Тези дни в Женева, Швейцария, започнаха две серии преговори. Едната е продължение на преговорите между САЩ, Украйна и Русия, които досега се провеждаха в Абу Даби. Другата е продължението на преговорите между САЩ и Иран, които бяха започнали в Оман.
От страна на САЩ преговорите и в двата случая (практически едновременно) се водят от Уиткоф и Кушнер (известен сред руските блогъри като "Зятьков" в намек на роднинските му връзки с Тръмп)! Тези обстоятелства би трябвало да възбуждат сериозни съмнения в това, че в случая става дума за напълно фиктивни преговори провеждани само за заблуда на световната общественост.
Защо мисля така?
Първо, и в двата случая имаме преговори, които би трябвало да са изключително важни за САЩ, но те се водят от едни и същи хора, приближени до президента Тръмп, но незаемащи официални позиции в американската дипломатическа служба, т. е. те и двамата не са професионални дипломати!
Второ, тези очевидно важни преговори се водят практически едновременно от един и същ екип, за който е известно, че няма опит в дипломацията, а и екипът не е подкрепен, както изглежда, от никакви сътрудници-дипломати на Държавния департамент!? Освен това, в случая с преговорите с Иран, и двамата преговарящи са върли ционисти, а Израел е тайната страна в преговорите, защото неговото правителство от десетилетия се бори за промяна на режима в Иран и изобщо за унищожаването на Иран като държава!
На еретичната мисъл, че имаме налице фиктивни преговори, водени за заблуда на общественото мнение в САЩ и света, ме наведе следната статия, публикувана в списанието "Foreign affairs":
The Multipolar Delusion
And the Unilateral Temptation
(Многополюсната заблуда
и едностранното изкушение)
C. Raja Mohan, March/April 2026 Published on February 17, 2026
В статията се разглежда идеята за многополюсния свят, която напоследък се дискутира оживено в информационното пространство, и реалният характер на многополюсния свят, както той се реализира на практика от администрацията на Тръмп. Според мен напълно основателно се подчертава, че Тръмп разглежда идеята за многополюсния свят като възможност САЩ да се освободят от моралното задължение да бъдат "световен жандарм", който се стреми да запази някаква видимост на законност и ред в света, претендирайки за пазител на демократическите и хуманистични ценности на западната цивилизация!
Многополюсният свят на Тръмп е джунгла, в която отделните "полюси" се борят да откъснат колкото може по голямо парче месо от телата на безобидните жертви населяващи джунглата!
Ние прекрасно знаем, че Тръмп е решил да нападне Иран, но все още счита, че не е готов за тази авантюра и затова симулира преговори, които се водят от Уиткоф и Кушнер - известни ционисти и агенти на правителството на Израел.
По въпроса за войната в Украйна Тръмп счита, че Украйна я е загубила, но колкото по-дълго време войната продължава, толкова повече Русия ще отслабва, което Тръмп смята, че е само от полза за полюса, представен от САЩ. Освен това войната в Украйна блокира до голяма степен възможността на Русия да се намеси в защита на приятелски режими в други части на света, което естествено е много удобно за агресивната политика на Тръмп!
Разбира се "многополюсният свят по Тръмп" засега възниква в обстановката на остатъчно пълно господство на САЩ, базиращо се на огромният брой военни бази, които те притежават по света, и произтичащата от това способност за проектиране на сила. С течение на времето пълното превъзходство на САЩ в това отношение ще намалее драстично, а останалите полюси ще заздравят своите средства за влияние в света и едва тогава ще можем наистина да говорим за многополюсен свят. Дотогава САЩ ще могат да се ползват безнаказано от остатъчните си уникални средства за натиск над страните и народите по света за постигане на своите икономически и политически цели!
В интервю на Еми Гудман ("Демокрация сега") с Трита Парси (изпълнителен вицепрезидент на Института "Куинси" "За отговорно държавно управление") проведено в четвъртък на 19 февруари 2026 година, Трита Парси анализира конфликта в Иран и предупреждава за „Изключително опасна ситуация“ в конфликта с Иран.
"Докато американските и иранските представители продължават преговорите относно ядрената програма на Иран, президентът Тръмп нареди струпване на американски сили в Близкия изток, включително два самолетоносача. „Това е изключително опасна ситуация, която и двете страни всъщност са стимулирани да ескалират“. ... „И двете страни всъщност вярват, че една кратка, интензивна война може да подобри тяхната позиция в преговорите.“
...
