понеделник, 11 декември 2023 г.

Време е за трудни решения

Редица събития в Украйна през последните дни говорят за "борба на булдози под килима"! Порошенко беше спрян на границата с Полша при опит да напусне Украйна, защото според СБУ е имал намерение да се срещне с Орбан, който, както е известно, се води за "симпатизант на Путин и въобще за руски агент на влияние"! Кметът на Киев, Кличко, почти в прав текст, заплаши Зеленски, че го очаква възмездие за политиката му спрямо украинския народ. Зеленски поиска от Залужни да напусне поста си на главнокомандуващ на ВСУ. Залужни отказва да подаде оставка и по недвусмислен начин показва на Зеленски, че не бива да се опитва да го свали със сила! Самият Зеленски някак изчезна от световната политическа сцена и напоследък западните лидери и парламенти като че ли не се натискат особено много да го канят и да слушат речите му!?

В същото време руската армия продължава неумолимия си натиск върху ВСУ по всички фронтове, като човек неизбежно придобива впечатлението, че една анаконда се е увила около ВСУ и непрекъснато затяга пръстените, трошейки кокали и задушавайки жертвата си. Западните политици и СМД твърдят, че по фронтовете в Украйна се е установила "патова ситуация" (stalemate), но това е много далеч от истината! Руската армия (ВСРФ) методично унищожава живата сила и техниката на ВСУ и, както изглежда, нищо не може да я спре рано или късно да доведе положението по фронтовете до катастрофа, при което на Украйна няма да ѝ остава нищо друго, освен да капитулира безусловно. Фактът, че командването на ВСРФ се въздържа от големи настъпателни операции, въпреки превъзходството на руската армия както в жива сила, така и в техника, говори, че руснаците изчакват да настъпи тоталната разруха на ВСУ и тогава да "откъснат презрелия плод на победата"!

В статия във "Вашингтон пост" се прави рекапитулация на подготовката и провеждането на офанзивата от юни-октомври 2023 година в югоизточна Украйна. Припомня се, че в интервю за британското списание "Икономист" в края на 2022 година, Залужни е поискал за офанзивата 350 танка, 700 бронирани машини за пехотата, 500 гаубици и 9 окомплектовани и обучени от НАТО украински бригади. Американците са "натиснали" съюзниците си от НАТО и са успели да осигурят исканата бронетехника и тежка артилерия, както и комплектуването и обучението на 9-те бригади. За периода на офанзивата Залужни е искал на ВСУ да се осигурят и по 90000 снаряда месечно за гаубици. Оказало се, че САЩ произвеждат всичко на всичко по... 9000 снаряда месечно, а и европейските им съюзници не са по-добре в тази област. Тогава американците търсят по останалите си съюзници и успяват да осигурят за ВСУ 300000 снаряда от Южна Корея, които са изпратени направо за Украйна.

Проведено е внимателно планиране на офанзивата с моделиране и военни игри, вероятно както се изисква по процедурите на НАТО. Очевидно съюзниците са използвали опита на армиите си от войните срещу Ирак, Афганистан, Либия и т.п. "военни гиганти". Стратезите от НАТО настояват за удар с "брониран юмрук" в посока към Мелитопол и Бердянск, като по разчети Азовско море е трябвало да бъде достигнато за не повече от 90 дни. (Роботино например е трябвало да бъде превзето още на втория ден след началото на офанзивата.)

Оценката за противника - руската армия - е била, че тя е лошо въоръжена, неподготвена, немотивирана и водена от некадърен офицерски състав! Изглежда, че и на укрепленията по така наречената "линия на Суровикин" се е гледало с достатъчно пренебрежение, тъй като "на всички ни е известно колко неспособна е Русия да се справя с каквито и да е по-сложни задачи"!? В края на краищата става дума за "бензиностанция, маскирана като държава" и това сравнение говори красноречиво за отношението на Запада към Русия, за да има нужда от каквито и да е коментари.

Офанзивата, както ни е известно, съвсем не се разви по розовите сценарии на стратезите от НАТО. Роботино се оказа едва ли не последното превзето село в посока към Азовско море. "Минните полета на руснаците се оказаха по гъсто „засети“ с мини, отколкото се е предполагало"! Танковете и БТР-ите заседнаха в колони в минните полета и станаха жертва на мините и "алигаторите" (руските хеликоптери Ка-52). Съюзниците от НАТО твърдят, че украинците не са използвали правилно предоставената им миночистачна техника, а украинците пък твърдят, че тя изобщо е била неадекватна за конкретната обстановка! Най-голямата изненада обаче се оказа, че руската армия нито е зле оборудвана, нито е с нисък боен дух и морал, нито пък офицерите ѝ са калпазани и некадърници, да не говорим за укрепленията на "линията Суровикин"!

