Ретроспекции (1). Америка на кръстопът

26 Април 2012

Преди повече от 4 години започнах отвреме-навреме да въплащавам бедните си мисли в битове, байтове и записи по дискове и флашки. Днес реших да прегледам някои от писанията си с цел да видя какво съм познал и какво не съм в политическите и икономическите си оценки и предсказания. Реших, че във връзка с настъпващите избори в САЩ може би не е зле да публикувам някои от тези си писания в блога, още повече, че е неизбежно в близкото бъдеще да посветя няколко публикации на тазгодишната предизборна борба.

По-долу следва един от тези материали, който публикувам без промени, като изключим преписването му от латиница на кирилица. След материала следват няколко коментара по текста. Материалът е ограничен с редове съдържащи "===" в първите три позиции.

===
3 Май, 2008
Америка на кръстопът

Предизборната борба за президент на САЩ неотвратимо се движи към развръзката си. От едната страна е кандидатът на Републиканската партия Джон МакКейн, който напоследък от свободомислещ маврик се превърна в клон на Буш, а от другата страна са двамата кандидати на Демократическата партия Обама и Клинтън, които полагат неимоверни усилия да направят  колкото се може по-трудна бъдещата победа на този от тях, който в крайна сметка ще стане кандидат на Демократическата партия.

Впредизборната треска обхванала Демократическата партия обаче не личи разбиране за фундаменталните причини за историческия кръстопът, на който се намира Америка.

Много хора, както сред политическата класа, така и сред обикновените американци считат, че проблемите на Америка са плод на сравнително прости икономически и социални дислокации, които могат да се решат без сериозна преоценка на мястото на САЩ в света и нейната вътрешна и външна политика. Истината обаче е, че страната се намира на един от най-решаващите кръстопъти в своята история.

Съединените щати, почти от зараждането си, се заразяват от "болестта на империализма". Това е лесно обяснимо, като се има предвид, че по това време изграждането на империи е било основното направление в политиката на редица европейски държави, като се почне с Великобритания и се свърши с Русия. Както Русия се е намирала на границата на огромните пространства на Сибир и Средна Азия, практически незаети от силни държави, така и Съединените щати са се намирали на границата на цял континент (Северна Америка), заселен от малобройни и неорганизирани племена, които в никакъв случай не са могли да устоят на експанзията на новата държава.

В продължение на по-малко от столетие, Съединените щати завладяват сегашната си континентална територия, присвояват в една несправедлива война почти половината от територията на Мексико и дори се опитват да завладеят Канада от Великобритания във войната от 1812 година. В края на деветнадесетия век САЩ се оказват пред изкушението да продължат имперските си завоевания в останалата част на света.

След войната с Испания от 1898 година следва завладяването на Порто Рико и Филипините. През 19-ия и 20-ия век се набива, с помощта на морската пехота, в главите на народите на Латинска Америка, че те не са нищо повече от неофициални колонии на Съединените щати.

Втората световна война предостави рядката възможност за военна колонизация на такива държави като Германия и Япония, а Корейската война позволи създаването на значителни, на практика, окупационни сили и в Южна Корея.

Събитията в Персийския залив в края на 20-ия век позволиха създаването на големи военни гарнизони и военни командни пунктове в държавите на Близкия изток.

Венецът на империята беше изплетен в първите няколко години на 21-ия век, когато Съединените щати установиха окупационни гарнизони и в Афганистан и Ирак.

В резултат на тази експанзионистична политика, днес САЩ имат почти 800 военни бази и съоръжения в над 100 страни на света. Това е империя, която светът не е познавал до днес и на която вероятно няма дълго време да се любува.

Именно тук е повратната точка в империалистическите завоевания на Съединените щати. Издръжката на всяка империя е скъпа и това е особено съществено за бъдещето на сегашната и може би последна световна империя.

От друга страна болшинството американци изобщо не считат Америка за империалистическа държава! Нещо повече, те считат, че Америка е благородна държава, която раздава помощи на целия свят, щедро разпръсквайки сред останалите народи богатствата, изкарани с труда на обикновените американци. Митът за "Сияещия град на хълма" е жив повече от всякога в САЩ и много американци са убедени, че светът гледа на Америка с надежда и възторг.

По тази причина за огромното болшинство от американския народ, атаката на 11 септември 2001 бе нещо непонятно и незаслужено за една толкова благородна и щедра държава! Мнозинството от американския народ вече счита, че войната в Ирак е грешка, но не защото е нарушение на международните закони, а защото неудачното водене на войната доведе до задънена улица и ненужни жертви от страна на Америка. С други думи, ако войната беше успешна, то всичко щеше да бъде наред и не би имало никакви причини да не се установят военни бази в Ирак и той да се превърне в поредния съюзник на САЩ! Фактът, че милиони иракци станаха жертва на тази война, като заплатиха с живота си или бяха принудени да напуснат домовете си като бежанци вътре в Ирак, или в съседните държави, изглежда не тревожи обикновения американец и той не се чувства отговорен за тази катастрофа.

Противоречията между резултатите от реалната империалистическа политика на САЩ и убеденоста на обикновените американци, че Америка е държава, творяща добрини по целия свят, не се осъзнава от болшинството на американския народ и това е най-голямото нещастие на съвременна Америка!

Един кратък анализ на предизборните кампании на тримата кандидати за президент: МакКейн, Обама и Клинтън, показва, че в една или друга степен никой от тях не разбира или не показва, че разбира невъзможността за изграждане и поддръжка на една съвременна империя от една държава с намаляваща индустриална база, каквато е САЩ в момента!

МакКейн изглежда не разбира икономическото положение на САЩ в момента, нещо което той донякъде признава, като неотдавна каза, че икономиката не е най-силната му страна. Той говори за 100-годишна война в Средния изток, ако е необходимо, за потенциално бомбардиране на Иран - във връзка с войната в Ирак, за твърди мерки срещу Русия и Китай и т. н. Той очевидно не си дава сметка, че в момента Америка се крепи на познатата мъдрост "too big to fail"! С други думи, че ако се допусне от кредиторите на САЩ - Китай, Япония, Саудитска Арабия и др. - Америка да фалира, това ще доведе до световен икономически катаклизъм с невиждани досега размери! От друга страна изглежда невероятно, че сегашните кредитори на САЩ ще са готови да поддържат стогодишна война, от която те имат доста съмнителна полза.

Хилари Клинтън пък говори за частично изтегляне от Ирак, но едновременно с това заплашва Иран с ядрено унищожение, ако той нападне Израел! Подобни изказвания са толкова безотговорни, че показват сами по себе си неадекватността на политиката, която Клинтън има намерение да провежда, ако стане президент!

Барак Обама изглежда най-разумен от всички. Той също говори за частично изтегляне от Ирак, но се въздържа от недопустими изказвания за унищожаване на държави или за строги мерки срещу други велики сили, които не желаят да играят по гайдата на Америка.

Междувременно правителството на САЩ в момента тайно подготвя реална девалвация на долара, с която на практика обезценява дълговете си към света, разчитайки, че подобна политика ще остане безнаказана. За съжаление светът, който до сега разчиташе, че правителството на САЩ е достатъчно отговорно към финансовите си задължения, разбира че се е заблуждавал, но в момента не може да вземе никакви драстични мерки, защото: "America is too
big to fail!". Все пак изглежда невероятно, че подобно отношение ще продължи завинаги. Лека-полека в продължение на 5-10 години, светът ще се постарае да минимизира влиянието на американския консуматор върху "здравословното състояние" на съвременната икономика. Това вече се забелязва от редица икономисти, които с интерес установяват, че за разлика от друг път, рецесия в САЩ няма да доведе до криза в световната икономика! Този факт е от изключително значение за бъдещата позиция на САЩ в света, тъй като тя постепенно ще престане да бъде "незаменимата" нация в световната икономика, а ще заеме мястото, което реално заслужава въз основа на индустриалния си потенциал.

По мое мнение Обама е единственият кандидат, който вероятно разбира или поне ще може да разбере и приеме, че времето на Американската империя отминава и че са необходими срочни и разумни мерки за запазване на САЩ на позиции в света, които биха подобавали на една велика държава, която скоро ще бъде една от великите сили в света. Колкото по-рано това се разбере от политиците във Вашингтон, толкова по-големи са шансовете на САЩ да бъде първа между равни и да избегне ненужни страдания, както на Американския народ, така и на другите народи по света.

Можем само да се надяваме, че Обама ще бъде кандидатът на Демократическата партия, че ще победи МакКейн на изборите и ще има отговорността и смелостта да каже на Американския народ горчивата истина за истинското положение на Америка и нейното бъдеще! Без подобна откровенност не е възможно да се предприемат гигантските промени във вътрешната и външната политика на САЩ, които биха могли да я спасят от провала, който я чака в противен случай!
===

(26 Април 2012)

Естествено, в настоящата предизборна борба ситуацията е точно обратната. От Републиканската партия се кандидатираха първоначално около 10 души, но до момента остана само един кандидат с реални шансове да стане кандидат на партията - Мит Ромни.

