В четвъртък, на 11 октомври, в Данвил Кентъки се състоя единственият дебат между вицепрезидента Джозеф Байдън и кандидата за вицепрезидент от Републиканската партия Пол Раян.
По начало постът на вицепрезидент (ВП) се счита за не особено важен в САЩ и до последните двадесетина години това е било истина. Но Клинтън даде на Гор известни задължения и пълномощия по време на управлението си. Чейни пък, по време на управлението на Буш Младши, имаше толкова голямо влияние в политиката, че привържениците на Демократичната партия, изглежда с голямо основание, го смятат за злия гений на правителството на Буш, виновен едва ли не за всички беди, които, според демократите, сполетяха САЩ през това управление.
По време на предизборната борба кандидатът за вицепрезидент се счита за нещо като "злото куче" на кандидата за президент, което трябва да лае срещу всеки враг, а при удобни случаи и да го ухапе, особено ако е възможно на най-неприятните и срамни места!
Всичко това го пиша, защото то е важно, за да се разберат и интерпретират правилно ВП-дебатите в САЩ. Освен това няма да се спирам подробно на всички въпроси и отговори, а преди всичко ще се постарая да опиша духа и концепциите на отговорите и от двете страни.
Дебатите се "реферираха" от Марта Радец, една от най-добрите коментаторки на ABC. Първият ѝ въпрос беше за убийството в Бенгази на американския посланик в Либия.
Раян обвини администрацията на Обама, че е заблудила общественото мнение, че е имало демонстрации във връзка с филма "Невинността на мюсюлманите", които са се изродили в безредици и в края на краищата в убийството на посланика и останалите трима американци. Той подчерта, че администрацията е отказала допълнителна охрана на консулството и т. н. и т. п.
Байдън от своя страна прехвърли вината върху ЦРУ и Държавния департамент, като каза, че заявленията на президента са били базирани на информацията, получена от тях, и че когато тази информация е била коригирана, то и изявленията на президента и съветниците му са били също коригирани.
За съжаление никой от двамата не дискутира законността и разумността на цялата операция в Либия, попарата, която тепърва ще се сърба! Кадафи безусловно беше изрод, но не е ясно дали либийците няма да си спомнят за неговата социална политика с тъга и умиление! Близката история показва, че държава лесно се разваля, особено ако тя е чужда, но трудно се изгражда. Освен това така нареченият посланик на САЩ в Либия повече изглежда като човек на ЦРУ, а като такъв той знае, че си е сложил главата в торбата. Все пак има данни, че хората в Либия наистина са поискали допълнителна охрана, но американските дипломатически служби, както и армията, все повече и повече разчитат на охранителни фирми за тези цели, а "приятелите" на САЩ в либийското правителство са отказали да допуснат в Либия хора от големите американски охранителни фирми, вероятно поради тяхната арогантност и тенденции първо да стрелят, а след това да питат! Раян обвинява Обама, че не са изпратили морски пехотинци в Бенгази. Той изглежда е под впечатлението, че живеем в деветнадесетия век, макар че понякога изглежда, че времето на "политиката на канонерките" се е върнало!
По последни данни нападението на така нареченото консулство в Бенгази наистина си е чиста проба операция на Ал Кайда, която - доколкото си спомням - отдавна "бере душа" и въпреки две войни и няколко полувойни, водени с цел нейното унищожение, като че ли все още е жива и здрава или поне рита доста силно!
Един от следващите въпроси беше за възможността от военен удар на САЩ върху ядрените обекти в Иран и последствията от това за САЩ.
Раян надълго и нашироко говори за резолюциите на Конгреса, заклеймяващи опитите на Иран за разработка на ядрено оръжие и как Обама се старае да смекчи тези резолюции. Той повтори миналогодишната жалка история за продавача на стари коли, който уж по нареждане на Иранските тайни служби искал да наеме мексиканската мафия, за да убие посланика на Саудитска арабия (не си спомням кой точно посланик). Тази история е съшита с такива дебели бели конци, че след първоначалната шумиха за нея изобщо не се споменава в пресата.