Естествено след всеки подобен по мащаб неуспех, какъвто се оказа украинската офанзива, се провежда "постмортем" разследване по време, на което участниците имат възможност и стимули да си отправят обвинения за провала на мероприятието. Съюзниците от НАТО обвиняват украинците, че са се забавили много с началото на офанзивата, с което са позволили на руснаците да усилят и укрепят допълнително "линията Суровикин". Освен това украинците не са демонстрирали достатъчно добро взаимодействие между различните родове войски, което е есенцията на военната доктрина на НАТО. Съюзниците на Украйна са недоволни и от факта, че ВСУ не са се посветили изключително на удар в едно направление - към Азовско море, а са се разконцентрирали в още две направления - Бахмут и Херсон.

Украинците естествено предявяват своите оправдания за действията си и сочат недостатъците в плановете на НАТО за офанзивата, като например недостатъчната и неадекватна техника за разминиране и липсата на въздушно прикритие за настъпващите бронирани войски.

Каквито и да са конкретните причини за провала на офанзивата, е очевидно, че Западът фатално подцени не само способностите и нивото на руската армия, но заедно с това и възможностите на Русия във военно-промишлен аспект, икономическо и социално-политическо отношение, а също така и възможностите на Запада да командва света в икономически и политически аспект. Западът не успя да изолира Русия нито финансово, нито в търговско отношение и с това даже увеличи престижа ѝ пред страните от "световния юг".

Имам чувството, че Залужни не е бил голям привърженик на офанзивата в Запорожка област, а е считал, че най-разумната стратегия за ВСУ след победите им в Харковска и Херсонска област в края на 2022 година е, да се премине в глуха защита, тъй като е разбирал, че войната на изтощение, с подбрани "битки-месомелачки", възприета от Русия през 2023 година, е пагубна за ВСУ и Украйна. На тази мисъл ме навежда неговата пасивна съпротива за започването на Запорожката офанзива и отлагането ѝ от април за юни. Подобно предположение изказва и анализаторът Александър Меркурис, който обръща внимание на изискванията на Залужни за бронирана техника и артилерия, необходими за офанзивата. Залужни като че ли е разчитал, че САЩ и НАТО няма да могат да ги осигурят в необходимото време и офанзивата няма да се състои. Немалка роля за подозренията на Меркурис играе и фактът, че при последното посещение на секретаря по отбраната на САЩ Лойд Остин в Киев, Залужни е поискал 17 милиона 155-милиметрови снаряди и 400 милиарда долара за следващата година – за продължаване на войната в Украйна!? Остин е бил доста изненадан от подобни искания и е отбелязал, че толкова много снаряда едва ли могат да се намерят дори в целия свят. В същото време украинците разширяват спектъра от оръжия, които Западът трябва да им достави. Към исканията за F-16 се добавят и искания за F-18, а също така и за хеликоптери "Апачи". Създава се впечатлението, че с екстравагантните си искания Залужни се старае напълно да парира всякакви опити на съюзниците на Украйна да настояват за нова офанзива с очевидно безгрижие за десетките и стотици хиляди убити и осакатени украинци!

В момента в Конгреса на САЩ се разгаря жестока битка по въпросите за продължаването на подкрепата на войната в Украйна.

Според сенаторите Блументал и Ромни войната в Украйна е най-добрата сделка за САЩ: унищожаване или поне отслабване на Русия, без да загиват американци. Разбира се за тези радетели на „евроатлантическите ценности“, демокрацията и хуманизма е без значение, че в тази война вече са пожертвани 500 000 украинци!

Президентът Байдън, призовавайки американските законодатели да гласуват за 68 милиарда долара военна помощ за Украйна, каза, че "ако Путин вземе Украйна, той няма да се задоволи само с нея и ще се наложи американски войски да се бият в Европа с руски войски"!?

Между другото, това е, което "пеят" и останалите политически джуджета, управляващи колективния Запад сега.

Спомням си, че някога подобни неща казваше президентът Джонсън и останалите „херълди“ на "комунистическата опасност" за войната във Виетнам (така наречената "теория на доминото"). Сега Виетнам е един от най-добрите търговски партньори на САЩ, а комунизмът не се разпространи из цяла югоизточна Азия, както предсказваше "теорията на доминото".

В анализите си Симплициус цитира министъра на отбраната на САЩ Лойд Остин, който предупреди Конгреса във вторник (5 декември), по време на частен брифинг, че ако САЩ не предоставят повече помощ на Украйна, това „много вероятно“ ще доведе до военни действия на американските войски в Европа!?

„Ако [Владимир] Путин превземе Украйна, той ще завладее и Молдова, Грузия, а след това може би и Балтийските страни“, каза председателят на комисията по външните работи Майкъл Маккол (републиканец от Тексас), след като Остин и други високопоставени служители от администрацията на Байдън информираха законодателите за искането им за повече помощ за Украйна. „... Идеята, че в такъв случай ще трябва да изпратим войски на място, според думите на министър Остин, става много вероятна“, добави Маккол. „Това е, което се опитваме да избегнем."

