- А кой ще те
гледа тук? - попита баба ми, без да ме
поглежда, докато прибираше чинията от
вечерята.
- Аз сам ще
се гледам - проплаках аз, стараейки се
да придам колкото се може по-жаловита
звукова палитра на гласа си.
- Не може! -
отсече баба. - Майка ти ще се кара, ако
разбере, че сме те оставили сам.
- Ама тя няма
да разбере, ма бабо! - проплаках аз отново.
- Не може и
толкоз! - отсече баба ми.
Аз замълчах,
стараейки се да изобразя колкото се
може по-съкрушен образ и влязох в стаята
си да спя.
На другия
ден аз упорито симулирах съненост.
Обещавайки да стана при всяко повикване,
аз "заспивах" отново и изкарах баба
си от търпение, като почти я докарах до
състояние да ме напердаши. Такава тактика
си бях избрал и за следващите няколко
дни, за да я принудя да ме остави сам
през деня. Работата беше много проста.
В библиотечката на баща ми бях намерил
три книжки: "Проститутката",
"Злокобните очи на Лондон" и
"Венерически болести", които можех
да прочета само, ако си останех сам в
къщи. Естествено за истинската причина
на желанието си за самота не можех да
кажа на баба и затова измислях най-различни
предлози да не ходя с тях на къра. Не
беше възможно да чета вечер, защото баба
ми не допускаше крушки по-мощни от 20 -
30 вата никъде в къщата и зорко следеше
да няма ненужно запалени лампи. За четене
на нивата не можеше да става и дума. Баба
беше неграмотна, но дядо беше любопитен
четец и сигурно щеше да се поинтересува
какво чета, а и на корицата на "Проститутката"
беше изобразена полугола жена в доста
предизвикателна поза и със зовящ поглед
се впиваше в душата на невинния съзерцател.
Все пак аз
продължавах атаките си с характерната
за мен "непрекръшност", което
както изглежда не тревожеше баба, защото
и тя беше не по-малък инат от мен.
Една вечер
след като се върнахме от нивата, баба
обходи полозите и каза на дядо: "Нещо
ни яде яйцата или някой ги краде!"
Аз наострих
уши с надеждата, че се появяваше някаква
възможност за успех в моята психологическа
атака. Все пак реших, че е по-добре да
премълча и да изчакам "желязото да
се нагорещи още малко".
Следващите
две вечери констатациите на баба за броя на намалелите яйца продължиха и аз най-накрая
се престраших да предложа услугите си
като съгледвач.
Първият път
баба ме отряза веднага, но след това
постепенно започна да омеква. Най-накрая
отстъпи и на другата сутрин ме инструктира
къде какво ми е оставила за ядене и какво
да правя в изпълнение на възложената
ми мисия. Тя ми разкри и подозренията
си, че вероятно яйцата краде Лаци, сина
на Васил Шарения. Баба хранеше дълбока
ненавист към семейството и по точно към
Васил, а само преди по-малко от месец
Лаци се беше опитал да ме намушка с една
малка кама на площада. Опитът му беше
несполучлив само защото аз реагирах
бързо и му хванах ръката, след което
младежите, приказващи си наблизо, го
грабнаха и му отнеха камата. Баба научи
още същата вечер за събитието, сгълча
ме задето не ѝ бях казал и ми забрани
повече да имам каквито и да са контакти
с Лаци. Аз не бях особено доволен от
това, защото Лаци ми Беше партньор по
зулуми и смятах да му прочета и трите
книги, но нямаше как - трябваше да обещая,
че в никакъв случай няма да се срещам с
него додето съм сам, а и изобщо в бъдещето.
На другата
сутрин изчаках баба и дядо да заминат
с колата на нивата и веднага извадих
"Проститутката" от скривалището
на забранените книги. Беше към шест часа
сутринта, а по моите наблюдения нашите
кокошки започваха да носят едва след
10. Това те гръмко обявяваха чрез
кудкудякане, така че нямаше начин да
изпусна началото на периода. Към осем
закусих набързо и отново се потопих в
живота на една парижка проститутка,
която вече беше достигнала до министерски
ниво – в смисъл, беше се превърнала от
проститутка в куртизанка.
Малко след
10 се чуха първите кудкудякания и аз с
неудоволствие зарязах книгата и излязох
на двора. Кудкудякането се чуваше откъм
сайванта и аз внимателно се промъкнах
на мястото откъдето можеше да се наблюдава
полога. Кокошката се оглеждаше победоносно
наоколо и след минута скочи на земята.
