Преди няколко дена журналисти от "Ню Йорк Таймс" взеха интервю от Доналд Тръмп, в което отговорите на президента на редица въпроси на журналистите звучат доста страшно! На следващите редове представям някои от изказванията на Тръмп, както са публикувани във вестника, които възбуждат най-голямо безпокойство у мен:
"... Президентът Тръмп смята властта си да управлява световните дела за огромна – почти не контролирана. Той каза на четирима репортери от Белия дом, които посетиха Овалния кабинет в сряда вечерта, че той, а не международното право или договорите, ще бъде арбитърът на всякакви ограничения на неговата власт. На въпроса дали има някакви ограничения върху глобалните му правомощия, той отговори: „Да, има едно нещо. Моят собствен морал. Моят собствен ум. Това е единственото нещо, което може да ме спре.“ „Нямам нужда от международно право“, добави той. „Не искам да наранявам хора.“
Репортерите – Золан Кано-Йънгс, Тайлър Пейджър, Кейти Роджърс и Дейвид Сангър – попитаха дали администрацията му трябва да спазва международното право. „Трябва“, отговори президентът. Но има една особеност: „Зависи какво е вашето определение за международно право“, каза той.
Както писаха репортерите:
Оценката на Тръмп за собствената му свобода да използва всеки инструмент на военна, икономическа или политическа власт, за да затвърди американското превъзходство, беше най-откровеното признание досега на неговия мироглед. В основата му е концепцията, че националната сила, а не законите, договорите и конвенциите, трябва да бъде решаващият фактор при сблъсък на сили.
Използвайки тази обосновка, Тръмп може да оправдае много действия, които неговите предшественици не биха допуснали:
• Във Венецуела Тръмп отстрани президента и заяви, че американският надзор над нацията може да продължи години.
• Тръмп би искал Гренландия да бъде част от Съединените щати, дори това да означава да се застраши съществуването на НАТО.
Репортерите попитаха Тръмп защо е необходимо да притежава територията. „Защото това е, което смятам за психологически необходимо за успех“, каза той. „Мисля, че собствеността ти дава нещо, което не можеш да направиш, независимо дали става дума за договор за наем или друг договор. Собствеността ти дава неща и елементи, които не можеш да получиш само с подписването на документ…"
Първото нещо, което ме плаши в отговорите на Тръмп, е, че той счита, че само моралът му определя допустимостта на едни или други негови постъпки в международните отношения!? Причината, поради която "моралът на Тръмп" ми се струва неподходящ регулатор за неговите действия като президент е неговото минало на бизнесмен в областта на недвижимите имоти. Миналото на Тръмп е изпъстрено с банкрутства, които са стрували на банките и съдружниците му стотици милиони долари, като при това Тръмп изобщо не смята, че това представлява някакво петно върху реномето му! Според него той е използвал системата доколкото това е било възможно и той няма никакви угризения на съвестта по този въпрос! При това аз дори нямам намерение да обръщам вниманието ви на многобройните искове срещу него за сексуално посегателство, предявени от жени, нито да цитирам негови скандални изказвания по сексуални въпроси или пък да броя браковете му! Всичките тези неща демонстрират един морал, на който, ако трябва да се разчита за поведението на най-мощната държава в света, то нас всички ни очакват големи нещастия и дори катастрофи!
Второто нещо, което ме безпокои не по-малко, е, че думите на Тръмп, както в някои от отговорите на въпроси в това интервю, така и в много други случаи, особено в изказвания напоследък, ми звучат все повече и повече като думи на не съвсем нормален в психическо отношение човек! Струва ми се, че определено си казва думата възрастта, която добавя към думите и делата на Тръмп все повече и повече доза на психическа несъстоятелност, ако мога да се изразя по този непрофесионален начин! По нашия край за такива хора едно време - преди много десетилетия - съм чувал да казват "Луд за връзване!". Неотдавна четох две статии, в които професионални психолози и психиатри описваха неговите изяви с научни термини, но за съжаление съм изтрил статиите и мога да изразя само личното си впечатление от прочетеното по горния непрофесионален начин, с простонародния израз, който цитирах.
Още по-голямо безпокойство у мен буди справедливата констатация на журналистите, базирана на изказванията на президента Тръмп, е, че в основата на неговия управленчески мироглед е концепцията, че "националната сила, а не законите, договорите и конвенциите, трябва да бъде решаващият фактор при сблъсък на сили." Струва ми се, че преди 80 години човечеството приключи с един подобен мироглед, но днес се оказва, че държава с далеч по-големи възможности от Третия Райх да докара катастрофа за света отново се управлява от човек с възгледите на фюрера Адолф Хитлер и неговите сподвижници!?
