петък, 5 октомври 2012 г.

Ромни срещу Обама - първи рунд


До изборите за президент в САЩ остава само месец и вчера беше първият дебат между претендента Ромни и президента Обама. Обещани са още два дебата между Ромни и Обама и един между кандидата за вицепрезидент и сегашния вицепрезидент.

Дебатите на това ниво в САЩ се организират от специална комисия, която избира мястото на дебата, кой ще го ръководи, темата и така нататък. Естествено всичко това става чрез съгласуване с участниците, като на съгласуване подлежат и най-малките подробности, включително дали дебатиращите ще седят или стоят, ако единият от тях, не дай Боже, е доста по-нисък, на колко висока поставка ще стои и как тя ще се крие от публиката и телевизията и т. н. и т. н.

Обикновено дебатите са между представителите на Републиканската и Демократическата партия, но до тях могат да бъдат допуснати и други участници. Изискването е, че всеки участник трябва да има поне 15% по време на предизборната кампания в допитванията на различните организации, които се занимават с "поляризиране" на общественото мнение. През 26-те години, в които живея в САЩ, само при едни избори в дебатите участваха трима кандидати, като третият беше Роз Перо, който по време на съответната кампания на моменти даже водеше в допитванията пред останалите кандидати.

Сегашният дебат се състоя в един университет в Денвър, Колорадо, и бе посветен на икономиката на САЩ. Това само по себе си е показателно, тъй като икономиката на САЩ в момента е най-болната тема, която се дискутира от кандидатите по време на всяка предизборна реч и мероприятие.

Всеки от дебатиращите се подготвя за мероприятието от специален екип, който се старае да предугади всеки въпрос на водещият на дебата и особено всеки "номер" на противната страна свързан с подхвърлен израз или запомнящ се отговор, който може да бъде използван по-нататък в кампанията като лозунг, мъдра фраза или уж незлобливо ухапване и т. н.

По време на кампанията президентът има очевидно предимство пред претендента, тъй като той непрекъснато е на вниманието на избирателите и средствата за масова информация (СМИ), просто поради факта, че той управлява и трябва да взима решения или поне да имитира вземане на решения. Това поставя претендента в малко неизгодна позиция, тъй като от него се очаква да "засенчи" противника си.

Всеки от участниците в дебатите се старае да намали очакванията на публиката за своето представяне. Целта е резултатът да изглежда максимално блестящ, което далеч по-лесно се постига, ако очакванията за представянето не са особено блестящи.

И така, първият дебат трябваше да се води от един много известен и умерен коментатор на PBS, на име Джим Лера. Трябва да отбележа, че когато преди 26 години дойдохме в САЩ, любимото ми предаване беше "МакНийл-Лера час за новини". Години след това МакНийл се пенсионира и Лера остана сам да води това предаване, което все още е едно от най-балансираните новинарски предавания по американската телевизия.

Лера обяви предварително, че въпросите към дебатиращите ще бъдат от следните 4 раздела:

1. Създаване на работни места.
2. Дефицит на федералния бюджет.
3. Здравеопазване.
4. Ролята на държавата в икономиката.

Лера обяви, че всеки от дебатиращите има по 2 минути за отговор на въпрос, като след това противникът също има 2 минути за своя отговор. На практика нарочно или поради несправяне със задачата, Лера рядко налагаше правилата си, поради което дебатиращите отвреме-навреме говореха едновременно или се прекъсваха един друг. В това отношение особено агресивен беше Ромни, поради което след дебата привържениците на Обама го критикуваха, че не е успял да се наложи и да оспори редица неверни неща, които Ромни си позволи да каже в суматохата.

По-надолу ще се опитам да засегна най-важните позиции на дебатиращите. Това правя в последователността на задаването на въпросите, обикновено без да посочвам към кой от четирите раздела се отнася съответният въпрос.

Всеки от дебатиращите получи по 2 минути за встъпително слово.

