По света напоследък стават интересни неща!
Ето например в САЩ от няколко дена се разгаря скандал тематично сходен със скандалите в България отпреди няколко месеца.
Става дума за подслушванията, които доскоро напълно бяха ангажирали Средствата за Масова Дезинформация (СМД) в България.
Оказва се, че от години разузнавателните служби на САЩ получават от една от трите големи телекомуникационни компании пълна информация за клиентите ѝ, които вероятно са няколко десетки милиона, за това кого те търсят, откъде, кой ги търси, колко време е продължил разговора и т. н. За сега ни се обяснява, че информацията, която се получава и събира в огромни бази данни на NSA (или както я наричат на шега в САЩ "Няма Такава Агенция"), не съдържа самите разговори! Ние за сега вярваме, защото сме дисциплинирани и защото чакаме да се получи следващата утечка, в която ще се окаже, че информация на NSA са давали и останалите телекомуникационни компании, и че изобщо тя е включвала и съдържанието на самите разговори.
Освен това, за голяма наша "изненада" се оказва, че същата тази агенция, дето не съществува, си е направила "програма", която се казва Prism и която се внедрява в сървърите на най-големите софтуерни компании като: Microsoft, Facebook, Google, AOL и други (засега казват, че са само 9, но довчера бяха само 6, та ще видим колко ще се окажат най-накрая). И всичко това без заповеди на специалния съд за тази тематика наречен FISA. Впрочем това за съда е ясно, защото едно от условията съда да издаде заповед е да става дума за конкретна личност, а като не знаеш коя личност е проблемна – какво можеш да направиш, освен да подслушваш всички, пък после да се оправяш!
В тази връзка си спомням една мъдра мисъл, дошла до нас от Средновековието:
"Убийте всички! Господ ще отдели своите." – казал Arnaud Amalric, предводител на папската армия при ликвидацията на катарската ерес във Франция (превземането на Bezier през юли 1209 година), когато го попитали как да различат еретиците от останалите жители?
Та искам да кажа, че се "засмуква" всичко: електронна поща, чатове, разговори по Skype, достъп до страници в Интернет, разговори през Интернет, снимки и клипове – изобщо всичко, което минава през сървърите на тези компании. Те разбира се казват, че няма нищо подобно и че за тях личните данни на потребителите им са свещено неприкосновени! Човек може да си помисли, че организацията "дето не съществува", е хаквала без тяхно знание сървърите им, но това ми изглежда малко "невероятно"!?!
Някои сътрудници на администрацията твърдят, че данни за американски граждани не се събират без разрешение на съда, а други пък казват, че вероятността за попадане в базите данни информация на американски граждани била само 50 или 51 процента (не разбрах кое е по-вероятното число, но нейсе).
Президентът Обама се кълне, че за него добруването на американския народ е най-важното нещо в света и ние всички сме абсолютно сигурни, че това е така!
Лошото е, че президентът Обама трябваше да се срещне в петък и събота с президента на Китай в ранчо Мираж в Калифорния. На тази среща нашият президент трябваше да обърне внимание на китайския си колега върху нарушенията на човешките права в Китай, включително и върху случаите на контрол върху обмена в Интернет! И тук някакво копеле да вземе да предаде тази тайна информация на британския Гардиън и американския Вашингтон пост! Да беше само поне на нашия вестник – можеше да се разберем да не бързат с публикацията, но този британски вестник е толкова либерален, че ако се опитаме да ги натиснем, може и това да публикуват.
И сега как ще помогне нашият президент на нещастните борци за човешки права в Китай? С какви очи ще се застъпи за тях?
Освен това нашият президент трябваше да направи забележка на китайския президент за това, дето китайци хакват нашите компании за секрети, да не говорим за държавните организации и Пентагона.