Кандидатите в борбата си за оцеляване се оплюха дотолкова, че Ромни има изключително трудната задача да се представи като политик с разбирания и платформа леко надясно от центъра. (При това българите трябва да  имат предвид, че това което е политик от ляво на центъра в Америка би се квалифицирал като политик отдясно на центъра в България и Европа.) За да може един политик да стане кандидат на Републиканската партия, той трябва да отиде далеч надясно в изказванията си, за да спечели подкрепата на консервативно-религиозната база на партията. За да може обаче такъв кандидат да спечели изборите за президент на САЩ, той трябва да бъде приет от умерения център, който се състои от около 10-15 % от населението. За Ромни съществува реална опасност, в стремежа си да спечели базата в Републиканската партия, да отиде прекалено надясно.

Декларацията си, че САЩ е на кръстопът в историята си продължавам да поддържам. Нещо повече, няколко месеца след написването на материала, през септември 2008 г. окончателно избухна така наречената "Велика рецесия", която се разпространи и в Европа, и на практика продължава до ден днешен. Основната причина за рецесията е "разпасалият" се финансов сектор на икономиката в САЩ и до голяма степен в ЕС. В борбата си с рецесията Федералната банка на САЩ включи на пълни обороти печатниците за долари и успя поне за сега да закърпи положението. В Европа това обаче се оказа по-трудно, тъй като Европейската централна банка няма правата на американската Федерална банка. Характерно за поредната рецесия е, че тя основно се локализира в САЩ и страните на ЕС, а останалите страни или изобщо нямаха икономически спад или той премина много бързо, т. е. американският консуматор престана да бъде стълб на световната икономика.

Краткото историческо експозе в средата на материала за империалистическата експанзия на САЩ не разкрива никакви екстраординерни факти и макар че коментара върху тях би могъл да бъде оспорван, то едва ли някой очаква това да направя аз.

Бележките върху изказванията на МакКейн могат да се повторят и за сегашните кандидати от Републиканската партия, които (с изключение на Рон Пол) бяха още по-невъздържани и откровено казано безотговорни.

Хилъри Клинтън, като Държавен секретар на САЩ, на практика провежда политика, близка до тази, която пропагандираше в предизборната си борба преди 4 години, но сега това е политика на президента Обама!

Обама, който правеше впечатление на умерен и разумен политик, се оказа ястреб във външната си политика. Опитите му за разбирателство и преговори с Иран и за напредък по въпроса за Палестина, както и редицата му първоначални миролюбиви изказвания, за които получи в аванс Нобелова награда за мир, не устояха на натиска на израелското лоби.

Все пак Обама изтегли американските войски от Ирак, за което основната заслуга е на Иракското правителство, което не се съгласи да приеме обичайния "статут на американските въоръжени сили" по света, който се състои в това, че военнослужещите не са подвластни на законите на страната, в която са базирани.

Войските в Афганистан бяха увеличени, но очевидно голяма част от тях ще бъдат изтеглени през 2014 година. В интерес на истината трябва да отбележим, че Обама не е обещавал прекратяване на окупацията на Афганистан.

Изобщо, в заключение трябва да призная, че САЩ продължава по "пътя нагоре, който води надолу", в смисъл, че Империята продължава да се разраства. Целта очевидно е подготовка за бъдещи стълкновения с Китай, който се очаква да достигне Американската икономика в близките 5-6 години. При това годишните бюджетни дефицити на САЩ вече няколко години надвишават един трилион долара и борбата за взимането на дефицита под контрол продължава без очевидни изгледи за скорошен успех.

Дилетант

Великата рецесия: причини и последствия

13 Март - 23 Април, 2012

Преди около 150 години Маркс и Енгелс направиха анализ на капитализма такъв, какъвто той е бил по онова време. Те се опитаха да предвидят бъдещите етапи на неговото развитие и дори се постараха да набележат рамките на обществения строй, който, по тяхно мнение, трябваше да замени капитализма.

Около 50 години след публикуването на "Комунистическия манифест", Ленин се опита да създаде работен модел на новото общество, за което писаха Маркс и Енгелс. Той дори успя да организира свалянето на капитализма в Русия и да постави основите на едно ново общество. След него Сталин направи всичко, което по негово мнение беше необходимо, за да може това ново общество да си стъпи здраво на краката и да устои на неизбежните атаки на капитализма в лицето на основните държави, в които той беше господстващ строй.

В същото време господстващите олигархии в основните страни на капитализма бяха принудени да направят редица отстъпки както в икономическата и социалната област, така и в политическата област на трудовите класи, създавайки в процеса така наречената средна класа. Идеята в създаването на средната класа бе, да се създаде достатъчно широк социален буфер от хора, които биха загубили твърде много при една социална революция от типа на Октомврийската революция, за да се опитват изобщо да я правят.

Около 70 години след Октомврийската революция, конкретният модел на новото общество, разработен от Ленин и Сталин, се срути, водейки до огромни страдания на народите, които имаха нещастието да участват пряко в реализацията на този модел. При това тези страдания бяха в добавък към страданията и лишенията, които тези народи бяха преживели в процеса на самият опит за реализация на новата социална система.

Най-после, народите, участвали в най-големия социален експеримент, правен до ден днешен в историята на човечеството, се довлякоха полуживи до ... миналото, откъдето бяха тръгнали към светлото бъдеще! Много хора изведнъж преминаха от света на относително благополучие, социална сигурност и стабилност, в свят, в който нито за секунда не бива да губиш целта на оживяването от погледа си. В добавък приятните хора от другата страна на желязната завеса се оказаха доста сръчни в разграбването на това скромно национално богатство, което народите-експериментатори бяха посъбрали. Заедно с по-сръчните и безскрупулни сънародници, приятелите от другата страна на завесата заграбиха каквото могат, а останалото бе набързо разрушено и изоставено.

Рухването на социализма бе сигнал за управляващите олигархии в развитите капиталистически страни, че е вече време да се посвият крилата на средната класа, защото потенциално опасният нов икономически строй се бе провалил и вече бе налице не един опасен пример за следване, а една ужасна опасност, в която нямаше никаква привлекателност за народите.

След по-малко от 20 години на страдания и надежди, когато в тунела проблясваше светлината на бъдещето благоденствие за народите от експеримента, всичко отново се срути в една от онези кризи на капитализма, които съвременните икономисти бяха "доказали" теоретически с математически модели, че са невъзможни. Може би единственото утешение на многострадалните народи на експеримента е, че този път страдат всички и дори народите от другата страна на някогашната завеса, като че ли страдат повече!

Съединените Щати, като страна с най-чиста форма на така наречения "пазарен капитализъм", финансовата индустрия достигна едва ли не господстваща позиция като дял от националния продукт. С други думи, генерирането на пари от "прозрачния въздух" престана да бъде запазен периметър на фокусниците, а стана легитимна "индустрия", в която усърдно се трудят десетки и стотици хиляди труженици, които при това получават възнаграждения на порядъци по-високи от възнагражденията на тружениците, заети в "тривиални" дейности, като разработка и производство на нови прибори, машини, химикали, храни и други подобни простотии! Финансовите спекулации излязоха от сферата на съмнителната дейност и се превърнаха в желана амбиция за най-способната и талантлива част от обществото. Индустриалната и суровинна борса се превърна от средство за набиране на капитали за индустрията, в игрални домове, където, благодарение на свърхбързи изчислителни машини и комуникационни средства, се правят милиони от секундните колебания в цените на валути, акции и суровини. Липсата на държавни граници за капитала позволява моментното спекулативно преливане на огромни маси от пари от една държава в друга и от една индустрия в друга. Това неизбежно води до периодични дестабилизации на финансовите системи на отделни страни и регионални групировки и дори на цялата световна финансова система.

Ето вече четири години световната икономика, или по-точно икономиката на страните от цитаделата на традиционния капитализъм (САЩ, ЕС, Япония и някои други), е в лапите на така наречената "Велика рецесия". Трилиони долари изчезнаха в "прозрачния въздух", от който се бяха появили през периода на последните два спекулативни мехура (интернетския и строителния).

Много икономисти смятат, че причината за Великата рецесия е несъразмерното разрастване на финансовият отрасъл и на неимоверната концентрация на банковото дело в десетина-двайсет супер-банки, свързано с едновременното премахване на регулациите и границите между традиционното и инвестиционното банково дело. Процесът на дерегулиране на финансовия сектор реално започна по времето на президента Рейгън през осемдесетте години на миналия век, откогато и започнаха да нарастват и да се пукат един след друг спекулативни мехури.

Други икономисти пък считат, че проблемите са преди всичко в разрастването на социалните функции на държавата, които не се покриват с капацитета на обществото да генерира блага за всички.

Първите се опитват да възстановят регулациите върху финансовите пазари и призовават държавите да насочат средства в стимулиране на истинска икономическа активност: модернизация на инфраструктурата, развитие на нови източници на енергия, намаляване енергоемкостта на транспорта и общо на индустриалното производство и т. н. Вторите напротив предлагат още повече да се ограничат регулациите на финансовата индустрия и да се орежат социалните функции на държавата, като предоставят тези функции на свободния пазар, горе-долу на принципа: "Спасяването на давещите се е задача на самите давещи се!"

Интересното е, че има и трети път, по който са тръгнали много от развиващите се страни. Той като че ли се състои в опит за намиране на баланс между капитализма с типичното за него стимулиране на частната инициатива на гражданите, и социалните функции на държавата да осигури минимално жизнено равнище за населението и достъп на широките маси до образование, здравеопазване и възможност за икономическа изява и прогрес чрез регулиране на икономическата дейност на частния капитал. Тези страни изглежда страдат от икономическата депресия на Запада дотолкова, доколкото тя намали достъпът им до пазарите на развитите капиталистически държави и с това намали и темповете им на икономическо развитие.

