломощи Русия и да я доведе до разпад!

Президентът Тръмп, идвайки на власт през 2025 година обяви, че той ще приключи войната за един ден. След това увеличи срока на месец, а в последно време определено демонстрира, че не се интересува особено от това кога войната ще приключи, разигравайки с помощта на своите съветници Уиткоф и „Зятьков“ видимост на преговори. Руснаците първоначално като че ли възприеха сериозно опитите на Тръмп да посредничи в конфликта, но напоследък те очевидно разбраха, че става дума за "кабуки театър" и сериозно втвърдиха позицията си демонстрирайки, че те не отстъпват от предложенията на Путин, направени пред колегията на Външното министерство на РФ на 14 юни 2024 година!

Междувременно западните "анализатори" отбелязват със задоволство охлювната скорост, с която ВС РФ настъпват в Източна Украйна, считайки, за кой ли път вече, че това е доказателство за изтощението на руската армия и на икономиката на Русия!? Аз пък винаги си спомням пресконференцията на генерал Сергей Суровикин през есента на 2022 година - в разгара на украинското настъпление в Харковска и Херсонска области, в която той ясно определи стратегията на руската армия да изтощи и унищожи украинската армия в една продължителна и изтощителна война!

Тези дни получих в ел-пощата си статия от д-р Пауъл Уоруик (Powell Warwick), в която той привежда математически анализ на военните действия в Украйна и отбелязва очевидното изтощаване на ресурсите на Украйна и на ВСУ, които в близките месеци неизбежно ще доведат до срив на ВСУ и пълен разпад на тяхната съпротива! По долу привеждам извадки от статията и линк към пълния ѝ текст.

Estimating Trajectories in Attritional Warfare

The Russia-Ukrainian Conflict Through a Quantitative Lens

(Оценка на траекториите в изтощителната война,

Руско-украинският конфликт през количествена призма)

DR WARWICK POWELL, FEB 17, 2026

https://warwickpowell.substack.com/p/estimating-trajectories-in-attritional?utm_source=post-email-title&publication_id=1965102&post_id=187818218&utm_campaign=email-post-title&isFreemail=true&r=1u56vo&triedRedirect=true&utm_medium=email

"Основното заключение от количественото определяне на фазата на изтощение във войната е, че ефективната бойна мощ на Украйна – състояща се от човешка сила, техника и боеприпаси – се изчерпва с нетна скорост, която изпреварва попълването ѝ, докато тази на Русия се задържа стабилна или нараства незначително. Този дисбаланс, утежнен от скорошното намаляване на западната подкрепа, сочи към повратна точка, при която плътността на украинските сили намалява под жизнеспособността си, което води до бързи териториални загуби и оперативен колапс.

Въз основа на интегрирани прогнози от ноември 2025 г. до февруари 2026 г. прогнозният прозорец за тази повратна точка е 3-6 месеца отсега (май-август 2026 г.), последван от 3‑4‑месечна каскада до функционално изтощение. Като цяло това води до 6-9-месечен хоризонт и „отваряне на шлюзовете“, където напредъкът се ускорява от сегашните 0,3-1 км/ден до 5-10 км/ден, както се вижда при исторически пробиви като отстъплението при Херсон през 2022 г. Каденцата е нелинейна: първоначалното изчерпване

изглежда е в патова ситуация, с месечни загуби от 10 000-20 000 смъртоносни единици (термин, нормализиращ войници на 1 единица, танкове на 10 и т. н.), но след като паднат под 73% от пиковата сила (около 400 000 единици), загубите се увеличават 2-3 пъти поради откритите флангове и намалената огнева подкрепа. Траекториите варират в зависимост от оптимизма/песимизма на данните. Използвайки оценки, ориентирани към Запада (по-ниски украински загуби, по-висок приток на помощ), прагът се достига през юли 2026 г. с колапс до октомври. Данните от руски източници (по-високи нанесени щети) ускоряват това до април-май, с крайна точка август. Последните развития изострят мрачния край: американските ракетни запаси, изчерпани до 25% от изискванията на Пентагона, доведоха до приоритизиране на вътрешните нужди при администрацията на Тръмп, намалявайки доставките. Обявяването на изчерпани запаси от Германия през февруари 2026 г. допълнително намалява притока на боеприпаси с 20-30%, което се равнява на допълнителни 100-200 дневни загуби за Украйна.

