На трети май случайно попаднах на интервю на "Ехото на Москва" със заместник генералния секретар на НАТО Александър Вършдо. Интервюто беше посветено на конференцията, която се провежда в Москва във връзка с плановете за Противоракетна отбрана (ПРО), и на предстоящата среща на НАТО в Чикаго, в която - доколкото знам - трябва да участва под някаква форма и Русия. Естествено в това интервю Вършдо настояваше, че ПРО, която се планира в Европа, в никакъв случай не застрашава Русия. От друга страна обаче, както президентът на Русия, така и началникът на Генералния щаб на руската армия изглежда изобщо не са съгласни с подобни твърдения. Тъй като отдавна се интересувам от въпроса за ПРО, реших да посветя този блог на него.
Първо малко история и изясняване на въпроса какво е положението с различните ПРО по света.
Забележка. По-нататък в блога, когато се говори за кинетичен снаряд, се има предвид насочване на ракета без взрив в бойната глава с цел да удари противниковата ракета и да я разруши с кинетичната енергия, която притежават двата обекта.
Първият успешен опит за унищожаване на ракета с "кинетичен снаряд" е извършен някъде в началото на 60-те години от СССР. Противоракетата, която е била използвана тогава, е била с ниска надежност и по тази причина е била изоставена.
По-късно СССР разработва нова противоракетна система, която съществува от 1971 година до ден днешен и е предназначена да охранява Москва. В настоящия момент тази ПРО се състои от 68 ракети от два типа: Горгона и Газела. И двете ракети са въоръжени с ядрени бойни глави! Горгона-ракетите са предназначени да атакуват противниковите ракети над атмосферата, а Газела-ракетите, които са по-бързи, но с по-малък радиус на действие, са предназначени да атакуват ракетите, които не са унищожени от горгоните. Идеята за използването на ракети с ядрени бойни глави за охрана на голямо населено място като Москва може да изглежда странна, но дизайнерите на системата вероятно са си направили някакви сметки, които ние не знаем.
Подобна концепция за ПРО използват и САЩ в тяхната ПРО, наречена "Safeguard", която е била активирана през 1975 година в Северна Дакота с цел да охранява ракетни установки и управлението на американските стратегически сили. Идеята очевидно е била да осигурят възможност за САЩ да нанесе унищожителен обратен удар в случай на ядрена атака от страна на СССР.
През 1972 година се сключва договорът между СССР и САЩ за ограничаване на ПРО за борба с междуконтинентални балистични ракети (МБР). Според този договор СССР и САЩ имат право по на една локална система ПРО за МБР. Както се вижда от описаното по-горе, СССР избират да защищават Москва, а САЩ - да защищават възможността си за ответен удар при евентуално нападение. Основната причина за постигане на споразумението за ограничаване на ПРО за МБР е разработката на ракетите с касетъчни заряди, т.е. когато една ракета носи няколко бойни глави (включително и фалшиви), при което се оказва, че за всяка бойна глава ще е необходима отделна противоракета. С други думи защитата става толкова скъпа, че е по-лесно да се правят нападателни ракети с много глави, отколкото множество единични противоракети.
По времето на Рейгън бащата на американската водородна бомба, Едуард Телър, успява да убеди президента да се започне работа по така наречената система "брилянтни камъчета". Това е някакъв проект от типа на фантастиката от "Междузвездни войни". Някои твърдят, че Горбачов и съветското ръководство са били толкова изплашени от реалността за създаване на тази система, че по тази причина Горбачов е предлагал на Рейгън да се ликвидират всички ядрени оръжия. Други пък смятат, че съветските учени са считали цялата тази идея за фантастика и "брилянтните камъчета" изобщо не са играли роля в стратегическите разчети на Съветското ръководство. Сега разбира се е очевидно, че цялата тази работа е била фантазия на Телър, който, бидейки отявлен антикомунист, е искал по никакъв начин да не се развива "затоплянето" в отношенията между САЩ и СССР.
Освен това трябва да отбележим, че през 1976 година, САЩ изоставят тяхната ПРО и в момента Москва е единственият район в света защитен с ПРО за МБР, ако това наистина може да се счита за ефективна система.
През президентството на Джордж Буш II, САЩ излязоха от Договора за ограничаване на ПРО с цел да започнат работа по инсталиране на нова ПРО, базирана на противоракети с "кинетичен снаряд". Отначало експериментите с противоракетите бяха като правило безуспешни, дори като се има предвид, че се обстрелваха ракети, чиято траектория беше предварително известна и дори съдържаха радиомаяк, идентифициращ местоположението на МБР във всеки момент на полета й. С течение на времето обаче, противоракетите започнаха да улучват целта си и сега, доколкото ми е известно, САЩ имат около 30 такива ракети разположени на бази в Аляска и Калифорния.
