Cui bono?

Вече цяла седмица на турско-сирийската граница се водят престрелки с минохвъргачки от страна на Сирия и може би с по-сериозни оръжия - от страна на Турция.

Турция е "възмутена" от нарушаването на суверенитета на границите ѝ от Сирийската армия!

Турският парламент е упълномощил в рамките на една година правителството да взима необходимите военни мерки за защита на "суверенитета" на страната!

Може би е крайно време да си зададем въпросът, който римският консул и сенсор Lucius Cassius Longinus Ravilla е обичал да задава, когато е отсъждал в съда: "Cui bono?", или казано на български: "Кой има полза?"

Естествено, въз основа на "обективната" информация на нашите средства за масова дезинформация (СМД), можем само да спекулираме, но все пак нека да обърнем внимание на някои факти:

1. Първата атака беше от страна на Сирия. При нея загинаха една жена и, ако не се лъжа, четирите ѝ деца! При това, доколкото си спомням, от сирийската страна беше изстреляна само една мина.

2. Турците моментално отговориха със стрелба по мястото в Сирия откъдето е било стреляно. Според американските СМД турците определили с радар откъде е стреляно и затова отговорът им бил навременен и точно по позициите на врага!

3. Всички страни от НАТО бяха ужасно възмутени от престъпните действия на сирийското правителство, а Русия посъветва Сирия да се извини, което последната направи, както изглежда - без особено желание.

4. Турският парламент веднага се събра и упълномощи правителството да вземе всички мерки, включително и военни действия, за да парира атаките на Асад срещу територията на Турция, която позволява на нейна територия да се разполагат сили на сирийските бунтовници, помага им с оръжие и разузнавателна информация, но иначе е абсолютно неутрална и няма нищо общо с гражданската война в Сирия!

5. Обстрелът от сирийска територия обаче продължава и даже някои пакостни журналисти твърдят, че ракетните снаряди падащи в Турция са също като тези, използвани от турската армия и с които Турция снабдявала борците за "демокрация и свобода" в Сирия!

6. Турските военни естествено отговарят на огъня, обстрелвайки известни позиции и бази на сирийската армия, разположени близо до границата. Не се споменава от СМД, дали турците все още ползват радари, за да установят откъде се стреля по тях или стрелят където си знаят, че трябва да се стреля!

При цялото това развитие на нещата човек направо го сърби езика да не попита: "Cui bono?", защото не е ясно каква полза има Асад от предизвикване на открита турска намеса в Сирия, която може да отвори вратата и за намеса на НАТО под предлог за защита на съюзна Турция! Да не говорим, че днес СМД цитират един депутат в турския парламент, според който турската армия, ако трябва, може да стигне за 3 часа до Дамаск!

За да не бъда обвинен в предубеденост и липса на обективност, ще прекратя до тук спекулациите си за това кой друг освен сирийската армия може да стреля по Турция, като изглежда вече внимава да няма човешки жертви от страна на турските поданици!

Все пак обаче има нещо което ме тормози и то е: "Защо Турция иска да свали режима на Асад?".

Някой може да каже:

"Ама защо се чудиш, бе човек? Нали знаеш, че Турция е демократична държава, а Сирия - тоталитарна и както е известно напоследък, демократичните държави ги сърбят ръцете да свалят диктаторите, а след това се чудят как да се оправят с бъркотията!"

Вярно бе! Но нали Турция е съвсем демократична от десетина години, а преди това също беше демократична, само дето военните отвреме-навреме взимаха властта, за да коригират някои тенденции към ислямизъм, корупция или кой знае още какви други проблеми?

Освен това е добре известно, че турският министър-председател и жена му били много добри приятели с Асад и жена му и мине не мине взимали самолета - та в Дамаск на кафе и баклава! И сега изведнъж какво им стана на тези хора? Кой има полза от цялата тази опасна игра в Близкия изток? Никой не казва, а не смееш и да питаш!

Все ми се струва, че някои хора си правят сметките без кръчмаря! Например Турция!

Ердоган и "ислямската" му партия, както изглежда, зарязаха мечтите на последователите на Ататюрк Турция да стане европейска държава и полека-лека се ориентираха към "нео-отоманизма". Идеите им да увеличат влиянието си в бившите територии на Отоманската империя с разумна и внимателна политика, отчитаща историческата памет на бившите им арабски поданици  като че ли не бяха лишени от резон и изведнъж ... груба намеса във вътрешните работи на една съседна държава - бивша отоманска колония! Да не говорим за това, че в тази държава живеят няколко милиона кюрди, които в Ирак, след агресията на САЩ, придобиха едва ли не независимост. Ако Асад падне, Сирия вероятно ще се разпадне и кюрдите в Сирия също ще получат автономия, да не кажем независимост. Кюрдите в Турция отдавна се борят с оръжие в ръка за автономия и може би независимост. И като погледнеш, остават само кюрдите в Иран, който, ако продължава блокадата на Запада, един Господ може да каже какво го чака!

И така, както е тръгнало, няма да мине много време и 25-те милиона кюрди, току-виж се обединят и си направят държава! Ами защо да не си направят, след като косоварите си направиха държава, южно-осетинците си направиха държава, абхазците си направиха държава, защо и 25 милиона кюрди да нямат право на държава? Единственият проблем на кюрдите е, че са много разединени, но и на това може да му мине времето!

Понякога, без да искам си спомням, че някои икономисти твърдят, че Великата депресия е свършила благодарение на това, че е започнала Втората световна война! Нищо лошо не искам да кажа, но просто ей-така, сещам се отвреме-навреме, че Великата рецесия все не свършва и ме побиват тръпки, като гледам как се забърква все по-голяма и по-голяма каша в света!

Дилетант