Байдън пък защити администрацията като посочи какви щети нанася ембаргото, наложено от Президента върху икономиката на Иран и как това ембарго се подкрепя от съюзниците на САЩ.
Изобщо, отговорите на този въпрос бяха като че ли изцяло ориентирани към про-изрелското лоби в САЩ с цел да го успокои, че който и да победи в изборите, Израел може да бъде спокоен, че "неговото не се губи"! При това никой от двамата на практика не отговори на въпроса, защото не каза какво ще струва на САЩ една атака срещу Иран!?!
Между другото, преди няколко дена ми попадна една статия, в която се цитират изказвания на Натаняху и други израелски политици от 1996 година насам. Във всичките се дават на Иран не повече от 3 години до започване на производството на ядрено оръжие!?!
Следващите въпроси бяха свързани с вътрешната и най-вече икономическата политика на Обама и какви алтернативи предлага възможна бъдеща администрация на Ромни-Раян?
Байдън изброи всичко, което администрацията на Обама е направила за преодоляване на кризата. Той особено подчерта пречките от страна на републиканците в Конгреса за приемането на стимулиращи икономиката инвестиции. Не забрави да напомни, че Ромни и Раян са били за банкрутирането на Дженеръл мотърс и против мерките на държавата за спасяването ѝ, като не забрави да напомни колко по-висока би била безработицата, ако американската автомобилна индустрия не беше спасена от държавата! Той също припомни изказването на Ромни за 47-те процента от американците, които едва ли не живеят на гърба на държавата и за които Ромни не очаква да го подкрепят.
Пол Раян естествено разкритикува стимулите, твърдейки, че те са довели до загуба на средства и до използването им от хора свързани с администрацията, но Байдън не си "остави каруцата в калта" и моментално се обади да опровергае с цифри и проценти твърденията на Раян. Той опроверга твърдението на Ромни от дебата му с Обама, че всичките 90 милиарда инвестиции в енергетиката са пропаднали и каза, че само 4% от стимулираните фирми са пропаднали, а останалите са живи и здрави и даже процъфтяват!
Следващият въпрос беше свързан с реформата на Обама за здравеопазването.
Раян отново повтори любимата лъжа на противниците на реформата за 716-те милиарда долара, които ще бъдат съкратени от medicare през следващите 10 години, но Байдън, за разлика от Обама в миналите дебати, моментално се намеси и контрира, обяснявайки че това не са пари, взети от системата за сметка на възрастните американци. Той не пропусна случая да разкритикува идеите на Раян за превръщане на medicare във ваучер-система.
Имаше и въпрос за данъците - как може дебати в САЩ без въпрос за данъците?
Байдън обясни идеите на администрацията на Обама да намалят данъците (всъщност да запазят сегашните данъци) на хората от средната класа (доходи до $250 000) и да увеличат (всъщност да оставят да изтече срока за временното намаляване на данъците от Буш Младши през 2001 и 2003 години) данъците на хората с доходи над 25 000 долара годишно.
Раян се опита отново да пропагандира идеите на Ромни за намаляване данъците на всички с 20 процента, като загубите за бюджета се компенсират с премахване на различните "данъчни вратички", които се използват главно от богатите и корпорациите, за намаляване на данъците им. При това положение бюджетът нямало да загуби нищо, а даже щял да спечели поради паралелното намаляване на разходите за социални грижи и оживлението, което щяло да настъпи в икономиката благодарение на този "разумен подход"! За разлика от дебатите между Ромни и Обама, когато последният не възрази особено силно на подобни фантасмагории, този път Байдън прекъсна Раян и направо заяви, че това е едва ли не лъжа и изобщо, че математиката на Ромни и Раян е фалшива, тъй като няма толкова "данъчни вратички", които - като се затворят - да се съберат достатъчно пари, че да се компенсира предлаганото намаляване на данъците!
