Емиграция: 11. Нутрии и каручка с конче

Както вече е известно от предишните истории, Юлия работеше в Спортинг като чистачка по осем часа на ден, но все още не съм обяснил с какво се занимавахме аз и Тери през това време!

С две думи: Тери обикаляше из квартала, както се казва по годечки: "като пашитно прасе", с останалите "профугчета", т. е. деца на профуги, които в болшинството си бяха полячета, а аз четях каквото ми попаднеше. По това време нямаше нищо интересно освен разни буклети от американски протестантски религиозни организации, които се опитваха да рекрутират последователи между профугите. В буклетите се твърдеше, че земята е на 6000 години (в същност малко повече, но не помня точно колко) и имаше илюстрации на първобитно облечени, но иначе модерно изглеждащи хора, които яздеха динозаври и тем подобни зверове!

Освен индивидуалните ни занимания с Тери, за които споменах по-горе, ние имахме и съвместни мероприятия, най-често двамата, а късно след обяд и тримата с Юлия.

Едно от редовните ни мероприятия с Тери бе посещение на един парк, до който се пътуваше с автобус. Интересното е, че от общо двадесетината посещения на парка, контрольор ни свали само веднаж и при това не ни чакаше на следващата спирка, за да ни свали отново - толкова неподготвени бяха контрольорите по тази линия за нашествие на нашите събратя профуги!

Нашето почти ежедневно посещение на парка не беше, както бихте могли да си помислите, безцелно, а беше в отговор на непреклонната любов на Тери към всякакви животни! Работата е там, че в парка имаше езеро, около двеста-триста метра в диаметър, в което живееха няколко семейства нутрии. Когато отидохме за пръв път в парка, аз бях дълбоко изненадан от тези животни, главно от факта, че цицките им бяха на гърбовете. В интерес на истината, аз дори не знаех що за животни са това и се наложи Тери да ми изнесе кратка просветителна лекция за нутриите. Тогава аз се сетих, че в България току-що беше започнало да става модерно да се правят ферми за отглеждане на нутрии, които имали доста ценна кожа, а и месото им ставало за ядене. За кожите им не знам, но те ми приличаха на големи плъхове и това ме караше да се съмнявам за месото! Все пак ме удивляваше и факта, че нутриите си живееха ей-така в парка и никой не ги беше откраднал или убил, ако не за кожата, то поне за месото или просто така за удоволствие!?!

За парка ние с Тери се подготвяхме грижливо. Тайно прибирахме какъвто хляб останеше по масите на обяд и вечеря и го слагахме в торбичка. На другия ден го носехме в парка и хранехме нутриите. В интерес на истината те изглежда не бяха много гладни, защото трапезата, която подготвяхме на брега на езерото, се посещаваше най-много от две-три нутрии, но истината е, че и трапезата ни не беше особено богата: три-четири парчета от панини, които ние разтрошавахме така, че да изглеждат повече.

В парка имаше и едно друго забавление, което ние с Тери наблюдавахме отвреме-навреме с въжделение, но което дълго време не си и помисляхме да пожелаем. Това беше една писана каручка с маломерен кон, предполагам пони, която минаваше често по алеите. В каручката обикновено се намираше един възрастен и две-три деца. Вероятно конската сила на понито не допускаше по-голямо натоварване.

Един ден, след като бяхме приключили с нутриите, аз, следейки минаващата каручка, зададох риторичния въпрос:

- Колко ли струва един тур из парка с тази каручка?

В следващия момент се усетих, че съм направил сериозна грешка, но вече беше късно! Тери веднага се оживи и каза, че можем веднага да проверим.

Аз се опитах да отклоня предложението, но опитите ми, както и очаквах, не се увенчаха с успех. Тери имаше това качество, че като се хванеше за някоя дума или идея, не се оставяше докато не я реализира!

В следващия половин час бях подложен на порой от предложения, които се свеждаха до едно - да отидем където се дават под наем каручките и да проверим какви са цените! Моите съображения, че колкото и да струва, ще бъде повече отколкото можем да си позволим, само предизвикваха нов ентусиазъм у Тери и аз най-накрая се предадох.

Тръгнахме да търсим откъде тръгва каручката, но се оказа, че Тери вече беше проучил въпроса и ние се озовахме там само след няколко минути. Естествено за каручките нямаше опашка и кончетата (две-три на брой) мързеливо си хрупаха трева или овес от торбички, окачени на вратовете им. Тери попита човека, който очевидно се занимаваше с този бизнес, нещо на италиански, от което аз разбрах само думата "солди", което значеше пари. Човекът отговори нещо и Тери ми преведе, че цената била, ако си спомням добре, 4000 лири на половин час. Сумата ми се видя подозрително малка, но Тери се закле, че струва точно толкова и даже можем да наемем каручката за 15 минути, което щяло да ни струва 2000 лири!?! Аз предложих на Тери да си тръгваме, като му обясних, че майка му работи един час за тези пари, но той се метна и започна да ми доказва, че това било голям "дискаунт", защото денят не е почивен и т. н. Човекът ни гледаше с любопитство и си мълчеше, но по едно време каза нещо на италиански, което Тери ми преведе, като изненада, че аз се отказвам от едно толкова изгодно предложение!?!

Най-накрая аз се предадох, като напомних на Тери, че в джоба си имам само 6000 лири.

Качихме се на една каручка и кончето веднага потегли. По настояване на човека, който ни даде каручката, юздите бяха поверени на мен, но кончето изглежда разбра, че съм пълен лаик в изкуството за управление на каруци и още след като се скрихме от очите на италианеца, то отказа да се подчинява на моите опити да го управлявам. Когато му дърпах юздите да завие наляво, то завиваше надясно или продължаваше напред и обратно. Скоро ние се загубихме и Тери ми се скара, че не мога да се оправя с едно конче! Междувременно бяхме излезли на едно хълмче близо до изхода на парка и кончето реши, че е време да спре и да попасе малко! Следващите няколко минути от "забавлението" минаха в борба с проклетото животно, за да го накараме да се върне на алеята. Аз започнах да си мисля, че това може би не е кон, а магаре с подкастрени уши, но опашката му беше конска, а и не допусках да са отишли чак дотам в измамата, че да му присадят и конска опашка!

Най-накрая, животното реши, че достатъчно ни е късало нервите, и внезапно тръгна, при което се наложи да гоня каручката. По необяснимо стечение на обстоятелствата се озовахме на алеята около езерото. Там на една скамейка седеше и се препичаше на слънце словачката Мария, заедно с дъщеря си, която беше с 3-4 години по-възрастна от Тери. Този факт не ме зарадва, защото Мария можеше да каже на Юлия, че сме се возили на каручката, но нямаше какво да се направи. Аз слязох, предложих на щерката на Мария да се качи на мое място, дадох 4000 лири на Тери, защото с ужас установих, че сме се "забавлявали" близо половин час и наредих на децата да върнат каручката!

Седнах до Мария да си отдъхна и започнахме да си приказваме - аз на руски, тя на словашки. Изведнъж се зачуха звънчетата на каручката и като погледнах към алеята с ужас видях, че на капрата седеше човекът, дето ги даваше под наем, а отзад се бяха свили дъщерята на Мария и Тери. Тери някак се беше смалил и изглеждаше, като че ли иска да изчезне, но човекът изглеждаше много ядосан! Той спря каручката до нас и изригна дълга тирада на италиански. Аз го гледах с внимание, но това не ми помагаше да разбера какво ми казва. Тук на помощ дойде Мария, която ми каза, че италианецът искал още десет хиляди лири!?! Аз се ужасих и потърсих Тери с поглед, но той беше изчезнал някъде! Аз помолих Мария да преведе на италианеца, че той ни е казал, че половин час струва 4000 лири и, че аз никога не бих наел каручката, ако съм знаел, че половин час струва 14 000 лири. В първия момент италианецът зяпна от изненада, очевидно сащисан от моето нахалство, но след това изригна с още по дълга и непонятна тирада, оглеждайки се наоколо, споменавайки думата "полиция", но според мен искаше да докопа Тери, който обаче беше изчезнал и не се виждаше наоколо.

