Преди да обсъдим тази
технология и бъдещето ѝ в България нека
проследим накратко природните,
икономическите и социалните причини, довели
до появяването и разпространението ѝ.
Петролът е суровината,
изиграла най-голяма роля в развитието
на САЩ и издигането им на върха на
световната пирамида на икономическата
и военна мощ. Откриването на огромни и
леснодостъпни петролни залежи в САЩ в
края на 19 и началото на 20 век и разработката
и индустриалното прилагане на технологията
за дестилиране на петрола до различните
полезни деривати, осигуряват бързото
развитие на автомобилостроенето,
транспорта и редица други клонове на
индустрията. Така например през 1950
година САЩ произвеждат 270 милиона тона
петрол, което е 55% от световното
производство на тази суровина по онова
време. (С други думи по онова време САЩ
са добивали много повече от това, което
днес произвежда Саудитска Арабия, която
дава по-малко от 25% от световното
производство на петрол.) С течение на
времето настъпва неизбежното изтощаване
на леснодостъпните петролни залежи в
САЩ и добивът на петрол достига максимума
от 9.2 милиона барела на ден през 1970
година, след което започва спадане на
добива и постепенното превръщане на
САЩ от износител във вносител на петрол.
В същото време се заражда
и избуява движението за защита на
природата в САЩ. През 70-те години в
Конгреса се прокарват закони за чистота
на въздуха, водата и почвата. Всичко
това прави неизгоден добива на петрол
на много места в САЩ. Нещо повече,
Конгресът ограничава или забранява
търсенето и добива на петрол в много
райони по Атлантическото и Тихоокеанското
крайбрежие на САЩ. Редица райони са
обявени за природни резервати или други
подобни назначения, което по дефиниция
блокира или силно усложнява достъпа до
подземните ресурси в тези райони. По
тези причини големите петролни компании
се насочват към други части на света, с
още неразкрити залежи и слаби или
несъществуващи природозащитни закони
и движения. Саудитска Арабия, Индонезия,
Нигерия, Венецуела, Еквадор и други
държави на глобалния юг привличат
вниманието на американските и другите
големи западни петролни компании и в
тези страни започва извличане на петрол,
често без оглед на живота и здравето на
местното население както и без оглед
на пораженията на околната среда.
(Любопитният читател може сам да потърси
в Google.com данни за екологичните катастрофи
в делтата на Нигер, джунглите на Еквадор
и на много други места в глобалния юг.)
Историята обаче е
доказала, че всяко нещо си има край.
Много от държавите на юга се усещат и
започват да налагат ограничения върху
печалбите на големите компании, а също
така да приемат закони за защита на
природната среда, които заедно с
изтощаването на големите петролни
находища водят до непрекъснатото
повишаване на цените на петрола на
световния пазар. По тази причина добивът
на петрол от поизтощените залежи в САЩ
и разработката на метода на хидро-фракинга
започват да правят изгоден добива на
петрол и газ дори в случаи на находища
със сравнително неголям дебит, които е
било скъпо и неизгодно да се усвояват
по-рано.
Наличието на петрол и
газ в шистовите геологически образувания
е известно от много отдавна. Проблемът
обаче е, че те са разпределени като капки
петрол или мехурчета газ в огромни
подземни скални образувания, които,
макар и с не особена здравина и плътност,
правят достъпа до нефта или газа
неефективен в сравнение с типичните
мега-залежи. Липсата на нови мега-залежи
или откриването на такива в труднодостъпни
места, като океанското дъно на хиляди
метри дълбочина от нивото на дъното или
в места зад Полярния кръг породиха
необходимостта от развитието на нови
технологии за сондиране. Особено важно
за достъпа до шистовия газ и петрол е
развитието на дълбокото и особено на
хоризонталното сондиране.
На практика хидро-фракинга
се свежда до следното:
1. В шистовите скали,
където е установено наличието на петрол
или газ се правят вертикални сондажи,
след което се продължава с хоризонтални
сондажи.
2. В сондажа се помпат
под голямо налягане вода примесена с
пясък, за да се създадат пукнатини в
скалата, от тук и името на процеса
"хидро-фракинг".
3. Във водата са разтворени
различни химикали, които по правило
компаниите не разкриват, считайки сместа
за патентна тайна. Химикалите са нужни,
за да разяждат пукнатините, като ги
увеличат и по този начин освободят
повече газ или петрол в активния обем
на сондажа.
Още оттук можем да видим
няколко проблема за околната среда и
за ефекта върху използването на подводните
води и повърхността за земеделие и други
цели.
1. При сондирането често
се преминава през водоносни слоеве.