То по начало си имаше един проблем по въпроса за хакването, който се надявахме, че китайците са забравили. Преди няколко години нашите рицари на "плаща и кинжала" или както се казваше на други места и в други времена – на "щита и меча", заедно с израелските си колеги, бяха хаквали промишлените контролери на Сименс, които наивните и доверчиви иранци използваха в центрофугите си за обогатяване на уран. Та в резултат на това благородно хакване (от наша и израелска страна то не може да не е благородно) на иранците им се бяха потрошили центрофугите, та трябваше да ги сменят с по-хубави и по-модерни. Надявахме се, че китаеца не знае нищо по въпроса и затова можем да се покажем много обидени, а ето че отново някой нашенец ни издаде.
Как ще му обясни на хитрия китаец, че нашето не е хакинг, а ... то и дума още не сме измислили за тази дейност, която да изглежда благопристойна, честна и демократична. И всичко заради това ... задето ни издава благородните намерения. А те са наистина благородни. Всичко е в името на добруването на нацията и просперитета на народа. Само дето ми се струва, че такива обяснения за добруването и просперитета вече съм ги чувал някъде и някога, а после се оказа, че не било истина, а някои хора си го измисляли като оправдание за лошите си дела!
Напоследък си спомних за една литературна критика на книгата "1984", която някога четох в "Народна младеж" или "Работническо дело". В нея пишеше, че Оруел критикувал полицейщината и шпиономанията при капитализма и по-специално в Англия и САЩ. Много се смях тогава на този литературен критик, а сега си спомням поговорката: "Който се смее последен – той се смее най-добре!", та се чудя какво да мисля вече и на какво да се смея?
***
От друга страна и в Сирия стават странни неща. Уж нашите хора, срещу които се борехме в Ирак и все още се борим в Афганистан, Йемен, Северна Африка и на други места, бяха почти победили нашия бивш приятел и сътрудник по измъчване на терористи Ал-Асад, и се оказа "да ама не" или не дай боже "да ама друг път".
Относно Сирия аз дълго време се опитвах да си изясня генезиса на въстанието и най-накрая мисля, че имам някакво просветление.
В Сирия, както и в много други страни, населението освен по много други критерии, се дели и на градско и селско. Тези две групи се различават, както изглежда, в доста голяма степен.
Градското население е по-заможно, по-образовано и по-секуларно. В религиозно отношение то е доста многообразно: мюсюлмани (сунити, алауйти, шеити), християни (араби и арменци) и т.н. При това в градовете различните религиозни деноминации са доста амалгамирани и имат често общи икономически интереси.
Селското население пък е разделено на големи компактни маси от суни или шеити/алауйти. При това шеитите/алауйтите живеят в по-развитите райони на средиземноморския бряг, а суните живеят в по-бедните райони във вътрешността на страната.
Градското население има амбиции за по-демократична власт, която би му дало още по-голям достъп до управлението на страната. Глобализацията безусловно носи на тази част от населението много по-големи облаги, отколкото тя носи на селското население.
В добавък на проблемите, които глобализацията поражда за селското население, засушаванията през последните години допринесоха значително за обедняването на селското население (предимно суни) от вътрешността на Сирия.
По същото време Конгресът на САЩ гласува няколкостотин милиона долара субсидии за стимулиране на демократични и граждански организации в Сирия. Правителствата на САЩ и Западна Европа чрез така наречените "Неправителствени организации", в които често на ръководни постове са бивши ръководители от разузнавателните служби и видни неолиберали, започнаха подмолна дейност за организиране на "цветна революция" в Сирия по подобие на "революциите" през последните години, които заляха редица страни от бившия Съветски съюз и някои държави от Северна Африка.
И така, когато си мислехме, че всичко е готово и че режимът на Асад е "узрял" за сваляне, революцията започна, отначало чрез мирни демонстрации. (Колко са били мирни нямам представа.) То пък да вземе да се окаже, че нашите разузнавателни служби, както често се случва, не са си направили добре домашното и режимът на Асад се оказа, че не е още узрял за сваляне. Освен това фанатично-религиозните и обеднели селски маси от вътрешността на страната се оказаха готови за бунт и клане, защото за тях режимът на Асад е преди всичко безбожен, тъй като самият Асад е алауйт , т. е. "таквири", което си е направо най-голям грях в исляма и се наказва със смърт!
