13 Март - 23 Април, 2012
Преди около 150 години Маркс и Енгелс направиха анализ на капитализма такъв, какъвто той е бил по онова време. Те се опитаха да предвидят бъдещите етапи на неговото развитие и дори се постараха да набележат рамките на обществения строй, който, по тяхно мнение, трябваше да замени капитализма.
Около 50 години след публикуването на "Комунистическия манифест", Ленин се опита да създаде работен модел на новото общество, за което писаха Маркс и Енгелс. Той дори успя да организира свалянето на капитализма в Русия и да постави основите на едно ново общество. След него Сталин направи всичко, което по негово мнение беше необходимо, за да може това ново общество да си стъпи здраво на краката и да устои на неизбежните атаки на капитализма в лицето на основните държави, в които той беше господстващ строй.
В същото време господстващите олигархии в основните страни на капитализма бяха принудени да направят редица отстъпки както в икономическата и социалната област, така и в политическата област на трудовите класи, създавайки в процеса така наречената средна класа. Идеята в създаването на средната класа бе, да се създаде достатъчно широк социален буфер от хора, които биха загубили твърде много при една социална революция от типа на Октомврийската революция, за да се опитват изобщо да я правят.
Около 70 години след Октомврийската революция, конкретният модел на новото общество, разработен от Ленин и Сталин, се срути, водейки до огромни страдания на народите, които имаха нещастието да участват пряко в реализацията на този модел. При това тези страдания бяха в добавък към страданията и лишенията, които тези народи бяха преживели в процеса на самият опит за реализация на новата социална система.
Най-после, народите, участвали в най-големия социален експеримент, правен до ден днешен в историята на човечеството, се довлякоха полуживи до ... миналото, откъдето бяха тръгнали към светлото бъдеще! Много хора изведнъж преминаха от света на относително благополучие, социална сигурност и стабилност, в свят, в който нито за секунда не бива да губиш целта на оживяването от погледа си. В добавък приятните хора от другата страна на желязната завеса се оказаха доста сръчни в разграбването на това скромно национално богатство, което народите-експериментатори бяха посъбрали. Заедно с по-сръчните и безскрупулни сънародници, приятелите от другата страна на завесата заграбиха каквото могат, а останалото бе набързо разрушено и изоставено.
Рухването на социализма бе сигнал за управляващите олигархии в развитите капиталистически страни, че е вече време да се посвият крилата на средната класа, защото потенциално опасният нов икономически строй се бе провалил и вече бе налице не един опасен пример за следване, а една ужасна опасност, в която нямаше никаква привлекателност за народите.
След по-малко от 20 години на страдания и надежди, когато в тунела проблясваше светлината на бъдещето благоденствие за народите от експеримента, всичко отново се срути в една от онези кризи на капитализма, които съвременните икономисти бяха "доказали" теоретически с математически модели, че са невъзможни. Може би единственото утешение на многострадалните народи на експеримента е, че този път страдат всички и дори народите от другата страна на някогашната завеса, като че ли страдат повече!
Съединените Щати, като страна с най-чиста форма на така наречения "пазарен капитализъм", финансовата индустрия достигна едва ли не господстваща позиция като дял от националния продукт. С други думи, генерирането на пари от "прозрачния въздух" престана да бъде запазен периметър на фокусниците, а стана легитимна "индустрия", в която усърдно се трудят десетки и стотици хиляди труженици, които при това получават възнаграждения на порядъци по-високи от възнагражденията на тружениците, заети в "тривиални" дейности, като разработка и производство на нови прибори, машини, химикали, храни и други подобни простотии! Финансовите спекулации излязоха от сферата на съмнителната дейност и се превърнаха в желана амбиция за най-способната и талантлива част от обществото. Индустриалната и суровинна борса се превърна от средство за набиране на капитали за индустрията, в игрални домове, където, благодарение на свърхбързи изчислителни машини и комуникационни средства, се правят милиони от секундните колебания в цените на валути, акции и суровини. Липсата на държавни граници за капитала позволява моментното спекулативно преливане на огромни маси от пари от една държава в друга и от една индустрия в друга. Това неизбежно води до периодични дестабилизации на финансовите системи на отделни страни и регионални групировки и дори на цялата световна финансова система.
