Медицинското осигуряване в САЩ има дълга и тежка история, поради което то се отличава с финансова неефективност и липса на всеобхватност, особено що се отнася до по-бедните слоеве на населението.
През Втората световна война, когато има замразяване на заплатите, корпорациите започват да предлагат на служителите си медицинско осигуряване като средство за привличане на по-добри и по-квалифицирани работници. По този начин в САЩ се поставя началото на медицинско осигуряване, базирано по месторабота.
През 60-те години, в рамките на социалните програми приети по времето на президента Джонсън, се създава програмата за медицинско осигуряване на пенсионерите на възраст над 65 години и на инвалидите, наречена Медикеър, и програмата за медицинско осигуряване на бедните, наречена Медикейт.
В допълнение на изброените дотук системи, в процеса на активната военна дейност на САЩ през 20-ия век, се формира и система за медицинско обслужване на ветераните, която е под управлението на Администрацията на ветераните в САЩ.
Понастоящем около 44% от населението на САЩ са осигурени от държавата: Медикеър, Медикейт, Администрацията на ветераните и осигурителни програми за щатски и федерални служители. Всички тези програми се финансират по различен начин, някои от данъци върху заплатите (Медикеър и Медикейт), други от военния бюджет, трети съвместно от федерални, щатски фондове и удръжки от заплатите на държавните служители.
Около 40% получават осигуровките си от частната осигурителна индустрия главно чрез работодателите си, а останалите 15-16% от населението въобще нямат медицинска осигуровка, поради което те се ползват за медицинските си нужди от центровете за бърза помощ, които по закон нямат право да отказват медицински грижи на никого, дори при липса на индивидуална осигуровка и платежоспособност на болните. Естествено центровете за бърза помощ, които са част от големи болнични организации, компенсират незаплатените разходи за тези пациенти чрез завишаване на цените на медицинските услуги. По тази причина тези цени варират от щат в щат, от болница в болница и от осигурителна компания в осигурителна компания. Например: посещение в бърза помощ в Тексас струва от порядъка на 3000 долара, а в Калифорния над 4000 долара, в някои болници в Ню Хемпшир колоноскопия струва около 2300 долара, а в други - 3100 долара. MRI (Magnetic Resonance Imaging, у нас Ядреномагнитен резонанс) на едно място струва $1400, а на друго място - $2300. Операция за замяна на става на коляното струва от 40000 до 100000 долара в зависимост от това къде е направена и т. н.
Годишната инфлация в медицинското осигуряване надвишава неколкократно инфлацията в другите области на икономиката. Средната цена на здравна застраховка за семейство от 4 души през 2010 година е около $18000 годишно. При положение, че средният годишен доход на подобно семейство през 2010 е малко под $50000, то се получава, че здравната застраховка е около 40% от средния доход. Обикновено част от застраховката се плаща от работодателя и част от работника (във форма на удръжка от заплатата). Освен това, при получаване на медицинска услуга, застрахованият плаща някакъв процент от цената на услугата. Трябва обаче да се има предвид, че голяма част от дребните предприятия не предлагат медицински застраховки и работещите в тях могат да разчитат само на индивидуално осигуряване, което е изключително скъпо, много по-скъпо от осигуровките, получени чрез работодателите.
Едно от следствията на неорганизираното многообразие на медицинското осигуряване в САЩ е разликата в ефективността на използване на финансовите средства в различните системи. Според Роберт Раик, бивш министър на труда при Клинтън, а сега професор в Бъркли, административните разходи на Медикеър са 3%; на големите частни компании, които често се самоосигуряват, са от 5 до 10 процента, а тези на частните осигурителни компании достигат 30 до 40 процента от постъпленията. Очевидно е, че частните осигурителни компании са най-неефективни от гледна точка на административни разходи. В допълнение, болшинството от тях имат за цел преди всичко осигуряване на печалби на инвеститорите, и всички се характеризират с огромни заплати на висшия управляващ персонал. Така например компенсационният пакет на Шефа на UnitedHealth, Стивън Хелмсли бе $102 милиона през 2009 година. Шефът на CIGNA, Дейвид Кордани, е получил $19 милиона през 2011 година а Шефът на Aetna, Рон Уйлямс, е получил $24 милиона през 2008 година. Към това трябва да се добавят и всякакви други облаги като корпоративни самолети, пенсионни и други осигурявания и добавки.