Иранците разчитат, че САЩ имат много по-нисък праг за поносимост към болка (при жертви), отколкото имат самите иранци. Те базират това отчасти на опита как хусите се бориха срещу САЩ в продължение на няколко седмици и в крайна сметка Тръмп, по същество, загуби интерес към това и не искаше да има продължителен конфликт и се отдръпна. Разликата обаче е, че хусите никога не успяха да убият американски войник. Опитаха се, но не успяха. И ние не сме били в ситуация, в която 30, 50, може би 200 американски войници ще бъдат убити под ръководството на Доналд Тръмп, така че не знаем как неговата психика ще реагира на подобен сценарий. Това е изключително опасна ситуация, в която и двете страни всъщност са стимулирани да ескалират, със сметки, които са напълно противоречиви една на друга."
На въпроса за възможната реакция на държавите от района при едни военни действия Трита Парси отговаря:
"Знаете ли, тук има няколко фактора. От една страна, разбира се, тези страни (съседите на Иран) са много притеснени от нестабилността. Те не вярват, че ще има някаква чиста смяна на режима в Иран, а по-скоро, че ще има колапс на държавата, потенциално гражданска война, огромен брой бежанци, нахлуващи в други страни от региона, сепаратистки движения по границите, които ще се възползват от ситуацията, сценарий, който би бил много проблематичен за Пакистан с белуджите, за Ирак с кюрдите, за турците с кюрдите и с азербайджанците.
Сега едно нещо, което е много важно да се разбере, е, че тези фактори са присъствали и в миналото, и в миналото някои от тези страни са били благосклонни към военна конфронтация, като например Саудитска Арабия. Те промениха мнението си не само заради тези последици, но и заради по-дълбока геополитическа промяна, която се е случила в региона. В момента Иран е много отслабен, а Израел е станал много по-силен и напълно необуздан.
Съединените щати, от времето на администрацията на Байдън, по същество премахнаха всички ограничения върху Израел. На Израел е позволено не само да нарушава международното право, но и да нарушава американското законодателство, а след това правителствата или администрацията на екипа на Байдън, както и екипът на Тръмп, по същество са нарушили американското законодателство, като са лъгали от името на Израел в Конгреса - поне администрацията на Байдън направи това. Това създаде ситуация, в която много от тези страни в региона осъзнаха, че съюзът им със Съединените щати не ги защитава от Израел. Израел атакува седем страни в региона от 7 октомври насам, включително Катар, който разполага с едни от най-добрите системи за противовъздушна отбрана, разположени там от Съединените щати. Но очевидно тези американски системи за противовъздушна отбрана не са били активирани, когато израелците атакуваха. Така че, ако съюз с Израел - със Съединените щати, не може да помогне за балансиране срещу Израел, то тогава тези страни са стигнали до заключението, че трябва да създадат своя собствена договореност, за да могат да балансират срещу това, което виждат като все по-агресивен Израел в стремежа му към регионална хегемония.
Иран не е част от това съзвездие, но де факто е буфер между тези страни. А това е Турция, това е Саудитска Арабия, това е Катар, това е Пакистан, може би Египет. Иран е буфер между тях и Израел. И в резултат на това те имат тази допълнителна причина да искат да предотвратят тази война, защото се нуждаят от този буфер. В противен случай, те вярват, че те ще бъдат целите, следващите цели на израелската държава."
По въпроса за сина на бившия шах на Иран, като възможен бъдещ ръководител на Иран, Трита Парси даде следния коментар:
"Синът на бившия шах се очерта като глас, когото някои хора в диаспората поласкаха, на когото оказаха подкрепа. Той очевидно има огромна подкрепа от Израел. Той е в тесен съюз с израелците. Той подкрепи израелската партия през юни. В този случай той призовава за военна намеса, или от страната на Израел, или от Съединените щати.
...
И това е драматично развитие, като се има предвид фактът, че Иран е точно до Афганистан, точно до Сирия и Ирак, а ние видяхме до какво доведоха тези военни интервенции в тези страни, които са абсолютни катастрофи. Но комбинацията от потискане на демокрацията и начинът, по който санкциите унищожиха прехраната на обикновените иранци, ги доведе до тази точка на отчаяние, в която някои - отново не мнозинство, но значителен брой хора - сега призовават за това, а Реза Пахлави се превърна в основен канал на искането за военна намеса.