Ето вече четири години световната икономика, или по-точно икономиката на страните от цитаделата на традиционния капитализъм (САЩ, ЕС, Япония и някои други), е в лапите на така наречената "Велика рецесия". Трилиони долари изчезнаха в "прозрачния въздух", от който се бяха появили през периода на последните два спекулативни мехура (интернетския и строителния).
Много икономисти смятат, че причината за Великата рецесия е несъразмерното разрастване на финансовият отрасъл и на неимоверната концентрация на банковото дело в десетина-двайсет супер-банки, свързано с едновременното премахване на регулациите и границите между традиционното и инвестиционното банково дело. Процесът на дерегулиране на финансовия сектор реално започна по времето на президента Рейгън през осемдесетте години на миналия век, откогато и започнаха да нарастват и да се пукат един след друг спекулативни мехури.
Други икономисти пък считат, че проблемите са преди всичко в разрастването на социалните функции на държавата, които не се покриват с капацитета на обществото да генерира блага за всички.
Първите се опитват да възстановят регулациите върху финансовите пазари и призовават държавите да насочат средства в стимулиране на истинска икономическа активност: модернизация на инфраструктурата, развитие на нови източници на енергия, намаляване енергоемкостта на транспорта и общо на индустриалното производство и т. н. Вторите напротив предлагат още повече да се ограничат регулациите на финансовата индустрия и да се орежат социалните функции на държавата, като предоставят тези функции на свободния пазар, горе-долу на принципа: "Спасяването на давещите се е задача на самите давещи се!"
Интересното е, че има и трети път, по който са тръгнали много от развиващите се страни. Той като че ли се състои в опит за намиране на баланс между капитализма с типичното за него стимулиране на частната инициатива на гражданите, и социалните функции на държавата да осигури минимално жизнено равнище за населението и достъп на широките маси до образование, здравеопазване и възможност за икономическа изява и прогрес чрез регулиране на икономическата дейност на частния капитал. Тези страни изглежда страдат от икономическата депресия на Запада дотолкова, доколкото тя намали достъпът им до пазарите на развитите капиталистически държави и с това намали и темповете им на икономическо развитие.
В групата на тези държави особено място заема Китай. Преди няколко дена ми попадна една изключително интересна статия на видния консерватор Рон Унз:
The American Conservative » China’s Rise, America’s Fall
В нея авторът поставя един доста неочакван за мен въпрос:
"Which superpower is more threatened by its “extractive elites”?"
Който аз бих превел като:
Коя суперсила е повече застрашена от своя "експроприативен елит"?
Данните, цитирани по-долу, са извлечени от тази статия.
От 1978 година до 2010 иконимиката на Китай е нарастнала 40 пъти. През същата 1978 година Икономиката на САЩ е била 15 пъти по-голяма от икономиката на Китай, а се очаква през следващите няколко години икономиката на Китай да достигне и надмине икономиката на САЩ. При това, докато доходите на американците през този период на практика не са се увеличили, то доходите на обикновенните китайци са се удвоявали през всяко от изминалите десетилетия, като само през последното десетилетие те са нараснали със 150 процента.
Според неотдавнашен доклад на Световната банка близо 700 милиона души в света са излезли над нивото на бедността. От тях обаче 662 милиона са китайци, а 13-те милиона, които са изпаднали под нивото на бедността живеят в останалите страни на света!
Особено интересни са следните цифри: В САЩ през периода 1870-1900 години доходите на населението са се повишили с около 100 процента и това се е смятало за невероятно постижение, но през последните 30 години доходите на населението в Китай са се повишили с 1300 процента!?!
Някои икономисти настояват, че икономиката на Китай се базира на производство, изискващо ниска квалификация, но това все повече и повече престава да отговаря на истината. Например китайската телекомуникационна компания Huawei се нарежда на нивото на шведската Ериксон, а някогашните североамерикански гиганти Нортел, Алкател и Лусент са или в състояние на банкрут, или вървят нататък. Китай се нарежда на едно от първите места в света в областта на производство и инсталация на нови източници за електрическа енергия (вятърни генератори, фото-електрически панели и т. н.). Друг пример е развитието в областта на генетиката. Докато САЩ поставиха началото на широкото развитие в тази област с декодирането на човешкия геном, то Пекинският институт по геномика е в момента вероятно водещата световна институция в тази област.