През последните два века редица американски президенти се позовават на доктрината Монро, когато предприемат незаконни, от гледна точка на международното право, действия по отношение на страните от двете Америки. За да изясня какво точно представлява доктрината Монро и как безсъвестно американските империалисти я използват за нечисти цели, аз привеждам по-долу цитати от статия на Лари Джонсън, в която той разглежда подробно релевантните цитати от самата "доктрина", както е обявена от президента Монро през 1823 година:
Donald Trump, and Most Americans, Do Not Understand the Monroe Doctrine
(Доналд Тръмп и повечето американци не разбират доктрината Монро)
Larry C. Johnson • Неделя, January 4, 2026 • 1,300 Думи
"Същността на Доктрината Монро първоначално е била твърда декларация за противопоставяне на европейската колонизация на Северна и Южна Америка.
Прочетете внимателно какво е казал Монро:
Цитат:
В дискусиите, които този интерес е породил, и в договореностите, чрез които те могат да прекратят случая, е било счетено за уместно да се твърди, като принцип, в който са включени правата и интересите на Съединените щати, че американските континенти, чрез свободното и независимо състояние, което са приели и поддържат, отсега нататък не трябва да се считат за обекти на бъдеща колонизация от страна на европейски сили.
Край на цитата.
Всички президенти на САЩ през 20-ти век - включително Тръмп - вярват, че Доктрината Монро дава на САЩ право на вето върху политическите или икономическите отношения, които всяка държава извън Западното полукълбо може да има с Канада, Мексико и страните от Централна и Южна Америка. Но фокусът на Монро е бил върху европейския колониален империализъм. Президентът Монро не е заявявал, че САЩ ще бъдат крайният арбитър при вземането на решение дали държава в Централна или Южна Америка може доброволно да сформира политически или икономически съюз с друга държава, като Китай или Русия.
Конкретната грижа на Монро е била да държи САЩ далеч от войните, които опустошаваха Европа през 19-ти век. Той каза:
Цитат:
Във войните на европейските сили по въпроси, отнасящи се до самите тях, ние никога не сме участвали, нито пък е в съответствие с нашата политика да го правим. Само когато правата ни са нарушени или сериозно застрашени, ние се възмущаваме от нараняванията или се подготвяме за защита. С движенията в това полукълбо ние по необходимост сме по-непосредствено свързани и чрез причини, които трябва да са очевидни за всички просветени и безпристрастни наблюдатели...
Следователно, на откровеността и на приятелските отношения, съществуващи между Съединените щати и тези сили, ние дължим да заявим, че трябва да считаме всеки опит от тяхна страна да разширят системата си до която и да е част от това полукълбо за опасен за нашия мир и сигурност. В съществуващите колонии или зависимости на която и да е европейска сила не сме се намесвали и няма да се намесваме. Но в правителствата, които са обявили своята независимост и я запазват, и чиято независимост сме признали, след голямо обмисляне и въз основа на справедливи принципи, не бихме могли да разглеждаме каквато и да е намеса с цел потискането им или контролиране по какъвто и да е друг начин на тяхната съдба от страна на която и да е европейска сила по никакъв друг начин, освен като проява на неприятелско разположение към Съединените щати. Във войната между тези нови правителства и Испания ние обявихме своя неутралитет по време на тяхното признаване и към това се придържахме и ще продължаваме да се придържаме, при условие че не настъпи промяна, която по преценка на компетентните органи на това правителство ще доведе до съответна промяна от страна на Съединените щати, необходима за тяхната сигурност.
Край на цитата.
Монро повдигна две критични точки в предходните два параграфа… Първо, САЩ ще действат, само ако бъдат нападнати или заплашени от европейски сили. Отново, неговата загриженост беше да предпази Америка от войните между различните европейски сили, докато те се стремят да осигурят и консолидират съответните си колониални амбиции. Второ, Монро настояваше, че САЩ няма да се намесват в съществуващите колонии или зависимости. Ако обаче хората в Мексико, Централна или Южна Америка решат да обявят независимост - както направиха 13-те британски колонии на 4 юли 1776 г. - тогава всяко европейско военно действие срещу тези бивши колонии ще се разглежда като атака срещу Съединените щати. С други думи, политиката на САЩ, предложена от Монро, даде приоритет на онези американски страни, които обявиха независимост с мълчаливо обещание, че САЩ ще ги подкрепят. Това обаче не даде право на САЩ едностранно да се намесват в политическите дела на страните в Централна и Южна Америка, нито пък им даде право да извършват промени в режимите в тези страни, просто защото не харесваха новите управители или структурата на новото правителство.