В групата на тези държави особено място заема Китай. Преди няколко дена ми попадна една изключително интересна статия на видния консерватор Рон Унз:

The American Conservative » China’s Rise, America’s Fall

В нея авторът поставя един доста неочакван за мен въпрос:

"Which superpower is more threatened by its “extractive elites”?"

Който аз бих превел като:

Коя суперсила е повече застрашена от своя "експроприативен елит"?

Данните, цитирани по-долу, са извлечени от тази статия.

От 1978 година до 2010 иконимиката на Китай е нарастнала 40 пъти. През същата 1978 година Икономиката на САЩ е била 15 пъти по-голяма от икономиката на Китай, а се очаква през следващите няколко години икономиката на Китай да достигне и надмине икономиката на САЩ. При това, докато доходите на американците през този период на практика не са се увеличили, то доходите на обикновенните китайци са се удвоявали през всяко от изминалите десетилетия, като само през последното десетилетие те са нараснали със 150 процента.

Според неотдавнашен доклад на Световната банка близо 700 милиона души в света са излезли над нивото на бедността. От тях обаче 662 милиона са китайци, а 13-те милиона, които са изпаднали под нивото на бедността живеят в останалите страни на света!

Особено интересни са следните цифри: В САЩ през периода 1870-1900 години доходите на населението са се повишили с около 100 процента и това се е смятало за невероятно постижение, но през последните 30 години доходите на населението в Китай са се повишили с 1300 процента!?!

Някои икономисти настояват, че икономиката на Китай се базира на производство, изискващо ниска квалификация, но това все повече и повече престава да отговаря на истината. Например китайската телекомуникационна компания Huawei се нарежда на нивото на шведската Ериксон, а някогашните североамерикански гиганти Нортел, Алкател и Лусент са или в състояние на банкрут, или вървят нататък. Китай се нарежда на едно от първите места в света в областта на производство и инсталация на нови източници за електрическа енергия (вятърни генератори, фото-електрически панели и т. н.). Друг пример е развитието в областта на генетиката. Докато САЩ поставиха началото на широкото развитие в тази област с декодирането на човешкия геном, то Пекинският институт по геномика е в момента вероятно водещата световна институция в тази област.

Преди няколко години китайското правителство си постави за цел да осигури страната с модерна високоскоростна мрежа от железопътни линии. Бяха похарчени около 200 милиарда долара за тази цел и за невероятно кратък период беше построена мрежа от около 6000 мили (приблизително 10000 километра) високоскоростни железопътни линии. Много журналисти вдигнаха шум за корупцията около това строителство, но по оценка на отговорни източници загубите от корупция са около 0.2 процента от похарчените средства. На фона на 200 милиарда долара тази сума може да изглежда голяма, но в резултат на инициативата Китай има вероятно най-модерната инфраструктура в тази област, а САЩ след десетки години на проучвания дискусии и огромни средства похарчени за тези проучвания и дискусии нямат все още нищо!

В Американската преса много се говореше за трагичното състояние на здравеопазването в Китай, но през последните две години правителството се зае и организира система за здравеопазване, която обхваща над 95 процента от населението, при това за далеч по-малко пари отколкото се харчат в САЩ при положение, че близо 20 процента от населението в САЩ все още нямат никаква или почти никаква здравна осугуреност и може да се окаже, че скоро няма да я получат!

Друга любима тема за "вайкане" на западните и особено на американските средства за масова информация е "предстоящата", вече няколко години, криза в строителството в Китай! Оказа се обаче, че правителството на Китай взима срочни мерки за осигуряване с жилища на десетки и стотици милиони китайци, преселили се от селата в градовете поради бурното индустриално развитие. Не е изключено строителната криза в Китай да не се материализира и да остане само в съзнанието и писанията на свободната преса.

Интересното е, че средствата за масова информация на Запад често се стараят да представят в неправилна светлина положението в Китай и проблемите, които възникват в процеса на развитието му. Например изключително много се говори за корупцията там, но рядко се споменава, че висши функционери на властта в Китай често заплащат с живота си при уличаване в корупция. В същото време големите финансови скандали на: Worldcom, Enron, Tyco, Global Crossing, Adelphia и напоследък MF Global (където главният участник е бивш сенатор, губернатор на Ню Джърси и бивш шеф на Голдман Сакс) са чисто американски афери, струващи десетки милиарди загуби на инвеститорите, често обикновени труженици, както и на обществото като цяло. При това дори няма нужда да споменаваме текущата "Велика рецесия", която е изцяло плод на финансовите афери на олигархията, най-вече в САЩ, но с достатъчно голям принос от събратята в Западна Европа. За съжаление все още никой не е осъден за дейности, довели до тези тежки времена за народите на развития капитализъм.

Както изглежда, едно от важните последствия на "Великата рецесия", ще бъде по-бързото изпреварване на САЩ от Китай в областта на икономическото развитие, отколкото можеше да се очаква. Какви ще са обаче останалите последствия от това икономическо сътресение за световния капитализъм и например за Европейския съюз все още не е ясно. По всичко личи, че, за да се спаси еврото и икономиките на южния пояс на ЕС, е необходимо задълбочаване на интеграцията във областта на бюджетната политика на съюза, но това означава ограничаване на ръста на благоденствието на централните и северните държави от ЕС и на практика до ограничаване на националната независимост на всички държави за сметка на усилване на федерелизирането на Европа.

Струва ми се, че друго следствие от "Великата рецесия" трябва да бъде възстановяването на голяма част от регулациите, премахнати през последните 30 години във сферата на финансиите, както и ограничаването на размера на банките. Основната причина за хвърлянето на огромни средства за спасяване на световната финансова система се състои в това, че много от съвременните банки са толкова големи, че банкрутирането на всяка една от тях ще доведе до верижна реакция от банкови фалити, която ще срути цялата световна финансова система или поне се твърди, че има такава опасност. По всичко личи обаче, че световната финансова олигархия няма намерение просто така да се предаде и да се лиши от свободата да спекулира най-вече с чужди пари. Мобилизацията на нейното лоби в американския Конгрес е пълна и успехът на борците за реформи съвсем не е гарантиран.

Друго вероятно последствие на "Великата рецесия" ще бъде сериозен опит за преразпределяне на богатствата за сметка на богатите, вероятно чрез повишаване на маргиналните данъци. В тази област в момента се води отчаяна борба в САЩ между противниците (основно от Републиканската партия) на увеличаване на данъците на богатите и привържениците (основно от Демократическата партия) на този подход за решаване на дефицитните проблеми на САЩ.

Дилетант

Дилемата относно Иран

17 Април 2012

Миналата събота в Истамбул се състоя еднодневно съвещание на така наречената "Група 5+1" с представители на Иран. Групата се състои от петте постоянни члена на Съвета за сигурност на ООН (Англия, Китай, Франция, Русия и САЩ) плюс Германия. Предметът на срещата беше ядрената програма на Иран. Срещата продължи само един ден и следващата ще се състои на 23 май в Багдад.

След срещата премиерът на Израел Натаняху прокоментира с отвращение, че Иран е получил възможност "още 5 седмици да обогатява уран без никакви ограничения"!

От друга страна Катрин Аштън - външен министър на ЕС - заяви, че Западът е потвърдил,  че Иран, като участник в Договора за неразпространение на ядреното оръжие, има право на програма в областта на използването на ядрената енергия за мирни цели.

Очевидно, че за Израел, чиято цел е ядреното кастриране на Иран, подобни отлагания и заявления са най-малкото неприемливи. На следващия ден след срещата Израелската телевизия е имала предавания за възможностите за атака на ядрените обекти в Иран, ако в най-скоро време не се стигне до съглашение за ликвидиране на ядрената му програма.

По мнението на болшинството военни специалисти атака на Израел срещу ядрените обекти на Иран няма шансове за успех без участието на САЩ. Проблемът е, че за разлика от атаките срещу Ирак (през 1981 година) и срещу Сирия (през 2007 година), където израелската авиация имаше да атакува само по един обект, Иранската ядрена програма има много обекти, разпръснати из цялата страна. Всички те са сериозно защитени, както с противосамолетна защита, така и физически (някои са дълбоко под земята в трудни за атака планински райони). Освен това Иран е доста по-голяма държава от Ирак и Сирия и се намира по-далече от Израел, отколкото двата предишни обекта на атака. Загубата на самолети и пилоти е неизбежна, а атаката ще обедини иранския народ около правителството и най-вероятно ще го накара твърдо да поеме курс към ядрено въоръжаване. При това атаката само ще забави прогреса на иранската ядрена програма и в никакъв случай няма да я ликвидира.

Американските военни са против атака срещу Иран, защото - както последните военни атаки показаха - последствията са непредвидими, дори нещо повече, това, което може да се предвиди, е ужасно и неприемливо, както за САЩ, така и за Запада като цяло.

Ако във войните срещу Афганистан и Ирак се очакваше бърза победа на фронта и тези очаквания се оправдаеха, то срещу Иран не се очаква бърза военна победа. Вероятността Иран да премълчи атака срещу многобройни обекти с неизбежните загуби, както на мирно население, така и на научен, индустриален и военен потенциал, е нищожна, да не кажем нулева. Подобно "премълчаване" би означавало падане на режима и дори идването на власт на военна диктатура. Освен това Иран има голям избор от обекти за атака, както около себе си, така и чак до територията на Израел.

