Гърция и Еврозоната

24 Май 2012

Изборите в Гърция, както и трябваше да се очаква, не решиха нищо, защото гърците все още не са узрели да разберат, че до голяма степен вината за състоянието на страната днес си е в тях самите! Ако Гърция беше диктатура и диктаторът и неговите слуги бяха разграбили страната, то бихме могли да оправдаем народа, чиято вина в такъв случай би била само, че не се е хвърлил под танковете и срещу автоматите, за да свали грабителя-диктатор. В случая обаче имаме една демократична държава, в която народът е гласувал многократно за тези, които са грабели, но са му давали и на него, т. е. гръцкият народ е съобщник във финансовата и икономическа политика, която е довела страната до сегашното положение.

В резултат на изборите политическото пространство се разби на още по-малки парчета и сега дори не може даже и правителство да се организира. Новите избори отново могат да не доведат до консолидация на народа зад някаква работна идея как да се излезе от кризата или може да се дойде до консолидация зад идея, която изобщо няма да доведе до нищо добро. По всичко личи, че у народа липсва политическата воля да реши вътрешните проблеми, довели до кризата, преди да поиска помощ от останалите страни от Еврозоната.

Какви са основните проблеми на Гърция?

1. Страната практически не произвежда почти нищо, ако изключим корабостроенето. Само 10 процента от износа на Гърция се пада на промишленото производство, а за Еврозоната този показател е 30 процента. В добавка Гърция внася над 40 процента от необходимата ѝ храна, почти всички лекарства, други промишлени стоки, петрол и газ.

2. Туризмът е основната индустрия в Гърция, в която е заета голяма част от населението. Резервациите вървят надолу, защото никой не знае какво ще стане утре, ако се премине на драхми, а резервациите са в евро. Изобщо приказките в средствата за масова информация за безредици и икономическа нестабилност в Гърция, заедно с незавидното икономическо положение в останалите страни на ЕС, не стимулират бъдещите летовници да правят резервации. Големите туристически агенции искат включване в договорите на специални "драхма-клаузи", които никой реално не знае как трябва да бъдат формулирани.

3. Друг стълб на гръцката икономика е банковото дело. Предполагам, че не е трудно дори на неспециалистите да се досетят каква е суматохата там. През последните 3 години гръцките банки са загубили около 250 милиарда евро, а само от изборите до днес от банките са изтеглени над 700 милиона евро! Това поставя на сериозно изпитание капитализацията на гръцките банки, което ще се отрази отрицателно и на кредита в България, където 30 процента от банковия капитал се контролира от гръцки банки.

4. Четвъртият стълб на гръцката икономика е ... бюрокрацията. С цел да намалят безработицата правителствата в Гърция са раздували щатовете до последно и на това се дължи и част от огромния държавен дълг. Сега тези хора се изхвърлят на улицата, при положение че средствата за компенсация при безработица са силно орязани.

5. Корабоплаването е индустрия, която в Гърция осигурява работни места за около 200 000 души. То осигурява голяма част от националния продукт на Гърция, но в същото време тази индустрия и големите магнати, които я владеят, са освободени от данъци по конституция!?! Не че тези гърци, които не са освободени от данъци ги плащат - миналата година не са събрани данъци в размер на около 8 милиарда евро, което е половината от бюджетния дефицит, а данъците върху доходите в Гърция набират около 7.3 процента от Общия национален продукт, докато за Европа тази цифра е11 процента!

Положението е повече от безизходно. Напускането на Еврозоната и преминаването към драхмата като принцип изглежда чисто решение, но това далеч не е така!

1. Около 85 процента от фирмите в Гърция имат до 10 души персонал и практически са пред фалит. Техните собственици нямат и най-малката представа какво трябва да направят в случай на преход към драхми и разбира се не знаят как да планират този преход.

2. Основните задължения на Гърция и гръцките фирми са в евро, т. е. преходът към нова валута няма автоматически да изчисти тези задължения, нито пък да ги намали.

3. Вносът на материали и готова продукция ще продължава да става с евро, т. е. фирмите ще се нуждаят от кредити, които няма да има откъде да вземат.

4. При прехода към драхми се очаква девалвация от 50 до 70 процента, а Националният продукт на Гърция се очаква да спадне с още поне 10 процента само в резултат на този преход.

Напоследък все повече и повече се говори за евробондове. Сигурно на всички е ясно какво е това, но за пълнота на изложението, аз ще си позволя да кажа с няколко думи какво е моето дилетантско разбиране по въпроса.