Аз казах на Мария да преведе на италианчето, че очевидно е станало недоразумение, че аз имам само още 1000 лири (аз обикновено си държах парите на две различни места, та ако някой ме обере - да не ми вземе всичко), извадих лирите и за доказателство даже си обърнах джоба! Освен това помолих Мария да му обърне внимание, ако е възможно по най-деликатен начин, че полицията с нищо не може да му помогне в случая, защото ние сме ... профуги и като такива нямаме нито пари, нито ценно имущество!?!

Италианецът повика още малко, качи се на каручката и шибна нещастното конче, което се впусна в галоп за около десет метра и след това си влезе в обикновения тръс.

След малко от гората наблизо се появи и Тери, който ми разправи за недружелюбния прием, който им бил оказан при стоянката на каручките.

На бърза ръка си тръгнахме, за да не допуснем Мария първа да разкаже на Юлия за нашите приключения.

Няма да описвам реакцията на Юлия, само ще кажа, че най-неприятното не беше дето ни се кара, а защото ни посрами за това, че тя работи, а ние харчим парите, които тя изкарва с пот, за глупости!

Ние прекратихме посещенията на парка с нутриите за известно време, а скоро престанахме да им носим храна, защото управата на Спортинг обяви, че на всеки се дава по една панина на закуска, една панина на обяд и една на вечеря! Очевидно вече не можеше да се намерят никакви остатъци от хляб по масите, защото, за тези които не знаят, ще обясня, че панината е кухо хлебче, голямо колкото юмрук, и едно вероятно би стигнало на две-три годишно дете да се наяде, но такива деца сред профугите нямаше и хляб изобщо не оставаше - нито трохичка!

Разказвач

Ромни срещу Обама - трети рунд

На 22 октомври 2012 година, в университета Лин в Бокаратон (това на испански май значи "Опашката на плъха"), Флорида, се състоя третият и последен дебат между Обама и Ромни. Този път модератор на дебата беше Боб Шифър от CBS. Дебатът беше посветен на външната политика на САЩ.

Боб Шифър започна с това, че на този ден се навършват 50 години от деня, в който президентът Кенеди е обявил разполагането на ядрено ракетно оръжие от СССР в Куба. С това Шифър искаше да подчертае, как понякога президентите са изправени пред съдбоносни за Америка и човечеството събития и решения! Освен това той описа плана на дебата, пояснявайки, че въпросите ще бъдат разделени на няколко тематични раздела и обяви първия раздел, посветен на промените в Близкия изток и новото лице на тероризма.

Аз нямам намерение да се спирам на отделните въпроси, а ще се опитам да представя мнението на участниците по различните теми, повдигнати от модератора, както и от самите дебатьори в хода на 90-минутния дебат.

Първият въпрос беше за Либия и по-точно за известното вече от предишните дебати убийство в Бенгази на американския посланик в тази страна и на още трима сътрудници на посолството. Шифър искаше да знае дали това събитие демонстрира грешка на разузнаването, политическа грешка на правителството или опит да се заблудят американците в това, какво точно става в Либия.

Ромни не отговори на въпроса, а описа как събитията на така наречената "арабска пролет" водят до безредици в арабския свят: 30 000 загинали в Сирия, проблеми в Мали, взимане на властта в Египет от Ислямските братя, събитията в Сирия и Ливан, и естествено... Иран, който вече е с "4 години по-близо до ядреното оръжие". Изобщо идеята на отговора беше, че вследствие на политиката на Обама Ал-Кайда се е разраснала в Близкия изток и има много повече проблеми сега, отколкото преди 4 години!

Обама от своя страна разказа своята история за "краставичката", а именно как е приключил войната в Ирак, как ще приключи войната в Афганистан, как Америка е "водела от ариергарда" атаката срещу Кадафи и как това е станало много по-евтино от войната в Ирак и т. н. Естествено той не пропусна случая да отбележи, че мненията на Ромни през периода на предизборната борба непрекъснато се променят и напоследък все повече и повече започват да съвпадат с политиката на правителството.

Ромни, като че ли в потвърждение на думите на Обама, обясни, че той винаги е бил за борбата срещу Ал-Кайда, за елиминиране на ръководителите на организацията и т. н., което всъщност прави и Обама (!) в този дух. С цел да покаже, че това съвсем не е достатъчно, Ромни процитира мнението на група арабски учени, какво трябва да се направи в Близкия изток, за да се неутрализира тероризма:

1. Повече икономическо развитие.
2. По-добро образование.
3. Равенство на мъжете и жените.
4. Укрепване на властта на закона.

Вместо това, според Ромни, се наблюдава навлизането на идеологията и поддръжниците на Ал-Кайда във все нови и нови страни от арабския свят и затова е виновна политиката на Обама и особено "извиненията", които той бил поднесъл на ислямския свят за политиката на САЩ спрямо мюсюлманите по време на речта си в Египет в началото на управлението си!

В интерес на истината, аз също смятам, че Ал-Кайда се разраства. Макар че няколко души от ръководните създатели на организацията, включително и Осама Бин Ладен, бяха елиминирани, сега вече имаме Ал-Кайда в Ирак, Ал-Кайда в Арабия, Ал-Кайда в ислямския Магреб и кой знае още колко други Ал-Кайди, които още не са се обявили. Като се има предвид, че Ал-Кайда никога не е представлявала голяма организация, нито пък се е стремяла към това да стане голяма и централизирана организация, а идеята на Осама Бин Ладен винаги е била Ал-Кайда да служи като база за разпространяването на идеите за освобождаване на арабския и ислямския свят от господството на "западните безбожници", то това, което става, едва ли може да се счита за победа на Запада над Ал-Кайда!

Естествено стана дума и за Сирия. Ромни доскоро настояваше да се въоръжат бунтовниците срещу режима на Асад, но този път възприе на практика позицията на правителството на Обама, което се въздържа от предоставяне на тежко въоръжение на бунтовниците, защото все повече и повече разбира, че изобщо не е ясно в чии ръце ще попадне това оръжие. При това в случая става дума за ракети земя-въздух, с които могат да се свалят военните самолети и хеликоптери на Асад, но сигурно по-лесно ще могат да се свалят и пътническите самолети на западните авиокомпании!

В крайна сметка от отговорите и на Ромни и на Обама стана ясно, че политиката, която всеки един от тях предлага по отношение на Сирия, на практика е еднаква. И двамата говориха за съюзниците, които САЩ има в района, и за това, колко те са важни и как ще се помогне на сирийския народ в борбата му за демокрация от такива известни стълбове на демокрацията като Катар и Саудитска Арабия и т. н. Интересното тук беше само изказването на Ромни, че е важно Сирия да се откъсне от влиянието на Иран, защото това ще пререже пътя на иранците към средиземно море и Хизбула в Ливан, което ще осигури по-голяма сигурност за Израел!

Между другото, неотдавна четох някъде, че преди година-две е било подписано споразумение между Иран, Ирак и Сирия за газопровод от Иран до Средиземно море, който трябвало да излиза на морето някъде близо до базата на Русия. Освен това там се планира терминал за компресиране на газ. В допълнение, в Сирия, в същия район около базата, били открити доста прилични находища на газ. Ако тези неща са верни, а като че ли няма особени основания да не вярвам на източника, то отговорът на въпроса "Cui bono", май започва да се изяснява!

В нападателния си стил, възприет от втория дебат, Обама конфронтира Ромни с твърдението, че "той иска да провежда външната политика на 80-те години, социалната политика на 50-те години и икономическата политика на 20-те години" от двадесетия век. Той обърна и внимание на факта, че Ромни е бил за войната в Ирак и  допреди две-три седмици се е възмущавал от това, че правителството на Обама е изтеглило всички американски войски от Ирак, а сега твърди, че трябва да се внимава с използването на американските войски и оръжие, защото това често е контрапродуктивно! С това Обама иска да отбележи непостоянството на идеите на Ромни и забележимото му преместване наляво, към центъра на американската политика, което между другото винаги става непосредствено преди изборите, за да се спечелят гласовете на умерените гласоподаватели.

Периодически и Ромни и Обама се отплесваха на теми от вътрешната политика, по-точно колко е важно да се решат икономическите проблеми на САЩ, защото ако САЩ не са силни икономически, то те ще имат по-слабо влияние в света.