Развитите държави харчат около 9-10% от Националния си доход за здравеопазване, а САЩ харчи над 17%, като при това САЩ са на едно от последните места от развитите държави по дълголетие, детска смъртност и редица други показатели, свързани със здравеопазването. В добавък останалите развити държави осигуряват практически цялото си население, а в САЩ около 48 милиона хора нямат никаква здравна осигуровка и това при положение, че през миналата година САЩ са похарчили 2.7 трилиона долара за здравоопазване. Количеството на хората без медицинско осигуряване варира от щат в щат, като например в Тексас 25% от населението нямат медицинска осигуровка, а в Масачузетс, където по време на управлението на губернатора Ромни беше приета реформа, подобна на тази, която се обсъжда сега - нямат осигуровка само 1% от населението.
От десетилетия се говори за необходимост от реформа на медицинското осигуряване, която да гарантира осигуреност на цялото население и да даде възможност за ограничаване на инфлацията в областта на здравоопазването. Предпоследният опит беше по времето на президента Клинтън, когато комисия, оглавена от Хилари Клинтън, разработи предложение за медицинско осигуряване, наподобяващо системата на здравеопазване в Германия. Както и трябваше да се очаква, частните осигурителни компании, медицинската промишленост (включително фармацевтичната) и голяма част от членовете на медицинската професия се вдигнаха на атака срещу реформата и успяха да я "удавят" още преди тя да е поела първия си дъх.
Почти 20 години по-късно и още 10 милиона американци, добавени към армията на неосигурените, президентът Обама дръзна да предложи нов закон за реформа, който бе приет от Конгреса през 2010 година. Някои от по-важните елементи в този закон са:
1. Премахва се максималната сума, която една осигурителна компания се задължава да изплати през живота на осигурения в случай на необходимост. (Ако разходите на осигурения превишат тази максимална сума, то той престава да бъде осигурен независимо от обстоятелствата, при които се намира.)
2. Осигурителните компании не могат да отказват или да прекъсват осигуровки на хора поради предишно съществуващи заболявания. Те нямат право да поставят неизпълними финансови изисквания на такива хора с цел да ги откажат от купуване или продължаване на застраховка.
3. Осигурителните компании нямат право да отказват процедури, предписани от лекари.
4. Хората могат да включват в медицинските си застраховки децата си до 25 годишна възраст.
5. Хората с доход от 400 до 133% над нивото на бедността ще получават субсидии от държавата за закупуване на медицинска застраховка от частните осигурителни компании.
6. Хората с доходи под 133% от нивото на бедността ще получават осигуровка чрез Медикейт, като Федералното правителство се задължава да субсидира щатите с голям процент от тези разходи.
7. Всеки щат се задължава да организира система в Интернет, чрез която кандидатите за осигуровки да могат да сравняват плановете, предложени от различните осигурителни компании, които нямат право да продават осигуровки извън тези системи.
8. Всеки е длъжен по един или друг начин да притежава медицинска осигуровка, а ако не притежава такава подлежи на глоба, която трябва да плати в процеса на плащане на федералните си данъци. Последното се прави, за , че всеки, който потърси медицинска помощ по един или друг начин, е допринесъл за финансирането на тази помощ, а също така да се осигури и достатъчно голям пул от здрави хора, за да се компенсират повишените задължения на осигурителите към болните.
Това са по важните постановки на закона, приет от Конгреса и подписан от Обама. Може би някои от процентите, посочени по-горе, да не съвпадат с тези в закона или някои от моите формулировки да не са съвсем точни, но идеята би трябвало да е ясна.
Докато законът се обсъждаше, се разгоря невиждана епопея на бойното поле на лобистите. Основният стремеж беше да не се допусне по никакъв начин възможност за така наречения "single payer system", с други думи да се отнеме на частната осигурителна индустрия лакомото парче плът от тялото на американеца, което е във вид на ежемесечни плащания за задължителните в бъдещето осигуровки. За медицинската индустрия и членовете на медицинската професия едноличният осигурител би имал прекалено голяма сила да ограничи инфлацията и така да намали печалбите, изсмуквани от обществото. Естествено усилията на лобито бяха маскирани като борба за запазване на светостта на "свободния пазар" и благата, които той осигурява на ... нека да кажем, на някои от участниците в него за сметка на останалите.