1. Самият факт на атаката ще предизвика грандиозно покачване на цените на петрола, без дори да говорим за "запушването" на изхода от Персийския залив.

2. Дори САЩ да обявят, че те нямат нищо общо с атаката, базите в Афганистан, Кувейт, Бахрейн и по други места в околността, както и Американската военна флота в Персийския залив и в близките води на Индийския океан, безусловно ще се считат за законни цели и могат да бъдат атакувани по най-различни начини.

3. Центровете за добив на петрол в целия Персийски залив са легитимни цели, защото страните, в които те са разположени, не скриват враждебното си отношение към Иран.

4. Самият Израел ще бъде подложен на опасност от атака, както от Иран, така и от територията на Ливан, Сирия и може би Газа.

Очевидно войната срещу Иран не е приемлива за никого, дори и за Израел, макар че за някои месиански секти и среди в Израел и САЩ трудно може да се говори от гледна точка на разумната оценка на обстоятелствата и последствията на една нова война в Близкия и Средния Изток.

Нека тогава разгледаме какви са разумните алтернативи.

От страна на Иран:

1. Потвърждаване, че Фатвата на Аятолах Хумейни за това, че разработката на ядрено оръжие и използването му е грях, и че е недопустимо от гледна точка на Исляма, е все още валидна.

2. Иран ще задържи само тези количества обогатен до 20% уран, колкото са необходими за медицинските и научните му програми и излишъците ще предаде на съхранение извън страната.

3. Иран се задължава да прекрати обогатяването на уран до 20% и нагоре, като има право да обогатява уран за целите на енергетиката си.

4. Иран ще отговори удовлетворително на всички неизяснени въпроси на Международната агенция за атомна анергия (МААЕ).

5. Иран ще обеспечи пълна прозрачност на ядрената си програма под наблюдението на МААЕ.

От страна на САЩ:

1. Спиране на мерките за финансова блокада на Иран.

2. Прекратяване на опитите за блокиране на износа на нефт от Иран.

3. Постепенно ликвидиране на различните видове ембарго, наложени на Иран.

4. Официално признаване от страна на САЩ и Запада на ядрената програма на Иран за законна.

Дали нещо от изброеното по-горе ще бъде възприето на следващата среща, или на срещи след нея, ще видим, но като се имат предвид предстоящите избори в САЩ, то няма много време за мислене.

Много е вероятно изброените по-горе точки на отстъпки от страна на Иран да са неприемливи за Израел. Причината е, че Израел иска пълно прекратяване и разтуряне на ядрената програма на Иран, защото, дори и ако се приемат изброените по-горе ограничения, Иран ще продължи да натрупва опит в областта на ядрената наука и технология. По мнението на Израел, рано или късно Иран ще се възползва от намалената бдителност на световните организации и ще обедини за кратко време достиженията си в успешно усилие за създаване на ядрено оръжие.

Въпросът е дали Израел блъфира и дали Иран ще се поддаде на натиска?

Ако Иран не отстъпи или дори ако отстъпи приемайки нещо подобно на това, което беше изброено по-горе, то Израел ще продължи натиска си над САЩ и Обама за военна атака срещу Иран. Тогава Обама ще бъде изправен пред сериозната дилема: или да подкрепи Израел в такава атака и да си осигури следващ президентски мандат, или да не подкрепи военна авантюра срещу Иран и да настрои срещу себе си израелското лоби в САЩ и... евентуално да загуби изборите.

Дилетант

Eдна интересна книга

Днес приключих с една интересна книга:

Joseph E. Stiglitz
Globalization and Its Discontents

Била е бестселър през 2002 година. Самият Стиглиц е Нобелов лауреат по икономика и бивш Главен икономически съветник на президента Клинтън. Известно време, ако не се лъжа, е бил и Висш икономист на Международната банка.

В книгата си той дискутира глобализацията и проблемите, които тя поражда. Много критично се отнася към методите и действията на Международния Валутен Фонд (МВФ), особено в случаите на финансови и икономически кризи в различните страни на Източна и Югоизточна Азия. Той твърди, че страни, които са се възползвали от помощта на МВФ, като Индонезия и Тайланд, с изпаднали в много по-продължителни и дълбоки кризи, отколкото такива като Южна Корея и Тайван, които не са спазвали напълно рецептите на МВФ. Малайзия и Китай, които изобщо не са спазвали съветите или указанията на фонда и практически не изпадат в кризи (Китай), или пък кризата е изключително плитка и кратка (Малайзия).

Особено критично Стиглиц се отнася към съветите, които Русия и другите страни от бившата ѝ сфера на влияние, са получили от западните икономисти и по-специално от МВФ и Американското министерство на финансите по време на прехода към пазарна икономика. Според Стиглиц - нещо, което не знаех - Полша далеч не е следвала напълно инструкциите за "шокова терапия", поради което сравнително по-безболезнено е минала от социалистически в свободни пазарни отношения.

Стиглиц сериозно намеква, че в случая с Русия Западът и по-специално Америка съзнателно правят всичко, за да разрушат икономиката ѝ с цел ликвидирането на противостоящата им велика сила и за да получат безусловен достъп до огромните ѝ природни богатства. Във всеки случай така ми се струва поне на мен.

Той открито казва, че МВФ следва интересите на финансовата олигархия на Запада и идеологията на нео-либерализма по отношение на премахването на ограниченията за движение на капитала, дори когато това очевидно води до драстично влошаване на икономическото положение на средната и бедната класа. Според него, поне по времето, за което говори, в МВФ господства така нареченият "пазарен фундаментализъм", според който пазарът ще оправи всичко сам, и страданието на огромните маси на средната и бедната класа са неизбежни и едва ли не полезни за бъдещия икономически прогрес!

Стиглиц е доста по-мек в оценките си на дейността на Международната Банка за Развитие (МБР), както изобщо, така и по време на кризите, които описва. Причината може и да е нежеланието да злослови за бившия си работодател, а и МБР има функции, по-различни от тези на МВФ и не е била така силно замесена в кризите, които се дискутират в книгата.

Стиглиц особено ласкаво се изказва за подхода на Китай при прехода му към пазарна икономика. Той очевидно е привърженик на идеята, че държавата има да играе сериозна роля в регулирането на пазарните отношения и движението на капитала, особено във време на икономически и финансови кризи.

Дилетант

Опит за отвличане или обикновена кражба?

11 Април 2012

Тази история се случи през септември 2011 година. Намирахме се вече 2 месеца в България и неприятностите се сипеха една след друга! Имаше разбира се и хубави преживявания, и по нищо не личеше, че нещата могат да вземат по-лош обрат.

Май е по-добре да прекратя с философстването и да започна разказа. Моля читателят да ме извини, но аз разказвам с подробности, които понякога изглеждат излишни, но затова пък не се смятам за майстор на късия разказ!

Основният проблем, който имахме по онова време, беше свързан с колата на сина ни, която беше заседнала на митницата в Илиенци и за освобождаването ѝ трябваше да заплатим мито плюс 20 % ДДС. Неприятното беше, че това бяха излишни пари, тъй като колата беше получила право на безмитен внос в ЕС, но при транспорта ѝ от Франция до България автовозът беше минал през Сърбия и - според родната митница - колата някакси бе загубила безмитния си статут. Твърдеше се, че ако си извадим някакъв формуляр от Хамбургската митница, където колата беше влязла в ЕС, то всичко щяло да бъде наред, но фирмата, която беше оформила транспорта от САЩ и митническите формалности в ЕС, вече не съществуваше и не можехме да разберем кой е поел нейните задължения! Борехме се отчаяно, защото се говореше за суми от порядъка на 20 000 лева и нагоре, а това ни изглеждаше ужасно несправедливо, да не говорим, че съвсем не ни беше лесно да намерим толкова пари!

В същото време синът ни се намираше във Франция със съпругата и двете си невръстни деца. Беше си "уредил" нещата така, че работата му се намираше на една страна, детската градина - на друга, университета на снахата на трета, и за да се стигне до всяко от тези места от местоживеенето им, трябваше да се сменят поне по две превозни средства. Така си го беше уредил човекът, но като му казах, че за транспорт ще му трябват 2 коли, той с типичната самоувереност на днешната младеж ми каза да си гледам работата, защото нищо не разбирам! Интересно как разбирахме докато ги изхраним и им платим образованието, а след това изведнъж престанахме да разбираме! Както и да е, те не само че нямаха две коли, ами - поради разногласията с митницата в Илиенци - нямаха нито една и докато бяха на ваканция в България не благоволиха да си купят поне една таратайка, за да им служи на първо време.

Като пристигнаха в Париж обаче, те бързо разбраха проблема си и синът се обади един ден по телефона и каза, че снахата е намерила в Интернета прекрасно Пежо 107 на старо за 3500 евро и ние трябва да оформим покупката и да го откараме до Франция, докато се борим с митницата в Илиенци! Нали ги знаете младите? За тях всичко е много лесно, особено когато трябва да го вършат родителите им! Това, което обаче ме ужаси, беше фактът, че колата е намерена в Интернет и се предлага от нещо подобно на "Върбанов Авто Импорт"! Аз оценявам предимствата на Интернет за бързо търсене на най-добрата сделка, но от друга страна се отнасям изключително песимистично към репутацията на фирми от типа на "Върбанов Авто Импорт". Купуването на кола на старо по начало може да се характеризира като купуване на  "котка в чувал", но за купуване на стара кола по Интернет дори нямам сравнение, нито пък подходяща поговорка!

