На 22 октомври 2012 година, в университета Лин в Бокаратон (това на испански май значи "Опашката на плъха"), Флорида, се състоя третият и последен дебат между Обама и Ромни. Този път модератор на дебата беше Боб Шифър от CBS. Дебатът беше посветен на външната политика на САЩ.
Боб Шифър започна с това, че на този ден се навършват 50 години от деня, в който президентът Кенеди е обявил разполагането на ядрено ракетно оръжие от СССР в Куба. С това Шифър искаше да подчертае, как понякога президентите са изправени пред съдбоносни за Америка и човечеството събития и решения! Освен това той описа плана на дебата, пояснявайки, че въпросите ще бъдат разделени на няколко тематични раздела и обяви първия раздел, посветен на промените в Близкия изток и новото лице на тероризма.
Аз нямам намерение да се спирам на отделните въпроси, а ще се опитам да представя мнението на участниците по различните теми, повдигнати от модератора, както и от самите дебатьори в хода на 90-минутния дебат.
Първият въпрос беше за Либия и по-точно за известното вече от предишните дебати убийство в Бенгази на американския посланик в тази страна и на още трима сътрудници на посолството. Шифър искаше да знае дали това събитие демонстрира грешка на разузнаването, политическа грешка на правителството или опит да се заблудят американците в това, какво точно става в Либия.
Ромни не отговори на въпроса, а описа как събитията на така наречената "арабска пролет" водят до безредици в арабския свят: 30 000 загинали в Сирия, проблеми в Мали, взимане на властта в Египет от Ислямските братя, събитията в Сирия и Ливан, и естествено... Иран, който вече е с "4 години по-близо до ядреното оръжие". Изобщо идеята на отговора беше, че вследствие на политиката на Обама Ал-Кайда се е разраснала в Близкия изток и има много повече проблеми сега, отколкото преди 4 години!
Обама от своя страна разказа своята история за "краставичката", а именно как е приключил войната в Ирак, как ще приключи войната в Афганистан, как Америка е "водела от ариергарда" атаката срещу Кадафи и как това е станало много по-евтино от войната в Ирак и т. н. Естествено той не пропусна случая да отбележи, че мненията на Ромни през периода на предизборната борба непрекъснато се променят и напоследък все повече и повече започват да съвпадат с политиката на правителството.
Ромни, като че ли в потвърждение на думите на Обама, обясни, че той винаги е бил за борбата срещу Ал-Кайда, за елиминиране на ръководителите на организацията и т. н., което всъщност прави и Обама (!) в този дух. С цел да покаже, че това съвсем не е достатъчно, Ромни процитира мнението на група арабски учени, какво трябва да се направи в Близкия изток, за да се неутрализира тероризма:
- Повече икономическо развитие.
- По-добро образование.
- Равенство на мъжете и жените.
- Укрепване на властта на закона.
Вместо това, според Ромни, се наблюдава навлизането на идеологията и поддръжниците на Ал-Кайда във все нови и нови страни от арабския свят и затова е виновна политиката на Обама и особено "извиненията", които той бил поднесъл на ислямския свят за политиката на САЩ спрямо мюсюлманите по време на речта си в Египет в началото на управлението си!
В интерес на истината, аз също смятам, че Ал-Кайда се разраства. Макар че няколко души от ръководните създатели на организацията, включително и Осама Бин Ладен, бяха елиминирани, сега вече имаме Ал-Кайда в Ирак, Ал-Кайда в Арабия, Ал-Кайда в ислямския Магреб и кой знае още колко други Ал-Кайди, които още не са се обявили. Като се има предвид, че Ал-Кайда никога не е представлявала голяма организация, нито пък се е стремяла към това да стане голяма и централизирана организация, а идеята на Осама Бин Ладен винаги е била Ал-Кайда да служи като база за разпространяването на идеите за освобождаване на арабския и ислямския свят от господството на "западните безбожници", то това, което става, едва ли може да се счита за победа на Запада над Ал-Кайда!
Естествено стана дума и за Сирия. Ромни доскоро настояваше да се въоръжат бунтовниците срещу режима на Асад, но този път възприе на практика позицията на правителството на Обама, което се въздържа от предоставяне на тежко въоръжение на бунтовниците, защото все повече и повече разбира, че изобщо не е ясно в чии ръце ще попадне това оръжие. При това в случая става дума за ракети земя-въздух, с които могат да се свалят военните самолети и хеликоптери на Асад, но сигурно по-лесно ще могат да се свалят и пътническите самолети на западните авиокомпании!
В крайна сметка от отговорите и на Ромни и на Обама стана ясно, че политиката, която всеки един от тях предлага по отношение на Сирия, на практика е еднаква. И двамата говориха за съюзниците, които САЩ има в района, и за това, колко те са важни и как ще се помогне на сирийския народ в борбата му за демокрация от такива известни стълбове на демокрацията като Катар и Саудитска Арабия и т. н. Интересното тук беше само изказването на Ромни, че е важно Сирия да се откъсне от влиянието на Иран, защото това ще пререже пътя на иранците към средиземно море и Хизбула в Ливан, което ще осигури по-голяма сигурност за Израел!
Между другото, неотдавна четох някъде, че преди година-две е било подписано споразумение между Иран, Ирак и Сирия за газопровод от Иран до Средиземно море, който трябвало да излиза на морето някъде близо до базата на Русия. Освен това там се планира терминал за компресиране на газ. В допълнение, в Сирия, в същия район около базата, били открити доста прилични находища на газ. Ако тези неща са верни, а като че ли няма особени основания да не вярвам на източника, то отговорът на въпроса "Cui bono", май започва да се изяснява!