Ромни отново говори за 12-те милиона работни места, които той ще отвори!?! Освен това той отново говори за 5-те точки на плана си за Америка, а именно:

1. Енергийна независимост.
2. Активизиране на външната търговия - най-вече с Латинска Америка.
3. Обучение на работната сила.
4. Балансиране на бюджета.
5. Развитие на малкия бизнес.

Естествено, отново липсваха подробности - както се казва "Изберете ме и ще видите!"

Обама също говори надълго и нашироко за постиженията си и за плановете за бъдещето на икономиката на САЩ под негово ръководство. Той не пропусна да спомене за нереалните обещания да се ликвидират пет трилиона долара от дефицита с неизвестни мерки и увеличението с 2 трилиона долара на разходите за военните.

В един момент Боб Шифър зададе много прям и ясен въпрос: "Ако Израел нападне Иран, САЩ ще го подкрепи ли?"

Разбира се никой от двамата не отговори на въпроса нито положително, нито отрицателно, а започнаха да философстват какво ще направят, ако Иран нападне Израел, да се "кълнат", че никога няма да допуснат Иран до ядреното оръжие и така нататък. Тук е важно да се подчертае една малка, но съществена разлика в позициите на двамата. Ромни казва, че той няма да допусне Иран да придобие потенциал за производство на ядрено оръжие, а Обама, че той няма да допусне Иран да произведе ядрено оръжие!

Ромни се възползва от въпроса, за да цитира известната фраза, уж казана от Хумейни, и повтаряна понякога от Ахмадинаджад, че "Иран ще изтрие Израел от лицето на земята!"

Бедата е там, че Хумейни никога не е казвал такова нещо, нито пък Ахмадинаджад. Фразата, която е казал Хумейни и Ахмадинаджад повтаря е, че "Ционисткият режим в Израел ще бъде изтрит един ден от лицето на земята, подобно на режима на Съветския съюз!" С други думи както режима на комунизма в Съветския съюз е изчезнал, така и ционисткият режим ще изчезне, но както е известно, народите и държавите, живели под режима на Съветския съюз, са все още живи и здрави!

Боб Шифър обаче не миряса и зададе следващ въпрос: "Как ще реагира всеки от тях като президент, ако Израел заяви, че ще нападне Иран?"

И двамата отново започнаха да го "усукват", т. е. никой от тях не пожела да даде ясен отговор на тези ясни въпроси!

Положението в Афганистан и Пакистан беше една от темите на дебата.

Съвършено неочаквано, но в същия дух на придвижване към центъра, Ромни обяви, че той също е за изтегляне на войските на НАТО от Афганистан до 2014 година, защото афганистанската армия и сили за сигурност могат и трябва да започнат сами да защищават страната си.

На въпроса на Шифър "Какво ще направят, ако се окаже, че Афганистан не е готов сам да се защищава от талибаните?" никой не даде пряк отговор! С други думи, ако афганистанската армия и сили за сигурност не могат да се борят с талибаните, "то тогава ще видим какво ще правим, а сега не искаме да казваме нищо"!

На въпроса: "Какво ще се прави с Пакистан?", отново се отговори с общи приказки, че Пакистан е ядрена държава и е много опасно тя да не се разпадне и така нататък!

Боб Шифър зададе и въпрос за използването на безпилотни средства за ликвидиране на водачи на талибаните и Ал-Кайда. И двамата възхвалиха това средство за борба с тероризма, но никой не посмя да представи следната статистика за войната с безпилотни средства:

Според доклад на "Academics at Stanford and New York universities" между 2 562 и 3 325 човека са били убити от атаки с безпилотни средства в Пакистан от 2004 година досега. От тях близо 881 са цивилни, включително 176 деца. Само 41 души са потвърдени като важни терористи! В допълнение от 1 228 до 1 362 души са били ранени.

Боб Шифър зададе и въпрос доколко кандидатите смятат, че Китай е заплаха за САЩ?

Никой не пожела да отговори направо на въпроса. Ромни все пак потвърди, че смята Китай за страна, която "манипулира" валутата си. Под този термин се разбира, че Китай изкуствено поддържа валутата си по-евтина, за да са по-конкурентоспособни стоките им. Не е ясно обаче какво ще последва след подобно заявление. Най-вероятно ако се тръгне по този път може да се стигне до търговска война между САЩ и Китай, от която не е ясно коя страна ще загуби повече!

Заключителните изказвания и на двамата кандидати не представляват никакъв интерес и затова няма да се спирам на тях.

В заключение трябва да кажа, че дебатите по външната политика са винаги по-трудни за кандидата за президент, отколкото за президента. На кандидата винаги се гледа с известно съмнение дали и доколко "разбира за какво става дума"? Президентът пък говори за постиженията си с апломб и тежест, особено ако няма някакви сериозни провали, за каквито в случая с Обама не може да се говори.

Дилетант

Ромни срещу Обама - втори рунд

На 16 октомври 2012 г. в университета Хофстра в Ню Йорк се състоя вторият дебат между Ромни и Обама. Тъй като в Америка за всяко нещо има статистика, то въз основа на статистиката на дебатите досега, този дебат за пръв път се водеше от жена - Кенди Кроли от CNN. Освен това този дебат беше във формата на "town holl meeting", което ще рече "среща с избирателите", където въпросите се задават от публиката.

Както е известно от първия дебат, Ромни беше обявен за победител, естествено от Средствата за Масова Дезинформация (СМД). В интерес на истината той се представи по-добре от Обама, особено що се отнася до разбиранията на американците, за които формата често е далеч по-важна от съдържанието. Впрочем аз вече писах за първия дебат, така че не смятам сега отново да се спирам подробно на това какви бяха проблемите на Обама. Само ще отбележа, че на този дебат президентът Обама беше много по агресивен от миналия път. Той доста често прекъсваше Ромни, когато последният се "увличаше" в лъжите си, а и сам отвреме-навреме си позволяваше волности с истината, макар и не до там безпардонни както Ромни на миналия дебат.

Първият въпрос беше за това, че студентите, завършващи колежи тази година, не могат да си намерят работа. (Между другото аз лично познавам едно момче, което завърши прекрасна инженерна специалност в UCI, доста престижен университет, и вече не по-малко от 10 месеца е без работа!) Оказва се, че според статистиката около 50% от завършилите тази година не могат да си намерят работа!

Ромни обясни, че по неговите "планове" през 2014 година всички завършили ще имат работа!?! Малка загадка остана защо точно през 2014, а не например през 2015 година, но човекът не се впусна в разяснения по въпроса, а и никой не го попита!

Обама беше малко по скромен и каза, че това наистина е голям проблем, като се има предвид колко пари струва на студентите и техните семейства висшето образование и че той смята да направи всичко възможно да се развива по-нататък икономиката, за да се създадат нови високоплатени работни места в Америка. Той също така подчерта и значението на качественото образование за икономическото процъфтяване на държавата.

В тази връзка ще си позволя да дам някои числа на "Бюрото за трудова статистика" за новите работни места, отворени в частния сектор в САЩ през последните 9 години:

• келнери и бармани - увеличение с 1,188,000 нови работни места;
• нискоквалифицирани работници в сферата на здравеопазването и социалната помощ - увеличение с 3,087,000 нови работни места;
• високоплатени работни места в индустрията - намаление с 3,500,000 работни места;
• архитекти и инженери - увеличение с 48,000 нови работни места.

Както се вижда, новите работни места за хора с висше образование съвсем не са много и в светлината на горните данни фактът, че завършващите студенти не могат да си намерят работа, не изглежда чак толкова странен.

На въпроса как ще се помогне на хората останали без работа за дълго време, Ромни отговори, че по неговите "планове" в следващите 4 години ще бъдат открити 12 милиона нови работни места! Обама пък напомни за приноса на Ромни в "износа" на работни места от Америка в Китай и изобщо в развиващите се държави по време на дейността му в Бейн! Напомнено ни беше и за спасяването на Дженерал мотърс, срещу което Ромни е бил против и т. н.

Не се размина и без въпрос за високите цени на бензина. Обама подчерта колко много се е увеличило производството на петрол, газ и въглища в САЩ, как са приети нови стандарти за икономичност на колите и как успешно се развиват новите източници на енергия. Ромни пък каза, че всъщност всичко това - едва ли не - е без значение, защото държавата е намалила броя на разрешенията за добив на енергетични източници от федералните земи с една трета, а той като дойде на власт ще направи, едва ли не, "чудеса"!