Ожесточените ми протести бяха изслушани с очевидно нетърпение и ми беше обяснено да не се притеснявам! Като ми кажат да не се притеснявам за нещо, което си е за притеснение, се притеснявам още повече, но какво да се прави! Съпругата ми беше инструктирана да се свърже с лицето Димитър Върбанов и да му даде 500 евро капаро, надлежно оформено с нотариус. Нейните протести също бяха игнорирани и тя с мъка в сърцето се свърза с господин Върбанов, който се оказа млад човек с джинси, тениска и с лек дефект в единя крак. Той веднага пристигна с едно такси и откара Госпожата до някакъв нотариус, където набързо я разделиха с 560 евро (500 капаро и 60 за услугата). Всичко това беше оформено с много приличен договор, според който парите се даваха назаем на г-н Димитър Върбанов и ако той не ги върне до една седмица - тях или не докара кола в това време - парите трябваше да си получим обратно. Не беше много ясно къде и как това можеше да стане, но ние се надявахме да сме късметлии и работата да свърши добре! Много ме притесняваше дали колата ще може да върви повече от километър-два, докато г-н Върбанов изчезне някъде зад ъгъла, но това беше в бъдещето, а дотогава г-н Върбанов имаше цяла седмица на разположение да изчезне.

В следващите няколко дена избягвахме да безпокоим г-н Върбанов. Към края на седмицата се свързах с него и той каза, че колата до ден-два ще се появи в България. След това г-н Върбанов изчезна! Просто не си вдигаше телефона, нещо което е много разпространено в България. Имам чувството, че с тази възможност на цифровата комуникация - да видиш кой те търси и да не му вдигнеш телефона, ако не ти е кеф - българите направо се родиха! Всеки счита за свой дълг да го прави непрекъснато, за да знаят приятели и неприятели, че той е човек с който шега не бива!

Най-накрая, две седмици след подписването на договора, г-н Върбанов отново се появи в ефира. Каза, че автовозът е спрян на границата, защото имало подозрение за една от колите, че е крадена, но ние да не се безпокоим, защото това са козните на българските митничари и Интерпол!

Г-н Върбанов отново изчезна за два-три дни, но най-накрая се обади и каза, че колата е на гараж в Горубляне. Разбрахме се в понеделник да отидем до сервиза на Пежо за да я проверят. Върбанов дори ми обеща да уреди регистрирането в КАТ и т.н., изобщо всякакво съдействие каквото сърцето ми пожелае.

Сутринта на въпросния понеделник г-н Върбанов ми се обади и се извини, че днес няма да стане, но за вторник всичко е на 200 процента сигурно! Това малко ме притесни, но толкова бяхме чакали, можеше да почакаме още един ден, още повече, че поведението на г-н Върбанов напълно се покриваше с представите, които си бяхме вече изградили за поведението на българския бизнесмен от неговия ранг: винаги зает, винаги отлагащ поне веднъж срещата и винаги възпрепятстван от некадърни колеги или калпави държавни служители, които между другото ще трябва да подкупим, за да се свърши работата!

Сутринта във вторник, г-н Върбанов се обади, че е в сервиза на Пежо, но че има голяма опашка и той ще прати един от неговите хора да ни доведе до сервиза. Аз го попитах какъв е адреса на сервиза, но той каза, че адреса не знае точно, защото ... знае къде е самия сервиз! Доста правдоподобно нали?

Слязохме долу да чакаме при Дръндолета (така наричаме нашия Фолксваген Транспортер модел 1989 година). След още няколко телефонни разговора с Върбанов за уточняване на нашето местоположение и местоположението на неговия човек, той най-накрая се появи. Оказа се младо момче от Перник на около 20 и няколко години с доста грубо лице и не особено изискано поведение. Той понечи да се качи отзад в Дръндолета, но аз му казах да седне до шофьора, т. е. до жена ми. Това като че ли не влизаше в плановете му, но на възраженията му, аз казах, че той трябва да седи отпред защото ще води!

Тръгнахме отначало към Бистрица, след това обратно, завихме наляво, надясно и най-накрая водача ни започна да звъни по телефона и да иска допълнителни инструкции. Обяви ни, че и той не знае точно къде е сервиза на Пежо, но след кратки преговори, както ние си мислехме, с Върбанов, момчето ни накара да обърнем назад, след това да свием надясно и да караме напред.

Както можете да допуснете, в този момент ние нямахме ясна представа къде се намираме, но се оказахме на един доста разбит път, който вървеше между някакви хълмове. След 2-3 километра по този път, момчето каза на жена ми да завие надясно, по някакъв още по разбит път. Тук на нея и светна, че има нещо "гнило в Дания", както е казал поета, и ми каза на англииски:

"Тези май искат да ни убият и да ни ограбят!"

На мен ми стана малко неудобно от подозрителността ѝ, но в този момент нашият водач я попита доста безцеремонно:

"Какво му каза, ма?"

Жена ми се обърна към него и предизвикателно и грубо му изкрещя:

"Казах му, че искате да ни ограбите и да ни убиете, нали!"

Тук аз вече щях да потъна в земята от срам поради грубото ѝ поведение, но стана нещо неочаквано! Чуха се два глухи удара и жена ми извика:

"Този ми грабна чантата и скочи от колата!"

Тук му е мястото да поясня, че тя си беше окачила чантата си на облегалката на седалката. Ако познавате топологията на Фолксваген Транспортер модел 1989 година, трябва да знаете, че между седалката на шофьора и пътника до него има известно разстояние. Нашият приятел се беше пресегнал и с невероятна ловкост беше измъкнал чантата, с която ние обикновенно се борехме по 10-15 секунди докато откачим от седалката, беше отворил вратата си и бе скочил в движение, което поради бавната ни скорост не беше много трудно. Съпругата ми обърна назад за секунди и подгони доскорошния ни водач, ругаейки по най-перфектен начин него и целия му род. Момчето, като видя че микробусът го настига, скочи встрани от пътя и пресече до пътя, от който се бяхме отклонили. Там, иззад един думпстер излязоха две коли, той рипна в едната кола и те изчезнаха. В това време аз вече звънях на 112. Казах им, че са ни ограбили. Служителката попита къде сме, но аз й казах, че очаквам тя да ми каже къде сме, защото аз нямам никаква представа. Тя ни каза, че сме между Бистрица и Панчарево и ме насочи накъде да караме.

Естествено отидохме в полицията и писахме обяснения, заведе се дело и т.н., но както може да се досетите, досега никой не е хванат!

Все пак в цялата работа има и положителни моменти: Момчето грабна чантата на жена ми, а три хилядите евро, които трябваше да платим за "прекрасното" Пежо бяха в моята чанта, която си беше до мен на задната седалка. В моята чанта беше и договорът с Димитър Върбанов, в който се оказа, че са вписани истинските му данни! Благодарение на това полицията около 30 минути след грабежа вече знаеше кой е организаторът на грабежа, макар че това и досега не е ускорило залавянето на г-н Върбанов и компанията му.

Отрицателното беше, че в чантата на Госпожата се намираха други пари (за щастие доста по малко), паспорти, шофьорска книжка, и всякакви други полезни документи, да не говорим за два чифта очила на обща стойност около 1000 лева.

В полицията по всякакъв начин се опитваха да ни убедят, че това е най-обикновена кражба. На нашите настоявания, че това по-скоро ни се струва като опит за отвличане или поне организиран грабеж, следователят се усмихваше скептично и държеше на своето. Какво да се прави? И те хората имат показатели да достигат. Ако приемат, че става дума за опит за отвличане, който да не се разкрие, то черните точки са много повече, отколкото ако става дума за неразкрита кражба, а че това престъпление щеше да остане неразкрито за полицията изглежда нямаше особени съмнения!

Най-досадното в цялата история е нашата наивност! Опасявахме се, че могат да ни продадат скапана кола, но нито за момент не ни мина през ума, че г-н Димитър Върбанов изобщо няма никакво намерение да ни продава кола, а си прави далеч по сериозни сметки за нас. Вероятно лекотата, с която му дадохме 500 евро и демонстрирахме, че нямаме проблем да му дадем и останалите, го беше накарала да помисли за по-сериозна авантюра и ако не беше решителността на съпругата ми в последния момент и неопитността на нашия водач, то един Господ знае какво щеше да се случи!

Дилетант

Кои са "Приятелите на Сирия"?

8 Април 2012

Съвсем наскоро Хенри Кисинджър писа във Вашингтон пост приблизително следното:

"Арабската пролет обикновенно се представя като регионална, водена от младежта революция, имаща за основа либерално-демократични принципи. В резултат на това Либия все още не се управлява въз основа на такива принципи, ако изобщо може да се говори за държавно управление. В Египет избраното мнозинство е исламистко и вероятно такова ще бъде дълго време. В Сирия демократите съвсем не изглежда да доминират над бунтовната опозиция.

