Идва ли краят на НАТО?

Миналата публикация в блога ми беше посветена на последните за онзи момент изяви на президента Тръмп. За съжаление през изминалите две седмици той продължи с неистова упоритост да демонстрира, че подставя пред така наречената евроатлантическа общност още по-големи политически проблеми.

На срещата на "цвета на световната икономическа и политическа мисъл" в Давос президентът Тръмп отново демонстрира неортодоксалните си разбирания за световната геополитика! Той категорично заяви, че САЩ, с добро или с лошо, ще получат Гренландия в свое владение, потвърждавайки изказаната преди близо 2500 години от Тукидид мисъл, че "силните могат да правят каквото пожелаят, а слабите трябва да страдат каквото им се наложи!".

Тези дни прочетох поредното есе на Аурелиен и ми направи впечатление справедливата му оценка за съвременния либерализъм:

Mere Anarchy.

What did you expect, Liberals?

(Чиста анархия.

Какво очаквахте, либерали?)

https://aurelien2022.substack.com/p/mere-anarchy?utm_source=post-email-title&publication_id=841976&post_id=184303491&utm_campaign=email-post-title&isFreemail=true&r=1u56vo&triedRedirect=true&utm_medium=email

AURELIEN, JAN 14, 2026

"...

Либерализмът проповядва мигновено задоволяване на егото и основното му състояние на ума е юношеско. Безсмислено е да се очаква либералното общество да се грижи за бъдещето, както е безсмислено да се очаква тинейджър да мисли сериозно за пенсиониране. Видът нихилистично плячкосване, което описах миналата седмица, е напълно логичен за либералния ум: няма да съм тук след сто години, защо да се занимавам? Богатството ми ще ме предпази от последствията на този проблем, защо да се занимавам? Никога няма да отида в тази част на света, нито ще се срещна с тези хора. Защо да се занимавам? Защо да не извлека максималната краткосрочна полза за себе си и да не стъпча другите и тяхното бъдеще? (И разбира се, колкото повече унищожавам, толкова по-малко остава за другите.)

..."

Тръмп не е либерал, но неговата поява на световната сцена е плод на либерализма, който господстваше в евроатлантическото пространство през последните десетилетия и отношението му към света е резултат от морала, съответстващ с идеите и концепциите на неолибералната идеология.

Политическите джуджета от НАТО и ЕС изпаднаха в паника от амбициите на САЩ, изразени в речта на Тръмп пред достолепното общество в Давос! Къде отидоха прословутите гаранции за безопасността на членовете на съюза? НАТО уж гарантираше свободата и независимостта на членовете на Съюза, но изведнъж се оказа, че тези гаранции важат може би само за външните врагове, но не и за хищниците вътре в съюза!? Най-силната страна в НАТО можеше да си позволи да наруши тези принципи! Бих попитал българските политици "Какво пречи на други държави-хищници в НАТО да нарушат тези "свещени принципи?" Например, какво пречи на Турция да предяви претенции към част от територията на България, ако на някои места в нейната територия възникне например "движение за самоопределение"? Впрочем нека не разлайваме кучетата, защото може би малко им трябва.

Всъщност логиката на Тръмп е проста. САЩ харчат за въоръжение вероятно повече от всички членове на съюза. Войната в Украйна показа, че европейските съюзници са абсолютно безпомощни пред Русия, която те превъзхождат поне 3 пъти по население, а както самите те твърдят, много пъти повече по БВП! В същото време те изпадат в паника само при мисълта, че САЩ могат да се откажат да помагат на Украйна, но претендират да диктуват условията на мира, който САЩ като че ли са готови да наложат на Украйна!? Те се ежат с амбиции за "мироопазващи сили", но не са в състояние да ги осигурят, особено ако чичо Сам не стои зад гърба им с голямата тояга!

Тръмп неизбежно си задава въпроса "Защо са нужни на САЩ такива съюзници?" Той и американските военни смятат, че за безопасността на Америка би било полезно, ако тя разполага с Гренландия, като аванпост в Северния Атлантик при един потенциален бъдещ конфликт с Русия и Китай, за използването на който няма да е необходимо да се съобразяват с мнението на "съюзниците" си!

В крайна сметка Марк Рюте обяви, че е постигнато споразумение с Тръмп по въпроса за Гренландия, което устройва цялата натовска общност!? Нито Рюте, нито някой друг, си даде труд да обясни какво точно споразумение е постигнато с Тръмп, но като имам предвид "рецептите" на Тръмп за воденето на преговори, предложени в неговата книга "Изкуството на сделката", и безпардонността на самия Тръмп, аз предполагам, че сделката едва ли е по вкуса на датчаните, но както е казал Тукидид "... слабите трябва да страдат каквото им се наложи!".