В този момент на яслата, където се
намираше полога, се мярна нещо сиво. Аз
изтръпнах, защото си помислих, че това
е огромен плъх. След секунда разбрах,
че е нашият котарак, който делово и без
да се оглежда се беше устремил към
полога. Аз изтичах към яслата и котаракът
щом ме видя скочи на земята и изчезна в
една дупка на зида. В полога имаше две
яйца. Едното беше старо и се наричаше
"полог", а другото беше новото,
току-що снесеното яйце, но аз се усетих,
че не знам кое е старото и кое е новото!?
След кратък
размисъл реших да проверя чрез разклащане
на яйцето до ухото си. Старото би трябвало
да хлопа, тъй като след дълго стоене
сигурно се беше поразвалило. Наистина,
едното яйце хлопаше и аз прибрах другото.
Намерих едно моливче и отбелязах
"полога", след което отново се
пренесох всред парижките интриги на
новоизлюпената куртизанка.
Минаха цели
два часа докато получих сигнал за ново
яйце. То беше в същия полог, откъдето
взех и предишното, затова доста бързо
се справих със задачата по прибирането
му.
Хапнах хляб,
сирене, домати и краставица, и отново
се пренесох в Париж. Главната героиня
се беше разболяла от сифилис и кроеше
план как да си отмъсти на този, който я
беше заразил. На най-интересното място
се зачу кудкудякане, и аз трябваше с
неудоволствие да напусна Париж за
няколко минути.
Този път
яйцето трябваше да търся в друг полог.
Там запъртъка не беше маркиран и аз
отново трябваше да приложа теста с
разклащането. Тук обаче се случи нещастие.
Беше много горещо и докато тръсках
едното яйце то се пръсна в ръката ми.
Половината ми глава, рамо и ръката ми
бяха заляни от гадна воняща течност на
развалено яйце. Явно бях попаднал на
запъртъка и или го бях стиснал по-силно,
или пък от жегата и от времето черупката
беше станала по-крехка, та яйцето се
пръсна в ръката ми и ме освини тотално.
Взех новото
яйце и отидох да се мия. По онова време
нямахме течаща вода и аз използвах едно
канче да си нося вода на двора и да се
мия. Цялата процедура беше ужасно
отвратителна, но най-лошото беше, че по
средата на хигиенните усилия се разчу
ново кудкудякане. Аз само регистрирах
от кой полог се чува и продължих да се
мия. Когато най-накрая миризмата, която
се разнасяше от мен, стана толерируема
или аз просто свикнах с нея, реших да
отида и да взема следващото яйце.
Тук ме чакаше
ужасна изненада. На земята се намираше
едно счупено яйце, което нашият котарак
ядеше с най-голям апетит. Аз замрях от
ужас. Ако баба научеше кой яде яйцата,
то котаракът щеше в най-добрия случай
да бъде обесен, а в по-лошия вариант щеше
да бъде сложен в един чувал и да бъде
удавен в реката. Аз не бях в много добри
отношения с котарака, защото той не ми
позволяваше да го пипам, още по-малко
да го галя, но по принцип аз много обичах
котките и кучетата, а излизаше, че
трябваше да го издам на "правосъдието"!
Котаракът
беше така съсредоточен в обяда си, че
не ме забеляза. Когато той приключи с
яйцето, зарови останалите черупки на
бунището и едва в този момент аз се
окопитих и се разкрещях. Котаракът се
сепна и презглава побягна в градината.
В този момент
се разкудкудяка друга кокошка и аз
отидох да прибера яйцето.
Не бях на
себе си от яд и притеснение. Чудех се
какво ще разправям на баба и какво да
правя с този глупав котарак, който си
търсеше белята.
До края на
деня събрах още три яйца и завърших
книгата. Героинята беше станала примерна
дама от висшето общество, а едновременно
с това и метреса на президента на Франция.
Когато баба
и дядо се върнаха привечер от полето,
аз им показах петте яйца и картинно
описах как се е пръснал запъртъкът и
как съм се мил цял час, тичайки от време
на време да прибирам яйцата. За котарака
не споменах нищо. Бях решил да го
превъзпитавам и да го отуча от яденето
на яйца.
Рзказвач
Няма коментари:
Публикуване на коментар