Първоначално президентът Буш обяви, че освен ракетите в Аляска и Калифорния, в Европа ще бъдат разположени части от глобалната ПРО за МБР. В Полша се предвиждаха да бъдат разположени противоракетни установки, а в Чехия - голям радар за следене на ракети. Тази идея се оказа силно непопулярна в Полша, а и в Чехия народът не ѝ се зарадва особено много. Когато на власт дойде новият президент Обама, концепцията беше променена. Най-вероятно причината за това не бяха протестите на поляците и чехите, а влизането на въоръжение на новия комплекс ПРО SM3. Новата концепция се състои от четири основни елемента. Те са:
1. Радар за следене на ракети в Турция.
2. Крайцери от клас Aegis, въоръжени със система ПРО, която трябва да атакува ракети в началния етап на полета им.
3. Ракети SM3 в Румъния и Полша, които трябва да атакуват ракети със среден радиус на действие по време на полета им.
4. Ракетите в Аляска и Калифорния, предназначени за атакуване на МБР в средния или краен етап на техния полет.
А сега да видим в какво се състоят противоречията между САЩ и НАТО от една страна и Русия от друга по въпроса за разработката на описаната по-горе ПРО за МБР?
Както е известно, основната ПРО за МБР по време на Студената война, че и досега, се базира не на технически средства, а на чисто психологически елемент, наречен "Осигуреност на взаимно унищожение" (ОВУ)! Идеята е, че ако една страна (САЩ или Русия) се опита да нападне другата с МБР, то нападнатата страна има възможност да отговори с унищожителен удар по агресора. В тази насока работеше и Договора за ограничаване на ПРО за МБР, от който САЩ излезе по времето на Буш. Естествено е, че ако една от двете основни страни, притежаващи ракетноядрено оръжие, си осигури ПРО, която да я защити от ракетно нападение от другата страна, то описаният по-горе психологически елемент престава да функционира! Не случайно, ако не се лъжа, Хенри Кисинджер е заявил навремето, че: "Пълна сигурност за един означава пълна несигурност за всички останали!"
Русия твърди, че разработваната глобална система за ПРО за МБР е насочена реално срещу нейния ракетноядрен потенциал и по този начин ликвидира баланса между Запада и Русия в областта на стратегическите въоръжения.
САЩ и НАТО пък твърдят от своя страна, че предлаганата ПРО за МБР е насочена срещу страни като ... Иран и Северна Корея!?!
Наличието на две удивителни и една въпросителна в края на горното изречение,
показва, че на мен лично ми се струва, че поне за момента, а вероятно и за в бъдеще, Иран едва ли може да се счита за държава, която може да достигне ниво да нанесе съкрушителен ракетноядрен удар по която и да е от западните страни, които притежават ядрено оръжие, а да не говорим за подобен удар срещу САЩ, без да се подложи на опасността да бъде буквално изтрита от лицето на земята! Някои политици на Запад и в САЩ дефинират управляващите теократи в Иран като хора склонни към религиозно самоубийство. Подобни твърдения са смешни и са предназначени повече за малообразованите религиозни фанатици, които са убедени, че Второто пришествие ще бъде в рамките на техния живот, и от които се състои голяма част от базата на Републиканската партия в САЩ! Освен това Иран все още е далеч от притежанието на модерни и надежни ракети със среден радиус на действие, да не говорим за ракети с далечен радиус на действие.
Ръководството на Северна Корея действително създава впечатление на неуравновесени фанатици, но ПРО в Европа, ако може да действа срещу МБР, изстреляни от Северна Корея, очевидно ще бъде далеч по-ефективна срещу МБР, изстреляни от Русия. Освен това Северна Корея е далеч от надеждни МБР, с които би могла да атакува когото и да е.
В интерес на истината трябва да се признае, че за момента частта на ПРО за МБР на НАТО и САЩ в Европа действително не застрашава ракетния потенциал на Русия, но системата в момента е само в първия етап на развитието си. В следващите етапи се очакват по големи ракети в Румъния и Полша, а вероятно и в други страни на НАТО, което реално може да заплаши ракетния потенциал на Русия, като минимум за ракетите базирани в Европейската част на страната. При това САЩ и НАТО отказват да дадат каквито и да са официални и юридически гаранции на Русия, че разработваната ПРО за МБР никога няма да бъде насочена срещу Русия. Предлогът за отказа им е, че подобни гаранции трябва да бъдат гласувани от парламентите на страните на НАТО и от Конгреса на САЩ, което е невъзможно да стане. Аз не знам как стои въпроса с парламентите на европейските членки на НАТО, но американският Конгрес е толкова антируски, че в никакъв случай няма да гласува специални гаранции за Русия.