Тези дни бе публикувана стратегическата доктрина на Пентагона за следващите години и от нея определено се вижда, че макар да признават Русия за една от световните суперсили, те считат, че няма какво особено да делят с нея. Основен съперник за САЩ в бъдеще Пентагонът счита Китай. Според доктрината САЩ трябва да се съсредоточат върху западното полукълбо (Американския континент), Тихия океан и източна Азия, където Китай е определено основният им противник. В тази връзка стратезите на Пентагона смятат, че Европа може сама да се оправя със своята безопасност и отношенията си с Русия, която тя превишава значително по брой на населението и по БВП! Нещо повече, според мен напълно неправилно, стратезите смятат, че дори само Германия превишава Русия в икономическо отношение и по тази причина, САЩ смятат да престанат да отделят такова голямо внимание на безопасността в Европа, като европейците трябва сами да се заемат със охраната на своето жизнено пространство!

Това означава, че за САЩ НАТО престава да бъде основен стълб в тяхната стратегия и по мое мнение съюзът е осъден на мъчителна смърт, тъй като европейците са построили цялата си стратегия за безопасност на съзнанието, че НАТО винаги ще съществува и за САЩ то винаги ще бъде основен стълб на тяхната стратегия за световно господство, поради което дълго време ще полагат усилия да запазят този съюз в сегашната му форма! За беда на европейците САЩ вече разбират, че те съвсем не са това, което са били през двадесетия век, че засега опитите за реиндустриализация не са успешни, и че времето на безразделното им глобално господство преминава.

За нещастие на Европа, васалното положение, което тя бе предпочела спрямо САЩ, я е надарило с управляващ елит от политически джуджета, които не са способни да бъдат субекти в съвременната световна джунгла! Не е ясно дали историята ще даде достатъчно време на европейските народи да издигнат нови елити, способни да поведат европейските държави като субекти на своята съдба, а не васали на една чужда сила!? В този процес решаването на проблема с войната между Русия и Украйна е първият и много важен изпит, който Европа трябва да вземе по пътя към своята субектност! В тази връзка прилагам пълния текст на статията на бившия британски дипломат Иън Прауд, за финансовото състояние на Украйна, тъй като то ще бъде от особено значение за близкото бъдеще на ЕС:

---

Ukraine Is Defending Itself with Money Europe Doesn’t Have

(Украйна се защитава с пари, които Европа няма)

An end of the Ukraine war may have as devastating economic and political consequences for Europe.

(Краят на войната в Украйна може да има опустошителни икономически и политически последици за Европа.)

Ian Proud • January 17, 2026 • 1,600 Words

https://www.unz.com/article/ukraine-is-defending-itself-with-money-europe-doesnt-have/?utm_source=email&utm_campaign=article

Грозната истина е, че в края на войната в Украйна може да има толкова опустошителни икономически и политически последици за Европа, колкото и при нейното продължаване.

Украйна вече е изправена пред недостиг на финансиране от 63 милиарда щатски долара през 2026 г. и бих се изненадал, ако тази цифра не се увеличи, ако войната продължи. Огромното фискално разхищение на Украйна се дължи на два фактора:

Първо, огромните разходи за поддържане на постоянна армия от почти един милион души;

Второ, огромните разходи за внос на оръжия от Запада за водене на войната.

Покупките на оръжия не са източници на продуктивни инвестиции, тъй като буквално се изгарят в разгара на битката. Същото, разбира се, важи и за Русия. И двете страни отбелязаха намаляване на икономическия растеж през 2025 г., като този на Украйна беше 2,1%, а за Русия 1,5%. Западните експерти биха посочили това като доказателство, че икономиката на Украйна се представя по-добре, но е вярно обратното. Руската икономика е около дванадесет пъти по-голяма от тази на Украйна номинално и малко над десет пъти по-голяма, когато се погледне БВП, използвайки паритет на покупателната способност.

Можете да видите това в данните за разходите за отбрана.

Русия похарчи рекордните 143 милиарда долара за отбрана през 2025 г. в сравнение с около 60 милиарда долара за Украйна, което е около 2,3 пъти повече. И все пак, руските разходи за отбрана възлизат само на 6,3% от БВП, докато за Украйна те са 31,7%. Така че огромните разходи за отбрана са много по-малко важен въпрос за Русия по отношение на нейното икономическо състояние.