Когато сондата се подготвя за пробна
или постоянна експлоатация, тя се
циментира (пространството между тръбата
на сондата и околните скали се запечатва),
като идеята е да не се допусне проникване
на петрола или газа в по-горните слоеве
и на повърхността. Всички обаче знаем
за трагедията със сондата на Бритиш
Питролиъм преди 2 години в Мексиканския
залив, която се разигра поради некачествено
циментиране на сондата. Трябва да се
има предвид, че петрол или газ от
находището може да избие не само поради
некачествено циментиране, а и поради
неравномерност в структурата на породите,
през които минава сондата.
2. Разтворите, които се
инжектират в находището, за да разрохкат
породата, съдържаща петрол или газ, са
силно токсични и в големи количества.
Това изисква наличието в близост на
много вода и поставя изисквания за
изчистване на използваните води както
от началните химикали, така и от
химикалите, разтворени от подземните
породи. Отпадъчните води неизбежно
съдържат и метан от находището.
3. Една сонда обикновено
може да разбие подземните породи само
на няколкостотин метра от стъблото на
сондата, което налага пробиването на
много сондажи, което пък от своя страна
поставя ограничения на използваемостта
на земята над находището.
4. Разбиването на
шистовите породи на дълбочината на
находището може да предизвика локални
микро земетресения, което обикновено
не се възприема с възторг от населението,
особено в гъсто населени райони.
Поради горните причини
в САЩ се води жестока борба между
населението и лобито на петролните
компании. Проблемът е, че хидро-фракинга
влиза в конфликт с някои от пунктовете
на законодателството за опазване на
околната среда, водите и въздуха. Лобито
на петролните компании, с помощта на
тактиката на "голямата кесия" се
опитва да докаже и дори понякога успява,
че отходните води от фракинга не
противоречат на изискванията на
природозащитните закони. Практически
безпрепятствено методът на хидро-фракинга
се прилага само в полупустинни области
на Тексас и Северна Дакота, а в щатите
Ню Йорк и Пенсилвания на много места
населението се съпротивлява доста
успешно на лобито на петролните компании.
Друг проблем е, че
съществува подозрението, че "животът"
на сондажите за шистов газ и петрол, е
далеч по-кратък от този, който се
пропагандира от петролните компании,
т. е. времето, през което една сонда има
приемлив и икономически обоснован
дебит, е доста по-кратко от рекламираното.
Отгоре на всичко, макар
че добивът на петрол в САЩ през последните
години нарасна, то цените на бензина и
другите нефтени горива също нараснаха.
Причината за това е, че цените на петрола
в днешно време са световни, т. е. те се
определят от световния пазар и до голяма
степен от спекулантите на петрол.
Въпросът с газа стои
малко по-различно. Поради това, че
основният начин на транспорт на газа е
чрез газопроводи, които обикновено
започват от една страна, производителка
на газ, и достигат до различните страни
потребителки, то не може да се каже, че
пазарът на газ е световен. По тази причина
и цените на газа се определят чрез мерки
за еквивалентност от цените на петрола
с известно изместване във времето.
След всичко казано
дотук, нека се посветим малко и на борбата
срещу добива на шистов газ в България.
1. Ако посланиците на
някои държави и висши служители от тези
държави агитират за това, колко е важно
за България да си има свой добив на газ
и петрол по описаната по-горе технология,
то българите трябва да се замислят защо
изведнъж тези личности са се загрижили
толкова много за независимостта и
благоденствието на България? Трябва да
се види и чии са компаниите, които
претендират за разработка и добив на
шистов газ в България. Може би ще се
окаже, че въпросните служители и компании
са от едни и същи държави!
2. Това, че в България
ще се добива газ и петрол, примерно от
Шеврон или Ексон, изобщо не
означава, че цената на газа или бензина
и дизела ще спаднат наполовина или поне
с една трета! Както вече отбелязах,
цената на петрола, а с известно закъснение
и на газа, се определя от световните
пазари и спекулантите и има малко общо
с това, къде се добива. Това е при
положение, че Българското правителство
няма да субсидира тези цени на вътрешния
пазар, което доколкото ми е известно ще
бъде в противоречие както с порядките
в Европейския съюз, така и с разпорежданията
на Световната търговска организация.
3. Както е известно
основните амбиции за добив на шистов
газ са за Добруджа. Мисля, че на всеки
българин е известно какво е Добруджа
за изхранването на България! Ако сме
готови да имаме малко повече газ, вероятно
на световни цени, а да си купуваме
всичкото жито, пак на световни цени,
които при това с нарастването на
населението по света също ще нарастват,
то можем да опитаме, но не е ясно дали
след като свърши петрола и газа в Добруджа
тя ще става за добив на жито!
Дилетант
Няма коментари:
Публикуване на коментар