Демонизацията на В. В. Путин

11 май 2012

Преди няколко години ми попадна mp3-запис на една серия ежеседмични исторически предавания на радио "Ехо от Москва". Това предаване се води от Басовская и главния редактор на радиото Алексей Венедиктов. То много ми хареса и аз помолих бивши колеги, живеещи в Русия, да ми изпратят линк към предаванията на радиостанцията в Интернет. Оттогава доста редовно слушам различни предавания на "Ехо от Москва" и трябва да кажа, че много от тях са интересни и на високо професионално ниво. Направи ми обаче и впечатление постоянната демонизация на Путин в политическите предавания на Ехо, които често резонират с демонизацията на Путин и режима в Русия от американските "средства за масова информация" (СМИ).

Интересни в този аспект са две неща: обвиненията срещу Путин в де-демократизация на политическия живот в Русия и в създаването на режим на "крадци и измамници". И двата гряха се приписват едва ли не персонално на Путин и във връзка с това аз бих желал да регистрирам на първо време някои исторически бележки, а след това и моето лично отношение към режима на Путин.

Исторически погледнато, демократизацията в Русия започна по време на управлението на Горбачов, още преди края на съществуването на СССР. Де-демократизацията на Русия пък започна по времето на Йелцин, който:

• през 1993 година разгони със сила демократично избрания парламент; 
• предложи и прокара супер-президентска форма на властта; 
• приватизира голяма част от националните богатства и индустрията на Русия, като ги разпредели между свързани с него бивши партийни и комсомолски функционери; 
• предаде националните медии в ръцете на тази възникваща финансова и промишлена олигархия; 
• започна война срещу Чечня и фалшифицира президентските избори през 1996 година, на които беше преизбран за президент. 

(На 20 февруари 2012 Медведев призна, че преизбирането на Йелцин през 1996 година е било фалшифицирано и че изборите тогава са били спечелени от Генадий Зюганов.)

Много от противниците на Путин днес идеализират 90-те години и управлението на Йелцин, но именно тогава започна заграбването на националното богатство от олигарсите, които и до ден днешен са на върха на икономическата стълба в Русия. Този период се характеризира с невероятно беззаконие, когато "борчески групировки" (да използваме терминология, близка до българския читател) организират собствени "охранителни армии", за да пазят и увеличават богатствата, заграбени от техните босове! Убийствата и по-сериозните атентати са нещо обикновено по онова време. Товарните влакови композиции и камиони пътуват с частна въоръжена охрана. Изнудването и заграбването на имоти е нещо нормално, срещу което няма никакъв лек освен въоръжена контрасила.

Някои области в Сибир започват открито да говорят за отделяне от Русия, да не говорим за етническите области и автономни републики. В много области царуват и дерибействат борчески групировки, които купуват и продават изборни и административни длъжности изключително в собствен интерес. Ислямистките и националистически сили в Чечня и другите републики в Северен Кавказ издигат идеята за Северокавказки халифат и Басаев дори организира нашествие в Дагестан с цел износ на ислямска революция, което и доведе до втората война в Чечня. И накрая да не забравяме финансовия банкрут на Русия през 1997 година.

Именно в тази обстановка Путин дойде на власт, както изглежда след период на продължително търсене от страна на Йелцин и компания на "подходящ" човек, който да продължи започнатото дело по разграбване на страната и преди всичко да гарантира на олигарсите и семейството на Йелцин вече награбените блага! Не случайно Березовски си приписва заслугите за идването на Путин на власт, макар че Путин за него и останалите олигарси е един очевидно неудачен избор!

Идвайки на власт, Путин направи всичко това, което един държавник с патриотична мисия би направил. Той си осигури политическа база, първоначално чрез партийни коалиции, а по-късно и чрез създаване на (да си признаем) малко изкуствена политическа партия, наречена "Единна Русия". След осигуряване на конституционно мнозинство в парламента Путин въведе промени в Конституцията, отмени изборността на губернаторите на субектите на федерацията, установи силен контрол върху това кой ще заседава във Сената и т. н.

От особено значение са и мерките за финансова стабилизация на Федерацията. Заплатите започнаха да се изплащат. Материалното благосъстояние на народа се увеличи значително. Данъците започнаха да се събират. До голяма степен бяха прекратени центробежните тенденции във Федерацията. Проведе се реформа във въоръжените сили. Установи се федерален контрол върху най-важните природни ресурси. Държавата установи до известна степен контрол над олигарсите. Един от тях, който отказа да признае властта на държавата - Михаил Ходорковски - най-безцеремонно беше вкаран в затвора, а петролната компания, която той водеше преговори да продаде на Шеврон или Ексон без съгласие на правителството, чрез финансови и юридически машинации, подобни на тези, с които тя беше създадена и приватизирана през 90-те години, на практика беше национализирана.

За всички тези мерки и действия критиците на Путин го обвиняват в нарушение на законите и цареподобно, автократично управление. Сравняват го със Садам Хюсеин и Сталин и несправедливо го обвиняват, че е започнал де-демократизацията на Русия! Иронията е, че ако Путин беше Хюсеин или Сталин, то неговите критици в Русия или щяха да си мълчат, или щяха да имат адреси не в Москва, а някъде далече далече на изток, а за "Ехо от Москва" нямаше и да сме чували.