С други думи проблемът е нерешим и много конфликтен. Русия няма особени причини да вярва на устни обещания на НАТО, тъй като НАТО не сдържа обещанията си, дадени при закриването на Варшавския договор, че няма да интегрира страни от Източна Европа. Освен това НАТО отказва да се създаде интегрирана ПРО за МБР заедно с Руските противоракетни системи, а предлага обмен на данни между ПРО на НАТО и ПРО на Русия, което, напълно естествено, не удовлетворява Русия, тъй като подобна връзка по данни вероятно може да бъде прекъсната във всеки момент, ако НАТО реши да отиде на конфронтация с Русия.
Не бива да се изключва и възможността Русия да се опитва да се спазари със Запада за по-изгодни и гарантирани условия на сътрудничество, защото тя е между "чука и наковалнята". От една страна е САЩ и западните съюзници, а от друга страна е Китай. Русия с относително малко население за територията, която има, и богатствата, които са на тази територия, е застрашена и от двете страни при бъдещи конфликти за ресурси. За нея единствената гаранция за териториалната ѝ цялост е стратегическото ѝ ракетноядрено оръжие и тя очевидно ще направи всичко възможно да получи всяко възможно късче сигурност.
Другият голям играч в световната политика и борба за световен контрол е Китай. За него дислокацията на елементи на ПРО за МБР в Европа е без особено значение, но САЩ предвиждат интеграция на глобалната ПРО със изграждащите се локални системи в Япония и Южна Корея. Другият елемент ще бъдат крайцери Aegis, разположени в Тихия океан и т. н. Всичко това, заедно с официално обявената от САЩ доктрина за абсолютно господство във всички военно-стратегически области, говори за стремежа на Запада и най-вече на САЩ да си осигурят пълно стратегическо господство за близкото и по-далечно бъдеще.
В тази борба за световен контрол малките страни като България, Румъния, Чехия и дори сравнително голямата Полша се опитват да взимат някакво участие, забравяйки поговорката: "Когато атовете се ритат - магаретата патят!" Предоставяйки териториите си за плацдарм за дислокация на елементи от глобалната ПРО на САЩ, без да имат какъвто и да е контрол върху използването на системата. По този начин те неизбежно попадат в прицела на контраудар, да не говорим за превантивен удар на Русия в случай на конфликт между някой от атовете в тази игра!
Дилетант
* * *
По-долу следва нещо като малък апендикс с данни за съществуващи и разработващи се локални и регионални ПРО по света:
САЩ и Израел:
- Система "Патриот" на американската армия за защита на локалния театър на военните действия;
- Системата Aegis на американската флота в локален мащаб;
- Израелската система "Стрела";
- Израелската система "Железен купол", която се оказва доста ефективна дори в прихващане на ракетни снаряди тип Град, изстрелвани от ивицата Газа.
Те обаче не са в състояние да прехващат балистични ракети, дори когато те са им в радиуса на действие.
Руснаците имат няколко противоракетни системи с възможности за прехващане на ракети:
- S-300P (SА-10).
- S-300V (SA-12);
- S-300PMU-1 и 2 (SA-20);
- S-400 (SA-21);
- S-500 (в момента в разработка и тестване), които трябва да са в състояние да прихващат МБР.
Китай е започнал разработката на антибалистична система още през 60-те години, но тя е била прекратена в края на 70-те години от Дън Сяо Пин, вероятно в резултат на подписването на Договора за забрана на противоракетните системи за защита, сключен между САЩ и СССР през 1972 година.
През март 2006 г. Китай е тествал противоракетна система, сравнима със системата "Патриот" на американската армия. Понастоящем Китай произвежда по лиценз противоракетни системи, базирани на S-300-1 и S-300-2. Освен това Китай произвежда и HQ-9, притежаваща антибалистични възможности в крайния етап на балистичните ракети. Китай разполага и с редица други ракети от типа HQ, за които се счита, че притежават възможности за унищожаване на Балистични ракети в трайния етап на полета им.
Китай е втората държава, освен САЩ, която разработва и демонстрира "кинетичен снаряд" за унищожаване на балистични ракети в средния етап на траекторията им (SC-19). Китай също така демонстрира и възможности за унищожаване на спътници в орбита и се предполага, че редица от разработките от серията KT притежават както противоспътникови, така и противоракетни възможности.
Япония също разработва, съвместно със САЩ, противоракетни системи, базирани на типа на американските SM-3.
Индия също разработва антибалистични възможности. Тя има няколко успешни тестове през 2006 и 2007 година, а през 2010 година се счита, че ще активира противоракетни защити, базирани на ракети собствена разработка.
През 2011 година Индия е започнала разработката на мрежа за антибалистична ракетна защита, която би трябвало да е в състояние да унищожава ракети в радиус от 5000 километра!
Няма коментари:
Публикуване на коментар