Разходите за отбрана представляват далеч по-малък дял от общата икономическа активност, отколкото за Украйна. И Русия може да си позволи да плаща за отбранителните си нужди със собствени финанси, докато Украйна е изцяло зависима от пари на западни донори, за да поддържа войната.

Въпреки огромните разходи за война, Русия отчита фискален дефицит от само 1,7% от БВП през 2025 г. Това все още е доста под фискалното правило на ЕС от 3% от БВП, като някои страни като Франция и Полша, имат дефицити на или повече от два пъти по-високи от тази цифра (приета като максимална граница от ЕС).

Фискалният дефицит на Украйна, от друга страна, беше около 20% от БВП. Тази празнина трябваше да бъде запълнена с външно финансиране, тъй като страната има дълг от 107% от БВП и е откъсната от чуждестранно кредитиране.

И така, ЕС се изсилва да помага на Украйна със заем от 90 милиарда евро, две трети от които са предназначени за отбрана.

Русия, от друга страна, има дълг от около 15% от БВП и всъщност не е нужно да взема големи заеми, за да поддържа военните си усилия. Между другото, 15% от БВП е далеч по-малко от този на САЩ или която и да е европейска държава, много от които, като Украйна, имат нива на дълг над 100% от БВП.

Украйна се защитава с пари, които Европа няма.

Въпреки шока от санкциите, Русия не е нужно да фалира, нито да увеличава значително кредитирането си.

Това също означава, че когато войната в крайна сметка приключи, Русия ще може да направи икономическия преход обратно към мир по по-малко безболезнен начин. Русия няма да бъде подложена на натиск да налага масови съкращения на разходите за отбрана, за да живее в рамките на възможностите си, а вместо това може да го прави постепенно.

Украйна от друга страна, ще бъде изправена пред огромна финансова пропаст, когато войната приключи.

Според ОИСР, украинският икономически растеж ще спадне допълнително до 1,7% през 2027 г., ако войната продължи.

И това предполага продължаващи големи капиталови инжекции от външни държави. През 2025 г. украинските разходи за отбрана съставляват 31,1% от украинския БВП и две трети от държавните бюджетни разходи. Нито един от тези разходи не отива за подобряване на слабата икономика на Украйна.

С цялата подкрепа, която получава, БВП на Украйна през 2025 г. възлиза на малко под 210 милиарда долара според МВФ.

Имайте предвид, че Украйна е получила 52,4 милиарда долара външно финансиране само през 2025 г., или около една четвърт от БВП си в края на годината.

Ако премахнем външното финансиране, икономиката на Украйна внезапно ще се свие с над 20%.

Или, казано по друг начин, ако премахнем войната, икономиката на Украйна ще се свие с над 20%.

Русия просто не е изправена пред същия проблем. По-скоро, в края на войната, това може да помогне на Русия да овладее инфлацията – може би най-голямото ѝ икономическо предизвикателство – тъй като икономическата активност се връща към нормалния си ритъм.

Но все пак възниква въпросът: как така Украйна е постигнала толкова малък растеж, след като е получила толкова голямо външно финансиране?

Една от основните причини е, че Украйна е регистрирала търговски дефицит от 30 милиарда долара за същия период, което е рекорд според Националната банка на Украйна.

И така, 52 милиарда долара чуждестранни пари са влезли в Украйна през годината и 30 милиарда долара са излезли обратно. Защото огромният търговски дефицит на Украйна се подхранва от две неща.

Първо, огромно увеличение на вноса на оръжия от западни доставчици, който се е удвоил от 2022 г. насам, не на последно място, тъй като те вече не се предоставят безплатно.

Второ, Украйна увеличи вноса си на природни ресурси, по-специално масивно увеличение на вноса на газ, тъй като вътрешното производство е силно засегнато от войната. Въглищата са друга област, тъй като Русия погълна важни въглищни мини в Донбас.

Не целият този дефицит в търговията ще бъде възстановим дори след края на войната, дори ако Украйна успее да намали общия размер на търговския си дефицит.

За сравнение, излишъкът на Русия в търговията със стоки вече беше над 100 милиарда долара до октомври 2025 г., въпреки че общата търговска картина е по-тясна, около 36 милиарда долара, поради значителен дефицит в търговията с услуги, включително от голям брой руснаци, които са се преместили в чужбина от началото на войната.