Всичко това бе достигнато с помощта на ограничаване на партийната конкуренция и на редица демократични свободи. Като резултат от това на Путин и режима му се приписват, правилно или неправилно, и редица недъзи на обществото, които в интерес на истината съществуват в Русия от столетия, такива като: бюрократично беззаконие, корупция на местната и централната власт, липса на независимо и справедливо съдопроизводство и т. н. Човек може да си помисли, че това са недъзи, възникнали през последните 10-12 години в резултат на липсата на демокрация и свободи и за които Путин носи едва ли не персонална отговорност!?!

За илюстрация на недостатъците на режима, имащи особено отрицателен ефект сред общественото мнение на Запад, можем да посочим редицата неразкрити убийства на журналисти и критици на режима, преди всичко на такива, които се занимават с разследване на тъмните дела на днешните олигарси и свързаните с тях бюрократи. Според Американския комитет за защита на журналистите, от 1992 година до днес в Русия са убити 77 журналисти, като от тях 41 са убити през 8-те години от управлението на Йелцин и 36 през 12-те години от управлението на Путин. Особено място сред обвиненията срещу Путин заемат убийствата на Ана Политковская и бившия агент на КГБ и критик на режима Александър Литвиненко в Лондон през 2006 година.

Досега няма никакви доказателства за каквото и да е участие на Путин в тези убийства, нещо повече, никаква логика не обяснява негов интерес в тези убийства. Според колегите на Политковская от "Новая газета", в нейното убийство най-вероятно са замесени елементи от криминалния свят на Чечня или дори на ръководни личности от Чечня, в разследването на чиито престъпления и нарушения на човешките права тя е била замесена.

Разследването на убийството на Литвиненко пък е затънало в междудържавни спорове между Русия и Великобритания, свързани с искането за екстрадиране от Русия на хората, подозирани в убийството, искане, противоречащо на Руската конституция. При това Скотланд ярд все още дори не е представил официални доклад от аутопсията на Литвиненко, а Великобритания отказва да разкрие конкретните обвинения срещу заподозряните лица и да проведе съвместно с Руските органи на прокуратурата необходимите разпити на тези лица на територията на Русия.

Критиката на различните СМИ към режима на Путин в редица аспекти е обоснована макар и често лишена от историческия и социален контекст на съвременната реалност в Русия. Нещо повече, събитията през последните месеци, свързани с парламентарните и президентски избори, демонстрираха и определена подкрепа в някои слоеве на обществото на критиките срещу липсата на прозрачност и редицата случаи на избирателни мушики на управляващите. Режимът се оказа склонен към "отпускане на юздите", т. е. възстановяване на изборността на губернаторите, значително облекчаване на режима за регистриране на нови партии и независими президентски кандидати. Това показва, че Путин смята, че причините, поради които преди години бяха приети ограниченията, вече не съществуват или не представляват опасност за целостта на държавата и за обществения ред. Путин очевидно има подкрепата на широки маси от населението, но съществува реална опасност той да "престои" на власт повече отколкото е разумно и с това да очерни образа си в историята, нещо което би било неразумно и ненужно!

За съжаление освен критиката на Путин от СМИ вътре в Русия, съществува и проблемът с безогледната анти-путинска пропаганда във Вашингтон. Тази пропаганда е само един от безбройните примери на журналистически малпрактис, така характерен за САЩ през последните години. Бедата е, че тази пропаганда има място в момент, когато сътрудничеството с Русия е от особено значение за САЩ и глобалните им усилия за борба с тероризма. След гафовете с Пакистан и очевидната подкрепа от някои слоеве в Пакистан на талибаните, Русия се оказва от огромно стратегическо значение за политиката на САЩ. Безогледната и необоснована с факти пропаганда срещу Путин и по импликация срещу Русия започва да дава своите плодове, например в отказа на Путин да присъства на предстоящата среща на осемте, в обструкциите на Русия срещу бъдещата ПРО, в плановете за усилена и ускорена техническа модернизация на руската армия и военно-промишлен комплекс.

Заявлението на Мит Ромни напоследък, че Русия е най-главния геополитически противник на САЩ е повече от безотговорно. То е в крак с традиционните анти-руски настроения на Конгреса и е в пълен дисонанс с помощта, която Русия оказва на САЩ и НАТО в Афганистан. За тази помощ Путин е считан от националистическата част от военно-промишления комплекс в Русия за "омиротворител" и помощник на Запада в една война, особено като се има предвид, че Западът направи всичко възможно навремето Русия да загуби в Афганистан, създавайки на практика силите, срещу които сега се бори "геройски".

Заслепени от имперските си амбиции военно-промишленият комплекс и нео-либералният естаблишмент в САЩ търсят конфронтация със всяка държава, която се опитва да отстоява достойнството и свободата си на действие, без да се съобразяват с истинските нужди на американския народ.

Дилетант