В нападателния си стил, възприет от втория дебат, Обама конфронтира Ромни с твърдението, че "той иска да провежда външната политика на 80-те години, социалната политика на 50-те години и икономическата политика на 20-те години" от двадесетия век. Той обърна и внимание на факта, че Ромни е бил за войната в Ирак и допреди две-три седмици се е възмущавал от това, че правителството на Обама е изтеглило всички американски войски от Ирак, а сега твърди, че трябва да се внимава с използването на американските войски и оръжие, защото това често е контрапродуктивно! С това Обама иска да отбележи непостоянството на идеите на Ромни и забележимото му преместване наляво, към центъра на американската политика, което между другото винаги става непосредствено преди изборите, за да се спечелят гласовете на умерените гласоподаватели.
Периодически и Ромни и Обама се отплесваха на теми от вътрешната политика, по-точно колко е важно да се решат икономическите проблеми на САЩ, защото ако САЩ не са силни икономически, то те ще имат по-слабо влияние в света.
Ромни отново говори за 12-те милиона работни места, които той ще отвори!?! Освен това той отново говори за 5-те точки на плана си за Америка, а именно:
- Енергийна независимост.
- Активизиране на външната търговия - най-вече с Латинска Америка.
- Обучение на работната сила.
- Балансиране на бюджета.
- Развитие на малкия бизнес.
Естествено, отново липсваха подробности - както се казва "Изберете ме и ще видите!"
Обама също говори надълго и нашироко за постиженията си и за плановете за бъдещето на икономиката на САЩ под негово ръководство. Той не пропусна да спомене за нереалните обещания да се ликвидират пет трилиона долара от дефицита с неизвестни мерки и увеличението с 2 трилиона долара на разходите за военните.
В един момент Боб Шифър зададе много прям и ясен въпрос: "Ако Израел нападне Иран, САЩ ще го подкрепи ли?"
Разбира се никой от двамата не отговори на въпроса нито положително, нито отрицателно, а започнаха да философстват какво ще направят, ако Иран нападне Израел, да се "кълнат", че никога няма да допуснат Иран до ядреното оръжие и така нататък. Тук е важно да се подчертае една малка, но съществена разлика в позициите на двамата. Ромни казва, че той няма да допусне Иран да придобие потенциал за производство на ядрено оръжие, а Обама, че той няма да допусне Иран да произведе ядрено оръжие!
Ромни се възползва от въпроса, за да цитира известната фраза, уж казана от Хумейни, и повтаряна понякога от Ахмадинаджад, че "Иран ще изтрие Израел от лицето на земята!"
Бедата е там, че Хумейни никога не е казвал такова нещо, нито пък Ахмадинаджад. Фразата, която е казал Хумейни и Ахмадинаджад повтаря е, че "Ционисткият режим в Израел ще бъде изтрит един ден от лицето на земята, подобно на режима на Съветския съюз!" С други думи както режима на комунизма в Съветския съюз е изчезнал, така и ционисткият режим ще изчезне, но както е известно, народите и държавите, живели под режима на Съветския съюз, са все още живи и здрави!
Боб Шифър обаче не миряса и зададе следващ въпрос: "Как ще реагира всеки от тях като президент, ако Израел заяви, че ще нападне Иран?"
И двамата отново започнаха да го "усукват", т. е. никой от тях не пожела да даде ясен отговор на тези ясни въпроси!
Положението в Афганистан и Пакистан беше една от темите на дебата.
Съвършено неочаквано, но в същия дух на придвижване към центъра, Ромни обяви, че той също е за изтегляне на войските на НАТО от Афганистан до 2014 година, защото афганистанската армия и сили за сигурност могат и трябва да започнат сами да защищават страната си.
На въпроса на Шифър "Какво ще направят, ако се окаже, че Афганистан не е готов сам да се защищава от талибаните?" никой не даде пряк отговор! С други думи, ако афганистанската армия и сили за сигурност не могат да се борят с талибаните, "то тогава ще видим какво ще правим, а сега не искаме да казваме нищо"!
На въпроса: "Какво ще се прави с Пакистан?", отново се отговори с общи приказки, че Пакистан е ядрена държава и е много опасно тя да не се разпадне и така нататък!
Боб Шифър зададе и въпрос за използването на безпилотни средства за ликвидиране на водачи на талибаните и Ал-Кайда. И двамата възхвалиха това средство за борба с тероризма, но никой не посмя да представи следната статистика за войната с безпилотни средства:
Според доклад на "Academics at Stanford and New York universities" между 2 562 и 3 325 човека са били убити от атаки с безпилотни средства в Пакистан от 2004 година досега. От тях близо 881 са цивилни, включително 176 деца. Само 41 души са потвърдени като важни терористи! В допълнение от 1 228 до 1 362 души са били ранени.
Боб Шифър зададе и въпрос доколко кандидатите смятат, че Китай е заплаха за САЩ?
Никой не пожела да отговори направо на въпроса. Ромни все пак потвърди, че смята Китай за страна, която "манипулира" валутата си. Под този термин се разбира, че Китай изкуствено поддържа валутата си по-евтина, за да са по-конкурентоспособни стоките им. Не е ясно обаче какво ще последва след подобно заявление. Най-вероятно ако се тръгне по този път може да се стигне до търговска война между САЩ и Китай, от която не е ясно коя страна ще загуби повече!
Заключителните изказвания и на двамата кандидати не представляват никакъв интерес и затова няма да се спирам на тях.
В заключение трябва да кажа, че дебатите по външната политика са винаги по-трудни за кандидата за президент, отколкото за президента. На кандидата винаги се гледа с известно съмнение дали и доколко "разбира за какво става дума"? Президентът пък говори за постиженията си с апломб и тежест, особено ако няма някакви сериозни провали, за каквито в случая с Обама не може да се говори.
Дилетант
Няма коментари:
Публикуване на коментар