По този въпрос, за енергийната независимост на САЩ, възникна нещо като караница, като Обама твърдеше, че неговата администрация прави всичко възможно да осигури енергийната независимост на САЩ, а Ромни твърдеше, че той ще направи още повече! Горчивата истина обаче, която никой от тях не каза, е, че цените на енергийните източници са глобални (с известно изключение на газта, докато не се направят достатъчно терминали за втечняване на газ и достатъчно танкери за превоз на втечнен газ, когато цената на газта също ще започне да се определя от световния пазар) и по тази причина на практика нищо не зависи от президента, докато той примерно не наложи контрол на цените или нещо подобно.

Тук отново искам да вмъкна малко данни от федералните статистически служби. САЩ внася 5.5 пъти по-малко петрол и като цяло 4 пъти по-малко минерални горива, отколкото индустриални стоки и, въпреки всичко, дебатите са за това как да се намали енергийната зависимост на САЩ, а не как да се намали индустриалната зависимост на страната?

Естествено не се размина и без спор по въпросите за данъците и по-специално какво ще стане с "отписванията" на разходи за обучение, лихви за жилища и т. н. Освен обичайните обещания и приказки за това, кой с колко и на кого ще намали данъците, Ромни най-после каза и конкретно число, а именно, че той ще даде сумата от 25 000 долара годишно, в рамките на която всеки ще може да отписва от доходите си определени разходи като например за обучение и т. н. Досега тук-там се чуваше за сумата 17 000 долара, но този път Ромни малко я увеличи и в същност сам я обяви!

Един неприятен за Ромни въпрос беше за това, каква е разликата между него и Буш Младши? Трябва да обърна внимание на факта, че името на Буш Младши практически не се споменава от Ромни и неговите хора, като че ли такъв президент не е имало само преди 4 години!

Ромни започна да го "усуква", че той щял да обяви Китай за страна, която си манипулира валутата, ще ликвидира дефицита и ще се погрижи за ... малкия бизнес, което - кой знае защо - ще го направи много по-различен от Буш! Обама разбира се не пропусна случая да отбележи, че Ромни няма да се отличава много от Буш и че в края на краищата Ромни е кандидат за президент от Републиканската партия, а Буш беше президент от същата партия.

Следващите въпроси бяха за повишаването на цените, за правото на притежаване на оръжие, за имиграцията, за безработицата  и т. н. Отговорите не се отличаваха с нищо от стандартните предизборни обвинения и реклами и затова ще си позволя да ги прескоча.

Един от жизнените въпроси беше този за износа на работни места извън САЩ.

Ромни обяви, че той ще направи всичко възможно да върне индустриалните работни места в САЩ. Отново се закле, че веднага след като вземе властта ще обяви Китай за страна, която си "манипулира валутата". Освен това ще намали регулациите, за да насърчи отварянето на нови работни места в САЩ.

Обама каза, че той вече прави много неща за отварянето на работни места в САЩ и отбеляза, че през последните 30 месеца са отворени нови 5.5 милиона работни места. Естествено като се има предвид колко бяха затворени преди това, то очевидно все още много хора са без работа, но правителството ще предложи нови мерки за повишаване на стопанската активност и преди всичко ще се постарае да "затвори вратичките", които корпорациите използват, за да не плащат данъци за задграничните си печалби, а също така ще се намалят данъците на фирмите, които отварят работни места в САЩ.

Тук искам отново да направя малко отклонение и да дам някои числа на "Бюрото за трудова статистика":

• Броят на индустриалните работни места през 2002 година е бил 15.3 милиона, а през 2011 е спаднал на 11.7 милиона;
• за контраст, Китай през 2006 година е имал 112 милиона работни места, като от 2002 до 2006 в Китай са отворени толкова работни места, колкото има сега в САЩ, с други думи днес Китай има 10 пъти повече работни места в индустрията отколкото САЩ, при положение, че населението на Китай е само 4 пъти повече от населението на САЩ;
• САЩ изнася предимно селскостопанска продукция;
• САЩ внася два пъти повече индустриални стоки, отколкото изнася;
• през 2010 година САЩ са имали само малък положителен баланс в износа на самолети и самолетни части и шест милиарда долара положителен баланс в износа на научна апаратура и това е всичко;
• през 2010 година САЩ са изнесли модерно оборудване и техника за офиси на сума 22.2 милиарда долара, което е по-малко от 44.6 милиарда долара подобно оборудване изнесено през 2000 година. В същото време през 2010 година САЩ са внесли оборудване от този тип за 113.5 милиарда долара;
• САЩ не може да произвежда дори нещата, необходими за обличане и обуване на населението си. През 2010 САЩ са внесли 28.7 пъти повече обувки, отколкото са изнесли, а внесеното облекло е 24.6 пъти повече от изнесеното;
• износът на електрически машини е 77 милиарда срещу внос от 120 милиарда долара;
• износът на генератори е за 33 милиарда срещу внос от 44 милиарда;
• износът на телевизори и VCR е за 21.5 милиарда срещу импорт от 130 милиарда;
• износът на превозни средства е за 88 милиарда срещу внос за 179 милиарда.

Забележка. В случаите, когато не е посочена година, се има предвид 2010 година.

Някои икономисти отдават загубата на работни места преди всичко на автоматизацията, но в болшинството случаи, когато става дума за затваряне на предприятия, се говори за изнасяне на предприятията в Китай или други развиващи се държави, а не за внедряване на автоматизация.

На практика военно-промишленият комплекс е единствения клон на индустрията, който процъфтява в САЩ и това до голяма степен определя агресивната външна политика на страната.

Изглежда, болшинството от американския народ няма реална представа за мащабите на деиндустриализацията на страната, защото само един-два от въпросите бяха посветени косвено на тази тема, поради което и кандидатите за новия президентски мандат не си дадоха труд да говорят особено подробно по тези въпроси.

Бедата е, че финансовата олигархия не си изкарва парите чрез произвеждане на реални стоки, а чрез пакетиране и препакетиране на ценни книжа, а американското правителство не се нуждае от експорт на стоки, за да получи долари, с които да се осигури вноса на необходимите стоки, а просто може да си напечата необходимите долари. Като се има предвид деквалификацията на трудовите ресурси и лошото състояние на образователната система в САЩ, то едва ли може да се очаква скорошна промяна на икономическото положение. Освен това, както вече отбелязах в един от предишните си блогове, "Обама се е продал изцяло на финансовата олигархия, а Ромни е представител на самата олигархия!" Това е много съществен фактор за бъдещите перспективи на Америка, независимо от предизборният шум, който се вдига в СМД и всичките обещания на кандидатите!

Дилетант

Байдън срещу Раян

В четвъртък, на 11 октомври, в Данвил Кентъки се състоя единственият дебат между вицепрезидента Джозеф Байдън и кандидата за вицепрезидент от Републиканската партия Пол Раян.

По начало постът на вицепрезидент (ВП) се счита за не особено важен в САЩ и до последните двадесетина години това е било истина. Но Клинтън даде на Гор известни задължения и пълномощия по време на управлението си. Чейни пък, по време на управлението на Буш Младши, имаше толкова голямо влияние в политиката, че привържениците на Демократичната партия, изглежда с голямо основание, го смятат за злия гений на правителството на Буш, виновен едва ли не за всички беди, които, според демократите,  сполетяха САЩ през това управление.

По време на предизборната борба кандидатът за вицепрезидент се счита за нещо като "злото куче" на кандидата за президент, което трябва да лае срещу всеки враг, а при удобни случаи и да го ухапе, особено ако е възможно на най-неприятните и срамни места!

Всичко това го пиша, защото то е важно, за да се разберат и интерпретират правилно ВП-дебатите в САЩ. Освен това няма да се спирам подробно на всички въпроси и отговори, а преди всичко ще се постарая да опиша духа и концепциите на отговорите и от двете страни.

Дебатите се "реферираха" от Марта Радец, една от най-добрите коментаторки на ABC. Първият ѝ въпрос беше за убийството в Бенгази на американския посланик в Либия.

