Eдна интересна книга

Днес приключих с една интересна книга:

Joseph E. Stiglitz
Globalization and Its Discontents

Била е бестселър през 2002 година. Самият Стиглиц е Нобелов лауреат по икономика и бивш Главен икономически съветник на президента Клинтън. Известно време, ако не се лъжа, е бил и Висш икономист на Международната банка.

В книгата си той дискутира глобализацията и проблемите, които тя поражда. Много критично се отнася към методите и действията на Международния Валутен Фонд (МВФ), особено в случаите на финансови и икономически кризи в различните страни на Източна и Югоизточна Азия. Той твърди, че страни, които са се възползвали от помощта на МВФ, като Индонезия и Тайланд, с изпаднали в много по-продължителни и дълбоки кризи, отколкото такива като Южна Корея и Тайван, които не са спазвали напълно рецептите на МВФ. Малайзия и Китай, които изобщо не са спазвали съветите или указанията на фонда и практически не изпадат в кризи (Китай), или пък кризата е изключително плитка и кратка (Малайзия).

Особено критично Стиглиц се отнася към съветите, които Русия и другите страни от бившата ѝ сфера на влияние, са получили от западните икономисти и по-специално от МВФ и Американското министерство на финансите по време на прехода към пазарна икономика. Според Стиглиц - нещо, което не знаех - Полша далеч не е следвала напълно инструкциите за "шокова терапия", поради което сравнително по-безболезнено е минала от социалистически в свободни пазарни отношения.

Стиглиц сериозно намеква, че в случая с Русия Западът и по-специално Америка съзнателно правят всичко, за да разрушат икономиката ѝ с цел ликвидирането на противостоящата им велика сила и за да получат безусловен достъп до огромните ѝ природни богатства. Във всеки случай така ми се струва поне на мен.

Той открито казва, че МВФ следва интересите на финансовата олигархия на Запада и идеологията на нео-либерализма по отношение на премахването на ограниченията за движение на капитала, дори когато това очевидно води до драстично влошаване на икономическото положение на средната и бедната класа. Според него, поне по времето, за което говори, в МВФ господства така нареченият "пазарен фундаментализъм", според който пазарът ще оправи всичко сам, и страданието на огромните маси на средната и бедната класа са неизбежни и едва ли не полезни за бъдещия икономически прогрес!

Стиглиц е доста по-мек в оценките си на дейността на Международната Банка за Развитие (МБР), както изобщо, така и по време на кризите, които описва. Причината може и да е нежеланието да злослови за бившия си работодател, а и МБР има функции, по-различни от тези на МВФ и не е била така силно замесена в кризите, които се дискутират в книгата.

Стиглиц особено ласкаво се изказва за подхода на Китай при прехода му към пазарна икономика. Той очевидно е привърженик на идеята, че държавата има да играе сериозна роля в регулирането на пазарните отношения и движението на капитала, особено във време на икономически и финансови кризи.

Дилетант