Тези констатации подчертават устойчивостта като решаващ фактор. Нетният дневен прираст на Русия от 700-900 единици поддържа силите ѝ на 680 000-700 000, което позволява методичен натиск без преразтягане. Русия също така има резервна армия с подобен мащаб, която все още не е мобилизирана. Украйна, започваща през февруари с 450 000-500 000 единици (от 550 000 през ноември), генерира нетна сума от -100 до -900 единици/ден, траектория, която се натрупва едва до достигане на критична стойност. Помощ като списъка с приоритетни изисквания за Украйна (PURL, ~15 милиарда долара през 2026 г. от Европа) може временно да добави 50-100 единици/ден, удължавайки прозореца с 1-2 месеца, но производството изостава (напр. 60 ракети Patriot/месец в световен мащаб) не може да компенсира 10:1 огневото предимство на Русия. По-широкото значение: ритъмът на войната следва предсказуема дъга в моделите на изтощение: бавно достигане до праг, последвано от експоненциален спад. Това позволява да се оценят не само крайните точки, но и пречупващите точки, като например когато провалите в противовъздушната отбрана (текущите запаси покриват десетки залпове срещу 450 месечни заплахи) усилват руските удари с 10-20%. При липса на големи ескалации, като пълната намеса на НАТО, математиката предполага, че Украйна ще премине към грешната страна на счетоводната книга до края на 2026 г., като териториалните отстъпки ще станат неизбежни за запазване на остатъчните сили.

Това ще отвори пътя за Русия успешно да се насочи към Одеса и да претендира за нея, а може би дори ще бъде в позиция да ускори промяната на режима в Киев. Моята собствена оценка е, че войната ще приключи официално, само когато тези две условия бъдат изпълнени, което ще позволи да продължат официалните преговори, не само за условията на капитулация, но и по-важното от руска гледна точка, за редица критични договори, които са насочени към реинженеринг на регионалната архитектура на сигурност. (Езерото есето ми от миналата година по това време, обясняващо тезата.)

Методология и предупреждения

Методологията използва модифициран модел на Ланчестър, рамка от оперативните изследвания от началото на 20-ти век, за симулиране на бойната динамика. В основата си, той проследява две променливи: ефективното ниво на силите на всяка страна във времето, повлияно от темповете на попълване и нанесените загуби от противника. Силите са агрегирани в „смъртоносни единици“ за сравнимост - личният състав се брои за 1 единица всяка, бронираните машини - за 10 (отразяващи огнева мощ), а боеприпасите - за 0,01 на снаряд (приближаващо еквивалент на удара). Тази нормализация позволява моделиране на войната като система от диференциални уравнения, където силите на Украйна U(t) се променят като нетно попълване минус загуби, пропорционални на силите на Русия R(t) и обратно. …"

По-нататък в анализа си Д-р Пауъл подробно описва данните, които ползва, и резултатите, които получава в резултат на моделирането на бойните действия. Отчитайки, че това може да бъде интересно само за специалисти по математика, аз оставям на любопитните читатели да се запознаят по-подробно с методологията, изходните данни и резултатите, които д-р Пауъл получава, но те определено не съвпадат с оптимистичните писания на "военните анализатори", които се упражняват в пропаганда по един много трагичен въпрос в съвременния свят - войната между РФ и Украйна!

Дилетант

Тръмп и Иран – възможности и амбиции

Президентът Тръмп е овладян от маниакалното желание да се справи веднъж завинаги с амбициите на Иран за независима политика и да го превърне в послушко, подобно на членовете на ЕС или на другите "съюзници" на САЩ. Желанието му се подсилва особено много от наличието на големи петролни и газови залежи в Иран. Както знаем Тръмп се е амбицирал да задържи човечеството в епохата на въглеводородните енергийни източници, от която епоха до днес се опитва да излезе! Подобен стремеж, ако успее, като се има предвид неотдавнашния опит за овладяване на петролните залежи на Венецуела от САЩ (ако той се окаже наистина успешен), съчетан с енергийните ресурси на Иран, според Тръмп, ще му осигури господство над основния конкурент за световен хегемон - Китай!