В края на войната, ако не друго, това може да позволи на търговските излишъци на Русия да нараснат допълнително. Бъдещо облекчаване на вноса на природни ресурси в Европа би могло да означава, че Русия е спечелила от вече увеличената търговия с Азия и подновената търговия с Европа.

Във всеки случай, постоянните излишъци, които Русия генерира, спомагат както за икономическия растеж, така и за валутните резерви, които през 2025 г. нараснаха с над 135 милиарда долара до колосалните 734 милиарда долара.

И само за да е ясно, Русия вложи почти изцяло резервните си средства в злато, което сега възлиза на над 310 милиарда долара.

Една от основните причини Русия да съхранява резервите си в злато е да ги предпази от крадливите ръце на западните бюрократи, които замразиха около 300 милиарда долара резерви в началото на войната.

Това означава, че Русия има излишък от 434 милиарда долара валутни резерви, който е почти напълно изолиран от западна експроприация. Увеличението от 10 милиарда долара на валутните резерви през 2025 г. несъмнено е причинено от натрупването на резерви във валути, различни от долари, евро и британски лири, което предполага преминаване към по-голяма търговия с китайски юани и индийски рупии.

Краят на войната може в даден момент да доведе до размразяване на обездвижените руски активи в САЩ, Европа и Япония.

Резервната позиция на Украйна също е сравнително силна, като в началото на 2026 г. тя е 57,3 милиарда долара, което е рекордна цифра. Това увеличение обаче се дължи изцяло на притока на чуждестранен капитал за финансиране на военните усилия. В края на войната вероятно резервите на Украйна ще се свият, тъй като упоритият ѝ търговски дефицит не се компенсира от чуждестранен приток на средства, както беше по време на войната.

Внезапната и шокираща загуба на чуждестранно финансиране, която ще съпътства края на войната, ще доведе до драстично свиване на икономиката на Украйна.

Не се бойте обаче, Европа е решена Украйна да поддържа армия от 800 000 души персонал, когато войната приключи. Това обаче изглежда е по-скоро въпрос на икономическо оцеляване, отколкото на сигурност.

Украйна не би могла да плати за толкова голяма армия със собствени пари, тъй като няма никакви пари. Така че, за пореден път, Европа ще бъде принудена да се намеси, за да посрещне финансовите нужди на Украйна, за да плати заплатите на войниците, които вече няма да бъдат във военен режим.

Според скорошно проучване на Института в Кийл, това ще доведе до покачване на дълга и данъците в Европа. Но това ще доведе и до загуба на бизнес за европейските фирми в отбранителния сектор. Защото мирното време неизбежно ще означава рязък спад в ежедневното изгаряне на боеприпаси и военни материали в мъглата на войната.

Две трети от наскоро отпуснатия заем за Украйна от 90 милиарда евро на ЕС ще бъдат изразходвани за военна подкрепа, включително оръжия. Това предизвика спор между Германия и Франция относно предложената клауза „купувай европейско“, като Франция иска да предотврати покупките на американско оборудване от Украйна. Може би с поглед към бъдещето, французите, по типичен начин, се опитват да гарантират, че техните фирми ще получат приличен дял от това, което би могло да доведе до намаляване на украинските поръчки за оръжия.

Подобно на френската армия, Европа неизбежно ще се изправи пред икономическо поражение, когато войната приключи. Задължена да поддържа икономически провалена Украйна на животоподдържащи системи тя ще трябва да увеличи дълга и данъците си, за да подкрепи лоши решения във външната политика, които взема от 2014 г. насам. Европа се опитва да стимулира своя отбранително-промишлен комплекс, но ще загуби бизнес с края на войната.

Водещите политически партии в Европа ще трябва да преживеят електорален Армагедон, когато започнат да се явяват на избори от 2027 г. нататък. Дотогава те са заседнали, знаейки, че продължаването на войната ще ги убие електорално, знаейки също така, че прекратяването на войната също ще ги убие. Ще цитирам моя баща (бащата на Иън Прауд, автора) - стар британски войник - те са като митичната птица оозлум, която непрекъснато се върти в кръг, докато не изчезне в собственият си задник.

---

Оставям на читателите сами да решат каква ще е финансовата съдба на ЕС след края на войната в Украйна, независимо от това кой ще я спечели, макар че отговорът на последния въпрос е ясен - войната ще спечели Русия, но какви ще бъдат последиците за Европа от това зависи от интелигентността на нейните елити, а както видяхме в това отношение има много какво да се желае!

Дилетант

Тръмп и Монро, Венецуела и Мадуро!?

