Ромни срещу Обама - втори рунд

На 16 октомври 2012 г. в университета Хофстра в Ню Йорк се състоя вторият дебат между Ромни и Обама. Тъй като в Америка за всяко нещо има статистика, то въз основа на статистиката на дебатите досега, този дебат за пръв път се водеше от жена - Кенди Кроли от CNN. Освен това този дебат беше във формата на "town holl meeting", което ще рече "среща с избирателите", където въпросите се задават от публиката.

Както е известно от първия дебат, Ромни беше обявен за победител, естествено от Средствата за Масова Дезинформация (СМД). В интерес на истината той се представи по-добре от Обама, особено що се отнася до разбиранията на американците, за които формата често е далеч по-важна от съдържанието. Впрочем аз вече писах за първия дебат, така че не смятам сега отново да се спирам подробно на това какви бяха проблемите на Обама. Само ще отбележа, че на този дебат президентът Обама беше много по агресивен от миналия път. Той доста често прекъсваше Ромни, когато последният се "увличаше" в лъжите си, а и сам отвреме-навреме си позволяваше волности с истината, макар и не до там безпардонни както Ромни на миналия дебат.

Първият въпрос беше за това, че студентите, завършващи колежи тази година, не могат да си намерят работа. (Между другото аз лично познавам едно момче, което завърши прекрасна инженерна специалност в UCI, доста престижен университет, и вече не по-малко от 10 месеца е без работа!) Оказва се, че според статистиката около 50% от завършилите тази година не могат да си намерят работа!

Ромни обясни, че по неговите "планове" през 2014 година всички завършили ще имат работа!?! Малка загадка остана защо точно през 2014, а не например през 2015 година, но човекът не се впусна в разяснения по въпроса, а и никой не го попита!

Обама беше малко по скромен и каза, че това наистина е голям проблем, като се има предвид колко пари струва на студентите и техните семейства висшето образование и че той смята да направи всичко възможно да се развива по-нататък икономиката, за да се създадат нови високоплатени работни места в Америка. Той също така подчерта и значението на качественото образование за икономическото процъфтяване на държавата.

В тази връзка ще си позволя да дам някои числа на "Бюрото за трудова статистика" за новите работни места, отворени в частния сектор в САЩ през последните 9 години:

• келнери и бармани - увеличение с 1,188,000 нови работни места;
• нискоквалифицирани работници в сферата на здравеопазването и социалната помощ - увеличение с 3,087,000 нови работни места;
• високоплатени работни места в индустрията - намаление с 3,500,000 работни места;
• архитекти и инженери - увеличение с 48,000 нови работни места.

Както се вижда, новите работни места за хора с висше образование съвсем не са много и в светлината на горните данни фактът, че завършващите студенти не могат да си намерят работа, не изглежда чак толкова странен.

На въпроса как ще се помогне на хората останали без работа за дълго време, Ромни отговори, че по неговите "планове" в следващите 4 години ще бъдат открити 12 милиона нови работни места! Обама пък напомни за приноса на Ромни в "износа" на работни места от Америка в Китай и изобщо в развиващите се държави по време на дейността му в Бейн! Напомнено ни беше и за спасяването на Дженерал мотърс, срещу което Ромни е бил против и т. н.

Не се размина и без въпрос за високите цени на бензина. Обама подчерта колко много се е увеличило производството на петрол, газ и въглища в САЩ, как са приети нови стандарти за икономичност на колите и как успешно се развиват новите източници на енергия. Ромни пък каза, че всъщност всичко това - едва ли не - е без значение, защото държавата е намалила броя на разрешенията за добив на енергетични източници от федералните земи с една трета, а той като дойде на власт ще направи, едва ли не, "чудеса"!

По този въпрос, за енергийната независимост на САЩ, възникна нещо като караница, като Обама твърдеше, че неговата администрация прави всичко възможно да осигури енергийната независимост на САЩ, а Ромни твърдеше, че той ще направи още повече! Горчивата истина обаче, която никой от тях не каза, е, че цените на енергийните източници са глобални (с известно изключение на газта, докато не се направят достатъчно терминали за втечняване на газ и достатъчно танкери за превоз на втечнен газ, когато цената на газта също ще започне да се определя от световния пазар) и по тази причина на практика нищо не зависи от президента, докато той примерно не наложи контрол на цените или нещо подобно.

Тук отново искам да вмъкна малко данни от федералните статистически служби. САЩ внася 5.5 пъти по-малко петрол и като цяло 4 пъти по-малко минерални горива, отколкото индустриални стоки и, въпреки всичко, дебатите са за това как да се намали енергийната зависимост на САЩ, а не как да се намали индустриалната зависимост на страната?

Естествено не се размина и без спор по въпросите за данъците и по-специално какво ще стане с "отписванията" на разходи за обучение, лихви за жилища и т. н. Освен обичайните обещания и приказки за това, кой с колко и на кого ще намали данъците, Ромни най-после каза и конкретно число, а именно, че той ще даде сумата от 25 000 долара годишно, в рамките на която всеки ще може да отписва от доходите си определени разходи като например за обучение и т. н. Досега тук-там се чуваше за сумата 17 000 долара, но този път Ромни малко я увеличи и в същност сам я обяви!