Раян обвини администрацията на Обама, че е заблудила общественото мнение, че е имало демонстрации във връзка с филма "Невинността на мюсюлманите", които са се изродили в безредици и в края на краищата в убийството на посланика и останалите трима американци. Той подчерта, че администрацията е отказала допълнителна охрана на консулството и т. н. и  т. п.

Байдън от своя страна прехвърли вината върху ЦРУ и Държавния департамент, като каза, че заявленията на президента са били базирани на информацията, получена от тях, и че когато тази информация е била коригирана, то и изявленията на президента и съветниците му са били също коригирани.

За съжаление никой от двамата не дискутира законността и разумността на цялата операция в Либия, попарата, която тепърва ще се сърба! Кадафи безусловно беше изрод, но не е ясно дали либийците няма да си спомнят за неговата социална политика с тъга и умиление! Близката история показва, че държава лесно се разваля, особено ако тя е чужда, но трудно се изгражда. Освен това така нареченият посланик на САЩ в Либия повече изглежда като човек на ЦРУ, а като такъв той знае, че си е сложил главата в торбата. Все пак има данни, че хората в Либия наистина са поискали допълнителна охрана, но американските дипломатически служби, както и армията, все повече и повече разчитат на охранителни фирми за тези цели, а "приятелите" на САЩ в либийското правителство са отказали да допуснат в Либия хора от големите американски охранителни фирми, вероятно поради тяхната арогантност и тенденции първо да стрелят, а след това да питат! Раян обвинява Обама, че не са изпратили морски пехотинци в Бенгази. Той изглежда е под впечатлението, че живеем в деветнадесетия век, макар че понякога изглежда, че времето на "политиката на канонерките" се е върнало!

По последни данни нападението на така нареченото консулство в Бенгази наистина си е чиста проба операция на Ал Кайда, която - доколкото си спомням - отдавна "бере душа" и въпреки две войни и няколко полувойни, водени с цел нейното унищожение, като че ли все още е жива и здрава или поне рита доста силно!

Един от следващите въпроси беше за възможността от военен удар на САЩ върху ядрените обекти в Иран и последствията от това за САЩ.

Раян надълго и нашироко говори за резолюциите на Конгреса, заклеймяващи опитите на Иран за разработка на ядрено оръжие и как Обама се старае да смекчи тези резолюции. Той повтори миналогодишната жалка история за продавача на стари коли, който уж по нареждане на Иранските тайни служби искал да наеме мексиканската мафия, за да убие посланика на Саудитска арабия (не си спомням кой точно посланик). Тази история е съшита с такива дебели бели конци, че след първоначалната шумиха за нея изобщо не се споменава в пресата.

Байдън пък защити администрацията като посочи какви щети нанася ембаргото, наложено от Президента върху икономиката на Иран и как това ембарго се подкрепя от съюзниците на САЩ.

Изобщо, отговорите на този въпрос бяха като че ли изцяло ориентирани към про-изрелското лоби в САЩ с цел да го успокои, че който и да победи в изборите, Израел може да бъде спокоен, че "неговото не се губи"! При това никой от двамата на практика не отговори на въпроса, защото не каза какво ще струва на САЩ една атака срещу Иран!?!

Между другото, преди няколко дена ми попадна една статия, в която се цитират изказвания на Натаняху и други израелски политици от 1996 година насам. Във всичките се дават на Иран не повече от 3 години до започване на производството на ядрено оръжие!?!

Следващите въпроси бяха свързани с вътрешната и най-вече икономическата политика на Обама и какви алтернативи предлага възможна бъдеща администрация на Ромни-Раян?

Байдън изброи всичко, което администрацията на Обама е направила за преодоляване на кризата. Той особено подчерта пречките от страна на републиканците в Конгреса за приемането на стимулиращи икономиката инвестиции. Не забрави да напомни, че Ромни и Раян са били за банкрутирането на Дженеръл мотърс и против мерките на държавата за спасяването ѝ, като не забрави да напомни колко по-висока би била безработицата, ако американската автомобилна индустрия не беше спасена от държавата! Той също припомни изказването на Ромни за 47-те процента от американците, които едва ли не живеят на гърба на държавата и за които Ромни не очаква да го подкрепят.

Пол Раян естествено разкритикува стимулите, твърдейки, че те са довели до загуба на средства и до използването им от хора свързани с администрацията, но Байдън не си "остави каруцата в калта" и моментално се обади да опровергае с цифри и проценти твърденията на Раян. Той опроверга твърдението на Ромни от дебата му с Обама, че всичките 90 милиарда инвестиции в енергетиката са пропаднали и каза, че само 4% от стимулираните фирми са пропаднали, а останалите са живи и здрави и даже процъфтяват!

Следващият въпрос беше свързан с реформата на Обама за здравеопазването.

Раян отново повтори любимата лъжа на противниците на реформата за 716-те милиарда долара, които ще бъдат съкратени от medicare през следващите 10 години,  но Байдън, за разлика от Обама в миналите дебати, моментално се намеси и контрира, обяснявайки че това не са пари, взети от системата за сметка на възрастните американци. Той не пропусна случая да разкритикува идеите на Раян за превръщане на medicare във ваучер-система.

Имаше и въпрос за данъците - как може дебати в САЩ без въпрос за данъците?

Байдън обясни идеите на администрацията на Обама да намалят данъците (всъщност да запазят сегашните данъци) на хората от средната класа (доходи до $250 000) и да увеличат (всъщност да оставят да изтече срока за временното намаляване на данъците от Буш Младши през 2001 и 2003 години) данъците на хората с доходи над 25 000 долара годишно.

Раян се опита отново да пропагандира идеите на Ромни за намаляване данъците на всички с 20 процента, като загубите за бюджета се компенсират с премахване на различните "данъчни вратички", които се използват главно от богатите и корпорациите, за намаляване на данъците им. При това положение бюджетът нямало да загуби нищо, а даже щял да спечели поради паралелното намаляване на разходите за социални грижи и оживлението, което щяло да настъпи в икономиката благодарение на този "разумен подход"! За разлика от дебатите между Ромни и Обама, когато последният не възрази особено силно на подобни фантасмагории, този път Байдън прекъсна Раян и направо заяви, че това е едва ли не лъжа и изобщо, че математиката на Ромни и Раян е фалшива, тъй като няма толкова "данъчни вратички", които - като се затворят - да се съберат достатъчно пари, че да се компенсира предлаганото намаляване на данъците!

Раян се опита да говори за това, как идеите на Обама ще ударят по малкия бизнес, но Байдън отново го парира и заяви, че доходите на малките бизнеси в 97% от случаите са под 250 000 долара и по тази причина те няма да пострадат.

Забележка. В един от моите предишни блогове, аз обясних как се определят доходите на малките бизнеси и че увеличаването на данъците върху личните им доходи практически не би трябвало да оказва влияние върху тяхната способност да генерират работни места, която преди всичко се определя от наличието на пазар за стоките или услугите, които те предлагат.

Марта Радец се опита да изкопчи от Раян нещо по-конкретно за това, кои "данъчни вратички" ще бъдат затворени, но Раян не пожела да "издаде тайната". Както се казва: "Изберете ни и ще видите!"

По въпроса за съкращенията на разходите за военните, Раян направо обяви, че ако Обама бъде преизбран и съкращенията влязат в сила, то флотата например, щяла да стане по-малка от флотата през Първата световна война!?!

Отново се постави и въпроса за напускането на Афганистан. Раян беше възмутен, че предварително е обявено кога войските ще напуснат страната, като дума не се обели за това, че ще останат около 30 000 американски войници под предлог за обучение на афганската армия. Като се има предвид, че дори това вероятно няма да попречи на талибаните след време да превземат страната обратно, то е ясно, че още много години ще се слушат обвинения за това кой, как и защо е загубил Афганистан?

Разправиите продължиха известно време, като се говори за Сирия, Ирак, тероризма и така нататък. Интересно беше, че в един момент Раян, кой знае защо, обвини администрацията на Обама, че е дала право на Русия да налага вето в Съвета за сигурност на ООН!?! Надявам се, че човекът просто не помисли какво говори, защото Русия и останалите 4 велики държави имат право на вето още от създаването на ООН!