Особено важен стимул в нездравите амбиции на Тръмп спрямо Иран осигуряват финансовите дарения на Израелското лоби в САЩ, което счита Иран за зъл враг на еврейската държава и с всички средства се стреми да смени режима в Иран и да разруши единството на държавата, като я разпадне на отделни съставни части, базиращи се на етническите ѝ елементи (перси, азери, кюрди, араби, белуджи и др.), които влизат в състава на империята. Официалната причина за амбициите на Тръмп и еврейското лоби е подозрението, че Иран има намерение да създаде ядрено оръжие, което ще го направи недосегаем за разрушителните амбиции на Израел и САЩ. Фактът, че аятолах Али Хаменей отдавна е публикувал фетва, че притежанието на ядрено оръжие е против религиозните ценности на шиизма е без значение за Тръмп и евреите, тъй като самите те гледат на подобни заявления само като на временни заблуди предназначени да "хвърлят прах" в очите на приятели и противници, прикривайки истински бъдещи намерения!

Тръмп се посвети на амбициите си да разгроми Иран още по време на първия си мандат, когато изкара САЩ от JCPOA (Joint Comprehensive Plan of Action), който президентът Обама с толкова усилия беше успял да скалъпи и с който се гарантираше, че Иран няма да обогатява уран над определени граници и ще допусне контрол от IAEA на ядрените си предприятия срещу намаляване на икономическите санкции, наложени над Иран от Съвета за сигурност на ООН.

Забележка. През периода на първото президентство на Доналд Тръмп съм писал много и подробно по въпросите на JCPOA и американските провокации срещу Иран и по тази причина няма да се спирам на тези въпроси в тази публикация.

Първият сериозен опит на Тръмп, заедно с Израел, да предизвикат фундаментални сътресения в режима в Иран бе проведен през юни 2025 година. Това е т. нар. 12-дневна война, която Израел започна атакувайки ръководството на Иран в опит да "обезглави" държавата и по този начин да предизвика безредици и съответно нейното разпадане. За велика изненада на Израел той постигна частично целта си да "обезглави" държавата, като ликвидира още в първия ден военни командири, учени и други ръководители на режима, но това не доведе до разпадането на държавността. Ръководството на Иран се окопити бързо от вероломното нападение и за ден-два започна да отговаря все по-силно и по-силно на ракетните атаки на Израел. В защитата на еврейската държава-агресор се включиха както държави от демократичния Запад, така и държави от автократичния арабски свят около Персийския залив. Оказа се обаче, че прехвалените "защитни куполи" на Израел след известно време се пробиха и "протекоха", т. е. ракетите и дроновете на Иран започнаха да проникват все по-често и по-често в израелското въздушно пространство и да нанасят щети на еврейската държава. Тогава Израел се примоли на "чичо Сам" да "обявят победа" и да прекратят войната! Това разбира се стана едва след като Тръмп си направи "удоволствието" да "унищожи" иранската ядрена програма, както той триумфално заяви, с бомбардировки, извършени от цвета на американската авиация - самолетите B2 с използването на специални бомби!

Според западните СМД и личните заявления на Тръмп и Нетаняху войната срещу Иран беше абсолютно успешна и според Тръмп ядрената индустрия на Иран беше "напълно унищожена", но кой знае защо скоро след толкова успешната война Тръмп и Нетаняху отново заговориха за необходимостта от атака срещу Иран!?

Тайните служби на Израел, САЩ и Обединеното кралство се съюзиха и организираха народното недоволство, съществуващо поради санкциите срещу страната, наложени от САЩ. Целта отново беше смяната на режима, като този път на народа дори се предложи и кандидат за властта - наследника на шах Пахлави!