Ромни обвини Обама, че не се е справил с икономиката през 4-те години на управлението си. Той не е успял да намали дефицита наполовина, както е обещал, и той е продължил да бъде над трилион долара за всяка от четирите изминали години, а както изглежда и за следващата година ще бъде над трилион долара.

Обама, за кой ли път вече, напомни за тежкото наследство, което е получил от Буш Младши и призова американците към търпение. Той отбеляза, че през последните 30 месеца са отворени 5 милиона нови работни места в частния сектор. Той напомни, че Ромни е отказал да приеме, по време на дебатите в Републиканската партия, увеличаването на федералните приходи дори с един долар на всеки 10 долара съкращения на разходите, което показва, че Ромни има намерение да реши проблемите с дефицита единствено на гърба на бедните и средните класи, като намали федералните разходи, от които се ползват основно те, но не желае богатите да участват в преодоляването на дефицита чрез увеличаване на техните данъци.

На въпроса на Лера какво ще направят за отварянето на нови работни места в Америка, двамата кандидати "изпяха" горе-долу песните, които пеят ежедневно по рекламите и речите си из страната.

Обама повтори за 5-те милиона нови работни места, обеща повишаване на инвестициите за образование и увеличаване на броя на учителите по математика и точни науки със сто хиляди души, финансиране на разработката и внедряването на нови енергийни източници (вятърна и слънчева енергия), предоставяне на данъчни облекчения за американските фирми, които отварят работни места в САЩ и така нататък.

Ромни обеща енергийна независимост на САЩ чрез: разширяване на местата, където може да се търсят нефт и газ (континенталния шелф, Аляска, федерални земи и др.), използване на "чисти" въглища; борба срещу икономическата и финансова политика на Китай (любимата тема на републиканците); намаляване на ... данъците; съкращаване на държавния апарат; помощ на малкия бизнес и тем подобни.

Тук искам да направя малко отклонение, именно защото републиканците, под предлог за подпомагане на малкия бизнес, често си позволяват да преувеличават ролята на данъците върху индивидуалните доходи за генерирането на нови работни места от малкия бизнес. Хората, които са собственици на малки бизнеси, определят доходите си като остатък от приходите на фирмата си, след като отпишат всички възможни и невъзможни, истински и фалшиви разходи по бизнеса! При това положение дали те ще назначат нови работници или не зависи преди всичко от това, дали те считат, че това ще повиши приходите на фирмата им, а не след като отделят пари за личния си доход и след това, ако остане нещо ще мислят за нови работни места!

На въпросите, свързани с федералния дефицит, отново всеки изпя любимата си песен.

Ромни обяви, че той ще ... намали всички данъци с 20 процента и ще ликвидира много вратички, чрез които фирмите и хората избягват да плащат данъци, като в допълнение ще намали и разходите на Федералното правителство!?! При това положение бюджетният дефицит магически ще започне да намалява и след някоя и друга година, току виж изчезнал напълно! Освен това, Ромни отбеляза, че разходите за военни цели в никакъв случай не бива да се намаляват, а би трябвало дори да се увеличат, ако се наложи! Проблемът в идеите на Ромни е най-вече там, че той по никакъв начин не желае да уточни, кои "данъчни вратички" ще затвори, и кои държавни разходи ще намали и с колко, за да може независими организации да сметнат дали от това ще се получат достатъчно приходи за достигане на целите за ликвидиране на дефицита при едновременно намаляване на данъците! Нещо повече, много икономисти смятат, че това е невъзможно да се постигне! Освен това Ромни направи опит да замени термина "намаляване на данъците" с по-елегантно звучащия "данъчни облекчения". Дали това ще получи гражданственост - ще разберем скоро. При това отново бяха повторени всички идеи на Ромни, описани по-горе при отговора на въпроса за новите работни места.