Преди няколко дена журналисти от "Ню Йорк Таймс" взеха интервю от Доналд Тръмп, в което отговорите на президента на редица въпроси на журналистите звучат доста страшно! На следващите редове представям някои от изказванията на Тръмп, както са публикувани във вестника, които възбуждат най-голямо безпокойство у мен:

"... Президентът Тръмп смята властта си да управлява световните дела за огромна – почти не контролирана. Той каза на четирима репортери от Белия дом, които посетиха Овалния кабинет в сряда вечерта, че той, а не международното право или договорите, ще бъде арбитърът на всякакви ограничения на неговата власт. На въпроса дали има някакви ограничения върху глобалните му правомощия, той отговори: „Да, има едно нещо. Моят собствен морал. Моят собствен ум. Това е единственото нещо, което може да ме спре.“ „Нямам нужда от международно право“, добави той. „Не искам да наранявам хора.“

Репортерите – Золан Кано-Йънгс, Тайлър Пейджър, Кейти Роджърс и Дейвид Сангър – попитаха дали администрацията му трябва да спазва международното право. „Трябва“, отговори президентът. Но има една особеност: „Зависи какво е вашето определение за международно право“, каза той.

Както писаха репортерите:

Оценката на Тръмп за собствената му свобода да използва всеки инструмент на военна, икономическа или политическа власт, за да затвърди американското превъзходство, беше най-откровеното признание досега на неговия мироглед. В основата му е концепцията, че националната сила, а не законите, договорите и конвенциите, трябва да бъде решаващият фактор при сблъсък на сили.

Използвайки тази обосновка, Тръмп може да оправдае много действия, които неговите предшественици не биха допуснали:

• Във Венецуела Тръмп отстрани президента и заяви, че американският надзор над нацията може да продължи години.

• Тръмп би искал Гренландия да бъде част от Съединените щати, дори това да означава да се застраши съществуването на НАТО.

Репортерите попитаха Тръмп защо е необходимо да притежава територията. „Защото това е, което смятам за психологически необходимо за успех“, каза той. „Мисля, че собствеността ти дава нещо, което не можеш да направиш, независимо дали става дума за договор за наем или друг договор. Собствеността ти дава неща и елементи, които не можеш да получиш само с подписването на документ…"

Първото нещо, което ме плаши в отговорите на Тръмп, е, че той счита, че само моралът му определя допустимостта на едни или други негови постъпки в международните отношения!? Причината, поради която "моралът на Тръмп" ми се струва неподходящ регулатор за неговите действия като президент е неговото минало на бизнесмен в областта на недвижимите имоти. Миналото на Тръмп е изпъстрено с банкрутства, които са стрували на банките и съдружниците му стотици милиони долари, като при това Тръмп изобщо не смята, че това представлява някакво петно върху реномето му! Според него той е използвал системата доколкото това е било възможно и той няма никакви угризения на съвестта по този въпрос! При това аз дори нямам намерение да обръщам вниманието ви на многобройните искове срещу него за сексуално посегателство, предявени от жени, нито да цитирам негови скандални изказвания по сексуални въпроси или пък да броя браковете му! Всичките тези неща демонстрират един морал, на който, ако трябва да се разчита за поведението на най-мощната държава в света, то нас всички ни очакват големи нещастия и дори катастрофи!

Второто нещо, което ме безпокои не по-малко, е, че думите на Тръмп, както в някои от отговорите на въпроси в това интервю, така и в много други случаи, особено в изказвания напоследък, ми звучат все повече и повече като думи на не съвсем нормален в психическо отношение човек! Струва ми се, че определено си казва думата възрастта, която добавя към думите и делата на Тръмп все повече и повече доза на психическа несъстоятелност, ако мога да се изразя по този непрофесионален начин! По нашия край за такива хора едно време - преди много десетилетия - съм чувал да казват "Луд за връзване!". Неотдавна четох две статии, в които професионални психолози и психиатри описваха неговите изяви с научни термини, но за съжаление съм изтрил статиите и мога да изразя само личното си впечатление от прочетеното по горния непрофесионален начин, с простонародния израз, който цитирах.

Още по-голямо безпокойство у мен буди справедливата констатация на журналистите, базирана на изказванията на президента Тръмп, е, че в основата на неговия управленчески мироглед е концепцията, че "националната сила, а не законите, договорите и конвенциите, трябва да бъде решаващият фактор при сблъсък на сили." Струва ми се, че преди 80 години човечеството приключи с един подобен мироглед, но днес се оказва, че държава с далеч по-големи възможности от Третия Райх да докара катастрофа за света отново се управлява от човек с възгледите на фюрера Адолф Хитлер и неговите сподвижници!?