Отношението на мнозинството в Арабската лига към Сирия не се формулира от страни, известни с пропагандиране или практикуване на демокрация. По-скоро в основата му е хилядолетният конфликт между суни и шеити и опит на суните да вземат обратно властта от шеитското малцинство. По тази причина останалите малцинства в района, като кюрди, християни, друзи и др. се чувстват неловко и се въздържат от подкрепа на бунтовната опозиция."

Към малцинствата, за които целите и идеите на опозицията са доста съмнителни, трябва да прибавим и голяма част от бизнес-класата в Сирия, която предпочита не съвсем демократичното управление на Асад пред перспективата за теократично управление на Ислямското братство и Салафистите. Като се съберат всички тези групи се оказва, че болшинството от населението в Сирия изглежда не подкрепя опозицията, което до голяма степен обяснява и неспособността ѝ да надделее с мирни и дори с военни средства над режима на Асад.

Някои от "Приятелите на Сирия" имат ясни и понятни цели. Това са: Саудитска Арабия, Катар и останалите страни от така наречения "Съвет за сътрудничество в Персийския залив". В тези "стълбове на демокрацията" в района (почти всички са абсолютни монархии) са управлявани от суни, макар че в Бахрейн например суните са малцинство. За тях борбата срещу режима на Асад е борба преди всичко срещу шеитски Иран, основният съюзник на Асад в района. Ликвидирайки Асад, те ще осигурят на границата на Ирак един послушен сунитски режим, който ще неутрализира и дори ще подпомогне в бъдеще суните в Ирак в борбата им за власт срещу шеитското мнозинство. Освен това Падането на Асад ще помогне и на суните в Ливан в борбата им срещу Хизбула.

Позицията на Ирак срещу Асад не е определена. От една страна режимът в Ирак е в голяма степен зависим от Иран и също се контролира от шеитското мнозинство в Ирак. За Ирак е важно бъдещият режим в Сирия да не подкрепя борбата на суните в западните и централните райони на Ирак за сваляне на режима на шеитското мнозинство. По тази причина на последната среща на "Приятелите на Сирия" в Истамбул министър-председателят на Ирак заемаше почти неутрална и миротворческа позиция и далеч не беше във възторг от опитите на останалите участници да осигурят официалното въоръжаване на опозицията.

Позицията на Турция по въпроса за Сирия е доста деликатна. От една страна сегашното правителство в тази държава е исламистко и контролирано от суни, макар и с определено демократична насоченост. От друга страна дългосрочната политика на Турция в района е да възстанови, доколкото е възможно, влиянието си в териториите на бившата Османска империя, което изисква внимателна и търпелива дейност с цел париране на евентуална арабска националистическа чувствителност по въпроса. По тези причини турците подкрепят борбата на въоръжената опозиция срещу Асад, последният представител на арабския национализъм в района, но се въздържат от открити военни мерки, които могат да се изтълкуват превратно от арабския свят.

Ливан е парализиран от вътрешното си разделение. Шеитите в Ливан освен, че са най-голямата етно-религиозна група, но и притежават в лицето на Хизбула въоръжена организация, която превишава във всяко отношение официалната армия. Основните съюзници на Хизбула са Иран и Сирия, така че контролираното от суните правителство (благодарение на конституционното разделение на властта в страната) не може да проявява никаква официална инициатива срещу режима на Асад.

Израел, по понятни причини също пасува, но това е без особено значение, защото останалите "Приятели на Сирия" САЩ и Европейския съюз, имат като първа и най-важна задача защитата на интересите на Израел срещу измислената опасност от ядреното въоръжаване на Иран!

Политиката на САЩ в района се определя преди всичко от конфронтацията между Израел и Иран и желанието за контрол на петролните ресурси на Близкия и Средния изток. Интересно е, че само преди година-две тайните служби на САЩ и Сирия си сътрудничеха активно в борбата срещу тероризма на Ал Кайда. Сирийските тайни служби разпитваха и измъчваха по поръчка на секретните служби на САЩ лица заподозрени в сътрудничество с различните терористични организации и това като че ли не действуваше на съвестта на администрацията на САЩ. Изведнъж обаче Асад се оказа смъртен враг на чистите и неосквернени демократични разбирания на Запада и това дотолкова, че Западът е готов да поддържа с най-съвременна комуникационна техника и средства за нощно виждане довчерашните врагове, които в Ирак и до ден днешен в Афганистан убиват и осакатяват войниците на НАТО!

Преди около седмица немския Шпигел публикува материали за истинското лице на въоражената опозиция срещу Асад. Това бяха интервюта с така наречената група на "гробарите", чиято задача е да убиват заловените врагове. Оказва се, че враговете са винаги шеити, а ги убиват чрез отрязване на главите, което в случая на конкретните обекти на интервюто става в местните гробища, за да не се усложнява излишно процедурата по погребението. Единят от интервюираните се лекуваше от рана в Ливанска болница близо до границата със Сирия и гореше от желание да се върне на поста си в групата. Доколкото си спомням той беше заклал по малко от 10 души, но групата му през миналата година беше ликвидирала над 250 души, по случайност все местни шеити и други малцинства! Според неговите обяснения заподозрените се хващали и разпитвали от друга група, която понякога, макар и рядко, оправдавала и пускала някои заподозрени. Както се вижда има разделение на функциите в "службите за сигурност" на борците за свобода. Екзекуторите поне са различни от следствието и съда! След това интервю, вече знам, че когато в средствата за масова дезинформация се каже, че броят на загиналите в Сирия е вече над 9000, то това включва и привържениците на режима с отрязаните глави. След като въпросната локална група има над 250 скалпа, то колко ли са по останалата територия на Сирия?

Не искам да бъда разбран неправилно, че подкрепям режима на Асад, но не разбирам как може да се борим срещу него и да подкрепяме режима в Бахрейн, който без много шум и протести на Запада удави в кръв протестите на местното шеитско мнозинство. Вярно е, че в Бахрейн се намира военно-морската база на САЩ, но нали сме за демокрация и справедливост!

Освен това се питам, Хилари Клинтън, като обещава съвременно комуникационно оборудване и средства за нощно виждане на салафистите и Ал Кайда в Сирия, не се ли опасява, че това оборудване може да попадне и в ръцете на талибаните в Афганистан?

Започва да ми се струва, че "Голямата игра" на Запада и по-специално на САЩ в Близкия и Средния изток става все по-заплетена и объркана и скоро ще се оплетем съвсем в нея: кой е приятел и кой враг, кога врагът е приятел и кога приятелят - враг и така нататък!

Дилетант

ДОБИВЪТ НА ШИСТОВ ГАЗ (англ. FRACKING)

4 Март, 2012

Преди да обсъдим тази технология и бъдещето ѝ в България нека проследим накратко природните, икономическите и социалните причини, довели до появяването и разпространението ѝ.

Петролът е суровината, изиграла най-голяма роля в развитието на САЩ и издигането им на върха на световната пирамида на икономическата и военна мощ. Откриването на огромни и леснодостъпни петролни залежи в САЩ в края на 19 и началото на 20 век и разработката и индустриалното прилагане на технологията за дестилиране на петрола до различните полезни деривати, осигуряват бързото развитие на автомобилостроенето, транспорта и редица други клонове на индустрията. Така например през 1950 година САЩ произвеждат 270 милиона тона петрол, което е 55% от световното производство на тази суровина по онова време. (С други думи по онова време САЩ са добивали много повече от това, което днес произвежда Саудитска Арабия, която дава по-малко от 25% от световното производство на петрол.) С течение на времето настъпва неизбежното изтощаване на леснодостъпните петролни залежи в САЩ и добивът на петрол достига максимума от 9.2 милиона барела на ден през 1970 година, след което започва спадане на добива и постепенното превръщане на САЩ от износител във вносител на петрол.

В същото време се заражда и избуява движението за защита на природата в САЩ. През 70-те години в Конгреса се прокарват закони за чистота на въздуха, водата и почвата. Всичко това прави неизгоден добива на петрол на много места в САЩ. Нещо повече, Конгресът ограничава или забранява търсенето и добива на петрол в много райони по Атлантическото и Тихоокеанското крайбрежие на САЩ. Редица райони са обявени за природни резервати или други подобни назначения, което по дефиниция блокира или силно усложнява достъпа до подземните ресурси в тези райони. По тези причини големите петролни компании се насочват към други части на света, с още неразкрити залежи и слаби или несъществуващи природозащитни закони и движения. Саудитска Арабия, Индонезия, Нигерия, Венецуела, Еквадор и други държави на глобалния юг привличат вниманието на американските и другите големи западни петролни компании и в тези страни започва извличане на петрол, често без оглед на живота и здравето на местното население както и без оглед на пораженията на околната среда. (Любопитният читател може сам да потърси в Google.com данни за екологичните катастрофи в делтата на Нигер, джунглите на Еквадор и на много други места в глобалния юг.)

Историята обаче е доказала, че всяко нещо си има край. Много от държавите на юга се усещат и започват да налагат ограничения върху печалбите на големите компании, а също така да приемат закони за защита на природната среда, които заедно с изтощаването на големите петролни находища водят до непрекъснатото повишаване на цените на петрола на световния пазар. По тази причина добивът на петрол от поизтощените залежи в САЩ и разработката на метода на хидро-фракинга започват да правят изгоден добива на петрол и газ дори в случаи на находища със сравнително неголям дебит, които е било скъпо и неизгодно да се усвояват по-рано.