След това Монро прави политическо изявление, което всеки президент на САЩ през 20-ти и 21-ви век е игнорирал... Без намеса във вътрешните работи на други държави...
Цитат:
Нашата политика по отношение на Европа, приета в ранен етап от войните, които толкова дълго разтърсваха тази четвърт от земното кълбо, въпреки това остава същата, а именно да не се намесваме във вътрешните проблеми на която и да е от нейните сили; да считаме правителството де факто за легитимно правителство за нас; да култивираме приятелски отношения с него и да ги запазваме чрез откровена, твърда и мъжествена политика, като във всички случаи отговаряме на справедливите искания на всяка сила, без да се подчиняваме на вреди от никого.
Край на цитата.
Монро завършва очертанието си на доктрината, като подчертава, че неговата политика ще бъде да попречи на чуждестранни правителства да налагат насилствено своите политически системи на страните в Западното полукълбо:
Цитат:
Невъзможно е съюзническите сили да разширят политическата си система до която и да е част на който и да е континент, без да застрашат нашия мир и щастие; нито пък някой може да повярва, че нашите южни братя, ако бъдат оставени на себе си, биха я приели по собствено желание. Следователно е също толкова невъзможно да гледаме на подобна намеса под каквато и да е форма с безразличие.
Край на цитата.
За съжаление, доктрината Монро е осквернена и игнорирана от множество президенти, започвайки с президента Полк през 1848 г. Вместо да защитаваме Мексико и нашите централно- и южноамерикански съседи от чуждестранна намеса, ние многократно сме се държали като авторитарен диктатор. Мексико обявява независимост от Испания на 16 септември 1810 г. Тридесет и шест години по-късно САЩ провокират война с Мексико, като анексират Тексас и създават гранична криза в услуга на по-широк експанзионистичен проект. Може би трябва да наречем подобно поведение Доктрината Полк, т. е. само ние, САЩ, имаме правото да решаваме какво управление могат да имат хората и нациите в Западното полукълбо. Доктрината Монро е предназначена да се бори с чуждестранната намеса от страна на имперските сили... САЩ са изопачили тази доктрина и сега я използват като извинение, за да подхранват собствените си имперски амбиции. Венецуела е само поредната жертва. …"
Среднощното отвличане на президента на Венецуела, Николас Мадуро, от столицата Каракас, извършено от специалните части на американската армия, е поредното типично нарушение на "Доктрината Монро", което поредният президент на САЩ Доналд Тръмп си позволява под предлог… Впрочем за предлога си Тръмп, за разлика от много свои предшественици, е честен и откровен, макар и малко странен - той иска да върне на САЩ петрола, откраднат от Венецуела!? Очевидно, според Тръмп, Венецуела по някаква необяснима грешка е разположена върху "територия, на която Господ е складирал огромно количество петрол, принадлежащо на САЩ"!?
Отвличането на Мадуро премина по блестящ начин, който навежда някои анализатори на мисълта, че съществува „договорняк" между САЩ, Русия и Китай за разделянето на света - "прословутата салфетка". Според тези "анализатори на салфетката" Америките са отделени за САЩ, на Русия е дадена Украйна и околните страни от бившия СССР, а на Китай – Тайван и страните около Китай!
Според мен все още няма никаква "салфетка", а си казва думата мъдростта, че "географията е съдба"! Китай и Русия са твърде далече от Венецуела и нямат никакви военни бази в близост до нея. По тази причина Тръмп, движен от "своя морал и ум", счита, че никой не може да му попречи да отвлече Николас Мадуро в добрите традиции на гангстерските години в САЩ и Китай и Русия не могат да направят нищо друго, освен да "протестират остро"!