През последните два века редица американски президенти се позовават на доктрината Монро, когато предприемат незаконни, от гледна точка на международното право, действия по отношение на страните от двете Америки. За да изясня какво точно представлява доктрината Монро и как безсъвестно американските империалисти я използват за нечисти цели, аз привеждам по-долу цитати от статия на Лари Джонсън, в която той разглежда подробно релевантните цитати от самата "доктрина", както е обявена от президента Монро през 1823 година:

Donald Trump, and Most Americans, Do Not Understand the Monroe Doctrine

(Доналд Тръмп и повечето американци не разбират доктрината Монро)

Larry C. Johnson • Неделя, January 4, 2026 • 1,300 Думи

https://www.unz.com/article/donald-trump-and-most-americans-do-not-understand-the-monroe-doctrine/?utm_source=email&utm_campaign=article

"Същността на Доктрината Монро първоначално е била твърда декларация за противопоставяне на европейската колонизация на Северна и Южна Америка.

Прочетете внимателно какво е казал Монро:

Цитат:

В дискусиите, които този интерес е породил, и в договореностите, чрез които те могат да прекратят случая, е било счетено за уместно да се твърди, като принцип, в който са включени правата и интересите на Съединените щати, че американските континенти, чрез свободното и независимо състояние, което са приели и поддържат, отсега нататък не трябва да се считат за обекти на бъдеща колонизация от страна на европейски сили.

Край на цитата.

Всички президенти на САЩ през 20-ти век - включително Тръмп - вярват, че Доктрината Монро дава на САЩ право на вето върху политическите или икономическите отношения, които всяка държава извън Западното полукълбо може да има с Канада, Мексико и страните от Централна и Южна Америка. Но фокусът на Монро е бил върху европейския колониален империализъм. Президентът Монро не е заявявал, че САЩ ще бъдат крайният арбитър при вземането на решение дали държава в Централна или Южна Америка може доброволно да сформира политически или икономически съюз с друга държава, като Китай или Русия.

Конкретната грижа на Монро е била да държи САЩ далеч от войните, които опустошаваха Европа през 19-ти век. Той каза:

Цитат:

Във войните на европейските сили по въпроси, отнасящи се до самите тях, ние никога не сме участвали, нито пък е в съответствие с нашата политика да го правим. Само когато правата ни са нарушени или сериозно застрашени, ние се възмущаваме от нараняванията или се подготвяме за защита. С движенията в това полукълбо ние по необходимост сме по-непосредствено свързани и чрез причини, които трябва да са очевидни за всички просветени и безпристрастни наблюдатели...

Следователно, на откровеността и на приятелските отношения, съществуващи между Съединените щати и тези сили, ние дължим да заявим, че трябва да считаме всеки опит от тяхна страна да разширят системата си до която и да е част от това полукълбо за опасен за нашия мир и сигурност. В съществуващите колонии или зависимости на която и да е европейска сила не сме се намесвали и няма да се намесваме. Но в правителствата, които са обявили своята независимост и я запазват, и чиято независимост сме признали, след голямо обмисляне и въз основа на справедливи принципи, не бихме могли да разглеждаме каквато и да е намеса с цел потискането им или контролиране по какъвто и да е друг начин на тяхната съдба от страна на която и да е европейска сила по никакъв друг начин, освен като проява на неприятелско разположение към Съединените щати. Във войната между тези нови правителства и Испания ние обявихме своя неутралитет по време на тяхното признаване и към това се придържахме и ще продължаваме да се придържаме, при условие че не настъпи промяна, която по преценка на компетентните органи на това правителство ще доведе до съответна промяна от страна на Съединените щати, необходима за тяхната сигурност.

Край на цитата.

Монро повдигна две критични точки в предходните два параграфа… Първо, САЩ ще действат, само ако бъдат нападнати или заплашени от европейски сили. Отново, неговата загриженост беше да предпази Америка от войните между различните европейски сили, докато те се стремят да осигурят и консолидират съответните си колониални амбиции. Второ, Монро настояваше, че САЩ няма да се намесват в съществуващите колонии или зависимости. Ако обаче хората в Мексико, Централна или Южна Америка решат да обявят независимост - както направиха 13-те британски колонии на 4 юли 1776 г. - тогава всяко европейско военно действие срещу тези бивши колонии ще се разглежда като атака срещу Съединените щати. С други думи, политиката на САЩ, предложена от Монро, даде приоритет на онези американски страни, които обявиха независимост с мълчаливо обещание, че САЩ ще ги подкрепят. Това обаче не даде право на САЩ едностранно да се намесват в политическите дела на страните в Централна и Южна Америка, нито пък им даде право да извършват промени в режимите в тези страни, просто защото не харесваха новите управители или структурата на новото правителство.