Един неприятен за Ромни въпрос беше за това, каква е разликата между него и Буш Младши? Трябва да обърна внимание на факта, че името на Буш Младши практически не се споменава от Ромни и неговите хора, като че ли такъв президент не е имало само преди 4 години!

Ромни започна да го "усуква", че той щял да обяви Китай за страна, която си манипулира валутата, ще ликвидира дефицита и ще се погрижи за ... малкия бизнес, което - кой знае защо - ще го направи много по-различен от Буш! Обама разбира се не пропусна случая да отбележи, че Ромни няма да се отличава много от Буш и че в края на краищата Ромни е кандидат за президент от Републиканската партия, а Буш беше президент от същата партия.

Следващите въпроси бяха за повишаването на цените, за правото на притежаване на оръжие, за имиграцията, за безработицата  и т. н. Отговорите не се отличаваха с нищо от стандартните предизборни обвинения и реклами и затова ще си позволя да ги прескоча.

Един от жизнените въпроси беше този за износа на работни места извън САЩ.

Ромни обяви, че той ще направи всичко възможно да върне индустриалните работни места в САЩ. Отново се закле, че веднага след като вземе властта ще обяви Китай за страна, която си "манипулира валутата". Освен това ще намали регулациите, за да насърчи отварянето на нови работни места в САЩ.

Обама каза, че той вече прави много неща за отварянето на работни места в САЩ и отбеляза, че през последните 30 месеца са отворени нови 5.5 милиона работни места. Естествено като се има предвид колко бяха затворени преди това, то очевидно все още много хора са без работа, но правителството ще предложи нови мерки за повишаване на стопанската активност и преди всичко ще се постарае да "затвори вратичките", които корпорациите използват, за да не плащат данъци за задграничните си печалби, а също така ще се намалят данъците на фирмите, които отварят работни места в САЩ.

Тук искам отново да направя малко отклонение и да дам някои числа на "Бюрото за трудова статистика":

• Броят на индустриалните работни места през 2002 година е бил 15.3 милиона, а през 2011 е спаднал на 11.7 милиона;
• за контраст, Китай през 2006 година е имал 112 милиона работни места, като от 2002 до 2006 в Китай са отворени толкова работни места, колкото има сега в САЩ, с други думи днес Китай има 10 пъти повече работни места в индустрията отколкото САЩ, при положение, че населението на Китай е само 4 пъти повече от населението на САЩ;
• САЩ изнася предимно селскостопанска продукция;
• САЩ внася два пъти повече индустриални стоки, отколкото изнася;
• през 2010 година САЩ са имали само малък положителен баланс в износа на самолети и самолетни части и шест милиарда долара положителен баланс в износа на научна апаратура и това е всичко;
• през 2010 година САЩ са изнесли модерно оборудване и техника за офиси на сума 22.2 милиарда долара, което е по-малко от 44.6 милиарда долара подобно оборудване изнесено през 2000 година. В същото време през 2010 година САЩ са внесли оборудване от този тип за 113.5 милиарда долара;
• САЩ не може да произвежда дори нещата, необходими за обличане и обуване на населението си. През 2010 САЩ са внесли 28.7 пъти повече обувки, отколкото са изнесли, а внесеното облекло е 24.6 пъти повече от изнесеното;
• износът на електрически машини е 77 милиарда срещу внос от 120 милиарда долара;
• износът на генератори е за 33 милиарда срещу внос от 44 милиарда;
• износът на телевизори и VCR е за 21.5 милиарда срещу импорт от 130 милиарда;
• износът на превозни средства е за 88 милиарда срещу внос за 179 милиарда.

Забележка. В случаите, когато не е посочена година, се има предвид 2010 година.

Някои икономисти отдават загубата на работни места преди всичко на автоматизацията, но в болшинството случаи, когато става дума за затваряне на предприятия, се говори за изнасяне на предприятията в Китай или други развиващи се държави, а не за внедряване на автоматизация.

На практика военно-промишленият комплекс е единствения клон на индустрията, който процъфтява в САЩ и това до голяма степен определя агресивната външна политика на страната.

Изглежда, болшинството от американския народ няма реална представа за мащабите на деиндустриализацията на страната, защото само един-два от въпросите бяха посветени косвено на тази тема, поради което и кандидатите за новия президентски мандат не си дадоха труд да говорят особено подробно по тези въпроси.

Бедата е, че финансовата олигархия не си изкарва парите чрез произвеждане на реални стоки, а чрез пакетиране и препакетиране на ценни книжа, а американското правителство не се нуждае от експорт на стоки, за да получи долари, с които да се осигури вноса на необходимите стоки, а просто може да си напечата необходимите долари. Като се има предвид деквалификацията на трудовите ресурси и лошото състояние на образователната система в САЩ, то едва ли може да се очаква скорошна промяна на икономическото положение. Освен това, както вече отбелязах в един от предишните си блогове, "Обама се е продал изцяло на финансовата олигархия, а Ромни е представител на самата олигархия!" Това е много съществен фактор за бъдещите перспективи на Америка, независимо от предизборният шум, който се вдига в СМД и всичките обещания на кандидатите!

Дилетант