Наличието на петрол и газ в шистовите геологически образувания е известно от много отдавна. Проблемът обаче е, че те са разпределени като капки петрол или мехурчета газ в огромни подземни скални образувания, които, макар и с не особена здравина и плътност, правят достъпа до нефта или газа неефективен в сравнение с типичните мега-залежи. Липсата на нови мега-залежи или откриването на такива в труднодостъпни места, като океанското дъно на хиляди метри дълбочина от нивото на дъното или в места зад Полярния кръг породиха необходимостта от развитието на нови технологии за сондиране. Особено важно за достъпа до шистовия газ и петрол е развитието на дълбокото и особено на хоризонталното сондиране.

На практика хидро-фракинга се свежда до следното:

1. В шистовите скали, където е установено наличието на петрол или газ се правят вертикални сондажи, след което се продължава с хоризонтални сондажи.

2. В сондажа се помпат под голямо налягане вода примесена с пясък, за да се създадат пукнатини в скалата, от тук и името на процеса "хидро-фракинг".

3. Във водата са разтворени различни химикали, които по правило компаниите не разкриват, считайки сместа за патентна тайна. Химикалите са нужни, за да разяждат пукнатините, като ги увеличат и по този начин освободят повече газ или петрол в активния обем на сондажа.

Още оттук можем да видим няколко проблема за околната среда и за ефекта върху използването на подводните води и повърхността за земеделие и други цели.

1. При сондирането често се преминава през водоносни слоеве. Когато сондата се подготвя за пробна или постоянна експлоатация, тя се циментира (пространството между тръбата на сондата и околните скали се запечатва), като идеята е да не се допусне проникване на петрола или газа в по-горните слоеве и на повърхността. Всички обаче знаем за трагедията със сондата на Бритиш Питролиъм преди 2 години в Мексиканския залив, която се разигра поради некачествено циментиране на сондата. Трябва да се има предвид, че петрол или газ от находището може да избие не само поради некачествено циментиране, а и поради неравномерност в структурата на породите, през които минава сондата.

2. Разтворите, които се инжектират в находището, за да разрохкат породата, съдържаща петрол или газ, са силно токсични и в големи количества. Това изисква наличието в близост на много вода и поставя изисквания за изчистване на използваните води както от началните химикали, така и от химикалите, разтворени от подземните породи. Отпадъчните води неизбежно съдържат и метан от находището.

3. Една сонда обикновено може да разбие подземните породи само на няколкостотин метра от стъблото на сондата, което налага пробиването на много сондажи, което пък от своя страна поставя ограничения на използваемостта на земята над находището.

4. Разбиването на шистовите породи на дълбочината на находището може да предизвика локални микро земетресения, което обикновено не се възприема с възторг от населението, особено в гъсто населени райони.

Поради горните причини в САЩ се води жестока борба между населението и лобито на петролните компании. Проблемът е, че хидро-фракинга влиза в конфликт с някои от пунктовете на законодателството за опазване на околната среда, водите и въздуха. Лобито на петролните компании, с помощта на тактиката на "голямата кесия" се опитва да докаже и дори понякога успява, че отходните води от фракинга не противоречат на изискванията на природозащитните закони. Практически безпрепятствено методът на хидро-фракинга се прилага само в полупустинни области на Тексас и Северна Дакота, а в щатите Ню Йорк и Пенсилвания на много места населението се съпротивлява доста успешно на лобито на петролните компании.

Друг проблем е, че съществува подозрението, че "животът" на сондажите за шистов газ и петрол, е далеч по-кратък от този, който се пропагандира от петролните компании, т. е. времето, през което една сонда има приемлив и икономически обоснован дебит, е доста по-кратко от рекламираното.

Отгоре на всичко, макар че добивът на петрол в САЩ през последните години нарасна, то цените на бензина и другите нефтени горива също нараснаха. Причината за това е, че цените на петрола в днешно време са световни, т. е. те се определят от световния пазар и до голяма степен от спекулантите на петрол.

Въпросът с газа стои малко по-различно. Поради това, че основният начин на транспорт на газа е чрез газопроводи, които обикновено започват от една страна, производителка на газ, и достигат до различните страни потребителки, то не може да се каже, че пазарът на газ е световен. По тази причина и цените на газа се определят чрез мерки за еквивалентност от цените на петрола с известно изместване във времето.

След всичко казано дотук, нека се посветим малко и на борбата срещу добива на шистов газ в България.

1. Ако посланиците на някои държави и висши служители от тези държави агитират за това, колко е важно за България да си има свой добив на газ и петрол по описаната по-горе технология, то българите трябва да се замислят защо изведнъж тези личности са се загрижили толкова много за независимостта и благоденствието на България? Трябва да се види и чии са компаниите, които претендират за разработка и добив на шистов газ в България. Може би ще се окаже, че въпросните служители и компании са от едни и същи държави!

2. Това, че в България ще се добива газ и петрол, примерно от Шеврон или Ексон, изобщо не означава, че цената на газа или бензина и дизела ще спаднат наполовина или поне с една трета! Както вече отбелязах, цената на петрола, а с известно закъснение и на газа, се определя от световните пазари и спекулантите и има малко общо с това, къде се добива. Това е при положение, че Българското правителство няма да субсидира тези цени на вътрешния пазар, което доколкото ми е известно ще бъде в противоречие както с порядките в Европейския съюз, така и с разпорежданията на Световната търговска организация.

3. Както е известно основните амбиции за добив на шистов газ са за Добруджа. Мисля, че на всеки българин е известно какво е Добруджа за изхранването на България! Ако сме готови да имаме малко повече газ, вероятно на световни цени, а да си купуваме всичкото жито, пак на световни цени, които при това с нарастването на населението по света също ще нарастват, то можем да опитаме, но не е ясно дали след като свърши петрола и газа в Добруджа тя ще става за добив на жито!

Дилетант

Реформата на медицинското осигуряване в САЩ

31 Март 2012

Медицинското осигуряване в САЩ има дълга и тежка история, поради което то се отличава с финансова неефективност и липса на всеобхватност, особено що се отнася до по-бедните слоеве на населението.

През Втората световна война, когато има замразяване на заплатите, корпорациите започват да предлагат на служителите си медицинско осигуряване като средство за привличане на по-добри и по-квалифицирани работници. По този начин в САЩ се поставя началото на медицинско осигуряване, базирано по месторабота.

През 60-те години, в рамките на социалните програми приети по времето на президента Джонсън, се създава програмата за медицинско осигуряване на пенсионерите на възраст над 65 години и на инвалидите, наречена Медикеър, и програмата за медицинско осигуряване на бедните, наречена Медикейт.

В допълнение на изброените дотук системи, в процеса на активната военна дейност на САЩ през 20-ия век, се формира и система за медицинско обслужване на ветераните, която е под управлението на Администрацията на ветераните в САЩ.

Понастоящем около 44% от населението на САЩ са осигурени от държавата: Медикеър, Медикейт, Администрацията на ветераните и осигурителни програми за щатски и федерални служители. Всички тези програми се финансират по различен начин, някои от данъци върху заплатите (Медикеър и Медикейт), други от военния бюджет, трети съвместно от федерални, щатски фондове и удръжки от заплатите на държавните служители.

Около 40% получават осигуровките си от частната осигурителна индустрия главно чрез работодателите си, а останалите 15-16% от населението въобще нямат медицинска осигуровка, поради което те се ползват за медицинските си нужди от центровете за бърза помощ, които по закон нямат право да отказват медицински грижи на никого, дори при липса на индивидуална осигуровка и платежоспособност на болните. Естествено центровете за бърза помощ, които са част от големи болнични организации, компенсират незаплатените разходи за тези пациенти чрез завишаване на цените на медицинските услуги. По тази причина тези цени варират от щат в щат, от болница в болница и от осигурителна компания в осигурителна компания. Например: посещение в бърза помощ в Тексас струва от порядъка на 3000 долара, а в Калифорния над 4000 долара, в някои болници в Ню Хемпшир колоноскопия струва около 2300 долара, а в други - 3100 долара. MRI (Magnetic Resonance Imaging, у нас Ядреномагнитен резонанс) на едно място струва $1400, а на друго място - $2300. Операция за замяна на става на коляното струва от 40000 до 100000 долара в зависимост от това къде е направена и т. н.

Годишната инфлация в медицинското осигуряване надвишава неколкократно инфлацията в другите области на икономиката. Средната цена на здравна застраховка за семейство от 4 души през 2010 година е около $18000 годишно. При положение, че средният годишен доход на подобно семейство през 2010 е малко под $50000, то се получава, че здравната застраховка е около 40% от средния доход. Обикновено част от застраховката се плаща от работодателя и част от работника (във форма на удръжка от заплатата). Освен това, при получаване на медицинска услуга, застрахованият плаща някакъв процент от цената на услугата. Трябва обаче да се има предвид, че голяма част от дребните предприятия не предлагат медицински застраховки и работещите в тях могат да разчитат само на индивидуално осигуряване, което е изключително скъпо, много по-скъпо от осигуровките, получени чрез работодателите.