След това Монро прави политическо изявление, което всеки президент на САЩ през 20-ти и 21-ви век е игнорирал... Без намеса във вътрешните работи на други държави...

Цитат:

Нашата политика по отношение на Европа, приета в ранен етап от войните, които толкова дълго разтърсваха тази четвърт от земното кълбо, въпреки това остава същата, а именно да не се намесваме във вътрешните проблеми на която и да е от нейните сили; да считаме правителството де факто за легитимно правителство за нас; да култивираме приятелски отношения с него и да ги запазваме чрез откровена, твърда и мъжествена политика, като във всички случаи отговаряме на справедливите искания на всяка сила, без да се подчиняваме на вреди от никого.

Край на цитата.

Монро завършва очертанието си на доктрината, като подчертава, че неговата политика ще бъде да попречи на чуждестранни правителства да налагат насилствено своите политически системи на страните в Западното полукълбо:

Цитат:

Невъзможно е съюзническите сили да разширят политическата си система до която и да е част на който и да е континент, без да застрашат нашия мир и щастие; нито пък някой може да повярва, че нашите южни братя, ако бъдат оставени на себе си, биха я приели по собствено желание. Следователно е също толкова невъзможно да гледаме на подобна намеса под каквато и да е форма с безразличие.

Край на цитата.

За съжаление, доктрината Монро е осквернена и игнорирана от множество президенти, започвайки с президента Полк през 1848 г. Вместо да защитаваме Мексико и нашите централно- и южноамерикански съседи от чуждестранна намеса, ние многократно сме се държали като авторитарен диктатор. Мексико обявява независимост от Испания на 16 септември 1810 г. Тридесет и шест години по-късно САЩ провокират война с Мексико, като анексират Тексас и създават гранична криза в услуга на по-широк експанзионистичен проект. Може би трябва да наречем подобно поведение Доктрината Полк, т. е. само ние, САЩ, имаме правото да решаваме какво управление могат да имат хората и нациите в Западното полукълбо. Доктрината Монро е предназначена да се бори с чуждестранната намеса от страна на имперските сили... САЩ са изопачили тази доктрина и сега я използват като извинение, за да подхранват собствените си имперски амбиции. Венецуела е само поредната жертва. …"

Среднощното отвличане на президента на Венецуела, Николас Мадуро, от столицата Каракас, извършено от специалните части на американската армия, е поредното типично нарушение на "Доктрината Монро", което поредният президент на САЩ Доналд Тръмп си позволява под предлог… Впрочем за предлога си Тръмп, за разлика от много свои предшественици, е честен и откровен, макар и малко странен - той иска да върне на САЩ петрола, откраднат от Венецуела!? Очевидно, според Тръмп, Венецуела по някаква необяснима грешка е разположена върху "територия, на която Господ е складирал огромно количество петрол, принадлежащо на САЩ"!?

Отвличането на Мадуро премина по блестящ начин, който навежда някои анализатори на мисълта, че съществува „договорняк" между САЩ, Русия и Китай за разделянето на света - "прословутата салфетка". Според тези "анализатори на салфетката" Америките са отделени за САЩ, на Русия е дадена Украйна и околните страни от бившия СССР, а на Китай – Тайван и страните около Китай!

Според мен все още няма никаква "салфетка", а си казва думата мъдростта, че "географията е съдба"! Китай и Русия са твърде далече от Венецуела и нямат никакви военни бази в близост до нея. По тази причина Тръмп, движен от "своя морал и ум", счита, че никой не може да му попречи да отвлече Николас Мадуро в добрите традиции на гангстерските години в САЩ и Китай и Русия не могат да направят нищо друго, освен да "протестират остро"!

Остава да видим как ще се развие по-нататък авантюрата на Тръмп? В петък (9 януари 2026) прочетох, че Държавният департамент на САЩ е предупредил всички американски граждани във Венецуела да напуснат страната, защото въоръжени групи от т. нар. "колективос" (въоръжена милиция) спират коли по улиците и пътищата, търсейки граждани на САЩ или хора, изразили по някакъв начин одобрение на политиката на САЩ. Все още е минала само седмица от "преместването на Мадуро" от Венецуела в САЩ, както деликатно се изразиха дикторите от БНР. Подозирам, че милициите във Венецуела скоро ще потърсят истината за това кой и защо допусна отвличането на Мадуро и съпругата му, а "принадлежащият на САЩ петрол" може дълго време да остане неизползван в разгара на една гражданска война, в която САЩ отново ще се окажат трагичен подбудител и участник!