Раян се опита да говори за това, как идеите на Обама ще ударят по малкия бизнес, но Байдън отново го парира и заяви, че доходите на малките бизнеси в 97% от случаите са под 250 000 долара и по тази причина те няма да пострадат.
Забележка. В един от моите предишни блогове, аз обясних как се определят доходите на малките бизнеси и че увеличаването на данъците върху личните им доходи практически не би трябвало да оказва влияние върху тяхната способност да генерират работни места, която преди всичко се определя от наличието на пазар за стоките или услугите, които те предлагат.
Марта Радец се опита да изкопчи от Раян нещо по-конкретно за това, кои "данъчни вратички" ще бъдат затворени, но Раян не пожела да "издаде тайната". Както се казва: "Изберете ни и ще видите!"
По въпроса за съкращенията на разходите за военните, Раян направо обяви, че ако Обама бъде преизбран и съкращенията влязат в сила, то флотата например, щяла да стане по-малка от флотата през Първата световна война!?!
Отново се постави и въпроса за напускането на Афганистан. Раян беше възмутен, че предварително е обявено кога войските ще напуснат страната, като дума не се обели за това, че ще останат около 30 000 американски войници под предлог за обучение на афганската армия. Като се има предвид, че дори това вероятно няма да попречи на талибаните след време да превземат страната обратно, то е ясно, че още много години ще се слушат обвинения за това кой, как и защо е загубил Афганистан?
Разправиите продължиха известно време, като се говори за Сирия, Ирак, тероризма и така нататък. Интересно беше, че в един момент Раян, кой знае защо, обвини администрацията на Обама, че е дала право на Русия да налага вето в Съвета за сигурност на ООН!?! Надявам се, че човекът просто не помисли какво говори, защото Русия и останалите 4 велики държави имат право на вето още от създаването на ООН!
Горе-долу последен беше вечният въпрос в американската политика - въпросът за абортите! Тъй като и двамата кандидати са католици, а католическата църква е против абортите, то отговорите им бяха доста интересни, в смисъл как човек може да трактува една религиозна забрана. Раян каза, че според него абортите трябва да бъдат забранени освен в случай на изнасилване или кръвосмешение, но не уточни дали администрацията на Ромни ще направи нещо конкретно по въпроса. Байдън пък от своя страна обясни, че макар той персонално да е против абортите, все пак смята, че този въпрос е личен за всяка жена и че държавата не бива да се намесва по законодателен път в подобни персонални решения.
В заключение искам да отбележа следните неща:
1. За разлика от Обама по време на дебата му с Ромни, Байдън не остави противника да говори фактически неверни неща или поне не мълчеше, когато Раян си позволяваше да говори неверни неща.
2. Поведението на Байдън позволи на републиканците да обявят, че той се е държал едва ли не "откачено", контрастирайки на това "достойното и благородно" държане на Раян.
3. Републиканците смятат, че Раян е спечелил двубоя, а демократите - че го е спечелил Байдън.
4. Като се има предвид концепцията за "злото куче", аз си мисля, че Байдън определено спечели и много помогна за повишаване на бойния дух на демократите! Той "лаеше" врага непрекъснато и "хапеше" безмилостно при всякакви фалшиви и лъжливи изказвания, които за съжаление са доста често явление в предизборната кампания на Ромни-Раян.
Макар, че изобщо не съм симпатизант на Обама, защото считам, че той е прекалено склонен на компромиси в икономическата си политика и общо взето се е продал изцяло на финансовата олигархия, то Ромни е още по-опасен, защото той е самата олигархия!
Що се отнася до външната политика, то разликата между двамата е несъществена и повече във формата, отколкото в съдържанието.
Във всеки случай Байдън вля нови надежди и сили в редовете на привържениците на Обама, които бяха паднали духом след неубедителното му представяне на дебата с Ромни. Във вторник, 16 октомври, ще бъде вторият дебат между Ромни и Обама и демократите очакват от Обама активна борба и настъпателен дух!
Дилетант
Няма коментари:
Публикуване на коментар