Горе-долу последен беше вечният въпрос в американската политика - въпросът за абортите! Тъй като и двамата кандидати са католици, а католическата църква е против абортите, то отговорите им бяха доста интересни, в смисъл как човек може да трактува една религиозна забрана. Раян каза, че според него абортите трябва да бъдат забранени освен в случай на изнасилване или кръвосмешение, но не уточни дали администрацията на Ромни ще направи нещо конкретно по въпроса. Байдън пък от своя страна обясни, че макар той персонално да е против абортите, все пак смята, че този въпрос е личен за всяка жена и че държавата не бива да се намесва по законодателен път в подобни персонални решения.

В заключение искам да отбележа следните неща:

1. За разлика от Обама по време на дебата му с Ромни, Байдън не остави противника да говори фактически неверни неща или поне не мълчеше, когато Раян си позволяваше да говори неверни неща.

2. Поведението на Байдън позволи на републиканците да обявят, че той се е държал едва ли не "откачено", контрастирайки на това "достойното и благородно" държане на Раян.

3. Републиканците смятат, че Раян е спечелил двубоя, а демократите - че го е спечелил Байдън.

4. Като се има предвид концепцията за "злото куче", аз си мисля, че Байдън определено спечели и много помогна за повишаване на бойния дух на демократите! Той "лаеше" врага непрекъснато и "хапеше" безмилостно при всякакви фалшиви и лъжливи изказвания, които за съжаление са доста често явление в предизборната кампания на Ромни-Раян.

Макар, че изобщо не съм симпатизант на Обама, защото считам, че той е прекалено склонен на компромиси в икономическата си политика и общо взето се е продал изцяло на финансовата олигархия, то Ромни е още по-опасен, защото той е самата олигархия!

Що се отнася до външната политика, то разликата между двамата е несъществена и повече във формата, отколкото в съдържанието.

Във всеки случай Байдън вля нови надежди и сили в редовете на привържениците на Обама, които бяха паднали духом след неубедителното му представяне на дебата с Ромни. Във вторник, 16 октомври, ще бъде вторият дебат между Ромни и Обама и демократите очакват от Обама активна борба и настъпателен дух!

Дилетант

Cui bono?

Вече цяла седмица на турско-сирийската граница се водят престрелки с минохвъргачки от страна на Сирия и може би с по-сериозни оръжия - от страна на Турция.

Турция е "възмутена" от нарушаването на суверенитета на границите ѝ от Сирийската армия!

Турският парламент е упълномощил в рамките на една година правителството да взима необходимите военни мерки за защита на "суверенитета" на страната!

Може би е крайно време да си зададем въпросът, който римският консул и сенсор Lucius Cassius Longinus Ravilla е обичал да задава, когато е отсъждал в съда: "Cui bono?", или казано на български: "Кой има полза?"

Естествено, въз основа на "обективната" информация на нашите средства за масова дезинформация (СМД), можем само да спекулираме, но все пак нека да обърнем внимание на някои факти:

1. Първата атака беше от страна на Сирия. При нея загинаха една жена и, ако не се лъжа, четирите ѝ деца! При това, доколкото си спомням, от сирийската страна беше изстреляна само една мина.

2. Турците моментално отговориха със стрелба по мястото в Сирия откъдето е било стреляно. Според американските СМД турците определили с радар откъде е стреляно и затова отговорът им бил навременен и точно по позициите на врага!

3. Всички страни от НАТО бяха ужасно възмутени от престъпните действия на сирийското правителство, а Русия посъветва Сирия да се извини, което последната направи, както изглежда - без особено желание.

4. Турският парламент веднага се събра и упълномощи правителството да вземе всички мерки, включително и военни действия, за да парира атаките на Асад срещу територията на Турция, която позволява на нейна територия да се разполагат сили на сирийските бунтовници, помага им с оръжие и разузнавателна информация, но иначе е абсолютно неутрална и няма нищо общо с гражданската война в Сирия!

5. Обстрелът от сирийска територия обаче продължава и даже някои пакостни журналисти твърдят, че ракетните снаряди падащи в Турция са също като тези, използвани от турската армия и с които Турция снабдявала борците за "демокрация и свобода" в Сирия!

6. Турските военни естествено отговарят на огъня, обстрелвайки известни позиции и бази на сирийската армия, разположени близо до границата. Не се споменава от СМД, дали турците все още ползват радари, за да установят откъде се стреля по тях или стрелят където си знаят, че трябва да се стреля!

При цялото това развитие на нещата човек направо го сърби езика да не попита: "Cui bono?", защото не е ясно каква полза има Асад от предизвикване на открита турска намеса в Сирия, която може да отвори вратата и за намеса на НАТО под предлог за защита на съюзна Турция! Да не говорим, че днес СМД цитират един депутат в турския парламент, според който турската армия, ако трябва, може да стигне за 3 часа до Дамаск!

За да не бъда обвинен в предубеденост и липса на обективност, ще прекратя до тук спекулациите си за това кой друг освен сирийската армия може да стреля по Турция, като изглежда вече внимава да няма човешки жертви от страна на турските поданици!

Все пак обаче има нещо което ме тормози и то е: "Защо Турция иска да свали режима на Асад?".

Някой може да каже:

"Ама защо се чудиш, бе човек? Нали знаеш, че Турция е демократична държава, а Сирия - тоталитарна и както е известно напоследък, демократичните държави ги сърбят ръцете да свалят диктаторите, а след това се чудят как да се оправят с бъркотията!"

Вярно бе! Но нали Турция е съвсем демократична от десетина години, а преди това също беше демократична, само дето военните отвреме-навреме взимаха властта, за да коригират някои тенденции към ислямизъм, корупция или кой знае още какви други проблеми?

Освен това е добре известно, че турският министър-председател и жена му били много добри приятели с Асад и жена му и мине не мине взимали самолета - та в Дамаск на кафе и баклава! И сега изведнъж какво им стана на тези хора? Кой има полза от цялата тази опасна игра в Близкия изток? Никой не казва, а не смееш и да питаш!

Все ми се струва, че някои хора си правят сметките без кръчмаря! Например Турция!

Ердоган и "ислямската" му партия, както изглежда, зарязаха мечтите на последователите на Ататюрк Турция да стане европейска държава и полека-лека се ориентираха към "нео-отоманизма". Идеите им да увеличат влиянието си в бившите територии на Отоманската империя с разумна и внимателна политика, отчитаща историческата памет на бившите им арабски поданици  като че ли не бяха лишени от резон и изведнъж ... груба намеса във вътрешните работи на една съседна държава - бивша отоманска колония! Да не говорим за това, че в тази държава живеят няколко милиона кюрди, които в Ирак, след агресията на САЩ, придобиха едва ли не независимост. Ако Асад падне, Сирия вероятно ще се разпадне и кюрдите в Сирия също ще получат автономия, да не кажем независимост. Кюрдите в Турция отдавна се борят с оръжие в ръка за автономия и може би независимост. И като погледнеш, остават само кюрдите в Иран, който, ако продължава блокадата на Запада, един Господ може да каже какво го чака!

И така, както е тръгнало, няма да мине много време и 25-те милиона кюрди, току-виж се обединят и си направят държава! Ами защо да не си направят, след като косоварите си направиха държава, южно-осетинците си направиха държава, абхазците си направиха държава, защо и 25 милиона кюрди да нямат право на държава? Единственият проблем на кюрдите е, че са много разединени, но и на това може да му мине времето!

Понякога, без да искам си спомням, че някои икономисти твърдят, че Великата депресия е свършила благодарение на това, че е започнала Втората световна война! Нищо лошо не искам да кажа, но просто ей-така, сещам се отвреме-навреме, че Великата рецесия все не свършва и ме побиват тръпки, като гледам как се забърква все по-голяма и по-голяма каша в света!

Дилетант

За патентите в софтуера

Днес (8 октомври 2012) четох една интересна статия в "New York Times" от Charles Duhigg и Steve Lohr за патентите в софтуера или, както го наричахме едно време, "Програмно осигуряване" (ПО). Във връзка с тази статия си спомних един мой разговор със Стоян Марков, който се състоя някъде в началото на 80-те години.