Предстои и процесът срещу Мадуро и съпругата му, които се обвиняват с най-мъгливи термини в престъпления срещу САЩ и американския народ. В тази връзка, а и във връзка с деградацията на Доналд Тръмп, тръгнал по пътя на Хитлер, си спомних и за Лайпцигския процес в Германия през 1933 година. Оказа се, че не само на мен ми минават през ума подобни аналогии:

Justice, Spectacle, and the Audience

From Stalin’s Show Trials to Modern Prosecutorial Theater

(Правосъдие, спектакъл и публика.

От показните процеси на Сталин до съвременния прокурорски театър.)

TERVEL ATANASSOV, January 06, 2026

https://noxidog.substack.com/p/justice-spectacle-and-the-audience?utm_source=post-email-title&publication_id=5755860&post_id=183707958&utm_campaign=email-post-title&isFreemail=true&r=1u56vo&triedRedirect=true&utm_medium=email

"Границата между справедливостта и зрелището е тънка: тя се появява в момента, в който резултатът е сигурен, но представлението трябва да продължи.

В показните процеси на Сталин през 30-те години на миналия век вината никога не е била под въпрос. Ритуалът е бил педагогически. Бивши другари на Ленин са признавали за абсурдни заговори – шпионаж за множество вражески държави едновременно – защото държавата е имала нужда от признанията им. Законът е бил театър; публика е била нацията. Силата на неизбежността е била истинският урок: съпротивата е безполезна.

Самоуверяваме се, че това принадлежи към затворената глава на историята. Съвременните либерални демокрации са различни – и в ключови отношения са. Но моделите се повтарят.

Вземете обвинителния акт на Николас Мадуро в САЩ. Обвиненията са реални, противоречиви и фантастични. На нацията е било казано, че причината за извънсъдебния разстрел на лодки край бреговете на Венецуела е фентанил. И все пак обвиненията съдържат само препратки към кокаин. Какво се случи с фентанила? Има и обвинения, свързани с притежание на незаконна картечница. Да, очевидно е незаконно президентите на суверенни държави да притежават картечници. …"

Leipzig Revisited: When the Courtroom Becomes the Stage

From Georgi Dimitrov to Nicolás Maduro, on trials that carry more than guilt

(Лайпциг отново: Когато съдебната зала се превърне в сцена

От Георги Димитров до Николас Мадуро, за процеси, които носят повече от вина)

Tervel Atanassov, January 06, 2026

https://noxidog.substack.com/p/leipzig-revisited-when-the-courtroom

"Процесът в Лайпциг трябваше да бъде ясен. След пожара в Райхстага нацистката държава се нуждаеше от правен ритуал, за да оправдае политическо решение. Комунизмът трябваше да бъде обвинен, чуждото влияние трябваше да бъде посочено и присъдата трябваше да изглежда съдебна. Димитров не беше избран, защото беше опасен, а защото беше удобен – чуждестранен комунист, откъснат от властта, от когото се очакваше да си признае или да се срине.

Вместо това, той се отнасяше към съдебната зала като към враждебна територия и действаше съответно. Отказваше адвокат. Самият той разпитваше нацистки служители. Не спореше толкова за невинността, колкото за легитимността – на обвиненията, на свидетелите, на държавната версия. Процесът остана спектакъл, но значението му беше обърнато…"

Какво ще стане във Венецуела и как ще се представят Мадуро и съпругата му на процеса ще видим, но Тръмп заедно с Нетаняху ни готвят нов спектакъл. През юни 2025 година те атакуваха Иран и обявиха, че Иран е разгромен! Сега ЦРУ и МоСАД са организирали нови безредици, за да има предлог за нова намеса - изглежда Иран не е разгромен!? Този път аятоласите трябва да си отидат и Иран да се разпадне на съставните си части, за да завърши успешно започнатото още през 80-те години дело от Израел - всички държави около него трябва да се превърнат в раздирани от междуособици и религиозни борби територии, за да се изпълни мечтата на ционистите-основатели на Израел за "Велик Израел - от реката до морето!".

Дали това ще се изпълни ни предстои да видим, ако не стане беля – термоядрена война!?

Дилетант