Договорът между САЩ и Афганистан

2 май 2012

На 30 Април 2012 година, секретариатът на президента на САЩ Барак Обама е публикувал разписанието на президента за вторник, 1 май. То е включвало съвещания със съветници, с вицепрезидента и с други сътрудници от екипа на Обама. Междувременно обаче, вечерта на 30 април, президентът тайно напуска Белия дом с шепа съветници и незабелязано се добира до базата на ВВС Андрюс, качва се на президентския самолет, заедно с шепа журналисти, и самолетът излита със загасени светлини и спуснати щори на прозорците за... Афганистан, за да подпише президентът новия договор за сътрудничество с правителството на тази страна. На журналистите, поканени да придружат президента, е било забранено да комуникират и контактуват с когото и да било, докато не им се разреши изрично да кажат къде са и с кого са!

Звучи като криминален роман, но това е начинът, по който президентите на САЩ през последните години пътуват до театрите на "успешните" войни, които САЩ води в Азия. Защо, ще попитате, като войните са толкова успешни, президентите трябва да се крият от собствените си сътрудници и от народа? Ами защото дали ще броим в днешно време една война за успешна или не, зависи от параметрите, които си изберем. Работата е там, че днешните войни не са като едно време, когато армиите се срещат на бойното поле и след ден-два едната армия е разбита, а другата е победител. Днес когато едната армия е разбита, ако тя изобщо иска да се бие, то тя се стопява в околността и се превръща в нелегално движение, което атакува армията победителка навсякъде, където може и когато реши. Така стана в Ирак, където съпротивата срещу окупацията кръстихме Ал Кайда, а тя нарича себе си по най-различни начини, и в Афганистан, където тя си се нарича талибани, такани и т. н. Ние пък си избрахме подходящи параметри, по които отчитаме, че всичко е наред, че сме победили и толкоз!

Впрочем трябва да признаем, че мерките за сигурност наистина са били нужни, защото само час-два след като Обама е напуснал Баграм, в Кабул, пред така наречената зелена зона, където живеят западните съветници и други сътрудници на сегашното Афганистанско правителство, е избухнала голяма бомба, очевидно поставена от отдавна "берещите душа" талибани и други душмани.

А сега да поговорим малко за договора. Той се подготвяше от дълго време, но един от основните проблеми бяха нощните набези на американските и натовски специални части срещу села и други обекти, в които се предполага наличието на врагове на демокрацията, Запада и правителството. (Тук изобщо нямам предвид случаи като индивидуалния набег на американския войник, който преди известно време уби 17 мирни души в две афгански села, ей-така, както си спяха хората.) При тези набези прекалено често загиват мирни жители, макар че според командването на НАТО това рядко е истина и обикновено всички или почти всички загинали са врагове! Та правителството на Карзай искаше Афганските сили за сигурност да бъдат информирани предварително за такива набези, а нашите му обясняваха, че това е невъзможно, защото на афганските сили за сигурност изобщо не може да се разчита, че няма да предупреждават талибаните. Разбира се нашите по този въпрос са си прави, особено като се има предвид, че в последно време около 20 процента от загубите на Американските и натовските войски са от членове на Афганските сили за сигурност, които придобиха лошия навик да застрелват съюзниците си при удобни и неудобни случаи.

В края на краищата, двете страни достигнаха до някакво споразумение по въпроса (припомнете си разсъжденията ми по-горе за параметрите), според което Афганските части за сигурност вече имат пълен контрол над нощните набези и по този начин беше преодоляно и последното препятствие за подписване на договора или поне така ни се казва!

Какви са точно параметрите на договора не е ясно, но поне знаем, че е подписан, и след 2014 година в Афганистан няма да има войски на НАТО и САЩ, защото ние ще ги прекръстим на съветници и преподаватели, които ще обучават афганските сили за сигурност как да се борят с талибаните. Тези съветници изглежда ще наброяват към 20 000 души. Няма да ви питам кой мислите, че ще плаща за тях и за 352-хилядите афгански сили за сигурност. Това е повече от ясно, но ако направим една малка сметка, в която да приемем, че една афганска сила за сигурност струва примерно 1000 долара на месец (ядене, облекло, оръжие, боеприпаси, заплата и т. н.), което според мен едва ли ще е достатъчно, то излиза, че само за афганците ще са нужни 4 224 000 000 долара годишно. Съветниците на брой 20 000 ще струват поне по 200 000 долара на година, което прави още... 4 милиарда долара годишно. Мисля, че няма да излъжа, ако закръгля цялата сума на 10 милиарда долара (афганци и съветници заедно), а ако добавим и парите, които сигурно се обещават за икономическо развитие на Афганистан, то дори не искам да смятам повече. И всичко това, когато и САЩ, и ЕС, са в икономически застой, да не кажем криза!

От друга страна положението в Афганистан съвсем не е розово и, ако американците и НАТО просто така вземат, че си отидат, нашия приятел Карзай неизбежно ще го сполети съдбата на  Мохаммад Наджибулла, или как се казваше онази смела душа, която остана да брани достиженията на социализма в Афганистан, след като руснаците си отидоха? Покрай Карзай ще си загинат и всичките му помощници и даже тези, които не са му помагали кой знае колко, но които се водят като помощници по тефтерите на талибаните.

Изобщо договорът е полезна хартийка, но всичко зависи от това как ще се завъртят нещата след 2014 година! По всичко личи, че, ако не купим някакси и талибаните, то вероятно нищо няма да остане от договора, да кажем някъде към 2016-2017 година. Ако не се лъжа,  Мохаммад Наджибулла (или как там му беше името на онзи смелчага) се задържа 3 години, а не виждам причина Карзай да се задържи повече!

Дилетант