Аз бях тръгнал от ЦИИТ за някакво съвещание в ЦИНТИ по въпросите на патентоването на програмното осигуряване. На изхода се видяхме със Стоян Марков и той, като разбра накъде съм тръгнал, предложи да ме откара с колата си. По пътя стана дума за позицията на Пета дирекция по въпроса за патентоването на ПО и като разбра, че аз съм привърженик на патентоването, Стоян започна да ми доказва, че това са глупости и неизбежно ще доведе до извращения, да не говорим, че за характера на дейността на Пета дирекция на ЦИИТ по онова време патентоването беше последното нещо, за което трябваше да се борим. Безусловно в думите на Стоян имаше голяма доза истина, особено що се отнася до ползата на ЦИИТ от патентоването на ПО, но аз застъпвах тезата, че ние няма вечно да копираме и един ден за нас ще е важно да имаме някаква защита от кражби на интелектуална собственост.

Трябва да отбележа, че по онова време броят на патентите за ПО на Запад се брояха на пръстите на едната ръка и практически всички бяха в процес на съдопроизводство.

От известно време, четейки статии за съдебни спорове между компютърни фирми, аз се удивлявам на нещата, които се патентоват и за които фирмите се съдят! Не можех да проумея, как е възможно да се патентоват неща като: "One click sale", "Universal search box", "Квадратна иконка със закръглени ъгли" и т. п. Оказва се, че когато преди десетина години аз си бях написал една програма на С++, която правеше търсене в 3-4 "Search engines", и други източници на информация, със следващо допълнително отсяване на първите "х" избрани от всяка система документи, то аз съм си открил без да подозирам "Universal search box", който Apple по-късно бил патентовал!?!

В статията се описва историята на компанията Vlingo, която има голям принос в разработката на софтуера, стоящ зад Siri на iPhones на Apple. Когато господин Филипс, собственикът на Vlingo, се кани през 2008 година да разшири полето на разработките си в областта на разпознаването на говор, тъй като големите производители на мобилни телефони са проявили интерес към технологията на фирмата му, му се обажда Шефа на Nuance, господин Ричи, който му казва, че трябва да си продаде фирмата на Nuance, защото те имат патенти в неговата област и няма да му позволят да си развива технологията. Филипс отказва да продаде Vlingo и Nuance, която е значително по-голяма, скоро подава шест иска срещу Vlingo  за нарушаване на патенти. След 2-3 години и 3 милиона долара, похарчени по съдилища, Филипс спечелва първото дело, но няма пари да продължи и продава фирмата си на Nuance.

Много фирми и разработчици на ПО, често стават жертви на невероятни патенти, които на практика са патенти за концепции, а не за конкретни реализации. В тази връзка си спомних, за един от доводите на Стоян, че ако се разрешат патенти на ПО, то ще е все едно да се разреши да се патентова таблицата за умножение!

Оказва се, че досега индустрията за разработка и производство на "smart" телефони е похарчила 20 милиарда долара за съдебни процеси във връзка с патенти за ПО и за закупуване на патенти в тази област. Тази сума е 8 пъти по-голяма от сумата, изразходвана за ровъра, изпратен на Марс!?!

Тактиката на фирмите много често се свежда до последователни заявки за патент на едно и също нещо, като при всеки отказ, те променят някоя и друга дума и отново подават заявката. Друг интересен подход е подаването на няколко заявки за едно и също нещо с малки разлики в текста, с надежда, че заявките ще попаднат при различни екзаминатори и все някой от тях ще одобри патента!

В момента Apple са завели съдебни искове срещу Motorola, HTC и Samsung, които заедно държат повече от половината от световното производство на smart телефони! Като си помисля само колко адвокатски интелект ще бъде заплатен, за да се докаже, че "Квадратната иконка със заоблени ъгли" е разработена например първо от фирмата А, а не от фирмата Б, направо ми се плаче! А при това за всичко си плащаме ние, потребителите!

Очевидно, настоящата патентна система, създадена през десетилетията за целите на разработката на машини се оказва доста неудачна за целите на защитата на ПО. За съжаление изглежда нещо подобно ще се окаже и за патентоването в областта на генното инженерство, където вече съществуват патенти, които "защищават" интелектуалната собственост за открития на гени, които изпълняват едни или други функции в организмите. Това позволява на компаниите, собственици на патенти, да разработват едни или други методи на диагностика, а по-късно ще се стигне и до лечение, блокирайки опитите на други фирми да открият алтернативни методи, базиращи се на функциите на вече патентованите гени. При това самите гени ги е направила природата, а не фирмите, които смятат да ги "издоят" максимално.

Бедата е, че за сега няма никакъв шанс да се промени патентната система така, че да отрази концептуално новите области на човешка дейност и индустриално приложение на тази дейност.

Дилетант

Ромни срещу Обама - първи рунд

До изборите за президент в САЩ остава само месец и вчера беше първият дебат между претендента Ромни и президента Обама. Обещани са още два дебата между Ромни и Обама и един между кандидата за вицепрезидент и сегашния вицепрезидент.

Дебатите на това ниво в САЩ се организират от специална комисия, която избира мястото на дебата, кой ще го ръководи, темата и така нататък. Естествено всичко това става чрез съгласуване с участниците, като на съгласуване подлежат и най-малките подробности, включително дали дебатиращите ще седят или стоят, ако единият от тях, не дай Боже, е доста по-нисък, на колко висока поставка ще стои и как тя ще се крие от публиката и телевизията и т. н. и т. н.

Обикновено дебатите са между представителите на Републиканската и Демократическата партия, но до тях могат да бъдат допуснати и други участници. Изискването е, че всеки участник трябва да има поне 15% по време на предизборната кампания в допитванията на различните организации, които се занимават с "поляризиране" на общественото мнение. През 26-те години, в които живея в САЩ, само при едни избори в дебатите участваха трима кандидати, като третият беше Роз Перо, който по време на съответната кампания на моменти даже водеше в допитванията пред останалите кандидати.

Сегашният дебат се състоя в един университет в Денвър, Колорадо, и бе посветен на икономиката на САЩ. Това само по себе си е показателно, тъй като икономиката на САЩ в момента е най-болната тема, която се дискутира от кандидатите по време на всяка предизборна реч и мероприятие.

Всеки от дебатиращите се подготвя за мероприятието от специален екип, който се старае да предугади всеки въпрос на водещият на дебата и особено всеки "номер" на противната страна свързан с подхвърлен израз или запомнящ се отговор, който може да бъде използван по-нататък в кампанията като лозунг, мъдра фраза или уж незлобливо ухапване и т. н.

По време на кампанията президентът има очевидно предимство пред претендента, тъй като той непрекъснато е на вниманието на избирателите и средствата за масова информация (СМИ), просто поради факта, че той управлява и трябва да взима решения или поне да имитира вземане на решения. Това поставя претендента в малко неизгодна позиция, тъй като от него се очаква да "засенчи" противника си.

Всеки от участниците в дебатите се старае да намали очакванията на публиката за своето представяне. Целта е резултатът да изглежда максимално блестящ, което далеч по-лесно се постига, ако очакванията за представянето не са особено блестящи.

И така, първият дебат трябваше да се води от един много известен и умерен коментатор на PBS, на име Джим Лера. Трябва да отбележа, че когато преди 26 години дойдохме в САЩ, любимото ми предаване беше "МакНийл-Лера час за новини". Години след това МакНийл се пенсионира и Лера остана сам да води това предаване, което все още е едно от най-балансираните новинарски предавания по американската телевизия.

Лера обяви предварително, че въпросите към дебатиращите ще бъдат от следните 4 раздела:

1. Създаване на работни места.
2. Дефицит на федералния бюджет.
3. Здравеопазване.
4. Ролята на държавата в икономиката.

Лера обяви, че всеки от дебатиращите има по 2 минути за отговор на въпрос, като след това противникът също има 2 минути за своя отговор. На практика нарочно или поради несправяне със задачата, Лера рядко налагаше правилата си, поради което дебатиращите отвреме-навреме говореха едновременно или се прекъсваха един друг. В това отношение особено агресивен беше Ромни, поради което след дебата привържениците на Обама го критикуваха, че не е успял да се наложи и да оспори редица неверни неща, които Ромни си позволи да каже в суматохата.