...
Все пак бих казала, че има мнозинство, което е напълно против изобретенията на диаспората, но гласовете им горе-долу не се чуват в масовите медии. И мисля, че това се дължи до голяма степен на подкрепата на определени елементи, за да се повишат гласовете за интервенция. И ние виждаме точно това, което видяхме по време на войната в Ирак, в която голям брой иракски гласове, подкрепящи интервенцията, бяха представени чрез масовите медии, за да се създаде впечатлението, че това не само е нещо, което се подкрепя от огромното мнозинство на иракското общество, но и че това е морално правилното нещо, което трябва да се направи. И аз намирам това за много, много съмнително."
В заключение по въпроса за Иран искам да кажа, че САЩ подготвят поредната смяна на режима, която ще доведе до потоци от бежанци към Европа и страните в района около Иран, ако на САЩ се удаде да разрушат режима в Иран и да ликвидират страната като организирана сила в услуга на Израел!
Войната в Украйна навлиза в петата си година, а ако желаем да сме по-точни, тя навлиза в дванадесетата си година от Майдана в Киев, който по същество отбеляза началото на една гражданска война в Украйна, подпалена от Запада в желанието му да омаломощи Русия и да я доведе до разпад!
Президентът Тръмп, идвайки на власт през 2025 година обяви, че той ще приключи войната за един ден. След това увеличи срока на месец, а в последно време определено демонстрира, че не се интересува особено от това кога войната ще приключи, разигравайки с помощта на своите съветници Уиткоф и „Зятьков“ видимост на преговори. Руснаците първоначално като че ли възприеха сериозно опитите на Тръмп да посредничи в конфликта, но напоследък те очевидно разбраха, че става дума за "кабуки театър" и сериозно втвърдиха позицията си демонстрирайки, че те не отстъпват от предложенията на Путин, направени пред колегията на Външното министерство на РФ на 14 юни 2024 година!
Междувременно западните "анализатори" отбелязват със задоволство охлювната скорост, с която ВС РФ настъпват в Източна Украйна, считайки, за кой ли път вече, че това е доказателство за изтощението на руската армия и на икономиката на Русия!? Аз пък винаги си спомням пресконференцията на генерал Сергей Суровикин през есента на 2022 година - в разгара на украинското настъпление в Харковска и Херсонска области, в която той ясно определи стратегията на руската армия да изтощи и унищожи украинската армия в една продължителна и изтощителна война!
Тези дни получих в ел-пощата си статия от д-р Пауъл Уоруик (Powell Warwick), в която той привежда математически анализ на военните действия в Украйна и отбелязва очевидното изтощаване на ресурсите на Украйна и на ВСУ, които в близките месеци неизбежно ще доведат до срив на ВСУ и пълен разпад на тяхната съпротива! По долу привеждам извадки от статията и линк към пълния ѝ текст.
Estimating Trajectories in Attritional Warfare
The Russia-Ukrainian Conflict Through a Quantitative Lens
(Оценка на траекториите в изтощителната война,
Руско-украинският конфликт през количествена призма)
DR WARWICK POWELL, FEB 17, 2026
"Основното заключение от количественото определяне на фазата на изтощение във войната е, че ефективната бойна мощ на Украйна – състояща се от човешка сила, техника и боеприпаси – се изчерпва с нетна скорост, която изпреварва попълването ѝ, докато тази на Русия се задържа стабилна или нараства незначително. Този дисбаланс, утежнен от скорошното намаляване на западната подкрепа, сочи към повратна точка, при която плътността на украинските сили намалява под жизнеспособността си, което води до бързи териториални загуби и оперативен колапс.