Обама също се "закле", че ще намали данъците, но само на средната класа. (Той предвижда увеличаване на данъците за доходи над 250 000 долара годишно, като на практика иска да ги върне до нивото отпреди данъчните намаления на Буш Младши през 2001 и 2003 година.) Той не пропусна да подчертае отново, че докато Ромни иска да съкрати държавните разходи и данъците с пет трилиона долара, то той иска в същото време да увеличи разходите за военните с два трилиона долара! Обама посочи, че Ромни не желае да уточни къде и какво ще "реже" от федералните разходи и от вратичките за избягване на данъци, поради което идеите на Ромни не могат да бъдат независимо оценени дали ще работят или не. Той отново повтори всичко казано по-горе във връзка с въпроса за отварянето на нови работни места!

Отново и отново и Ромни и Обама повтаряха какво ще направят за да подобрят икономическото положение на американския народ. На по-възрастните ще припомня за "краставичката" на Мирча Кришан, която той използваше, за да отговори на всеки въпрос на учителя! Изобщо, винаги когато гледам американски политически дебати между представителите на двете партии, си спомням за Мирча Кришан!

Доста време беше отделено и на въпросите за решаване на проблемите на здравеопазването в САЩ.

Ромни се "закле" да отмени Obama-care (реформата на здравеопазването, приета по времето на първия мандат на Обама) още в първия ден на президентството си. Все пак основният спор възникна по въпроса, дали Обама иска да съкрати разходите за medicare със 716 милиарда долара или не? Ромни твърдеше, че Обама иска да намали разходите за нашите "нещастни" пенсионери с тази сума, а Обама твърдеше, че това не е истина и че всъщност Ромни и Раян искат да ликвидират medicare такъв, какъвто го знаем, и да го превърнат във ваучер система, където пенсионерите ще бъдат оставени на произвола на осигурителните компании! При това числото 716 милиарда долара беше повторено от Ромни и Обама повече от 5-6 пъти!

Накратко, идеята на Републиканските кандидати наистина е да връчват на пенсионерите ваучери за някаква сума, определена по някакъв начин, с който те могат да си купят медицинска осигуровка на частния пазар! Лично аз, бидейки пенсионер, не бих желал да доживея до внедряването на такава система по две причини: първо, не вярвам, че медицинското осигуряване трябва да бъде поверено на частни компании, които имат за цел осигуряване на печалби на инвеститорите си; второ, никой не казва как точно ще се определя стойността на ваучерите и как тя ще съответства на цените на медицинските осигуровки?

В интерес на истината Ромни и Раян обещават, че всякакви промени на medicare няма да засегнат сегашните ползватели на тези осигуровки, но аз подозирам, че причината е в това, че пенсионерите в Америка се увеличават и като правило гласуват в много по-големи пропорции от останалото население.

Няма да се разпростирам върху дебатите по въпроса за ролята на държавата в икономиката. С две думи, Ромни смята, че държавата играе известна роля само в установяването на незначителни регулации и след това трябва да остави всичко на частния сектор. Обама пък от своя страна смята, че ролята на държавата трябва да е значително по-сериозна, както в регулирането на икономическата дейност, така и в насочването на инвестиции в направления, където се изискват големи инвестиции, имащи широк социален ефект. Изобщо републиканците винаги са изразявали желания да ликвидират такива държавни агенции, като Министерството на образованието, Министерството на труда и социалните грижи, Министерството на енергетиката и други (използвам термини познати на нашия читател, но в САЩ тези организации имат по-различни наименования, а понякога и по-различни функции от тези, с които сме свикнали да ги асоциираме в България). Естествено и двамата считат, че държавата трябва да играе основна роля в поддържането на законността и външната сигурност на нацията.

В заключение искам да отбележа, че тези дебати, както и всички останали, които съм гледал до сега в САЩ, се характеризират с това, че дебатиращите не спорят един с друг, а  разправят своите истории за "краставичката" на американския народ! Той пък много държи да му кажат от СМИ кой е победил. Често СМИ се разделят по въпроса кой е победил, но това не им пречи да си попълнят колоните в следващите дни с коментари за това, какво и как го е казал този или онзи кандидат, как е погледнал противника си, дали подигравателно или пренебрежително, и така нататък.

Дилетант

Няма коментари:

Публикуване на коментар