Ето, че революцията, която вероятно се планираше като бърза и безболезнена, се оказа жестока и кървава.
Отначало нашите СМД говореха за жестокости само от страна на правителството, но не след дълго трябваше да се признаят и жестокостите от страна на бунтовниците, а като дойдоха и джихадистите от Ал-Кайда и сродните ѝ организации, то вече му се изпусна края и сега всички са за МКК в Хага.
За беда и Русия не отстъпи както в Либия. Нашите разузнавачи не съобразиха, че Путин не е мекушав като Медведев, а и Сирия е последната надежда за Русия преди Средиземно море да стане "mare nostra", както са го наричали едно време римляните, но този път за САЩ и НАТО.
Намесата на Хизбула беше неизбежна и ако някоя от нашите служби си е правила илюзии, че това няма да стане, е доказателство за това, че те пак не са си свършили работата.
Преди време един турски самолет се "обърка" и навлезе във въздушното пространство на Сирия, а сирийците взеха че го свалиха. Това показа на Турция и НАТО, че Асад не е готов да се предаде без бой.
Израел на няколко пъти атакува безнаказано цели в Сирия. Последния път, както изглежда Асад тегли червената линия и остава да видим дали ще си изпълни заканите или и неговата червена линия е като тази на Обама.
Изглежда във войната има прелом. Русия не отстъпва, Турция започва да има свои проблеми, Хизбула гледа на войната като на решаващо събитие за нейното оцеляване. За Иран Сирия и Хизбула са потенциален "Втори фронт", ако Израел или САЩ решат да го бомбардират. Изобщо нещата стават все по-сериозни и по-сериозни и съвсем не се развиват по начин, благоприятен за така наречените "Приятели на Сирия", в чиято бройка май се бута и България. В допълнение по последни данни на проучване на НАТО 70% от населението вече е на страната на Асад, 20% все още се колебае и е неутрално и само 10% подкрепят бунтовниците. Явно сирийците станаха пишман от цялата тази касапница!
***
В Турция нещата почнаха от едно нищо и никакво паркче, но заплашват да се превърнат в сериозни проблеми за Ердоган и неговата политика за превръщане на страната в ислямска република. Там нещата хем приличат на тези в Сирия, хем не приличат.
От една страна бедните и тъмни маси от Анадола стоят зад Ердоган и са готови да го подкрепят, дори ако трябва и с малко или повече клане. Това са 50-те процента, за които говори той, че стоят твърдо зад него. Политиката на Ердоган към индустриализация им дава възможност за по-добър живот от този, който те водят по селата. Освен това опитът за завой към ислямизма е напълно в унисон с техните морални и духовни ценности.
Секуларната и демократично настроена интелигенция от градовете не харесва завоя към ислямизъм и използва повода с парка на площад Таксим, за да изрази недоволството си от политическите и идеологически амбиции на Ердоган. Безсмислено грубата реакция на полицията осигури това, което често е необходимо за започване на революциите, а именно искрата, която да подпали огъня на насилието и разрушението. Дали ще се стигне дотам зависи както от правителството, така и от това, доколко градското население е готово за по-сериозна борба.
Ердоган често е проявявал гъвкавост и разум и всичко зависи от това как той ще оцени решителността на политическите и идеологическите си противници.
***
В България дойде на власт "безпрограмното програмно" правителство на Пламен Орешарски. Заявлението на министър-председателя, че България никога не е била в по-тежко икономическо и финансово положение от "избухването" на демокрацията досега, много ме стресна! Ние имаме билети за заминаване за България след няколко дена и аз се чудя къде и как да взема месо, хляб, мляко, боб и ориз, защото доколкото ми е известно през 1996 година нямаше по магазините нищо за ядене. За парите не ми е проблем, колкото за толкова имаме, но с тези ограничения за багажа какво ще правим не ми побира ума?