Остава да видим как ще се развие по-нататък авантюрата на Тръмп? В петък (9 януари 2026) прочетох, че Държавният департамент на САЩ е предупредил всички американски граждани във Венецуела да напуснат страната, защото въоръжени групи от т. нар. "колективос" (въоръжена милиция) спират коли по улиците и пътищата, търсейки граждани на САЩ или хора, изразили по някакъв начин одобрение на политиката на САЩ. Все още е минала само седмица от "преместването на Мадуро" от Венецуела в САЩ, както деликатно се изразиха дикторите от БНР. Подозирам, че милициите във Венецуела скоро ще потърсят истината за това кой и защо допусна отвличането на Мадуро и съпругата му, а "принадлежащият на САЩ петрол" може дълго време да остане неизползван в разгара на една гражданска война, в която САЩ отново ще се окажат трагичен подбудител и участник!
Предстои и процесът срещу Мадуро и съпругата му, които се обвиняват с най-мъгливи термини в престъпления срещу САЩ и американския народ. В тази връзка, а и във връзка с деградацията на Доналд Тръмп, тръгнал по пътя на Хитлер, си спомних и за Лайпцигския процес в Германия през 1933 година. Оказа се, че не само на мен ми минават през ума подобни аналогии:
Justice, Spectacle, and the Audience
From Stalin’s Show Trials to Modern Prosecutorial Theater
(Правосъдие, спектакъл и публика.
От показните процеси на Сталин до съвременния прокурорски театър.)
TERVEL ATANASSOV, January 06, 2026
"Границата между справедливостта и зрелището е тънка: тя се появява в момента, в който резултатът е сигурен, но представлението трябва да продължи.
В показните процеси на Сталин през 30-те години на миналия век вината никога не е била под въпрос. Ритуалът е бил педагогически. Бивши другари на Ленин са признавали за абсурдни заговори – шпионаж за множество вражески държави едновременно – защото държавата е имала нужда от признанията им. Законът е бил театър; публика е била нацията. Силата на неизбежността е била истинският урок: съпротивата е безполезна.
Самоуверяваме се, че това принадлежи към затворената глава на историята. Съвременните либерални демокрации са различни – и в ключови отношения са. Но моделите се повтарят.
Вземете обвинителния акт на Николас Мадуро в САЩ. Обвиненията са реални, противоречиви и фантастични. На нацията е било казано, че причината за извънсъдебния разстрел на лодки край бреговете на Венецуела е фентанил. И все пак обвиненията съдържат само препратки към кокаин. Какво се случи с фентанила? Има и обвинения, свързани с притежание на незаконна картечница. Да, очевидно е незаконно президентите на суверенни държави да притежават картечници. …"
Leipzig Revisited: When the Courtroom Becomes the Stage
From Georgi Dimitrov to Nicolás Maduro, on trials that carry more than guilt
(Лайпциг отново: Когато съдебната зала се превърне в сцена
От Георги Димитров до Николас Мадуро, за процеси, които носят повече от вина)
Tervel Atanassov, January 06, 2026
https://noxidog.substack.com/p/leipzig-revisited-when-the-courtroom
"Процесът в Лайпциг трябваше да бъде ясен. След пожара в Райхстага нацистката държава се нуждаеше от правен ритуал, за да оправдае политическо решение. Комунизмът трябваше да бъде обвинен, чуждото влияние трябваше да бъде посочено и присъдата трябваше да изглежда съдебна. Димитров не беше избран, защото беше опасен, а защото беше удобен – чуждестранен комунист, откъснат от властта, от когото се очакваше да си признае или да се срине.
Вместо това, той се отнасяше към съдебната зала като към враждебна територия и действаше съответно. Отказваше адвокат. Самият той разпитваше нацистки служители. Не спореше толкова за невинността, колкото за легитимността – на обвиненията, на свидетелите, на държавната версия. Процесът остана спектакъл, но значението му беше обърнато…"
Какво ще стане във Венецуела и как ще се представят Мадуро и съпругата му на процеса ще видим, но Тръмп заедно с Нетаняху ни готвят нов спектакъл. През юни 2025 година те атакуваха Иран и обявиха, че Иран е разгромен! Сега ЦРУ и МоСАД са организирали нови безредици, за да има предлог за нова намеса - изглежда Иран не е разгромен!? Този път аятоласите трябва да си отидат и Иран да се разпадне на съставните си части, за да завърши успешно започнатото още през 80-те години дело от Израел - всички държави около него трябва да се превърнат в раздирани от междуособици и религиозни борби територии, за да се изпълни мечтата на ционистите-основатели на Израел за "Велик Израел - от реката до морето!".
Дали това ще се изпълни ни предстои да видим, ако не стане беля – термоядрена война!?
Дилетант
Няма коментари:
Публикуване на коментар