Най-стряскащото от всичко обаче е, че според проверени източници, за които Тъкър Карлсън твърди, че са „достоверни“, Лойд Остин е прибягнал направо към шантаж, заплашвайки привържениците на републиканците в Камарата на представителите и казвайки им „Ще изпратим децата ви да се бият с Русия“, ако не излязат от задънената улица относно украинската помощ!

Преди няколко дни Сенатът отказа да разглежда законопроекта, съдържащ финансирането за войната в Украйна, а за да представи за одобрение финансирането за Украйна в Камарата на представителите, говорителят ѝ Майк Джонсън поиска от Байдън да предостави план какво ще се прави с това финансиране!? Той поиска и реални мерки по южната граница за спиране на мигрантите.

Очевидно е, че въпросът с финансирането за войната в Украйна трябва да се реши до 15 декември, тъй като след това Конгресът излиза във ваканция и ново обсъждане на тези въпроси може да има едва към средата на февруари, което може да се окаже фатално късно за ВСУ и подкрепящите войната неоконсерватори в САЩ!

В същото време ЕС има намерение да осигури помощ от близо 50 милиарда евро, решение, което трябва да се приеме на срещата на високо равнище в средата на декември. Проблемът в тази насока е позицията на Унгария и вероятно на някои други членки на съюза. Орбан вече изпрати писмо до ръководството на ЕС с искане за подробен план за това, какво се очаква да се постигне с тази помощ и как точно това ще стане. Тези дни Орбан е изпратил и второ писмо, с което декларира, че Унгария е против обсъждането за стартиране на процедурата за членство на Украйна в ЕС.

Всичко това означава, че подкрепата за Украйна във войната ѝ с Русия драстично намалява. Бедата обаче е, че алтернативата на войната е пълната и безусловна капитулация на Украйна и приемането на условията на Русия от декември 2021 година за неутралитет на страната и НЕприсъединяването ѝ към НАТО! Очевидно това е неприемливо за сегашното ръководство на Украйна и за да бъдат приети условията на Русия, е необходима пълна смяна на това ръководство.

В тази връзка си спомням интервюто на Залужни пред "Икономист" в края на 2022 година. Тогава той каза, че ако ВСУ не успеят да надделеят над ВСРФ, то на него може да му се наложи да "произнесе речта на Манерхайм", а именно да обяви на войниците на ВСУ, че те са изпълнили своя дълг към родината си и са направили каквото е възможно, но че не е възможно да победят Русия и трябва да сложат оръжие! Става дума за речта на маршал Манерхайм, която той произнася пред финландската армия през Северната война от 1939-40 година, след като става ясно, че войната е загубена.

Алекс Меркурис често отбелязва някои сходства между сегашната война в Украйна и гражданската война в САЩ. По-специално внимание Меркурис обръща на факта, че гражданската война в САЩ също е била "война на изтощаване" на Юга от Севера, но интересното е, че войната завършва с капитулацията на Ли пред Грант в Апоматикс, а не с официалната капитулация, подписана от президента Дейвис, което се случва по-късно! С други думи Меркурис има предвид капитулация на армията (ВСУ) преди правителството на Украйна да е поискало мир!

Няма съмнение, че в момента се преиздава нова редакция на някогашната "теория на доминото"! Разпалва се истерията, че победата на Русия над Украйна ще доведе до "увеличаване на апетита на Путин" и до превземането от Русия на следващата порция държави! За това разбира се няма никакви доказателства. Нещо повече, Русия ясно и открито формулира претенциите си към НАТО и САЩ през декември 2021 година, предлагайки прости и понятни договори, които дефинираха ясно исканията на Русия за мир и добросъседски отношения в Европа. Западът просто не вярваше, че Русия, след толкова отстъпки пред НАТО в неговите амбиции за разширение, ще посмее да се опълчи с оръжие на "най-великият военен съюз на всички времена"!

В България политическите „недотепки“, които управляват държавата ни в момента, изглежда изобщо не оценяват положението на страната и опасностите за нея от факта, че е разположена на фронтовата линия на един потенциален конфликт между НАТО и Русия. Те безгрижно раздават противовъздушни ракети и бронирани машини за мелачката в Украйна, оставяйки България да се отбранява с обещаните от съюзниците самолети и бойни машини, които един Господ знае кога ще бъдат произведени от ВПК на САЩ?

Ясно е, че Украйна е загубила войната, но все още не е ясно как ще бъде спечелен мирът след тази война и въобще кога мирът ще бъде спечелен!?

Дилетант

Няма коментари:

Публикуване на коментар