Преди няколко години китайското правителство си постави за цел да осигури страната с модерна високоскоростна мрежа от железопътни линии. Бяха похарчени около 200 милиарда долара за тази цел и за невероятно кратък период беше построена мрежа от около 6000 мили (приблизително 10000 километра) високоскоростни железопътни линии. Много журналисти вдигнаха шум за корупцията около това строителство, но по оценка на отговорни източници загубите от корупция са около 0.2 процента от похарчените средства. На фона на 200 милиарда долара тази сума може да изглежда голяма, но в резултат на инициативата Китай има вероятно най-модерната инфраструктура в тази област, а САЩ след десетки години на проучвания дискусии и огромни средства похарчени за тези проучвания и дискусии нямат все още нищо!
В Американската преса много се говореше за трагичното състояние на здравеопазването в Китай, но през последните две години правителството се зае и организира система за здравеопазване, която обхваща над 95 процента от населението, при това за далеч по-малко пари отколкото се харчат в САЩ при положение, че близо 20 процента от населението в САЩ все още нямат никаква или почти никаква здравна осугуреност и може да се окаже, че скоро няма да я получат!
Друга любима тема за "вайкане" на западните и особено на американските средства за масова информация е "предстоящата", вече няколко години, криза в строителството в Китай! Оказа се обаче, че правителството на Китай взима срочни мерки за осигуряване с жилища на десетки и стотици милиони китайци, преселили се от селата в градовете поради бурното индустриално развитие. Не е изключено строителната криза в Китай да не се материализира и да остане само в съзнанието и писанията на свободната преса.
Интересното е, че средствата за масова информация на Запад често се стараят да представят в неправилна светлина положението в Китай и проблемите, които възникват в процеса на развитието му. Например изключително много се говори за корупцията там, но рядко се споменава, че висши функционери на властта в Китай често заплащат с живота си при уличаване в корупция. В същото време големите финансови скандали на: Worldcom, Enron, Tyco, Global Crossing, Adelphia и напоследък MF Global (където главният участник е бивш сенатор, губернатор на Ню Джърси и бивш шеф на Голдман Сакс) са чисто американски афери, струващи десетки милиарди загуби на инвеститорите, често обикновени труженици, както и на обществото като цяло. При това дори няма нужда да споменаваме текущата "Велика рецесия", която е изцяло плод на финансовите афери на олигархията, най-вече в САЩ, но с достатъчно голям принос от събратята в Западна Европа. За съжаление все още никой не е осъден за дейности, довели до тези тежки времена за народите на развития капитализъм.
Както изглежда, едно от важните последствия на "Великата рецесия", ще бъде по-бързото изпреварване на САЩ от Китай в областта на икономическото развитие, отколкото можеше да се очаква. Какви ще са обаче останалите последствия от това икономическо сътресение за световния капитализъм и например за Европейския съюз все още не е ясно. По всичко личи, че, за да се спаси еврото и икономиките на южния пояс на ЕС, е необходимо задълбочаване на интеграцията във областта на бюджетната политика на съюза, но това означава ограничаване на ръста на благоденствието на централните и северните държави от ЕС и на практика до ограничаване на националната независимост на всички държави за сметка на усилване на федерелизирането на Европа.
Струва ми се, че друго следствие от "Великата рецесия" трябва да бъде възстановяването на голяма част от регулациите, премахнати през последните 30 години във сферата на финансиите, както и ограничаването на размера на банките. Основната причина за хвърлянето на огромни средства за спасяване на световната финансова система се състои в това, че много от съвременните банки са толкова големи, че банкрутирането на всяка една от тях ще доведе до верижна реакция от банкови фалити, която ще срути цялата световна финансова система или поне се твърди, че има такава опасност. По всичко личи обаче, че световната финансова олигархия няма намерение просто така да се предаде и да се лиши от свободата да спекулира най-вече с чужди пари. Мобилизацията на нейното лоби в американския Конгрес е пълна и успехът на борците за реформи съвсем не е гарантиран.
Друго вероятно последствие на "Великата рецесия" ще бъде сериозен опит за преразпределяне на богатствата за сметка на богатите, вероятно чрез повишаване на маргиналните данъци. В тази област в момента се води отчаяна борба в САЩ между противниците (основно от Републиканската партия) на увеличаване на данъците на богатите и привържениците (основно от Демократическата партия) на този подход за решаване на дефицитните проблеми на САЩ.
Дилетант
Няма коментари:
Публикуване на коментар