А сега – малко по-сериозно. има някои неща, за които рядко се говори, но които са много важни за реалната програма за излизане от стагнацията на българската нация.
Първото и вероятно най-важно е това, че българите са се отучили да работят постоянно – всеки час, всеки ден, всяка седмица.
Второто е, че те са загубили инициативността си, или по-точно, че инициативната част от нацията повече или по малко е напуснала страната.
Едно от заключенията, които аз обичах да казвам наляво и надясно, след като се разочаровах от социализма като работеща система (поне във формата ѝ, в която се реализираше тогава) е, че:
"Най-големият грях на БКП спрямо българския народ е, че го отучи да работи! Ще минат няколко поколения докато трудолюбието се върне като черта на българския характер."
Често чета и чувам в СМД съмнението, че българите изобщо някога са били трудолюбиви!
Аз съм достатъчно възрастен и мога да свидетелствам за трудолюбието на българина. Като малък родителите ми ме пращаха всяко лято на село при бабите и дядовците ми да ме гледат. Това, което най ме "възмущаваше" в техния живот беше, че ставаха в 4 часа сутринта, донасяха вода, нахранваха добитъка, изпращаха го на паша в селската черда, която се събираше към 6 часа, а след това впрягаха колата и тръгваха към къра. Това ставаше към 6-6:30 часа и тогава и аз трябваше да съм готов, макар че можеше да си доспя в колата (разбира се волска, а не автомобил). На нивата се пристигаше към 7-7:30 часа, говедата се разпрягаха и за мое велико неудоволствие аз трябваше да ги наглеждам да не влезнат в нечия нива. Баба ми и дядо ми започваха веднага работа и работеха до към 10 часа, когато закусваха и отново започваха работа, та до 13 часа, когато обядваха, подремваха половин-един час и отново започваха работа до към 18 часа, когато впрягаха и тръгваха обратно за селото.
Когато беше основано ТКЗС-то баба и дядо не искаха да влизат, но татко ги накара, защото той беше комунист!
Баба и дядо се опитваха дълги години да работят в същия режим, в който бяха работили цял живот, но постепенно в ТКЗС (или както те го наричаха "блока") поведението им възбуждаше все по-остро и по-остро недоволство. Най-накрая баба изобщо се отказа да ходи на блока, защото не можела да понася "мързела на жените"!
Аз отначало не разбирах защо хората не работят, когато са в блока, но един ден баба ми ми каза, че всички получавали еднакво количество трудодни, независимо от това как са работили. Доста по-късно схванах, че след като всички получават еднакво и независимо от интензивността на труда си, то е доста естествено всеки да внимава да не работи повече от другите, т. е. всеки се старае да влага минимално количество труд!
Преди известно време Бойко Борисов каза, че вместо да ходят по чужбина, младежите би трябвало да хванат по едно стадо и да работят в животновъдството! (Не цитирам точно, но смисълът беше горе-долу такъв.) Веднага последва невероятно остра и недружелюбна реакция от СМД и опозицията по онова време.
Друг път пък той каза, че "материалът не бил достатъчно качествен", имайки предвид трудолюбието на съвременния българин и нивото на образованост на болшинството от тези, които са останали в България. Реакцията на СМД отново беше недружелюбна и заклеймяваща.
А всъщност Бойко Борисов беше прав и в двата случая и това е една от причините, поради което аз смятам, че той е може би най-честният и почтен министър-председател от 23 годишния период на прехода!
Докато не си признаем честно пред себе си, какви са ни проблемите, които ни дърпат назад, нямаме никакъв шанс да тръгнем напред! Това е една от истините, които усвоих в този живот!
Дилетант
Няма коментари:
Публикуване на коментар