След като законът беше приет, в истински американски стил, започнаха съдебните процеси. Основно те бяха насочени срещу задължителността на медицинската осигуровка, което било нарушение на конституцията!?! Другото противоречие се оказа в това, че Федералното правителство нарушава правата на щатите, като ги заплашва, че ако те не осигурят бедните чрез Медикейт, за което то осигурява голяма част от средствата, то Федералното правителство има право да ограничи средствата, давани по социалните програми на съответния щат.
В края на краищата до Върховния съд дойдоха делата за противоконституционността на задължението да се купува медицинска осигуровка от частни компании и нарушенията на правата на щатите във връзка с новите изисквания на Медикейта. В резултат на това Върховният съд отдели повече от общо 6 часа в продължение на 3 дни (26, 27 и 28 Март) за дискусии със страните по тези дела.
Първият ден на заседанието бе посветен на въпроса, дали глобата за липса на здравна застраховка е данък или не? Ако е данък, то според закон от 1867 година законът не може да се обсъжда, защото никой все още не е плащал данъка. Тъй като задължителността на медицинското осигуряване влиза в сила от 2014 година, тоест едва през 2015 година хората, които не са си купили застраховки, ще трябва за пръв път да платят глоба за неплатена застраховка според новия закон.
Вторият ден бе посветен на това, дали федералното правителство има конституционно право да задължава гражданите да си купуват каквото и да е, в случая здравна застраховка?
Третият ден е посветен на това, дали ако задължителността на застраховката бъде призната за неконституционна, то законът няма да бъде компроментиран дотолкова, че да се наложи изцяло да бъде отменен. Освен това трябва да се реши дали федералното правителство не надвишава правата си по отношение на отделните щати, като ги задължава да осигурят медикейт-осигуровка за най-бедните, които не могат да си купят здравни застраховки на пазара от осигурителната индустрия поради високи цени. Федералното правителство ще финансира медикейта за тези хора, но ако щат откаже да плати своята част, то Федералното правителство може да удържи помощите си за съответния щат, полагащи му се за Медикейт изцяло. Тази част от закона трябва да осигури застраховка за около 17 милиона американци.
В заключение бих искал да отбележа, че върховните съдии като цяло не блестяха с някакви особено умни и дълбоки въпроси.
Според моето дилетанско мнение, Скалия беше доста примитивен с въпроса си, че ако държавата задължава гражданите да си купуват медицинска осигуровка, то какво би й попречило утре да ги задължи да си купуват броколи!?! Според мен, ако това е най-умното, което може да каже по въпроса, то славата му на изключително умен съдия ми изглежда доста безпочвена!
Въпросът на Кенеди за това какви ограничения има "търговската клауза" е също доста неуместен. Правото на Федералната държава да контролира търговията между щатите е ограничено само от останалите части на Конституцията, които въпреки това си право Федералното правителство не може да нарушава. С други думи, ако задължението на гражданите да си купуват медицинска осигуровка регулира търговски отношения между щатите, то тогава всичко е наред.
Приказките за това, че задължението да се купува осигуровка нарушава свободата на хората, също изглеждат доста безпочвени, тъй като на мен ми се струва, че Конституцията на САЩ гарантира точно определени права, които са изброени в декларацията на правата, а не някаква недефинирана и неопределена свобода.
Решението на Върховния съд ще се чака до към края на юни т. г. Ако той реши, че задължителността на медицинската осигуровка е противоконституционна, и само това отпадне от закона, то лобито на осигурителната индустрия ще нададе неописуем вой, защото редица други положения на закона разчитат на задължителността, за да се гарантира достатъчно широк пул от осигурени, които са в добро здравословно състояние. В противен случай младите и здрави хора могат да не се осигуряват докато не се разболеят, а тогава осигурителите ще са длъжни да им продадат осигуровка на приемлива цена.
Възможно е решението на Върховния съд да признае целия закон за неконституционен, поради това, че клаузата за задължителността е неконституционна и представлява основен стълб на закона като цяло. В този случай ще се провали поредният опит за създаване на що-годе разумна система за медицинско осигуряване в САЩ и вероятно ще минат нови 10-20 години, докато някой президент събере кураж да се противопостави на олигархичното лоби. Негативно решение на Върховния съд във всеки един от аспектите на закона, посочени по-горе, ще има огромно политическо въздействие на изборите през ноември.
Дилетант
Няма коментари:
Публикуване на коментар