Въз основа на интегрирани прогнози от ноември 2025 г. до февруари 2026 г. прогнозният прозорец за тази повратна точка е 3-6 месеца отсега (май-август 2026 г.), последван от 3‑4‑месечна каскада до функционално изтощение. Като цяло това води до 6-9-месечен хоризонт и „отваряне на шлюзовете“, където напредъкът се ускорява от сегашните 0,3-1 км/ден до 5-10 км/ден, както се вижда при исторически пробиви като отстъплението при Херсон през 2022 г. Каденцата е нелинейна: първоначалното изчерпване
изглежда е в патова ситуация, с месечни загуби от 10 000-20 000 смъртоносни единици (термин, нормализиращ войници на 1 единица, танкове на 10 и т. н.), но след като паднат под 73% от пиковата сила (около 400 000 единици), загубите се увеличават 2-3 пъти поради откритите флангове и намалената огнева подкрепа. Траекториите варират в зависимост от оптимизма/песимизма на данните. Използвайки оценки, ориентирани към Запада (по-ниски украински загуби, по-висок приток на помощ), прагът се достига през юли 2026 г. с колапс до октомври. Данните от руски източници (по-високи нанесени щети) ускоряват това до април-май, с крайна точка август. Последните развития изострят мрачния край: американските ракетни запаси, изчерпани до 25% от изискванията на Пентагона, доведоха до приоритизиране на вътрешните нужди при администрацията на Тръмп, намалявайки доставките. Обявяването на изчерпани запаси от Германия през февруари 2026 г. допълнително намалява притока на боеприпаси с 20-30%, което се равнява на допълнителни 100-200 дневни загуби за Украйна.
Тези констатации подчертават устойчивостта като решаващ фактор. Нетният дневен прираст на Русия от 700-900 единици поддържа силите ѝ на 680 000-700 000, което позволява методичен натиск без преразтягане. Русия също така има резервна армия с подобен мащаб, която все още не е мобилизирана. Украйна, започваща през февруари с 450 000-500 000 единици (от 550 000 през ноември), генерира нетна сума от -100 до -900 единици/ден, траектория, която се натрупва едва до достигане на критична стойност. Помощ като списъка с приоритетни изисквания за Украйна (PURL, ~15 милиарда долара през 2026 г. от Европа) може временно да добави 50-100 единици/ден, удължавайки прозореца с 1-2 месеца, но производството изостава (напр. 60 ракети Patriot/месец в световен мащаб) не може да компенсира 10:1 огневото предимство на Русия. По-широкото значение: ритъмът на войната следва предсказуема дъга в моделите на изтощение: бавно достигане до праг, последвано от експоненциален спад. Това позволява да се оценят не само крайните точки, но и пречупващите точки, като например когато провалите в противовъздушната отбрана (текущите запаси покриват десетки залпове срещу 450 месечни заплахи) усилват руските удари с 10-20%. При липса на големи ескалации, като пълната намеса на НАТО, математиката предполага, че Украйна ще премине към грешната страна на счетоводната книга до края на 2026 г., като териториалните отстъпки ще станат неизбежни за запазване на остатъчните сили.
Това ще отвори пътя за Русия успешно да се насочи към Одеса и да претендира за нея, а може би дори ще бъде в позиция да ускори промяната на режима в Киев. Моята собствена оценка е, че войната ще приключи официално, само когато тези две условия бъдат изпълнени, което ще позволи да продължат официалните преговори, не само за условията на капитулация, но и по-важното от руска гледна точка, за редица критични договори, които са насочени към реинженеринг на регионалната архитектура на сигурност. (Езерото есето ми от миналата година по това време, обясняващо тезата.)
Методология и предупреждения
Методологията използва модифициран модел на Ланчестър, рамка от оперативните изследвания от началото на 20-ти век, за симулиране на бойната динамика. В основата си, той проследява две променливи: ефективното ниво на силите на всяка страна във времето, повлияно от темповете на попълване и нанесените загуби от противника. Силите са агрегирани в „смъртоносни единици“ за сравнимост - личният състав се брои за 1 единица всяка, бронираните машини - за 10 (отразяващи огнева мощ), а боеприпасите - за 0,01 на снаряд (приближаващо еквивалент на удара). Тази нормализация позволява моделиране на войната като система от диференциални уравнения, където силите на Украйна U(t) се променят като нетно попълване минус загуби, пропорционални на силите на Русия R(t) и обратно. …"
По-нататък в анализа си Д-р Пауъл подробно описва данните, които ползва, и резултатите, които получава в резултат на моделирането на бойните действия. Отчитайки, че това може да бъде интересно само за специалисти по математика, аз оставям на любопитните читатели да се запознаят по-подробно с методологията, изходните данни и резултатите, които д-р Пауъл получава, но те определено не съвпадат с оптимистичните писания на "военните анализатори", които се упражняват в пропаганда по един много трагичен въпрос в съвременния свят - войната между РФ и Украйна!
Дилетант
Няма коментари:
Публикуване на коментар