Годечки хумористични истории (продължение)

Майстори с табиет

Имаме двама познати Данчо и Лъчо, които са велики майстори по всичко: да ти сложат плочки, да ти облицоват цокъла на къщата с камък, да ти монтират електриката, да ти санират къщата, да ти инсталират бойлери, тоалетни гърнета, душове и батерии - въобще всичко, което може да му се прииска на човек. При това работят изключително чисто и качествено!

Един ден Юлия ги помоли да ѝ инсталират една полица в работилницата, защото нашата бормашина е слабосилна и не може да се справя с бетонни стени и колони.

Привечер, както бяха обещали, Данчо и Лъчо се появиха, както винаги в добро настроение и готови за работа. Юлия им показа дъската, която трябваше да се превърне в полица и им показа мястото, където искаше да я сложат.

Данчо и Лъчо обаче не мръднаха от местата си и учтивите им усмивки изчезнаха от лицата. Юлия ги погледна учудено и попита: "Какво става?".

Лъчо се изкашля сдържано и категорично заяви, че те в никакъв случай няма да монтират тази дъска!

Юлия ги погледна удивено и попита: "Какъв е проблемът?"

Двамата обясниха търпеливо, но твърдо, че такава синя дъска те не могат да монтират, защото такъв цвят може да се види само в циганска къща и те не могат да плюят на работата си досега и да загрозят къщата ни!

Двамата бяха непреклонни и отрязаха всякакви опити на Юлия да ги убеди, че тази полица ще бъде в работилницата и никой няма да я вижда. Те препоръчаха на Юлия да пребоядиса дъската в друг цвят и тогава ще я монтират! С това те приключиха преговорите, обърнаха се и си заминаха, като дори по една бира не изпиха!

Нямаше избор. Думата на майстора е закон и Юлия пребоядиса дъската, след което те я монтираха.


Преговори на пътя

На Панчо шофьора му било възложено да откара с ремаркето едни свине на кланицата в Своге. Панчо пинал една-две бири, качил се на трактора и заминал към Своге. На Балач обаче го спрял местният катаджия и го попитал:

- Панчо накъде си тръгнал?

- Е па за Своге, да карам свиньете. - отговорил Панчо с леко заплитащ се език.

- Ама ти май си пил? - усетил се катаджията. - Я слизай веднага от трактора и си дай книжката!

Панчо послушно изгасил трактора, слязъл на земята, извадил си книжката и я подал на катаджията заедно с ключовете на трактора.

Катаджията отворил книжката и видял, че талона е надупчен до последно! Междувременно Панчо му казал:

- Имаш ключовете, ето ти свиньете па карай!

Милиционерът погледнал в ремаркето. Денят бил горещ и свинете вече се били запенили от жегата. Той помислил секунда-две и казал:

- Панчо вземи и откарай свиньете, па ще говорим после!

Панчо мрачно поклатил глава и повторил:

- Ето ти ключовете, ето ти свиньете па карай!

Милиционерът се притеснил не на шега и го ударил на молба:

- Панчо, молим те, откарай свиньете, нищо няма да ти направим, а като се върнеш ще пием по едну биру! - почти проплакал той.

Панчо помислил малко и казал:

- Обещаваш ли за бируту?

Лицето на катаджията просветнало и той бързо и ентусиазирано казал:

- Заклевам се в майка си, Панчо!

Тогава Панчо великодушно прибрал ключовете и книжката си, качил се на трактора и потеглил за Своге.


Точно и ясно

В., дето ни носи овче мляко, дава съвет на Юлия да не използва разни химикали за зеленчука и овощните дървета, а да използва "син камък" като него!

На въпроса на Юлия "Каква да е концентрацията?", В. се замислил за секунда, погледнал небето и казал: "Ами, като небето!"


Напомняне

Същият В., преди да се пенсионира окончателно и да започне да се занимава с овцевъдство, бил известно време охрана на банката в Годеч. На вратата на стаята, в която се намирала охраната, В. бил закачил едно листче с надпис: "Да затворя кокошките!". По този начин той винаги бил сигурен, че няма да забрави за това си семейно задължение!


Неоценен поет

На едно празненство по случай 8 март в банката, В. посветил на всяка от служителките по едно стихотворение. Той прочел стихотворенията както си му е реда и всички колежки били много доволни. Когато обаче жена му на В. научила за художествените опити на съпруга си, тя събрала всички стихотворения и ги изгорила в печката!


Неочаквана сделка

Б. Ш. е колоритна личност, която заслужава да се окаже в архивите на интернета.

Той се придвижва обичайно с велосипед, който на багажника си има монтирана кошница, в която Б. Ш. си кара продуктите, когато ходи на пазар, а на разходка там се подвизава малкото му кученце.

Един ден Б. Ш. тръгнал на разходка и лека-полека, без да се усети, се озовал в Костинброд, който е на около 30 км. от Годеч. Когато осъзнал какво е направил, Б. Ш. се притеснил как ще се върне? Вече се свечерявало, пътят бил завоест, а той нямал даже фар!

В този момент Б. Ш. видял, че се намира близо до автобусната спирка на рейса за Годеч. Той установил, че скоро ще мине поредния автобус. Когато автобусът пристигнал Б. Ш. се представил на шофьора и му обяснил предикамента си. Оказало се обаче, че има лек проблем. Багажникът на автобуса бил запълнен донякъде с чувалчета пуканки и нямало място за велосипеда!? Б. Ш. помислил малко и попитал: "Кой е собственикът на пуканките?". Предложил на собственика да закупи част от стоката му. Когато се договорили за цената, Б.Ш. се разплатил. Обявил, че подарява закупените пуканки на пътниците при условие, че те ги вземат при себе си в автобуса. Когато този логистичен проблем бил решен, Б. Ш. натоварил велосипеда си в багажника на автобуса, взел си кученцето под мишница и се качил на път към Годеч.

След това той разправял, че цял месец с кученцето яли пуканки, защото в сделката си вложил цялата месечна пенсия!

Разказвач