Едно от следствията на неорганизираното многообразие на медицинското осигуряване в САЩ е разликата в ефективността на използване на финансовите средства в различните системи. Според Роберт Раик, бивш министър на труда при Клинтън, а сега професор в Бъркли, административните разходи на Медикеър са 3%; на големите частни компании, които често се самоосигуряват, са от 5 до 10 процента, а тези на частните осигурителни компании достигат 30 до 40 процента от постъпленията. Очевидно е, че частните осигурителни компании са най-неефективни от гледна точка на административни разходи. В допълнение, болшинството от тях имат за цел преди всичко осигуряване на печалби на инвеститорите, и всички се характеризират с огромни заплати на висшия управляващ персонал. Така например компенсационният пакет на Шефа на UnitedHealth, Стивън Хелмсли бе $102 милиона през 2009 година. Шефът на CIGNA, Дейвид Кордани, е получил $19 милиона през 2011 година а Шефът на Aetna, Рон Уйлямс, е получил $24 милиона през 2008 година. Към това трябва да се добавят и всякакви други облаги като корпоративни самолети, пенсионни и други осигурявания и добавки.

Развитите държави харчат около 9-10% от Националния си доход за здравеопазване, а САЩ харчи над 17%, като при това САЩ са на едно от последните места от развитите държави по дълголетие, детска смъртност и редица други показатели, свързани със здравеопазването. В добавък останалите развити държави осигуряват практически цялото си население, а в САЩ около 48 милиона хора нямат никаква здравна осигуровка и това при положение, че през миналата година САЩ са похарчили 2.7 трилиона долара за здравоопазване. Количеството на хората без медицинско осигуряване варира от щат в щат, като например в Тексас 25% от населението нямат медицинска осигуровка, а в Масачузетс, където по време на управлението на губернатора Ромни беше приета реформа, подобна на тази, която се обсъжда сега - нямат осигуровка  само 1% от населението.

От десетилетия се говори за необходимост от реформа на медицинското осигуряване, която да гарантира осигуреност на цялото население и да даде възможност за ограничаване на инфлацията в областта на здравоопазването. Предпоследният опит беше по времето на президента Клинтън, когато комисия, оглавена от Хилари Клинтън, разработи предложение за медицинско осигуряване, наподобяващо системата на здравеопазване в Германия. Както и трябваше да се очаква, частните осигурителни компании, медицинската промишленост (включително фармацевтичната) и голяма част от членовете на медицинската професия се вдигнаха на атака срещу реформата и успяха да я "удавят" още преди тя да е поела първия си дъх.

Почти 20 години по-късно и още 10 милиона американци, добавени към армията на неосигурените, президентът Обама дръзна да предложи нов закон за реформа, който бе приет от Конгреса през 2010 година. Някои от по-важните елементи в този закон са:

1. Премахва се максималната сума, която една осигурителна компания се задължава да изплати през живота на осигурения в случай на необходимост. (Ако разходите на осигурения превишат тази максимална сума, то той престава да бъде осигурен независимо от обстоятелствата, при които се намира.)

2. Осигурителните компании не могат да отказват или да прекъсват осигуровки на хора поради предишно съществуващи заболявания. Те нямат право да поставят неизпълними финансови изисквания на такива хора с цел да ги откажат от купуване или продължаване на застраховка.

3. Осигурителните компании нямат право да отказват процедури, предписани от лекари.

4. Хората могат да включват в медицинските си застраховки децата си до 25 годишна възраст.

5. Хората с доход от 400 до 133% над нивото на бедността ще получават субсидии от държавата за закупуване на медицинска застраховка от частните осигурителни компании.

6. Хората с доходи под 133% от нивото на бедността ще получават осигуровка чрез Медикейт, като Федералното правителство се задължава да субсидира щатите с голям процент от тези разходи.

7. Всеки щат се задължава да организира система в Интернет, чрез която кандидатите за осигуровки да могат да сравняват плановете, предложени от различните осигурителни компании, които нямат право да продават осигуровки извън тези системи.

8. Всеки е длъжен по един или друг начин да притежава медицинска осигуровка, а ако не притежава такава подлежи на глоба, която трябва да плати в процеса на плащане на федералните си данъци. Последното се прави, за , че всеки, който потърси медицинска помощ по един или друг начин, е допринесъл за финансирането на тази помощ, а също така да се осигури и достатъчно голям пул от здрави хора, за да се компенсират повишените задължения на осигурителите към болните.

Това са по важните постановки на закона, приет от Конгреса и подписан от Обама. Може би някои от процентите, посочени по-горе, да не съвпадат с тези в закона или някои от моите формулировки да не са съвсем точни, но идеята би трябвало да е ясна.

Докато законът се обсъждаше, се разгоря невиждана епопея на бойното поле на лобистите. Основният стремеж беше да не се допусне по никакъв начин възможност за така наречения "single payer system", с други думи да се отнеме на частната осигурителна индустрия лакомото парче плът от тялото на американеца, което е във вид на ежемесечни плащания за задължителните в бъдещето осигуровки. За медицинската индустрия и членовете на медицинската професия едноличният осигурител би имал прекалено голяма сила да ограничи инфлацията и така да намали печалбите, изсмуквани от обществото. Естествено усилията на лобито бяха маскирани като борба за запазване на светостта на "свободния пазар" и благата, които той осигурява на ... нека да кажем, на някои от участниците в него за сметка на останалите.

След като законът беше приет, в истински американски стил, започнаха съдебните процеси. Основно те бяха насочени срещу задължителността на медицинската осигуровка, което било нарушение на конституцията!?! Другото противоречие се оказа в това, че Федералното правителство нарушава правата на щатите, като ги заплашва, че ако те не осигурят бедните чрез Медикейт, за което то осигурява голяма част от средствата, то Федералното правителство има право да ограничи средствата, давани по социалните програми на съответния щат.

В края на краищата до Върховния съд дойдоха делата за противоконституционността на задължението да се купува медицинска осигуровка от частни компании и нарушенията на правата на щатите във връзка с новите изисквания на Медикейта. В резултат на това Върховният съд отдели повече от общо 6 часа в продължение на 3 дни (26, 27 и 28 Март) за дискусии със страните по тези дела.

Първият ден на заседанието бе посветен на въпроса, дали глобата за липса на здравна застраховка е данък или не? Ако е данък, то според закон от 1867 година законът не може да се обсъжда, защото никой все още не е плащал данъка. Тъй като задължителността на медицинското осигуряване влиза в сила от 2014 година, тоест едва през 2015 година хората, които не са си купили застраховки, ще трябва за пръв път да платят глоба за неплатена застраховка според новия закон.

Вторият ден бе посветен на това, дали федералното правителство има конституционно право да задължава гражданите да си купуват каквото и да е, в случая здравна застраховка?

Третият ден е посветен на това, дали ако задължителността на застраховката бъде призната за неконституционна, то законът няма да бъде компроментиран дотолкова, че да се наложи изцяло да бъде отменен. Освен това трябва да се реши дали федералното правителство не надвишава правата си по отношение на отделните щати, като ги задължава да осигурят медикейт-осигуровка за най-бедните, които не могат да си купят здравни застраховки на пазара от осигурителната индустрия поради високи цени. Федералното правителство ще финансира медикейта за тези хора, но ако щат откаже да плати своята част, то Федералното правителство може да удържи помощите си за съответния щат, полагащи му се за Медикейт изцяло. Тази част от закона трябва да осигури застраховка за около 17 милиона американци.

В заключение бих искал да отбележа, че върховните съдии като цяло не блестяха с някакви особено умни и дълбоки въпроси.

Според моето дилетанско мнение, Скалия беше доста примитивен с въпроса си, че ако държавата задължава гражданите да си купуват медицинска осигуровка, то какво би й попречило утре да ги задължи да си купуват броколи!?! Според мен, ако това е най-умното, което може да каже по въпроса, то славата му на изключително умен съдия ми изглежда доста безпочвена!

Въпросът на Кенеди за това какви ограничения има "търговската клауза" е също доста неуместен. Правото на Федералната държава да контролира търговията между щатите е ограничено само от останалите части на Конституцията, които въпреки това си право Федералното правителство не може да нарушава. С други думи, ако задължението на гражданите да си купуват медицинска осигуровка регулира търговски отношения между щатите, то тогава всичко е наред.

Приказките за това, че задължението да се купува осигуровка нарушава свободата на хората, също изглеждат доста безпочвени, тъй като на мен ми се струва, че Конституцията на САЩ гарантира точно определени права, които са изброени в декларацията на правата, а не някаква недефинирана и неопределена свобода.

Решението на Върховния съд ще се чака до към края на юни т. г. Ако той реши, че задължителността на медицинската осигуровка е противоконституционна, и само това отпадне от закона, то лобито на осигурителната индустрия ще нададе неописуем вой, защото редица други положения на закона разчитат на задължителността, за да се гарантира достатъчно широк пул от осигурени, които са в добро здравословно състояние. В противен случай младите и здрави хора могат да не се осигуряват докато не се разболеят, а тогава осигурителите ще са длъжни да им продадат осигуровка на приемлива цена.

Възможно е решението на Върховния съд да признае целия закон за неконституционен, поради това, че клаузата за задължителността е неконституционна и представлява основен стълб на закона като цяло. В този случай ще се провали поредният опит за създаване на що-годе разумна система за медицинско осигуряване в САЩ и вероятно ще минат нови 10-20 години, докато някой президент събере кураж да се противопостави на олигархичното лоби. Негативно решение на Върховния съд във всеки един от аспектите на закона, посочени по-горе, ще има огромно политическо въздействие на изборите през ноември.

Дилетант