Еврото е особена, до известна степен изкуствена валута, поне в традиционния смисъл на това понятие. Всяка валута обикновено се генерира от една държава, т. е. можем да кажем, че зад валутата стои държавата със всичките си авоари и богатства. Зад еврото обаче не стои никоя конкретна държава, а стои група от държави, които при това използват еврото за финансиране на своите мероприятия без да имат правото да печатат евра, когато закъсат. Има и Европейска централна банка (ЕЦБ), която е независима от държавите на Еврозоната, но при това е и силно ограничена в способността си да генерира валутата. Основната задача на тази Централна банка е да се бори с инфлацията, а това само по себе си силно ограничава възможностите ѝ да печата пари. От друга страна всяка държава в Еврозоната планира и приема бюджета си независимо от останалите държави и от ЕЦБ, като използва издаването на държавни бондове номинирани в евро. Отделните държави могат да предлагат на пазара такива бондове, като по този начин си осигуряват заеми, за да функционират, когато няма достатъчни постъпления от данъци, или са необходими някакви големи инвестиции, които ще се изплатят в бъдеще. По този начин се е получил и огромният дълг на Гърция. Лихвите на подобни държавни бондове се определят от финансовия пазар въз основа на предполагаемата платежоспособност на държавата за периода на бондовете. Тъй като в момента Гърция, Италия, Испания, Португалия и Ирландия не изглеждат особено платежоспособни в близкото и дори в по-далечно бъдеще, то техните бондове се купуват срещу доста висок лихвен процент, с други думи достъпът на тези държави до валутни средства е доста скъп. В отличие от техните бондове пък бондовете на Германия, Холандия, Финландия и Люксембург се продават с изключително нисък лихвен процент. На практика последните изброени по-горе страни в известна степен са облагодетелствани от тежкото положение на страните от южната част на Еврозоната, тъй като се явяват единственият източник на надеждни инвестиции в днешната криза. В последните дни се стига дори до куриозното състояние, при което някои бондове на Германската национална банка имат на практика отрицателен лихвен процент, особено ако се отчита инфлацията.

И така, предложението за издаването на евробондове предполага право на ЕЦБ да издава бондове, гарантирани от всички страни на еврозоната, т. е. главно от Германия и останалите страни със стабилно финансово положение. Предполага се, че тези бондове ще бъдат с далеч по-нисък лихвен процент, поради което достъпът на Гърция и колежките й до валутни средства ще се облекчи. С други думи данъкоплатците от Германия и останалите финансово стабилни държави трябва да гарантират заемите на данъкоплатците от закъсалите държави. Всичко това вероятно би могло някак да се приеме от германските, холандски и др. данъкоплатци, ако те виждаха, че данъкоплатците в закъсалите страни от Еврозоната са готови на необходимите жертви, за да извадят страните си от калта. За съжаление подобна целеустременост и готовност за жертви, поне от гръцките данъкоплатци, засега не се наблюдава и съвършено естествено Меркел и другите ръководители не могат да приемат идеята за евробондовете поне в този момент.

Проблемът с дълговете на страни като Гърция крие особена опасност за световната банкова система, защото ако Гърция обяви фалит, т. е. откаже да покрива задълженията си по бондовете, на които им изтича срока и трябва да се изплатят, то банките, които са купували тези бондове, сами ще бъдат изправени пред фалит, което може да предизвика верижна реакция в цялата световна банкова система и най-вече в банковата система на Еврозоната. За да предотврати това, ЕЦБ използва създадения преди известно време "Стабилизационен фонд", който е близо един трильон евро. Със средствата от него тя изкупува такива бондове, като по този начин "генерира" евра подобно на това, както Американският ФЕД използваше TARP фондовете, за да стабилизира долара през последните няколко години.

В цялата тази финансова каша не можем да избегнем и безотговорната роля на банките в Америка и Европа, които в гонитбата за лесни печалби не подбираха, кого и как да финансират. Банковата система на Запада се нуждае от сериозна реорганизация, която като минимум трябва да включва: отделяне една от друга на инвестиционните банки, осигурителните компании и обикновенните банки; ограничаването на размера на банките, за да стане възможен техният фалит, без това да поставя под опасност от фалит банковата система като цяло; регулиране на използването на дериватните ценни книжа; забрана на използването на парите на вложителите за спекулации с ценни книжа.

Досегашните опити за стабилизация на закъсалите страни от Еврозоната са предимно в областта на икономиите, но това доведе до засилване на стагнацията в икономиките на тези държави, което пък от своя страна увеличава трудностите за населението, без да води до генериране на средства за излизане от кризата в бъдеще. Очевидно само с икономии нищо няма да се постигне и трябва да се приемат мерки за стимулиране на икономическата активност и до ръст на производството. Какво ще измислят ръководителите на ЕС ще трябва скоро да видим, защото положението е критично и може да се стигне до социални безредици, а това не е в интерес на никого!

Дилетант