По-надолу ще се опитам да засегна най-важните позиции на дебатиращите. Това правя в последователността на задаването на въпросите, обикновено без да посочвам към кой от четирите раздела се отнася съответният въпрос.

Всеки от дебатиращите получи по 2 минути за встъпително слово.

Ромни обвини Обама, че не се е справил с икономиката през 4-те години на управлението си. Той не е успял да намали дефицита наполовина, както е обещал, и той е продължил да бъде над трилион долара за всяка от четирите изминали години, а както изглежда и за следващата година ще бъде над трилион долара.

Обама, за кой ли път вече, напомни за тежкото наследство, което е получил от Буш Младши и призова американците към търпение. Той отбеляза, че през последните 30 месеца са отворени 5 милиона нови работни места в частния сектор. Той напомни, че Ромни е отказал да приеме, по време на дебатите в Републиканската партия, увеличаването на федералните приходи дори с един долар на всеки 10 долара съкращения на разходите, което показва, че Ромни има намерение да реши проблемите с дефицита единствено на гърба на бедните и средните класи, като намали федералните разходи, от които се ползват основно те, но не желае богатите да участват в преодоляването на дефицита чрез увеличаване на техните данъци.

На въпроса на Лера какво ще направят за отварянето на нови работни места в Америка, двамата кандидати "изпяха" горе-долу песните, които пеят ежедневно по рекламите и речите си из страната.

Обама повтори за 5-те милиона нови работни места, обеща повишаване на инвестициите за образование и увеличаване на броя на учителите по математика и точни науки със сто хиляди души, финансиране на разработката и внедряването на нови енергийни източници (вятърна и слънчева енергия), предоставяне на данъчни облекчения за американските фирми, които отварят работни места в САЩ и така нататък.

Ромни обеща енергийна независимост на САЩ чрез: разширяване на местата, където може да се търсят нефт и газ (континенталния шелф, Аляска, федерални земи и др.), използване на "чисти" въглища; борба срещу икономическата и финансова политика на Китай (любимата тема на републиканците); намаляване на ... данъците; съкращаване на държавния апарат; помощ на малкия бизнес и тем подобни.

Тук искам да направя малко отклонение, именно защото републиканците, под предлог за подпомагане на малкия бизнес, често си позволяват да преувеличават ролята на данъците върху индивидуалните доходи за генерирането на нови работни места от малкия бизнес. Хората, които са собственици на малки бизнеси, определят доходите си като остатък от приходите на фирмата си, след като отпишат всички възможни и невъзможни, истински и фалшиви разходи по бизнеса! При това положение дали те ще назначат нови работници или не зависи преди всичко от това, дали те считат, че това ще повиши приходите на фирмата им, а не след като отделят пари за личния си доход и след това, ако остане нещо ще мислят за нови работни места!

На въпросите, свързани с федералния дефицит, отново всеки изпя любимата си песен.

Ромни обяви, че той ще ... намали всички данъци с 20 процента и ще ликвидира много вратички, чрез които фирмите и хората избягват да плащат данъци, като в допълнение ще намали и разходите на Федералното правителство!?! При това положение бюджетният дефицит магически ще започне да намалява и след някоя и друга година, току виж изчезнал напълно! Освен това, Ромни отбеляза, че разходите за военни цели в никакъв случай не бива да се намаляват, а би трябвало дори да се увеличат, ако се наложи! Проблемът в идеите на Ромни е най-вече там, че той по никакъв начин не желае да уточни, кои "данъчни вратички" ще затвори, и кои държавни разходи ще намали и с колко, за да може независими организации да сметнат дали от това ще се получат достатъчно приходи за достигане на целите за ликвидиране на дефицита при едновременно намаляване на данъците! Нещо повече, много икономисти смятат, че това е невъзможно да се постигне! Освен това Ромни направи опит да замени термина "намаляване на данъците" с по-елегантно звучащия "данъчни облекчения". Дали това ще получи гражданственост - ще разберем скоро. При това отново бяха повторени всички идеи на Ромни, описани по-горе при отговора на въпроса за новите работни места.

Обама също се "закле", че ще намали данъците, но само на средната класа. (Той предвижда увеличаване на данъците за доходи над 250 000 долара годишно, като на практика иска да ги върне до нивото отпреди данъчните намаления на Буш Младши през 2001 и 2003 година.) Той не пропусна да подчертае отново, че докато Ромни иска да съкрати държавните разходи и данъците с пет трилиона долара, то той иска в същото време да увеличи разходите за военните с два трилиона долара! Обама посочи, че Ромни не желае да уточни къде и какво ще "реже" от федералните разходи и от вратичките за избягване на данъци, поради което идеите на Ромни не могат да бъдат независимо оценени дали ще работят или не. Той отново повтори всичко казано по-горе във връзка с въпроса за отварянето на нови работни места!

Отново и отново и Ромни и Обама повтаряха какво ще направят за да подобрят икономическото положение на американския народ. На по-възрастните ще припомня за "краставичката" на Мирча Кришан, която той използваше, за да отговори на всеки въпрос на учителя! Изобщо, винаги когато гледам американски политически дебати между представителите на двете партии, си спомням за Мирча Кришан!

Доста време беше отделено и на въпросите за решаване на проблемите на здравеопазването в САЩ.

Ромни се "закле" да отмени Obama-care (реформата на здравеопазването, приета по времето на първия мандат на Обама) още в първия ден на президентството си. Все пак основният спор възникна по въпроса, дали Обама иска да съкрати разходите за medicare със 716 милиарда долара или не? Ромни твърдеше, че Обама иска да намали разходите за нашите "нещастни" пенсионери с тази сума, а Обама твърдеше, че това не е истина и че всъщност Ромни и Раян искат да ликвидират medicare такъв, какъвто го знаем, и да го превърнат във ваучер система, където пенсионерите ще бъдат оставени на произвола на осигурителните компании! При това числото 716 милиарда долара беше повторено от Ромни и Обама повече от 5-6 пъти!

Накратко, идеята на Републиканските кандидати наистина е да връчват на пенсионерите ваучери за някаква сума, определена по някакъв начин, с който те могат да си купят медицинска осигуровка на частния пазар! Лично аз, бидейки пенсионер, не бих желал да доживея до внедряването на такава система по две причини: първо, не вярвам, че медицинското осигуряване трябва да бъде поверено на частни компании, които имат за цел осигуряване на печалби на инвеститорите си; второ, никой не казва как точно ще се определя стойността на ваучерите и как тя ще съответства на цените на медицинските осигуровки?

В интерес на истината Ромни и Раян обещават, че всякакви промени на medicare няма да засегнат сегашните ползватели на тези осигуровки, но аз подозирам, че причината е в това, че пенсионерите в Америка се увеличават и като правило гласуват в много по-големи пропорции от останалото население.

Няма да се разпростирам върху дебатите по въпроса за ролята на държавата в икономиката. С две думи, Ромни смята, че държавата играе известна роля само в установяването на незначителни регулации и след това трябва да остави всичко на частния сектор. Обама пък от своя страна смята, че ролята на държавата трябва да е значително по-сериозна, както в регулирането на икономическата дейност, така и в насочването на инвестиции в направления, където се изискват големи инвестиции, имащи широк социален ефект. Изобщо републиканците винаги са изразявали желания да ликвидират такива държавни агенции, като Министерството на образованието, Министерството на труда и социалните грижи, Министерството на енергетиката и други (използвам термини познати на нашия читател, но в САЩ тези организации имат по-различни наименования, а понякога и по-различни функции от тези, с които сме свикнали да ги асоциираме в България). Естествено и двамата считат, че държавата трябва да играе основна роля в поддържането на законността и външната сигурност на нацията.

В заключение искам да отбележа, че тези дебати, както и всички останали, които съм гледал до сега в САЩ, се характеризират с това, че дебатиращите не спорят един с друг, а  разправят своите истории за "краставичката" на американския народ! Той пък много държи да му кажат от СМИ кой е победил. Често СМИ се разделят по въпроса кой е победил, но това не им пречи да си попълнят колоните в следващите дни с коментари за това, какво и как го е казал този или онзи кандидат, как е погледнал противника си, дали подигравателно или пренебрежително, и така нататък.

Дилетант