Забележка. Тези дни Скот Бессент призна, че американската държава е организирала краха на иранската валута (реал) през декември чрез машинации на валутните пазари, предизвикали фалит на ирански банки и необходимостта Централната банка на Иран да емитира големи количества реали, с което е предизвикала обезценяване на валутата и загуба на спестяванията на населението.

В статията на проф. John J. Mearsheimer се описва доста добре замисълът на западните секретни служби, който цели да представи безредиците, организирани от тях, като спонтанно възникнали протести на населението срещу потисническият теократичен режим на аятоласите:

The Tag Team Fails in Iran

(Отборът се проваля в Иран)

John J. Mearsheimer • Tuesday, January 20, 2026 • 1,300 Words

https://www.unz.com/article/the-tag-team-fails-in-iran/?utm_source=email&utm_campaign=article

"Западните медии са решени да представят протестите в Иран като строго вътрешен проблем. Според тях, народът на Иран спонтанно е въстанал срещу правителството си, защото е бил в отчаяно положение, поради корупцията на своите лидери и лошото управление на икономиката, както и поради потисническата им политика. Според западните медии всички протестиращи в тази история бяха мирни, но протестите им бяха посрещнати с насилие от страна на правителството. Външните сили нямали почти нищо общо с предизвикването на протестите.

Това тълкуване на случилото се в Иран е погрешно и противоречи на изобилие от доказателства. Това разбира се не означава, че е имало много мирни хора, протестиращи, които са имали основателни оплаквания срещу правителството, но това е само част от историята. …"

Истината е, че заедно с мирните протестиращи граждани имаше и въоръжени групи, които целяха да окървавят демонстрациите и по този начин, ако е възможно да разпалят още по-голямо недоволство и протест. Крайната цел беше да се създадат условия за външна намеса, за която Тръмп и Нетаняху бяха готови със самолети и специални части. В близост до Иран беше прекарана армада от самолетоносача Ейбрахам Линкълн, съпроводен с ескорт от разрушители с ракети "Томахавка" и противовъздушни ракети. Въоръжената атака на САЩ и Израел трябваше да се случи някъде към 14 януари, но правителството се намеси твърдо и към 10 януари улиците и площадите бяха овладени от властите, въоръжените банди бяха разгромени и ликвидирани, като за съжаление заедно с провокаторите загинаха и много граждани, които нямаха за цел да осигурят победа на размирниците, а само протестираха срещу тежките икономически условия в страната.

Проблемът на тайните служби беше, че те разчитаха на интернет и на мобилните комуникации, за да могат бандите размирници да се организират и да синхронизират действията си, но държавата успя да блокира интернет и мобилните комуникации. Подобна реакция бе предвидена от чуждите тайни служби и те бяха внесли тайно в Иран около 40000 терминала за връзка със Старлинк, но руснаците (а някои казват китайците) предоставиха на правителството средства за заглушаване на Старлинк и терминалите се оказаха неизползваеми! Към 14 януари, когато беше планирана атаката на САЩ и Израел, безредиците вече бяха практически потушени от правителството и външната намеса беше безсмислена и даже вредна!

На Нетаняху не му стискаше да се започне атака срещу Иран, защото иранците, окрилени от успешното справяне с безредиците и разбрали, че този път става дума за съществуването на Иран като единна и независима държава, заявиха, че всяка атака срещу Иран ще доведе до регионална война. Това означаваше, че независимо от това дали Израел участва във военните действия или не, Иран ще атакува територията му с всички възможни средства. Освен това Иран заявяваше, че ще атакува всички военни бази на САЩ в района и ще предприеме мерки за "затваряне" на Ормузкия пролив за кораби на страните от района, участващи във военните действия срещу Иран!

Тръмп беше прекарал в близост до Иран цяла флотилия начело със самолетоносач и трябваше да направи нещо, за да оправдае този ход на САЩ. Очевидно вътрешните брожения в Иран бяха разгромени от правителството, а възможността за изненадващо нападение не съществуваше! На Тръмп му беше необходимо време за взимане на подходящо решение по въпроса за следващите действия срещу Иран по причини, които ще обясня по-долу.

Преди всичко флотилията беше изведена на безопасно разстояние от брега на Иран, за да е в безопасност от противокорабните ракети на Иран. Известно е, че придружаващите самолетоносача разрушители имат ограничен брой ракети "Томахавка" и противовъздушни ракети (съотношение 50:50), което осигурява на всеки кораб по около 50-60 противовъздушни ракети, а цялата флотилия разполага общо с около 200 противовъздушни ракети, което означава, че тя в най-добрия случай може да свали до 100 ирански ракети и следователно по чисто логистични причини не е в състояние да издържи на продължително военно противостоене срещу ракети и дронове, изстреляни от територията на Иран.

В тази връзка особено поучителен беше опитът на САЩ да се справи с атаките на йеменските хути срещу корабоплаването в Червено море. В онази операция американците загубиха три самолета F-18 и 7 скъпи разузнавателни дрона, както и целият запас на флотилията от противовъздушни ракети в едномесечна операция, без да постигнат видим резултат срещу хутите, което тогава накара Тръмп да "обяви победа" и да изтегли флотилията от операцията!

Този път Тръмп отново предложи преговори с иранците в Оман.

Забележка. През юни 2025 година, 12-дневната война започна по време на преговори в Оман, точно в момента, в който Тръмп обяви, че "преговарящите страни са близо до успешен край на преговорите"!?

На преговорите в Оман този път САЩ предложиха на Иран следните условия за прекратяване на конфликта:

• окончателно прекратяване на обогатяването на уран;
• ограничения върху обхвата и броя на балистичните им ракети;
• прекратяване на всякаква подкрепа за прокси групи в Близкия изток, включително Хамас, Хизбула и хусите, действащи в Йемен.

Абсолютно ясно е, че Иран не може да приеме нито едно от тези условия!

Първото условие е невъзможно да бъде прието, тъй като то не почива на никакви международни закони, а освен това за една държава като Иран приемането на подобно условие е позорно!

Приемането на второто и третото условие означава Иран да се разоръжи пред агресивните амбиции на Израел и САЩ да го покори, като унищожи държавността му и предизвика разпад на страната на съставните ѝ части, което е и целта на израелските ционисти!

Засега преговорите са прекратени, но за Тръмп остава открит въпросът как да обяви победа и да изтегли американската флотилия по най-безопасния начин от капана, в която я е вкарал!?

За разлика от периода преди 12-дневната война този път иранците надвиха имперската си гордост и се обърнаха към Русия и Китай за военна и техническа помощ за отбраната на страната. И двете страни изглежда се отзоваха с ентусиазъм на поканата, но времето между 12-дневната война през юни 2025 година и сегашния конфликт е твърде кратко, за да се осигури необходимата техника и най-вече обучение на специалистите за успешното ѝ ползване. Съществува подозрението, че и Русия и Китай засега предоставят не само техника, но и кадри, обучени да работят с нея. Все пак изграждането на интегрирана, многопластова противовъздушна отбрана за страна с размерите на Иран е сложна и продължителна дейност, така че, ако САЩ си позволят да започнат конфликт, то ще имаме възможността да видим докъде са успели руснаците и китайците да стабилизират и подобрят военната мощ на Иран!?

Във всеки случай е ясно, че САЩ не могат да успеят в конвенционален конфликт срещу Иран, като минимум поради това, че армията им няма да е в състояние да издържи на логистичните изисквания за такъв конфликт. Освен това покоряването на страна с размерите на Иран само с въздушна война е абсурдно, а горчивият опит на американците от интервенциите през последните десетилетия едва ли ще ги стимулират за нова подобна авантюра. Операция, подобна на тази във Венецуела, е изключена отново поради размера на Иран и характера и структурата на властта в страната. На Тръмп му предстоят междинни избори и всеки погрешен ход в Иран може да се отрази по силно неблагоприятен начин на управлението му през следващите 2 години.

Дилетант